Декораторът на сградата на Богословски факултет Харалампи Тачев*

Силва Маринова

Позабравено днес е името на талантливия наш художник, на първия български декоратор Харалампи Тачев. Софиянци ежедневно се радват на сгради в града, които са емблема на Столицата и разпознаваеми по своята специфична декоративна керамична украса, в старобългарски стил. Това са Синодалната палата, Богословския факултет, Софийските минерални бани, Софийската синагога, Църквата „Св. Николай Софийски (Нови)“. Украсеният главен вход на Централните хали с издялания от камък герб на София също е един отличителен детайл от архитектурния облик на Столицата, чийто автор е Харалампи Тачев. Интериорното оформление с декоративните стенописи на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и мавзолея на княз Александър Батенберг, Търговско-индустриалната камара (днес Българо-американска кредитна банка), стъклописите в двореца „Врана“ и на Столичната библиотека (била някога Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството) са също дело на изявения декоратор Харалампи Тачев. Неговата четка се е плъзгала освен по стените в храм-паметника „Св. Александър Невски“ и в църкви в Пловдив, Русе и Габрово. Безспорно със своето творчество, художникът допринася за естетическото оформяне на лика на новата столица. Той е автор и изпълнител на герба на София, който е в употреба и до днес. Но неговата дейност можем да видим извън София, например проектира екстериорът и интериорът на къщата-музей „Христо Ботйов“ в Калофер.

Така се стичат събитията в живота на Харалампи Тачев, че приживе той няма самостоятелна изложба. За съжаление по времето на социализма такава пък е била немислима, заради близостта му с царската фамилия и буржоазните институции. Той умишлено е бил „забравен“ през втората половина на ХХ-ти век. Днес една малка улица в софийския квартал „Лозенец” носи името на професор Харалампи Тачев.

Професор Харалампи Тачев (1875-1941)

Кратки биографични данни за твореца:

– Ρоден на 19.07.1875 г. в град Пловдив.

– Починал на 13-14.04.1941 г. в град София.

– Завършва първия випуск на Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия) в класа на Ян Мърквичка, през 1902 г.

– Пътят му на художник започва с герба на София (1900)

– През 1903 г. е един от основателите и първи председател на новосформираното дружество „Съвременно изкуство“.

– През 1906 г. е сред основателите и председател още и на Съюза на южнославянските художници „Лада“.

– Възложени са му поръчки да оформи художествено българските павилиони на девет световни изложения (през 1905 г. в Лиеж, 1906 г. в Милано, 1907 г. в Лондон и други).

– През 1910 г., едва 35 годишен, Харалампи Тачев става професор в Държавното художествено-индустриално училище, наследило Рисувалното училище. Негови ученици там са Васил Захариев, Дончо Занков и Йордан Гешев. Преподавателската му кариера продължава до 1932 г.

– Вгражда в историята на свободна България визуалния образ на нейния най-вълнуващ документ – Манифеста за обявяване на независимостта ѝ (1908-1910).

Халите, построени по проект на архитект Наум Торбов, 1909-1911 г. В средата над централния вход – герба на София, дело на професор Тачев

