Клара Стаматова

Част I.

Една трета от човешкия живот преминава в спане  – около 120 дни годишно, прекарани в един различен свят – този на сънищата, където всичко е възможно и позволено[1].

Какъв е научният подход към съня, каква е неговата природа и фазите, през които преминава; дали теориите за личността, поддържани от представители на психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг и други, са валидни за сънищата? А какво е отношението към паранормалното; дали сънищата имат сила и може ли тя да помогне да се открие смисълът и целта на човешкия живот? Приемаме ли съня като „малка скрита вратичка в най-затънтените и най-тънки гънки на психиката“?[2]

В първата част на настоящото изложение споделяме своето виждане за тези акценти. В следващата, втора част, ще анализираме въпроса: могат ли сънищата да се приемат за автентични свидетелства според Стария, Новия Завет и Агиологията и кои са критериите, които обуславят истинността на сънищата като послание от Бога. Имаме предвид сложността на проблематиката, която се изразява и в нееднозначното отношение на християнството към сънищата.

Кратък исторически поглед

Историята на сънищата датира още от 3000-4000 година преди Рождество Христово, когато те били документирани върху плочки от кал. Предполага се, че хората от древните общества не са можели да разграничават света на сънищата от реалността – според тях те са продължение на реалността, поради което им придавали дори по-голямо значение.

Китайците например вярвали, че всяка нощ душата напуска тялото, за да посети определено място. Но ако по това време настъпи неочаквано събуждане, тя може и да не успее да се завърне, поради което много от китайците и днес приемат будилника като заплаха. Някои местни американски и мексикански племенни общности пък вярват в далечното измерение на сънищата, смятайки, че прадедите им живеят в тях и се превъплъщават в нечовешки форми, например растения.

Египтяните записвали сънищата с помощта на иероглифи, а хора, които имали ярки и значими сънища, били смятани за богопомазани. В Античната епоха тълкуването на сънищата насочвало пълководците по време на война[3]. На сънищата се придавало голямо значение, те били приемани като послания от боговете, имали религиозен смисъл, а жреците се занимавали с тяхното тълкуване.

Древногръцките философи Хераклит, Сократ и Платон се опитвали да изследват съня и съновиденията. За първи път като обект на психологията сънят е разгледан от Аристотел, който в труда си „За сънищата и тяхното тълкуване“ ги определя като дяволско, а не Божие дело.

В началото на XIX-ти век сънищата са ‘заклеймени’, те са смятани за безсмислени, за пораждащи притеснения и обърканост. И това е естествено, защото в повечето случаи сънят не е логически построен и често е противоречив в морален аспект. Интересът към сънищата и опитите за тяхното тълкуване са съживени от Зигмунд Фройд, чиято книга „Тълкуване на сънищата“[4] полага началото на психоанализата.

Зигмунд Фройд – първият изследовател на несъзнаваната основа на съзнанието

Сравнително дълго се възприемаше единствено теорията на Иван Петрович Павлов за висшата нервна дейност, която разглежда спането като проява на затормозяване – един от двата основни процеса в мозъчната кора. Другият – възбудата, според Иван Петрович Павлов определя реалността на отделните психични явления (усещания, мисли, представи и така нататък), докато затормозяването прекъсва връзката на човека с околната среда[5].

Сам Зигмунд Фройд признава, че „да се пише история на научното изучаване на проблема за сънищата е трудна задача“[6], и акцентира върху погрешния подход на едновременно разглеждане на съня, съновиденията и съноподобните състояния (каквито са например халюцинациите, виденията и други). Според Зигмунд Фройд сънят е почти чисто физиологичен процес, независимо че съзира в него и „изменение на условията за функциониране на душевния апарат“, поради което подробно изследва въпроса за съновиденията, свеждайки го до следните отделни аспекти]7].

Отношение на съновидението към процеса на бодърстване

Зигмунд Фройд привежда двете противоположни мнения, свързани с темата: според първото този, който сънува, напуска света на будното съзнание и почти цялостно се откъсва от процеса на бодърстване, а според другото – съновидението е продължение на будното състояние. Поддръжниците на първото твърдение посочват, че „дори тогава, когато цялата ни душа е преизпълнена от някаква мисъл, когато остра болка разкъсва сърцето ни или когато някаква цел поглъща изцяло разума ни, дори и тогава съновидението съживява нещо съвършено своеобразно или взима за своите комбинации само отделни елементи от действителността“. Накратко изразено, обратното мнение е, че „сънуваме това, което сме видели, казали, желали или направили“.

