(Обзорен поглед)

Христианна Романова

Медицината е онази съвкупност от научни познания и методи, насочени за запазване и укрепване на здравето, за предпазване от болести и тяхното лечение.

Корените на медицината откриваме още в дълбока древност от запазени литературни източници и предания. Още в първите стъпки на медицинската дейност в условията на първобитнообщинния строй се наблюдава стремеж към разбиране на същността и опознаване на причините за възникването на различните заболявания. Медицинските възгледи се зараждат като стихийно материалистични, свързани с природните бедствия (катастрофи), които са въздействали и плашели човека.

Но още от най-ранните литературни източници разбираме, че е осъзнато раздвояването на света в материален и духовен план. Досещат се, че в човешкия организъм освен материална субстанция има и душа, като битие от друга градация, която напуска тялото и живее след смъртта. Още в съзнанието на първобитния човек се оформят възгледи за произхода на болестите. Според тях някои заболявания са в причинна връзка с вселяването в тялото на болния на идващи от външната среда духове.

С общественото разделение на труда се създават различни професии, между които и лечителството (знахарството). Първоначално дейността на знахарите не е свързана с религиозност и вяра. Жреците се появяват в периода на разложение на първобитнообщинния строй, когато настъпва и сливане на задълженията на жреци и знахари. На по-високото обществено развитие (през робовладелския строй) медицинската дейност е в ръцете на жреците, влиза в обсега на техните права и се свързва с техните обреди и ритуали. Използвайки демоничните идеи и възгледи, жреците считат себе си за посредници между хората и боговете. Насаждат схващането, че боговете са алчни и безмилостни и омилостивяването им е възможно чрез жертвоприношения и дарения. Жреците вземат в свои ръце медицинската дейност и я прилагат като форма на експлоатация за осигуряване на големи богатства. В лечебната си практика използват магически действия, гадания, тълкуване на сънища и други. Често дават и някои упойващи вещества (опиум, отвари от корените на мандрагората и други). Освен методите на магическо въздействие, употребяват и слабителни, потоотделящи, кръвоспиращи и други. Утвърждава се здрава връзка между медицина и вяра, но вярата е неправилна, изкривена от намесата на демоничните сили.

Преди повече от три хиляди години преди нашата ера в древния Египет, в големите градове като Мемфис, Хелиополис и други се основават към храмовете и медицински школи, в които приемат и чужденци. Чрез тях египетската медицина се разпространява в земите на днешна Гърция и в арабския свят. Както философията и изкуството, така и древногръцката медицина получават високо развитие и разцвет към V-ти-IV-ти век преди Христа. Известни са двете забележителни медицински школи – Книдска и Коска. Коската школа в лечебната си практика наблюдава характера на протичащите заболявания и прилага лекарствени средства.

Античната митология изобилства от богове, някои от които символизират различни медицински дейности. Бог Асклепий е най-тачен от лечителите и затова школите за обучение на жреците в лечебното изкуство и лечебниците се наричат „асклепиони“. Асклепионите се строят в подходящи природни условия и местности, осигуряващи тишина и спокойствие. Там болните се лекуват с мистични въздействия, вяра и внушение, но се използват и обливания, разтриване, масаж и други. Останки от асклепиони в България са открити при изворите на Златна Панега, в непосредствена близост с Римските терми във Варна и други. От елинистическата епоха до края на римското владичество в Одесос (Варна) е тачен и култът към Трите нимфи. Известни са още и Хигия (закрилница на здравето), Панацея (богиня на лекарствената терапия) и други.

Медицинското мислене и лекарските познания търсят причините за болестите и в материалния произход, особено поради връзката им с условията на външната среда. В съответствие със своето материалистично тълкуване на причините на болестите Хипократ (460-377 година преди Христа) вижда произхода на древната медицина в тясна връзка с материалните условия на първобитното общество, с грижите за храненето и използването на продуктите. Според Хипократовото учение заболяването е проява на състоянието на цялостния организъм, но като резултат от материални процеси.

Платон (428-374 година преди Христа) е най-яркият представител и застъпник на идеализма не само във философската система, но и в медицината. Той отрича материалната действителност  като източник на познанието. За него вещите и природата не съществуват реално, те са само сянка, отражение на идеите, съществуващи вечно. За Платон причините за болестите са нещо външно, отъждествявано с чудодейно свръхестествено вещество. Затова няма смисъл от лечение на болестите и приемане на лекарства.

