Снежана Ракова

През последните години се натрупа доста литература, разглеждаща връзките на православното славянство с Иерусалим през Средновековието. Бяха публикувани изследвания за  контактите с Иерусалим съответно във всяка една от страните – Сърбия, Русия и България[1]. Поставени бяха за разглеждане и обяснение редица въпроси от най-различно естество – за ръкописната традиция сред славяните, за идейните представи за Иерусалим, за изобразяването му в картографията и прочее[2]. Тук ще се опитаме да предложим опит за типология на славянските описания на Иерусалим – като идеята е, че те следват византийските модели – нещо, което е характерно въобще за жанровото разнообразие на славянската книжнина.

За средновековния човек Иерусалим e бил центърът на Вселената, пъпът на света, най-свещеното място за християните. Всъщност поклонническото движение е един от най-ярките феномени на Средновековието – поклонници от всички части на Европа пътуват към Светите земи. Въпреки войните, завоеванията и многобройните разрушавания на града през Средновековието, той става още от първите векове на християнството център за посещения и поклонения за вярващите. Тук няма да се отделя внимание на поклонничеството, което тръгва от Западна Европа – то е подчинено на други влияния и се засилва особено много във времето на кръстоносните походи и след тях[3]. По характер то има различни черти от това, което се проявява във Византия и славянските страни. Трудно е да се каже кои поклоннически вълни са по-интензивни – дали тези от Запада или тези от Изтока. Изглежда, че поне количествено (като се съди от запазените извори) западните поклоннически посещения в Иерусалим са повече. Такива пътувания до Светите земи започват още в самото начало на християнството[4]. От времето на първия император – Константин Велики, и майка му Елена и по-късно – от V-ти век – имаме сведения за поклоннически пътувания и на византийци в Иерусалим, включени в житията на ранновизантийските светци. Интересно в случая е, че още в най-ранните гръцки жития имаме директно описание на Иерусалим. Това е важно с оглед на последващата дълга традиция – в която, както ще видим, има и славянски жития с подобни описания. Типологията на византийските извори може да с проследи чрез изследванията на Б. Флусен и М. Каплан[5]. Още от раннохристиянските времена имаме запазени жития на ранновизантийски светци, които директно разказват за поклонение на Светите места, например Житието на Петър ибериеца, писано около 500-тната година, но отнасящо се за времето около 430-та година; византийците, също както и западните хора, са почитали Голгота, местата на Възкресението и Възнесението и прочее. Този култ влияе и на организацията на литургичната година – празниците (и особено Възкресението) се празнуват именно в Иерусалим. Известно е и кои са Светите места още от V-ти век (според спирките на литургичните шествия): Анастасис, Голгота, Мартириум, двореца на съдията, Свети Сион, дворецът на Каиафа, Елеон, Имбомон, Гетсимани, Лазариум, Пимнион, 3-та миля на Иeрусалим и други – те включвали освен Христовите места и тези на апостолите и пророците. Интересно е да се отбележи, че горе-долу от същото време и по българските земи са открити медальони, донесени от поклонници[6]. И макар житията да са безценен извор за наличието на феномена „поклонение в Иерусалим“, то все пак целта там е друга – да се придаде допълнителен ореол на святост на мъченика чрез факта на посещението му по светите места. Другият вид извори – вече директно жанрово свързани с Иерусалим, са проскинитариите (пътеводители и итинерари) и описанията от очевидци. Цялото това разнообразие се появява малко или повече постепенно и има своя отзвук сред славяните.

Без да си поставяме за цел да коментираме всички налични описания на Иерусалим, които са били разпространени сред славяните, ще разгледаме само някои от най-емблематичните и показателни текстове[7]. Още в самото начало можем да кажем, че това са всъщност славянскитe реплики на съществуващи вече по-ранни византийски образци. Безспорно най-голям интерес представлява първият паметник – поклонничеството (руският термин е „хождение“) на монаха Данаил от 1106-1107-ма година това е времето на латинското кралство в Иерусалим, а самият монах разказва за срещата си с крал Балдуин, което е твърде ценно, понеже подсказва, че през Средновековието в Русия са знаели конкретни подробности за събитията, случвали се по местата на Светите земи. Още този първи запазен паметник ни дава модела на поклонение на Светите места, който е възприет от православните хора. След него имаме вече изработен жанр на описание на поклонническо посещение. В по-късно време виждаме в друг различен вид подобни описания, посветени на свещените реликви и църкви на Константинопол и дори отново имаме руско описание на подобно посещение – знаменитото подробно описание на църквите и реликвите на Константинопол от 1200-тната година, направено от бъдещия новгородски архиепископ Антоний. Без съмнение като важност – описанията на Иерусалим са имали по-голяма тежест в средите на монасите и изобщо на съвременниците. За това косвено потвърждение откриваме в продължаващия със столетия хаджилък на Божи гроб.

