Отново за авторството на пророческата буквеница „Турцiя ке падне“*

Христо Темелски

През 1974 година професор Вера Мутафчиева постави следните въпроси в статията си „Предсказанията“ за края на Османската империя“:

1.По какви пътища „Предсказанията“, отнасящи се за гръцкото освободително движение, са достигнали балканските и конкретно българските земи?

2.Кои са били техните разпространители и читатели?

3.С чий труд тези „предсказания“ са били транспонирани към аналогичната борба на нашия народ с половин век по-късно?

4.Кой е откривателят – върху вече предоставения от руската традиция шаблон – на магическата формула „Турцϊа ке падне“[1]?

Самата авторка декларира, че „това са въпроси без отговор“[2]. На някои от тези въпроси (и най-вече на последния) се опитах да отговоря преди години[3], но с течение на времето попаднах на нови материали и документи. В настоящата статия ще се опитам да отговоря по-подробно и по-изчерпателно, привличайки всички известни до този момент сведения.

Наистина е трудно да се каже откога „пророчествата“ за съдбата на Османската империя са получили разпространение в поробените български земи. Засега е известно, че през първата половина на XIX-ти век широко разпространение намерили „Предсказанията“ на Мартин Задек (относно тези Предсказания виж тук в блога публикация № 89, Съдържание 1https://wp.me/p18wxv-1ID; Др. Бачев)

Относно живота и делото на тази сравнително нова историческа личност липсват подробни изследвания не само у нас – неговото име липсва и в големите западни енциклопедии. Биографичните сведения за този швейцарски старец-пустинник, живял цели 106 години, са твърде оскъдни. Единствено в уводната част на неговите „Пророчества“ или „Предсказания“, които той изрекъл в предсмъртния си час – 20 декември 1769 година, узнаваме, че бил роден през 1663 година в град Золотурн, в Швейцарските Алпи. През последните 30 години от живота си (тоест от 1739 до 1769 година) той водил строг аскетичен живот, хранейки се само с треви и корени. „Пророчествата“ му били записани на 20 декември 1769 година (в деня на смъртта му) на немски език от негов анонимен приятел. За щастие оригиналът им е запазен в държавната библиотека в Берн[4]. Ръкописът се състои от четири големи листа (формат 23,5х14,5 см) или общо 7 изписани страници със ситно курсивно писмо. Въпросните „Пророчества“ претърпели съвсем незначителна редакция и били отпечатани на следващата 1770 година в Базел с немски готически шрифт на два големи листа (формат 27х20,5 см), тоест четири печатни страници. Запазен екземпляр беше открит в университетската библиотека в Базел[5].

„Пророчествата“ на Мартин Задек имали преди всичко политически оттенък – те засягали вътрешното и външното положение на почти всички тогавашни европейски държави, включително и Америка, а също така и съдбата на арабите-мюсюлмани в Мала Азия и Азия. Неизбежни били неплодородните и гладни години, масовите епидемии, военните неуспехи и прочее. Но след тези нещастия (които щели да продължат от пет до десет години) идвал ред на плодородни и изобилни години, на разцвет на търговията и на цялостен държавен подем. По-голямата част от „Пророчествата“ носят философския заряд на средновековния теологичен фатализъм. Според религиозните убеждения и позиции на Задек, християнството в крайна сметка щяло да победи и измести навред мюсюлманството – дори в неговите традиционни райони (азиатските страни и арабските емирства). И понеже по това време (средата на XVIII-ти век) огромната Османска империя, която лежала на три континента, била основен крепител и разпространител на исляма, повече от 1/3 от „Пророчествата“ били адресирани към нейното тогавашно настояще и към бъдещето ѝ. А бъдещето ѝ според „прогнозите“ на швейцарския монах-пустинник било трагично.

