Християнската любов към Бога според „Слово за Божествената и Свята любов“ на блажени Теодорит Кирски*

Росен Миланов

В новозаветния библейски текст на два пъти християнският Бог е определен като любов (1 Иоан 4:8,16)[1]. И самите християни са призовани на първо място към любов към Бога: Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: тази е първа и най-голяма заповед… (Матей 22:37-38) Любовта не се отнася само към живота в този свят, но остава и във вечността: Любовта никога не умира (1 Коринтяни 13:8); най-велика от добродетелите е любовта (1 Коринтяни 13:13). Пораждането на любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра е целта на поръчението (1 Тимотей 1:5). Съответно в християнската литература присъстват много трактати за любовта към Бога; има и едно много красиво и вдъхновено слово-възхвала на любовта към Бога от блажени Теодорит Кирски († около 457 година) – Слово за Божествената и свята любов[2].

Съчиненията на блажени Теодорит може да се разделят на няколко групи: 1) екзегетически, 2) догматически и догматико-полемически, 3) апологетически, 4) исторически, 5) омилетически и 6) писма[3]. Може би най-красивото и най-ценно в духовно отношение е Φιλόθεος ἱστορία ἤ ἀσκητική πολιτεία (Religiosa historia seu ascetica vivendi ratio), обикновено превеждано като История на боголюбците[4]. Към „История на боголюбците“ принадлежи и „Словото за Божествената и свята любов“ – своеобразно философско-богословско заключение към нея. Теодорит иска да разкрие движещото начало на подвижническия живот и го намира в любовта[5].

Слово за Божествената и свята любов на блажени Теодорит Кирски от литературна гледна точка представлява аскетическа проповед[6]. Най-известните аскетически слова (проповеди) са тези на св. Макарий Египетски († 391) – Духовни беседи[7]. Слово за Божествената и свята любов на блажени Теодорит, освен по възвишената си тематика, прилича и по своя език и стил на изказ на беседите на св. Макарий.

И така, как е представена любовта към Бога в Слово за Божествената и свята любов на блажени Теодорит Кирски?

I. Мястото на любовта към Бога в християнския живот

Слово за Божествената и свята любов е допълнение, тясно свързано със самата История на боголюбците. А История на боголюбците е една от най-древните сбирки с жития на светци от определена категория[8]. В случая става дума за преподобни, тоест монаси. Монашеството за блажени Теодорит представлявало образ на небесното на земята и отразявало в себе си недосегаемата му чистота. Естествено, в него действали нови сили, други движещи сили, различни мотиви, получавали се резултати, поразителни в сравнение със средното житейско ниво, но напълно понятни и необходими в своята среда[9]. Несъмнено за великите дела на монасите от История на боголюбците причината е тяхната любов към Бога. В самото начало на своето Слово за Божествената и свята любов блажени Теодорит поставя този въпрос – за подбудите за свръхестествените дела на представените от него монаси. Става ясно, че именно това е целта на написаното от него[10].

Блажени Теодорит сравнява обширно светския с монашеския начин на живот. В съзнанието на автора, който сам е водил аскетически живот, се раждат прекрасни картинни сравнения, крайната цел на които е да се изтъкне, че монасите са лишени от много утехи, характерни за живеещите в света[11]. Сравнението между светския и монашеския живот разкрива по-добре свръхестествената причина за издържането на такива трудности от монасите – любовта към Бога: Ако пък никой от другите хора не е в състояние да понася такива трудове, то явно е, че любовта (ὁ ἔρως) към Бога ги (аскетите – бел. моя) прави способни да се простират отвъд пределите на естеството; и разпалвани (πυρπολούμενοι) от огън свише, с радост те търпят нападението на студа и с небесна роса смекчават зноя на лъчите[12]. Без любовта към Бога, която притежават християнските аскети, не може да се прояви търпение и следователно не може да се извършат велики дела: Ето защо никой от непричастните на тази любов към мъдростта (за която е говорил – бел. моя) не е показал тяхното търпение[13].

Под наименованието Божествена и свята любов блажени Теодорит има предвид, разбира се, любовта на човека към Бога. В Слово за Божествената и свята любов се говори по-малко за обекта на любовта – Бог. Той е наричан често Възлюбен (ὁ ἐρώμενος)[14]. Не се поставя под съмнение Неговата любов към човека, който Го обича. Тоест Бог отговаря на любовта с взаимност. Блажени Теодорит постоянно подчертава духовната красота (τὸ κάλλος)[15] на този Обект; и именно тази красота е причината за любовта към Него.