Да се върнем към текста на монаха Данаил. Ето кратки извадки от неговия разказ[8]: в предговора към описанието си Данаил твърди, че е „писал за пътешествието си заради вярващите хора. Така че, който чуе (или прочете) за Светите места, да се устреми с душата и въображението си към тези Свети места и така ще [може да] се приравни и с Бога, и с тези, които са извършили пътешествие по тези места…“.

§ За Иерусалим и за Лаврата. Аз, недостойният игумен Даниил, като дойдох в Иерусалим, пребивавах 16 месеца в Лаврата на свети Сава и така можах да обходя и разгледам всички свети места. Невъзможно е без добър водач и без [да знаеш] езика да видиш всички свети места. Давах от скромните си доходи на тези, които познават добре всички свети места във и извън града, да ми ги покажат, както и стана…“

§ За пътя до Иерусалим. …

§ За Иерусалим. Светият град Иерусалим е във вътрешността, около него има каменни високи планини. Като се приближаваш към него, първо виждаш Давидовия стълб и после Елеонската гора и Святая Светих и [църквата на] Възкресението, където е Гробът Господен, и после виждаш целия град. И тук има височина, която и е на около една верста отдалечена от града. На това място хората слизат от конете и поставят кръстове и се покланят на [църквата на] светото Възкресение, като гледат града. И тогава настава радост велика за всеки християнин, като вижда светия Иерусалим и дори се проливат сълзи от вярващите. Никой не може да не остане, без да се просълзи, като вижда желаната земя и вида на светите места, където Христос, нашият Бог, понесе страстите заради нас, грешните. И всички вървят пеша с голяма радост към града. И тук отляво, по пътя, е църквата на светия първомъченик Стефан, на това място беше убит с камъни светият първомъченик Стефан от юдеите и тук е неговият гроб…“

Виждаме, че още в това първо описание на Иерусалим, което е запазено в православната книжнина, е заложен моделът, който ще следват всички по-късни автори. Ценно е и указанието, че хождението е предназначено да служи на тези, които не са посетили Светите места. На този момент ще бъде обърнато специално внимание. Както беше вече отбелязано, първият най-видим план е този на директния контакт на православните хора с Иерусалим. Вторият план, който може да се разчете в наличните извори, е вече в сферата на идеите и концепциите на политическата мисъл, където неизменно присъства идеята за столичния град, представена в иерархия, където на първо място стои Рим, после Константинопол, но същевременно и Иерусалим присъства, невидимо заемайки върховното място.

Трудно може да се каже кой от двата града – Иерусалим или Константинопол, е заемал първото място в съзнанието на средновековните хора от Балканите като „най-свещено място“. От създаването на Константинопол като християнско средище – той става също толкова известен, както и Иерусалим, благодарение на труда, положен от императори и патриарси за украсяването му със свещени предмети и реликви. Иерусалим запазва мястото си по важност поради факта, че там са се случили много събития, свързани с живота и страстите на Христос, също така и заради това, че там възниква първата християнска църква от апостолските времена.

