(От ХVI-ти до половината на ХVII-ти век)

Реформацията и нейното значение

Георги Дерманчев

Реформатори преди реформацията

Първи германски хуманисти

Глупостта не щади и папите, и папския двор. Папите не биха искали да се възкачат на престола на апостол Петър, казва глупостта, ако сериозно бяха се замисляли, че са длъжни да следват Иисусовото учение и Иисусовата бедност, мъки, смърт на кръста и ако сериозно бяха си припомняли, че думата папа значи баща и че носят титлата Sanctissimus. “Кой би искал в такъв случай да заеме това високо място с всички средства и кой би искал да се задържи на него чрез меч, отрова и чрез всевъзможни насилия? Да правиш чудеса не е за нашето време, да учиш народа е трудно, да обясняваш Свещеното Писание е дело за схоластиците, да се молиш е безполезна работа, да проливаш сълзи е женска работа, да живееш в бедност, значи да се изложиш на презрение… И така, за папите не остава друго, освен да налагат интердикт, да обвиняват в ерес” и прочее. Трудът те оставят на апостолите Петър и Павел, които имат достатъчно време за това, а колкото се отнася до блясъка и до ползите от този труд, папите претендират, че им принадлежат. Впрочем, грижите за религията папите са възложили на кардиналите, кардиналите – на епископите, епископите – на свещениците, свещениците – на дяконите, бялото духовенство – на черното, францисканите – на доминиканците, последните на шартрезите, които са ги възложили на вратарите. Колкото се отнася до кралете, глупостта между другото казва: “Луди биха били кралете, ако биха познавали законите, ако биха се грижели за общественото благо, ако биха презирали сладострастието и ако биха изпълнявали сериозно кралските си длъжности. Хвала на Бога! Куртизаните и ласкателите ги предпазват от тази лудост. Те ги увличат в лов, в безполезни или несправедливи войни, които наричат славни войни, или ги приспиват чрез удоволствия. Относно грижите по управлението, това е работа на министрите, които оставят тези грижи на служителите си, а последните на кочияшите си”.

След “Възхвала на глупостта” Еразъм е издал Новия Завет на гръцки (1516) с прекрасни бележки и обяснения на латински в текста. С издаването на Новия Завет, чийто истински текст не е бил познат дотогава на католическа Европа, Еразъм е указал грешките и фалшификациите на Вулгата (Вулгата се нарича старият католически латински превод на Свещеното Писание) относно онази нейна част, що се отнася до Новия Завет. Еразъм е издал и съчинения на църковни отци, работа която, както и издаването на Новия Завет, е имала за цел да се възвърне богословието към неговите първоизточници, както е казвал сам той.

С издаването на Новия Завет и на съчинения на църковни отци Еразъм е дал подтик за самостойно тълкуване на християнските първоизточници и с това е нанесъл голям удар на ученията на схоластическите авторитети, които са се считали за непогрешими, тъй да се каже, през ХІV-ти и ХV-ти век. Най-сетне Еразъм е написал и съчинение предназначено за юношеството под заглавие “Coloquia”.

