Ролята на адаптираните библейски текстове (наративи) в процеса на възпитание на децата в предучилищна възраст*

Илиана Димова

Необходимост от адаптиране на библейски  текстове

В педагогическия процес библейските текстове са необходими най-вече на учителите по Религиозно възпитание в детската градина и учителите по предмет Религия в училище. Тук ще насочим вниманието си към твърдението, че за да постигнем целите, които сме си поставили в процеса на обучение по Религиозно възпитание и Религия, е необходимо, на първо място, задължително да използваме библейски наратив. На второ място той трябва да бъде адаптиран прецизно и достъпно, за да могат децата да усвоят предвидените от учителя знания и да формират определени нравствени добродетели. Тук ще говорим основно за работа с деца от предучилищна възраст, които са записани да посещават ситуации по Религиозно възпитание. Ще насочим вниманието си към тази възрастова група, за да направим опит да докажем важността на използването на адаптирани библейски наративи още в съвсем начален етап на педагогическия процес. Актуалността на проблема за адаптацията на текстове е вкоренена доста дълбоко в целите на педагогическата наука въобще (в частност на предучилищното възпитание) и има редица аргументи, които доказват, че прецизната адаптация на текст, още повече на библейския текст (предвид неговата религиозна специфика и времева отдалеченост на създаването му) са от изключително значение за постигане на общите цели на възпитателно-образователният процес в детската градина и в по-тесен план на целите, които трябва да следва учителят в ситуациите по Религиозно възпитание в предучилищна възраст. Тук ще говорим за адаптация на библейски текст (повествование; разказ; библейски наратив), който на разбираем, интересен, достъпен и, не на последно място, достоверен език да запознава децата с библейските събития в ситуациите по Религиозно възпитание в детската градина. Важно е да подчертаем, че използвайки термина „наратив“, ние влагаме смисъла, в който го употребява науката семиотика. „Разказът (наративът[1]) може да бъде предаден посредством устния или писмения език; посредством неподвижния или подвижен образ, посредством жеста и посредством организираната смесица от всички тези субстанции; разказ (наратив[2]) има в мита, легендата, баснята, приказката, повестта, романа, епопеята, историята, трагедията, драмата, комедията, пантомимата, картината, витражите, комиксите, произшествието, разговора. Под тези почти безкрайни форми разказът (наративът[3]) съществува във всички времена, във всички краища на земята, във всички общества; наративът започва още с историята на човечеството[4].“ Тоест ние го наричаме текст, повествование, разказ, но имаме предвид семиотичен конструкт, направен от знаци, който има своя божествен произход и послание, и който е част от Свещеното Писание. Смисълът на това разбиране и отношение към библейският наратив се състои в това, че нравствените ценности, които са цел на възпитателно-образователният процес в детската градина, ще имат своята здрава опора в Библията и биха могли да се утвърдят като смисъл и цел на човешкия живот. Така библейският текст е не само литературен конструкт (както неправилно се изучава в по-горен курс в училище, в часовете по литература), а система от знаци, извор на смисъла на живота.

На първо място, за да разсеем всякакви твърдения, че не е задължително да сме запознати с Библията, за да можем да открием решения на етични и морални проблеми в обществото въобще и в частност в образователните институции в България, трябва да обърнем внимание на факта, че става въпрос за религиозно възпитание в предучилищна възраст. Обучението по Религия във всички възрасти в основата си произлиза от Библията, защото, според християнството, тя е „Слово Божие“ и извор на абсолютната истина. Ако трябва да се използва наратив в тези ситуации по Религиозно възпитание в детската градина, то няма как той да бъде друг, освен библейски. Нравственото възпитание в ситуациите в детската градина, което е една от целите на този педагогически процес, ще има винаги своята опора в Свещеното Писание като боговдъхновен текст и би могло да се превърне в устойчив светоглед, приложим не само в християнската общност. Принципът за основаване на обучението по Религия върху Свещеното Писание спада към конфесионалните принципи, а ситуациите по религиозно възпитание в детската градина се провеждат на принципа на СИП  Религия-Християнство-Православие, в която децата получават възможността да се запознаят с християнската религия на конфесионални начала[5]. Няма как да провеждаме ситуации по Религиозно възпитание в детската градина без използването на библейски текстове, които, както казахме, са основен извор, най-важният източник за произхода, смисъла, съдържанието и значението на християнството, на християнските ценности и морал. Библията би трябвало да бъде в основата на всички знания в тази област и съответно на възпитателните цели, които си поставяме, да се съдържат в изводите, направени от запознаването на децата с библейските разкази. Тук трябва да направим уточнението, че „възпитанието на подрастващите в традиционните духовно-нравствени ценности зависи от цялото училищно обучение, провеждано чрез другите аспекти на учебната програма, но най-вече от религиозното образование, което обогатява с духовни примери и възвишени наставления взаимоотношенията, които съществуват в училищната общност[6].“ Този модел е най-приемлив за предучилищното образование. И макар, че става въпрос за Библията, свещената книга на християните, опитът показва, че след като разясним на родителите характера на целите, които си поставяме в ситуациите по Религиозно възпитание, те масово записват децата си за участие в тази извънкласна форма. Това налага прецизната адаптация и подбор на библейски текстове, предвид използването им като извор на общочовешки ценности.