Материя за съновидението

След като се събуди, човек често отрича, че сънят е част от неговия диапазон на познания и преживявания. Но Зигмунд Фройд акцентира именно върху паметта в съновидението, което може да разполага със спомени, които са недостъпни за будното състояние, и нарича подобни сънища „хипермнестични“. Психоаналитикът споделя, че в своите сеанси непрекъснато обяснява на пациентите си как те, въз основа на техните сънища, знаят различни цитати и цинични изрази, които употребяват по време на сън, независимо че в будно състояние не си ги спомнят[8]. Според Зигмунд Фройд съновидението черпи материал за възпроизводство главно от детските години и възстановява отделни и дори забравени факти от миналото. Изследователите, които отстояват силната взаимна обусловеност на сънищата и будното състояние, акцентират върху впечатленията, които, оказвайки влияние на мисленето в будно състояние, се възпроизвеждат в съня само в случаите, когато мисленето е успяло да ги измести на задна позиция – например близък покойник не се присънва в първите дни след неговата смърт. Обратна на изразената позиция поддържат други психолози, според които психичната индивидуалност е основната гледна точка.

Според Зигмунд Фройд изборът на репродуцирания материал е най-непонятната особеност на паметта. Много автори изразяват учудването си, че „съновидението използва не както в будно състояние само най-забележителното , а точно обратното – и най-невзрачното, най-нищожното“[9].

Източници на сънищата

Зигмунд Фройд остроумно цитира народната мъдрост, според която сънят идва от стомаха, тоест съновидението е следствие на неспокойния сън и може да бъде изследвано биологично. Но дали причините, подбуждащи сънищата, трябва да се тълкуват от психологията, или от физиологията? „По-голяма част от авторите предполагат, че разстройството на съня, или с други думи, източниците на съновидението могат да бъдат най-различни и че физическото дразнене заедно с душевните вълнения може да играе роля на възбудител на сънищата“[10].

Нека накратко споменем четирите групи, в които се класифицират източниците на сънищата:

1.Външни (обективни) сетивни дразнители.

В своя труд Зигмунд Фройд  заимства един материал от Jessen, който може би най-точно илюстрира ролята на тези дразнители: „Всеки смътно възприеман шум предизвиква съответното съновидение – гръмотевиците ни пренасят на бойното поле, кукуригането на петела се превръща в отчаян човешки вопъл, скърцането на врата предизвиква съновидение за нападение на разбойници. Когато през нощта одеялото се свлича на земята, ние сънуваме, че се разхождаме голи или сме паднали във вода. Когато тялото ни е в неудобна поза или краката ни се свличат от леглото, ние сънуваме, че стоим на ръба на страшна пропаст или падаме от огромна височина. Когато главата ни е затисната от възглавницата, над нас се надвесва огромна скала, която сякаш ще ни погребе под тежестта си. Натрупването на семенна течност предизвиква сладострастни сънища, локализираната болка – представа за побой, неприятелско нападение, тежко нараняване или осакатяване“[11].

2.Вътрешни (субективни) сетивни дразнители

В будно състояние те са ни познати като смътно усещане на светлината при затворени очи, шум и звън в ушите и други. В тъмното зрително поле светлината приема фантастични форми, а известно е и понятието „сънища наяве“ – образите, които виждаме преди заспиването, а при някои хора и след събуждането[12].

3.Вътрешни (органични) физически дразнители

Още Аристотел е твърдял, че по време на сънуване е възможно човек да бъде ‘предупреден’ за началото на болест – факт, който не се отхвърля дори от отричащите пророческата сила на сънищата. Нарушаването на функцията на вътрешните органи може да  възбуди сънища – например чести кошмари у сърдечноболните, у хората, страдащи от белодробни заболявания и храносмилателни разстройства. В тази насока Зигмунд Фройд цитира така наречения закон за влиянието на органичните дразнители върху сънищата: „Когато по време на сънуването някой орган, афектиран в нормално състояние, по някаква причина се намира във възбуденото състояние, в което се е озовал по време на афекта, възникналият сън съдържа представи, свързани с този афект“[13].