При теориите и възгледите на Аристотел (384-322 година преди Христа) в медицината в някои случаи е налице колебание между иеализъм и материализъм.

Повечето от лекарите от Александрийската школа в своите разбирания отстъпват от материализма и остават верни на идеалистичното направление. Забележителни представители са лекарите Херофил и Еразистрат. Херофил е живял в края на третото столетие преди нашата ера. Като привърженик на Платон е считал, че тялото се управлява от душата чрез четири сили: мислеща, чувстваща, топлеща и хранеща. Той изучавал анатомията и описал мозъчните вентрикули (в четвъртия според него е мястото за пребиваване на душата). Според Еразистрат излиществата в храненето задръстват кръвоносните съдове, в което се крие главната причина за различните заболявания. Александрийската школа издига медицината на по-високо стъпало поради събиране и натрупване на научни познания.

Римската империя способства за напредъка и развитието на медицината. Към легионите и военните лагери се назначават лекари и се създават специални лечебници. В много от градовете се изграждат санитарни съоръжения – бани, водопроводи и канализации. Първоначално лекарска дейност изпълняват предимно робите и пришълците лекари от Мала Азия, Египет. По-късно лекарската професия получава почит и уважение. Материалистичното направление от древногръцката философия намира приемници и привърженици в Римската империя. Ярък представител е Лукреций Кар (99-54 година преди Христа). Материалистичният атомизъм и атеизъм в областта на биологията и медицината Лукреций развива в своята поема „За природата на нещата“. Той счита, че съществуват малки невидими с просто око частици, които се образуват при гниенето в почвата. Някои от тях, с които хората се заразяват, предизвикват заразните заболявания. Рационалните заключения на Лукреций за съществуването на специфични материални причинители на инфекциозните болести се доказват от научната микробиология и епидемиология след две хиляди години.

За последния етап от съществуването на Римската империя, разпадането на Източна и Западна и ликвидирането на Западната от варварите, е характерен упадък и застой на медицината. До идването на Иисус Христос се запазва връзката на медицината с вярата, но вярата е предимно в помощта на демоничните сили – погрешно считани за богове.

Мисията на Иисус Христос, нашия Господ и Спасител, е не само да утвърди духовния и божествен произход на човека, да посочи пътя и начина на живот във временния материален свят, но и да създаде правилна връзка между медицина и истинска вяра. Иисус Христос се яви като най-великия лекар.  Христос показа, че за лечение на болестите е необходима силна вяра във Всемогъщия Бог. Чудодейните изцеления, които Той извърши според свидетелствата на Свещеното Писание, са на: сина на капернаумския царедворец (Иоан 4:50-54), бесноватия в капернаумската синагога (Марк 1:21-28; Лука 4:31-37), тъщата на Симон (Марк 1:29-31; Лука 4:38-39), много болни (Матей 8:16-17; Марк 1:32-34; Лука 4:40-41), прокажения (Матей 8:2-4; Марк 1:40-45, Лука 5:12-16), разслабления в Капернаум (Матей 9:1-8; Марк 2:1-12; Лука 5:17-26), разслабления във Витезда (Иоан 5:1-17), сухоръкия (Матей 12:9-13; Марк 3:1-5; Лука 6:1-5), слугата на капернаумския стотник (Матей 8:5-13; Лука 7:1-10), бесноватите в Гадаринската градина (Матей 8:28-34; Марк 5:1-20; Лука 8:26-39), кръвоточивата болна (Марк 5:22-43; Лука 8:40-56), слепородения (Иоан 9:1-41), сакатата от осемнадесет години жена (Лука 13:10-17), десетте прокажени (Лука 17:11-19) и на още много други. Синът Божи възкреси сина на Наинската вдовица (Лука 7:11-17), Иаировата дъщеря (Марк 5:22-43;  Лука 8:40-56), Лазар (Лука 11:1-46) и Сам възкръсна, за да ни дарува живот вечен (Матей 28:1-8; Марк 16:1-8; Лука 24:1-12, Иоан 20:1-13).