Улрих фон Хутен

Улрих фон Хутен, който е принадлежал към известна много стара, но забедняла рицарска фамилия, се е родил през 1488 година в замъка Щекелберг при град Фулда и понеже е бил малък на ръст и слаб телесно, баща му е решил да го посвети в духовно звание и затова на 11-годишната му възраст го изпраща да се учи в манастир. Ала, обзет от отвращение към схоластическото манастирско обучение и от голяма любов към класическите произведения, той на 17-годишна възраст, преди да се обвърже с монашеско обещание, избягва от манастира, посещава разни германски университети и се предава на пълен с приключения живот на студент “vagabundus”, на студент-скитник[18] и на скитник поет и публицист. Оставен без поддръжка от баща си, разсърден задето е избягал от манастира, Хутен във време на постоянните си скитания по Германия е бил изложен на гонения, на глад, често е живял от случайни помощи и е спял на открито поле и на гола земя – приятелите му го наричали втори Одисей. Ала несгодите, страданията, постоянните скитания не му попречват основно да изучи старите писатели, да стане велик хуманист и да развие обширна публицистична и патриотична дейност. Добил покровител в лицето на майнцкия архиепископ, който от суета е искал да направи двореца си център на хуманизма в Германия, Хутен през 1515 година се помирява с баща си с условие да изучи правото в Италия, но не довършва учението си. Върнал се в Германия, в град Аугсбург той бива увенчан с лавров венец от самия император Максимилиан в качество на поет – голямо отличие и голяма гордост за него – и постъпва на служба у майнцкия архиепископ. Ала вследствие на неговата буйна дейност Хутен не остава дълго време намира. Преследван, той почва отново скитнически живот и, най сетне, намира убежище в замъка на водителя на рейнските рицари Франц фон Сикинген, добива голямо влияние върху него и след въстанието на рицарите избягва от Германия. Съвсем болен, той отива в Цюрих при Цвингли и наскоро умира (1523) на остров Уфенау в цюрихското езеро в крайна бедност: “Той не остави нищо – ни книги, ни покъщнина, а само едно перо” – казва един съвременник. Като го видял, Цвингли е бил обзет от състрадание, а после е писал: “Този ли е страшният Хутен, този разрушител, когото виждаме да е така нежен към народа и към децата? Тази уста ли, от която проглежда само благост и добрина, повдигна такава силна буря против папистите?”

Като оставим настрана недостатъците на рицаря на хуманизма, както може да се нарече Хутен, а именно, авантюризъм, раздразнителност, буйност граничеща с необузданост, той е бил един от възвишените характери на германското отечество в онези времена. Надарен с големи дарби, крайно трудолюбив, добродушен, великодушен, безкористен, с благородни пориви, Хутен е бил готов на всяка минута да се жертва за правдата, за свободата, за бедните, за слабите, за угнетените. Свободен мислител, въодушевен апостол на истината и първият, може да се каже, велик германски патриот и велик светски публицист, той е бил смъртен враг на злоупотребите и през целия си живот, без да обръща внимание на клевети, препятствия, преследвания, опасности и със слово, и с перо се е борил за църковното, държавно, социално реформиране на Германия, за просветата и прогреса на човечеството[19] и против папското господство, което изобразявал като позорно за Германия чуждо господство – нещо, което никой до това време не е бил изтъквал.

От произведенията на Хутен, на брой 45, едни от най-важните са 5 книги диалози, първо място между които държи “Vаdiscus sive trias romana”, където са описани “лъжите и пороците” на Рим. Те са били изброени обикновено по три. Например, поклонникът в Рим донася оттам три неща: нечиста съвест, развален стомах и празен джоб. Три неща не се срещат в Рим: благочестие, въздържание и прямодушие. Три неща са безбройни в Рим: развалени жени, попове и писари. Три неща могат да поправят Рим: излизане на народа от търпение, единодушие на германските князе и турска войска. От три неща се боят най-много в Рим: да излязат на бял свят лъжите им, да се яви съгласие между германските князе, да се отворят очите на народа. Три неща не допущаха досега на Германия да бъде мъдра: тъпоумието и неразбранщината на князете, упадъкът на науката и суеверията на народа.

Райхлин

Йохан Райхлин, син на куриер при един доминикански манастир, се е родил през 1455 година в баденския град Пфорцхайм и се е учил в прочутото училище в Шлетщад. Благодарение на хубавия си глас той влиза в придворния хор на баденския маркграф, става другар на един от синовете му и заедно с последния отива да се учи в Париж, дето изучава латински и гръцки, а в град Орлеан – право. Върнал се в Германия, Райхлин става адвокат в Щутгарт, после професор в университета в Тюбинген, пътувал е по Италия, поради знанието на чистия латински език е взел участие в една важна мисия в Рим и наскоро добива длъжността съдия във върховното съюзно съдилище на силната тогава “швабска лига”. Осигурен материално и при малка съдебна работа, Райхлин, много тих и мирен по характер и много жаден за знания, наскоро се оттегля в едно имение, където от сърце и душа се предава на научна работа и на задачата да се разпространява новото направление и да се възроди християнството (към края на живота си Райхлин е бил професор в Инголщад и в Тюбинген). Райхлин е превел произведенията на няколко гръцки класици на латински, написал е 2 комедии и една от тях, която е осмивала владичеството на “поповете”, е упражнила голямо влияние, написал е и гръцка граматика, която е принесла голяма полза в онези времена, и съчинението “Rudimenta hebraica[20]” (печатано през 1506 г.) където е открил противоречията между еврейския оригинал на Стария Завет и превода във Вулгатата[21]”, както Еразъм е открил противоречията между гръцкия оригинал на Новия Завет и превода във Вулгата.

