Благодат и свобода на волята в „Събеседване XIII“ на св. Иоан  Касиан*

Росен Миланов

Сред догматическите спорове, вълнували Западната църква в ранните векове на християнството, най-силно се откроява този за Божията благодат и свободата на човешката воля и тяхното участие в спасението на човека. И този въпрос е получил всестранно осветление именно на Запад. Това обаче не е извършил нито иначе много плодовитият блажени Августин Хипонски (починал 430), нито пък неговите ученици и последователи като Марий Меркатор (починал след 451) и Проспер Тиро Аквитански (починал след 455), така високо ценени от римокатолическите богослови. По този въпрос дори няма точна окончателна оценка на поместните църковни събори на Запад през V-VI век. Макар третият Вселенски събор в Ефес (431 година) да се е произнесъл срещу пелагианската ерес, на Запад за малко повече от половин век по него са приети две различни съборни определения – на Първия Аравсийски (Аравсион – днес Оранж) събор (475 година) и на Втория Аравсийски събор (529 година).

Православната позиция е, че правилното учение за благодатта и свободата на волята може да се открие в съчиненията на няколко автора от Галия през V-VI век. За съжаление и тук има разногласие с официалното римокатолическо учение, където за обозначаване на иначе православния (в смисъл на правилен) възглед на споменатите автори започва да се употребява терминът полупелагианство (латински semipelagianismus), а те са наричани полупелагиани[1]. По този начин върху тях се хвърля сянката на някакво догматическо отклонение, дори ерес[2]. Въпросът за „полупелагианството“ на галските отци от V-ти и VI-ти век е много важен и римокатолическата позиция по него не може да се отмине с безгласно мълчание.

Един от обявяваните за „полупелагиани“ отци и църковни автори, дори родоначалник на полупелагианството според римокатолическия възглед е св. Иоан Касиан (починал около 435)[3]. Той е автор на следните съчинения: Събеседвания (Conlationes), За организацията на монашеските общежития (De institutis coenobiorum) и За въплъщението на Господа, против Несторий (De incarnatio Domini, contra Nestorium)[4].

Събеседванията на св. Иоан Касиан са двадесет и четири на брой – с различни монаси (с някои от тях има по повече от едно събеседване). Във всяко от тях се редуват въпроси на св. Иоан и неговия спътник св. Герман и отговори от страна на аскета, с когото разговарят. По този начин писанията на св. Иоан Касиан са носители на най-доброто от светоотеческото духовно-аскетическо познание, но същевременно имат актуално звучене и днес. Писанията на св. Иоан са най-добрият отговор срещу изследванията на съвременните психолози, така често застъпващи твърдения, противоположни на християнските възгледи.

Св. Иоан Касиан Римлянин (360-435)

Оспорваното от римокатолиците учение за благодатта и свободата на волята е изразено най-пълно в тринадесетото Събеседване (с авва Херемон) на св. Иоан Касиан. Чрез цялостно разглеждане на това събеседване може да се стигне до извод за учението на така наречените „полупелагиани“ и да се прецени дали то е православно, или не[5].

В православните изследвания св. Иоан Касиан и неговият възглед за благодатта и свободата на волята често са защитавани, но понякога срещу него се повтарят римокатолически обвинения. На български език защита на учението на св. Иоан Касиан може да се намери в книгата (преводна) на иеромонах Серафим (Роуз) Мястото на блажени Августин в Православната църква[6], у водача на старостилците в България – Фотий (Росен Сиромахов)[7], както и у Стоян Чиликов[8]. Но пълно разглеждане на най-спорното Събеседване XIII в неговия латински оригинал, с анализ на отделни места в него не е правено. Именно в това може да бъде и приносът на настоящото изследване.