От траките българската медицина наследи богатството на тракийската народна медицина. От славяните в областта на медицината нахлуват пантеистично-анимистичните възгледи и вярвания в демоничните сили. Наред с тях славяните използват лечебните средства на народната медицина предимно от растителен произход. Медицинските познания на прабългарите са на сравнително по-ниско равнище и затова при сливането им прабългарската медицинска традиция като по-примитивна бързо се заличава и не оставя особени следи.

Византийската култура има значителна роля  за развитието на медицината и укрепване на връзката ѝ с правилната вяра в България. Това се наблюдава най-вече след утвърждаване на християнството и въвеждане на новата славянобългарска писменост. Най-накрая това идва чрез преводната визатийска книжнина. Медицинските знания у нас по времето на цар Борис и Симеон I са вече на равнището на византийските. След идването на учениците на св. Кирил и Методий – св. Климент и Наум се създават два културни центъра – Преславски и Охридски, които играят голяма роля за развитието и на медицината в България.

Най-видният представител на Преславската школа – Иоан Екзарх (IX-ти-X-ти век) в своята книга „Шестоднев“ прави интересни описания на човешката тяло по преводни материали от „История на животните“ на Аристотел и на други християнски писатели. „Шестодневът“ е първата природонаучна книга в България, първи български средновековен учебник по естествознание, даващ информация за устройството на човешкото тяло. От тази книга и други източници се разбира, че по времето на цар Симеон има два вида лечители – духовници и светски лица.

Св. Климент създава Охридската школа, преподава богословски и светски науки, занимава се с лечителска дейност. В областта на медицината написва „Слово за светите лечители Козма и Дамян“; произнася проповеди за подобряване на личната, семейната и обществената хигиена; изгражда църкви, училища и манастири с лечебници към тях.

Средновековната медицинска литература в България дава сведения за подготвени лечители по нашите земи, които правилно съчетават постиженията на медицината и вярата.

Голяма популярност на лечител и светец в началото на Х-ти век има св. Иоан Рилски (876-946), основател на Рилския манастир. Той го превръща в център за лечение на различни заболявания и преди всичко на душевните. Лечебен център създава и св. Гавриил Лесновски, където идват за изцеление болни дори от Влашко и Маджарско.

За равнището на медицинските знания и дейности данни се намират в житията на светиите. От посланието на св. Патриарх Евтимий до преподобни Никодим Тисмански във Влашко научаваме за направените от него медицински наблюдения, даващи възможност за препоръки от хигиенно естество.

В България преди всичко християнските служители – монасите – са тези, които упражняват лечителско изкуство в лечебници към манастирите и църквите, както и извън тях. Успехите в лечебното дело на българите стават известни и в другите държави. Руският княз Владимир кани от България „лечцами“ за попълване на медицинските знания за нуждите на Киевска Русия. Дори изпраща в България свой представител – Иоан Смера, да се запознае на място с лечебните умения на българите.

„Описанието на човешкото тяло“ – притурка към „Шестоднева“ – има голяма популярност в Русия. То служи за семейно четене, както и за обучение на децата в училище.

През многовековния период на османското владичество в България се установява дълъг период на застой в икономическото и културното развитие. Медицинската дейност се води основно от българските монаси. През XVI-XVIII-ти век повечето от българските манастири от поробените земи и от Атон изпращат в Русия свои монаси за събиране на милостиня, а оттам пренасят различни църковни и медицински книги, които подобряват лечителското дело сред българите. Културната помощ на Русия към поробените български земи още по-осезателно се разширява след възникване на книгопечатането. В това отношение голяма е ролята на печатницата при Киево-Печерската лавра. В нея се печатат голям брой произведения за България, включително и книги с медицинско съдържание.

Българското възраждане и възрожденската ни медицина са тясно свързани с руската книжнина и култура. В тази насока допринася и инициативата на Васил Априлов да издейства държавни стипендии за български младежи, които следват в Одеската семинария. Светият синод в Одеса през 1858 година решава да поеме издръжката на седемдесет и пет православни момчета от поробените славянски земи на Османската империя. По този начин  постъпват младежи и в медицинските факултети на Русия. Започва утвърждаване на медицинската дейност като светска, но връзката между медицина и вяра се запазва поради православното обучение.

