Ролята на пастира в процеса на личностна промяна при зависими в контекста на психо-социална рехабилитация*

Красимир Иванов

Терапевтичните методи използвани при лечението на зависимости не сa изолирана активност, а в повечето случаи представляват поредица от действия. Най-общо, те могат да се определят в две групи: първата група са биологично ориентираните (фармакологични) интервенции, които имат за цел предимно преодоляване на невробиологичните разстройства свързани или пряко предизвикани от употребата на психо-активни вещества (ПАВ). Втората група са поведенческите и психо-социални интервенции, които имат за цел да доведат до позитивни поведенчески промени при зависимия, както и подобряване на неговото психо-социално функциониране[1].

Световната асоциация за психосоциална рехабилитация и Световна здравна организация, определят психо-социалната рехабилитация като „процес, който помага на хората да постигнат своето оптимално ниво на независимо функциониране в обществото[2]”.  Тя е система от грижи и дейности полагани за зависимия след като е преминал през периода на детоксикация[3] и биомедицинска стабилизация, Целите които си поставя психо-социалната рехабилитация на зависими са:

– Постигане на пълно въздържание от злоупотреба с ПАВ.

– Постигане на здравословен начин на живот, чрез промяна на навиците и поведенията, свързани с намиране и употреба на ПАВ, изграждане на себеутвърждаващи социално приети модели на поведение.

– Личностна промяна, изразена в постигане и утвърждаване на самоконтрол, автономност, себеразбиране и самоопределяне.

– Постигане на социална адаптация изразяваща се в задоволителни взаимоотношения в семейната, приятелската и трудовата среда[4].

Според чл. 30 (1)  от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите „програмите за психо-социална рехабилитация са психологически и/или социални дейности, които имат за цел да помогнат на хронично злоупотребяващи с наркотични вещества да достигнат до възможно най-добро ниво на социално функциониране[5].”

Според чл. 2, (1) и (2) от Наредба № 8 психо-социална рехабилитация на лица с психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на наркотични вещества, е „система от дейности и грижи, насочени към подобряване на био-психо-социалното  функциониране на индивида и неговата социална интеграция в обществото включваща психологически интервенции и социални дейности, извършвани в общността[6].”

От гореизложеното бихме могли да обобщим, че психо-социалната рехабилитация се състои в последователно и планирано прилагане на определен вид дейности за определен период от време. Нейната цел е да помогне на зависимият човек да преустанови употребата на психо-активни вещества, чрез промяна на начина по който възприема самият себе си, света и другите, тоест промяна на неговата личност[7].

Относно начина, по който определяме себе си, Диоклийският епископ Калистос Уеър пише, че отговорите на въпросите: „Кой съм аз? Какво съм аз?“, по никакъв начин не са очевидни. Ние познаваме нищожна част от себе си, докато границите на човешката ни личност са изключително обширни. Те се простират из пространството и отвъд него, в безкрайността, във времето и извън него, във вечността. При всеки от нас има скрити непостижими дълбини, които се изплъзват от възприятията ни[8].

Като пример са думите на 35-годишна жена, която е зависима към хероин и е на лечение в ДПБЛНА[9] – клинична база „Суходол“.  „Аз никога не съм се замисляла върху това, че съм човек. Винаги съм знаела, че сам наркоманка“. След кратко мълчание с лека усмивка и вълнение, замислено добавя: „Не знам, странно ми е това чувство да съм човек“. 

