Ролята на адаптираните библейски текстове (наративи) в процеса на възпитание на децата в предучилищна възраст – продължение и край*

Илиана Димова

Не трябва да пренебрегваме и психологическата зрялост на децата, която има голямо значение за възприемането и разбирането на тези текстове. Това се явява петият аргумент, защото характеристиката на този възрастов период се свежда до неговата продължителност във времето, социалната среда на развитие на децата, чувствителността им към определени въздействия, играта като водеща дейност и така нататък. Ясно е, че различните възрастови периоди имат различни психологически характеристики, които са основа на възприемателните способности на човека. Трябва да обърнем особено внимание на психологическите особености на 6-7 годишните деца, за да може адаптацията на библейския текст да бъде успешна, а използването ѝ като библейски наратив в ситуациите по религиозно възпитание в предучилищна възраст да е с висок процент ефективност.

Детската психология твърди, че точно този период  (6-7 години) от развитието на детето е преломен и съществува известна криза, в която то, на прага на училище, се опитва да утвърди своето място в обществото, като пробва редица детски похвати. Тези похвати са свързани с неговата собствена самооценка, на базата на които детето се опитва да изгражда нови взаимоотношения. Много често те са част от основната дейност в тази възраст – играта. „Детето, играещо някаква роля в играта, получава възможност да координира действията си с тези на връстниците си, да развива способност за съпричастност и да формира екипни качества. В играта детето задоволява потребността си от признание, постига известна степен на самопознание. Играта е училище на социалните отношения, в която са моделирани формите на поведение на предучилищна възраст[14].“ Много често в тази възраст децата вече започват да спорят, да упорстват, да използват хитрости и капризи, да реагират отрицателно, когато бъдат критикувани и дори да обръщат внимание на външния си вид.

Повечето детски учители са на мнение, че докато децата в трета подготвителна група са в един преходен и не много благоприятен и лесен за възпитателно-образователният процес период, то в четвърта подготвителна група (6-7 години) нещата рязко се променят. Това е така, защото, когато започне учебната година в трета подготвителна група, все още има деца, които не са навършили 5 години и са все още в един друг психологически период, който е далеч от сериозността, която предполага обучението и възпитанието в тази възрастова група. В същото време има и деца, които след няколко месеца ще станат на 6 години, и които са видимо по-устойчиви и адекватни психологически. Но, както споменахме по горе, в четвърта подготвителна група нещата рязко се променят. Болшинството от децата имат вече устойчиво внимание, обема на паметта е доста увеличен, опитват се да утвърдят позицията си в групата, като се смущават от определени постъпки на останалите и се стремят да постъпят по правилния начин, инстинктивно се опитват да бъдат добри.

Господ Иисус Христос с деца

Неслучайно религиозното образование, основано върху библейският наратив, е добре да бъде започнато точно в този предучилищен период, предвид благоприятните условия и естествените търсения на децата относно смисъла, начина и целта на човешкото съществуване. Библейският наратив, от своя страна, дава християнската гледна точка в конкретна житейска ситуация, в която детето може да направи своя избор на поведение и позиция, а учителят да постави основите на нравственост и преживявания, изградени от ценности, които са преминали през времето и са останали непроменени, запазили са своето значение и в съвременния свят.

Мястото на библейският наратив в педагогическия процес

Понятието „наратив“ е въведено през 1966 година от американските литературни теоретици Робърт Келог, Робърт Едуард Скоулз и Джеймс Фелан в книгата „Природата на наратива[15]“, където те дават следното определение – „Под наратив ние разбираме всички тези литературни произведения, които се различават по две характеристики: присъствието на сюжет и на разказвач[16]“ Библейският наратив е библейско повествование, чийто обем и съдържание е съобразен във възрастовите особености на децата и който се явява основа на религиозното възпитание в детската градина и училище. Чрез библейския наратив се опитваме да възстановим естествената връзка на човека с Бога и със Свещеното Писание като източник и коректив на нравствеността. Ако за учениците в 11 клас можем да прочетем целия библейски текст, като адаптацията му се сведе само до използването на думи, разпознаваеми в съвременния език, то адаптацията на текст за предучилищна възраст трябва да се сведе до обем, не по-голям от 10-20 изречения, в който да е включено само съдържанието, на което искаме да акцентираме. Тоест, ако искаме да разкажем на децата в детската градина за празника Възкресение Христово например, няма да навлизаме в подробности около залавянето и изтезанията на Иисус Христос, а върху тази част, която говори за Неговата саможертва. Библейският наратив в случая е насочен към 6, 7-годишните деца, в които ние искаме да възпитаме определена добродетел – децата да разберат, че както Иисус Христос е жертвал живота си за нас, хората, така и нашите родители ежедневно се жертват за нас и по същия начин биха дали живота си за нас, ако това е необходимо. Целта е да формираме у децата отдаденост, себеотричане и жертвоготовност, породена от любов. Промяната на текста тук е свързана не толкова с преразказ на разбираем език, колкото на отхвърляне на цели части от него (като идеята е не да ги прикрием, а децата да се запознаят с тях на един по-следващ етап от развитието си). Това, което ще оставим като повествование (наратив) има само формална промяна в изказа и не променя времето, мястото и самото библейско послание. При споменатия пример за библейски наратив върху разказа за Възкресението на Иисус Христос, по-конкретно, чрез разказа за саможертвата на Спасителя, имаме за цел емоционално да внушим на децата, че всеки един от тях може да се лиши от нещо скъпо и любимо в името на любовта към приятел, родител или близък човек, например.