Първата изложба в негова чест става факт чак през 2016 г. и интригуващо представя художника като многолик романтик. Някои от най-ценните творби на твореца, за щастие се съхраняват в Архива на Музея за история на София. 138 творби на Харалампи Тачев бяха намерили място в експозицията „Многоликият романтик“ през 2016 г., с която се започна възвръщането на паметта към неговата личност и дело. 70 творби бяха поставени във витрина, като например сребърната настолна кутия за цигари, подарена през 1912 г. от Дружеството на тютюневите фабрики на цар Фердинанд по повод 25-годишнината от възшествието му на българския престол. Кутията е от най-висока проба сребро, има ажурни апликации със сапфири, рубини, рисувани цветни емайли и дърво. Куратори на изложбата са професор Милена Георгиева и доцент Виолета Василчина, според които преоткритата днес биография на Тачев показва изумителната му ерудираност, обществена ангажираност, работоспособност и новаторство на неговото художническо дело. Ефективността на усилията му постигат модерна национална визия в декоративното изкуство. Името на Харалампи Тачев основателно се свързва с разработването и налагането на старобългарския стил като национална версия на европейския сецесион. Многоликото му творчество оказва огромно влияние върху европейския облик на нашата столица. Първата изложба на Тачев бе проведена под надслов “Многоликият романтик Харалампи Тачев (1875-1941)” и бе организирана в Музея за история на София. Заглавието на изложбата е прекрасно обосновано от професор Георгиева и доцент Василчина: „Романтично е да мислиш, че с голямата си любов към изкуството и то към декоративното изкуство ще можеш да промениш и облагородиш естетическия вкус в България, романтично е да смяташ, че може да бъдеш пръв във всеки от приложните жанрове, едва ли не техен родител, романтично и дори самонадеяно е да мечтаеш, че изкуство като хералдиката с вековни традиции на Запад може да бъде разработено и прилагано в България, където няма благородническо съсловие. Романтично е да създадеш модерно дружество като “Съвременно изкуство”, да го оглавиш като негов пръв председател и да работиш с душа и сърце за неговия просперитет и за прехвърлянето на неговата продукция зад граница. Най-романтичното начинание на този изключително деен човек е творческото му отношение, че сецесионът е модерният стил и език, на който европейците ще ни разберат и оценят, но че той съвсем не е достатъчен, за да ги удивим, защото това може да направи само знанието за нашите национални художествени богатства и прилагането му чрез емоционалността, визионерството, свободата на избора, което всъщност дава оригиналния подход към новите творчески решения.“

Покана за експозицията Многоликият романтик Харалампи Тачев (1875-1941), 2016 г.

Харалампи Тачев е роден в Пловдив, но цял живот живее и твори в София. Заслужено изкуствоведите го определят като „най-столичният“ художник. Темата за родния Пловдив, обаче периодично се появява в неговото творчество. Там е декорирал църквата „Св. Марина“, „Св. св. Кирил и Методий“ и други. Пловдивското момче е с нелеката съдба на половин сирак. Баща му умира, когато е на 12 години. На плещите му пада издръжката на майка му, сестра му и братчето му. Още от училището в Пловдив, което е трябвало да прекъсва няколко пъти, поради заработването на насъщния, таланта му е бил забелязан от неговия преподавател чехът Ян Мърквичка. През 1896 г. в София се отваря Рисувалното училище. Харалампи Тачев решава да дойде в столицата и кандидатства в първия му випуск. Той е приет, а Мърквичка ще му е преподавател и тук. Най-вероятно чехът е една важна фигура, изиграла роля за определянето на житейското поприще на талантливото момче. Първият випуск в Рисувалното училище е определян от днешните изкуствоведи като легендарен. Състои се от интересни художници. Хубавите приятелски отношения на съучениците ще прераснат по-късно в творчески. С тези свои съученици Тачев ще образува дружество „Съвременно изкуство“.

Първият випуск на Държавното рисувално училище завършва общ курс по рисуване, а в специалните отдели, единственият ученик по декоративно изкуство е Тачев. Затова той е първият български декоратор, получил образованието си в страната. Младият художник развива таланта си в тази област при преподавателя Раймонт Улрих. Очевидно е Тачев има предразположение към декоративното изкуство, но това е и голямото време на декорацията, която идва със Сецесиона, с едни други представи за изкуството, които са извън академизма, тоест проява на нещо по-модерно. Стилът прониква в България в началото на XX-ти век посредством чуждестранните художествени списания, българските архитекти и художници, учили в чужбина – Германия, Австрия и Чехия, както и чрез художниците-чужденци, работещи и преподаващи в България като австриеца Раймонд Улрих и чеха Йосиф Питер. Именно съчетанието на усета за декоративност и усета за модерност е присъщо на Харалампи Тачев, пояснява доцент Василичина.