Според мен програмата за психосоциална рехабилитация в която участва тази жена я накарала да се усъмни, в това, че не е повече от една наркоманка, както определя себе си. Самата тя до такава степен се е идентифицирала с тази част от себе си, че отговорът, който дълго време е давала на въпроса: „Коя съм аз?“ е бил, „Аз съм наркоманка.“ Което показва, че не може да види и преживява себе си отвъд границите на зависимостта си. В същото време, както ни посочва епископ Калистос Уеър, реалните граници на нейната човешка личност са много по-обширни. Около четвъртият месец от своето лечение тази смела жена с радост споделя, че единствената цел, която поставя пред себе си е да има чиста съвест, и че само това би я правило щастлива. Промяната която се случва при нея, от една страна радва всички ангажирани с нейното лечение и възстановяване, а от друга все по-ярко се откроява нуждата от духовни грижи и напътствия. Зависимият човек сам не може да постигне и утвърди своята промяна в пълнота. Има нужда от помощта на специалисти, като лекари, психолози, социални работници, групи на Анонимните алкохолици (АА)[10] и други. Тук е мястото да посочим и нуждата  от пастира и неговата духовна грижа. Той се явява този, който може да изведе зависимите, които са в терапевтична програма извън пределите на разбирането на себе си, определяни от науките и практиките, свързани с тяхното лечение и възстановяване – медицина, психология, психотерапия, социални дейности и други.

Човешката личност е сътворена по Божи образ и съдържа четири елемента, които са от особено значение: свобода, благодарение, причастие или причастност и растеж. Богът-Творец е свободен и дал свобода на човека, който сътворил по Свой образ. Самосъзнанието, гласът на съвестта, властта на свободния избор, способносатта да се взимат морални решения е това, което отличава човекът от животните. Така Бог ежедневно казва на своето творение: „…живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти,..“ (Второзаконие 30:19). Свободата означава разнообразие и различност. В степента в която всеки от нас е свободен, отразява божественият образ, който носи по уникален и неповторим начин. Светият Дух, единствен разкриващ ни истинските характеристики на човека, винаги показва многообразие. Монотонността се съдържа в злото, не в светостта[11].

Според Жан-Клод Ларше, човек е сътворен свободен, като от неговата воля зависи дали ще запази нетленността и безсмъртието, чрез запазване на дадената му от Бог благодат или ще ги изгуби, чрез отхвърляне на благодатта. Нетленността и безсмъртието могат да станат присъщи на човека окончателно, единствено когато той запази благодатта дадена му от Бога, да остане съединен с Него, като следва заповедта, която Бог е дал за това (Битие 2:16-17) и (Премъдрост Соломонова 6:18) „…а да пазиш законите е залог за безсмъртие [12]”.

За разлика от животните, човекът може да слави Бога за света, като отново принася творението на Твореца с благодарение. Този акт на благодарение прави от човека наистина човек и личност. Това е вторият аспект на нашето човечество – човек е свободен и евхаристиен. Като най-висш пример и икона за ликуване, евхаристия и славословие имаме Богородица. Когато получава благата вестта от архангел Гавраил, тя отвръща: „…душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой“ (Лука 1:46-47). Благодарението, покаянието и прошението – това е основната последователност при молитвата, която трябва да следваме[13].

Пастирската грижа в процеса на личностна промяна

Според споменатият вече Жан-Клод Ларше св. Отци „разглеждат човека в цялата му сложност на неговата природа, като вземат под внимание различните измерения на същността му, проблемите, пред които го изправя самото му съществуване (и особено въпроса за неговия смисъл) общата му съдба и връзката му с Бога, като значението на тези фактори в етиологията  и терапията на менталните болести[14].”

Професор Владета Йеротич (1924-1918)

Изследователят в областта на пастирската психология игумен Евмений, прави разграничение между пастирската грижа за душите и пастирската психология. Под грижа за душите се разбира тази област на пастирската дейност, свързана с непосредствен религиозен аспект и  отношенията с Бога. Участието в тайнствата и богослужението, изповед, молитва, изучаване на Свещеното Писание, наставляване на душата за спасение и вечен живот, придобиване на евангелско отношение към близките. Пастирската психология е свързана с оказване помощ на пасомите чрез съвет, беседа, обучение и помагане при решаването на практическите жизнени задачи от християнска позиция. Нужно е да бъдат използвани, както практическия житейски опит, така и професионални знания от различните сфери на духовните и светските дисциплини[15].