Библейският наратив, разглеждан в контекста на обучението по Религиозно възпитание в предучилищна възраст, има основно място в съдържанието на темите, обособени в рамката на тематичното разпределение за четвърта подготвителна група, защото резултатността от използването му е с доказана висока степен на ефективност в педагогическата практика. Тук трябва да уточним, че е добре да се подберат старозаветни и новозаветни разкази, които са утвърдили мнение в практиката, че имат някакво положително въздействие върху децата и формират конкретни нравствени добродетели. Добре е да се планира определен брой от тях, който е съобразен с броя ситуации (една седмично) по религиозно възпитание в предучилищна възраст, като има възможност повечето наративи да бъдат представени в няколко поредни ситуации. Има експериментална учебна програма по религиозно възпитание за детските градини от 1998 година, с автор професор Емилия Василева, която не е обновявана до днес, за разлика от новите учебни програми по религия от I до XII клас за общообразователното училище. Това дава възможност за избор на библейски текстове по усмотрение на учителя, които да постигат целите за „разширяване кръгозора на учащите се, възпитание на вкус и развитие на умствените способности, формиране на етични ценности и придобиване на нов източник за вдъхновение, поучение, утешение и духовен растеж[17]“. Освен това, учителят, планирайки и адаптирайки предварително, и имайки предвид горните аргументи за необходимостта и от прецизната адаптация на библейските текстове, без да има дълъг педагогически опит, може да постигне добра резултатност в процеса на религиозно възпитание в детската градина.

Господ Иисус Христос с деца

Учебници, помагала, научни изследвания и разработки, засягащи проблема за използването на библейския наратив в предучилищна възраст

Това, че има някои несъвършенства в помагалата по Религиозно възпитание за детската градина, които съдържат адаптирани библейски текстове, не означава, че те не улесняват и не насочват учителите в правилната посока. В много от тях присъства прецизно целеполагане, поставяне на задачи, въпроси, ключови думи и др., които подпомагат учителите в постигането на целите на възпитателно-образователният процес и улесняват адаптацията и интерпретацията на необходимия библейски текст. Към настоящия момент този процес е подпомогнат методически от малък брой такива помагала и учебници за детската градина, повечето от които имат стойност и са добри ръководства в преподаването на тази специфична материя. Те са: „Учебна програма по Религия – Православие в детските градини“ и „Христоматия по Религия – Православие  за учителя в детските градини“ и двете с автор свещ. д-р Захарий Дечев. В близкото минало бяха издадени също „Помагало за обучението по Религия в детската градина“ на изд. „Димант“, Бургас, 2000 година, с автори свещеник Захарий Дечев, Стефка Стефанова, Майя Миленова и „Православно християнско помагало за деца в предучилищна възраст“ на изд. „Инфопрес”. София, 1996 г. с автор Майя Миленова. През 2009 и 2012 г., като част от Програмната система „Моливко“ на изд. „Слово“, Велико Търново, се появиха споменатите по-горе помагала „Чудният свят на Библията. 35 старозаветни истории“ и „Чудният свят на Библията. 28 новозаветни истории“, с автор Маргарита Христова. Всички те обаче не са одобрени от МОН и съответно не могат да бъдат използвани (поне не като официално помагало) в детските градини, а само в прицърковните (неделни) училища или като помощно помагало за учителя в детската градина. Към тази група могат да бъдат причислени и помагалата на издателство „Фют“ от поредицата „Докато играеш, можеш всичко да узнаеш“. Това са „Библията. Животът преди Иисус“ и „Библията. Животът на Иисус“, издадени съответно през 2007 и 2005 година, с автор Катя Латева, които пък от своя страна нямат претенцията за научно обоснована стойност, а само да бъдат полезно и необходимо допълнение към материала, изучаван в детските градини и началното училище.

