Представата за Иерусалим у православните славяни*

Снежана Ракова

През последните години се натрупа доста литература, разглеждаща връзките на православното славянство с Иерусалим през Средновековието. Бяха публикувани изследвания за  контактите с Иерусалим съответно във всяка една от страните – Сърбия, Русия и България[1]. Поставени бяха за разглеждане и обяснение редица въпроси от най-различно естество – за ръкописната традиция сред славяните, за идейните представи за Иерусалим, за изобразяването му в картографията и прочее[2]. Тук ще се опитаме да предложим опит за типология на славянските описания на Иерусалим – като идеята е, че те следват византийските модели – нещо, което е характерно въобще за жанровото разнообразие на славянската книжнина.

За средновековния човек Иерусалим e бил центърът на Вселената, пъпът на света, най-свещеното място за християните. Всъщност поклонническото движение е един от най-ярките феномени на Средновековието – поклонници от всички части на Европа пътуват към Светите земи. Въпреки войните, завоеванията и многобройните разрушавания на града през Средновековието, той става още от първите векове на християнството център за посещения и поклонения за вярващите. Тук няма да се отделя внимание на поклонничеството, което тръгва от Западна Европа – то е подчинено на други влияния и се засилва особено много във времето на кръстоносните походи и след тях[3]. По характер то има различни черти от това, което се проявява във Византия и славянските страни. Трудно е да се каже кои поклоннически вълни са по-интензивни – дали тези от Запада или тези от Изтока. Изглежда, че поне количествено (като се съди от запазените извори) западните поклоннически посещения в Иерусалим са повече. Такива пътувания до Светите земи започват още в самото начало на християнството[4]. От времето на първия император – Константин Велики, и майка му Елена и по-късно – от V-ти век – имаме сведения за поклоннически пътувания и на византийци в Иерусалим, включени в житията на ранновизантийските светци. Интересно в случая е, че още в най-ранните гръцки жития имаме директно описание на Иерусалим. Това е важно с оглед на последващата дълга традиция – в която, както ще видим, има и славянски жития с подобни описания. Типологията на византийските извори може да с проследи чрез изследванията на Б. Флусен и М. Каплан[5]. Още от раннохристиянските времена имаме запазени жития на ранновизантийски светци, които директно разказват за поклонение на Светите места, например Житието на Петър ибериеца, писано около 500-тната година, но отнасящо се за времето около 430-та година; византийците, също както и западните хора, са почитали Голгота, местата на Възкресението и Възнесението и прочее. Този култ влияе и на организацията на литургичната година – празниците (и особено Възкресението) се празнуват именно в Иерусалим. Известно е и кои са Светите места още от V-ти век (според спирките на литургичните шествия): Анастасис, Голгота, Мартириум, двореца на съдията, Свети Сион, дворецът на Каиафа, Елеон, Имбомон, Гетсимани, Лазариум, Пимнион, 3-та миля на Иeрусалим и други – те включвали освен Христовите места и тези на апостолите и пророците. Интересно е да се отбележи, че горе-долу от същото време и по българските земи са открити медальони, донесени от поклонници[6]. И макар житията да са безценен извор за наличието на феномена „поклонение в Иерусалим“, то все пак целта там е друга – да се придаде допълнителен ореол на святост на мъченика чрез факта на посещението му по светите места. Другият вид извори – вече директно жанрово свързани с Иерусалим, са проскинитариите (пътеводители и итинерари) и описанията от очевидци. Цялото това разнообразие се появява малко или повече постепенно и има своя отзвук сред славяните.

Снежана Ракова, Четвъртият кръстоносен поход в историческата памет на православните славяни. Издателство БАН Марин Дринов, 2007.