Проблемът за това, как е бил схващан образът на Иерусалим сред балканските славяни, е сложен и твърде комплексен, за да може накратко да се разгледа. Затова предлагаме тук само най-важните му характеристики. Най-общо може да се говори за два плана на възприемането му – реален и имагинерен. Първият е този на директните контакти – реални поклоннически пътувания, отразени както в самостоятелни описания на Светите земи и Иерусалим, така и в жития. Вторият план е този, в който се наслагват различни идеи – тук влиза и идеята за престолен град, и въобще идеята за земния и небесния Иерусалим. Първият и най-видим план е на директния контакт на поклонниците със Светите места. Хронологически най-ранните сведения са още от Х-ти век, когато знаем, че монаси и учени хора са пътували до Иерусалим и дори до Рим. Писатели от Златния век на българската книжнина като Иоан Екзарх и През-витер Козма (в неговия трактат „Беседа против богомилите“) говорят за поклонничеството вече като съществуващ феномен[9]. Други косвени извори – като присъствието на славянски ръкописи, по-специално на български такива, в манастирите и скрипториите на Палестина и в самия Иерусалим показват наличието на преки контакти между южните славяни и Палестина през цялото Средновековие[10]. През последните години освен множеството публикации, някои от които бяха посочени, бяха направени и щастливи открития на нови текстове. Появи се смятаният за загубен ръкопис на Описание на Иерусалим от Константин Костенечки – от ХV-ти век[11]. Tекстовете, които съдържат описания на Cветите земи, са важна част от многобройните ръкописни сборници – Бдински, Горички, Ловчански (изгубен) и прочее, някои от които са запазени и досега[12].

Вторият пример за поклонническо пътуване от средите на Slavia Orthodoxa датира от ХІІІ-ти век – и по-точно от 30-те му години. Той е свързан с пътуванията на св. Сава – първият сръбски архиепископ и глава на независимата Сръбска църква. Св. Сава има две поклоннически пътувания до Иерусалим и Светите земи в Палестина. Неговите житиеписци – Доментиан – около средата на ХІІІ-ти век, и Теодосий – към 80-те години на същия век, посвещават специално място на този факт в житията си. Още по-специалното е, че Доментиан е придружавал своя учител и наставник в поклоненията му. Затова и неговото житие е твърде подробно и описателно по този повод. Важното е да се изтъкне именно фактът, че Сава е посетил, и то многократно, Иерусалим. Това е особено значимо с оглед на по-късната традиция, наложила се сред сръбските първосвещеници и предимно сред игумените на светогорските манастири – да извършват задължително такова поклонническо пътуване. Така през ХІІІ-ти век виждаме, подобно на онези византийски жития от V-ти век, описания на посещенията им в Иерусалим. Самото пътуване присъства в канавата на житието. Ето кратки извадки от двете жития на св. Сава.

Житие на Сава от Доментиан[13]

§ ХХІІ за отиването на преосвещения в Иерусалим

…удостои се [кир Сава] да види богосветла радост и мястото, където със спасоносна мъка пострада нашия Спасител, Иисус Христос, и извърши спасения на целия свят, и като прекара три дни в живоносния гроб и възкръсна безсмъртен и възкреси нашата природа… и като влезе в светата и божествена църква, прекланяйки с превелико смирение своите сърдечни, душевни и телесни колена, обилно изля два извора чисти и топли сълзи и целуваше животворящия гроб на своя владика …със своите боголюбиви душевни и сърдечни устни… и след като добре си наслади сърцето свое с безсмъртния живот, който лежа в гроба. И обиколи всички свети места по ред, и всички свещени храмове и честната Голгота, на която човеколюбивия наш Бог извърши истинско спасение… и всички Свети и честни места, които са във великата църква на светото Възкресение Христово, на които места доброволно понесе страдания Господа наш, Иисус Христос, и на всички честно принесе части от своето чисто сърце, често и дълбоко въздишайки от дълбините на своята душа, като гледаше толкова страдания на Господа свой и животодавец…

§ ХХVІІ – за отиването на светия в Иерусалим…

и като влезе в светия град, отиде първо в своя манастир, в дома на свети богослов Иоан… и като се порадва с игумена и със своите братя от Лаврата на свети Сава, и с тях отиде в светата църква на Възкресение Христово. И по предишния обичай се поклони на животворящия гроб Господен и на честния кръст на светото място Краниево, и на всички страдания Господни и на светите места, на които Господа наш Иисус прие доброволно страданията…

Житие от Теодосий[14]