1. Божията благодат в делото на човешкото спасение

Ереста на Пелагий била очевидна заблуда, противоречаща не само на смисъла на аскетическите молитви, но и на изконното християнско разбиране за Бога като промислител на творението. Това изисквало най-твърдо противоречие и подчертаване на Божието действие у човека. Св. Иоан Касиан отричал пелагианските заблуди. Отец Серафим (Роуз) подчертава, че в науката днес прекалено много се набляга на противоречието между блажени Августин и св. Иоан Касиан. Но всъщност между тях съществуват и дълбоки сходства, дори влияние на блажени Августин върху св. Иоан – поради факта, че първият започнал полемиката с Пелагий, която вторият продължил, като я изчистил от крайности и грешки. Противоречието между тях е било между православен и православен, тоест св. Иоан не се е отнасял към блажени Августин като към еретик[9].

Св. Иоан Касиан Римлянин (360-435)

Но между защитата на православното учение на св. Иоан Касиан и тази на блажени Августин съществува принципна разлика. Отец Серафим (Роуз) обяснява, че докато единият (св. Иоан Касиан – бележка моя) изхождал от дълбочината на източните богословски традиции, другият (блажени Августин – бележка моя) допуснал известно изкривяване на това учение поради свръхлогичния си подход към него[10].

Може би именно с оглед на пелагианската заплаха в Събеседване XIII св. Иоан започва с подчертаване ролята на Божията благодат. Опасността от пелагианството била все още актуална, макар срещу нея вече да били изказани различни мнения и да били приети съборни определения. И така, след като спътникът на св. Иоан Касиан – Герман, предложил за пример земеделеца, на когото не може да се отрече заслугата за плода, авва Херемон отвърнал така: Със самия предложен от вас пример още по-ясно се доказва, че усилията на трудещия се без Божията помощ не могат да направят нищо в пълнота. Понеже и земеделецът, макар да оценява всичките си трудове при обработването на земята, не може веднага да отдаде богатата жътва и изобилните плодове на своите усилия[11].

Събеседванията на св. Иоан Касиан имат аскетически контекст. Св. Иоан и неговият спътник Герман, също почитан като светец (особено в Румъния), се отправят към египетските и палестински аскети, за да почерпят наставления за духовния живот. Нещо много важно по този повод – това познание, което получават те, дори догматическите въпроси, които задават и на които им се отговоря, нямат характер на отвлечено, така да се каже „книжно“ знание, а представляват жив духовен опит. Това се отнася до отговорите на източните отци-аскети, винаги свързани с близки до събеседниците предмети. Казаното пък често се онагледява с примери, какъвто е този за земеделеца. По такъв начин в Събеседванията не става дума за едно систематично доктринално изложение. Като аскетически писател преподобни Касиан разглежда благодатта и отношението ѝ към свободната човешка воля преди всичко духовно-практически от гледище на непосредствения мистико-аскетически опит[12].

По-нататък св. Иоан чрез устата на авва Херемон казва: От това ясно се заключава, че началото не само на добрите дела, но и на добрите мисли е от Бога, Който ни вдъхва и семената на свети желания, и ни дава сила и удобен случай да изпълним онова, което правилно желаем – понеже „доброто дарение и всеки съвършен дар идва отгоре, от Твореца на небесните светила (буквално от Отец на светлините)“[13] (Яков 1:17)[14]. С това твърдение св. Иоан отговаря на своите съвременни и по-къснешни противници, които го обвинявали в непризнаване ролята и значението на Божията благодат за извършването на добрите дела. От това е доволен и Проспер Аквитански[15]. Нещо повече – св. Иоан обявява Бог за творец, причина на човешките добри мисли и желания. Това е правилната християнска и аскетическа позиция – без Божията помощ не може нито да се пожелае, нито да се извърши нещо добро (вж. Филипяни 2:13).

Св. Иоан Касиан Римлянин (360-435)

В Събеседване XIII отново се засяга практически въпрос. Авва Херемон казва на двамата си събеседници, че дори и най-високо издигнатите в нравствено отношение езичници не са могли да достигнат пълна чистота. Изводът от аскетическото разсъждение е отново догматически, като това е подкрепено със силата на конкретен пример:… макар от много, а дори и от всички случаи да може да се посочи, че хората винаги имат нужда от Божията помощ и че човешката слабост сама по себе си, тоест без Божията подкрепа не може да извърши в пълнота нищо за своето спасение, все пак най-очевидно това показва придобиването и запазването на целомъдрието[16].