Без да си поставяме за цел да коментираме всички налични описания на Иерусалим, които са били разпространени сред славяните, ще разгледаме само някои от най-емблематичните и показателни текстове[7]. Още в самото начало можем да кажем, че това са всъщност славянскитe реплики на съществуващи вече по-ранни византийски образци. Безспорно най-голям интерес представлява първият паметник – поклонничеството (руският термин е „хождение“) на монаха Данаил от 1106-1107-ма година това е времето на латинското кралство в Иерусалим, а самият монах разказва за срещата си с крал Балдуин, което е твърде ценно, понеже подсказва, че през Средновековието в Русия са знаели конкретни подробности за събитията, случвали се по местата на Светите земи. Още този първи запазен паметник ни дава модела на поклонение на Светите места, който е възприет от православните хора. След него имаме вече изработен жанр на описание на поклонническо посещение. В по-късно време виждаме в друг различен вид подобни описания, посветени на свещените реликви и църкви на Константинопол и дори отново имаме руско описание на подобно посещение – знаменитото подробно описание на църквите и реликвите на Константинопол от 1200-тната година, направено от бъдещия новгородски архиепископ Антоний. Без съмнение като важност – описанията на Иерусалим са имали по-голяма тежест в средите на монасите и изобщо на съвременниците. За това косвено потвърждение откриваме в продължаващия със столетия хаджилък на Божи гроб.

Да се върнем към текста на монаха Данаил. Ето кратки извадки от неговия разказ[8]: в предговора към описанието си Данаил твърди, че е „писал за пътешествието си заради вярващите хора. Така че, който чуе (или прочете) за Светите места, да се устреми с душата и въображението си към тези Свети места и така ще [може да] се приравни и с Бога, и с тези, които са извършили пътешествие по тези места…“.

§ За Иерусалим и за Лаврата. Аз, недостойният игумен Даниил, като дойдох в Иерусалим, пребивавах 16 месеца в Лаврата на свети Сава и така можах да обходя и разгледам всички свети места. Невъзможно е без добър водач и без [да знаеш] езика да видиш всички свети места. Давах от скромните си доходи на тези, които познават добре всички свети места във и извън града, да ми ги покажат, както и стана…“

§ За пътя до Иерусалим. …

§ За Иерусалим. Светият град Иерусалим е във вътрешността, около него има каменни високи планини. Като се приближаваш към него, първо виждаш Давидовия стълб и после Елеонската гора и Святая Светих и [църквата на] Възкресението, където е Гробът Господен, и после виждаш целия град. И тук има височина, която и е на около една верста отдалечена от града. На това място хората слизат от конете и поставят кръстове и се покланят на [църквата на] светото Възкресение, като гледат града. И тогава настава радост велика за всеки християнин, като вижда светия Иерусалим и дори се проливат сълзи от вярващите. Никой не може да не остане, без да се просълзи, като вижда желаната земя и вида на светите места, където Христос, нашият Бог, понесе страстите заради нас, грешните. И всички вървят пеша с голяма радост към града. И тук отляво, по пътя, е църквата на светия първомъченик Стефан, на това място беше убит с камъни светият първомъченик Стефан от юдеите и тук е неговият гроб…“

Православни християни се молят с глави върху каменна плоча в параклис вътре в църквата на Гроба Господен в стария град на Иерусалим

Виждаме, че още в това първо описание на Иерусалим, което е запазено в православната книжнина, е заложен моделът, който ще следват всички по-късни автори. Ценно е и указанието, че хождението е предназначено да служи на тези, които не са посетили Светите места. На този момент ще бъде обърнато специално внимание. Както беше вече отбелязано, първият най-видим план е този на директния контакт на православните хора с Иерусалим. Вторият план, който може да се разчете в наличните извори, е вече в сферата на идеите и концепциите на политическата мисъл, където неизменно присъства идеята за столичния град, представена в иерархия, където на първо място стои Рим, после Константинопол, но същевременно и Иерусалим присъства, невидимо заемайки върховното място.

Трудно може да се каже кой от двата града – Иерусалим или Константинопол, е заемал първото място в съзнанието на средновековните хора от Балканите като „най-свещено място“. От създаването на Константинопол като християнско средище – той става също толкова известен, както и Иерусалим, благодарение на труда, положен от императори и патриарси за украсяването му със свещени предмети и реликви. Иерусалим запазва мястото си по важност поради факта, че там са се случили много събития, свързани с живота и страстите на Христос, също така и заради това, че там възниква първата християнска църква от апостолските времена.

