Иван Христов

Измежду всички познати жития на св. Константин Велики най-късно на науката става известно съдържащото се в патмоския ръкопис № 179. Този ръкопис за първи път е описан през 1890 година от loannes Sakkelion[1]. В него на 22 ръкописни листа (4^Г-25^Г) се намира жизнеописание, което в продължение на много векове остава неизвестно за науката и дори днес не е достатъчно изучено. Първото му издание е осъществено от Francois Halkin едва в средата на XX век[2]. Ако обаче ръкописът се датира от края на XI-ти – началото на XII-ти век, атрибуция на текста на житието, както и точната му датировка засега не са възможни. Спо­ред наблюденията на издателя, по отношение на своите исторически и литературни източници текстът показва зависимост от „Видението на Константин[3]“, от анонимното съчинение „Откриването на кръста[4]”и от едноименното съчинение на Александър монах „Слово за откри­ването на честния и животворящ кръст“ (VI в.?)[5]. Налице са данни за зависимост и от едно недостигнало до нас житие на св. Константин от V век[6], отразено в източната агиографска традиция, но не в интере­суващите ни части от текста. В бележките към превода ще отбележим някои характерни паралели с изброените текстове.

Основната идея, която се прокарва в житието, е, че римското об­щество към времето на Тетрархията е съзряло за християнството. Ос­новна пречка за приемането му като официална религия са неговите управници[7]. Самият Константин прави изключение сред тях по Божия благодат, като Господ с чудеса го насочва към вярата. Когато получа­ва първото кръстно знамение през 310 година, на петата година от своето управление, той още нищо не знае за християните и техния Бог и едва тогава се изпълва с вяра (4,10-18). Съпротивата на другите римски уп­равници срещу християнството се обяснява с техните лични качества като суета, извратеност, злоба и идолопоклонство. Така Диоклециан и Еркулий Максимиан мистифицират обстоятелствата на своята смърт от завист към християните (1,15-24), а наследилите ги Галерий и Максенций били диви зверове, обладани от всевъзможни пороци (1,27-30). Поведението на последните двама се характеризира също като необуз­дано и разюздано (5,2-9). Те са удържими от бесове (5,30; 6,4 sq.) и са подконтролни на всевъзможни пророци, гадатели и магьосници (6,20-21). В последователността, в която св. Константин отстранява други­те управници на империята, се разгръщат и неговите реформаторски дела. Така след победата над Максенций той заповядал останките на светите мъченици и изповедници да бъдат помазани с почести и да бъ­дат положени в паметни и чисти места, а намиращите се в изгнание и в мините да бъдат отзовани с почести (5,41-45). След победата над Галерий християнските дела бележат възход, а кръстът започва да се почита сред всички народи (6,30-33). Пълна свобода реформаторско­то дело на св. Константин получава след отстраняването на Лициний, което му развързва ръцете за законодателно утвърждаване на христи­янството (7,19-36). Очевидно в тази схема не се вписват делата на Галерий от последните месеци на живота му и житието не съдържа дори най-далечно указание за Декрета за толерантността, подготвен в Сердика през април 311 година. За сметка на това с особено ярки краски се разказва за ужасната му смърт (6,25-30). Независимо от тази истори­ческа неточност, житието съдържа важни свидетелства за промяната на обществените нагласи към християнството и за реформаторското дело на св. Константин Велики.

Тук предлагаме за първи път превод на български на онези части от житието, в които се засвидетелства обръщането на Константин към вярата и неговите конкретни дела за приемането на християнството като официално вероизповедание на империята.