§ ХVІ… [свети Сава] дойде на западното море в Далмация и оттам със своята ладия влезе в морето. С Божия промисъл, имайки добро време, скоро стигна до светия и желан град Иерусалим, и като влезе в светата божествена църква на Възкресението, поклони се. С много изливане на сълзи и с очи, и с тяло се докосна до животворния гроб на своя владика Христос и, галейки го с ръце, го целуна любезно. На светата и честна Голгота и в своята велика църква излюби със сълзи и като се поклони… беше тържествено приет от патриарх Атанасий… на другия ден извърши света и божествена служба в голямата църква на Възкресение със светия патриарх и с честните негови съслужители и като божествените отци в църквата бяха заедно… обдари с много дарове и почести светецът църквата божия, и патриарха, и неговите съслужители, а и нищите, и взел заповед от патриарха, че може да върши служба по неговите области в Палестина, поклони се и във Витлеем, и на светия Сион и на светинята над светините [храмът на Соломон], и в Гетсимания, и на гората Елеонска, и в Галилея, и във Витиния и… на всички Свети места около светия град, и служеше света служба в тях… и милостиня раздаде. После си почина и отиде на река Иордан… и се поклони на мястото, където беше кръстен Христос, и премина Иордан и се поклони на църквата на Иоан Кръстител.

Дойде и във великата лавра на светия отец Сава, и се поклони във всички свети и божествени църкви, и на гроба на своя съименник…

Всъщност двете сръбски жития, посветени на св. Сава, не изчерпват този модел. Наблюдава се дълга традиция в сръбската житийна литература от ХІІІ-ти и ХІV-ти век, в която присъстват описания на поклоннически пътувания на сръбски архиереи до Иерусалим и Светите земи. В житията на сръбските архиепископи, писани от Данило ІІ, многократно се откриват подобни описания[15].

Следващи поред са описанията на Иерусалим, които са включени в различни сборници. Те са авторски или преводни, но общо подчинени на идеята да дадат не толкова конкретна, географски точна представа за свещените обекти, колкото да разкрият светостта им и важността им за вярата. Тук се включват Слово за Светите места в Иерусалим от Бдинския сборник (1360)[16], описанието на Aрсений Cолунски от ХІV-ти век[17], Повест за Иерусалимските църкви – авторски текст на Никон Иерусалимец от Горичкия сборник (1442–1443)[18] и новооткритото описание на Иерусалим от сборник № 49 от Белградската библиотека, датиран в 1556 година[19].

Първите проскинитарии – византийският вариант на западните итинерари, представляват пътеводители, в които няма личен момент на описание, а само необходимата информация, която е практическа. Като текстове те са познати във Византия едва от ХІІІ-ти век, но за сметка на това пък традицията им продължава до ХVІІІ-ти век. Изследователите ги определят като „географски коментари въз основа на Стария и Новия Завет“[20]. Проскинитариите са били процъфтяващ жанр и са произвеждани по-специално в известния манастир на св. Сава, близо до Иерусалим. Във Византия също така са известни и примери на поклоннически описания, писани от поклонници, пратеници и пътешественици, и в тях наистина имаме представен личния поглед към пътуването (първият запазен е този на монаха Епифаний – VІІІ-ІХ-ти век, с традиция, която продължава до ХVІ-ти век). В случая с описанието на Иерусалим от Константин Костенечки имаме текст, който е предназначен за хората, които не са пътували до Светите места, и трябва да си представят как са изглеждали. в традицията на византийските текстове, в описанието се дават главните места в Иерусалим и разстоянията между тях в стъпки. По-късните преписвачи на текста са добавили и карта[21].

В друг ред на позовавания на топографията на свещения град се нареждат паралелите с Иерусалим в прочутото житие на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки.

Така до ХІV-ти век имаме в наличност едно хождение – тоест пътепис или итинерарий, няколко сръбски жития, в които присъства поклонническото пътуване, и едно друго житие, в което се излага представата за новата столица на сърбите, изградена от Стефан Лазаревич – Белград – като втори Иерусалим[22]. Освен тези паметници, през ХІV-ти и през ХV-ти век славянските поклонници са оставили и няколко анонимни описания на своите пътувания до Светите земи.

