Реформационна епоха – продължение 7 и край*

Георги Дерманчев

(От ХVI-ти до половината на ХVII-ти век)

Реформацията и нейното значение

1. Германия и реформацията. Лутер и индулгенциите.

Начало на реформацията

Характер, детство и юношество на Лутер

След няколко напразни опити чрез обещания и ласки да се накара да се отрече от учението си относно догмите и по тоя начин да се постигне помирение, Лутер получава заповед да напусне града, където движението в негова полза все повече е растяло и е заплашвало с безредици (той е излязъл от Вормс на 26 април). Най-сетне, на 26 май, когато всички дела на райхстага са били привършени, а Фридрих Мъдрия и много от добре разположените към Лутер членове от райхстага са били напуснали Вормс, Карл V е представил на останалите членове проект на едикт против него, който е бил приет без противодействие (едиктът е носел дата 8 май, за да се вярва, че е приет от всички членове на райхстага). Съгласно с тоя едикт, известен в историята под името вормски, Лутер се е лишавал от покровителството на имперските закони; всяка власт в империята и всеки имперски поданик, светско или духовно лице, са били длъжни, ако са имали възможност, да го арестуват и да го предадат на императора; всекиму е било забранено под страх на строго наказание да му дава убежище, да го храни, да му указва съдействие; книгите му трябвало да се изгорят, имотите на привържениците му да се отнемат и занапред никаква книга по богословието да не се печати без предварителна духовна цензура. “И тъй домът на хабсбургите, а заедно с него императорската власт, се отнесе враждебно към най-голямото течение в Германия и не вдигна пръст за разрешаването на многобройните въпроси от народния живот”, казва Камел по повод на вормския едикт. “С това този дом сам си нанесе най-големия удар, той окончателно скъса връзките си с вътрешния живот на нацията. Предвид на произлезлите от разделението на църквата събития, които разклатиха Германия и Европа, явява се въпрос, защо Лутер не се е съгласил да приеме във Вормс католически църковни реформи. Който дава такъв въпрос, забравя две неща: по работи на съвестта Лутер по никой начин не е приемал компромис и главно в ония решителни дни във Вормс стоели един срещу друг два принципа: непогрешимостта на църковния авторитет и съвестното убеждение на свободната личност. Поради тяхната противоположност те са непримирими и борбите между тях образуват границата между средните и новите векове[48]”.

Eдиктът от Вормс, 25 май 1521.

Ала вормският едикт, посрещнат с голямо негодувание почти по цялата страна, е имал същата участ, както и папската була за отлъчването: той не е бил приложен.

Лутер във Вартбург. Превод на Свещеното Писание на немски език.

Като се връщал от Вормс, Лутер в Тюрингийските гори е бил хванат от четирима преоблечени рицари, пратени от покровителя му Фридрих Мъдрия, който се е боял за живота му, и е бил отведен в замъка Вартбург при град Айзенах. Във Вартбург Лутер е бил принуден да живее в строго incognito, да напусне монашеските дрехи, да облече рицарски, да препаше сабя и под името рицар Георг да живее живот на рицар, сиреч да прекарва на лов и в удоволствия. Рицарският начин на живот ни най-малко не е удовлетворявал Лутер, а в същото време той се е измъчвал от мисълта дали неговото държание в райхстага не ще произведе смут всред християнския свят: “Ти ли само си мъдър човек” – се е питал той, – нима всички други се заблуждават и са се заблуждавали тъй дълго време? Но ако ти се заблуждаваш и вкарваш в заблуждение толкова много хора, които на онзи свят ще търпят вечни мъки”? Лутер се е измъчвал и с това, че е водел борба с дявола, който постоянно се е опитва да го съблазни[49]. Само трудът е успокоявал Лутер и му е давал бодрост, а във Вартбург той ревностно е изучавал гръцки и еврейски и наскоро се залавя с много сериозен труд: превод на Свещеното Писание от самия оригинал – Новият Завет от гръцки, а Старият от еврейски (преводът на Новия Завет е бил привършен през 1523 година, а на Стария Завет – превода е извънредно мъчен – през 1534 година[50].