Житие на причислилия се към светците велик и равноапостолен цар Константин

1,9-30.След като разделили царството, било решено самият Диоклециан да царува в Рим, Галерий Максимиан да поеме властта на Изток, а Еркулий Максимиан да господства над европейските остро­ви и заливите в Тесалия. При тях безчислено множество хора, броят на които един Бог знае, се увенчали с мъченическия венец. След това нечестивите Диоклециан и Еркулий Максимиан, сякаш вече пресите­ни от пострадалите за Христа и водени от безумието на надменността, но също разтапяни от завист към приемниците на вечните блага, за които правилно чули от много свети мъже, че сподобяват мъчениците, изоставяйки по знамение двора, потърсили безискусен и лишен от из- лишество живот, като с това нещастниците се стремели, понеже вече са достигнали старост и скоро ще умрат, щом смъртта им настъпи не­забелязано, да бъдат обоготворени, и обезсмъртени от своите близки, които ще ги провъзгласят по този начин пред всички. След като с тази цел двамата се оттеглили от царуването[8], вместо тях за цар на Рим и Тесалия се възкачил Максенций[9], а Галерий, както вече казахме, преби­вавал в източните части [на империята]. Двамата били диви зверове, обладани от всевъзможни пороци, като особено неудържимо било неистовството им срещу християните…

4.За царуването на Константин[10].На петата годи­на[11] от неговото управление през месец януари на река Дунав се стекло голямо множество варвари, които искали да опустошат и земята на Бретоните. Обаче цар Константин свикал цялата си войска и се при­текъл на споменатата река, възпирайки навлизането на противника. След като много дни подсигурявал и удържал този брод, виждайки да се стича все повече и повече народ и че числото му прехвърля всякак­ви граници, той изпаднал в голямо безпокойство. Но докато се колеба­ел дали да започне сражението, отчетливо видял свещено сияние в но­щта, идещо свише от кръст, на който имало надпис от звезди: „С него победи!“ Внимателно търсейки от какъв бог е този знак, той свикал първенците на народа и понеже научил от някой от назореите (така са се наричали тогавашните християни), че това е знакът на Христос, на който е бил разпънат за спасението на хората, той повярвал с цялата си душа в Бога, направил своя меч във формата на явилия му се знак и заповядал да бъде изнесен напред в сражението. Когато сутринта схва­тката започнала, повечето варвари били унищожени – едни загинали в реката, а други били надвити и взети в плен и от тях малцина са могли да достигнат до своите страни и да разкажат за пълния си разгром. След това голямо и бляскаво сражение, с велика радост и сподобени от Бога трофеи, те се върнали към присъщите си дела. Оттогава, имайки Бог за съюзник и воден от Божия кръст, с помощта на който били по­корени северните и западните народи до самия Океан, той установил мир и покой в цялата управлявана от него земя[12].

За войната срещу Максенций[13]. Максенций, който по това време управлявал Рим и се оказал по-лош от всички преди него в този град, подложил местните хора и най-вече християните на големи изпитания и мъчения, като ги убивал, изселвал и пращал в мините, отличавайки се също с разюздаността на Галерий[14]. Обаче обитателите на Рим, които не могли да търпят повече това, изпратили посолство до премирния Константин, молейки да не оставя без внимание, как май­ката на градовете е доведена до последна гибел от жестокия тиранин. Той на свой ред изпитал съчувствие към тях и замислил да ги освобо­ди от злината на този безмилостен тиран, но се боял от неговите въл- шебничества, магьосничества, както и от разчленяването на младенци, ставащо при него заради предсказанията.

За явилия му се стълбообразен кръст. Докато пребивавал в дълбока загриженост, отново му се явил по обед в няка­къв лагер, където бил заедно с войската, кръст във формата на колона, изграден от светлина, на който било написано: „Константине, победи с мен!” Обзет от страх, царят попитал обкръжаващите го дали също са видели нещо подобно и те потвърдили, че са имали същото виде­ние. Като укрепнал духом и се изпълнил с готовност, през онази нощ отново му се явил Господ с думите: „Възвести явения ти знак и ще по­бедиш всичките си врагове, но и на моята майка, Богородицата Мария да построиш град, където изгрява слънцето – на място, което аз ще ти покажа[15]“. Събуждайки се изпълнен с вяра, той прави кръст от чисто злато и заповядва кръстът, който се съхранява в царския дворец и до днес, да върви пред него в битката.