Вторият план, който се открива в представите за Иерусалим – се проявява в сферата на идеите и политическите концепции. Това е съществуващата непрекъснато идея, която откриваме в славянските държави на Балканите – идеята за престолен град, представена като иерархия, в която първо място заема Рим, следван от Константинопол, но и Иерусалим е обозначен като символ на небесната иерархия. Идеята за Константинопол като втори Иерусалим се появява във Византия още през ІV-ти век. Столиците на балканските славяни, и по-специално Търново – столицата на Второто българско царство – също са предмет на идеологически интерпретации в тази посока. Търново също е представян в изворите като втори Константинопол или нов Иерусалим. Тези модели на осмисляне на Търново, в по-късно време Белград и най-накрая (след загиването на Константинопол) Москва са съществена част от политическата идеология на славяните през Късното средновековие[23].

Дотук стана въпрос за различните видове извори, които представят визията за Иерусалим и произлизат от византийско-славянската общност. Това са пътешественически или поклоннически описания (Данаил), пътеводители (Описанието на Константин Костенечки) и жития (по модела на първите жития на св. Сава). Тези извори са изработени в един византийски контекст/среда. Разпространението на такива описания в славянска среда е отговаряло на интереса на монашеските и светските среди към познание и към представа за свещените за християните места в Иерусалим. В този смисъл православното славянство не се отличава от византийската традиция и от западноевропейските поклоннически описания. В разнообразните текстове, които са запазени от времето до ХV-ти век, откриваме идеята да се отговори на желанието на тогавашния човек да се докосне до свещеното пространство на Иерусалим.

___________________________________________

*Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Стефанов, П. Иерусалим и България. – http://www.pravoslavie.bg/content/view/ 10387/58/; Jовановић, Т. света земља у српскоj књижевности од ХІІІ до краjа ХVІІІ века. Београд, 2007; http://palomnic.org/xm/history/ – Православный поклонник на святой земле; Лидов, А. М. (сост.) новые иерусалимы. Перенесение сакральных пространств в христианской культуре. М., 2006.

[2]. Например някои от най-новите издания: The Holy Land and the manuscript legacy of Slavs (Jews and Slavs, vol. 20), Jerusalem – Sofia, 2008; Brincken, A-D. von den. Jerusalem on the medieval mappaemundi: a site both historicl and eschatological. – In: Еadem. Studien zur Universalskartographie des Mittelalters. Göttingen, 2008, 683-703; Лидов, А. М. Образ небесного Иерусалима в восточохристиянской иконографии. – Православный поклонник на святой земле, 2005 = http://www.rusarch.ru/lidov1.htm.

[3] Вж. например: Balard, M. La Méditerranée médiévale. Espaces, itinéraires, comptoirs, cll. Les médiévistes français (6), Paris, 2006; Maraval, P. Lieux saints et pèlerinages d’оrient. Histoire et géographie, des origines à la conquête arabe. Paris, 2004; Idem. Recits des premièrs pèlerins chrétiens du Proche-Orient IV–VII siècles. Paris, 1996; Гюрова, С. Поклонничество и поклонническа литература. с., 1996.

[4]. Гюрова, С. Цит. съч.

[5]. Flusin, B. Remarques sur les Lieux saints de Jérusalem à l’époque byzantine. – In: Lieux sacrés, lieux de culte, sanctuaires. Ed. A.Vauchez. Ecole française de Rome, 2000, 119-132; Kaplan, M. Les saints en pèlerinage à l’époque protobyzantine. – In: Pèlerinages et Lieux sаints dans l’Antiquité et le Moyen âge. Ed. B. Caseau, J-C. Cheynet, V. Deroche. Paris, Collège de France – CNRS (Centre d’études et civilisation de Byzance, Monographies, 23) 2006, 249-262.

[6]. Марков, Н. Поклоннически амулет от ІV век. – Арх., XLIV, 2003, № 4, 51-53.

[7] На тази тема са посветени доста нови изследвания: Велинова, В. Описания Иерусалима и святых мест в средневековой литературe южных славян – функциональные и типологические аспекты. – In: The Holy Land and the manuscript legacy of Slavs (Jews and Slavs, vol. 20), Jerusalem – Sofia, 2008, 109-124; Гагова, Н. Деспот Стефан Лазаревич, Птолемей Филаделф и кариерата на придворния философ Констaнтин Костенечки. – СЛ, 35-36, 2006, 97-124; Petrova, M., A. Angusheva. The Description of the Holy Places in the Bdinski Sbornik. – Annual of Medieval Studies at the CEU, Budapest, 1995, 161-179.

