Патриарх Кирил в плановете на Държавна сигурност (хипотези в документи)*

Дилян Николчев

Желанието за разкриване на истината за същността на Държавна сигурност (ДС) от години не е ново. Тя не подминава никакви елити и съсловия, включително и ръководството на Българската православна църква (БПЦ) през комунистическия тоталитарен период на управление и контрол в страната ни. Връзката между църковен клир и репресивната полицейска институция ДС се отнася, без съмнение, към най-тъжните страници, вписани в най-новата ни история. За това свидетелства шокът, който настъпи в обществото след разсекретяването на досиетата на членовете на Светия Синод в началото на 2012 година (решение № 298/17.01.2012). Докато агентурните дела обаче на тези архиереи, служили едновременно на Бога и на мамона в процеса на тяхното иерархично израстване в БПЦ, станаха публично достъпни и отворени за читатели в КРДОПБГДСРСБНА (за краткост: Комисията по досиетата), то архивираните дела на не малко от починалите техни събратя в периода от 9 септември 1944 година до настъпилите демократични промени през 1989 година са все още слабо научно проучени. По този начин изследванията върху живота и дейността на тези български архиереи днес продължават да следват по традиция официалната линия на био-историография, като по този начин волно или неволно се „премълчава” историята такава, каквато е била. В крайна сметка обаче, особено в условията на демокрация и открита възможност за обективни изследвания, „няма личности и факти – както се изразяваше покойният професор Георги Бакалов, които са табу за оценка и интерпретация от страна на историята[1]”. Такава личност е и патриарх Кирил и фактите, отнасящи се до неговия живот и дейност, трябва да бъдат в бъдеще назовавани и интерпретирани без предразсъдъци.

Съвсем наскоро, през есента на 2013 година, в Богословския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски” бе защитена магистърска теза на тема „Делото на Негово Светейшество Българския патриарх Кирил за спасяване на български интелектуалци от репресиите на комунистическия режим”, с автор магистър богослов Васил Василев[2]. Като рецензент бе интересно за мен да проследя съдържанието на тезата – като фактология и изводи. Допълнителна причина за това ми любопитство бе и обстоятелството, че от няколко години се занимавам с темата за ДС и БПЦ, а в частност с разработката на службите от комунистическия период върху личността на Софийския митрополит и Български екзарх Стефан. С оглед на историческото обстоятелство, че съдбите на тези двама архиереи са непосредствено свързани и преплетени в годините от разглеждания период, въпросната магистърска теза предизвика у мен още по-силно внимание и интерес.

В процеса на изследването си авторът на магистърското съчинение е използвал два архивни фонда, съхраняващи се в Комисията по досиетата: първия, отнасящ се до патриарх Кирил и с обем 4 тома от личното му досие (общо 864 стр.), и втори – 29-те тома от досието на Никола Коларов в ДС. Последният – като личност, като виден общественик, юрист, журналист и деец на македонското движение в България (през периода 1941-1944 година областен директор на разположение в град Скопие и редактор на вестник Целокупна България[3]) – е пряко свързан с темата на изследването, поради което оправдано авторът е ползвал внимателно и този архивен масив.

Извършеното изследване върху „Делото на Негово Светейшество Българския патриарх Кирил за спасяване на български интелектуалци от репресиите на комунистическия режим” от Васил Василев, както и наличната в Комисията по досиетата агентурна разработка на ДС срещу патриарх Кирил (водена под кодовото име „Топола”) привлякоха вниманието ми и провокираха няколко въпроса – всичките в контекста на поставената тук тема.

Първият въпрос се отнася до това къде е било мястото на митрополита и по-късно патриарх Кирил в строго секретната оперативна разработка срещу екзарх Стефан – дали отношението му към него след 9 септември 1944 година е в резултат единствено на междуличностни конфликти, или по някакъв начин то е било инспирирано и контролирано от службите на ДС.