А нечестивият тиранин Максенций, изпълнен с дързост от вълшебничества и бесове, с помощта на много кораби изградил мост над течащата край Рим река и настъпил за война срещу Константин. Когато започнало сражението, със силата на кръста били разбити редиците на враговете и мнозина от тях паднали мъртви. Тиранът наред с оста­налото множество се втурнал в бягство към града, но когато стъпил на моста, от Божията сила мостът бил незабавно разкъсан и ги пратил до един на речното дъно.

Начало на царуването на Константин в Рим. Като наизлезли с велика радост и венци, гражданите на Рим приели победотворния кръст и богоувенчания Константин. Тогава христо­любивият цар незабавно заповядал останките на светите мъченици и изповедници да бъдат помазани с почести и да бъдат положени в па­метни и чисти места, а намиращите се в изгнание и в мините да бъдат отзовани с почести. Всички отбелязвали седем дни празника на побе­дата, като възпявали и славели Бога, а също се покланяли на честнѝя и почитан кръст Господен и величаели благочестивия цар Константин. Това било на седмата година от неговото царуване[16]. Който иска да на­учи с точност нещата, които са станали след това, ако се насочи към живота на нашия свети отец Силвестър, папа Римски, живял по онова време, от когото [Константин] бил удостоен със свето кръщение, ще намери там повече подробности. Ние обаче заради пространността на словото ще ги отминем.

6. Като научил за всичко това, Галерий Максимиан, властващи­ят, както по-рано се каза, на Изток, се променил и малко отстъпил от своето неистовство и заплахи срещу християните, обаче [после] на­брал смелост заради множеството бесове и заклинания и също се въ­оръжил за война срещу великия Константин. А благочестивият цар Константин, подсилен от непобедимата мощ на кръста, се устремил срещу него, повеждайки със себе си и Лициний, който след победата във войната станал мъж на сестра му и получил достатъчна част от царството, като му се поставило изискване и той приел повече никога няма да замисли нещо лошо срещу християните. Но за това по-късно.

Като настанало сражението и се явил честнѝят кръст, войската на тиранина не издържала на натиска и се обърнала в бягство. Мнозина били съсечени, а останалите напуснали битката и се влели в редиците на самовластника Константин. Пренеблагочестивият цар Максимиан, захвърляйки царските знаци, за да не бъде разпознат, сякаш е един от войската, бродейки от село в село с малцина от неговите съмишлени­ци, достигнал до своите земи гол. Свиквайки жреците на лъжеименните си богове, а също пророците, гадателите и прославилите се с ма­гия, които по-рано обичал и почитал, той незабавно ги посякъл като лъжци, измамници и злоумишленици срещу неговото царство. Но по­неже било неизбежно и той да попадне в ръцете на автократора – от това бил застрашен още по време на битката, – той бил обзет и погубен от Божия гняв. От дълбините на чреслата и членовете му се разгорял огън, който му причинил непоносими страдания – очите му изскочили под напора на изгарящата сила, а плътта се отделила от костите. В това състояние пренеблагочестивият зле отдал душата си.

След като по такъв начин тираните били отстранени, светът за­живял в незастрашен и дълбок мир, християнските дела във всеки t[17]получили голяма висота и при всички народи започнал да се почита Христовият кръст.

7.За царуването на Лициний. Понеже по това време Лициний, както вече се каза, завладял властта във Витиния, но не бил в състояние да изтърпи всеобщото благополучие и забравил за съгла­шението, той наложил много непоносими наказания на християните. И това обаче не останало скрито за благочестивия цар, поради което той най-напред го вразумявал и увещавал с писма, а след това пре­минал към застрашителни призиви. И понеже го намерил неумолим, царят настъпил и вдигнал война срещу него, но след като го надвил, му съхранил живота и го пратил в изгнание в солунските земи. Това обаче било, както се казва в поговорката, все едно да избелиш етиопец[18]. Осъ­ден да живее в Тесалоники, макар и на свобода, Лициний не можел да мирува, а наел племена и се въоръжил срещу благочестивия цар, като на цената на даваните им пари нещастникът купил собствената си смърт. Понеже царят бил извест н за това, той веднага изпратил хора и му отрязал главата. Доколкото това се получило с привидна незамесеност [от негова страна], нещата станали с пределна безметежност. В този момент епископ на Елия бил Макарий – мъж провеждащ всяка добро­детел и особено доказал се по отношение на Бога, който наследил Ермон[19].

