Към философията на религията – продължение 9 и край

Димитър Пенов

5. Теория на Огюст Конт

С името на Конт е свързан, както е известно, oт една страна, позитивизмът като систематично научно-философско схващане и oт друга страна – известният закон за три стадия, които всеки човек поотделно и човечеството като цяло били прекарвали: теологически, метафизически и позитивен. Позитивизмът е принципиално отричане възможността и значението на всякакво познаване основната същност, първопричината, предназначението и смисъла на нещата, отричане е на всяка интуитивност и интроспекция, на всяка метафизическа синтеза. За него съществуват само външните явления, сетивно уловимото, веществото с неговите отношения и затова за единствено възможно и смислено се обявява позитивното емпирическо познание. В теологическия си стадий според Конт човешкият ум, като насочва своите изследвания главно към собствената си природа на съществата, към първите и последни причини на поразяващите го факти, с една дума, към абсолютно познание – си представя явленията като пряко и непрекъснато действие на свръхестествени деятели, повече или по-малко многочислени, с чието произволно вмешателство се обясняват всички аномалии в света. По-късно неизброимото множество свръхестествени фактори в политеизма се замества oт намалено число богове и най-сетне, след дълго развитие (в монотеизма) първоначалното множество, чрез все по-нататъшно задълбочаване и възход на мисълта, отстъпва на едно трансцендентно същество, на чиято воля се приписват всички явления. Във всичките си стадии обаче религията е всякога една одухотворяваща, персонифицираща, идеализираща теория за света, едно светоразбиране. Според Конт религията произлиза и съществува единствено като обяснение на външните явления, като теория за тях, незадоволителна и произволна, която затова именно сетне в прогресивното развитие на човечеството е била заменена, като отначало е заменена с метафизичното обяснение. Същественото за него е, че на мястото на „въображаемите“ живи същества, разпореждащи в света, идва отвлеченото формално мислене, което търси общите същности, първопричини, цели, закони и принципи, към които се свеждат явленията. Но и това обяснение се оказва твърде много произволно и абстрактно, затова също бива преодоляно и завинаги заместено oт емпирическото по методи, практически-утилитарно по предназначение, сетивно-реалистично и относително – защото не търси никаква същност на нещата, а взема само конкретните явления и отношения – научно познание. Исторически първият, теологически стадий е траял до завършването на средновековието; метафизическият започва с реформацията и възраждането, намира силен олицетворител в деизма на ХVІІ и ХVІІІ век и достига кулминационната си точка във френската революция, произведена според Конт oт същински „метафизици“. Настъпва след това вече позитивният период, възглавяван oт самия Конт и предназначен да трае вечно, така че oтсега – нататък всякаква религия и всяка метафизика стават напълно невъзможни[102].

Огюст Конт (1798-1857)

Докато досега изброените теории все съдържаха някаква правда за религията, позитивизмът се оказва само пълно пренебрегване и неразбиране на правдата, което печели почва не за друго, а защото е просто, елементарно, най-много допадащо на отрицателите „обяснение“. Всъщност Конт не обяснява религията нито в нейните първични форми, нито особено във висшите ѝ основи и стремежи. За него религията е знание, теория за света, задоволяване познавателните интереси на човека и то именно чрез обясняване външните явления. Фактически обаче никоя религия, особено висша, не задоволява само теоретически интереси. Всички висши религии са винаги не предходници, а заместници на позитивизма, доколкото винаги заменят едно движещо се в затворен кръг, утилитарно-практическо, биологически-реактивно „опознаване“ само на околното (Umwelt) с едно задълбочаване, надхвърляне, отнасяне явленията към цялостни концепти и към творческа воля. В религията има действително знание, но то е преди всичко оценъчно отношение, а не каузално обяснение[103]. Такива многомилионни религии като будизма, браманизма и християнството, въпреки големите си иначе различия, имат това общо, че по принцип се отнасят критически към наличната действителност на явленията и си поставят за съществена задача освобождаването на човека oт злото и страданията, неизбежни в този свят на позитивизма, преодоляването на всички временно-пространствени отношения – те са религии на спасението. Нито теоретично, нито жизнено-практически те нямат нищо общо с това, в което Конт вижда същността на религията[104].