Ала голямото значение на Райхлин в историята лежи не толкова в писателството, колкото другаде. Райхлин е бил първият германски хуманист, който се е заел научно да изучи еврейския език, и то не само от любов към науката, а и поради обстоятелството че е вярвал, какво в кабалата[22] се съдържат тайни, които трябвало да се открият. Но когато е бил увлечен от своите занятия по еврейски език и еврейска литература, той става, без да иска и за негово голямо учудване, герой на грандиозна борба между двата силни лагера: онзи на схоластиците, на привържениците на традициите, на дотогавашните наредби и злоупотреби, на преследването и изкореняването на всяка свободна мисъл и убеждение, и онзи на хуманистите, на привържениците на новото направление, на свободата на мисълта и на реформите, борба която отдавна се е подготвяла. Повод, за да се започне тази борба е дал еврейският въпрос, който и сега още служи за знаме на реакционни партии.

Един нечестен скарал се с едноверците си евреин на име Пфеферкорн се покръства и за интерес се обръща в ревностен християнин и върл гонител на еврейството. След като написва 4 брошури против евреите и против техните книги, Пфеферкорн чрез свои силни покровители сполучва да издейства от император Максимилиан заповед (1509), съгласно с която евреите от цялата империя са били длъжни да представят всички свои книги в общинските съвети, за да ги прегледа Пфеферкорн, придружен от комисия, и да изгори онези от тях, които съдържали клевети против християнството. Преди да се пристъпи към прилагане заповедта на императора обаче от императорската канцелария бива поискано мнението на учени от няколко университети и онова на най-добрия познавач на еврейския език и литература – на Райхлин. Райхлин е отговорил, че не трябва да се изгарят еврейските книги, защото евреите са граждани, както и останалите германски граждани, те имат същите права като последните, че самата църква гледа на тях не като на еретици, а като на друговерци, че спрямо евреите трябва да се действа с убеждение и най-сетне, че борба с вярванията и с някои фалшиви възгледи на евреите може да се води, когато техният език и литература научно се изучават и затова би било от голяма полза да се създадат катедри при германските университети по еврейски език и литература. С този отговор Райхлин е показал голяма смелост, защото е било известно, че зад Пфеферкорн са се криели могъщите доминикански монаси от Кьолн, които имали германската инквизиция в ръцете си и стояли начело на схоластиците, на обскурантите (obscuri viri – тъмните хора), както са ги наричали хуманистите. Особено искането на Райхлин да се изучава еврейския език в университетите е повдигнало ненавистта и озлоблението на доминиканските монаси и на обскурантите, защото изучаването на този език, на който е написан Стария Завет, би повело към откриване на многобройните грешки и фалшификации в църковните книги и в богослужението. По подбуда на доминиканските монаси Пфеферкорн издава кален памфлет против Райхлин[23], в който между другото е казвал, че е бил подкупен от евреите. Тъй низко наклеветен, честният и предаден от все сърце и душа на истината Райхлин отговаря тъй също с памфлет (1514), в който е изложил “Тридесет и четирите лъжи на покръстения евреин”. По повод на този памфлет на Райхлин, осъден от доминиканците от Кьолн, се завързват остри полемики и силни неколкогодишни борби между него и хуманистите от една страна, Пфеферкорн и обскурантите от друга страна, полемики и борби, които вдигат голям шум не само в Германия, но и в останалите католически страни и не са нищо друго освен предизвестие на реформацията. “Целият свят – пише един хуманист, – се раздели на две партии, едната е за глупците, а другата – за Райхлин.”

