Георги Дерманчев

(От ХVI-ти до половината на ХVII-ти век)

Реформацията и нейното значение

1. Германия и реформацията. Лутер и индулгенциите.

Начало на реформацията

Характер, детство и юношество на Лутер

Три знаменити брошури на Лутер.

Наскоро след лайпцигския спор Лутер издава три знаменити брошури: “Възвание към християнското германско дворянство за преобразуване на църквата”, “Вавилонският плен на църквата”, “Свободата на християнина”, с които е отварял голяма и остра борба против цялата система на католическата църква и се е стремял да разруши цялото католическо здание, а при това е излагал основните идеи на своето учение – Лутер не се е задоволявал само с разрушение, а е и съграждал.

В брошурата “Възвание към християнското германско дворянство”, Лутер е отхвърлял учението на църквата за посредническата роля на духовенството и за правото му да не подлежи на светски съд и е поддържал, че няма разлика между духовните лица и миряните, че духовното звание е длъжност, която не стои по-горе от всяка друга длъжност и че то е създадено, както и всички други длъжности, за да има ред. Той е отхвърлял така също и учението на църквата, че само тя има право да тълкува Свещеното Писание, не е признавал безбрачието на духовните лица, въставал е против ненаситната жадност за пари, против надменността на папата, когото наричал най-голям грешник и антихрист, въставал е и против обстоятелството, че са били унищожени свободите и правата на народните църкви и преди всичко на германската и е канел князете и всички германски власти веднага да забранят да се изнасят пари от Германия за Рим, под какъвто и да е предлог и под каквато форма и да са искани те, защото това изнасяне на пари е било срам и позор за целия германски народ. При това той е искал да се намалят празниците, да се ограничи в големи размери и да се реформира монашеството, манастирите да се обърнат, както е било в старо време, във възпитателни и образователни учреждения, да се премахнат поклонението на светите места, църковните наказания и гонения[43], да се създаде народна германска църква, като е излаган обширен план за нейната уредба, да се реформират училищата и университетите в хуманистически смисъл и прочее.

Във “Вавилонският плен на църквата” Лутер се е занимавал със светите тайнства, на които католиците отдавали магическа сила и които ги държали в робство, защото без тях спасение е било невъзможно, както и със злоупотребите, които са били вършени чрез тях, а при това той се е застъпвал за свободата на християнина: “Ни папа, ни епископи, ни който и да е друг човек нямат право да налагат на християнина ни дори една буква без негово съгласие”, пише той между друго. Лутер е отхвърлял 4 от седемте католически тайнства: конфирмацията, посвещаването в духовно звание, брака и миропомазанието, и е признавал само 3: кръщението, причастието под 2-та вида за всички без изключение и изповедта, но е отричал, че духовните лица трябва да бъдат единствени изповедници.

В “Свободата на християнина” Лутер е излагал учението си за спасение чрез вяра в Бога и изобщо схващането си по религиозния живот. Той е искал християнинът да бъде обзет от любов към ближния, да му помага с каквото може, постоянно да се труди, да извършва съвестно работата и длъжностите си и прочее. Между друго той пише: “Онзи, който иска да служи на Бога, трябва да живее между хората и да им помага, с каквото може… Добрите и благочестиви дела няма да направят човека добър и благочестив, но добрият и благочестив човек върши добри и благочестиви дела”.

Тези знаменити брошури упражнили грамадно влияние. “Трябва да имаме предвид, доколко е била вече отдавна подкопана почвата на църквата в Германия, за да разберем извънредното впечатление, което направили тези лутерови брошури”, казва Филипсон..”Те са се продавали в нечути количества (за онова време): едва излизали от печат в хиляди екземпляри и трябвало да излизат нови и нови издания. В един месец от брошурата “Възвание към християнското германско дворянство” са били продадени 4000 екземпляра[44]…

Папската була против Лутер.