Във връзка с така поставения въпрос няколко документа, съдържащи се в оперативната разработка на екзарх Стефан от 1 март 1948 година (под кодовото име „Облак”), повдигат поредица от сериозни въпроси. Както правилно е забелязала Русалена Пенджекова – първият изследовател на тази разработка на ДС срещу екзарх Стефан – при „стартирането” на същата оперативна разработка са предвидени „различни мероприятия по разработката. Определени са псевдонимите на двама от вербуваните доносници в лицето на главния счетоводител на Светия Синод (агент „Сенегал”) и архиваря в Светия Синод (агент „Люляк”[4])”. Същият автор посочва и документ от досието на екзарха – че ДС е планирала и провела секретни разпити на архимандрит Дамаскин, Кирил Пловдивски, Паисий Врачански и домакина Васил Шоков, като за всеки от тях е точно посочена конкретната дата за разпит[5]. За митрополит Кирил това е 25 март 1948 година, като срещата е била предвидена да се осъществи от оперативния работник (о. р.) Коста Апостолов[6]. Интересното в случая е, че същият о. р., под № 368, пише на 9 март „Рапорт за изучаване кандидата за вербовка”, в който се казва, че „същия (има се предвид митрополит Кирил – б. м.) ще ми бъде необходим за обслужване на Светия Синод, подсилване воденето на разработката „Облак” и създаване настроение и разцепление на членовете на Светия Синод отвътре, в самия Синод[7]”. От предвидените за секретен разпит и изброени по-горе лица засега факт е, че поне един от тях – архимандрит Дамаскин – е привлечен от ДС, като през следващите години се изявява като един от най-активните доносници на комунистическата тайна полиция[8].

Споменатият о. р. Коста Апостолов от IV група, отдел „Б” на ДС пише през същия ден и „Рапорт за вербовка” за митрополит Кирил, в който аргументира целта на вербуването: „… най-важния и от значение обект по линията на духовенството [9]”; „като кандидат агент, който ще обслужва обекта (има се предвид екзарх Стефан – б.м.) и притежаващ качествата годност, надеждност и възможност се спрех на лицето Пловдивски митрополит Кирил[10]”; „Очертава се като един от претендентите след време да стане екзарх[11]”. Освен това Апостолов изтъква още един аргумент в полза на вербуването на митрополит Кирил: „Предвид на това, че обекта Светия Синод представлява обект от особена важност за Държавна сигурност, а също така не може[12] да присъствуват само членове на Светия Синод, то се налага вербовката на агент от неговите среди. Досега непосредствено в обекта Светия Синод не сме имали агентура. Такава имаме из между чиновническия персонал сред Светия Синод[13]”.

Съставен е и подробен „План за вербовка”, който включва три предварителни посещения на офицера от ДС при митрополит Кирил (на 20 март, 12 и 29 април същата година), както и секретно задържане на 10 май, когато да се пристъпи „към самия акт на самата вербовка[14[”. За целта също е било планирано да „се използува комбинирания метод, като се комбинира метода на постепенното увличане и метода на компрометиращи материали[15].” Определен е дори и псевдонимът, който ще носи нововербуваният агент – „Балкански”[16]. Предвидено е също да не се дават големи шансове за избор от негова страна – дали да приеме вербуването или – не: „След неговото задържане ще му се обясни, че той вече активно е работил за ДС и донасял за архимандрит Йона, митрополит Михаил Русенски и екзарх Стефа I и оставя само да се уформи неговото положение и работи по установения от ДС ред. На същия ще му се обясни, че при положение на недобра работа или при несъгласие, материалите които ги имаме от него и документирането на неморалните му действия ще се изнесат в пресата и представят пред Светия Синод. При това положение кандидат агента положително ще приеме вербовката и работи добре[17]”.