Господ Иисус Христос с деца

Безспорно, трябва да се ръководим от принципите на предучилищната педагогика, защото говорим за използване на библейски наратив в педагогическия процес по религиозно възпитание в детската градина. Този процес има своите организационни и методически обосновки в документи като новия Закон за предучилищното и училищното образование, обн. – ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 година, посл. изм., бр. 108 от 29.12.2018 година, в сила от 01.01.2019 година, Държавният образователен стандарт за предучилищното образование, обн. – ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 година, в сила от 01.08.2016 година; изм. И доп., бр. 72 от 31.08.2018 година, в сила от 31.08.2018 година и Инструкция № 2 от 23 юни 2003 година за провеждане на обучението по учебен предмет „Религия“, обн., ДВ, бр. 60 от 4 юли 2003 година, изм., ДВ, бр. 106 от 23 декември 2014 година и други, отнасящи се за провеждането на тези занимания в детската градина и училище. В същото време, предвид днешната реалност (липсата на достатъчно учители по Религия и влезлите в сила нови учебни програми по Религия), Министерство на образованието и науката, заедно с богословските и педагогическите факултети в България търси начин за запълване на тази липса и организира едногодишни курсове за учители, които да имат правото и квалификацията да преподават предмет Религия. Тук веднага се появява мисълта за вечния спор – педагозите или богословите са по-компетентни в преподаването на религиозните знания. Истината е една – педагозите имат недостатъчна богословска подготовка, а на богословите им липсва достатъчна педагогическа компетентност, с която да представят пред децата богословските знания. Но предвид факта, че, към днешна дата, в Богословските факултети има малко студенти-богослови (още по-малко са тези, които успяват да се реализират като учители по Религиозно възпитание), а курсовете в тези факултети за учители по Религия и Религиозно възпитание са насочени към педагогическите кадри, то с този анализ ще се опитаме да допринесем за възпитателно-образователния процес в детската градина, като подчертаем, че работата на педагогическите кадри, получили възможност и квалификация да преподават Религиозно възпитание, е много отговорна и е необходимо да има фокус върху библейския наратив в педагогическия процес. Адаптацията и използването му е недопустимо да бъдат повърхностни и осъвременени, предвид посланията, заложени вътре в него. Тоест, правилното разбиране и пресъздаването на автентичния библейски текст е задължително за Религиозното възпитание в предучилищна възраст. Библейският наратив е елемент, който не може да бъде пропуснат, ако искаме да постигнем поставените цели в заниманията по Религиозно възпитание. Затова необходимостта от прецизност при адаптирането на библейските текстове е първият и най-важен аргумент за актуалността на този кратък педагогически анализ.

Вторият аргумент за обръщане на фокуса към темата е честото адаптиране на библейски текстове в различни учебници или сборници, без уточняване на аудиторията, за която са създадени те – дали са за деца от предучилищна възраст, от начална училищна възраст, гимназиален етап, дали са създадени като четива само за домашно ползване или имат характер на научно-популярен текст за младежи. Например, помагалата „Свещена история на Стария Завет“ и „Свещена история на Новия Завет“, с автори В. Дуриданов, доц. С. Стойчева, А. Пеева и М. Георгиева, които са одобрени от МОН съответно през 1998 и 1999 години, са полезни, добре структурирани, добре адаптирани и съдържат необходимата методическа подкрепа, която трябва да получи учителят от учебника, по който преподава. Това обаче, че не е уточнена аудиторията (на практика текстовете биха могли да бъдат използвани във всички класове в начален етап и в детската градина), принуждава учителя, използвайки тези помагала, да адаптира адаптираните вече текстове според възрастта на децата, които са негова аудитория в дадения момент. Ясно е, че не става въпрос за домашно ползване на тези помагала, защото това са учебници, при това одобрени от МОН. Ясно е също така от годините на издаване, че това са едни от първите учебници след демократичните промени, които са изиграли своята незаменима роля в този прекъснат за дълъг период от време процес на религиозно възпитание. Но опитът показва, че, когато учителят иска да преразкаже даден библейски текст, самата му адаптация се явява най-трудната част от урока. Използва различни помагала, с адаптирани по различен начин и с различен обем текстове и много често използва модела проба – грешка[7], който забавя процеса и не винаги покрива очакваните резултати в отделната методична единица. Затова е важно да бъде уточнена аудиторията, за която е създаден библейския наратив, за да не се налага учителите наново да адаптират един път вече подготвени библейски наративи и коя част от тях да използват в дадена възрастова група.