Професор Владета Йеротич посочва, че пастирската психология има за цел да обхване целият човек, като се стреми да го разбира в контекста на Свещеното Писание  с неговите  недостатъци и слабости, падения и болести, извращения и страдания. „Пастирската психология изследва, не само психологичните и психопатологични причини за това негово печално състояние, но в съгласие с Христовото послание, препоръчва и сочи пътищата за поправяне[16].”

Също така, професор Владета Йеротич обръща внимание и на необходимостта от душевно богат и духовно просветен свещеник, чрез който срещата му с друг човек да бъде среща между две души. По този начин да може между тях двамата да се изгради пълно доверие. Тази пълнота на доверието е необходима, както за тайнството изповед, така и за търсене на духовника при проблеми и трудности от различно естество[17]. Тази необходимост се потвърждава и от иеромонах Анатолий (Берестов) според когото има огромен риск да не са забелязва душата на зависимия човек, която е зад фасадата на външните изменения, която често се оказва твърде богата и чувствителна. Ако пастира не вижда душата на човека, а забелязва само един наркоман и престъпник, той го ощетява и обрича на духовна смърт[18].

Пастирската грижа оказвана на зависимите според професор Дмитрий Авдеев е необходимо да включва събеседвания и проповеди, както и групови занимания по изучаване на Свещеното Писание. Също е необходимо и приобщаване към църковния живот и светите тайнства – Кръщение, Покаяние (Изповед), св. Евхаристия, Елеосвещение, а също християнско възпитание и катехизация, както и водене на литургичен живот. Пастирската грижа също така е важно да включва поклоннически пътувания, пребиваване в манастир за период от 2-3 месеца в качеството на послушник и други[19].

Професор Дмитрий Александрович Авдеев – православен психотерапевт

За да може човек да се отърве от алкохолизма си св. Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска, дава следните наставления: „Прошката, казват, заглажда големи грешки” (Еклесиаст 10:4). Постите да излекуват пиянството, псаломът – срамната песен, сълзата да стане лек за смеха, вместо танц – да се преклони коляното, вместо ръкопляскане – удари в гърдите, вместо украсата на дрехите – скромност[20].”

При пастирската работа с алкохолно зависими отец професор Христо Димитров дава следните насоки: необходимо е душепастирската помощ да се съчетава с лекарската помощ, защото едната без другата са недостатъчни. Оказваната помощ да е насочена към възвръщането на самочувствието, че зависимите въпреки всичко, не са съвсем безполезни членове на човешката общност. Труда има голяма роля при лечението, чрез него се ангажира вниманието и мисълта на болния, така се дава повод той да мисли и чувства себе си, че е необходим и полезен. Душепастиря трябва да помага на достатъчно оздравелия да изпълни взетите по време на болестта и лечението добри намерения и решения, да цени и пази здравето си, да е благодарен на Бога и на Неговата благодат, свети тайнства и неговата вяра в Господ Иисус Христос[21].

Достигайки до сърдечно съкрушение, зависимият е необходимо да се  покае за греха, изразен в употреба на психоактивни вещества или други. поведенчески зависимости, по време на тайнството покаяние. Голяма е ролята на личното усилие изразено в дадените от професор Авдеев насоки като: разбиране на това, че вредните навици до голяма степен се определят от тревожността и психо-емоционалното пренапрежение[22].

Според мен, пастирската грижа за зависимите, които са в процес на терапия, не бива да се ограничава само до грижата за самите зависими. Твърде често зависимостта е пряко или косвено свързана със реакциите и отношенията на неговите родители и семейство.

Пастира може да окаже благоприятно въздействие върху възстановяване на доверието от страна на близките към страдащият от зависимост, така той ще се почувства отново значим човек. Зависимите се чувстват изоставени и отхвърлени от обществото, свещеника може да помогне на неговите родители и близки да променят отношението си към него, така, че той да се чувства подкрепена да продължи с терапията си. Да подкрепя семейството освен чрез беседи и чрез извършване на специални молитви и молебени за зависимия. От особена важност е свещеника, заедно с някои вярващи от енорията, да посещават родителите и близките с цел да им окажат подкрепа и най-вече, че не са сами в битката, която водят[23].