През юни 1520 година папата е издал була, с която е осъждал 41 от тезисите на Лутер и е заповядвал да се изгарят навсякъде книгите му по тържествен начин и да се отрече той от учението си в срок на 60 дни, а ако не стори това, всяка светска и духовна власт е била длъжна под страх на отлъчване да го арестува и предаде в Рим. Ала папската була е била така зле посрещната от населението почти на цяла Германия, че князете и дори епископите от страх пред въстание не се осмелили да я приложат. Самият папски легат в германските земи е писал: “9/10 от германците с възхищение произнасят името Лутер”, а лутерови съчинения са били изгорени само в Кьолн и в Майнц. При такова настроение Лутер тържествено е изгорил булата във Витенберг в присъствие на професорите, студентите и на многобройни граждани. С тази крайна постъпка войната е била обявена. От това време проповедите и брошурите на Лутер, многобройни сатири и памфлети, излизащи в хиляди екземпляри, бързо се разпространявали по цялата страна и прониквали дори в най-бедните селски колиби, а и живописта се е явила в помощ на реформатора и му е принасяла ценни услуги. Хиляди изображения например го представяли със сияние или гълъб над главата, а противниците му – в карикатурен вид. При такива обстоятелства папският легат е писал в Рим, че единствена надежда за спасение е императорът, и на папата не е останало друго, освен да се обърне за помощ към императорската власт.

Император Карл V и Лутер. Положение на работите до великата селска война.

Карл V и политиката му.

Император Максимилиан І е употребил големи усилия да осигури императорския престол за внука си Карл Хабсбургски, известен в историята под името Карл V. През 1518 година князете дали обещание, че ще изберат Карл, ала в началото на 1519 година, преди да бъде окончателно уреден въпросът, Максимилиан ненадейно умира, та се завързват големи борби за императорския престол. Главни кандидати са били: Карл, 19-годишен момък, неизвършил още никакви дела, и френският крал Франциск І, ползващ се с известност и слава. И двамата кандидати употребили всички средства във време на избора и двамата, а особено Франциск, пръскали грамадни суми за агитации и подкупи. По едно време се е смятало, че изборът ще бъде спечелен от Франциск, толкова повече, че той е бил поддържан от папа Лъв Х, ала най-сетне борбата се завършва с победа на Карл, благодарение на скъпата памет на популярния в Германия Максимилиан, благодарение на страха от абсолютизма на Франциск и главно благодарение на патриотизма на германското общество: то не е могло да се помири с мисълта император на Германия да бъде кралят на неприятелска Франция. Карл е бил избран единогласно (юни 1519 година) с условие да подпише, преди да се короняса, тъй наречена избирателна капитулация от 34 члена, която е гарантирала властта на князете и германската свобода, както казвали. Съгласно с избирателната капитулация императорът не е имал право без съгласие на райхстага да държи чужда войска в империята било в мирно, било във военно време, да издава закони, да сключва договори и съюзи относно империята, както и да почва войни, които са я ангажирали, и е бил длъжен да назначава на длъжности само германци, да дава под съд германци, които живеели в Германия, само пред германски съдилища, да употребява в имперските дела само немски или латински език и прочее.

Изборът на Карл V за император е било събитие от грамадно значение за бъдещето на германския народ. Син на Максимилиановия син Филип Хубави, владетел на Нидерландия (горе-долу сегашна Белгия и Холандия) и на Йоана, дъщеря на испанския крал Фердинанд Арагонски, Карл V е наследил от баща си (+1506 година) Нидерландия, от Фердинанд – Испания (през 1516 година), неаполитанското кралство, Сицилия, обширните испански владения в Америка, а от Максимилиан – наследствените хабсбургски земи (Австрия). Тъкмо в онова време следователно, когато се започва реформаторското движение, когато настъпват събития от съдбоносно значение за бъдещето на Германия, императорската власт, намирайки се в ръцете на такъв могъщ владетел, е разполагала с голяма сила и с големи средства, та е могла да упражни решително влияние върху хода на събитията.

Отначало никой не е знаел, каква е била политиката на младия император относно Германия и какви са били възгледите му спрямо Лутер и знамето, което той е развял. Лагерът на схоластиците, на авторитета, на традициите, на застоя и на злоупотребите, е възлагал големи надежди на него, но и противният лагер, лагерът на хуманистите, на реформите, църковни, политически и социални, и на прогреса така също е възлагал големи надежди. Улрих фон Хутен, великият борец за германските свободи и за германското обединение, е писал на Карл V: “И денем, и нощем ще ти служа, ще ти доведа много горди герои и ще бъдеш вожд начинател и изпълнител. Чакаме заповедта ти”. А заедно с хуманистите е бил обзет от големи надежди и целият германски народ и затова изборът на Карл V е бил посрещнат с голяма радост по цялата страна. Ала привържениците на реформите и народът много са се излъгали. Никога, може да се каже, един велик народ не се е излъгвал така в надеждите си.