Триумфалната арка в Нижний Новгород, 1896. Личи новият стил, който прониква и в България в началото на ХХ век.

В началото на века в София не е имало важно политическо или културно събитие, което да не е белязано с участието на нашия пръв художник-декоратор Харалампи Тачев. Той е бил много активна фигура в обществото – членувал е в множество дружества и благотворителни организации. Бил е скромен, черта присъща на творците тогава, любезен и отзивчив, което е спомагало и да получи поръчки, към които той се е стремял. Творчеството на Харалампи Тачев е свързано със зараждането на нашето приложно изкуство. Той твори в сферата и на приложната графика, която прави първи стъпки в България и то в новия стил сецесион, навлизащ предимно от централно-европейските страни. Тачев се занимава с разностранна дейност: с керамичната украса на фасадите на Софийските минерални бани, на сградата на Светия Синод, каменната украса на герба на София, която е над входа на Централни Хали; през 20-те години на ХХ-ти век декорира и сградата на Богословския факултет, със своя отличителен и разпознаваем стил. Освен с монументална декорация, той е декоратор на поздравителни адреси, дизайнер на банкноти и държавни ценни книжа, проектира знамена, монети, медали, корици, илюстрации, винетки, плакати, пощенски марки, фирмени знаци, емблеми, екс–либрис, менюта, грамоти, тържествени адреси, тронни слова, покани, бланки и плакати, календари, грамоти и опаковки и така нататък. В архива му се пазят много интересни цветни проекти за корици на книги. Той е художествен редактор на редица художествени списания, тоест създава визуалния облик на българските книжни произведения.

Корица, изработка на професор Харалампи Тачев

Интересен факт, който ни разкрива един културен, начетен човек, интересуващ се от света около него, стремящ се към саморазвитие творец е, че е владеел много езици. Той е владеел дори стенография и е имал огромна кореспонденция. От нея се вижда, че почеркът му е изключително красив и приятен за четене. Личният архив на художника-декоратор, съхранен в Държавния Архив е изключително богат и това позволява да се реконструира животът и творчеството на останалия задълго в сянка художник. Този архив ни дава сведения и за художествения елит в България и контактите му с Европа през 20-те години на ХХ-ти век. Изследователят на творчеството и личността на Харалампи Тачев, професор Милена Георгиева от Института за изследване на изкуствата към БАН, споделя, че творецът е „самоформирала се личност“. Той отделя средства за да закупува книги за изкуството и сам изучава науки, смятани за екзотични и непознати – хералдика, нумизматика и орнаментика. За него може да се каже, че е „бащата“ на българската хералдика, въпреки, че неговите хералдични знаци са повече изобразителни. Хералдиката е наука за гербовете. Заражда се през XI-XII-ти век, когато по-едрите феодали си назначават церемониалмайстори, които се занимават с произхода и използването на гербовете.