Освободителната руско-турска война развива активните българо-руски медицински връзки, като все още е неразривна връзката между медицина и православна вяра. Общо в действащата армия на Русия се включват около хиляда и шестстотин лекари и три хиляди медицински сестри и самарянки. Руската медицинска общественост прилага най-новите методи за лечение на огнестрелните поражения и заболяванията на бойното поле.

В България идва основоположникът на военнополевата хирургия, педагог и учен Николай Иванович Пирогов. Той  прилага изработените от него принципи за медицинска сортировка на ранените, организира превързочни пунктове и други. Започва прилагането на асептичния метод при обработка на раните и се открива нова ера в хирургията. Сътрудничеството между руси и българи в областта на здравеопазването и медицината продължава и след Освобождението.

До 1944 година в България учениците изучават вероучение и медицинските кадри съчетават в своята практика новите научни медицински постижения с правилната вяра. Балансиран е терапевтичният подход между материалистичните и духовни възгледи.

В годините на социализма, или така нареченият сега тоталитарен период, в България се въвежда и узаконява единствено материалистичният възглед. Унищожава се връзката между медицина и вяра. Атеизмът отрича съществуването на Бога. Медицинските кадри се обучават и практикуват съобразно еволюционната теория на Дарвин, дори и досега – години след демократичните процеси и при изцяло западноевропейска и американска ориентация. Духовността вълнува населението и медицинските кадри, но поради съществуващата духовна криза в обществото мнозина от здраво православно учение се обърнаха към чужди учения – регистрирани са седемдесет и една секти и религиозни организации. Има достатъчно обучени висши здравни кадри и медицински специалисти, но населението страда и боледува повече поради здравните реформи, липсата на милосърдие, наличието на рушвети, подкупи, завист, злоба, користолюбие и други пороци. Пороците съществуват от древността, но сега са вече модерни и липсва истинска вяра, която да води борба с тях.

„А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича, бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба, пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви“ (Римляни 1:28-31). Тези слова св. апостол Павел е произнесъл, сякаш е наблюдавал пророчески нашето съвременно общество.

Пълна противоположност на здравата религиозност, основана на вярата и послушанието на Бога, е нездравата, „черна духовност“ на окултизма. При нея също има елементи на свръхестественост и търсене на помощ, но не от Твореца, а от съмнителни духове или от тайнствени нематериални сили.

Обръщането към Бога пробужда съвестта на човека и го подтиква да се кае и поправя, а окултните занимания действат в обратна посока. Те не поставят пред човека никакви нравствени задължения, затова са особено привлекателни. „А духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения“ (1 Тимотей 4:1).

Окултизмът е древен, колкото и самото човечество. Вкусването на забранения плод в рая е първият опит на човека да пренебрегне волята на Бога и да получи извънредни знания и способности чрез окултни методи (Битие 3:1-24).

Винаги са съществували магьосници, шамани, викачи на духове и други подобни, но по-голямата част от тях са били в нелегалност. В последните времена се забелязва засилващо се увлечение и разпространение  на различни форми на окултизма. Окултните идеи проникват и влияят и на медицината. В Източна Европа, Русия и България увлечението по окултното вече приема епидемични размери. Много е модерно да се лекува с „биополе“, с кристали, екстрасенси и други. Екстрасенсното лечение е разпространено предимно в страни, в които са популярни спиритизмът и вярата в духове.

Много данни сочат, че каквато и да е формата на окултна дейност, включително и лечителската, нещо извънземно – отрицателно и разрушително – се „прилепя“ към човека, от което той не може да се избави без Божия помощ. Тази извънземна сила започва да манипулира съдбата на човека. Този процес наподобява заболяване от СПИН. Когато попадне в организма на човека вирусът на СПИН-а започва да лъже здравите клетки, като им се представя за „свой“ и безопасен. Здравата клетка не включва защитния си механизъм и вирусът влиза в нея, използвайки я като „троянски кон“. Само вътре в клетката вирусът проявява своята разрушителна сила. Човек и след заразяването живее още няколко години сравнително нормален живот, не подозира, че земните му дни са вече преброени. Присъствието на смъртоносния вирус става очевидно едва в последния стадий на болестта, но вече е късно.

Ламар Кийн, който тринадесет години е изучавал професионални медиуми, прави следното заключение: „Всички медиуми, които познавах лично или косвено чрез други хора, завършиха живота си трагично“. Много скоро хората, които се занимават с окултизъм започват да проявяват психични отклонения, изпадат в депресии, започват да злоупотребяват с алкохол и наркотици.