Св. Василий Велики (330-379)

Както видяхме от гореизложеното, целта на психо-социалната рехабилитация е да помогне на зависимият човек да се промени, така, че да приема себе си по нов начин тоест да се промени като личност. Търсената промяна на личността според психо-социалния подход се изразява в постигане и утвърждаване на самоконтрол, автономност, себеразбиране и самоопределяне. Според мен не на последно място можем да посочим и себепознанието – може би като начало на процеса на промяна. В подпомагането на процеса  на личностна промяна при зависимите, които участват в програма за психо-социална рехабилитация участват различни специалисти, като лекари, психолози, социални работници и други.  В процеса на промяна се откроява, като естествена потребност, огромната нужда и от пастира и неговите духовни грижи. Чрез пастирската грижа, зависимият може да постигне своята личностна промяна в пълнота и да намери дълбок смисъл на своя живот. Според мен за ефективността на полаганите грижи е необходимо пастира да бъде запознат подробно с научните теории и изследвания за формирането на зависимостта и процеса на възстановяване, както и с психо-социалната рехабилитация, като терапевтичен метод. Също така от голяма важност е и останалите членове на екипа: лекари,  психолози, социални работници, педагози и други да са запознати с учението на Християнството за човека и неговото спасение, методите и средствата на пастирската грижа и лечение на зависимостта. Това взаимно познаване на методите на работа ще даде възможност, процеса на промяна да се случва в неговата цялост, въпреки рисковете да бъде разкъсван поради различни причини по време на лечението.  

Библиография

Авдеев, Дмитрий, Невярович, Владимир. Нервност и неврози от гледна точка на православната психология и психотерапия. Св. Вмчк Георги Зограф – Света гора. Атон, 2013.

Анатолий,йером.(Берестов). Да се завърнеш към живота. Варна 2002.

Георгиев, Р. и др. Консенсусно становище относно препоръчителен подход при рехабилитации на зависимостите, София, 2005.

Димитров, Хр. Душепастирят и душевно страдащите // ГДА, т. VI, 7, 1956-57. С., 1957.

Йеротич, В., Християнството и психологичните проблеми на човека. С., 2014.

Куценок, Игор., Димитров, Георги. Злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества.. С., 2004.

Ларше, Ж.К. Богословие на болестта. В. Търново, 2010.

Ларше, Ж.К., Терапия на менталните болести, опитът на християнския изток от първите векове. София, 2013.

Наредба № 8 от 7 септември 2011 г. за условията и реда за осъществяване на програми за психосоциална рехабилитация на лица, които са били зависими или злоупотребявали с наркотични вещества. Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика. ДВ. бр.75, 27 Септември 2011.

О. Евмений, (Перистий) Беседа на игумена на Макариево-Решимския мъжки манастир отец Евмений с кореспондента на вестник „Новая газета” Андрей Зайцев. //Мирна, VII, 2002, № 18.

Райчева, Цвета, и др. Насоки за добра практика в психосоциалната рехабилитация на зависимости. Изд. Национален център по наркомании.  С., 2009.

Св. Василий Велики. Шестоднев, С., 1999.

Уеър, епископ Калистос. Тайнството на човешката личност. Исихастки студии. С., 2002.

Янев, Иво. Грижа за страдащата душа. София, 2018.

___________________________________________

*Публикувано в Свидетелство, служение и богослужение на Църквата, сборник статии, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2021, с. 200-208. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Срв. Куценок, И., Димитров, Г. Злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества. София, 2004, с.226.

[2]. Георгиев, Р. и др. Консенсусно становище относно препоръчителен подход при рехабилитаци на зависимостите, София, 2005, с.5.