Господ Иисус Христос с деца

Има и друг акцент, на който трябва да спрем вниманието си. Понякога тези текстове звучат като обикновени приказки или разкази, а езикът, на който са разказани, често е твърде осъвременен и модерен, което пък доста се отдалечава от времето на правилното му разбиране. Това се дължи на желанието на автора да се приближи до съвременните разбирания за света и да приближи библейският език до езика, който използват съвременните деца. Друга причина е и глобализацията на европейското общество, в частност и на българското, а може би и на огромният брой детски книжки от западни автори с християнски религиозен характер, превеждани в годините след демократичните промени в страната ни, които изразяват рационалността на протестантското мислене и неговото разбиране за адаптация на библейските текстове. Пример за това са книжките „Чудният свят на Библията. 35 старозаветни истории“ (Програмна система Моливко, 5-7 години), изд. „Слово“, Велико Търново, 2009, и „Чудният свят на Библията. 28 новозаветни истории“ (Програмна система Моливко, 5-7 години), изд. „Слово“, Велико Търново, 2012, с автор Маргарита Христова. В тях има текстове, които, меко казано, са неприемливи от богословска гледна точка и биха могли още в най-ранна възраст да изкривят представата и правилното разбиране на децата на библейския текст[8].  Разбира се, има и много такива, които са доста успешни, но не винаги използваеми, предвид специфичните индивидуални особености на аудиторията. Много често това са сборници с адаптирани библейски текстове, подбрани по усмотрение на автора и без опис на критериите, по които са избрани точно тези библейски истории да бъдат включени в дадения сборник. За да се осветли и да се реши този проблем, за да се постигне по-голяма прецизност при адаптацията, трябва да се изработят критерии, чрез които да се подбират най-подходящите библейски текстове за дадената възраст и да се уточни аудиторията, като се вземат предвид нейните специфични психологически особености.

Като трети, но не на последно място, аргумент можем да посочим времевата и културна отдалеченост на света, в който библейските писатели са били съвременници. Много често, при сборниците с адаптирани библейски текстове, освен че липсва таргет група (определена аудитория) към която са насочени, липсва също така и уточняване на времето, мястото и историческите условия, в които са създадени те. Добре е да бъдат подбрани библейски истории от различните видове книги в Свещеното Писание: законодателно-исторически; исторически, дидактично-поетични (поучителни; книги на мъдростта) и пророчески. При подбора е необходимо да се вземе предвид времето, в което са написани, най-малкото, за да се хвърли светлина върху разликите между старозаветната и новозаветната епоха. Този проблем, обект на богословската наука исагогика, би могъл да даде отговор на въпроса защо достоверността, датировката, историческата действителност, литературната и териториална обусловеност на старозаветните и новозаветните книги са обект на изследване от богословието и са крайно необходими при тълкуванието на Свещеното Писание. Не е необходимо задълбочено тълкувание на библейските текстове в тази възраст, но чрез достъпна, разбираема и достоверна адаптация ще се постигне ефективно използване на библейският наратив, което от своя страна ще даде светлина на смисъла, съдържанието и поучителната страна на библейските книги от гледна точка на времето в което са написани и непреходният характер на техния смисъл. В педагогически аспект това е целта тук – да докаже необходимостта и ефективността на библейският наратив като средство за постигане на възпитателни цели и формиране на определени устойчиви ценности у децата в предучилищна възраст.

Господ Иисус Христос с деца

Историческата точност на събитията, описани в библейските книги в никакъв случай не е маловажна, но нетя е била цел на старозаветните и новозаветните писатели. Рационалното мислене при тълкуванието на библейските книги винаги е било приоритет на протестантското богословие, докато православното е уникално със своята мистика и сакраментален характер. „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда“ (Евреи 11:1). Да вземем за пример библейските исторически книги – те не се стремят да дадат подробни исторически сведения, а да предадат на поколенията най-важните факти, които да хвърлят светлина върху съюза на Бога (Яхве) с народа на Израел. Известно е, че „Свещено Писание се наричат книгите, които са написани от богоизбрани мъже по внушение и при съдействие на Светия Дух[9]“, тоест, ние християните вярваме в боговдъхновеността на библейските книги и в твърдението, че „Свещеното Писание е дадено на хората от Бога, за да се запази Божественото Откровение между тях точно и неизменно и да не би хората да внесат в божествените истини човешки елемент и по такъв начин да ги изопачат0[10]“. Тук става ясно, че взимайки предвид историческата и териториална обусловеност на библейските книги, акцентът на адаптацията им трябва да падне върху образователния характер на библейските истини и моралният аспект на направените изводи, без обаче те да бъдат вадени от своя времеви и езиков контекст.