Планираните предварителни срещи на о. р. Коста Апостолов с митрополит Кирил действително са проведени, макар и не на точно определените предварително дати. Какво е поведението на митрополита по време на тях? От рапорт (от 20 март 1948 година) на същия о. р. се вижда, че той е посетил митрополит Кирил в Пловдивската митрополия на 18 март към 11 часа, като директно му е заявил, че идва от ДС гр. София „по работа при него[18]”. Митрополитът бил видимо изненадан и наредил на прислугата да не приемат повече никого и да не го безпокоят. Темата на разговор между двамата, продължил около три часа и половина, е най-вече за причините за неговото задържане през есента на 1944 година, като Кирил подробно разказва за това събитие, като постоянно намесва името на екзарх Стефан, един от виновниците за личната му драма според него. Интересен е финалът на срещата, описан от Коста Апостолов, който се опитал да накара митрополита да предаде писмено това, което е говорил пред него, тъй като „това е абсолютно необходимо и установения ред не може да бъде изменян от никого[19]”. Кирил обаче, „видимо стрескайки се[20]”, заявил, че не може „да напише истинските причини за своето задържане тъй като трябва да обвини тех” (има предвид тези лица, против които е говорил, в това число и екзарх Стефан – б. м.). [21]. В крайна сметка владиката подписва такъв документ, но „така, че да не обвини преко едно или друго лице за своето задържане[22]”. Завършвайки рапорта, о. р. отбелязва и една „особеност” от проведения разговор: „същия особено държи на дискретността на водения разговор[23]”. Тази особеност е важна, тъй като тя се среща и в останалите срещи на митрополит Кирил със същия агент на ДС. Освен това Апостолов отбелязва, че митрополитът „особено държи на отношенията на властта към него, като всячески се стреми да докаже, че той е работил и ще работи за О.Ф., като по този начин смета, че утре когато се постави въпроса за нов екзарх, тъй като екзарх Стефан е вече в напреднала възраст, имайки разположението на властта към него ще може да се лансира за такъв[24]”.

На 31-ви същия месец о. р. Апостолов отново посещава митрополит Кирил в дома му в София на ул. „Маршал Толбухин” № 62. На конкретни въпроси от страна на офицера, отнасящи се до високопоставени лица от Светия Синод, митрополит Кирил задал още в началото на разговора следния въпрос: „Нали всичко това, което ще го говорим, ще остане в тайна и няма да го пиша[25]”. След като Апостолов го успокоява, митрополитът започва да говори за епископ Андрей, като според него той е „американски агент[26]”. Намесва и името на екзарх Стефан и митрополит Михаил Русенски, като за последния и Андрей не пропуска да отбележи, че и двамата са били „едни от основателите на реакционната фашистка църковна организация „Бог и България[27]”. По-нататък владиката отделя внимание на въпроса за евентуалните финансови злоупотреби на Ловчанския митрополит Филарет, като изрично споменава, че същият и Варненският митрополит Йосиф са на негова страна в опозицията му срещу екзарха в Синода. Веднага след това следва интересен пасаж от рапорта на Апостолов, в който последният докладва: „Митрополит Кирил ме попита: „Дали може, по наш път въпроса с Филарет да се уреди безгласно и шумно (вероятно е искал да каже „безшумно” – б. м.), като същият (Филарет) остане с убеждението – и без да знае, че ДС му е оправила работата, [си] мисли, че Пловдивския митрополит Кирил е уредил неговото положение. По този начин митрополит Филарет ще ми бъде сляпо подчинен и ще го използувам винаги, а също така ще заздрави блока против екзарха[28]”. На този въпрос офицерът отвърнал, че не може да му отговори положително, тъй като трябвало да се допита до началниците си. След това митрополит Кирил му заявил: „Аз зная, че Вие ще правите доклад, но Ви моля, направете го така, че в него никъде да не се забелязва моето име или никакви улики против мен[29]”. Владиката също обяснява, че щял да пътува за Букурещ, но след неговото завръщане „ние може пак да се видиме, винаги когато Ви потрябвам, ще ме потърсите по същия начин в Синода, като се обаждате от името на Дирекция на Вероизповеданията, за да не се усъмнят другите в мене. Ще се виждаме в моята квартира. Има много въпроси по които ние можем и трябва да говорим и вярвам, те ще бъдат интересни и от значение за Вас[30]”.

За това, че такива срещи с цел вербуване от страна на о. р. Коста Апостолов са се провели, се срещат доказателства в още няколко документа, писани от други водещи офицери и ръководители на ДС, включително и няколко години по-късно. Странно, но в някои от тях изрично се подчертава, че вербуването е било успешно, а в други, че не се е стигнало до този резултат. И сякаш за да бъде още по-трудно разрешен въпросът за евентуалното вербуване на митрополит Кирил (по-късно и патриарх Български) от органите на ДС, един по-късен документ – „Предложение за установяване връзка с патриарх Кирил” от 12 юли 1960 година, предложение, подписано от зам.-министъра на вътрешните работи генерал-лейтенант М. Стоянов, повдига още въпросителни. Този секретен документ планира „със същият (има се предвид патриарх Кирил – б. м.) да се установи оперативен контакт от ръководител на Министерството на вътрешните работи[31]”. В документа още се посочва и за друг опит през 1948 година митрополит Кирил да бъде вербуван: „През 1948 година с Кирил е установена връзка от подполковник Любен Анев, проведени са няколко срещи с цел вербоване, но не е постигнат желания резултат, след което е бил изоставен[32]”. Въпросното предложение в документа за установяване връзка с патриарх Кирил е мотивирано така:

„Органите на ДС са особено заинтересувани от оглавяване ръководството на БПЦ, което би им дало възможност:

1. Да се следи пряко официалната дейност на църквата, внедряване линията на лоялност на същата към народната власт и включване на духовенството за изпълнение мероприятията на Партията и Правителството.

2. Да се издигат на ръководни места в иерархията на църквата лоялно настроени към Партията и народната власт свещенослужители, наши агенти и доверителни връзки, чрез които да се води успешно нашата работа по вражеските и реакционни елементи в църквата и провежда линията на Партията[33]”.

Резолюцията обаче на министъра на вътрешните работи генерал-полковник Георги Цанков, написана на ръка, е също толкова неясна: предложението е отхвърлено с окончателно решение „Не”, като под него е изписано, че е необходимо най-напред да се отговори на „принципния въпрос – кой ще оглави и ръководи църквата”[34]. Дали пък тогавашното държавно и партийно ръководство не е имало идея или план за отстраняването на патриарх Кирил от патриаршеската катедра и избирането за патриарх на някой още по-лоялен към „народната власт”. И на този въпрос, както и на повдигнатите по-горе, поне засега не може да се даде категоричен отговор.

И в края на първия аспект от настоящото изследване един друг документ от разработката на екзарх Стефан, датиран 25 август 1948 година и озаглавен „Паметна записка – факти и коментари относно личността екзарх Стефан”[35], резолиран „Лично поверително” с подписите на Антон Югов и Никола Павлов от Централния комитет на БКП и Руси Христозов (всъщност написан от него), по това време зам.-министър на вътрешните работи, също повдига някои въпроси, с оглед на темата. В него се казва: „Пловдивският митрополит Кирил преди около два месеца ми заяви поверително: „Екзарх Стефан, може би знаете, от 20 години насам е агент на интелижанс сървис. Аз мисля, че и сега той е такъв. Такова е мнението и на Врачанския митрополит Паисий. Ние доказателства за това нямаме възможност да Ви дадем, обаче Вие можете да съберете такива доказателства”[36]. Възприето директно, съдържанието на този документ несъмнено би довело до изводи, които стоят близо до твърдението, че патриарх Кирил, вербуван или не от ДС, все пак заедно с митрополит Паисий е участвал в свалянето на екзарх Стефан от предстоятелската катедра в резултат на дълбоко конспиративно активно мероприятие на същата тази тайна служба.

