Здравко Кънев

В дните на Пасхата Христова, когато се отдава почит на празника на празниците – Възкресението Христово, броят на списание Светодавец отделя специално внимание на това най-велико събитие в човешката история.

Разбирането за възкресението от мъртвите и като цяло за есхатологията[1] е централна тема не само в християнството, но и в останалите монотеистични[2] религии – иудаизма и исляма[3]. В настоящия текст накратко ще запознаем читателите с ислямското разбиране за възкресението[4].

Вярата в Съдния ден, представата за края на света, както и Божията присъда над хората в Страшния съд, се съдържат още в ранните проповеди на основателя на ислямската религия – Мохамед, като те се проявяват според казаното му от Аллах още в първите сури на Корана[5], който „предупреждава слушателите си, че Бог е един, а Страшният съд ще призове хората за делата си“[6]. Разбирането за вярата в отвъдното, съдния ден и възкресението на мъртвите представлява четвъртия постулат (кияма) от корените на ислямската религия – усул ад-дин.  Есенциално изразени „корените” могат да бъдат открити в Корана 4:136, сура „Жените”: „О, вярващи, вярвайте в Аллах и в Неговия пратеник, и в книгата, която е низпослал на Своя пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в сетния ден, той дълбоко се е заблудил”[7].

Според този постулат на ислямската вяра, относно възкресението се изразява надеждата на всички мюсюлмани и обещанието за въздаянието в последния ден, когато Аллах ще съди цялото творение. Интерес представлява сходните моменти за настъпването на последния ден като композиция добре позната от християнството и по-точно думите на Христос относно края на света и белезите на Неговото пришествие (второто Му идване). Те се съдържат в двадесет и четвъртата глава на евангелието според Матей[8], посланията на св. апостол Павел (1 Солуняни 4-5 глава; 2 Солуняни 2-3 глава;) и други, както и в последната книга на Свещеното Писание – Откровение. В исляма настъпването на последните дни е свързано с второто пришествие на Иисус Христос – Иса ал-Масих. Според различните течения в исляма, второто му идване е свързано с определени събития – неговата кръстна смърт, възкресение и последващо възнесение[9]. Приема се мнението сред мюсюлманите, че Иисус Христос ще слезе от небесата, за да свидетелства срещу иудеите, които не са го приели, както и за християните, които са изопачили Неговото учение и не са последвали исляма[10].

В свещената за исляма книга – Коран, специално е отделена цяла сура, която носи името – Ал-Кияма (75-та сура), където се поставя акцент върху възкресението. Прави впечатление твърдението на Аллах, че може да събере костите му (на човека), както и да възстанови върховете на пръстите му (Сура 75:3-4). Този текст напълно отразява пророчеството, изказано от пророк Иезекиил за възкресението на сухите кости, образуването на плътта и жилите, както и вдъхването на Господния Дух за живот (Иезекиил 37:1-14). Важно е да се отбележи,  че пророчеството на Иезекиил е изречено около 1200 години преди написаното в Корана.

В последния ден Аллах, който е „Владетелят на Съдния ден“[11], изпълнява обещаното на всички според установения завет, според договора, сключен с всекиго с приемането на мюсюлманската вяра и на Откровението. „Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим! Той ще обгърне хората. Това е болезнено мъчение“ (Сура 44:11).  Съдният ден се характеризира с потресаващи катаклизми – небето става като разтопена мед, планините – като вълна, разпръсната от вятъра, небесата се раздират на части, ще изчезне Каабата, забравяне на Корана, изгряване на слънцето от запада и други[12], а на всеки човек се дава книгата на делата му. Ако му се даде в дясната ръка, значи е предопределен за Рая, ако се даде в лявата му ръка – Аллах го е предопределил за ада[13]. Подобно на настъпващия Господен съд в книга Откровение, и тук се появяват архангели, които чрез тръбен звук поставят началото на края. Важно е да се отбележи и една особеност в ислямската есхатология, която е характерна за учението на хилиазма, проповядващо, че настъпва хилядагодишно земно царство на Иисус Христос. В исляма това е във връзка с вярването, че Страшният съд ще продължи хиляда години.