При все че преди Лутер Свещеното Писание е било превеждано на немски (то е брояло 20 немски издания), Лутеровият превод е първостепенно германско национално дело. Преводите преди Лутер са били правени не от оригинала, а от латинския превод, били са буквални и собствено не на немски език, който не е съществувал, а на немски наречия, главните, от които са били франконското, на което е писал Хутен, алеманското, баварското и австрийското. Чрез сближаването на разните наречия посредством рицарската поезия през средните векове в началото на новите времена са се очертавали две главни наречия: северно немско и южно немско, или долно немско и горно немско, и последното все повече е вземало връх. Но редом с тези наречия е съществувал канцеларски език на императорската канцелария, а след това и на саксонската курфюрстка канцелария. Императорската канцелария, откакто е приела обичая да издава своите разпоредби не само на латински, а и на немски (XIV-ти век), се е стремяла да ги издава не на отделни наречия, а доколкото е било възможно на смесица от разни наречия, като е взимала за основа австрийското и баварското. На тези два канцеларски езика никъде не се е говорело, но към края на средните векове те са били разбирани горе-долу почти по цяла Германия. Лутер е взел за основа канцеларския език, главно онзи на саксонската курфюрстска канцелария и горно немското наречие и като е познавал много добре народния говор, защото е употребявал голям труд да изучава как говорят селяните и простите хора по пазарите, децата по улиците, майките в къщите, е превел Свещеното Писание на език, който е станал литературен немски език. Лутер е творецът на немския език, създател на езиковото и литературно единство на Германия. При това преводът е образцов, просто гениален, та благодарение на това Свещеното Писание е станало общо достояние за всички в протестантските германски земи: за учени и неуки, за млади и стари, за богати и бедни. То е станало народна книга, книга за благочестие, за назидание, за учение, за четене, за записване на всяка важна случка в семейството и се намирало дори и в най-бедните германски протестантски колиби.

Библията на Мартин Лутер, 1534 г.

Витенбергски радикали и цвикауски пророци. Лутер отново във Витенберг.

Когато Лутер се е намирал във Вартбург, във Витенберг всред възбуденото от него движение добиват влияние буйни и крайни негови последователи, които се отделят от него (нещо обикновено при всяко истинско народно движение), защото той е искал да се действа умерено, предпазливо, преобразованията да стават по мирен начин и постепенно, а те се стремели изведнъж да унищожат всичко, което е било свързано с католическите предания и не е могло да се оправдае чрез Свещеното Писание. Тези бивши привърженици на Лутер, известни в историята под името витенбергски радикали, са искали със сила да премахнат литургията, иконите и статуите от църквите, безбрачието на духовните лица, да въведат причастие под двата вида и прочее; те придобиват голяма сила, когато се съединяват с избягалите във Витенберг така наречени цвикауски пророци, чиито проповеди против “католическото идолопоклонство” силно са възбуждали умовете. В саксонския индустриален градец Цвикау, където се е запазило учението на таборитите, под влиянието на това учение и на тласъка даден от Лутер се явява религиозно-комунистическо движение всред работниците, начело на което са стояли Томас Мюнцер, бивш студент по богословие, проповедник, ентусиаст, мечтател и фанатик и Марк Щюбнер, бивш студент във витенбергския университет. Мюнцер, Щорх, Щюбнер и другарите им – родоначалници на прочутата религиозна мистична секта и в същото време силна комунистическа партия на анабаптистите – секта и партия, най-крайна представителка на революцията от ХVІ-ти век, са образували заговор всред работниците. Властите узнали навреме за заговора, затворили 55 работници, а Мюнцер, Щорх, Щюбнер и другарите им сполучили да избягат във Витенберг (1521 година) и са станали известни под името цвикауски пророци.

Движението, предизвикано от витенбергските радикали и от цвикауските пророци все повече се е засилвало и най-сетне през нощта срещу Рождество Христово 1521 година започва същинско иконоборство във Витенберг: големи тълпи от граждани и студенти нападат църквите, разрушават олтарите, унищожават иконите, статуите, разните украшения и изгонват свещениците с камъни. Вълненията и размириците продължавали и след празниците: тълпи забранявали да се отслужва литургия, забранявали всяко увеселение и въвели причастието под двата вида (Фридрих Мъдрия не е искал да действа със сила по църковния въпрос и е бил съветван и от Лутер да не употребява груба сила).