Вероятно тези „Пророчества“ биха останали неизвестни у нас, ако не са били преведени на руски език. Още през 1770 година ги превел някой си „К. Н.“, който ги отпечатал в малка брошурка от 13 странички в печатницата на Сухопътния кадетски корпус в Санкт-Петербург[6]. Петнадесет години по-късно, в 1785 година те претърпели второ издание, като поради по-едрия шрифт страниците станали 16[7]. Същият обем има и третото руско издание, което било отпечатано през 1798 година[8]. То представлява особен интерес за нас, защото именно от него са правени преписи от възрожденски книжовници[9].

Досега са ми известни няколко преписа от „Пророчествата“ на Мартин Задек. Най-ранният е или от 1805 година, или от 1812 година и е бил дело или на книжовника Димитър, или на Павел Попович[10]. Той представлява съвсем свободен превод (или по-точно преразказ) от третото руско издание и обема 6 ръкописни страници и половина. Този препис бил вмъкнат в Сборник от слова и поучения – между „Словото на светия пророк Данаил“ и „Слово за свети Иоан Златоуст и свети пророк Исаия от последно време за покаяние“. Първоначален създател на този сборник е иерей Стойко (вероятно епископ Софроний Врачански) през 1769 година. Втори препис бил направен от някой си Димитър през 1805 година – за съжаление тези два преписа не са запазени. Не е известно къде е бил направен и последният трети препис. Знае се само, че е бил в сбирката на Найден Геров, а в нея е постъпил от софийския учител Сава Филаретов[11]. Как е попаднал у този виден възрожденски просветител засега остава загадка.

С по-подробни сведения разполагам за останалите преписи на „Пророчествата“ на Мартин Задек. През 1825 година известният севлиевски книжовник Николчо Попнедев, който учителствал в родния си град от 1825 до 1827 година, и неговият ученик Иванчо Петков, син на габровския възрожденец и преписвач Петко Иванов Манафов, преписали дословно третото руско издание. На лист 123-а вдясно на текста има маргинална бележка от първия преписвач, която гласи: „Рука даскал Николчова от Селвы, син на папа Недюв[12]“. На последния лист (лист 130-б) под самия край на текста има подробна приписка също от ръката на първия преписвач: „Преписа ся сия кныжица Мартын Задека от мене Николай даскал Селвиовкы и от оученык мой Иванча на кир Петка Иоанович приятел мой. В лято 1825, месец декемврия 25″[13]. Този препис е идентичен с печатния оригинал и съдържа 9 изписани от двете страни листове с формат 23х18,5 см. На първия заглавен лист четем: „Мартына Задека швейцарскаго Старика. Предсказание; Послания. Превод сь немскаго. Продается посуконной линыи гостыннаго двора подко: 16: вь кныжной лавке оусопыкова: по 20 копеекь въ сумъ. Въ Санктпетербурге, 1798 года. Съ дозволения Санктпетербургской ценсуры“[14].

Даскал Николчо бил син на севлиевския свещеник Недю Хубанов (1768-1849) и руското издание на „Пророчествата“ попаднало у него чрез баща му. А в Севлиево било донесено през 1800 година, когато били доставени от Русия минеите за старата църква „Св. пророк Илия[15]“. Иванчо Петков Манафов, който учел църковно пеене при отличния църковен псалт Николчо Попнедев, отнесъл готовия препис в Габрово. По-късно баща му го подвързал в едно книжно тяло заедно с преписите на други два ръкописа – прочутата „История вкратце о болгарском народе славенском“ на именития габровец иеросхимонах Спиридон, и разни слова и поучения, извлечени от разни дамаскинарски сборници[16].

На следващата 1826 година „Пророчествата“ на Мартин Задек били преписани и от даскал Никола Иванов Гайдаржиолу, който учителствал близо половин век в родния си град Севлиево и се занимавал с книжовна и подвързаческа дейност[17]. Те заедно с други книжовни творби на даскал Никола били подвързани в малък сборник. На лист 13-а най-долу стои кратка приписка: „Писал сию аз Николай Иоанов от Сивлиюво в лета 1826″[18].

