Дилян Николчев

Активните остри мероприятия на руските тайни служби зад граница през последните години, завършващи с убийства или опити за убийства, включително и на българска територия, както и разкриването на документи от Комисията по досиетата за използване от страна на Първо главно управление на Държавна сигурност на аналогични методи за постигане на политически цели на тогавашната комунистическа власт в страната ни спрямо „обекти“ извън територията на България ме накараха да се спра на тема, която индиректно прави връзка между миналото и настоящето в контекста на историческата памет за тоталитарното комунистическо минало и проявите му днес в български и в международен план.

За въведение в темата ще представя съвсем кратка информация за „Служба 7“ на Първо главно управление на Държавна сигурност. Тайният отдел за остри мероприятия е учреден свръхсекретно най-вероятно през средата на 1963 година като самостоятелна служба към управлението с първоначален щат от четирима ОР[1]. През 1966 година те са вече седем, а „през 1968 година службата се обособява в отдел ХІІ-ти и продължава да съществува като направление за подготовка и провеждане на специални и остри мероприятия. Организационно направлението е обособено като отделение към Отдел VІІІ-ми с щат седем оперативни работници“[2]. На 30 декември 1969 година е предложено към Отдел VІІІ-ми да се обособи ІІІ-то отделение – „Специални и остри мероприятия“[3]. Към 1 януари 1966 година секретното звено разполага с шест оперативни работници и двадесет и девет агенти и доверени лица. До 1967 година тайната структура има вече тридесет и девет агенти[4]. Характерното за „Служба 7“ е, че тя е толкова секретна, че в доклад от 7 октомври 1964 година началникът ѝ полковник Петко Ковачев уточнява: „Задачите на Служба 7 никоя друга служба от КДС, нито друг орган ги няма предвид“[5]. Дейността на „Служба 7“ е под постоянното попечителство на „съответното поделение на КГБ“. При провеждането на острите ѝ мероприятия тя е консултирана от специалисти от съветската служба. Освен съответните консултации „съветските другари“ доставят „безшумни пистолети“, „малокалибрени взривчатки с голяма разрушителна сила“, различни видове химически отровни вещества[6]. Така например, планирайки острите си мероприятия за 1966 година, през 1965 година Първо главно управление задава на изпратения от КГБ специалист по „мокри поръчки“ Христофор Георгиевич Аганесян следните въпроси:

„Какви химически средства можем да имаме предвид при планиране на различни мероприятия по изпълнение на различни задачи, както по линия на военновременните обекти, така и по линия на провеждането на мирновременните мероприятия.

Например съществуват ли:

1. Отрова, без вкус, цвят и мирис, действаща със закъснение.

2. Упойващо средство, което и при голяма доза не умъртвява.

3. Химическо средство, чиито изпарения са без цвят и мирис, и отравят;

4. Химическо средство, чиито изпарения – без цвят и мирис, упойват и приспиват;

5. Химическо средство, което е на прах, и в съприкосновение с въздуха, или смесено с друго средство, след продължително време се самозапалва, или избухва.

6. Силнозапалителни смеси.

7. Взривяваща се хартия.

8. Силно отровни течности и парообразни вещества с локално действие – определен район.

9. Химическо средство, което да парира обонянието на обучено да следи куче… и други.“[7].

Резултатите от сътрудничеството на Първо главно управление с КГБ не закъсняват. До 1972 година „Служба 7“ е работила по десет случая за ликвидиране, отвличане или компрометиране на наши емигранти във Великобритания, Дания, Италия, Турция, Франция, Етиопия и Швеция. Първите разработки под съответните кодови названия са заведени в началото на октомври 1964 година[8]. Едно изказване на министъра на вътрешните работи генерал Дико Диков във връзка с работата на отдел VІІІ-ми от 1 юли 1970 година пресъздава най-точно психологическия образ на ръководството на МВР и на Първо главно управление по отношение извършването на остри мероприятия зад граница: „Когато даваме висока оценка на отдела същата оценка трябва да дадем на другарите, които ни помагаха, които ни подсказваха голяма част от мероприятията, а друга част е съгласувана с тях. Имам предвид съветските другари. Това е голяма помощ. Ние изпълняваме тези операции в рамките на сътрудничеството. Според мен стоят няколко големи въпроса пред отдела за активни мероприятия: 1. Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия.“ Спирайки се на българския емигрант Благо Стефанов, в този пункт министърът дава конкретен пример как отделът трябва да действа в мирно време: „Над Благо Стефанов трябва да се изпълни смъртната присъда. На пръв поглед изглежда, че това е черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна. Хората работещи в това направление не проявяват достатъчно активност и инициатива. Очевидно вас ви е страх да се занимавате. Тук трябва да се намерят хора, които ще се захванат и ще доведат докрай работата“[9].