4.Психични дразнители

Тук Зигмунд Фройд изрично уточнява, че пълно тълкуване на сънищата е невъзможно, въпреки че може да се определи кои сънища са предизвикани от нервно напрежение или от различни асоциации.

Защо забравяме сънищата си?

Причините са много, но най-важните могат да се обяснят със забравянето и в реалния живот. Още повече, че в голямата си част сънищата са еднократни преживявания, а от друга страна, най-често ние запомняме онези от тях, които определяме като ‘странни’: „Сънищата сякаш се издигат над равнището на нашия душевен живот и се реят в психичното пространство като облаци в небето, които и най-малкият порив на вятъра може да прогони… Когато се събудим, вниманието ни веднага се завладява от външния свят… Сънищата изчезват под впечатленията от настъпващия ден по същия начин, по който изчезва светлината на звездите, победена от сиянието на слънцето“[14].

Психологически особености на съновидението

Според Burdach, чиято идея използва Зигмунд Фройд, субективната дейност на нашата душа се представя като обективна – субектът възприема фантазиите като сетивни усещания и, което е особено важно – сънят унищожава самостоятелността, а съновидението се обуславя от понижаването на властта на субекта над самия себе си[15]. Но други изследователи посочват, че с изключение на възприятието всички способности на разума – въображение, памет, воля и моралност, остават незасегнати.

Морал и сън

Различни и нерядко полярни са мненията на учените по този въпрос. Ако според някои от тях по време на сън съвестта ‘мълчи’ и човек без угризения и разкаяние извършва тежки престъпления, то други твърдят, че в съня си всеки действа в пълно съгласие със своя характер, следователно, и по време на сън честният човек не би постъпил нечестно. Интересен е и въпросът: дали по време на сън моралните принципи на човека не действат? При отделните изследователи отговорът е нееднозначен. Всъщност знаем ли доколко сме добри или лоши; трябва ли да отричаме или да скриваме, че сме сънували аморални сънища и носим ли отговорност за тях; не ги ли предизвикваме, макар и косвено, и длъжни ли сме да се покайваме не само за делата си в будно състояние, но и за тези, които вършим на сън?

Въпросът за нравствения контрол върху сънищата, както и този за състоянието на виновност, което би трябвало да изпитваме, след като се събудим, не са лесни за разрешаване. Затруднението се обуславя от факта, че ние не знаем както истинската причина за сънищата, така и влиянието на външни фактори върху характера на съня ни, оттук – не бихме могли да прилагаме същите нравствени критерии, които използваме в будно състояние. Вместо за морална вина може да се говори за особен вид срам от извършването на постъпка, която в будно състояние не бихме сторили. От друга страна, са известни интересни факти от житийната литература, където се разказва за дълбоки покайни действия на монаси, изкушавани от неморални истории по време на сън.

От несъзнаваното до съзнаващия Аз

Някои термини, наименования или дори картини са ни познати от всекидневния живот, но същевременно подсказват и за нещо, което е непознато или скрито от нас. Много от нещата са отвъд границата на човешката разумна сфера и ние използваме символи, за да си представим онова, което не сме в състояние напълно да разберем. „Но това осъзнато използване на символи е само аспект на един психологически факт с голяма важност: човек произвежда символи неосъзнато и спонтанно под формата на сънища“[16]. Неслучайно цитираме тези думи на Карл Густав Юнг (1875-1961), който пише своя сериозен труд именно под влиянието на сън, вдъхновяващ го да изрази своето виждане за света на несъзнаваното, свят, чийто език са символите, съдържащи се в палитрата на сънищата. Джон Фрийман дори е въвел термина ‘юнгианец’ – човек, който не разглежда сънуването като въпрос на шанс, а обратно – за него сънят е „пряко, лично и смислово общуване със сънуващия“[17]. Карл Густав Юнг определя съня като „фрагмент от неволевата психична активност, съзнавана дотолкова, че да се възпроизвежда в будно състояние“[18].