На първо място човек властолюбив и амбициозен, Карл V, като е разполагал с грамадни средства, е бил обзет от велики планове: изгонване на турците от Европа, разширение на владенията му в широки размери и стремеж да възстанови империята на Карл Велики или да основе всесветска монархия, стремеж, който не е бил нов в дома на хабсбургите – императорите Фридрих ІІІ и Максимилиан І мечтаели за подобна империя. И цялата дипломация на Карл V, дипломация, която не е щадяла никакви средства, за да постигне целите си и която си е служела с тогавашната безнравствена италианска политика, или с макиавелизма, е била устремена към постигането на тези планове. На второ място, владетел на разнообразни народи, Карл V не е могъл да се сроди само с един от тях и за него са били непознати народни чувства, народни интереси, народни движения. Затова на управляваните от него народи той е гледал като на оръдия за постигане на целите си: те трябвало да бъдат само източник за нужните войници и пари. При това Карл V е бил заклет враг на всяка народна свобода и на каквито и да е народни права и всесветската монархия той е разбирал в смисъл на задушаване на националното чувство, на всяка свобода и на спиране на какъвто и да е прогрес. Така че Карл V по никой начин не е могъл да схване ни силата на религиозното движение в Германия, тясно свързано с движението към народно обединение и народно възрадване, ни чувствата, нуждите и интересите на германския народ, та да се нагоди на положението и да добие големи резултати в полза на императорската власт. Напротив, нехранейки никакви симпатии към германския народ, непознавайки езика му и останал съвсем чужд нему през целия си живот, той се е стремял напълно да подчини Германия на интересите на европейската си политика. Вън от това Карл V е бил възпитан в строг католически дух от Испания, с която все повече се е сродявал, той е възприел крайна религиозна нетърпимост и непримирима ненавист към всяка ерес, към всяко отклонение от католическите учения, на императорската власт е гледал в средновековен смисъл, а именно, като на крайъгълен камък на всяко право на земята и като на власт, която редом с папската е божествена и всесветска и мисията на която е била да защитава единството и безопасността на църквата. Малко време след избирането му за император той е писал например, че неговото твърдо намерение е да постави всичката сила, с която е разполагал, в служба на Бога и на папския престол. В същото време и планът на Карл V за всесветска монархия е изисквал съюз, а не борба с папската власт. Карл V, следователно, не е могъл да не гледа на Лутер като на еретик и не е могъл да не бъде заклет враг на представляваното от него движение.

Ако могъщият млад император би бил в състояние да схване положението и ако би се поставил начело на народното германско движение, представлявано от Лутер, той неминуемо би сплотил целия народ около себе си и без голяма мъка би създал обединена и реформирана Германия и силна императорска власт върху развалините на княжеската и на сепаратистките стремежи. А като се е обявил против Лутер и реформацията той е въоръжил против себе си или против императорската власт германския народ и е дал възможност на князете да се възползват от народното движение, за да засилят и затвърдят властта си. По този начин извънредно благоприятният момент за обединението и реформирането на Германия чрез народа и за смазването на олигархическата княжеска власт в полза на императорската е бил пропуснат и не се е представил отпосле. По този начин Карл V, при всичко че е бил умен, изкусен дипломат и всичко точно е пресмятал и при всичко че е разполагал с грамадни средства, не е могъл да постигне никакви резултати в Германия и най-сетне, след като ѝ е нанесъл грамадни вреди, е претърпял пълно крушение.

Вормски райхстаг. Вормски едикт.