През 1827 година по настояване на тогавашния Търновски митрополит Иларион Критски Николчо Попнедев отишъл за учител и църковен певец в Сопот[19]. Там той занесъл и книги от личната си библиотека, в това число и третото руско издание на „Пророчествата“ на Мартин Задек, което по-късно попаднало в ръцете на сопотчанина Мичо Кючюкът – приятел на Иван Вазовия баща и герой на творбите „Под игото“ и „Чичовци“ под името Мичо Бейзадето[20]. Ето какво четем в глава XXI-та на „Чичовци“, озаглавена „Мичо Бейзадето“: „А една пророческа книга „Предсказания славнаго Мартина Задека“, печатана на руски в миналото столетие и попаднала в ръцете му по тайнствен начин, беше утвърдила в главата му убеждението за скорото падане на Турция. Бай Мичо я знаеше наизуст цяла и четеше места от нея в Джаковото кафене, за да подкрепя думите си за неизбежното прогонване на турците чрез велика Русия[21]“. Интересното е, че в същата глава на повестта Иван Вазов е дал два цитата от „Пророчествата“ на Мартин Задек, които са твърде точни и показват, че и патриархът на българската литература се е докосвал до тази малка книжка в родния си град Сопот преди и след Освобождението.

Габровският преписвач на Паисиевата история Влад Поппетков Гладичов също е бил запознат с „Пророчествата“ на швейцарския старец-пустинник. Той е ползвал преписа на Николчо Попнедев и ученика му Иванчо Петков Манафов. Цялостно копие той обаче не е направил, а само е систематизирал и групирал „Пророчествата“ в един съвсем съкратен вариант на един лист от друг свой ръкопис („Хрисмос или Пророчество блаженоому иеромонаху Агатангелу [22]“). Последният ръкопис бил подготвен за издаване през 1831 година в Плевен, където тогава живеел Влад Поппетков, но за съжаление не бил отпечатан.

Съвсем наскоро открих един неизвестен препис на „Предсказание славнаго Мартына Задека“, които се състои от 9 изписани страници с курсивно писмо и е подвързан в един сборник с духовни песнопения. Последните са съставени през 1864 година от рилските монаси Атанасий, Неофит, Ксенофонт и Кирил. Предсказанието е по средата на сборника от лист 45-а до лист 48-б. Писано е от двама книжовници, като вторият е започнал да пише от абзаца „О! Гданск! – град достохвалний…“ на лист 45-б. Предполагам, че тези двама книжовници са иеромонасите Григорий Хилендарец и Серафим Ганчев Хилендарец, които са творили в Самоковския девически манастир[23]. Навярно преписването е станало през 1880 година, защото на лист 46-а първият книжовник е сбъркал в преписването и вместо да посочи правилната 1770 година, е написал тогавашната текуща година – 1880[24].

Освен горните преписи „Пророчествата“ на Мартин Задек претърпели и няколко издания на български език и то в самия край на възрожденската епоха. За първи път те били отпечатани през 1877 година в Браила[25]. На следващата 1878 година казанлъченинът Христо Попгеоргиев ги издал в Гюргево[26]. Най-пълно е обаче изданието на калофереца Христо Кисев, което излязло също през 1878 година в Свищов в печатницата на Ясен Д. Паничков[27]. В предговора издателят е пояснил: „Сега като ѝ са набави политическо предвещание на Мартин Задека и за пръв път ся напечата и на наш българский язик. Преводът ѝ е малко грапав, за това прося от читателите извинение[28]“. „Пророчествата“ на швейцарския монах са поместени в края на книгата и обземат девет печатни страници. Те носят заглавие „Предсказание за политически случки от славнаго Мартина Задека[29]“. Дори пет години след Освобождението (1878 година) било отпечатано „Любопитно предсказание на Мартина Задека, сто и шест годишен славен швейцарски старец, което той открил в 1769 година, 20-ти декемвриа на приятелите си пред смъртта си. Превод от руски. Издава старата българска печатница в Самоков, 1883 годинаина[30].“Тази малка книжка съдържа 12 страници и била отпечетана от сина на покойния Никола Карастоянов Анастас, който още от 1856 година бил обявен от баща си за негов официален съдружник[31]. Тук по-различен е краят, тъй като той е бил добавен от самия издател. „Благослонни читателю! Нека се спрем тука малко нещо и да разгледаме това рядко и за забележвание достойно предсказание. То съдържа в себе си много удивителни работи; и ако земем предвид миналите врмена къ настоящето, то ще излезе ясно, че предсказанието на тоя сто и шестгодишен старец е твърде вероятно [32]“.