Предвид липсата на определена от авторите аудитория, към която са насочени и добрата адаптация на текстовете в тях, помагалата „Свещена история на Стария Завет“ и „Свещена история на Новия Завет“ с автори Дуриданов, В., Стойчева, доц. Светлана, Пеева, А., Георгиева, М., за които също споменахме, биха могли успешно да бъдат използвани в обучението по религиозно възпитание, още повече, че за разлика от повече други помагала, те са одобрени от МОН и имат необходимата легитимност, за да се използват като официално помагало в педагогическия процес в детската градина.

След въвеждането на предмета Религия в българското училище през 1996 година бяха създадени учебни програми (в две направления – Религия-Православие и Религия-Ислям) от І до ХІІ клас и експериментална учебна програма по Религиозно възпитание за подготвителните групи в детските градини с автор професор Емилия Василева. Макар и на малко места в страната, тези програми до скоро успешно бяха използвани и улесняваха работата на учителите по Религия. През учебната 2018/2019 година влязоха в сила нови учебни програми по предмет Религия, прецизирани и съобразени с новия Закон за предучилищното и училищното образование, които вече са разделени в три направления: Учебни програми по Религия-Християнство-Православие за I-XII клас, Учебни програми по Религия-Ислям за І-ХІІ клас и Учебни програми по Религия (неконфесионално обучение) за І-ХІІ клас. Тези програми, особено третото направление, дават възможност религията да бъде изучавана от неконфесионална гледна точка, но не като религиознание, а като източник на ценности (learning from religion[18]). Доцент Магдалена Легкоступ, систематизирайки и осветлявайки въпросите за видовете религиозно възпитание, казва: „В този случай тя (религията[19]) е не толкова в ролята на обект на наблюдение и анализ, колкото ресурс за развитие на личността. Ние се учим от религията, тъй като тя, както изкуството и науката, има какво да предложи на растящата личност, не само от гледна точка на обогатяването на знанията, но и от гледна точка на развитието на личните дарби и способности, формиране на цялостна картина за света, самостоятелна ориентация в духовните въпроси[20].“ Макар, че в детската градина е по-добре да се използва първия модел: Религия-Християнство-Православие, който се преподава на конфесионални начала, то и там библейският текст трябва да бъде източник на ценности и трябва да бъде съобразен с психолого-педагогическата нагласа на децата от предучилищна възраст, само че с този бонус, че Свещеното Писание със своята боговдъхновеност стои зад наратива като извор на абсолютната истина. Тоест ценностите не висят във въздуха, без да могат да отговорят на въпроса защо всъщност ние се стремим към тях, а имат своя първоизточник – Свещеното Писание със своя божествен произход. Това би трябвало да ги прави по-устойчиви, непроменливи във времето и приложими в живота.

За съжаление, нова учебна програма за религиозното възпитание в детската градина няма, но предимството тук е, че можем да предложим и подберем библейски текстове, които, от гледна точка на дългогодишната ни практика, са с най-висок процент на успеваемост и са постигнали от много добри до отлични резултати в целеполагането. Освен това, гореспомената експериментална програма за религиозно възпитание в детската градина, която е в сила от 1998 година, е един работещ модел, който, ако бъде спазван, предполага да бъдат използвани най-вече адекватни за тази възраст библейски наративи. Целите на религиозното възпитание в детската градина и подготвителните групи в училище, най-общо казано, са поставяне основите на ценностна система, която отговаря на изискванията на съвременното европейското общество и в същото време не е в разрез с културните и национални ценности на страната ни. Тези ценности са важна основа за по-нататъшното оформяне на гражданска позиция и възпитание на младите хора и същевременно са неразривно свързани с традиционната православна християнска вяра и култура на българите, както и на целта на християнския живот – спасението на човешката душа и единението с Бога.