Тук е добре да споменем и за изразните средства с тяхната специфика, използвани в библейските текстове. Те са обект на богословската наука херменевтика и са от голямо значение при изучаването на въведителните богословски дисциплини на двата Завета. Изразните средства в литературата извън древния свят на гръко-римската цивилизация са доста различни. Библейските книги са сродни със стила на египетската и особено месопотамската литература. Поради това начинът на писане и изразяване в Библията трябва да се разглежда в рамките на света, в който тя е възникнала. Доказателство за това са множеството научни богословски и езиковедски разработки относно жанровете в библейските книги. „И ако всеки народ облича в различна литературна форма своя опит, интелектуалните си достижения, то първото, което ни прави впечатление при старозаветните книги на мъдростта, е, че всички те са написани в поетична форма или в поетизирана проза и че още тук – в избора на форма, жанр и авторов подход при изображението  –  се  проявяват  единството  и  разноликостта,  задава  се  стилистичният профил на всяка от тях и на сборника като цяло[11]“. Това важи и за новозаветните книги.

Господ Иисус Христос с деца

В Библията са събрани древни текстове, отдалечени от нас както във времево, така и в културно отношение. Жанрът им е културално обвързан[12]. Почти винаги във важно да определим жанра на всяка библейска книга, за да се ориентираме правилно при интерпретацията ѝ. Разграничаването, както на времето, така и на жанра на дадена книга, понякога е ключ към смисъла на текста.

Четвъртият аргумент за актуалността на проблема и необходимостта от прецизност при адаптирането на библейските наративи е начинът, по който сам Иисус Христос е преподавал на хората божествените истини. Използвал е притчите, за да изясни и да достигне по-лесно до умовете и сърцата им: „И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;… затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; (Матей13:10-11,13). Децата, особено най-малките, са тези, които са най-близо до Бога, „виждат“ и „чуват“ много по-добре от възрастните, но житейският им опит е твърде кратък и използването на библейския наратив във възпитанието им налага неговата прецизна адаптация и съобразеност с индивидуалните им и психологически особености.

Както е записано в Речника на българския език на БАН, притчата е „кратък (породен в библейско време) разказ, чието съдържание се тълкува преносно и има нравоучителна, морално-етична стойност[13].“ Тоест, Иисус Христос предава Божествените истини по начин, адаптиран за аудиторията, която е пред Него. „А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират“ (Лука 8:9-10). Господ Иисус Христос е бил наясно, че Божествените истини, които проповядва, не са били „сладка музика“ за всеки, който е слушал проповедите Му. Хората, затънали в греховете си, се съпротивлявали и не искали да приемат Божествените послания. За тях Христос казва: „….които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината“ (2 Тимотей 3:7). Всичко това е безспорно доказателство, че адаптацията на библейският текст е необходима за правилното и душеполезно разбиране на библейските разкази от децата в предучилищна възраст.

Следва…(вж. тук).

_________________________________

*Публикувано в Свидетелство, служение и богослужение на Църквата, сборник статии, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2020, с. 60-78. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Бел. моя.

[2]. Бел. моя.

[3]. Бел. моя.

[4]. Барт, Р., 1991, Въображението на знака, София, с. 358.

[5]. Вж https://www.mon.bg/bg/98.

[6]. Вж Легкоступ, М., „Методически аспекти на обучението по религия“, изд. „Фабер“, 2019, стр.

115.

[7].Метод на проба-грешка или накратко проба-грешка е експериментален метод за решаване на проблеми, поправка, настройване или придобиване на знание. Придобиването на това знание (ученето) става от анализирането на грешката, правенето на промяна и след това придобиването и описването на нов опит. Източник: https://bg.wikipedia.org

[8]. Например: „Живели някога мъж и жена. Те били от еврейския народ. Мъжът се казвал Иосиф, а жената – Мария. Двамата били сгодени отскоро. Да се сгодиш, означава да дадеш дума, че ще се ожениш за този, когото харесваш и обичаш. И така, Иосиф и Мария щели да се оженят, но преди сватбата им се случило нещо….“(Христова, М., „Чудният свят на Библията. 28 новозаветни истории“ (Програмна система Моливко, 5-7 години), изд. „Слово“, Велико Търново, 2012, стр. 8).

[9]. Проф. Коев, Тотю, Православен катехизис и послание на източните патриарси за православната вяра, Синодално издателство, София, 1985, стр. 17.

[10]. Пак там.

[11]. Топалска, Нина, Научни трудове на Русенския университет, 2015, том 54, серия 11.

[12]. Alter, Robert, The Art of Biblical Narrative, Basic Books, 1981.

[13]. Вж http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg

Изображения: авторът Илиана Димова и Господ Иисус Христос с деца. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9dp

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s