Харалампи Тачев е познат като автора на герба на София, макар тази информация да липсва в енциклопедии и учебници. Широката публика е ощетена с отсъствието на материали за него, с дългогодишно информационно затъмнение за творчеството му, независимо от смяната на режимите, преходите и промените у нас. Един 25-годишен художник измисля как да изглежда гербът на София през 1900 г. По онова време той все още не е завършил Академията, но неговият преподавател Ян Вацлав Мърквичка, го препоръчва за автор на най-важния символ на столицата. Така Харалампи Тачев се вгражда в историята и бъдещето на града с име Мъдрост. „София не притежаваше никакъв герб. Тогава кмет на града бе господин Хр. Г. Попов. Набързо той повика господин Мърквичка – Директор на Рисувалното училище, господин Добруски – Директор на Археологическия музей, и мен. Събрахме материал в свръзка с историята на града и се възложи на мен да изработя герба. Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartele – geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две – за другите сюжети, характерни за града“, обяснява пред съвременниците си художникът. В горното дясно поле той поставя образа на Ulpia Serdica – зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София – Сердика. В горното ляво поле пък слага църквата „Света Софѝя“, от която столицата приема сегашното си име. Витоша е в долното дясно поле като вековен свидетел на исторически събития под полите ѝ, а в долното ляво – златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus като персонификация на минералните извори във и около София. „По това време, когато работих герба, господин Добруски ми показа едно медалионче, намерено при разкопките на Трапезица – Велико Търново. На него бе изобразен лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него – върху червен емайл. Взех големия лъв и го поставих върху отделно щитче, което сложих в средината на общия щит – в сърдцевината (dans l’abime), както се изразяват хералдицитe. Този мотив послужи и да подчертае факта, че София е приемница на старата столица Велико Търново. Над щита поставих зидова корона (Couronne murale – Wandkrone), каквато имат право да носят само градските гербове. Самите бои (емайлите) са положени в зависимост от сюжетите. Тези, които са изобразени като металически, например (Ulpia Serdica и Apollo Medicus са сложени върху цветен емайл, Serdica върху червен, а Аpollo върху син; а тези, които са изобразени в бои, поставени са върху металически фондове (Св. Софѝя – червена върху златен фонд и Витоша – зелен върху сребърен фонд) – както го изисква хералдическото правило. Така беше приготвен гербът на нашата столица. Княз Фердинанд, сам голям познавач на хералдичното изкуство, го много хареса и утвърди. От него се направи копие и се изпрати в Париж“, съобщава Харалампи Тачев[1]. Гербът е изработен за изложението в Париж през 1900 година.

Герба на София, дело на професор Харалампи Тачев

Интересите и завещаното ни творчество от художника-декоратор сякаш принадлежат на някой завършил елитна западна академия, а не само първия випуск на скромното Рисувателно училище. Напускайки го, той вече е творецът, създал герба на София, станал вдъхновител, инициатор и пръв председател на едно ново дружество – „Съвременно изкуство“ (1903). Интересното е, че това е първото сдружение не само на художници[2], но и на архитекти, резбари и декоратори, които желаят да работят съвместно[3]. И още нещо, членовете на това дружество са създателите на Синодалната палата, Богословския факултет, Софийските бани, Халите – сгради, оформящи „лицето“ на новата столица, която се изграждала по това време. Тачев е сред основателите и председател на Съюза на южнославянските художници „Лада“ (1906). Това е едно голямо обединение на балканските художници-славяни, което организира свои изложби в балканските столици. Има сведения за пътуванията му до повечето европейски столици. Пътуванията на декоратора по Европа го обогатяват и развиват. Смята се, че е първият български художник, който стига до Лондон и престоява 3 месеца, във връзка с българското представяне на изложението там. Той реализира пространствените оформления на българските павилиони на международните стопански изложения в Лиеж (1905 г.), Милано (1906 г.)и Лондон (1907 г.). Имал е амбиции България да се покаже на едно високо ниво след първото представяне на Чикагското изложение, описано ни от Алеко Константинов. Амбициите на Тачев са постигнати. За изложението в Лондон той прави фантастично красиви декори, а за Лиеж украсява една старинна къща, дело на архитект Торбов, за да покаже националното, което смята, че ще произведе впечатление. Той подготвя и първото наше участие във Венецианско биенале (1909 г.). Харалампи Тачев има принос за новия облик на България и как да се показва страната на света.

Трудолюбие, родолюбие и чувство към аристократичната естетика го отличават като изявена творческа личност, която се стреми да вплете модерността на времето с българските традиции от елитарното ни средновековно изкуство. Чрез търсенето на корените на народностното и ползването на мотивите на старобългарското, Тачев иска да съхрани така важната приемственост за всяка една национална култура. Да запази своеобразното българско изкуство като създаде стил, който да бъде и общ европейски, но и идентичен на българското и по този начин автентичен. Така българското лице на сецесиона, преминава в една национална трактовка. 