Проблемът за това, как е бил схващан образът на Иерусалим сред балканските славяни, е сложен и твърде комплексен, за да може накратко да се разгледа. Затова предлагаме тук само най-важните му характеристики. Най-общо може да се говори за два плана на възприемането му – реален и имагинерен. Първият е този на директните контакти – реални поклоннически пътувания, отразени както в самостоятелни описания на Светите земи и Иерусалим, така и в жития. Вторият план е този, в който се наслагват различни идеи – тук влиза и идеята за престолен град, и въобще идеята за земния и небесния Иерусалим. Първият и най-видим план е на директния контакт на поклонниците със Светите места. Хронологически най-ранните сведения са още от Х-ти век, когато знаем, че монаси и учени хора са пътували до Иерусалим и дори до Рим. Писатели от Златния век на българската книжнина като Иоан Екзарх и През-витер Козма (в неговия трактат „Беседа против богомилите“) говорят за поклонничеството вече като съществуващ феномен[9]. Други косвени извори – като присъствието на славянски ръкописи, по-специално на български такива, в манастирите и скрипториите на Палестина и в самия Иерусалим показват наличието на преки контакти между южните славяни и Палестина през цялото Средновековие[10]. През последните години освен множеството публикации, някои от които бяха посочени, бяха направени и щастливи открития на нови текстове. Появи се смятаният за загубен ръкопис на Описание на Иерусалим от Константин Костенечки – от ХV-ти век[11]. Tекстовете, които съдържат описания на Cветите земи, са важна част от многобройните ръкописни сборници – Бдински, Горички, Ловчански (изгубен) и прочее, някои от които са запазени и досега[12].

Вторият пример за поклонническо пътуване от средите на Slavia Orthodoxa датира от ХІІІ-ти век – и по-точно от 30-те му години. Той е свързан с пътуванията на св. Сава – първият сръбски архиепископ и глава на независимата Сръбска църква. Св. Сава има две поклоннически пътувания до Иерусалим и Светите земи в Палестина. Неговите житиеписци – Доментиан – около средата на ХІІІ-ти век, и Теодосий – към 80-те години на същия век, посвещават специално място на този факт в житията си. Още по-специалното е, че Доментиан е придружавал своя учител и наставник в поклоненията му. Затова и неговото житие е твърде подробно и описателно по този повод. Важното е да се изтъкне именно фактът, че Сава е посетил, и то многократно, Иерусалим. Това е особено значимо с оглед на по-късната традиция, наложила се сред сръбските първосвещеници и предимно сред игумените на светогорските манастири – да извършват задължително такова поклонническо пътуване. Така през ХІІІ-ти век виждаме, подобно на онези византийски жития от V-ти век, описания на посещенията им в Иерусалим. Самото пътуване присъства в канавата на житието. Ето кратки извадки от двете жития на св. Сава.

Слизането на благодатния огън в Иерусалим

Житие на Сава от Доментиан[13]

§ ХХІІ за отиването на преосвещения в Иерусалим

…удостои се [кир Сава] да види богосветла радост и мястото, където със спасоносна мъка пострада нашия Спасител, Иисус Христос, и извърши спасения на целия свят, и като прекара три дни в живоносния гроб и възкръсна безсмъртен и възкреси нашата природа… и като влезе в светата и божествена църква, прекланяйки с превелико смирение своите сърдечни, душевни и телесни колена, обилно изля два извора чисти и топли сълзи и целуваше животворящия гроб на своя владика …със своите боголюбиви душевни и сърдечни устни… и след като добре си наслади сърцето свое с безсмъртния живот, който лежа в гроба. И обиколи всички свети места по ред, и всички свещени храмове и честната Голгота, на която човеколюбивия наш Бог извърши истинско спасение… и всички Свети и честни места, които са във великата църква на светото Възкресение Христово, на които места доброволно понесе страдания Господа наш, Иисус Христос, и на всички честно принесе части от своето чисто сърце, често и дълбоко въздишайки от дълбините на своята душа, като гледаше толкова страдания на Господа свой и животодавец…

§ ХХVІІ – за отиването на светия в Иерусалим…

и като влезе в светия град, отиде първо в своя манастир, в дома на свети богослов Иоан… и като се порадва с игумена и със своите братя от Лаврата на свети Сава, и с тях отиде в светата църква на Възкресение Христово. И по предишния обичай се поклони на животворящия гроб Господен и на честния кръст на светото място Краниево, и на всички страдания Господни и на светите места, на които Господа наш Иисус прие доброволно страданията…

Житие от Теодосий[14]