Обвинен в ерес, Райхлин бива повикан пред инквизиционното съдилище в град Майнц, но, поддържан от хуманистите, зад които е стояло общественото мнение, може да се каже, от много градове и от князе, той е отказал да се яви пред съдилището, обръща се към папата, последният натоварва епископите на Шпайер и на Вормс да разгледат неговото дело и те го оправдават (1514). В отговор кьолнските доминикански монаси тържествено изгарят памфлета на Райхлин против Пфеферкорн и поддържани от парижкия и от други университети апелират пред папата. Папа Лъв Х се е намерил в много трудно положение. Той не е могъл да осъди Райхлин, за когото са се застъпили императорът, крале, князе, много влиятелни хора, светски и духовни, не само от Германия, но и от всички католически страни, но в същото време не е могъл да обиди доминиканците, най-ревностните защитници на папската власт и най-сетне, след дълги двоумения отлага въпроса (1516) – постъпка на която хуманистите погледнали като на своя победа.

Писма на тъмните хора

Във време на тези полемики и борби хуманистите издават против обскурантите знаменита сатира, писана във вид на писма, под заглавие “Писма на тъмните хора” (Epistolae obscurorum virоrum), която в много късо време се е разпространила по цяла Германия, добила извънредно голямо влияние и е нанесла смъртоносен удар на схоластиката и на старото направление[24]. Писмата, писани уж от “бакалаври” и “магистри” по богословието, живущи на разни места, които считали себе си за стълбове на правоверието и на науката и си давали карикатурни имена[25], са били адресирани до един професор в Кьолн, когото считали просто за свое божество, по име Ortuinus Gratius, особено ненавиждан от хуманистите, защото е получил хуманистическо образование и е изменил на хуманизма. “Бакалаврите”и “магистрите” строго държали на старото, нападали Райхлин, новото направление и новия латински език, който погубвал вярата, оплаквали се от ”поетите” и от техните произведения, без да са ги чели, до карикатурност са се интересували от райхлиновия процес, повдигали разни празни схоластически въпроси, разправяли разни свои интимни дела и постъпки, за да успокояли съвестта си, искали по тях мнението на любимия си учител. Колкото се отнася до важните въпроси, които интересували света, за тях те не съществували. По този начин ясно са били изтъкнати нищожеството, невежеството, дребнавостта и мнимата ученост на схоластиците. Така например един бакалавър надълго и широко разсъждава върху “извънредно важния въпрос”, дали на един бъдещ д-р по богословието трябва да се казва: magister nostrandus или noster magistrandus. Друг бакалавър, вървейки един ден по улицата с един от приятелите си, среща двама души облечени в черни туники. Той помисля, че те са доктори по богословието, та вежливо им се покланя. Какво правите, казва приятелят му, те са евреи, а вие им сваляте шапка, вие извършихте смъртен грях, идолопоклонство – да правиш чест на евреин или на езичник, значи да действаш против християнството. Бакалавърът се изплашва тъй, като че ли е видял дявола и почва да се извинява с това, че го е направил по незнание. Приятелят му казва след това, че понеже го е направил по незнание, то е грях, който епископ може да прости, а ако би го направил нарочно, то би бил грях, от който само папата би могъл да го освободи. Ала чувствителната съвест на бакалавъра не се успокоява от обяснението и затова иска мнението на любимия си учител по този “много важен въпрос”. Но не само това, “стълбовете на правоверието и на науката” са разправяли на своя любим учител разни случки от техния живот, от които пак се вижда техният егоизъм, чувственост, пиянство, безнравственост и жадност за богатства. Така например един от бакалаврите пише, че се е влюбил в една не само хубава, но и богата жена по име Доротея (бакалаврите и магистрите по богословие са давали обещание за безбрачие). От силна любов той не може да работи денем и да спи нощем, а когато задремел, тъй силно викал насън Доротея, Доротея, че събуждал другарите си. Те го питали, защо вика Доротея, вярвайки, че смъртния му час е дошъл, та вика св. Доротея на помощ. Доротея, за да изпита любовта му, е направила кръст от тебешир и му е заповядала всяка вечер, когато се стъмни, да го целува. Той е вършил това много вечери, ала през една вечер кръстът е бил намазан с нечистотии и когато бакалавърът го е целунал, зацапал си устните, лицето, носа и зъбите. Доротея се е клела, че тя не е намазала кръста и той има още надежда, че ще спечели любовта ѝ. И откъде тази надежда? Забелязал е, че движенията ѝ са станали по-свободни, отколкото от преди и така нататък.