В началото на глава 7-ма (според сегашното деление на текста на Събеседване XIII) присъства едно твърдение, отнасящо се пряко към въпрос, неправилно тълкуван от блажени Августин. Св. Иоан Касиан заявява: Понеже волята на Бога, с която Той е сътворил човека не за гибел, но за да живее вечно, остава неизменна[17]. И веднага след това той отново дава израз на библейското и светоотеческо учение за взаимодействието между Бога и човека, противопоставяйки се категорично на мисълта за отрицателно предопределение (тоест за гибел) на някои хора: Ако Неговата (на Бога – бележка моя) благост забележи, че у нас се е появила някаква, макар и малка искрица добра воля, или Сам Той сякаш от твърдия камък на нашето сърце направи така, че тя да блесне, ще я разгори, ще я раздуха и ще я усили със Своя дъх, желаейки „да се спасят всички хора и да достигнат до познание на истината“ (1 Тимотей 2:4)[18].

Бог не желае гибелта на нито един човек. Еретическата мисъл за отрицателно предопределение от страна на Бога (за преопределени за гибел хора) е всъщност калвинистко разбиране; самият блажени Августин не е защитавал такова твърдение, макар логическите изводи от неговото учение да водели нататък[19]. И тези изводи били направени след смъртта му от негови неумерени последователи. Появила се не по-малко опасната ерес на предестинатите (от латински praedestino – предопределям). Те смятали, че всичко за спасението или гибелта на отделните човешки същества се решава от Бога. По този начин човек не е способен да направи нищо за себе си. И смисълът на християнската аскеза се унищожава. Всъщност повечето от галските отци, наричани неправилно „полупелагиани“, са писали и са се борели именно срещу неправилните изводи на предестинатите, подтик за които обаче дал блажени Августин с някои свои неверни твърдения.

Отец Серафим (Роуз) обръща внимание и на по-късни погрешни възгледи относно Божията благодат, посочвайки и техния корен: Касиановата позиция е уравновесена и точно отдава дължимото и на благодатта, и на свободната воля, докато Августиновата е едностранчива и непълна. В нея има едно ненужно наблягане върху благодатта. По този начин тя дава възможност за злоупотреба от по-късни мислители, които не разсъждават от православна гледна точка и достигат (като Янсен през XVII-ти век) до идеята за една „непреодолима благодат“, която човек трябва да приеме, независимо дали желае, или не[20].

Св. Иоан Касиан Римлянин (360-435)

В православен смисъл също може да се говори за Божие предопределение. Но само в следния контекст. Предзнанието на Бога се простира върху бъдещите дела на всички хора. Оттук Той (пред)определя за добрите – награда, а за злите – мъчение. Това е правилното разбиране на думите на св. апостол Павел в Посланието до Римляни (8:28-30). В Своята същност Бог остава добър, дори в догматически смисъл – всеблаг, и съответно на това желаещ спасението и блаженството на всички хора, което обаче неминуемо включва здравето на тяхната душа.

Няма основания за съмнение, че всичко споменато тук е било добре известно на възвисените аскети от Изтока и на св. Иоан Касиан. У тях не се поражда неразрешим сблъсък, в който на Бога би трябвало да се отрече или Неговото всемогъщество, или любовта Му. По този начин въпросът за взаимодействието между Божията благодат и човешката воля придобива много по-дълбоко измерение, като нежеланието за неговото правилно разрешаване може да доведе до еретически твърдения по отношение на Бога. Такава грешка е чужда на св. Иоан Касиан и неговото възвишено, така да се каже, „практическо“ богословие, лишено от сухи теоретични разсъждения.