§ ХVІ… [свети Сава] дойде на западното море в Далмация и оттам със своята ладия влезе в морето. С Божия промисъл, имайки добро време, скоро стигна до светия и желан град Иерусалим, и като влезе в светата божествена църква на Възкресението, поклони се. С много изливане на сълзи и с очи, и с тяло се докосна до животворния гроб на своя владика Христос и, галейки го с ръце, го целуна любезно. На светата и честна Голгота и в своята велика църква излюби със сълзи и като се поклони… беше тържествено приет от патриарх Атанасий… на другия ден извърши света и божествена служба в голямата църква на Възкресение със светия патриарх и с честните негови съслужители и като божествените отци в църквата бяха заедно… обдари с много дарове и почести светецът църквата божия, и патриарха, и неговите съслужители, а и нищите, и взел заповед от патриарха, че може да върши служба по неговите области в Палестина, поклони се и във Витлеем, и на светия Сион и на светинята над светините [храмът на Соломон], и в Гетсимания, и на гората Елеонска, и в Галилея, и във Витиния и… на всички Свети места около светия град, и служеше света служба в тях… и милостиня раздаде. После си почина и отиде на река Иордан… и се поклони на мястото, където беше кръстен Христос, и премина Иордан и се поклони на църквата на Иоан Кръстител.

Дойде и във великата лавра на светия отец Сава, и се поклони във всички свети и божествени църкви, и на гроба на своя съименник…

Св. Сава, основател на автокефалната Сръбска православна църква и неин пръв архиепископ от 1219 година

Всъщност двете сръбски жития, посветени на св. Сава, не изчерпват този модел. Наблюдава се дълга традиция в сръбската житийна литература от ХІІІ-ти и ХІV-ти век, в която присъстват описания на поклоннически пътувания на сръбски архиереи до Иерусалим и Светите земи. В житията на сръбските архиепископи, писани от Данило ІІ, многократно се откриват подобни описания[15].

Следващи поред са описанията на Иерусалим, които са включени в различни сборници. Те са авторски или преводни, но общо подчинени на идеята да дадат не толкова конкретна, географски точна представа за свещените обекти, колкото да разкрият светостта им и важността им за вярата. Тук се включват Слово за Светите места в Иерусалим от Бдинския сборник (1360)[16], описанието на Aрсений Cолунски от ХІV-ти век[17], Повест за Иерусалимските църкви – авторски текст на Никон Иерусалимец от Горичкия сборник (1442–1443)[18] и новооткритото описание на Иерусалим от сборник № 49 от Белградската библиотека, датиран в 1556 година[19].

Първите проскинитарии – византийският вариант на западните итинерари, представляват пътеводители, в които няма личен момент на описание, а само необходимата информация, която е практическа. Като текстове те са познати във Византия едва от ХІІІ-ти век, но за сметка на това пък традицията им продължава до ХVІІІ-ти век. Изследователите ги определят като „географски коментари въз основа на Стария и Новия Завет“[20]. Проскинитариите са били процъфтяващ жанр и са произвеждани по-специално в известния манастир на св. Сава, близо до Иерусалим. Във Византия също така са известни и примери на поклоннически описания, писани от поклонници, пратеници и пътешественици, и в тях наистина имаме представен личния поглед към пътуването (първият запазен е този на монаха Епифаний – VІІІ-ІХ-ти век, с традиция, която продължава до ХVІ-ти век). В случая с описанието на Иерусалим от Константин Костенечки имаме текст, който е предназначен за хората, които не са пътували до Светите места, и трябва да си представят как са изглеждали. в традицията на византийските текстове, в описанието се дават главните места в Иерусалим и разстоянията между тях в стъпки. По-късните преписвачи на текста са добавили и карта[21].

В друг ред на позовавания на топографията на свещения град се нареждат паралелите с Иерусалим в прочутото житие на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки.

Така до ХІV-ти век имаме в наличност едно хождение – тоест пътепис или итинерарий, няколко сръбски жития, в които присъства поклонническото пътуване, и едно друго житие, в което се излага представата за новата столица на сърбите, изградена от Стефан Лазаревич – Белград – като втори Иерусалим[22]. Освен тези паметници, през ХІV-ти и през ХV-ти век славянските поклонници са оставили и няколко анонимни описания на своите пътувания до Светите земи.

Снежана Ракова, Венеция, Османската империя и Балканите (XV-XVI в.). УИ „Св. Климент Охридски“, 2017.