Вера Мутафчиева твърди, че търсила „Пророчествата“ на Мартин Задек (най-вече третото руско издание от 1798 година), но „в библиотеките на Москва и Ленинград обаче не се намери нито едно тяхно издание отпреди 1828 година[33].“ Фактически тя открила само някаква късна препечатка от 1828 година, която обаче не е позната у нас[34].

Вазовият герой Мичо Бейзадето освен с „Пророчествата“ на Мартин Задек се занимавал и с разпространяването на друго едно предсказание в самото навечерие на Априлското въстание от 1876 година. В глава XIV-та на част II от романа „Под игото“ е описано изработването на прославеното черешово топче от Калчо Кацаря. Някои съзаклятници от Бяла черква се събрали да гледат пробиването на дебелата череша. Чорбаджи Марко, независимо че е жертвал плодното си дърво, намерил техните надежди в топчето за детински. Възникнал спор между него и Мичо Бейзадето – един от просветените комитетски дейци, относно вярата в победата. Тогава разгорещеният Мичо поради липса на хартия написал върху гладката повърхност на черешовия топ три думи с черковнославянски букви, като отбелязал и цифровата стойност на всяка буква с арабски числа: „Т (=300), У (=400), Р (=100), Ц (=900), Ї (=10), А (=1), К (=20), Е (=5), П (=80), А (=1), Д (=4), Н (=50), Е (=5).

Тия черковни слова, четени като букви, казваха „Турцїа ке падне“; броени и събрани като цифри, изкарваха съдбоносната – 1876!

Кой беше изтъкмил тая чудновата комбинация и открил това съвпадение? Кой ум беше уловил в мрака тая светулка, тая необяснима игра на случая? Неизвестно[35]“.

Самият Захари Стоянов, един от дейните участници в Априлското въстание, който ни е оставил своите ненадминати „Записки по българските въстания“, също не знае кой е автора. За тази пророческа буквеница той пише следното:

„По това време именно беше разгласено измежду всичките съзаклятници онова остроумно откритие, което немалко обърна някои скептически умове и даде поразителен подтик на пропагандата в 1876 година. Аз говоря за математическата истина, която се срещаше в думите „Турцїа ке падне“. Ето това философско откритие, в което, като се обърнат буквите на идеалното изречение в черковни цифри, излязва годината 1876 „Т (=300), У (=400), Р (=100), Ц (=900), Ї (=10), А (=1), К (=20), Е (=5), П (=80), А (=1), Д (=4), Н (=50), Е (=5) =140 1711+25+140=1876.

И така, Турциа ке падне! Ке падне тя именно през 1876 година. При всичките ми питания и издирвания както тогава, така и по-после, аз не можах да се добия до името на гениалния автор на това знаменито откритие. Ако това лице, което и да е било то, живо или умряло – беше написало хиляда дебели томове, не щеше да подпали толкова огъня в сърцата на българския народ, отколкото можа да достигне това само с три думи.