Всеки от нас си е припомнял някои случки в моменти на прозрение или на замисляне, тоест ние сме преживявали събития, които са останали ‘под прага на съзнанието’, но които „избликват от несъзнаваното като вид последващо усещане. То може да се прояви например под формата на сън… Психолозите приемат наличието на несъзнавана психика… Този, който отрича съществуването на несъзнаваното, всъщност приема, че нашето сегашно знание за психиката е пълно.  И очевидно това вярване е толкова погрешно, колкото и приемането, че знаем всичко за природния свят“[19]. Единството на съзнанието лесно може да бъде разрушено, а способността емоциите да бъдат контролирани не лишава ли общуването от „разнообразие, цвят и топлота“? Именно на такава основа трябва да се разглеждат сънищата, които, по израза на Карл Густав Юнг, са „тези крехки, убягващи, непостоянни, неясни и несигурни фантазии“[20].

Стадии и фази на сънищата

П. Мутафчиев отграничава три стадия на съня, имайки предвид, че човешките органи  заспиват последовате – някои още бодърстват, докато други са прекратили дейността си. Първият стадий е на задрямване, тоест заспиването, при което настъпва постепенно отслабване на волята, в началото ‘заспива’ зрението, след това мускулите на тялото, после осезанието и слухът. При втория стадий „психическият мир попада все повече и повече в мътно, мъгляво състояние“ и настъпва дълбокият сън. Често той е непродължителен и се заменя от третия стадий на лекия сън, продължаващ до събуждането на човека, през който той сънува най-често и има спомени за това[21].

Според Карл Густав Юнг сънят започва с мястото (бях на улицата, бях в хотел и така нататък), следва описание на главните действащи лица (приятели, познати, непознати, родители и други) – и това е първата, така наречена фаза на изложение; втората е развитие на сюжета, ситуацията, която често се усложнява, пораждайки напрежение – има се предвид, че не се знае какво ще се случи; третата фаза е кулминацията – случва се нещо, нещо изцяло се променя, и четвъртата, последна фаза, е разрешаването, или резултатът от ситуацията[22].

Определяйки тези четири фази, Карл Густав Юнг стига до извода, че „основното съдържание на действието на съня се състои в някаква фино организирана компенсация на едностранчивостта, грешките, отклоненията или други недостатъци на съзнаваната нагласа… По този начин сънят може или по най-мъчителен начин да откаже признание на сънуващия, или да го подкрепи морално. Първото се случва по-често на хора, които имат твърде високо мнение за себе си; второто – на онези, които имат лошо самочувствие“[23].

Тълкуване на сънищата

За Карл Густав Юнг тълкуването на съня не е безопасно, защото психологически излага някое от съдържанията му, а от друга страна, сънуващият човек е чувствителен към отправените му критични бележки, дори ако те са уместни. Деликатен и е въпросът с повтарящите се сънища, които понякога толкова впечатляват, че в тях се търси определен смисъл. Някои използват тълковници на сънищата, в които търтят бъдещето си, а други се обръщат към своето минало, възстановявайки предишни изживявания[24]. В своя емблематичен труд Зигмунд Фройд  се стреми да докаже, че без оглед на тяхната непонятност и абсурдност сънищата могат да бъдат тълкувани. В тази посока той представя двата известни метода – символичният и този на „разшифроването“[25]. Като илюстрация на първия се посочва тълкуването, което библейският Иосиф прави на съня на фараона[26]. Според Зигмунд Фройд успехът на тълкуването посредством символи се обуславя както от остроумието, така и от непосредствената интуиция на субекта. Вторият метод третира съновидението като шифър (например в съня присъстват писмо и погребение – сънувалият прочита някакъв съновник и открива, че писмо означава ‘досада’, а погребение – ‘годеж’), чието разбиране зависи от личното тълкуване и свързване на понятията.

Категорична е оценката на Карл Густав Юнг, според която Зигмунд Фройд „прави просто, но съществено наблюдение, че ако сънуващият бъде окуражен да говори за образите от съня и мислите, до които те водят, той ще се издаде и ще разкрие несъзнаваната основа на своите проблеми, както с това, което казва, така и с това, което пропуска да каже“[27]. От своя страна самият Зигмунд Фройд твърди, че „изключително упоритите народни вярвания са се приближили повече до истината на нещата, отколкото съжденията на съвременната наука“. Основание за това негово твърдение му предоставя изучаването на психопатологични явления, хистерични фобии, натрапчиви мисли и други, които го водят към заключението, че болният може да се излекува, като се открие причината в неговия душевен живот, тоест чрез ‘свобода’ на мислите. Да не забравяме, че нерядко съновиденията изразяват реализиране  на силни желания, това са така наречените „съновидения за удобство“ – например, често сънуваме, че сме жадни, когато в действителност ни се пие вода, или че сме пред обилна трапеза, когато сме наистина гладни. Според някои изследователи обаче в сънищата преобладава чувството на недоволство (58% от тях са неприятни или предизвикват страх, особено при децата). И ако според Зигмунд Фройд кошмарите могат да се тълкуват като потиснато и неудовлетворено либидо, то Карл Густав Юнг свързва сексуалната алегория като сънуване на ‘ключ в ключалка’[28].