Като се научава за вълненията и безредиците във Витенберг, Лутер изплашен от мисълта, че ако продължат, бъдещето на новото учение се компрометира, толкова повече, че те не са били първи[51], напуска Вартбург, въпреки решителната заповед на Фридрих Мъдрия да стои там и убеден, че е оръдие на Бога, тръгва за Витенберг без стража и без да иска да знае за препятствия и опасности. “Делото (безредиците) е дело на сатаната… Това са (гражданите на Витенберг) мои деца в Христос и затова никакъв въпрос не трябва да става да дойда ли или не, длъжен съм да се изложа на смърт за тях и ще се изложа охотно и с радост”, е писал той на Фридрих Мъдрия. Явил се ненадейно в града (март 1522 година), той почва да проповядва против витенбергските радикали и цвикауските пророци, и това е продължавало цели 8 дена наред. Лутер е проповядвал като баща към заблудените си деца, както казва един негов съвременник. Той е говорел в името на любовта, без която вярата е мъртва и която трябва да ръководи хората, и в името свободата и на реда, категорично е отхвърлил всяко насилие и с особена сила е защитавал свободата на съвестта. “Накратко да кажа – е казал той между друго по този въпрос, – ще проповядвам, ще говоря, ще пиша, ала със сила никого няма да принуждавам, защото църковните вярвания трябва да бъдат възприемани доброволно и без принуждение”. Лутеровите благи, основани на свободата и на търпимостта проповеди, с които той се е показал велик човек, както и във Вормс, са имали пълен успех: буйният Карлщад, водач на витенбергските радикали, Мюнцер и неговите фанатични другари са били принудени да напуснат Витенберг, редът там е бил възстановен и новото учение е замествало католическото.

Статуя на Лутер във Витенберг

Успехи на новото учение.

След вормския райхстаг Карл V поради войни с Франциск І в Италия е напуснал Германия и не се е връщал там в продължение на 9 години, през това време върховната власт се е упражнявала от имперското управление, а това управление, враг на папските злоупотреби, не само не е вземало мерки за прилагане на Вормския едикт и против учението на Лутер, но и е допуснало свобода на евангелската проповед и е представило ред оплаквания против злоупотребите на папската власт, придружени със заявление, че ако не се обърне внимание на тях германският народ, чрез райхстага сам ще си помогне. Но не само имперското управление се е обявило против папските злоупотреби и в полза на свободното проповядване на новото учение, а – и райхстагът, събран в град Нюрнберг през есента на 1522 година. На искането на папския легат, поддържан от брата на Карл V Фердинанд в името на брат си, да се приложи Вормският едикт, искане, придружено с обещание, че след това ще се пристъпи към сериозни църковни реформи и дори ще се свика германски народен църковен събор, райхстагът е отговорил (февруари 1523 година), че не е възможно да се приложи Вормският едикт и че трябва да се събере общ католически събор, който да вземе решение по въпроса, а при това е приел изложение на църковните злоупотреби, които трябвало да се премахнат. Райхстагът, събран пак в Нюрнберг през пролетта на 1524 година наистина е взел решение да се приложи Вормският едикт, но с ограничение “доколкото е възможно”, а то е значело, че нямало да се прилага. При таково държане от страна на централната власт спрямо новото учение и, като се има предвид, че почвата за него е била добре подготвена, неговите въодушевени и многобройни проповедници, които навсякъде проповядвали (по гостилниците, по кръчмите, по улиците, по полетата), събирали богата жътва, та то бързо се е разпространявало по всички германски земи. “Не е имало нужда ни от някакви приготовления, ни отнапред да се обсъжда някакъв определен план, ни да се съставят някакви мисии – казва Ранке. – Както на посятото поле при първите ласки на пролетното слънце, отвсякъде пониква сеитба, така и сега новите убеждения, подготвени от всичко, което е било преживяно и слушано, от само себе си или по най-малък повод, са стъпили в своите права във всички земи, където се е говорел немски език[52]”. Най-много и най-деятелни проповедници на новото учение са дали монашеските ордени, а главно августинският орден. Бързо и един след друг пустеели германските манастири[53] и между проповедниците, бивши монаси, се е намирал голям брой не само благочестиви, нравствени, от сърце и душа предани на възраждането на християнството и безстрашни в борбата и всред преследванията хора, но и хора известни по своите дарби и солидно хуманистическо образование. Първо място между тези хора държали: Миконий в град Ваймар; Кемпе, който цели 3 години почти сам се е борел в Хамбург против многобройни противници; Мартин Буцер в Страсбург (той е бил ръководител на цялото движение в Елзас); Букингаген в прирейнските земи; Еберлинг, който е правел такова впечатление на простолюдието, че неприятелите му казвали за него, че може да заблуди цяла област. Еберлинг е проповядвал в град Улм, но е пътувал и по Швабия и така добре си е служел с перото, както и със словото.