Аз предполагам обаче, че авторът на Турциа ке падне не е само едно лице, но целият български народ…[36]“

За буквеницата „Турцїа ке падне“ са писали в своите спомени и други участници в Априлската епопея от 1876 година[37], но никой не е споменал името на автора ѝ. Пръв посочил името му друг съвременник – историкът Георги Георгиев Димитров, във втората част на капиталния си труд „Княжество България“. На страница 396 съвсем накратко той е пояснил: „Между българският народ се беше разпространило пророчеството на бившия рилски калугер Полиевкт, а после протестантин Петър Велянов „Турцїа ке падне“ през 1876 година, като превождаше буквите в славянски цифри…“[38] Седем години по-късно неговото име споменали и братя Гъбенски в краеведческито си изследване за Габрово. На страница 133 те са посочили въздействието на пророческата формула „Турцїа ке падне“, като под линия пояснили, че „това доказателство било изнамерено от рилския калугер Полиевкт, който после станал протестантин с име Петър Велянов[39]“.

За Полиевкт Рилец съвсем кратко е писал и историкът на Априлското въстание Димитър Т. Страшимиров през 1907 година. „Самото пророчество се дължало, казват, на бившия рилски калугер Полиевкт, а после протестантин Петър Велянов“[40].

През 1924 година историкът на Сливен д-р Симеон Табаков съвсем изненадващо е посочил, че автор на пророческата буквеница „Турцїа ке падне“ е архимандрит Амфилохий – родом сливенец. Във втория том на неговото краеведческо изследване четем буквално следното: „Последен път той (тоест архимандрит Амфилохий – бел. Хр. Т.) идвал в Сливен през 1876 година, по време на майското въстание (начело на Стоил войвода). Този път той дошъл под предлог, че ще възстановява един стар български манастир в околностите на Сливен (при село Сотиря), строен от цар Асен II (около 1240 година), но толкова много се проявил със своите агитации в полза на въстанието, щото малко останало да бъде изпратен на заточение в Мала Азия. По това време той доверително излагал в Сливен своето откритие, че „Турцїа ке падне в 1876 година“, защото така било писано в един стар документ, който открил в архивите на Атонските манастири[41]“.

Това обаче е недостоверно по следните причини. Знае се, че архимандрит Амфилохий е починал две години след Освобождението в София. Ако той беше изнамерил това математическо предсказание, неминуемо неговите съвременници и съратници щяха да знаят за това и вероятно нямало да мълчат по този въпрос. Видяхме, че дори Захари Стоянов и Иван Вазов не са знаели кой е авторът на пророческата буквеница, което обезличава късните сведения на д-р Симеон Табаков. И освен това, както ще видим по-нататък, тази буквеница била изведена въз основа на стари руски гадателни книги, а не от документи, съхранявани в Светогорските манастири.

Сведението на д-р Симеон Табаков без всякакви резерви беше възприето от Д. Парпулов, който доразкрасил изнесените факти в полза на архимандрит Амфилохий[42]. С лека ръка от тях ги е приел и професор Тодор Събев, който пише следното: „Установява се, че авторът на „пророческата формула“ е видният възрожденски духовник и революционен деец архимандрит Амфилохий от Сливен, приятел и съратник на Стоил войвода, главен свещеник на опълченските дружини през Освободителната война[43]“. В специална статия, посветена на участието на православното духовенство от Сливенски революционен окръг в Априлското въстание, профeсор Христо Стоянов Христов не споменава нито дума не само за пророческата буквеница, но и за „нейния създател“ архимандрит Амфилохий[44]. За сметка на това профeсор Йоно Митев в капиталния си труд за Априлското въстание приема като чиста монета изнесеното от д-р Симеон Табаков, без да посочи изобщо, че фактите натежават в полза на рилския калугер Полиевкт[45].

Следва…(виж тук)

–––––––––––––

*Материалът е предоставен от автора. За справки: д-р Христо Темелски, тел. 359/2/987-44-83.

[1]. Вера Мутафчиева, „Предсказанията“ за края на Османската империя (Към въпроса за руско-балканските културни връзки през XIX в.) – Studia Balcanika, 8, 1974, с. 116.

[2]. Пак там.

[3]. Христо Темелски, За авторството на пророческата буквеница „Турцїа ке падне“. – ВИС, кн. 1, 1986, с. 162-170.