Изработка на професор Харалампи Тачев

Името на Харалампи Тачев основателно се свързва с разработването и налагането на „старобългарския стил“ като национална версия на европейския сецесион. Сецесионът (от немски: Sezession – отцепване произлиза от латински „secessio“ – отделяне) е стил, който в различните страни има различни наименования, но при нас се налага виенската му транскрибция. Тачев заедно със Стефан Баджов[4], художник и декоратор завършил в Прага, започват да го преподават в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия), но много видоизменен. Tова е един стил, който се вдъхновява не толкова от флоралния вид на сецесиона, колкото от националните традиции. Днес този стил е наречен „Старобългарски стил“, защото професорите са вдъхновени от старобългарското. По това време започват и разкопките в Плиска и Преслав, открива се и преславската керамика и това влияе на съвременните художници. Те решават да използват елементи от старобългарската миниатюра, да „възродят“ орнаментите, заставките и така нататък, с които са покрити нашите богослужебни ръкописни книги като евангелия, псалтири и други. Можем просто да заключим днес, че тези орнаменти са използвани от тях с цел да се подигне духа и възроди нацията, един патриотичен порив, присъщ за началото на ХХ-ти век, който се е изразявал в търсенето на корена и блясъка на Българското. Всъщност обаче, това е скритият копнеж на духовния човек по Духа, който животвори, освещава и въздига всичко, което го съдържа.

Синодалната палата в София

Емблематични за неговото творчество са трайните декоративно-монументални оформления на сгради в София, като Централната минерална баня, Синодалната палата и Богословския факултет. Ще се спрем на последната, чиято 100-годишнина ще бъде чествана през 2023 г. Относно строителството и декорацията ѝ Христо Темелски дава сведения от архивите на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ). На 20 юни 1922 г. по поръчение на Светия Синод се съставя комисия от специалисти, относно външната декорация на сградата. В състава на комисията влизат архитект Никола Занков, завеждащ постройката на зданието, Харалампи Тачев (декоратор и живописец), Иван Димитров (живописец) и Никола Ганушев (живописец). По това време Тачев и Ганушев са преподаватели от Художествената академия. „По нататък се възлага на Харалампи Тачев незабавно измазване на външните стени по колориран образец от плочите и мазилката на фасадата[5].“ Външната облицовка трябва да е в старобългарски стил. За целта Тачев е избрал необходимите тонове за мазилката, които да хармонират с наличните плочи. Същият Харалампи Тачев представя образци от орнаменти за медальоните над прозорците на северната и западната фасади и проект за фреска на фронтона под купола на северната фасада. „Синодалните членове предлагали в медальоните да бъдат изобразени главите на исторически дейци по църковната ни просвета художественият проект за украсата, който е приет почти без възражения от страна на Светия Синод.

Фрагмент от Централната минерална баня

В изписването на ликовете на фасадата участват: Никола Ганушев, който изписва многофигурната композиция (общо седемнадесет фигури) на фронтона, отразяваща акта по прочитането на фермана от 27 февруари 1870 г., с който се създавала Българската екзархия. Образите на св. Кирил и Методий изписва живописецът Господин Желязков, Никола Маринов изписва медальонните образи на св. Климент Охридски, св. Евтимий Търновски, Презвитер Козма, Черноризец Храбър и Софроний Врачански. Живописецът Иван Белковски изписва само лика на Паисий Хилендарски. Тези стенописи са завършени до средата на ноември 1922 г. Можем да видим с какви бързи темпове (за около пет месеца) са работили комисията от художници, самите изпълнители и поръчителят в лицето на Светия Синод. Вероятно, поради настъпващата зима останалите живописни образи са изписани през пролетта на 1923 г.

