Професор Николай Никанорович Глубоковски и реформата в духовното образование в Русия в края на XIX-ти и началото на ХХ-ти век (Към въпроса за подготовката и образованието на свещенството)*

Иво Янев

Настоящата статия има за цел да хвърли светлина върху ня­кои от възгледите на професор Николай Никанорович Глубоковски  във връзка с рефор­мата в духовното образование в Русия в края на XIX-ти и началото на XX-ти век и по-специално в контекста на въпроса за подготовката и образованието на пастира в Православната църква.

Още от първите християнски времена, образованието на пастира е поставено на първостепенно място, наред с останалите условия, които допускат християнина до свещен сан. Християн­ската църква винаги е съзнавала, и според нуждите и възможност­ите е образовала кандидатите за свещен сан, а после е продължа­вала обучението на свещенослужителите през целия техен живот. За съжаление, особено в наше време и в поместната ни църква, богословското образование на духовниците се смята само за нещо формално, за да се спази Устава на Българската православна църква – чл. 132: „За да бъде ръ­коположен някой за дякон или свещеник, трябва да има следните качества: ал. 4. да е завършил богословско училище[1]”. От църков­ната история знаем, че много от свeтите Отци и Учители на Църквата са получили своето образование в езически философски школи[2]. В своите творения те често препоръчват на християнина да бъде образован и придобиването на знанията за богословието да про­дължава през целия негов живот. Неслучайно протопрeзвитер Георги Шавелски в своето „Православно пастирство” използвайки примера на светите Отци, пише, че различните видове пастирска дейност, изискват специална подготовка и особени знания, защото според него, па­стирското служение трябва да се изпълнява по научен метод, с прилагане на многовековния пастирски опит на Църквата, но и във връзка със съвременния начин на животе[3].

Професор д-р Николай Никанорович Глубоковски (1863-1937)

Според отец Шавелски, духовните училища в Русия от не­гово време са давали на своите учащи се само обща подготовка, без стремеж към специализиране в дадена област на богословието. Завършилите такива школи пастири, според него, са слабо под­готвени, недобре обучени, неспособни за сериозна и плодотворна работа в енорийските храмове[4]. И неслучайно положението в ду­ховните академии и семинарии в Русия е толкова тежко. В края на XIX-ти и началото на XX-ти век църковните образователни учреждения се оказват под силен натиск на различни обществено-политически и социални проблеми. Извършени са редица преустройства и ре­форми. Променени са преподавателския състав, студентския об­лик, както и съдържанието на преподаваните дисциплини, а и не на последно място – структурата на управление и ръководството на духовните школи. Извършени са редица опити да се преодолее изолацията и съсловната затвореност, властваща по това време както в светските, така и в духовните учебни заведения. В този период духовните школи вече не са играели такава важна роля като просветителски центрове на Руската православна Църква[5].

Този духовен-образователен проблем занимава и една ви­дна енциклопедична личност като профeсор Николай Никанорович Глубоковски[6], който преподавал във Воронежската духовна се­минария и Санкт-Петербургската духовна академия. Въз основа на своята преподавателска и научна работа, в 1905 година профeсор Глубоковски е избран за член на комисията за изработване на нов ус­тав за духовните академии. В 1907-1908 година работи в специалните „Съвещания по въпросите за реформата на висшите и средните духовни училища и органи на църковното управление[7]”. Плод на тази негова реформаторска деятелност в духовното образование е издадената през 1907 година в Санкт Петербург книга „По вопросам духовной школи (средней и высшей) и об учебном комитете при Святейшем Синоде”.