[4]. Landesbibliothek Bern, Ms. Theol. No 16.7.

[5]. Universitatbibliothek Basel, Leseges. Brosch. 17. № 4. Благодарение любезността и отзивчивостта на проф. д-р Роланд Марти и на проф. д-р Р. М. Кули успях да получа фотокопия от ръкописа и от печатното издание на „Пророчествата“ – и на двамата изказвам най-сърдечна колегиална благодарност.

[6]. Примечания достойное предсказание славнаго Мартына Задека, которое он на сто-шестом году от рождения, в Швейцарии при Золотурне, приятелям своим открыл 20 декабря 1769 году. На немецком языке печатано против Базелськаго эксемпляра в 1770 годъ; а с немецкаго на российской перевел К. Н., Спб., 1770, 13 с.

[7]. Примечания достойное предсказание славнаго Мартына Задека, которое он на сто-шестом году от рождения, в Швейцарии при Золотурне, приятелям своим открыл 20 декабря 1769 году. На немецком языке печатано против Базелськаго эксемпляра в 1770 году. Переведено с немецкаго (К. Н.), 2-м тиснением, Спб., 1785, 16 с.

[8]. Мартына Задека сто-шести-летняго славнаго Швейцарскаго старика, любопытное, примечания достойное и, многих весьма важных в Европе произшествой, событием оправданное Предсказание, которое он друзьям своим, 20 декабря 1769 года, пред кончиною своею открыл, с присовокуплением Послания к слугам моим Шумилову, Ванке и Петрушке, соч. Г. Фон-Визина. Превод с немецкаго (К. Н.), Спб., 1798, 16 с.

[9]. Благодарение помощта на моя колега и приятел проф. Игор Калиганов от Москва успях да получа копие от това руско издание. Изказвам му най-искрена благодарност.

[10]. М. Стоянов и Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека, т. С., !964, с. 396, рък. № 1081.

[11]. Пак там, с. 398.

[12]. Исторически музей – Габрово, отдел „Възраждане“, сигнатура Р. 1/5. л. 123-а.

[13]. Пак там, л. 130-б.

[14]. Пак там, л. 122-а-122-б.

[15]. Вж. Христо Иванов Христов, Даскал Никола Иванов Гайдаржиолу – един забравен севлиевски възрожденец – списание Векове, кн. 4, 1977, с. 61, приписка № 5.

[16]. Хр. Темелски, Бунтовната ръка Николчова. – сп. Отечество, кн. 2 1984, с. 42.

[17]. Вж. за него у Хр. Ив. Христов, пос. съч. с. 52-61.

[18]. НБКМ – БИА, II В 8430, л. 13-а.

[19]. В. Х. Беязов, Училище и училищни дейци в Севлиево (от 1818 до 1918 год.). – сп. Училищен преглед, год. XXII, кн. 4-5, 1923, с. 216.

[20]. Ив. Д. Шишманов, Вазов за своите творби – лични отзиви. – В: Ив. Вазов, Събрани съчинения, т. XIX (Биографични материали), С., 1957, с. 163.

[21]. Иван Вазов, Събрани съчинения, т. V (Повести), С., 1956, с. 248.

[22]. НБКМ – рък. и стар. отдел № 348/565/, л. I – а, б, За него вж. у Хр. Христов, Плевенският възрожденец Влад Гладичов, – в. Септемврийска победа (Плевен), приложение „Вит“, бр. 6 от 11. VI. 1983 г., с. 7.

[23]. За тях вж. у Хр. Темелски, Самоков през Възраждането, С., 2000, с. 286.

[24]. Сега този ръкопис се съхранява в Девическия манастир в Самоков, сиг. Sam. P. B. Slavo 5.

[25]. Календар за 1877. С предвещанието на Мартин Седека. Издава печатницата на Х. Д. Паничкова (Браила, 1877), 38 с. (№ 5912 по М. Стоянов, Българска възрожденска книжнина, т. I, С., 1957, с. 280).