Писмата са били писани на варварски латински език, на кухненски език, както казвали, на който пишели схоластиците, а подражанието е било така изкусно, че много схоластици отначало повярвали, че те са писани в тяхна полза и са съдействали за тяхното разпространение, много монаси са ги чели с удоволствие, бедните монаси в Англия тържествували, а един доминикански монах е купил няколко екземпляра да ги подари на началниците си. С каква самоувереност в пълния успех на своето дело са били обзети райхлинистите се вижда от книгата, която наскоро е излязла от перото на Хутен под заглавие “Triumphus Capnionis (Райхлин се е наричал и с гръцкото име Капнион) и която е допринесла за пълната победа на хуманистите. В тази книга Хутен между друго е писал: “Радвайте се, германци, ръкопляскайте на Капнион, когото вие изтръгнахте от зъбите на най-презрените хора. Сега е безсилна злобата на тези хора, тяхната необуздана ярост утихна. Сега науката е спасена от пропадане, отсега тя ще бъде уважавана и добродетелите ще получат достойна награда. Най-сетне Германия, след като бе дълго време сляпа, прогледна. Науката и изкуствата ще цъфтят, умовете се събудиха. Варварството е изгонено. А вие, мои сътрудници, по-смело напред. Вратата на затвора е разбита. На обскурантите предлагам да се обесят”.

Атмосферата е била препълнена с електричество. Умовете са били така развълнувани, така обзети от недоволство против Рим и против църковните злоупотреби и от стремеж към нещо ново, че и маловажно събитие е могло да породи цяло движение. Лутер е могъл спокойно да се яви и да започне отдавна подготвяната и от началото на века предсказвана от видни духовни лица революционна борба против църквата.

Следва…(виж тук)

______________________________

*Публикувано в Университетска библиотека №17, Нова и най-нова история, Том 1, С., 1922. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[18]. В онeзи времена, когато живото слово още е имало грамадно значение, студентите са се местели от един университет в друг, дето е имало по-известни професори, та студент “vagabundus” е значело просто студент-скитник.

[19]. “Науките процъфтяват, умовете се пробуждат, щастие е да се живее в такова време”, винаги е повтарял той.

[20]. “Rudimеnta hebraica” е било еврейска граматика в първата си част и еврейски речник във втората си част.

[21]. В “Rudimentа hebrаicа” Райхлин, разглеждайки текстове от Вулгата, пише: “Нашият текст казва тъй, а еврейският оригинал казва иначе”, “не зная какво са сънували и какво бъбрят” нашите преводачи (на Стария Завет) и така нататък. Чрез такива подобни изрази Райхлин открива противоречията между оригинала на Стария Завет и Вулгата.

[22]. Кабалата съдържа тайни еврейски учения, които са се явили след съставянето на Свещеното Писание, предавали са се устно и през ХІІ-ти век са били записани.

[23]. В това време въпросът за изгарянето на еврейските книги е бил отложен от императора, или с други думи на този въпрос бил турен край от императорския дворец.

[24]. “Писма на тъмните хора” се състояли от 2 части, излезли в 3 тома. Първата част, съдържаща 41 писма, е излязла през есента 1515 година и през 1516 година е претърпяла 2 издания, а втората, съдържаща 70 писма, е била напечатана през 1517 година. Кои хуманисти са авторите на тази знаменита сатира, не се знае, но знае се, че Хутен е вземал живо участие при съставянето на втората част и че един от известните тогава хуманисти по име Crotus Rubianus е вземал най-дейно участие.

[25]. Например, Schaffsmulius, Scharholzius, Buntenmantellus, Scheerschleiferius, Hasenmusius, Langschneiderius, Muselmannus, Rochus Bochus и пр.

Първо изображение: авторът Георги Дерманчев. Източник Гугъл БГ. Източник на останалите изображения Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8xD