В глава 8-ма на своето Събеседване XIII авторът, сякаш досещащ се за обвиненията, които ще му бъдат отправени, предварително ги отбива с думите: защото любовта и обичта на Бога, която Той храни винаги към човешкия род, не може да бъде победена от никакви беззакония, така че да отстъпи от грижата за нашето спасение, и не може по никакъв начин да бъде надвита от нашите неправди, така че да бъде отблъсната от Своето намерение[21]. Тук ясно се признава не само Божията благодат като участник в човешкото спасение, но и това, че тя се явява, без да е предизвикана от нашите заслуги.

2. Свободата на човешката воля

Основното обвинение (и в древността, и днес) срещу св. Иоан Касиан е това, че той понякога поставя като предхождаща човешката добра воля и желание за добро. Обикновено се привежда следното място от Събеседване XIII, където се говори така за Бога: Ако Той види някакъв зародиш на добра воля в нас, то веднага я озарява, усилва и пробужда за спасение, помагайки ѝ да израсне, след като или сам Той я е вложил в нас, или е видял, че се е появила чрез нашия труд[22]. Но тук не се взема под внимание казаното от автора малко преди това: И тъй, Божественият покров винаги е над нас и любовта на Твореца към Неговото творение е толкова голяма, че Неговият промисъл не само го съпътства, но и постоянно го предваря[23]. Какъв по-добър отговор от страна на св. Иоан срещу неговите критици?!

Противниците на св. Иоан Касиан не желаят да разберат, че той дава израз и на двата елемента на всичко добро у човека – Божествения и човешкия. Всъщност те не могат да излязат от тесните рамки на възгледите на блажени Августин. Владимир Лоски правилно обяснява, че св. Иоан Касиан е стоял над спора между крайностите на блажени Августин и тези на Пелагий. Това учение е православното; то изхожда от различна гледна точка[24]. След това Владимир Лоски казва: Източното Предание винаги е утвърждавало едновременността на Божествената благодат и човешката свобода в синергията[25]. А после се преминава към по-късни светци, какъвто е св. Теофан Затворник: През XIX-ти век епископ Теофан, велик руски аскетически писател, твърдял, че Светият Дух, действайки в нас, извършва заедно с нас делото на нашето спасение, но той така също говорел, че „човек извършва делото на своето спасение с помощта на Божията благодат“ (Феофан, епископ. Писма о духовной жизни. Изд. Афонск. Пантелеимон. Монастыря, с. 19, 65, 67, 83)[26]. По този начин Владимир Лоски пояснява с примери, че учението на св. Иоан Касиан пребивава винаги в Църквата (и през IV-ти, и през XIX-ти век, и в древността, и в наши дни) и ако то трябва да бъде смятано за еретическо, то много (ако не и почти всички) свети отци трябва да бъдат обявени също за еретици.

Св. Иоан Касиан Римлянин (360-435)

Противниците на св. Иоан Касиан няма да намерят подкрепа за обвиненията си срещу него, защото в думите му постоянно присъства подчертаване на ролята на Божията благодат, което може само да ги накара да сведат обвиненията си към него до отделни негови мисли. Това ги води, както е водело и Проспер Аквитански, до разделяне на едно и също Събеседване на отделни части, в които сякаш се застъпват различни мнения[27]. Ала това, разбира се, е невярно. Събеседванията имат вътрешна, аскетическа цялост. Причина за твърдението, че Събеседванията страдат от вътрешно противоречие, е опитът да се разглежда Касиановото богословие на благодатта откъснато от приемствената връзка с мистико-аскетическото учение на източните отци[28]. Такъв подход се е затвърдил у римокатолическите изследователи, но учението на св. Иоан Касиан трудно би могло да бъде разбрано извън контекста на монашеското мистико-аскетическо предание и практика, така дълбоко усвоени от самия Иоан Касиан [29].