В една брошура за архитектурните паметници на София, издадена от Столична община[6] сградата на Богословския факултет, на Синодалната палата и Централите минерални бани са описани като съградени в Поствизантийски архитектурен стил и декорация. Този стил е синтезиран в края на XIX-ти и началото на XX-ти век и се явява своеобразно национално постижение в духа на общоевропейската сецесия: „Съградената в София внушителна куполна архитектура прислонява шедьоври на каменния релеф, керамичната пластика, мозайките opus tesselatum, стенната живопис и дърворезбата, вдъхновени от преоткритото византийско орнаментално изящество. За да обозначи този нов стилистичен кръг от явления, италианският критик Пиетро Скарпелини въвежда термина ‘byzantineggiante’, а през 1943 г. в L’Illustre швейцарският дипломат Жан-Пиер Борлос нарича София “столицата с византийските куполи”.

Сандъчето с Манифеста на Независимостта

С право можем да наредим името на Харалампи Тачев сред най-забележителните деятели на националното ни изкуство и сред ярките представители на нова културна България. Той е вградил в историята на свободна България визуалния образ на нейния най-вълнуващ документ – Манифеста за обявяване на независимостта ѝ (1908-1910). Манифестът към Българския народ за Независимост е калиграфски труд, изискващ продължителна работа. Най-впечатляващият документ на българската държавност е създаден и оформен от Харалампи Тачев по поръчка на правителството на Александър Малинов, с подписа на Фердинанд и на министрите. Украсен е с богати и разнообразни плетеници, не пряко заети, а авторски, върху пергаментова кожа злато бронз гваш, поставен в богато орнаментирана медна капсула с позлата, а тя самата поставена в сандъче. Така изглежда официалният Манифест на Независимостта. Извезването на документа със сърма и злато отнема две години. Приключен е през 1910 г., когато е поднесен на Царя. Художествено изработения документ се съхранява се в Държавния централен архив и рядко се показва пред публика. Стремежът на художника е бил, манифестът да прилича на средновековните хрисовули (документ във вид на свитък, който се издава по различни царствени поводи от византийските императори) върху пергамент с темперни бои, филигранна работа. Тачев, използвайки елементи от миниатюри от нашите църковни ръкописни книги, ги вплита по начин така, че да запазят личния му стил. Той не повтаря буквално, а трансформира[7]. Приложникът сам е ходил в Народната библиотека, за да копира заставки, винетки, инициали от ръкописните книги, като е искал да научи как средновековните художници са правили орнамента. Това е неговото училище по „Старобългарски стил“ – ученето от средновековния ръкописен орнамент, от високия клас средновековие от елитарния пласт на старобългарската култура. За разлика от по-късните художници, от 20-те години на миналия век, които се учат от простонародното, от шевиците, от безхитростното изкуство на занаятчиите[8]. Това е много любопитен момент, когато говорим, че някой се е учил от традициите. Въпросът е, според изкуствоведът доцент В. Василчина, от кого се учиш? И затова в работите на Харалампи Тачев оживява царственото средновековие.

Негово дело, за което малко се знае, но съхранените документални снимки в архива ни разкриват, са и триумфалните арки по повод тържествата на обявяването на Независимостта, които са поставени в градовете, където минава царя – Търново, Пловдив и София[9].

Тачев е определян от изкуствоведите днес и като интересен пейзажист. Той е обичал да рисува църквата „Св. Софѝя“ и е оставил ред картини, на които я представя на различен фон сутрин и вечер, на дневна или лунна светлина през различните годишни времена. Някои от негови пейзажи се съхраняват в частни колекции. Би било хубаво да бъдат откупени и да станат притежание на музеите, за да се излагат на изложби. Приложникът слага начало и на индустриалното проектиране и изработване на художествени произведения. По негов декоративен проект са изработени тоест индустриално реализирани във фабрика „Изида“ плочките за декорация на Минералната баня. Сградата е завършена през 1915 г.