Тези и други видни проповедници, редом с които проповядвали и хора от простия народ и дори жени, така са увличали младото поколение, че то е ставало твърдина на новото учение и на новите идеи. Според един немски историк към движението се присъединявали главно хора от 20 до 40-годишна възраст, и то е било така силно, че много епископи не знаели, какво да правят и какви мерки да вземат. Център на цялото това движение е бил Лутер, към когото отвсякъде се обръщали, и затова е имало известно единство и последователност [54].

Иконоборството във Витенберг, нощта срещу Рождество Христово, 1521 г.

Ала редом с проповедниците голяма роля са играли многобройните сатири, памфлети, комедии, диалози, полемически съчинения, брошури, хвърчащи листове, които осмивали, нападали, бичували, критикували цялото здание на католическата църква: монашеството, иерархията, поклонението на светците и прочее, както и неприятелите на Лутер, първо място между които държал Ек, Кохлей и Мурнер. Ранке пресмята, че през 1523 година 215 печатни произведения – 4/5 от печатните произведения, излезли през тази година в Германия – са били в полза на новото учение, и то като не се броят излезлите от перото на Лутер, а само 20 защищавали католическата църква. И като че ли напук на Вормския едикт, печатниците печатали с охота Лутеровите и на привържениците му произведения, чиновниците не прилагали вземаните против тях мерки, защото виждали, че ако ги прилагат, ще станат омразни и ще си повредят пред народа, както казва един виден тогавашен католически деец, и многобройни тайни пътуващи търговци ги разпространявали и в най-затънтените места и колиби. И на цялата тази литература, която не е пренебрегвала и политическото и социално положение на народа и е била демократична, тон е давал Лутер, който е развивал голяма писателска дейност.

Въстание на рицарите.

Рицарите (малките знатни) съвсем отпаднали в онези времена, са били увлечени донякъде от новото учение, а в същото време, и главно, са виждали в него средство да заграбят обширните църковни земи. Представител на рицарите е бил храбрият рицар Франц фон Сикинген, владетел на необширни земи и няколко замъка около Рейн. Сикинген се е ползвал с много голямо влияние между рейнските рицари, а при това бил е предводител на наемна войска, на войска от ландскнехти, която е имала доверие в него и се е подчинявала на строга дисциплина, та при всичко че е разполагал с малко земи, той е бил политически фактор в империята. Сикинген отдавна е бил в сношение с Хутен и, когато се явява опасност за Лутер, под влиянието на Хутен той му е предложил да прекара в някои от замъците му, докато мине опасността. Когато Хутен окончателно се е разочаровал от Карл V, той отива при Сикинген и под негово влияние последният въвежда новото учение в земите си. Хутен, убеден, че рицарството може да се възроди и високо да се издигне във всяко отношение, като велик германски патриот се е стремял да образува съюз между него и градовете, да привлече към съюза и селяните и тогава да се почне борба “за свободата”, и “за Евангелието”, която да избави Германия от чуждата, от папската експлоатация, както и от княжеската олигархия и да я обедини под властта на императора. Ала пропаст е отделяла рицарите от градовете и от селяните, защото рицарите разбойничествали и грабели главно гражданите, защото потискали селяните не по-малко и дори повече от големите знатни и от князете и защото възраждане на съвсем отпадналото в морално отношение рицарство е било невъзможно, та политическият план на Хутен по никой начин не е могъл да се осъществи. Както и да е, Сикинген и Хутен се решили да повдигнат рицарите и да увлекат народа след тях. През август 1522 година се е устроило голямо събрание на рейнските, швабски и франконски рицари, където се е взело решение да се образува таен братски рицарски съюз, с цел да се извоюва старата независимост на рицарството, да се намали или премахне властта на князете, да се отнемат църковните имоти и да се въведе със сила новото учение. След това Сикинген, избран за главатар на съюза, почва бързо да въоръжава против трирския архиепископ, един от тримата духовни князе-избиратели, с който той отдавна е бил в обтегнати отношения, и вече на 8 септември същата година пристига пред вратите на град Трир с 1500 конника и 5000 пехотинци. Той и Хутен вярвали, че гражданите на Трир ще се присъединят към въстаналите рицари, защото много от тях са били привързани към новото учение, а Сикинген в своето възвание им е обещавал да ги освободи от “тежкия противохристиянски закон на поповете и да им даде евангелска свобода”, но много са се излъгали. При това Трир е бил добре укрепен и архиепископът, добър войник и пълководец, бързо е взел енергични и целесъобразни мерки за защита на града. При такива обстоятелства Сикинген със своите слаби сили по никой начин не е могъл да успее и след 5 неуспешни пристъпи е бил принуден да се оттегли.