Съвременните римокатолически учени и противниците на св. Иоан Касиан в древността, както бе отбелязано, се смущават от твърдението в Събеседване XIII, че понякога човешкият елемент (свободната воля) може да предхожда. Има още един случай, който ги прави непримирими. Примерът, който дава тук св. Иоан Касиан, е Закхей: С това ясно се показва, че „са непостижими Божиите отсъди и неизследими – Неговите пътища“ (Римляни 11:33), по които Той води човешкия род към спасение. Това можем да докажем и с примерите на призоваване, които са описани в Евангелието. Понеже Андрей, Петър и останалите апостоли, които изобщо не мислели за своето изцеление, Той избрал, като ги удостоил по Своята воля с благодатта Си; Закхей пък поради ниския си ръст с вяра се покачил високо на смокиня, за да види Господа. Него Господ не само приема, но и го прославя с благословението на посещението в дома му; Павел пък привлича без неговата воля и въпреки противоборството му…[30]. По подобен начин и със същите примери (на Закхей и разбойника на кръста; по-нататък в глава 15-та се прибавя и стотникът Корнилий) говори св. Иоан и преди това, в глава 11-та. Позицията на св. Иоан относно ролята на благодатта и тази на свободната човешка воля е следната: Понеже мнозина, вярвайки само в едното и отивайки в своята защита по-надалеч, отколкото трябва, са паднали в различни и противоречиви заблуждения[31].

Следва…(виж тук)

__________________________________________

*Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Отец Серафим (Роуз) правилно отбелязва, че това е възможно най-несправедливото име. Серафим (Роуз), иеромонах. Мястото на блажени Августин в Православната църква. Превод от английски. Велико Търново, 1999, с. 19.

[2]. Според Дмитрий Пучкин това е материална ерес, тоест неумишлена заблуда по важни верови въпроси, както обяснява сам авторът значението на използвания от него термин. Същевременно се посочва (в контекста на тази терминология) какво означава така наречения формален еретик – човек, злонамерено отхвърлящ учението на Църквата. Вж. Пучкин, Дмитрий Эдуардович.  О свободе воли, предопределении и благодати. [Електронен ресурс] http://crusader.org.ru/dp42.html.

[3]. Памет на 29 (28) февруари.

[4]. Conlationes – Sources chrétiennes 42, 54, 64. Paris, 1955, 1958, 1959; De institutis coenobiorum – Sources chrétiennes 109. Paris, 1965; De incarnatio Domini, contra Nestorium – Patrologiae cursus completus. Series Latina. Vol. 50, col. 9-272.

[5]. В тази работа текстът на Събеседване XIII се разглежда и цитира по изданието: S. Ioannis Cassianus. Conlationes. (Jean Cassien. Conférences) VIII–XVII. T. 2. Sources chrétiennes 54. Paris, 1958, p. 147-181.

[6]. Велико Търново, 1999.

[7]. Фотий, епископ. Учението на преподобни Иоан Касиан за взаимоотношението между благодатта и свободната воля в делото на спасението. – В: С перо и слово. том I. София, 2004, с. 133-168.

[8]. Чиликов, Стоян. Св. Иоан Касиан и православното учение за благодатта. – В: Духовна култура, 2006, кн. 5-12, с. 56-63.

[9]. Вж. Серафим (Роуз), иеромонах. Цит. съч., с. 18.

[10]. Пак там, с. 19. И малко преди това същият автор подчертава, че именно свръхлогичността е причината за отклоненията на блажени Августин от православното учение – с. 17.

[11]. Hoc ipso quod proposuistis exemplo evidentius adprobatur nihil posse perficere sine adiutorio Dei laborantis industriam. Nec enim agricola cum omnes conatus suos in excolendis expenderit terrisconfestim etiam proventum segetum et ubertatem frugum suae poterit industriae deputare… Conlatio 13,3. P. 149.

[12]. Фотий, епископ. Цит. ст., с. 140.

[13]. При цитирани от св. Иоан Касиан библейски текстове е правен опит преводът да бъде съобразен (за новозаветни места) с изданието Новият Завет на нашия Господ Иисус Христос. Нов превод от оригинала. Българско библейско дружество, 2002, и (за старозаветни места) със Синодалната Библия (от 1925). Ако някъде това не е било възможно, е следван латинския вариант, използван от автора.