В края на 60-те години дейността на Първо главно управление на Държавна сигурност е насочена най-вече срещу южния фланг на НАТО – Турция, Гърция и Италия, и още по-специално към югоизточните натовски територии – Турция и Гърция. През 1968/69 година работата срещу Турция и Гърция става вече приоритетна. Специално внимание е отделено на работата срещу Турция, която е главна сила в югоизточното крило на НАТО[10]. Първо главно управление започва да подготвя остри активни мероприятия срещу тази държава, които са съобразени с препоръките, дадени от КГБ. По мнение на КГБ основната задача на българското външнополитическо разузнаване по отношение на Турция е отслабването на нейните връзки със САЩ и НАТО, както и „влошаване на гръко-турските отношения, за да се разстрои югоизточното крило на НАТО[11]“. Освен остри активни мероприятия по отношение на Турция и Гърция Първо главно управление предвижда и осъществяването на оперативна дезинформация посредством специална операция под псевдонима „Злоба“ с множество активни мероприятия[12].

От информацията в запазените до днес архиви на Отдел VІІІ-ми към Първо главно управление можем да приемем, че 1967-ма е годината, в която за първи път Държавна сигурност започва да планира осъществяването на остри мероприятия срещу обекти, свързани с Вселенската патриаршия на територията на Турция. Така в документ (писан в края на 1967 година) за подготовка за провеждане на специални мероприятия за 1968 година се казва:

„На фона на големите противоречия по кипърския въпрос турското и гръцкото правителства последно време правят големи усилия за постигане на разбирателство по някои въпроси. Дългата досегашна антигръцка пропаганда в Турция, обаче е създала трайни антигръцки настроения сред широките слоеве от турското население. Това обстоятелство ни дава възможност да проведем мероприятия в Турция с антигръцка насоченост за поощряване на антигръцките настроения в Турция и засилване антитурските такива в Гърция.

Изхождайки от горното, могат да бъдат подготвени за провеждане следните мероприятия:

І. Във Вселенската патриаршия в Истанбул на една врата някога 1821 година е бил обесен от турците един гръцки патриарх Григорий[13]. След това тази врата е затворена и досега не се отваря.

Да се изучи обстановката и създадат условия за оскверняване тази врата, обявена за свещено място, чрез малка взривчатка или запалително вещество[14]“. За отговорник на това мероприятие е определен оперативен работник от „Служба 7“ Д. Рисин[15]. От същия документ се вижда, че Първо главно управление предвижда всъщност провеждането едновременно на няколко активни мероприятия в Истанбул: „В Истанбул на площада „Таксим“ се намира крупния магазин „Анкара пазар“ за хранителни продукти, принадлежащ на гърци. В него, между другите стоки се продават и продукти от свинско месо, което дразни мюсюлманските фанатици. Да се изучи обстановката и се създадат условия за компрометирането му с неприятно миришещо химическо вещество, едновременно с една от гръцките църкви“[16]. През 1970-1971 година са предвидени и други остри мероприятия за влошаване отношенията между Турция и Гърция, но извън турска територия: подпалване или взривяване на къщата музей на Ататюрк в Солун (мероприятие под кодовото име „Хикс“) и извършване на покушение срещу бившия министър-председател на Гърция Константинос Караманлис в Париж посредством „книга с монтирана в нея вривчатка[17]“. Остри мероприятия с аналогичен оперативен характер Първо главно управление подготвя и срещу действащия крал Константин (Константинос ІІ – действащ крал 1964-1973 година) и срещу социалиста бивш министър-председател Георгиос Папандреу (старши)[18].