На всеки човек, изправен на съд пред Аллах, ще се връчи книга на земните му дела, която ще предопредели и участта му в отвъдния свят: дали ще попадне в Рая (Джанна – „градина“), дали в Ада (джаханнам – „геена“), или, ако пък човек не се е определил с вярата и с делата си, предопределени от самия Аллах – в чистилище (ал-берзах – „стените“). Коранът говори за всеобщо възкресение в тяло – Аллах е всемогъщ да възкреси мъртвите, за да застанат всички пред Неговия съд, затова се дава и примера със сътворението на човека според ислямската религия от съсирек (вж. Сура 75:37-40).

Изключително колоритно е описанието в Корана на бъдния рай – той е действителното място на наслаждение. Тук, на земята, има само преходност и животът е за ползване, докато раят е „място“ на действително пребиваване, жилище по-добро, но само за онези, които са богобоязливи. „Богобоязливите ще са на сигурно място – сред градини и извори, ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг. Така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи[14]. Ще пожелават там всякакъв плод – в сигурност. Не ще са вкусили там друго освен първа смърт (в земния си живот). Ще ги опази Той от мъчението на Ада – благодат от твоя Господ. Това е великото спасение“ (Сура 44:51-57).

Според Корана ще бъдат спасени всички истински мюсюлмани, всички, възстановили своята истинна, изначална вяра. Не са истински мюсюлмани и онези, които приемат Корана само външно, защото, според ислямската доктрина, Коранът трябва не просто да бъде четен, а преживян, тоест ще бъдат съдени според истинската вяра (иман) на сърцето им, както и отдаването им, поклонението им (ислям) пред кораничния бог – Аллах, богът на пустинния проповедник Мохамед.

От написаното дотук разбираме, че ислямската есхатология включва в себе си някои християнски представи за възкресението и последния ден. Разбира се, необходимо е да се отбележат и основните направления в исляма, като сунизмът и шиизмът, чиито възгледи за киямата имат богата образност, но и съществена разлика. Категорична граница поставя шиизмът, който в учението си акцентира върху така наречените Махди – 12-тият имам, който е скрит и ще се появи във времето преди съда на Аллах. Махди е този, който ще се пребори с Иблис – шейтана (дявола)  или с ад-Даджал (Антихриста) и едва след неговото убийство ще настъпи обещаният ден от Аллах.

Проповедите на „пророка“ от пустинята са насочени изцяло срещу разбиранията на езичниците в периода на джахилията, затова и още в първите си Мекански проповеди, Мохамед използва подхода на заплахата и обещанията, чиято цел е ясна – неверниците да приемат религията при Аллах [15].

Важен аспект е възприятието за рая в ислямската религия, който е изцяло на хедонистична основа, но и с момент на преходност. В това обещание на Аллах остава неясно разбирането: кои пребивават в рая – мъжете или жените, и кои са повече в ада. Според ислямската традиция в ада пребивават предимно жените и джиновете.

Разбирането за съдния ден, възкресението и съда на Аллах са коренно различни от учението на християнството – в частност на Православната църква. Според нея, раят и адът се осмислят в две насоки – първо като място, където пребивават съответно праведниците и грешниците, между които „зее голяма пропаст“(Лука 16:26). Второто разбиране за рая и за ада, според светоотеческата традиция, е в зависимост от състоянието на човека след неговата смърт – адът е място на вечния огън, на страдания и вечни мъки, защото там не пребивава Бог и самата душа на човека е далеч от Него. И обратно – раят представлява вечно блаженство, защото е изпълнено с радост от пребиваването на Бога и Неговата благодат, той е присъствие на Бога, на Божествената Троица. Отсъствието на Божия Дух води до ада, а мъката на човека е поради отдалечеността му от Бога.

Друга основна разлика между християнството и исляма относно рая и ада е представата за небесното Божие царство, което заема централно място в проповедите на Иисус Христос. Св. апостол Павел определя царството Божие като „правда и мир и радост в Светаго Духа” (Римляни 14:17), а възкръсналото тяло ще бъде духовно (1 Коринтяни 15:44). Затова християнството проповядва, че ако нямаше Христовото възкресение, то вярата ни би била напразна, но „Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък. Понеже както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят” (1 Коринтяни 15:20-22).