Дотук логично цитирахме Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, но нека посочим най-важната отлика между тях, изразена от Карл Густав Юнг в негова лекция, независимо от уважението му към личността и заслугите на неговия ‘колега’: „Фройд търси комплекси, аз – не. Това е цялата разлика. Аз изследвам какво прави несъзнаваното с комплексите, защото това ме интересува много повече от факта, че хората имат комплекси. Всички ние имаме комплекси; това е нещо съвсем банално и безинтересно… Интересно е какво правят хората със своите комплекси… Аз възприех метода, използван от филолозите при работа с трудни текстове, и към сънищата подхождам по същия начин… Не трябва да забравяме, че в продължение на хилядолетия високоинтелигентни и образовани хора с богат опит по отношение на сънищата са имали съвсем други представи за тях. Едва отскоро ние измислихме теорията, че сънят е нищо. Всички други култури са имали коренно различни схващания за това“[29].

Дали съвестта ‘мълчи’ по време на сън, или праведният човек и по време на сън не би извършил грях? Мненията на учените по този въпрос са нееднозначни.

Въз основа на казаното дотук може да се направи изводът, че според изследователите пълното тълкуване на сънищата е невъзможно, а опитите за предсказване въз основа на тях от психологическа гледна точка са деликатно и опасно начинание.

_______________________________

*Публикувано в Духовна култура, 2009, кн. 3, с. 50-57. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Всеки човек сънува, дори и понякога да не може да си спомни. Новородените прекарват по-голямата част от денонощието в сън (около 22 часа), но започват да сънуват себе си едва след около третата си година. Човек сънува средно 1-2 часа на нощ, като обикновено има от 4 до 7 различни сънища. Пет минути след края на съня той забравя 50% от съдържанието му, а след десет минути забравя 90%. Специалисти в областта са установили, че мозъчните вълни са по-активни по време на сън, отколкото в реалността (www.saniscta.com)

[2]. Холбех, С. Принципи на сънищата. С., 2000, с. 10.

[3]. Поверието, че сънищата предсказват събития от бъдещето, е древно. Много велики пълководци тръгвали на поход само когато специални гадатели потвърдят, че сънят от изминалата нощ им предсказва успех (Нетов, Ив. Сън, съновидения и съноподобни състояния. С., 1969, с. 6).

[4]. Тази книга е наречена ‘епохално произведение’, ‘гениален труд’, ‘революционно откритие’, защото още от своето публикуване през 1900 година тя въздейства дълбоко и продължително. Любопитно е да се отбележи, че Зигмунд Фройд бил недоволен от факта, че първото признание дошло откъдето изобщо не очаквал – от хората на изкуството, като неговата теория за съновиденията оказва влияние за възникването и развитието на така наречения ‘модернистки роман’, особено характерен в творчеството на Джеймс Джойс и Франц Кафка (по-подробно у Eротич, Владета. Психологическое и религиозное бытие человека. М., ББИ, 2008, с. 80 сл.).

[5]. Нетов, Ив. Пос. съч., с. 7.

[6]. Фройд, Зигмунд. Тълкуване на сънищата. С., 1994, с. 9.

[7]. Фройд, Зигмунд. Пос. съч., с. 9 сл.

[8]. Зигмунд Фройд споделя и убеждението си, захранено от неговите собствени сънища, в колко голяма степен изследването на отделните елементи зависи от различни случайности. Той разказва за една необичайна картина, която не му давала покой: тъмно помещение с няколко странни каменни фигури, а някакъв странен проблясък го карал да мисли, че това е входът към винарска изба. Когато след дванадесет години отново посетил град Падуа, се отправил към църквата, която при предишното му идване била затворена, за да види фреските на Джото, от лявата страна на улицата видял именно помещението, появяващо се толкова често в съня му, което имало същите каменни фигури и действително било вход на малък ресторант (пак там, с. 15-16).   