[26]. Народен българский памятник с предсказанието на Мартина Задека от Христо Попгеоргиев, казанлъчянин, Гюргево, в печятница на в. „Българин“, 1878, 7 с. (№ 1231 по М. Стоянов пос. съч., с. 57)

[27]. Хрисмос или проповедта на блаженаго иеромонаха Агатангела предсказва за политични случки с предвещанието на Мартина Задека (Превод) от Хр. Кисев Калоферски, Свищов, печатница Ясен Д. Паничков, 1878, 61 + 9 с. (№ 4541 по М. Стоянов, пос. съч., с. 209).

[28]. Пак там, с. 1.

[29]. Пак там, с. 1. Двата материала в тази книга са с отделни пагинации.

[30]. Център за славяно-византийски проучвания „Акад. Иван Дуйчев“, инв. № 17647/1993. Над заглавието на корицата с молив е отбелязано името Й. Бакалов. Това фактически е богословът Йоаким Г. Бакалов, който бил преподавател в самоковското богословско училище. Вероятно този екземпляр е бил негово притежание.

[31]. Христо Темелски, Самоков…, с. 303.

[32]. Любопитно предсказание на Мартина Задека, Самоков, 1883, с.12.

[33]. В. Мутафчиева, пос. съч., с. 112. А точно това трето издание го притежават три големи библиотеки“ Библиотека Академии наук СССР, Государственная публичная историческая библиотека РСФСР и Государственная ордена Трудового Красного Знамени публичная библиотека им. М. Е. Салтыкова-Щедрина. Вж. за тези издания в Сводный каталог пусской книги гражданской печати XVIII века 1725-1800, т. II, М., 1964, с. 223 и 475.

[34]. Нейното заглавие е „Предречение о падении Турецкой империи возвещенное султану Амурату Аравийским звездословом Муста едином, с присовокуплением к сему любопытного предсказания сто-шестилетного швейцарского старца Мартына Задека о взятии Константинополя, столицы турецкой империи и о пророчестве, най-денном на гробе Константина Великого на греческом языке, с предречения о том же предмете славнаго Иакова Спона, Москва, в типографии Августа Семена, 1828“.

[35]. Иван Вазов, Под игото, С., 1982, с. 233-234.

[36]. Захари Стоянов, Записки по българските въстания, С., 1975, с. 324-325.

[37]. Вж. Бойчо (А. Горанов), Въстанието и клането в Батак (Исторически очерк), Пловдив, 1892, с. 25.; Н. Беловеждов, Първата пушка за Априлското въстание (Записки по Копривщенското въстание в 1876 година), С., 1901, с. 48-49; Принос за изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня (Разложка). Бележки и спомени на священик Иван п. Панайотов Асянчин, Пловдив, 1915, с. 41; и други.

[38]. Георги Георгиев Димитров, Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение, част II, Пловдив, 1896, с. 396-397.

[39]. П. и Хр. Гъбенски, Историята на града Габрово и Габровските въстания, Габрово, 1903, с. 133.

[40]. Д. Т. Страшимиров, История на Априлското въстание, т. II (Приготовления), Пловдив, 1907, с. 165.

[41]. С. Табаков, История на град Сливен, т. II, С., 1924, с. 326-327.

[42]. Д. Парпулов, Духовник с дух на хайдутин. – Църковен вестник, бр. 25 от 1.X.1968 г., с. 11-12.

[43]. Тодор Събев, Българската православна църква и националноосвободителното движение. – В: Априлското въстание и Българската православна църква, С., 1977, с. 367-391.

[44]. Христо Стоянов Христов, Априлското въстание в Сливенски революционен окръг и родолюбивото ни православно духовенство. – В: Априлското въстание и Българската православна църква, С., 1977, с. 367-391.

[45]. Йоно Митев, История на Априлското въстание, т. I (Предпоставки и подготовка), С., 1986, с. 303.

Изображения: авторът Христо Темелски. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8yl

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s