Така великият Константин, който [вече] се радвал на пълна сво­бода да движи делата по свое разбиране, пренесъл всичките си грижи към божествените неща. Той ревностно възстановил божиите храмове, обогатявайки ги въз основа на държавния закон с блага, [поемане на] разходите и всячески ценности. Тези пък на елините разорил напъл­но и заменил техните процесии със свещени храмове на християните. Първият закон, който написал, бил да се отдадат идолските храмове на осветените от Христа, а все още почитащите идолите да се подлагат на най-главното наказание. Той обаче издал и втори закон, според който само християните могат да заемат военна служба и да управляват на­родите и войските. Към тези закони добавил и трети: двете седмици около празника Пасха – тази преди празника и тази след него – да бъ­дат неработни.

След като всичко станало така, настанала радост за всички хора и дълбок мир в цялата управляваната от него земя, така че всички наро­ди един по един стигнали до вярата, приели кръщението и съкрушили своите отечествени богове със собствените си ръце[20].

__________________________

*Публикувано в http://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Σακκήλιων, Ї. Πατμιακή βιβλιοθήκη, ητοι αναγραφή τών… χειρογράφων τεύχων, Αθήνησιν,   1908,99-101.

[2]. “Une nouvelle vie de Constantin dans un Legendier du Patmos”. Analecta Bollandiana, t. LXXVII (1959), 63-107.

[3]. EHG 396-397c.

[4]. EHG 412.

[5]. EHG 410-410c, PG t. 87, 4016A-4076A.

[6]. Вж. Halkin, Е Une nouvelle vie…, 72.

[7]. На това не противоречи съдържанието на първия закон на св. Константин, пред­виждащ наказание за онези, които упорстват в идолопоклонството. Те са изключе­ние и неговото законодателство води до настъпването на радост за всички хора и дълбок мир в цялата управлявана от него земя, а народите съкрушават своите оте­чествени богове със собствените си ръце (7,27 sqq.)

[8]. През 305 година след Христа.

[9]. Всъщност Максенций става цезар една година по-късно – на 28.12.306 година, а император през 307/308 година.

[10]. Константин става цезар на Западната римска империя след смъртта на Констанций Хлор на 25.07.306 година.

[11]. Това е по-правдободобно, отколкото във „Видението на Константин“, където се казва, че това станало на седмата година. Всъщност това е първото от веригата събития, които ще доведат до обръщането на Константин.

[12]. Срв. Александър монах…, PG t. 87, 4053В.

[13]. Съдържанието на тази пета глава показва близка връзка с хрониката на Георги монах PG t. 110, 585В-589В, но непосредствен източник за житието в тази и следващите глави е Александър монах. Вж. Halkin, F. Une nouvelle vie…, 81.

[14]. Вж. пак там, 4053АВ.

[15]. Повелята да основе града на Богородица – Константинопол, не присъства на това място у Александър монах, но е налице в Σΰνοψις χρονική (Σάθας, Κ. Μεσαιωνική βιβλιοθήκη, t. 7 (1984), 42,12.). Среща се също у Псевдо-Симеон. Вж. Halkin, F. Une nouvelle vie…, 72, 79.

[16]. Тоест през 312 година.

[17]. Тук в ръкописа има шест или седем изтрити букви. Вж. Halkin, F. Une nouvelle vie…, 82 n. 4.

[18]. Тоест това е също такова напразно усилие, както с миене да направиш от чернокожия бял. Вж. Luc. Ind. 28, Zen. 1.46, Diogenian.1.45.

[19]. Споменаването му тук се обяснява със зависимост от анонимното съчинение „Книга за откриването на кръста“. Вж. Halkin, F. Une nouvelle vie…, 71.

[20]. Срв. Александър монах…, PG t. 87, 4060A.

Изображения: авторът Иван Христов. Източник Гугъл БГ. Източник на останалите изображения Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8GH