През 1968 година „Служба 7“ на Първо главно управление продължава да планира остри мероприятия срещу църковни обекти на територията на Турция. Така от документ от 29 декември 1968 година на Сектор „Турско-гръцки отношения“ по линия на Турция в рамките на операция „ТРОЯ” – „група обекти, свързани с турско-гръцките отношения“ – се предвиждат няколко специални мероприятия в района на Истанбул, между които е това да „бъде основно изучена една гръцка църква в Истанбул с цел подготовка за провеждане на специално мероприятие по отношение на нея“[19]. Поставеният срок за тази задача е 30 октомври 1969 година, а за отговорник по нея отново е посочен оперативен работник  Д. Рисин[20]. По-нататък в документа се казва: „Ще бъде основно изучена гръцката Патриаршия в Истанбул с цел създаване условия и възможности за провеждане на специално мероприятие за оскверняването ѝ. За целта ще бъдат изяснени възможностите на агентите „СПИРО“ и „ФРАНКО“ от резидентурата ни в Кайро и на агент „НИКО“ от резидентурата в Атина и някои други агенти от резидентурата в Кипър“[21]. Поставеният срок за изпълнение на тази задача е същият като на предходната, а за отговорници по нея са определени Ковачев и Рисин[22]. Няколко месеца преди датата на този документ, през март същата година, началникът на Първо главно управление изготвя указания за дейността на „Служба 7“, в едно от които се казва, че за постигане на целта да се изострят отношенията между Турция и Гърция и между Турция и САЩ, и за „отслабване на позициите на НАТО в този район“ е необходимо да се изучат няколко обекта в Турция, между тях и „гръцката духовна семинария на остров Ейбели“ (на турски: Хейбелиада) – всъщност познатата ни от българската история семинария на остров Халки[23]. В документите на Първо главно управление за изучаване на обекта „гръцка духовна семинария“ не се упоменава какви мероприятия Държавна сигурност би провела срещу същия, но най-вероятно острите мероприятия не се различават по своя оперативен характер от тези, замислени срещу сградата на Вселенската патриаршия в Истанбул[24].

В документ от края на 1969 година, озаглавен „Подготовка и провеждане на специални мероприятия на противникова територия“, една от планираните задачи на отдела за остри мероприятия е да „бъде изучена обстановката във и около Вселенската патриаршия в Истанбул, с цел подготовката на специално мероприятие“. Срокът за изпълнение на мероприятието е 30 август 1970 година, а отговорник е оперативен работник Георги Велев[25].