Рицар Франц фон Сикинген (1481-1523)

Околните князе, пфалцкият и хесенският, схванали опасността за княжеската власт от страна на рицарите, съединяват военните си сили с онези на трирския архиепископ и през пролетта на 1523 година нападат владенията на Сикинген. Замъкът Ландщул, главният замък на Сикинген, където той се е затворил, не е могъл да устои срещу артилерийския огън, Сикинген, “последният рицар”, е бил смъртно ранен и се е предал (Хутен избягва в Цюрих), а в същото време са били разбити и франконските рицари от войска на “швабската лига” и повече от 20 техни укрепени замъци са били разрушени.

С победата над Сикинген и над франконските рицари, победа добита чрез поддръжката на градовете, на германското рицарско съсловие е бил нанесен смъртен удар, обстоятелство което е засилило властта и силата на князете. Не само това, с поражението на рицарите офицерският кадър в Германия е бил смазан от князете. Оставало е да се разправят те с войниците без офицери – със селяните.

_________________________

*Публикувано в Университетска библиотека №17, Нова и най-нова история, Том 1, С., 1922. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[48]. Prof. Otto Kaemmel. Deutsche Geschichte, стр.626-627.

[49]. Един ден на Лутер се е престорило, че дяволът се е явил в стаята му и дебнешком се е приближил към него. Той го следял и когато намерил, че моментът е удобен да го порази, грабнал грамадната мастилница от масата и я хвърлил право в лицето му.

[50]. При превода на Стария Завет на Лутер са помагали учени – негови привърженици, които са знаели еврейски, и такъв труд е бил употребен, че някои места от запазените части от Лутеровия ръкопис са зачерквани и поправяни до 15 пъти.

[51]. Първите безредици по повод на почнатата от Лутер борба са станали в Ерфурт. Когато Лутер, пътувайки за Вормс, се приближава до тоя град, всички професори и студенти, придружени от много граждани, излизат да посрещнат “героя на Евангелието”, както казвали, вън от града на голямо разстояние. В една от градските църкви Лутер е държал проповед при многохилядни слушатели. Той е поддържал, че външностите към нищо не водят, че вярата в Христос е всичко и е нападал папската власт, папския деспотизъм, папските отлъчвания и развалата на духовенството. Проповедта на Лутер е направила дълбоко впечатление и на другия ден студенти и граждани нападат свещениците, които едва се спасяват с бягство, и разграбват къщите им. А след като се получава известие за издаването на Вормския едикт, в Ерфурт става същинско въстание против католическата църква, във време на което духовни лица са били убити.

[52]. Ranke. Deutsche Geschichte im Zeitalter der Reformation, т II, стр. 46.

[53]. Лутер обаче едва през 1524 година е заменил монашеското расо с граждански дрехи, а през 1525 година той се е оженил за една бивша монахиня на име Катерина Бора и е имал щастлив семеен живот.

[54]. Голяма роля е играл в движението и Витенбергския университет, ръководен от Меланхтон. Там са се стичали студенти от цяла Германия и дори от други европейски страни и техният брой е достигал до 2000 души.  

Първо изображение: авторът Георги Дерманчев. Източник Гугъл БГ. Източник на останалите изображения Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8Bw

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s