В предговора на своята книга профeсор Глубоковски накратко разказва за опитите на Руската православна църква на няколко пъти да извърши реформи във висшите духовни училища в Ру­сия. Въпреки многократните опити, според автора, те не са дове­ли до желаните промени и духовните институции не образоват и не подготвят достатъчно добре своите студенти. Той се пита дали тези училища вече не са изживели времето си като духовно-учеб­на форма в Руската църква. Основната цел на духовното учили­ще, според профeсор Глубоковски, е да подготви духовно зрели хора, които да се посветят на духовно звание в Църквата; това обаче не означава, че всички възпитаници са длъжни да се посветят на та­кова служение. Въпреки това всички обучени от духовните школи трябва да са пригодни и разположени да осъществяват специална църковно-благовестническа мисия. Авторът смята, че младежите, които постъпват в академиите, имат недостатъчна предварителна богословска подготовка и висшето училище се превръща в под­готвителен богословски курс. Тогава има опасност специалната пастирска подготовка да отиде на заден план и да не може реално да се осъществи[8].

Според профeсор Глубоковски е необходимо да се реформират средните духовни школи и тогава да се преобразуват в съответ­ствие с това и висшите такива. Необходимо е, също така, да се про­менят програмите на тези училища, така че да има повече светски предмети, които да бъдат в полза на по-нататъшната дейност на духовниците и богословите в обществото. Доброто светско обра­зование не противоречи или измества богословското и в частност пастирското, а не трябва да се забравя и фактът, че пастирската подготовка се нуждае от общообразователна такава, върху която да се опре в своята душеръководна и душелечебна дейност пасти­рът в енорията. В тогавашните академии, според авторът, като че ли богословското образование е притиснало светските предмети и те са на път да изчезнат от програмите им. Затова е нужно да се намери онази златна среда, която да позволи пълна и всестранна подготовка на студентите, която ще им помогне при по-нататъш­ното пастирско и мисионерско служение[9].

Професор д-р Николай Никанорович Глубоковски (1863-1937)

Богословието като наука, според профeсор Глубоковски, се нуж­дае „от научна свобода и научна независимост[10]”. Въпреки това Църквата не бива да отива в другата крайност и да изоставя своя богословски авторитет при „контрола” над богословието, а самото то (богословието) трябва да върши своята работа, бивайки винаги в лоното на Църквата, без да го е страх от тирания и крайна цензу­ра[11]. В тогавашното руско общество църковният пастир е загубил своята житейско-психологическа и душеръководна роля, той все по-често е формален и церемониален изпълнител на някои обре­ди и богослужения, които са станали неотделима част от руския обществен и частен живот, и заради това богословието в Църква­та и обществото се игнорира, защото то вече е почти ненужно за тях. He са нужни образовани в богословието на Църквата пастири, а такива, които добре пеят и служат, имат добри риторически спо­собности. А това ли е същността на пастирското служение?

От друга страна, според профeсор Глубоковски, голямо заблуж­дение е да се мисли, че ученият, тоест този, който е получил бого­словската си диплома, автоматично е достоен и готов за учител и служител на Църквата; това според него е протестантска мисъл, която няма нищо общо с Православието. Богослова трябва да жи­вее благочестив християнски благодатен живот и то в лоното на Църквата.

Според профeсор Глубоковски съществува реална опасност Църквата да загуби своя „контингент” и да липсват лица, готови и достойни за изпълнението на нейната мисия тук, на земята. И са­мата Руска православна църква, чрез своите духовни училища съ­действа за това. Духовните школи възпират желанието за духовно, научно и богословско развитие на своите учащи, техния копнеж за съзидателна работа „церковь и отечеству на пользу”. Тези же­лания се спират и се заместват от схоластичните принципи при образователното ръководство на студента. Самата Руска църква, разбира тези свои проблеми и се опитва да започне да ги решава, като на първо място се опита да извоюва своята самостоятелност от външните фактори (държава, законодателство, общество). Тя, според автора, не притежава добре подготвени и достойни клирици, богослови и студенти, и нейната промяна може да се осъщестестви единствено чрез промяна на образователната система на висшите и средните духовни училища в Русия[12]. Според профeсор Глубоковски богословското образование е нужно да се раздели на общо научно богословско и такова за църковно-пастирска подго­товка, тоест за подготовката на бъдещите клирици и ръководители на Руската православна църква[13].