[8]. Тук използвам текста от: http://palomnic.org/heritages/history/first/d1/ (превод мой, с. р.) вж. и друго издание: Прокофьев, Н. И. книга хождений. Записки путешествеников ХІ–ХV вв. М., 1984, 204-210. За данаил вж.: словарь книжников и книжности древней руси ХІ – первая пол. ХІV вв. Ленинград, 1987, 109-112. вж. и Podskalsky, G. Christentum und Theologishe Literatur in Kiever Rus’ (988-1237). München, 1998, S. 194 sq.

[9]. Относно първите податки за поклоннически пътувания: Podskalsky, G. Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865–1459. München, 2000, 513–514.

[10]. Иванова, К. Из истории славянской письменности на святой земле. – In: The Holy Land and the manuscript legacy of Slavs (Jews and Slavs, vol. 20), Jerusalem – Sofia, 2008, 60–86.

[11]. Petrova, M. аn Unknown Copy of the Description of Jerusalem by Constantine of Kostenec. – BSl, 59, 1998, Nо 2, 255–270.

[12]. Велинова, В. Цит. съч., 109-124; Гагова, Н. Горичкият сборник в контекста на южнославянските владетелски сборници от 14-ти и 15-ти век =http://liternet.bg/publish4/ngagova/goricki.htm

[13]. Стара српска књижевност (изд. Д. Павловић). Београд. т. 1–2. 1970 (прев. мой С. Р.); Житие на Сава от Доментиан. т. 1, 119-295, тук приведените пасажи на с. 241-242, 273. Доментиан говори и за своето собствено посещение в Иерусалим – с. 276.

[14]. Стара српска књижевност (изд. Д. Павловић). т. 2. Београд, 1970, 131-295 (прев. мой С. Р.), тук посочените пасажи – с. 256-257, 267-270 за второто пътуване.

[15]. Арх. Данило ІІ. Животи краљева и архиjепископа српских. Изд. Ђ. Дaничић. Загреб, 1866, (VR, London) 1972, 276 сл., 297 и др. Вж. по-подробно по темата у: Jовановић, Т. Света земља у српскоj књижевности од ХІІІ до краjа ХVІІІ века. Београд, 2007, с. 12 сл. и съотв. посочените текстове от Житие на Иоаникий, 94-97; Житие на Евстатий – 97-99; Житие на Сава ІІ – 104-105; анонимни описания на Иерусалим – с. 103; Никон Иерусалимец – 105-108 и други.

[16]. Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologion of Women Saints. Ed. J. L. Scharpi, F. Vyncke. Bruges, 1973: De locis sacris Hierosolymitanis, 235–242; Bdinski Zbornik. Ed. I. Dujcev. VR, London, 1972.

[17]. Ангелов, Б. Пътеписни съчинения. – Във: Из старата българска, руска и сръбска литература. т. 2., с., 1967, 237-241.

[18]. Велинова, В. Цит. съч., 112-117; Гагова, Н. Горичкият сборник…

[19]. Petrova, M. Цит. съч., 255-270, текст: 269-270.

[20]. Küzler, A. Byzantine and Early post-Byzantine pilgrimage to the Holy Land and to Mount Sinai. – In: Travel in the Byzantine World. Ashgate, 2002, 149–161, по-специално, с. 50; Idem. Peregrinatio graeca in Terram sanctam. Studien zu Pilgerführen und Reisebeschreibungen über Syrien, Palästin und den Sinai aus byzantinischer und metabyzantinischer Zeit. Frankfurt am Main, 1994.

[21]. Petrova, M. Цит. съч., с. 268.

[22]. Константин Костенечки. Съчинения. Изд. А.-М. Тотоманова. С., 1993, 165-167.

[23]. Tapkova-Zaimova, V. Tirnovo entre Jerusalem, Rome et Constantinople. L’idée d’une capitale. In: Da Roma alla Terza Roma, V. Roma fuori da Roma. Roma, 1993, 141–155 ; Erdeljan, J. Beograd kao novi Jerusalim. – ЗРВИ, 43, 2006, 97-111; Георгиев, П. Столиците на княз Борис-Михаил – хронология и типологическа характеристика. – Във: Християнската култура в средновековна България. В. Търново, 2008, 146-163.

Източници на изображенията Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8U5