[14]. Quibus manifeste colligitur non solum actuum, verum etiam cogitationum bonarum ex Deo esse principium, qui nobis et initia sanctae voluntatis inspirat et virtutem atque oportunitatem eorum quae recte cupimus tribuit peragendi: „omne“ enim „datum bonum et omne donum perfectum de sursum est descendens a patre luminum“. Conl. 13,3. P. 150–151.

[15]. Prosper Aquitanus. De gratia Dei et libero arbitrio liber contra Collatorem II,2 (Patrologiae cursus completus. Series Latina (PL). Vol. 51, col. 218–219).

[16] … licet in multis, immo in omnibus possit ostendi semper auxilio Dei homines indigere nec aliquid humanam fragilitatem quod ad salutem pertinet per se solam, id est sine adiutorio Dei posse perficere, in nullo tamen evidentius quam in adquisitione atque custodia castitatis ostenditur. Conl. 13,6. P. 153-154.

[17]. Propositum namque Dei, quo non ob hoc hominem fecerat ut periret, sed ut in perpetuum viveret, manet inmobile. Conl. 13,7. P. 155.

[18]. Cuius benignitas cum bonae voluntatis in nobis quantulamcumque scintillam emicuisse perspexerit vel quam ipse tamquam de dura silice nostri cordis excuderit confovet eam et exsuscitat suaque inspiratione confortat, „volens omnes homines salvos fieri et ad agnitionem veritatis venire“… Conl. 13,7. P. 155-156.

[19]. По този въпрос вж. Серафим (Роуз), иеромонах. Цит. съч., с. 26-33.

[20]. Серафим (Роуз), иеромонах. Цит. съч., с. 21.

[21]. Pietas enim ac dilectio Dei quam circa humanum genus sеmper inpendit, … (eo quod) … nullis ita vincatur iniuriis, ut a cura nostrae salutis abscedat et quodammodo superata iniquitatibus nostris a principali suo proposito revocetur… Conl. 13,8. P. 158.

[22]. Qui cum in nobis ortum quendam bonae voluntatis inspexerit, inluminat eam confestim atque confortat et incitat ad salutem, incrementum tribuens ei quam vel ipse plantavit vel nostro conatu viderit emersisse. Conl. 13,8. P. 158.

[23]. Adest igitur inseparabiliter nobis semper divina protectio tantaque est erga creaturam suam pietas creatoris, ut non solum comitetur eam, sed etiam praecedat iugiter providentia… Conl. 13,8. P. 158.

[24]. Вж. Лосский, Владимир. Очерк мистического богословия Восточной Церкви. – В: Богословские труды 8 (1972) (с. 7-128), с. 103-104.

[25]. Пак там, с. 104.

[26]. Пак там, с. 104.

[27]. Вж. Prosper Aquitanus. Op. cit. II,3-4 (PL 51, 219-220).

[28]. Фотий, епископ. Цит. ст., с. 140.

[29]. Пак там, с. 141.

[30]. Per quae evidenter ostenditur „inscrutabilia esse iudicia Dei et investigabiles vias eius“, quibus ad salutem humanum adtrahit genus. Quod etiam evangelicarum vocationum exemplis possumus adprobare. Andream namque ac Petrum ceterosque apostolos nihil de salutis suae remedio cogitantes spontanea gratiae suae dignatione praelegit, Zacchaeum ad conspectum se Domini fideliter extendentem et exiguitatem staturae suae sycomori celsitudine sublevantem non solum suscipit, verum etiam benedictione cohabitationis inlustrat; invitum ac repugnantem adtrahit Paulum… Conl. 13,15. P. 174.

[31]. Multi enim singula haec credentes ac iusto amplius adserentes variis sibique contrariis sunt erroribus involuti. Conl. 13,11. P. 162.

Изображения: авторът Росен Миланов и св. Иоан Касиан (360-435). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ. Росен Миланов е преподавател във Великотърновския университет.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9rT

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s