Нека споменем и трите основни извода, които прави профeсор Глубоковски в своето съчинение:

1.Необходимо е да се създадат нови и да се реформират стари­те духовни училища въз основа на строго пастирските по­требности за подготовка на просветени пастири – и то от просветените среди на Църквата;

2.Общообразователната богословска част на тогавашните ду­ховни учебни заведения да се прехвърли към специално съз­дадени и обособени училища, паралелни на духовните таки­ва (църковно-пастирските);

3.Богословската наука, която служи за потребностите на ума, а не за професионални църковни нужди, следва да се раз­вива независима, специална и всестранно разработена, и тя да бъде преподавана в богословските факултети и другите структури на университетите[14].

* * *

Въз основа на мислите на профeсор Глубоковски, изразени в това негово важно съчинение, може да се направят няколко ос­новни извода. По това време академичното ниво в духовните учи­лища в Русия е било значително по-ниско от необходимото. При наличието на учени от висок ранг като Василий Болотов, Евгений Голубинский, Алексей Дмитриевски и други, научно-преподавателската дейност е била на доста незавидно равнище. Възникнала необходимост от задъл­бочаване и усъвършенстване на специализациите, увеличаване броя на катедрите, създаването на научни кръжоци, подсилване на материално-техническата база, употребата на нови методи и форми в учебно-педагогическия процес. Висшите духовни учи­лища престанали да удовлетворяват и практическите нужди на Руската църква, архиереите на която често ги обвинявала в прека­лена секуларизация. Голяма част от завършилите студенти пред­почитали светски длъжности, а много малко от тях поемали пътя на пастирството и монашеството, в което тогавашното държавно ръководство виждало главната напътствена сила в развитието и укрепването на моралните устои на руския народ. Много слаба била подготовката на мисионерските кадри на фона на увелича­ване на сектантството и разкола в Русия. Тогавашното състояние на духовното образование не отговаряло на практическите нужди нито на Църквата, нито на държавата, нито на научните търсения на преподавателите и студентите, нито на религиозните щения на светското общество[15].

Гроба на професор д-р Николай Никанорович Глубоковски в руския парцел на Софийски централни гробища

Всички тези идеи и разсъждения на профeсор Глубоковски са съвременни и днес. Архиереите на Българската православна църк­ва, като че не припознават богословските факултети като школи, които формират и образоват духовенството им, като центрове, които подготвят бъдещите учители по религия в общообразова­телните и неделните училища. Да не забравяме и тежкото поло­жение в духовните семинарии, които се нуждаят от качествена и добре обмислена реформа, която Светия Синод така и не извършва. Размишленията на профeсор Глубоковски ни дават много от отгово­рите на тези въпроси, и само от нас и от духовенството на Българ­ската православна църква зависи дали ще се вслушаме в тях и ще пожелаем да променим пътя, по който върви богословието у нас.

_______________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2014, бр. 2, с. 296-302. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Устав на БПЦ – Българска патриаршия. Приет от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008.

[2]. Срв. Димитров, Хр. Пастирско богословие. Т. 1. С., 2005, с. 74.

[3]. Срв. Шавелски, протопрезвитер Георги. Православно пастирство. С., 1929, с. 61.

[4]. Пак там, с. 62.

[5]. Срв. Тарасова, А. Профессор Н. Н. Глубоковский и реформа внсшей духовной школи в России в конце XIX- начале XX в. – Вестник Московското университе­та. Серия 8. История, 2001, № 4, 23-24.

[6]. За Глубоковски и неговото творчество вж. Игнатьев, А. Памяти проф. Н. Н. Глубоковского. – ЖМП, кн. 8,1966, 57-77.

[7]. Пак там, с. 64.

[8]. Срв. Глубоковский, Н. Н. По вопросам духовной школи (средней и внсшей) и об Учебном комитете при Святейшем Синоде. СПб., 1907, 1-2.

[9]. Пак там, с. 2.

[10]. Пак там, с. 4.

[11]. Пак там.

[12]. Пак там, с. 5.

[13]. Пак там, с. б.

[14]. Пак там, с. 10-11.

[15]. Срв. Тарасова, А. Пос. съч., с. 23.

Изображения: авторът Иво Янев и професор д-р Николай Никанорович Глубоковски (1863-1937). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8SZ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s