[3]. „Детоксикацията включва терапия на острите абстинентни явления (невроадаптационни нарушения), както и овладяването на други психологични и соматични симптоми възникващи слид спирането на употребата.” Тя има две основни цели – физическа и психическа стабилизация и работа по подкрепа на мотивацията на зависимия за включване програми за психосоциалнарехабилитация. Срв. Куценок, И., Г.Димитров. Злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества. София, 2004, с.218 – 219.

[4]. Срв. Георгиев, Р. и др.Цит. съч., с. 5 – 6.

[5]. Райчева, Ц. и др. Насоки за добрапрактика в психосоциалната рехабилитация на зависимости. София, 2009, с. 10.

[6]. Наредба № 8 от 7 септември 2011 г. за условията и реда за осъществяване на програми за психосоциална рехабилитация на лица, които са били зависими или злоупотребявали с наркотични вещества. Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика. ДВ. бр.75 от 27 Септември 2011.

[7]. Вж. Според науката психология „личност е винаги характерно индивидуално единство от физически и психически свойства, тя винаги е индивидуалност, която се развива на основа но вродени индивидуални диспозиции и се обуславя от индивидуалната биография.” Claub Gunterи др, Речник по психология. София, 1989, с. 254; „За отделния човек като личност (лице, hypostasis, subsistentia, prosopon, persona), като богатство, на което не може да се равнява дори целият свят, започва да говори едва християнството. Личността е духовна реалност”. Антонов, Н. Индивид и личност или за християнските предпоставки в психологията. // Мирна, VII, 2002, №18, с. 13; „В християнската антропология човек се разглежда като трихотомия „дух – душа – тяло”; понякога духът се разглежда като висша част на душата и триадата се превръща в диада.” Маньоров, В. Х. Самореализацията на личността от гледна точка на християнската психология. // Мирна, VII, 2002, №18, с. 85.

[8]. Срв. Уеър, епископ Калистос. Тайнството на човешката личност. Исихастки студии. София, 2002, с. 19.

[9]. Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм.

[10]. Анонимни алкохолици. През 1935 г. двама човека зависими към алкохола създават организацията „Анонимни алкохолици“ с цел зависимите към алкохол да се учат да живеят без алкохол.

[11]. Вж. Уеър, епископ Калистос. Цит. съч., с. 20-21

[12]. Срв. Ларше, Ж.К. Богословие на болестта. В. Търново, 2010, с. 21

[13]. Срв. Уеър, епископ Калистос. Цит. съч.,  с. 22

[14]. Ларше, Ж-К., Терапия на менталните болести, опитът на християнския изток от първите векове. София, 2013, с. 22

[15]. Срв. О. Евмений, (Перистий) Беседа на игумена на Макариево-Решимския мъжки манастир отец Евмений с кореспондента на вестник „Новая газета” Андрей Зайцев. //Мирна, VII, 2002, № 18, с.6.

[16]. Йеротич, В., Християнството и психологичните проблеми на човека. София, 2014, с. 55-56

[17]. Пак там, с. 51-52

[18]. Срв. Анатолий, йером. (Берестов). Да се завърнеш към живота. Варна 2002, с. 83.

[19]. Срв. Авдеев, Д., В. Невярович. Нервност и неврози от гледна точка на православната психология и психотерапия. Света гора, Атон, 2013, с. 228-229.

[20]. Срв. Св. Василий Велики. Шестоднев, София, 1999, с. 154.

[21]. Вж. Димитров, Хр. Душепастирят и душевно страдащите // ГДА, т. VI, 7, 1956-57. С., 1957.

[22]. Срв. Авдеев. Д., В. Невярович. Цит. съч., с. 221-222.

[23]. Срв. Янев, Иво. Грижа за страдащата душа. София, 2018, с. 187-189.

Изображения: авторът Красимир Иванов. Източник Гугъл БГ. Източници на останалите изображения Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8C2

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s