През есента на 1520 година Карл V се е коронясал тържествено в град Ахен и е свикал райхстаг в град Вормс, за да се тури ред в Германия и за да се вземат мерки за прекратяване на религиозните раздори. Райхстагът, открит в края на януари 1521 година, се е заел отначало с уредбата на империята и той е изработил такъв неугоден за императорската власт план, че Карл V е извикал: “Наистина, изглежда, че ме считат много млад да управлявам”. Съгласно с този план учредявало се е имперско управление под името регентски съвет, състоящ се от 20 члена, избирани от князете-избиратели, от князете, от имперските или от свободните градове и прочее. И само двама се назначавали от императора, общо казано, имперското управление трябвало да разполага с цялата съюзна власт вътре в империята и да се вмества с външната политика. По повод на този план са се завързали дълги преговори между Карл V и райхстага, които се завършват с компромис, а именно имперското управление да се състои от 22 члена, 4 от които да назначава императорът, и то да управлява империята, но само през онова време, когато императорът се е намирал вън от нейните предели, иначе да не може нищо да върши без императорско съгласие. След това райхстагът е определил по колко войници трябва да дава всеки княз и имперски град за защитата на страната – норма, която си е останала до края на империята – и е минал към въпроса за отпускане войска на императора, най-важното нещо в очите на последния. Най-сетне, райхстагът взима решение да се дадат 24,000 души, които в срок на 6 месеца да се употребяват във война против Франция и Турция и след като е одобрил решението на императора да даде управлението на наследствените хабсбургски земи в ръцете на брат си Фердинанд, пристъпва към уреждането на религиозните разпри, към делото на Лутер.

Папският пратеник Алеандър е прочел в райхстага папско писмо, което е поканвало императора да приложи папската була относно отлъчването на Лутер и е произнесъл дълга 3-часова реч, в която след като е доказвал, че “витенбергският монах” разклаща не само църквата, но и социалния строй, е настоявал да не се повиква в райхстага за обяснение, а веднага да се постави вън от законите. След речта на легата е бил представен проект за императорски едикт, съгласно с който Лутер трябвало веднага да се арестува, неговите съчинения да бъдат забранени и изгорени и всички негови покровители и привърженици – наказани[45]. По повод на този проект на едикта са се завързали страстни спорове, които траяли цели 6 дни и най-сетне райхстагът е взел следното решение: тъй като има опасност от народно въстание, ако представеният проект на едикт бъде приет и приложен, без да бъде изслушан Лутер, той трябва да бъде повикан във Вормс, като му се даде императорска защита и при пристигането, и при завръщането, а при това трябва да се вземат мерки за премахване на папските злоупотреби и за свикване на църковен събор[46]. Принуден да се подчини на решението на райхстага, Карл V е поканил Лутер да се яви във Вормс в срок от 21 дни и му е дал императорска защита за пристигане и за връщане.

Лутер е бил твърдо решен да отиде във Вормс и тръгва за този град с непоколебимо намерение да не отстъпва ни на йота от всичко, което е писал и проповядвал, както и да жертва живота си за убежденията си. “Бог ме вика, щом императорът ме вика”, е писал той. На съветите на приятелите му да не отива във Вормс, защото е могла да го постигне участта на Хус, той е отговарял: “Ще отида във Вормс дори и да се намират там толкова дяволи, колкото керемиди има върху покривите на къщите”, а на един от тях е писал: “Ето моето решение и мнение: очаквайте всичко от мен, но не да се отрека или да избягам”. Той е писал още, че ще се отрече от съчиненията и от проповедите си само в тоя вид: “Досега наричах папата наместник на Христос, сега се отричам от това и казвам, че папата е неприятел на Христос, че папата е апостол на дявола”. Навсякъде по пътя за Вормс населението се е стичало на големи тълпи, за да види Лутер, “чудесния човек” и го е посрещало с ентусиазъм, а в самия Вормс той е бил посрещнат от многобройни граждани, готови да го защитават в случай на нужда дори с оръжие в ръце. Докъде се е простирала популярността му през това време, се вижда от следните думи на Алеандър: “Камъните и дърветата викат Лутер. Лутер е тъй почитан от германците, че те го поставят по-високо от Августин и всички купуват и целуват портретите му”.

Когато се е явил за пръв път в райхстага (17 април 1521), при бляскава обстановка заседавали много князе и знатни хора под председателството на самия император. Израслият в бедност Лутер се е смутил. Зададени са му 2 въпроса:

1) Той ли е авторът на книгите “на брой 25 и повече”, които се намирали там и на които заглавията били прочетени;

2) Отрича ли се или не от тях?