В любовта на човека към Бога може да се разграничи начален момент, който е тъждествен с началото на вярата. Възможно е, разбира се, да се говори и за много такива моменти, поради което и блажени Теодорит в края на своето Слово призовава своята християнска аудитория (слушателска или читателска) да приеме тази Божествена и свята любов[16]. Това дава основание да се мисли за придобиването на любовта като за процес, в който има възходи и степени.

II. Свойствата на любовта към Бога и действията, произтичащи от нея

Блажени Теодорит постоянно разкрива мислите, чувствата и делата на обичащия Бога човек. Той е описван като влюбен (ἐραστής). В Слово за Божествената и свята любов за означаване на християнската любов към Бога не се употребява единствено думата ἀγάπη. В това отношение текстът е доста разнообразен. Често присъства и думата ἔρως, като едва ли може да се наблюдава разлика в употребата на тези две думи и закономерност при избора им. При разкриването на самото желание, на копнежа от страна на човека се използват най-вече πόθος[17], φίλτρον[18], ἐπιθυμία[19], ἀπόλαυσις[20].

В целия текст на Слово -то на блажени Теодорит любовта се представя като разпалваща и нараняваща, като дори пряко се сравнява с огъня[21]. Много често се говори за пламък на любовта (ἡ φλόξ τῆς ἀγάπης)[22]; използва се и глаголът πυρσεύω (възпламенявам)[23]. Св. апостол Петър е възпламенен от божествения копнеж[24]. Авраам не угасил пламъка на любовта[25]. У Моисей пък желанието (ἐπιθυμία) станало по-силно и по-горещо (σφοδροτέραν καὶ τερμοτέραν)[26]. Съгряващата материална храна може да се сравни с любовта към Бога, която съгрява вътрешно. Любовта дори храни (τρέφει)[27].

Любовта към Бога притежава и нараняващо (в определен смисъл) действие, което обаче е само и единствено положително. Св. апостол Петър е наранен от копнежа (τετρωμένος τῷ πόθῳ)[28]. В текста се говори за стрелите на любовта (τῆς ἀγάπης αἱ ἀκίδες)[29], както и за жилата на Божествената любов (τῆς θείας ἀγάπης τὰ κέντρα)[30]. Но тези стрели на любовта към Бога, от които са наранени и описаните в История на боголюбците монаси, са сладостни[31].

Любовта действа разностранно и многообразно у тези, които са я пожелали и придобили. Най-явни и силно изразени в целия си духовен блясък са действията на любовта у християнските аскети: Тя (любовта – бел. моя) ги храни, напоява, облича, окриля, научава ги да летят, прави ги способни да се реят по-горе от небето и доколкото  e възможно, им открива Възлюбения (τὸν ἐρώμενον), с представата за това съзерцание разпалва желанието (τὸν πόθον), възбужда привързаността (τὸν φίλτρον) и запалва най-силен пламък[32]. Божествената любов, макар да е различна от човешката любов, все пак прилича по някои свои качества на нея: Защото, както увличаните от плътската любов във виждането на любимия намират храна за своята привързаност и с това усилват тази страст, така и наранените от Божествената любов, представяйки си онази Божествена и чиста красота, правят стрелите на любовта по-остри и колкото повече копнеят да се насладят, толкова по-далеч са от насищането[33].

Съществуват много примери в Свещеното Писание за придобиването на любовта към Бога и за нейните действия. Като такъв пример може да се посочи Моисей. След като разказва за любовта на Моисей към Бога, поради която той постил четиридесет дни и често се удостоявал със съзерцание на Бога, блажени Теодорит разкрива една съществена черта на тази любов – нейната ненаситност и постоянното ѝ разгоряване с още по-голяма сила. Може да става сравнение с огъня, който от прибавянето на съответен материал получава още по-голяма сила: И колкото повече някой се занимава с Божественото, толкова повече разпалва пламъка на любовта[34].