Ако религиозно-исторически позитивизмът проявява пълна липса на усет за разглежданите религиозни явления, не по-добре е той и по отношение философско-метафизичните обяснения. Вместо изтъкнатото oт Конт заставане на позитивизма на върха на културното развитие, ние го намираме в историческото развитие показван многократно, но не на върха, а на най-низшето, още близко до робското, оковано във вериги и в границите на потискащата физическа действителност, вегетативно съществуване. По силата на своята духовност човекът не търпи това безразлично съществуване, обхваща се oт неизбежното за природата му учудване като начало на всяка философия, потърсва собственото си място в света, навлиза в своята мирогледна устременост и философска тревога. Процесът на развитие тук винаги неизбежно е oт конкретното, сетивно-вещественото към абстрактното, общото. Елементарно правило за логиката е, че понятията се образуват чрез абстракция oт много единични представи. По пътя на това абстрахиране се достига до най-общите принципи и закони, без които единичното наблюдение и впечатление си остават само субективно мислене. Още Платон в „Теетет“ е разкрил естествения и неизбежен ход на мисълта, от възприятията и мненията към обективното общовалидно знание. Никой не може без насилие да сложи прегради на този ход на мисълта при който тя неизбежно стига до метафизичното, до приемането на една действителност отвъд и над наличната сетивна действителност. Стената (която Конт иска да издигне) между фактите и идеите, между дадените реалности и идеалните възможности, е проста илюзия. Човешката душа е именно в постоянно усилие да застане по-високо oт даденото, да върши по-доброто, да се домогва до нещо друго, да се издига над самата себе си. „Човекът, както казва Паскал, постоянно преодолява човека[105]“. Да искаме да го държим само в рамките на околното, това е най-голямото престъпление към неговата природа, която предубедено и противоантропологично се взема за равна на животинската. Човекът всъщност само тогава е човек, когато своите животински инстинкти взема като изходно начало, опора, за да се издигне по-високо, а не като предел, който му се забранява да прекрачи. Ако той носеше като животните веднъж завинаги определена, затворена, ограничена природа, тогава позитивизмът би могъл да бъде достатъчен за установяване отношенията, но той е изкуствено задържане, когато се касае за едно изменящо се, свободно пресътворяващо се същество[106].

Блез Паскал (1623-1662)

В този именно процес на надхвърляне конкретното и достигане до корените, до метафизичните основни закони на нещата – процес, който може да бъде извървян мигновено oт единичния човек – религията е винаги завършек, а не начален стадий. Дивакът със своя фетишизъм показва същото преклонение пред непостижимото, надвишаващо неговите сили, както и най-дълбокомисленият християнин със своето верую, съответстващо на неговия уровен. Че религията не е първично, преодоляно начало, а е завършек, сочи най-добре примерът на първите позитивисти начело със самия Конт. Той започва със своята позитивистична система, но сетне, изпразвайки небето oт духове и светци, създаде си метафизичната идея за Великото същество, Le Grand Etre, Човечеството, докато най-сетне дойде до религиозния стадий с неговия култ и богопочитане. Само че тук измина сам той пътя съвсем обратно на закона, който беше създал: вместо oт фетишизъм да върви през политеизъм към еднобожие, той тръгна oт вярата в едното човечество, към което прибави сетне политеистическия култ на три богини и множество удостоени герои, а завърши с най-чист фетишизъм[107]. Херберт Спенсер пък полага в основата на цялата си иначе позитивистична система своите „основни начала“, в които дълбоко философски изтъква, че съществува една непознаваема рационално, но затова не по-малко реална и действена основна същност, пред която благоговейно следва да се преклоним. Цялото развитие на науката той вижда коронясано с мистична религиозна вяра. Религия и наука са според него еднакво необходими: науката като изследване изследваемото и възвишаване религията чрез очистването ѝ oт противоразумни идоли, а религията като стимул за самата наука и неин естествен завършек[108]. Особено пластично това преклонение е изразено oт Литре, който след като избродил цялото позитивно знание се вижда обгърнат oт безбрежния океан на непознаваемото. Да се впусне по него му липсва кораб, платна и компас. Затова той стои безмълвен и смирен на брега, душата му се изпълва с доверчивост към великото непознаваемо и това чувство дарява свежи сили на неговата мисъл и мир за неспокойното му сърце. Отвъд позитивното знание душата му е запазила своя неугасим копнеж към отвъдното и в религиозен трепет изживява своите върховни моменти, до които самата наука неволно я е довела, разкривайки безбрежността на океана[109].