Вярата в безсмъртието ясно подчертава копнежа ни за вечността при Бога, Който е нашата единствена надежда и цел, която се достига чрез духовно-нравствено съвършенство и участие в светотайнствения живот на Църквата.

Христовото Възкресение е безспорната предпоставка за възкресението на всички човеци, защото Христос Бог е „възкресението и животът“ (Иоан 11:25) и Той е, Който ни преведе от смъртта към живота.

Използвана литература:

Евстатиев, С. Ислямът. Кратък справочник. С., 2007.

Пеев, Й. Съвременният ислям. УИ, 1999.

Попов, Р. Иисус Христос в Корана. С., 2008.

Свещен Коран. Прев. Проф. Цв. Теофанов.,С., 2008.

Стаматова, К. Ислямската представа за Иисус Христос. С., 2011.

Стаматова, К. Един православен възглед върху „етиката“ на Мохамед. С., 2007.

Стаматова, К. Есхатологичните представи в исляма. Сп. „Духовна култура“, 7/2005.

Янулатос, Анастасий, архиепископ на Православната църква в Албания. Ислам. Белград, 2005 г.

_________________________________________

*Публикувано в „Светодавец“, брой 5, 2020, с. 42-46. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Тематична област в теологията, която разглежда крайните събития от човешката история и края на света.

[2]. Вярата в съществуването на един Бог: за иудаизма е Яхве; за християнството е Светата Троица – Един Бог в Три Лица – Отец, Син (Слово) и Дух Свети; за исляма – Аллах.

[3]. Ислам (ар.) – Думата идва от инфинитив на aslama, който означава „подчинение“, „покорност“, „послушание“, „смирение“ пред Аллах. В предислямския период хората от Мека са я употребявали като „договор“, „съюз“, „сключване на сделка“.  (Вж. Архиепископ Янулатос. Анaстасий, Аслам., Белград, 2005).

[4]. Ислямът като религия се появява през VII-ми век на Арабския полуостров в градовете Мека и Медина. (Вж. Пеев, Й. Съвременният ислям. УИ, 1999, с. 13).

[5]. „Четиво“, „Декламация“. Свещената книга на мюсюлманите, според ислямската религия това е вековечното слово на Аллах. (Вж. Евстатиев, С. Ислямът. Кратък справочник. С., 2007, с. 112).

[6]. Попов, Р. Иисус Христос в Корана. С., 2008, с. 39.

[7]. Стаматова, К. Един православен възглед върху „етиката“ на Мохамед. С., 2007, с. 9.

[8]. Въпреки тези признаци Господ Иисус Христос предупреждава и подчертава, че Неговото пришествие ще дойде изненадващо (Матей 24:23-24, 26-28) и че непосредствено преди самото Христово второ пришествие ще настъпят сериозни природни катаклизми – потъмняване на слънцето и луната и изпадането на звездите (Матей 24:29). Едва след тези природни промени ще дойде Господ Иисус Христос, така че ще Го видят всички, които доживеят до този ден (Матей 24:30 и паралели). В стих 36-ти на 24-та глава Христос казва на Своите апостоли: „за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец”, тоест, въпреки че Иисус Христос дава признаци, по които хората да се ориентират, все пак деня на Неговото идване никой не знае и няма да узнае, докато Той не дойде в слава.

[9]. Попов, Р. пос. съч. с. 87. (Вж. Сура 4 – Жените).

[10]. Пак там, с. 90.

[11]. Коран 1:4.

[12]. Стаматова, К. Есхатологичните представи в исляма. Сп. „Духовна култура“, 7/2005, с. 14.

[13]. Пак там, с. 15.

[14]. Така наречените хурии, жени, които ще бъдат винаги в млада възраст и ще бъдат постоянно девствени.

[15]. Стаматова, К. Ислямската представа за Иисус Христос. С., 2011, с. 114.

Изображения: авторът Здравко Кънев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8zy