[9]. По-подробно, пат там, с. 18-21.

[10]. Там, с. 21.

[11]. Пак там, с. 23, а на с. 25 е описан известният сън на Maury, в който му се присънил терорът на Френската революция. Бил свидетел на страшни убийства, застана пред трибунала, видял Робеспиер, Марат и всички загинали от онази епоха. Бил осъден, качил се на ешафода, палачите вързали ръцете му, гилотината се сгромолясала и той усетил как главата му се отделила от тялото. След като се събудил, обзет от ужас, видял, че… цилиндричната възглавница, на която спял, се била отместила назад  и тилът му се опира в края на дивана. Според П. Мутафчиев светлината в спалнята може да възбуди много неща във въображението на спящия, например факелно шествие, а проникването на слънчеви лъчи при разтваряне на завесите дори възбуждат сънища, които напомнят Страшния съд (Мутафчиев, П. Сънъ и съновидение. Разтрадъ, 1899, с. 47).

[12]. Зигмунд Фройд цитира Maury, който споменава за свой сън наяве – когато бил гладен след предписана диета, видял чиния с храна и ръка, която държала вилица и си взимала от яденето, а по време на съня си седял на маса, отрупана с храна, и чувал шума от приборите (Фройд, Зигмунд. Пос. съч., с. 29).

[13]. Пак там, с. 35.

[14]. Пак там, с. 40.

[15]. „Съновидението е психична анархия, чувствителна и душевна, то е игра на функциите, оставени на произвола, които се извършват без контрол и без цел; в съня духът е един духовен автомат“ (пак там, с. 48).

[16]. Юнг, Карл Густав. Човекът и неговите символи. С., 2002, с. 18.

[17]. Пак там, с. 12. Виж и Маньоров, В. Х. Самореализацията на личността от гледна точка на християнската психология. Списание Мирна, 2002, кн. 18, с. 81, където се разглежда понятието ‘самост’ (английски ‘self’), въведено от Карл Густав Юнг и означаващо „центъра на тоталната, безпределна и неподдаваща се на определение психическа личност“.                                                                                                                                                       

[18]. Юнг, Карл Густав. Избрано. Книга трета. Плевен, 1994, с. 7.

[19]. Много изследователи отричат съществуването на несъзнавана психика, като възразяват, че подобно схващане допуска съществуването на две личности. Според Карл Густав Юнг това е правилно допускане, а едно от проклятията на модерния човек е, че много хора страдат от раздвояване на личността. Това обаче според психолога не е патологичен симптом (за разлика от невротиците), а е симптом на „една всеобща несъзнаваност, неизбежно общо наследство на цялото човечество“ (Юнг, Карл Густав. Човекът и…, с. 19, 20).

[20]. Пак там, с. 23.

[21]. Мутафчиев, П. Пос съч., с. 17 сл.; вж и Александрович, В. И. Психология, сновидения, рефлексы, 01.12.03, с. 17-18, където авторът разглежда цикъла на бавна и бърза фаза на съня, сравнявайки ги с еволюцията на топлокръвните животни.

[22]. Юнг, Карл Густав. Избрано…, с. 22, 23.

[23]. Пак там, с 23-24, където психологът описва една своя хистерична пациентка, благородна лейди, изживяваща се като много изискана, но в сънищата си е в компанията на обикновени съпруги на рибари и на пияни проститутки.

[24]. Юнг, Карл Густав. Избрано…, с. 8, 10.

[25]. Фройд, Зигмунд. Пос съч., с. 82 сл.

[26]. Според този сън на фараона отначало се появили седем охранени, а след това седем мършави крави, които изяли охранените, тоест в Египет ще има седем гладни години, които ще погълнат всичко създадено през плодородните седем години.

[27]. Юнг, Карл Густав. Човекът и неговите…, с. 24.

[28]. Пак там, с. 29, където авторът уточнява, че на част от олтар, създаден от фламандски художник, вратата символизира надежда, ключалката – милосърдие, а ключът – стремежа към Бога.

[29]. Юнг, Карл Густав. За основите на аналитичната психология. Тавистокски лекции, 1935. Плевен, 1995, с. 97, 99.

Изображения: авторът Клара Стаматова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9ch