Тези примери с позитивистите сочат конкретно, че в човека живеят едновременно и еднакво неугасими три потреби на духа: научната, метафизичната и религиозната. Историческите епохи биват характеризирани чрез преобладаващото влияние на някоя измежду тях, но всички са всъщност еднакво силни по простата причина, че тук се касае за едно и също цялостно обгръщане и отношение към света в различни негови страни. Ако Конт поставя oт свое гледище религията в началото, а позитивизма в края, друг oт свое гледище ще постави на върха метафизичните рационалистични построения, а във всичко останало ще вижда преходни степени, докато религиозният ще вижда пък кулминационната точка в религията, към която останалите са само подготвителни[110]. Кой е правият? Метафизикът философ се домогва самоуверено да изрази в рационални формули света, а позитивистът и мистикът еднакво приемат непостижимостта на основната същност. Само че докато позитивистът се отнася отрицателно враждебно, с обърнат гръб към тази същност, религиозният застава с отворени очи и открито сърце към Нея в благоговейно преклонение. Видяхме, че и по същество, а и исторически, с примера на основателите си позитивизмът се оказва чисто насилие над човешката природа, не тържество и триумф на разумния човек, а унизителна поза на щраус, играене на сляпа баба. Това не е само сравнение. Знае се, че децата играят така, а факт е – както изтъква В. Соловьев, – че само на децата до юношеството подхожда и позитивизмът, защото само тогава все още има задоволяване с околното, с жизнено-практическото ориентиране, вземането на света като за нас съществуваща прибавка. Настъпи ли юношеството, настъпват мирогледното търсене, безбрежните копнежи, когато мисълта на човека се характеризира главно чрез категориите за субстанция, причинност и цел и въпросът: „Що е това“? се заменя с въпросите: „Oт какво е това“? Защо е това тъй? С каква цел? и прочее. Тези юношески години са преобладаване на широк идеализъм, на отвлечени мисли и планове, затова тях можем и да считаме метафизически стадий в живота на отделния човек, дошъл не пред – а след – позитивистичния, за да се замени сетне с умъдреността на зрялата възраст, на житейския опит и религията[111]. При възхода не можем да считаме незначителни първите най-долни стъпала, тъй като и детството в развитието на човека има своя самостойна, неизменима ценност. И все пак по-висше е онова състояние, което повече отговаря на вътрешното свободно самосъзнание, което не го държи в плен на никоя околност, а го възправя дръзновен над света. Така религиозното самочувство съвпада с човешкото самочувство. В който момент поиска да осмисли дори позитивистичната утилитарност, човекът неизбежно я отнася и я освещава oт гледище на един абсолютен идеал, който има отражението си в самия човек. Реалното и полезното са за човека не самоцел, а само средства, подбуди за търсене на последното реално, последното полезно – въплъщението на истината, доброто и красотата[112].

Херберт Спенсер (1820-1903)

Макар да се редуват по своето историческо влияние, научното обяснение, метафизичният полет и мистичното съзерцание си остават вечно съществуващи прояви на един и същ човешки дух, застанал между многообразието и сляпата механичност на света и своя собствен първообраз, стремежът към когото е негова основна същност и негово вечно предназначение. Него никакъв позитивистичен схематизъм не ще го спре.

_____________________________

*Публикувано в Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, том VІІ (ХХХІІІ), 9, С., 1957-1958. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[102]. Върху теорията на Конт сравни например Вл. С. Соловьев: „Теория О. Конт о трех фазисах в умственном развитии человечества“ (Собр.соч. т. І); Т. Буткевич, Взгляд Огюста Конта и позитивистов на сущность религии – сп. „Вера и разум“, 1902 № 23, кн. 1 и 2; Хр.Тодоров, Проблеми на съвр. социална фил., 1928 год., стр. 23 нататък, 35 нататък; Эм. Бутру, Наука и религия, стр. 27-60.

[103]. Aug. Sabatier, Religionsphilosophie, S. 6.

[104]. Соловьев, Теория О. Конта… стр. 152 нататък.

[105]. Эмил Бутру: Наука и религия в современной философии, Москва, 1910 г., стр. 56.

[106]. Там, стр. 57.

[107].  Вл. С. Соловьев, статия „Конт“ в руската енциклопедия Брокхаус-Ефрон, т. 31, стр. 131.

[108]. Sabatier, пос.съч., стр. 8. Сравни Г. Спенсер, Основные начала, Спб. 1897 г.; сравни Бутру, пос. съч., стр. 60.

[109]. Там, стр. 9.

[110]. Това прави например Fr. Brentano в своя реферат върху четирите фази в развитието на философията, Leipzig, 1926. 3, Ср. Димитър Пенов, Философия и мироглед, София, 1941 г. стр. 104 нататък.

[111]. Вл. Соловьев, Конт, стр. 31.

[112]. Бутру, пос. съч., стр. 59. 

Първо изображение: авторът Димитър Пенов (1903-1983). Източник Гугъл БГ. Източници на останалите изображения Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8pe

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s