Господ Иисус Христос с деца

По отношение на религиозното възпитание в предучилищна възраст интерес представляват още разработките на доцент д-р Магдалена Легкоступ и по-конкретно статиите ѝ „Духовно-нравственото възпитание в детската градина“ (Легкоступ, 2012, Педагогически алманах) и „Религиозното познание в системата на предучилищното възпитание“ (Легкоступ, 2012, Сборник материали от кръгла маса „Религиозното познание в учебното съдържание на общото образование. Електронен сборник“). Скромното издание „Помагало за провеждане на занимания по религиозно възпитание в предучилищна възраст“, 2015 година, с автори д-р Стефан Тончев и моя милост, което съдържа Ръководство за учителя и Книжка за детето е един опит за систематизиране на методическите акценти в обучението по Религиозно възпитание в предучилищна възраст, но то е съобразено с отменения вече Закон за народната просвета, което налага, както обновяването на помагалото, така и смяна на някои основни линии в концепцията му.

Заключение

На базата на научните изследвания в областта на религиозната педагогика, както и на личния ни опит, тази статия има претенцията да изведе на преден план библейския наратив като основно средство за възпитание и формиране на конкретни нравствени добродетели у децата. Това е дълъг процес, изискващ постоянство и непрестанни доказателства за необходимостта и важността от притежаването и оделотворяването на тези добродетели в съвременната социална среда. Предучилищната възраст, по-конкретно периода на четвърта подготвителна група (6-7 години), е най-подходящата за поставяне началото на този процес, който, чрез запознаването и разбирането от децата на прецизно адаптирани библейски текстове, ще улесни постигането на целите на педагогическата наука въобще, свързани с възпитанието.

        Библиография

Андонов, Бг, 2005. Религиозното обучение в България в началото на третото хилядолетие, София.

Барт, Р., 1991, Въображението на знака, София,

Бигович, Р., 2001. Проблемите на съвременното църковно образование и възпитание, сп. Мирна, бр. 12.

Богомилова, Н., 2010. Религиозното разнообразие в културата на съвременна Европа, ИК „Реклама Пони“, София.

Василева, Е., (1999). Религиозно възпитание на децата от предучилищна възраст, изд. Свят 2001, София.

Грос, Е., Кьониг, К., Андонов, Б., 2003. Религиозна педагогика, Синодално издателство, София.

ДЕКЛАРАЦИЯ за духовно-нравственото възпитание и образование – Кръгла маса, Варна. 2012. Retrieved from: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=85867.

Дечев, прот. Захарий, Стефанова, С., Миленова, М., 2000. Помагало за обучението по Религия в детските градини, изд. Димант, Бургас.

Дечев, прот. Захарий, 2000. Занимателни игри по религия за I и II клас, изд. Димант, Бургас.

Дечев, прот. Захарий, 2000. Дидактични игри по Религия за предучилищна и начална училищна възраст (методическо пособие), изд. Димант, Бургас.

Дечев, Ставрофорен иконом Захарий, 2009. За религиозното възпитание на детето в детската градина, изд. Димант, Бургас.

Дуриданов, В., Стойчева, доц. Светлана, Пеева, А., Георгиева, М., 1998. Свещена история на Стария Завет, издава Фондация „Свети Седмочисленици“, София

Дуриданов, В., Стойчева, доц. Светлана, Пеева, А., Георгиева, М., 1999. Свещена история на Новия Завет, издава Фондация „Свети Седмочисленици“, София

Иреней, епископ Екатерининбургски и Ирбитски, 1998. За православното възпитание на децата, изд. ЕТ „Кирил Маринов”, София

Карапенчев, Ж., 1993. Педагогическа етика, УИ „Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново

Коев, Тотю, 1985. Православен катехизис и послание на източните патриарси за православната вяра, Синодално издателство, София

Кожухаров, В. (2009). Религиозното образование в европейската училищна система днес. Велико Търново. Изд. Веста.

Кожухаров, В., (2001). Православното образование в дидактическа светлина, Велико Търново.

Коменски, Я. А., 1992. Избрани педагогически произведения, София,.

Кусев, Митрополит Методий, 1992. Възпитанието в духа на християнството, изд. 7 + 7, Стара Загора.

Легкоступ, М., (2019). Методически аспекти на обучението по религия, изд. Фабер, Велико Търново

Легкоступ, М., (2012). Обучението по религия – диалог и инклузия, изд. Фабер, Велико Търново

Макариополски епископ д-р Николай, архимандрит д-р Серафим, 1991. Свещена история на Стария и Новия Завет, изд. Библиотека „Духовно възраждане“

Монахиня Магдалина, 2004. Децата в православната църква днес, изд. Омофор, София

Петрова, Н., Станева, Я. 2010. Можем ли да направим децата по-устойчиви – наръчник за родители, София.