Вторият план, който се открива в представите за Иерусалим – се проявява в сферата на идеите и политическите концепции. Това е съществуващата непрекъснато идея, която откриваме в славянските държави на Балканите – идеята за престолен град, представена като иерархия, в която първо място заема Рим, следван от Константинопол, но и Иерусалим е обозначен като символ на небесната иерархия. Идеята за Константинопол като втори Иерусалим се появява във Византия още през ІV-ти век. Столиците на балканските славяни, и по-специално Търново – столицата на Второто българско царство – също са предмет на идеологически интерпретации в тази посока. Търново също е представян в изворите като втори Константинопол или нов Иерусалим. Тези модели на осмисляне на Търново, в по-късно време Белград и най-накрая (след загиването на Константинопол) Москва са съществена част от политическата идеология на славяните през Късното средновековие[23].

Дотук стана въпрос за различните видове извори, които представят визията за Иерусалим и произлизат от византийско-славянската общност. Това са пътешественически или поклоннически описания (Данаил), пътеводители (Описанието на Константин Костенечки) и жития (по модела на първите жития на св. Сава). Тези извори са изработени в един византийски контекст/среда. Разпространението на такива описания в славянска среда е отговаряло на интереса на монашеските и светските среди към познание и към представа за свещените за християните места в Иерусалим. В този смисъл православното славянство не се отличава от византийската традиция и от западноевропейските поклоннически описания. В разнообразните текстове, които са запазени от времето до ХV-ти век, откриваме идеята да се отговори на желанието на тогавашния човек да се докосне до свещеното пространство на Иерусалим.

___________________________________________

*Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Стефанов, П. Иерусалим и България. – http://www.pravoslavie.bg/content/view/ 10387/58/; Jовановић, Т. света земља у српскоj књижевности од ХІІІ до краjа ХVІІІ века. Београд, 2007; http://palomnic.org/xm/history/ – Православный поклонник на святой земле; Лидов, А. М. (сост.) новые иерусалимы. Перенесение сакральных пространств в христианской культуре. М., 2006.

[2]. Например някои от най-новите издания: The Holy Land and the manuscript legacy of Slavs (Jews and Slavs, vol. 20), Jerusalem – Sofia, 2008; Brincken, A-D. von den. Jerusalem on the medieval mappaemundi: a site both historicl and eschatological. – In: Еadem. Studien zur Universalskartographie des Mittelalters. Göttingen, 2008, 683-703; Лидов, А. М. Образ небесного Иерусалима в восточохристиянской иконографии. – Православный поклонник на святой земле, 2005 = http://www.rusarch.ru/lidov1.htm.

[3] Вж. например: Balard, M. La Méditerranée médiévale. Espaces, itinéraires, comptoirs, cll. Les médiévistes français (6), Paris, 2006; Maraval, P. Lieux saints et pèlerinages d’оrient. Histoire et géographie, des origines à la conquête arabe. Paris, 2004; Idem. Recits des premièrs pèlerins chrétiens du Proche-Orient IV–VII siècles. Paris, 1996; Гюрова, С. Поклонничество и поклонническа литература. с., 1996.

[4]. Гюрова, С. Цит. съч.

[5]. Flusin, B. Remarques sur les Lieux saints de Jérusalem à l’époque byzantine. – In: Lieux sacrés, lieux de culte, sanctuaires. Ed. A.Vauchez. Ecole française de Rome, 2000, 119-132; Kaplan, M. Les saints en pèlerinage à l’époque protobyzantine. – In: Pèlerinages et Lieux sаints dans l’Antiquité et le Moyen âge. Ed. B. Caseau, J-C. Cheynet, V. Deroche. Paris, Collège de France – CNRS (Centre d’études et civilisation de Byzance, Monographies, 23) 2006, 249-262.

[6]. Марков, Н. Поклоннически амулет от ІV век. – Арх., XLIV, 2003, № 4, 51-53.

[7] На тази тема са посветени доста нови изследвания: Велинова, В. Описания Иерусалима и святых мест в средневековой литературe южных славян – функциональные и типологические аспекты. – In: The Holy Land and the manuscript legacy of Slavs (Jews and Slavs, vol. 20), Jerusalem – Sofia, 2008, 109-124; Гагова, Н. Деспот Стефан Лазаревич, Птолемей Филаделф и кариерата на придворния философ Констaнтин Костенечки. – СЛ, 35-36, 2006, 97-124; Petrova, M., A. Angusheva. The Description of the Holy Places in the Bdinski Sbornik. – Annual of Medieval Studies at the CEU, Budapest, 1995, 161-179.