След предварителното проучване на църковните обекти в Истанбул и след направено на 10 ноември 1970 година предложение от заместник-началника на отдел VІІІ-ми на Първо главно управление на Държавна сигурност за подготовка на ОМ (остро мероприятие – бележка моя) в Истанбул на 16-ти същия месец полковник Петко Ковачев полага подпис върху откриването на разработка срещу Вселенската патриаршия под псевдоним „Кръст“[26]. В документа още се казва: „Вселенската патриаршия в квартал Фенер – град Истанбул – Турция представлява един източник на постоянно възникващи политически стълкновения между Турция и Гърция. Дори и най-незначителния и неорганизиран акт срещу Патриаршията винаги предизвиква бурна реакция сред гръцката общественост, която не оставя без още по-силен контраотговор от турска страна. При всяка политическа ситуация провеждането на едно остро мероприятие от наша страна в този невралгичен пункт би допринесло много за влошаване на турско-гръцките отношения. От друга страна при създадената обстановка САЩ биха се оказали в твърде затруднено положение при избора на своите позиции по възникналия конфликт. Каквото и положение да заемат – турска или гръцка страна или ролята на помирител все една от страните ще бъде недоволна. Провеждането на остро мероприятие при съществуващото положение не може да се тълкува като наше дело, а като проява на заинтересовани кръгове в Турция или екстремистки елементи“[27]. В плана за осъществяването на острото мероприятие се посочва, че провеждането му е „от рода на опожаряване или опит за опожаряване“, за „да се влошат турско-гръцко-американските отношения“[28]. За осъществяването на острото мероприятие са поставени и задачите: „Да се постави задача на резидентурата ни в град Истанбул за подробно изучаване на обстановката във и около обекта“; „В изучаване на обекта да бъдат включени двама секретни сътрудници на отдела, които ще бъдат командировани поотделно в град Истанбул“; „Да се командирова оперативен работник до град Истанбул за непосредствено запознаване с обекта, окончателно уточняване местата за поставяне на запалителни средства и маршрутите за движение на секретните сътрудници-изпълнители, както и за запознаване с оперативната обстановка“; „Да се подберат, изучат и вербуват двама секретни сътрудници-изпълнители на острото мероприятие. Същите ще бъдат използвани и за изучаване на обекти“; „На изпълнителите да се проведе подготовка по специален план“; „Да се внесе предложение в ръководството на Първо главно управление за утвърждаване начин за придобиване на запалителни средства“; „Да се подготви активно мероприятие, което да се задейства след провеждане на остро мероприятие с цел подсилване ефекта от него и въвеждане противника в заблуждение относно изпълнителите му[29]“. Поставените за изпълнение срокове по отделните задачи са между 30 ноември 1970 година и 15 ноември 1971 година[30].

На 25 ноември 1970 година „Служба 7“ (от „Кондов“) изпраща на резидентурата в Истанбул секретно писмо № 11, в което се казва, че е необходимо „да се започне пълно изучаване на Вселенската патриаршия […] с оглед провеждане на Специално мероприятие от рода на опожаряване, взривяване или омирисване“ [31]. За целта резидентите трябва да дадат отговори на въпросите:

„1. Общ външен и вътрешен вид на обекта – съставяне описание, скица и ако е възможно набавяне на снимки.

2. Подходящи места за Специално мероприятие вътре или около обекта.

3. Какъв е пропускателния режим в обекта и от кого се осъществява охраната.

4. Какви са възможностите за движение около и в обекта.

5. Възможности за бързо, скрито и легендирано влизане и излизане във и от обекта.

6. Посещава ли се от чужденци – индивидуално или групово и има ли винаги придружител с тях.

7. На кои религиозни празници се провеждат масово посетени богослужения и има ли условия за провеждане на специално мероприятие при дневни или вечерни богослужения.

8. Най-удобен маршрут за движение от Пристанището за чужди кораби до Вселенската патриаршия и обратно“[32].

Следва…(виж тук)

___________________________________________

*Публикувано в Комунистическите режими и религиозните общности.
Сборник материали от национална научна конференция, 8 март 2019 г., НБУ, с. 47-61, С., 2019. Авторът на блога изказва благодарност на доц. Живко Лефтеров от Нов български университет, с чието разрешение същата статия е възпроизведена тук.

[1 ]. ОР – съкратено за оперативни работници/оперативен работник.

[2].  Димитрова, А. Отдел за убийства. Тайната история на секретна „Служба 7“, създадена през 1963 година. С., 2010, с. 14 и сл.

[3].  Пак там, с. 30.

[4 ]. Пак там, с. 23.

[5 ]. КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а. е. 545, л. 86.

[6 ]. КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а. е. 549, л. 9.

[7].  Пак там, л. 26.

[8].  Димитрова, А. Цит. съч., с. 18.

[9 ]. КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а. е. 525, л. 19.

[10].  Първо главно управление – Държавна сигурност и Варшавският пакт срещу НАТО (1959-1991). Документален сборник [онлайн], КРДОПБГДСРСБНА, София, 2015. CD версия (16 февруари 2019). Достъпен на: https://www.comdos.bg/Нашите%20издания/sbornitsi.

[11].  КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а. е. 535, л. 12.

[12].  Пак там, л. 4.

[13].  Става дума за Константинополския патриарх Григорий V, екзекутиран от османските власти на 22 април 1821 година – като наказателна мярка след избухването на гръцкото въстание.