Попмаринов, Д., 2006. Религиозното образование: един сериозен въпрос за решаване, сп. Мирна, бр. 26

Попович, Ю.,1993. Как и защо да се чете Светото Писание, сп. Ах, Мария, бр. 5, София

Поптодоров, Т., Денев, Иван, 2006. Православна християнска педагогика, УИ „Св. Климент Охридски“, София.

Стратегия за образователната работа в образователните институции 2019-2030, 2019. МОН, София: https://www.mon.bg/upload/19484/pr_Strategia_vazpitanie_220419.pdf

Тончев, С. 2013. Съвременното религиозно възпитание в детската градина и добрите практики от община Стара Загора.//Иновации, предизвикателства и тенденции в постмодерното образование. Международна конференция. Сборник доклади. ISBN 978-954-314-076-3, Стара Загора.

Топалска, Нина, 2015. Научни трудове на Русенския университет, том 54, серия 11.

Факирса, Й., Система на работа в подготвителна група за училище, С., 1997.

Чавдаова-Костова, Сийка, Делибалтова, Вася, Господинов, Бончо. (2012). Педагогика, второ допълнено  преработено издание. София: ИУ „Св. Климент Охридски“.

Чолаова, Н., 2012. Методическо помагало за учителите по Религия – Православие, Пловдивска митрополия, Пловдив

Хритова, М., 2009. Чудният свят на Библията. 35 старозаветни истории. (Програмна система Моливко, 5-7 години), изд. „Слово“, Велико Търново

Христова, М., 2012. Чудният свят на Библията. 28 новозаветни истории. (Програмна система Моливко, 5-7 години), изд. „Слово“, Велико Търново

Волков, Б.С., Волкова, Н.В., 2009. Детская психология: от рождения до школы, 4–е издание, переработанное, изд. Питер

Дивногорцева Светлана. 2004. Теоретическая педагогика. Учебное пособие для студентов педагогических учебных заведений в 2 частях, ч.1, изд. ПСТГУ. Москва.

Карелина И.О., 2012. Дошкольная педагогика: курс лекций: учебно-методическое пособие. – Рыбинск: филиал ЯГПУ.

Склярова.Т.В, Янушкявичене, О.Л., (2004). Возрастная педагогика и психология. Москва: Издательский дом „Покров“

Илустрована Библиjа за младе“, 1981. Издање Светог архиjереjског синода Српске православне цркве, Београд

Alter, Robert, 1981. The Art of Biblical Narrative, Basic Books

Scholes, Robert, James Phelan, and Robert Kellogg, 2006. The Nature of Narrative, Oxford: Oxford University Press.

Fowler, James W. Stages in Faith, 1981. The Psychology of Human Development and the Quest for Meaning. San Francisco.

Hart, Curtis W., 2014. “Faith Development Theory”, in “Encyclopedia of Psychology and Religion” editor David A. Leeming, Second Edition, DOI 10. 1007/978-1-4614-6086-9, New York: Springer, p. 648.

Mascolo, Michael F., Fischer, Kurt W. 2005. “Constructivist theories”, in The Cambridge Encyclopedia of Child Development, edited by Brian Hopkins, Cambridge university press.

Myers, David G., Dewall, Nathan C., 2015, Chapter 5: Developing through the Live Span in “Psychology, 11th Edition”, NY:Worth Publishers, p. 191.

Ormond, Jeanne Ellis, 2015, Essentials of educational psychology: big ideas to guide effective teaching, 4 th edition, Pearson.

____________________________

*Публикувано в Свидетелство, служение и богослужение на Църквата, сборник статии, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2020, с. 60-78. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[14]. Волков, Б.С., Волкова, Н.В., Детская психология: от рождения до школы, 4–е издание, переработанное, изд. Питер; 2009, стр. 55.

[15]. Scholes, Robert, James Phelan, and Robert Kellogg, The Nature of Narrative, New York: Oxford University Press, 1966, с. 4.

[16]. Курс мой.

[17]. Вж Легкоступ, М., „Методически аспекти на обучението по религия“, изд. „Фабер“, 2019, стр. 50.

[18]. Вж Легкоступ, М., „Методически аспекти на обучението по религия“, изд. „Фабер“, 2019, стр. 49.

[19]. Бел. авт.

[20]. Вж Легкоступ, М., „Методически аспекти на обучението по религия“, изд. „Фабер“, 2019, стр. 50.

Изображения: авторът Илиана Димова и Госдпод Иисус Христос с деца. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9dZ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s