На първия въпрос Лутер е отговорил утвърдително, а на втория – че иска срок от един ден да си помисли, защото, е казал той, въпросът се отнася до спасението на душата и до словото Божие, което стои най-високо и на небето, и на земята, та би било опасно и дръзко да каже нещо необмислено. Лутер е говорил с такъв нисък глас, че дори и онези, що стояли близо до него, едва разбрали думите му. След кратко обсъждане райхстагът се е съгласил да даде искания срок. На другия ден Лутер се е явил, обзет от извънредно мъжество и смелост – ни следа от смущение не се е забелязвала в него. С висок и твърд глас той е искал извинение, че не знае придворните форми, изрази и обичаи, тъй като е живял не в княжески дворци, а в манастир, потвърдил, че книгите са негови и е обявил, че всичко, което те съдържат е писано само предвид на славата Божия и на вечното спасение на християнина. След това той е разделил книгите си на три категории. В онези от първа категория се говори, казал той, за вярата и за морала и те са така съгласни с духа на Свещеното Писание, че самите му врагове трябва да признаят това и да се съгласят, че са полезни за четене; че ако се откаже от тях, сам ще осъди истината, която се признава и от приятели, и от неприятели; онези от втора категория, е продължил той, са писани против папата и против папистите, които с лъжливите си учения и с лошите си примери са препълнили света със злини, така че ако се откаже от тях, то значи, да се засили тиранията и да се открие широко поле за злоби и за безчестия; колкото се отнася до онези от трета категория, те са отправени против отделни личности, които са се осмелили да защитават римската тирания и да компрометират застъпеното от него учение Божие. Наистина, той признава, че често е бил по-рязък против тези личности, отколкото е прилично за званието му, но не е светец и не се бори за себе си, а за Христовото учение. Да се отрече и от тях той не може, защото в такъв случай ще насърчи тиранията, беззаконията, безсрамието на противниците си и ще ги ободри с още по-голяма сила да беснеят против Божия народ. За раздорите, е завършил Лутер, които неговите съчинения са причинили и за опасностите, които произлизат от това, той е мислил, но такъв е ходът и успехът на Божието слово и, ако истината бъде задушена сега, християнският свят ще бъде сполетян от големи нещастия и беди. Най-сетне, когато поискали от него ясен и точен отговор на въпроса, отрича ли се от съчиненията си, или не, той е отговорил, че не може и не иска да се отрече, докато не го опровергаят чрез  Свещеното Писание или чрез ясни доводи, защото не може да вярва ни на папи, ни на събори, които често са грешили и са си противоречали и защото християнинът не може да говори против съвестта си, а след това е добавил: “Това аз поддържам, не мога иначе да постъпя, нека ми помогне Бог. Амин”. Силната и естествена реч на Лутер е направила голямо и добро впечатление на много от германските князе[47] и на германския народ (Лутер е отговарял на латински, а след това на немски), но на Карл V и на испанците, навикнали на изкуствен придворен език, тя е направила лошо впечатление. Карл V е казал: “Този монах никога няма да ме направи еретик”.

Държането на Лутер пред райхстага във Вормс е нещо епохално, защото пред цял свят и с опасност за живота си той е защитавал човешката съвест, разума, личното убеждение и изобщо индивидуализма.

Следва…(виж тук)

_________________________

*Публикувано в Университетска библиотека №17, Нова и най-нова история, Том 1, С., 1922. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[43]. ”Еретиците трябва да се надвиват чрез перо, а не чрез огън. Ако е изкуство да се надвиват те чрез огън, палачите биха били най- учените доктори на земята”, пише Лутер.

[44]. Prof. M. Philipson, Geschichte der Neuen Zeit, т. VII от Allgemeine Weltgeschichte von Flathe etc.стр.36.

[45]. Преди да пристъпи райхстагът към разглеждане на Лутеровото дело, Карл V е сключил договор с папата, според който папата се е задължавал да го поддържа във войната му против Франциск І в Италия, а той се е задължавал да помогне на папата да се унищожи ереста в Германия.

[46]. Възмущението от папските злоупотреби е било така голямо, че сам Алеандър е писал, че освен императора всички са против папата.

[47]. Фридрих Мъдрия, например, е казал: “О, как хубаво говори Мартин Лутер пред императора и пред райхстага”.  

Първо изображение: авторът Георги Дерманчев. Източник Гугъл БГ. Източник на останалите изображения Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8AW