Вторият въпрос, който привлече вниманието ми, бе този за спасяването на българските интелектуалци от митрополит и патриарх Кирил и най-вече укриването на споменатия деец на македонското движение отпреди 9 септември 1944 година Никола Коларов – дали действително патриарх Кирил му е помагал, или пък е бил сътрудник на комунистическите служби в продължение на няколко години, с цел не толкова залавянето му, а по-скоро за да се проникне в евентуална опозиционна подривна организация, свързана по някакъв начин с Коларов и кръга от укриващите го и подпомагащите го през този период. Без да навлизам в подробности, тъй като не съществува в настоящата публикация физическа възможност за това, ще отбележа само, че действително в секретната разработка на патриарх Кирил се съдържат документи, уличаващи го в укривателство на Никола Коларов през периода 1946–1956 години. В крайна сметка задържането на Коларов от ДС все пак се случва (3 юли 1956 година)[37], като същият е осъден и излежава присъда в затвора до помилването му през 1960 година[38]. Интересно в случая е, че ДС е установила в хода на разследването, че общо 31 лица са подпомагали Коларов и са го укривали, между тях и патриарх Кирил[39]. В предложението относно приключването на следственото дело под № 120 от 1956 година се намира документ, който повдига също няколко интересни въпроса. В същото предложение с автор старши лейтенант Васил Ризов, утвърдено от зам.-началника на I отдел на ДС полковник Гешев, „съгласувано с началника на МВР-Пловдив Гогов, с началника на управление София генерал-майор Георгиев и началника на III управление на ДС генерал-майор Думков”, се казва обвиняемите лица (изброяват се – б.м.) „да бъдат предадени на съд”. Пълно изключение в списъка от участниците в укривателството на Никола Коларов правят само две лица: „Съгласно указанията на Централния комитет на БКП Никола Коларов да се изпрати в затвор за излежаване на присъдата, която има. Другите подследствени да се освободят, без да се завежда дело за съдене[40]. По материалите около патриарха и Чавова никъде да не се говори и същите да се съхраняват строго секретно. 11.08.1956 година”[41]. Естествено, цитираният документ провокира с въпросите: защо тази секретност по отношение само на две от лицата от цялата група, за която ДС има събрани доказателства, че са участници в укривателството на Никола Коларов? За единия знаем кой е – по това време вече патриарх български Кирил. Коя пък е тази Чавова? От секретната разработка на ДС върху патриарх Кирил се вижда, че същата е била ползвана от службите за компрометирането му на морална основа. Следователно този факт от цитирания документ може с голяма доза сигурност да отговори на въпроса защо сътрудникът или агентът на ДС Чавова е намерил място в този ДС секретен списък на „изключението”. Но защо в него „влиза” и патриарх Кирил и защо по отношение на него в същия документ четем и друго нареждане: „2. Патриарх Кирил да бъде извикан в Министерски съвет или в президиума на Народното събрание и да се вземе отношение към него, за когото има изготвена отделна справка”[42]. Каква е тази справка и какво е съдържанието в нея, е въпрос, на който засега отговор е невъзможно да се даде. Обстоятелството обаче, че останалите лица по някакъв начин попадат под ударите на ДС, било то като „предадени на съд” или подследствени и впоследствие освободени, а само две лица от цялата група остават незасегнати, навежда мисълта към предположението, че за комунистическите власти същите са представлявали ценен интерес и са били под специална опека. Едното от тях – патриарх Кирил – продължава да предстоятелства БПЦ чак до смъртта си през 1971 година, има подкрепата на държавното и политическото ръководство на страната през целия период от време, а другото лице – Виктория Чавова – дори пътува многократно на лечение в чужбина, включително и във вражеска държава според идеологическите тогавашни критерии: още същата 1956 година в Австрия и Румъния, през 1959 и 1961 година отново в Австрия, и при трите пътувания за по няколко месеца[43]. Нещо повече: от агентурните донесения на двама агенти на ДС – „Георги” и „Патриот”, написани през лятото на 1956 година, научаваме, че Виктория Чавова и патриарх Кирил заедно заминават „за Австрия на лечение”[44]. Ето защо би било погрешно изследователите на живота на патриарх Кирил да не обърнат внимание на тези въпроси, колкото и неудобни да са те.

Третият въпрос, на който съвсем накратко ще се спра, е този за твърде многото неясноти по отношение фактическата биография на митрополит Кирил, все още премълчавани, заобикаляни или отричани от съвременната историография. Въпросът няма пряко отношение към архива на ДС за патриарх Кирил, но задава въпроси, които индиректно насочват вниманието към темата, която повдигам. Подчертавам отново, че всички изследвания за него са писани или в условията на универсална цензура по време на комунистическия период, или са продиктувани от самоцензура в посткомунистическото време. Така например премълчаван е въпросът за неговата народност, изтъквана в досегашната библиография като българска, а в неговото досие, както и в това на екзарх Стефан, тя категорично се определя като албанска. Съществуват също все още неясноти по отношение на неговия младежки период, като например увлечението му по анархокомунизма и причината за бягството му в Белград през 1920 година, въпроси, на които досието му в ДС (включително и от царския период) е в състояние да даде максимално достоверни отговори. Същото се отнася и до следването му в Белградския университет и в Черновиц и най-вече по отношение въпроса за защитения от него докторат. От архивните документи се вижда, че причината за липсата на диплом за присъден докторат на патриарх Кирил явно не е само тази, която той през годините е изтъквал – за изгорялото университетско архивно хранилище в Черновиц по време на войната. И защо той се „сеща” за този важен документ едва през 1952 г., тоест година преди да бъде избран за български патриарх? На всички тези въпроси архивният му фонд от ДС също е в състояние да даде интересни и достоверни отговори.