[8]. Тук използвам текста от: http://palomnic.org/heritages/history/first/d1/ (превод мой, с. р.) вж. и друго издание: Прокофьев, Н. И. книга хождений. Записки путешествеников ХІ–ХV вв. М., 1984, 204-210. За данаил вж.: словарь книжников и книжности древней руси ХІ – первая пол. ХІV вв. Ленинград, 1987, 109-112. вж. и Podskalsky, G. Christentum und Theologishe Literatur in Kiever Rus’ (988-1237). München, 1998, S. 194 sq.

[9]. Относно първите податки за поклоннически пътувания: Podskalsky, G. Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865–1459. München, 2000, 513–514.

[10]. Иванова, К. Из истории славянской письменности на святой земле. – In: The Holy Land and the manuscript legacy of Slavs (Jews and Slavs, vol. 20), Jerusalem – Sofia, 2008, 60–86.

[11]. Petrova, M. аn Unknown Copy of the Description of Jerusalem by Constantine of Kostenec. – BSl, 59, 1998, Nо 2, 255–270.

[12]. Велинова, В. Цит. съч., 109-124; Гагова, Н. Горичкият сборник в контекста на южнославянските владетелски сборници от 14-ти и 15-ти век =http://liternet.bg/publish4/ngagova/goricki.htm

[13]. Стара српска књижевност (изд. Д. Павловић). Београд. т. 1–2. 1970 (прев. мой С. Р.); Житие на Сава от Доментиан. т. 1, 119-295, тук приведените пасажи на с. 241-242, 273. Доментиан говори и за своето собствено посещение в Иерусалим – с. 276.

[14]. Стара српска књижевност (изд. Д. Павловић). т. 2. Београд, 1970, 131-295 (прев. мой С. Р.), тук посочените пасажи – с. 256-257, 267-270 за второто пътуване.

[15]. Арх. Данило ІІ. Животи краљева и архиjепископа српских. Изд. Ђ. Дaничић. Загреб, 1866, (VR, London) 1972, 276 сл., 297 и др. Вж. по-подробно по темата у: Jовановић, Т. Света земља у српскоj књижевности од ХІІІ до краjа ХVІІІ века. Београд, 2007, с. 12 сл. и съотв. посочените текстове от Житие на Иоаникий, 94-97; Житие на Евстатий – 97-99; Житие на Сава ІІ – 104-105; анонимни описания на Иерусалим – с. 103; Никон Иерусалимец – 105-108 и други.

[16]. Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologion of Women Saints. Ed. J. L. Scharpi, F. Vyncke. Bruges, 1973: De locis sacris Hierosolymitanis, 235–242; Bdinski Zbornik. Ed. I. Dujcev. VR, London, 1972.

[17]. Ангелов, Б. Пътеписни съчинения. – Във: Из старата българска, руска и сръбска литература. т. 2., с., 1967, 237-241.

[18]. Велинова, В. Цит. съч., 112-117; Гагова, Н. Горичкият сборник…

[19]. Petrova, M. Цит. съч., 255-270, текст: 269-270.

[20]. Küzler, A. Byzantine and Early post-Byzantine pilgrimage to the Holy Land and to Mount Sinai. – In: Travel in the Byzantine World. Ashgate, 2002, 149–161, по-специално, с. 50; Idem. Peregrinatio graeca in Terram sanctam. Studien zu Pilgerführen und Reisebeschreibungen über Syrien, Palästin und den Sinai aus byzantinischer und metabyzantinischer Zeit. Frankfurt am Main, 1994.

[21]. Petrova, M. Цит. съч., с. 268.

[22]. Константин Костенечки. Съчинения. Изд. А.-М. Тотоманова. С., 1993, 165-167.

[23]. Tapkova-Zaimova, V. Tirnovo entre Jerusalem, Rome et Constantinople. L’idée d’une capitale. In: Da Roma alla Terza Roma, V. Roma fuori da Roma. Roma, 1993, 141–155 ; Erdeljan, J. Beograd kao novi Jerusalim. – ЗРВИ, 43, 2006, 97-111; Георгиев, П. Столиците на княз Борис-Михаил – хронология и типологическа характеристика. – Във: Християнската култура в средновековна България. В. Търново, 2008, 146-163.

Източници на изображенията Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8U5

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s