[14].  КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а. е. 551, л. 1.

[15].  Пак там.

[16].  Пак там, л. 2.

[17].  Пак там, л. 6 сл.

[18].  Срв. КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а. е. 522, л. 9; КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а.е. 524, л. 20.

[19].  КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а. е. 552, л. 1.

[20].  Пак там.

[21].  Пак там.

[22].  Пак там.

[23].  Пак там, л. 25. Всъщност става дума за семинарията на остров Халки (на гръцки: Ιερά Θεολογική Σχολή της Χάλκης), която е закрита малко по-късно от турското правителство – през 1971 година, като скритата политическа причина за закриването ѝ е обтягането на отношенията между Турция и Гърция. Историята на Халкинската духовна семинария прочее е тясно свързана с важни моменти и личности от българската борба за църковна независимост – в семинарията са учили или преподавали първият български екзарх Антим, Иван (Иоан) Димитриев, иеромонах Неофит Рилски и други. Редица от възпитаниците българи са станали архиереи на Българската църква и видни дейци на църковно-народната борба. – срв. ΙΕΡΑ ΘΕΟΛΟΓΙΚΗ ΣΧΟΛΗ ΧΑΛΚΗΣ. – In: http://www.ec-patr.org/mones/chalki/greek.htm; Димитров, И. Живот в закрита богословска школа [онлайн]. (18 февруари 2018). Достъпен на: https://dveri.bg/9h93r.

[24].  Димитрова, А. Цит. съч., с. 164.

[25].  КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а.е. 522, л. 7.

[26 ]. АКРДОПБГДСРСБНА – Р, Неархивирано литерно дело с рег. № 7859, л. 7. Още в първите ми стъпки по изследване на темата ме изненада следното: оказа се, че за случая с намерението на Държавна сигурност да подпали сградата на Вселенската патриаршия – разработка на „Служба 7“ на Първо главно управление, шифрована под името „Кръст“ – вече е писано през 2010 година. Автор на публикацията, озаглавена „Отдел за убийства. Тайната история на секретна  „Служба 7“, е Алексения Димитрова (Куртева). И макар че авторката е отделила съвсем кратко внимание на разработката „Кръст“, ценността на изследването ѝ се състои в това, че темата за плановете за подпалването на сградата на Вселенската патриаршия присъства в един цялостен и широк контекст по отношение въобще на дейността на „Служба 7“ през разглеждания период, включително и с описание на всички остри мероприятия, които диверсионният спецотдел е планирал и извършвал. За мнозина наблюдатели и читатели вероятно е твърде изненадващо, че авторката на това изследване журналистката Алексения Димитрова Куртева също бе обявена от Комисията като агент на Държавна сигурност (към управление VI-II-I с псевдоним „Владимир“) с решение № 205 от 9.12.2009 година. Независимо от възможните различни оценки на това фактическо обстоятелство аз смятам обаче, че трудът ѝ за секретната „Служба 7“ на Първо главно управление на Държавна сигурност е едно обективно изследване. Вж. за обявяването на Алексения Димитрова от Комисията като агент на Държавна сигурност официалната интернет страница на КРДОПБГДСРСБНА, раздел „Проверени лица“, печатни издания.

[27].  АКРДОПБГДСРСБНА – Р, Неархивирано литерно дело с рег. № 7859, л. 7.

[28].  Пак там, л. 8.

[29 ]. Пак там, л. 9.

[30].  Пак там, л. 7-9.

[31].  В този документ както и в последващите съответните оперативни мероприятия са изписани на ръка след зашифровъчни цифри, например: „3. Опожаряване, 4. взривяване или 5. Омирисване“. За да няма обаче объркване при прочит от страна на читателите, в настоящия текст тези цифрови обозначения са премахнати. Освен това са запазени правописните особености в техния оригинал.

[32].  Пак там, л. 18.

Изображения: авторът Дилян Николчев. Източник Гугъл БГ. Същият е преподавател в Богословския факултет при Софийския университет.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9qX