Акварелът „Църквата Св. Софѝя“между две платонични архангелски фигури

Подходящ пример за декоративно-сецесионни пейзажи е акварелът на Харалампи Тачев „Църквата „Св. Софѝя”, където старинният храм е нарисуван твърде натуронаподобително, но изображението е поставено в особена „рамка”, присъща за композиционните прийоми на сецесиона – между две платонични архангелски фигури в огледална симетрия и орнаменти от нашето старо художествено наследство. „Рамката” обаче участва активно в духовно-естетическото излъчване на творбата; именно тя създава сецесионната атмосфера, а освен това онагледява декоративния принцип, отстояван от Харалампи Тачев не само тук, но и в други негови произведения (например в „Проект за стенен килим”). Този тип решение – сецесионна рамка, ограждаща натуронаподобително изображение – е присъщ не само за Харалампи Тачев. Още Густав Климт прибягва към него[10].

Стопанската криза в края на 20-те години на миналия век, която засяга и Министерството на просвещението, новата вълна от художници в академията, които смятат, че художествения му метод е остарял довеждат до съкращението и пенсионирането на 57-годишния декоратор от вече Художествената академия. Той е имал нужните години за пенсиониране и може би именно освобождаването му от служба му дава възможност да се отдаде на рисуване и да вижда в приложното изкуство вече, а не в декоративното, реализация. Новия стил арт деко все повече се налага и Тачев не може да продължи по старите почини. За него се отваря  път към църковната живопис.

Днес името на Харалампи Тачев е известно на малцина тесни специалисти, но началото по изриването на пластовете незаслужена забрава вече се постави чрез голямата изложба посветена на него.

Декоративна тарелка „Прага“ на прозрачен фон, работа на професор Харалампи Тачев

Дълбокото му значение за историята на българското изкуство и култура може да се разбере само така: „Той е един модерен неоромантик. Тъй като е творил в толкова много области, то може да бъде наречен и ренесансова фигура и романтик. Той е един от създателите на така наречения старобългарски стил, използван главно за артефакти, свързани с националната идентичност или поне с тогавашното разбиране за нея”, казва професор Милена Георгиева.

________________________________

*Публикувано в Църковен вестник, броеве 18, 20 и 21, 2021 г. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. http://stara-sofia.blogspot.com/2012/04/blog-post.html

[2]. Първото сдружение на българските художници с име „Дружество за поддържане на изкуството в България“[1] е създадено от Борис Михайлов, Иван Мърквичка, Иван Шишманов,[2] арх. Йордан Миланов, Георги Канела. Основано е на 24 юни 1893 г. в гр. София с председател Иван Шишманов и подпредседатели Иван Мърквичка и Антон Митов. През 1902 г. се преименува на Дружество на художниците в България. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1863.

[3]. Дружество „Съвременно изкуство“ е творческо обединение на художници, писатели и архитекти в периода 1903 – 1944 г. Целта му е популяризиране на изкуството сред художествената интелигенция. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4314.

[4]. Получава висше образование по изобразително изкуство. Твори основно в областта на малоформатното приложно изкуство, илюстрацията, художествено-пространственото оформление и черковната живопис

[5]. Виж: Темелски, Христо. Паметник на Българската екзархия или Висше богословско училище, в https://dveri.bg, https://old.bg-patriarshia.bg/ и в https://draganbachev.com

[6]. http://www.sofia.bg

[7]. Харалампи Тачев (1875-1941) – един забравен сецесионен художник. – В: Култура, бр. 7 (1914), година XL, 16 февруари 1996 г.

[8]. Виж: https://www.mixcloud.com/GKKND/

[9]. Научно изследване на неговия уникален за българското изкуство архив в ЦДА /1800 а.е./.

[10]. https://www.hiclub.bg/

Източници на изображенията Гугъл БГ и Яндекс РУ. Източник на изображението на автора Силва Маринова, Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8WZ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s