Духовете по най-различни начини измъчват тези, на които „помагат“, като показват по този начин своята зла и садистична природа. Занимаващите се с окултизъм, въпреки че помагат на другите, чрез своята енергия или чрез други способи, започват да страдат от различни болести, изпитват физическа немощ, изпитват неопределен страх, страдат от безсъние, имат натрапливи мисли за самоубийство и други.

В наше време опасността от окултизма е изключително голяма, защото той се предлага като лечителско и християнско дело. Някои екстрасенси дори призовават Божието име, четат молитви, правят кръстно знамение и създават впечатление, че Бог действа чрез тях. Религията изисква покоряване на Твореца, вяра, покаяние, нравствено усъвършенстване, стремеж към доброто, безкористно служене на Бога. При окултизма целите са други: да се приеме „светла енергия“, да получиш изцеление без морални задължения. Гледайки иконите, те не виждат Христос, а енергиен източник.

Свещеното Писание строго забранява занимаването с всякакви видове окултна дейност, заради тяхната богоборческа природа. Трябва да се познава и изучава Христовото учение, което ни е запазило като нация. Само ако са придобили истинска и правилна вяра, лекарите могат да спечелят доверието на пациентите и да предотвратят попадането им при екстрасенсите, като съчетават правилно вяра и медицина.

Необходимо е да се противопоставим на нездравите и разложителни тенденции на нашето време.

Стойте твърдо върху непоколебимата скала на едната и света Православна църква на нашия Господ Иисус Христос, която запазва през вековете чиста истината на Христовото учение.

Нека бъдем вярващи и да съчетаем вяра и медицина в едно неразривно цяло. Да се противопоставим на злото с правда, честност, кротост, смирение, милосърдие, любов към Бога и ближния, защото печалбата на нечестивите е малка и за кратко време. Голяма е наградата на праведните!

Ползвана литература

Атанасов, Е. Магическите феномени. Свещеноапостолско издание на истинските православни християни, България, 1996.

Библия. Издателство на Светия Синод на Българската православна църква, С., 1992.

Военно-медицинский журнал, 1877, № 3, 233-276.

Георгиев, свещеник Й. Светото Православие и сектите. „Полиграфия“ АД, 1993.

Георгиев, П., И. Капинчев. Развитие на обществено-хигиенните начинания във Варна от древността до Освобождението. Кратка история на санитарно-хигиенното дело и противоепидемичните начинания във Варна. Варна, 1977.

Грънчарова, Г. и съавтори. Социална медицина. Плевен, 2004.

Добротолюбие, т. 3, изд. „Св. Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2000.

Зноско-Боровски, М. Православие, римокатолицизъм, протестантство и сектантство. Изд. Съб. Д-во „Ганди Ел. Н“., Варна, 1994.

Куртев, В., К. Страшимиров. Българо-руски и българо-съветски медицински връзки, МФ, С., 1982.

Милеант, епископ А. На прага на огнената геена. Православно издателство “Св. Евстатий Плакида“, С., 2001.

Новият Завет. Синодално издателство, С., 1990.

Петков, Хр. Социална хигиена, С., 1971.

Роуз, иеромонах Серафим. Православието и религията на бъдещето, Изд. „ЕТ Кирил Маринов“, 1997.

Светогорец, преподобни Никодим. Най-важните евангелски заповеди, Гласът на светите отци, С., 1996.

Серафим, А. Болна и здрава мистика, Фондация „Св. Седмочисленици“, С., 1993.

Сирин, преподобни Исаак, Слова подвижнические, М., 1993.

Chimnoy, S. Astrologiq, The Supernatural and the Beyond, Jamaica, New-York, Angi Press, 1973.

Gasson, R. The Challenging Counterfeit, NY, Logos, 1966.

Koch, K. Occult Bondage and Deliverance, Kregel Publications, Grand Rapids, Michigan, 1970.

Millard, J. E. Choice. Mystery Man of Miracles, Greenwich, CT, Faucett, 1967.

_____________________________

*Публикувано в Духовна култура, 2009, кн. 4, с. 36-43. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът Христианна Романова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9iU