В заключение оставям дилемата дали патриарх Кирил е бил вербуван или не от ДС, за отворена и без категоричен отговор. Във всички случаи убедено смятам обаче, видно и от някои от цитираните разсекретени документи, че той е имал контакти с нейни представители и в определена степен е оказал някакво сътрудничество – най-малкото с информацията за груповите и лични взаимоотношения в Светия Синод на БПЦ. Смятам също, че в този контекст е и активното му участие в свалянето на екзарх Стефан от екзархийската катедра на 6 септември 1948 година. Дали той ясно е съзнавал заговорническата си роля в процеса на преврата, инспириран и ръководен от ДС, ми е трудно да кажа. Освен това все още няма такива задълбочени изследвания, които да дадат отговор на въпроса как ДС е процедирала при вербуване на изключително ключови личности в обществения, а в случая – религиозния живот. Дали пък отчетът и разработката на такива лица не са се водили на много по-висока степен на секретност, поради което днес трудно достигаме до документи, които категорично да установят тяхното състояние като агенти и сътрудници на политическата комунистическа репресивна машина. Нещо повече – било ли е нужно, в края на краищата, такива лица въобще да бъдат официално вербувани и водени на отчет, след като в онези години не само персоналното им „служебно” положение, но и близостта им с „народната власт” са били достатъчно основание, така че да изпълняват „молби” и „задачи” на най-висшите представители на Партията и държавата. А може би пък отговорът да се крие в един от въпросите, които митрополит Кирил задава на о. р. Апостолов, който цитирах в текста: „Нали всичко това, което ще го говорим, ще остане в тайна и няма да го пиша”. Засега, кой знае, не мога със сигурност да отговоря, само се досещам.

______________________

*Публикувано в http://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Вж. Предговор от професор Георги Бакалов към труда на свещеник Янко Димов Кирил „патриарх” Български. С., 2005, с. 8.

[2]. Издадена под заглавие: Василев, Васил. Патриарх Кирил Български – живот за Бога в примката на Държавна сигурност. С., 2014.

[3]. Цит. по „Справка за патриарх КИРИЛ и получените данни от следствието на НИКОЛА КОСТАДИНОВ КОЛАРОВ” от Агентурна разработка на патриарх Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1265; т. ІІІ, л. 138. Документът е изготвен от зам.-министъра на МВР ген. майор Георги Кумбилиев, датиран е 9 август 1956 г.; с изключение на посочените други архивни единици – от досието на екзарх Стефан, всички цитати тук са от същата разработка на ДС. Отбелязвам също, че що се отнася до цитираните архивни документи, правописът на техните автори (съставители) е изцяло запазен в оригинал.

[4]. Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа памет. Смолян, 2007, с. 80; Агент „Сенегал” – вербуван въз основа на компрометиращи материали (бил е с.с. на царските служби). – вж. и „План за агентурна разработка на обекта Екзарх Стефан І и митрополит Софийски. Разработката се води под псевдонима „ОБЛАК”, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 454, л. 76 сл.

[5]. Пак там, цит. източници.

[6]. Пак там, цит. източници; истинското име на Коста Апостолов е Константин Александров Апостолов.

[7]. Разработка Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1263, т. І, л. 4; същият рапорт на о.р. Апостолов е резолиран и подписан със „съгласен” от началника на 4-та група на отделение „В” на ДС. – вж. там.

[8]. Вж. многобройните му доноси под различни писмени форми в агентурната разработка на обекта Екзарх Стефан І, АКРДОПБГДСРСБНА ИФ 3, оп. 2, а.е. 454, ИФ 3, оп. 2, а.е. 459, ИФ 3 оп. 2, а.е. 459 ДС, ИФ 3 оп. 2, а.е. 545.

[9]. Разработка Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1263, т. І, л. 154.

[10]. Пак там, л. 155.

[11] Там.

[12]. Неправилно изразяване на о.р. Апостолов – по време на заседанията на Св. синод по канон и по устав присъстват само членовете на Синода.

[13]. Разработка Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1263, т. І, л. 155.

[14]. Пак там, л. 156.

[15]. Там.

[16]. Там; интересно е, че този агентурен псевдоним „Балкански” се среща в агентурна справка (от 18 юни 1964 година) за някой си Щубел. В същата се споменава, че агентурни сведения за „наблюдавания обект” освен от агентите „Валентин” и „Гражданин” са получавани и от аг. „Балкански” за годините 1951-1954. Възможно е, разбира се, да става въпрос за съвпадение на агентурни псевдоними (с предложения псевдоним за митрополит Кирил), но във всички случаи обаче останалите двама упоменати агенти са също влиятелни лица от управлението на БПЦ, съдейки от честото им цитиране не само в досието на патриарх Кирил, но и в други досиета на висши църковници от онова време. – срв. Разработка Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1263, т. ІІІ, л. 257.

[17]. Разработка Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1263, т. І, л. 156.

[18]. Пак там, л. 157.

[19]. Пак там, л. 159.

[20]. Там.

[21]. Там.

[22]. Там; митрополит Кирил собственоръчно написва и подписва декларация, в която се казва: „Задължавам се да пазя в тайна разговора, който имах с представителя на държавна сигурност по въпроси в връзка с моето задържане на 14 окт. 1944 г. 18 март 1948 г. Пловдив /п/” – вж. пак там, л. 161.

[23]. Пак там, л. 159.

[24]. Пак там, л. 160.

[25]. Пак там, л. 163, цит. по „Рапорт от о.р. Коста Апостолов от гр. „В” на отделение „В” – по повод посещението ми при митрополит – КИРИЛ ПЛОВДИВСКИ”, датиран 01.06.1948 г.

[26]. Пак там, л. 164.

[27]. Там.

[28]. Там.

[29]. Пак там, л. 166.

[30]. Там.

[31]. Разработка Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1266, т. ІV, л. 126.

[32]. Пак там, л. 129.

[33]. Пак там, л. 126.

[34]. Пак там.

[35]. Автор на тази паметна записка е Димитър Илиев, директор на изповеданията.

[36]. Вж. агентурната разработка на обекта Екзарх Стефан І, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ 3 оп. 2, а.е. 545, л. 88; този документ е цитиран и от Калканджиева, Даниела. Българската православна църква и „народната демокрация (1944–1953). Силистра, 2002, с. 241.

[37]. Разработка Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1266, т. ІV, л. 172.

[38]. Следствено дело на Никола Костадинов Коларов, ІІ сл. отдел, а.е. 5524, т. 1, без обозначение за лист (предпоследен документ в посочения том); срв. и Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите. Том I. С., 2007, с. 433 сл.; Първоначално Никола Коларов е приведен в Старозагорския затвор, после в концлагера на остров Белене, откъдето е освободен с указ на 12 септември 1960 година. По време на престоя си там той прави два опита да се самоубие – вж. същия документ цитиран в началото на тази бележка.

[39]. Разработка Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, т. ІV, л. 2.

[40]. Очевидно по делото на Никола Коларов има две категории лица – едните, които „да бъдат предадени на съд”, включително и самият Коларов, както и втора категория „подследствени”, които „да се освободят, без да се завежда дело за съдене”.

[41]. Пак там, л. 129 сл.; цитираният документ е ръкописна резолюция от самия началник на Държавна сигурност генерал Георги Кумбилиев.  

[42]. Там; в следственото дело на Никола Коларов (ІІ сл. отд., а.е. 5524, т. 1) съществува също „Справка относно: Следствието на Никола Костадинов Коларов”, в която ген. Кумбилиев е резолирал на ръка: „По отношение на патриарх Кирил и Софрони нищо да не се предприема без разрешение на ръководството на министерството”.

[43]. Вж. пак там, л. 74, 130 сл., 170; Виктория Чавова, видно от секретен документ по активна разработка „Топола”, заведена на митрополит Кирил, най-вероятно е вербувана на компроматна основа след месец март 1953 година, като за придобиването като агент е отговарял старши разузнавач младши лейтенант Иван Стоицев. Подготовката за вербуването започва още през септември 1952 година – вж. Разработка Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1263, т. ІІ, л. 44, л. 46.; за задграничните пътувания вж. същия фонд, т. ІV, л. 74, л. 130 сл., 170.

[44]. Разработка Кирил, АКРДОПБГДСРСБНА, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1265, т. ІІІ, л. 131.

Изображения: авторът Дилян Николчев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8HI

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s