Естествено е обръщането в Слово за Божествената и свята любов и към Свещеното Писание на Новия Завет. Фигурите, които са представени, са на двамата първовърховни апостоли Павел и Петър. Св. апостол Павел е пример за човек, изпълнен с любовта към Бога. Но първо идва обичта не на човешкия род, а на Бога, Който е изпратил Своя Син за спасението на хората[35]. Съответстващото поведение от страна на християнина включва понасянето с готовност и дори с желание на скърбите: …с радост понасяме атаката на скърбите. Защото, сравнявайки житейските мъки с любовта към Господаря, ги намираме за крайно леки. Ако съберем заедно всички мними приятни неща и удоволствия с нея, то противопоставеното на тях Божествено желание показва, че те са по-несъстоятелни от сянка и по-слаби от пролетни цветове[36].

Любовта, според тълкуванието на блажени Теодорит, превъзхожда всичко – и печалното, и радостното отстъпва на нея[37]. Тя прави така, че гладът е по-приятен от всяко наслаждение, гонението е по-сладостно от покоя и така нататък[38]. Изобщо заради любовта скръбното изглежда радостно. Любовта се отнася към вечното и непреходното[39].

Св. апостол Петър също е пример за любов към Бога. Блажени Теодорит привежда мястото от Евангелието според Иоан, където най-силно е показана любовта на Петър към Спасителя и където се разбират наградите, получавани от любовта (Иоан 21:15-17)[40]. Разбира се, в св. апостол Петър ясно се вижда, че любовта може да се колебае и има моменти, когато тя е силна, а има и такива, в които отслабва. Това е и една съществена разлика в любовта на Бога и любовта на хората. Бог като неизменен притежава неизменна любов, а човекът може да намали любовта си към Бога или дори да отстъпи от нея.

Любовта носи радост; за придобилия любов към Бога и скърбите са причина за радост. Така се случило, когато апостолите били преследвани от юдейския синедрион, според описаното в Деяния апостолски (5:41)[41]. Любовта към Бога донася веселие при страданието за Любимия. Сякаш като пример за това веднага е представен св. апостол Петър при мъченическата си смърт[42].

III. Новият духовен свят на божествената любов

Любовта към Бога е необикновена сила за необикновени дела. Тя обръща понятията в мисълта на човека. Благодарение на нея той започва да счита, че царската багреница с нищо не се отличава от паяжините[43], телесното здраве не цени като достойно за завиждане[44], нито определя благополучието с богатството и разкоша[45]. Според мисълта на блажени Теодорит любовта към Бога прави човека, който я е придобил, неподвластен на законите, владеещи другите хора – тоест тя го пренася в някакъв нов свят с непознати сили и необичайни отношения. Тук действат лица, които само видимо принадлежат на земята, но всъщност превишават нейните закони и преминават в сфера, неподлежаща на тяхното влияние[46].

Какви са ценностите в този нов свят на Божествената любов? За блажени Теодорит добродетелта и любовта към мъдростта са постоянно благо[47]. Тяхната ценност се съзира в трайността и непреходността им, защото времето не намалява, а увеличава тяхната сила (на добродетелта и любовта към мъдростта – бел. моя)[48]. Храна за любовта към мъдростта пък, според блажени Теодорит, е именно любовта към Бога[49]. Съвсем естествено е тогава, че не е възможно да се преуспява в любовта към мъдростта, без да се притежава любов към Бога[50]. Аскетите в История на боголюбците и представените в Слово-то на блажени Теодорит библейски фигури притежават любов към Бога. Тази любов ги влече към Премъдростта и за Теодорит подвижниците са преди всичко „поклонници на истинската мъдрост[51]“.

В Слово за Божествената и свята любов присъства химн на любовта към Бога[52], минаващ през цялото Свещено Писание и намиращ своя прекрасен завършек в светиите, за които вече е говорено в История на боголюбците. Тук Адам в своето грехопадение е пример за изгубване на любовта към Бога[53]. Образци за обратното са: Авел, Енох, Ной, Мелхиседек, Авраам, Исаак, Яков, Иосиф, Моисей[54].

Подобно на св. апостол Павел, и блажени Теодорит прекъсва своя химн на любовта с възклицание: И защо трябва да се продължава и да се разпростира извън мярка словото? Служейки си с Божествената любов и украсявайки се с нея, целият сонм на пророците се издигнал към най-съвършената добродетел и оставил след себе си вечнопомнена слава. А и ликът на апостолите, и сонмовете на мъчениците, като приели този огън, презрели всичко видимо и пред всичко приятно в живота предпочели безчислени видове смърт. Като възлюбили Божествената красота, като помислили за Божията любов към нас, като съзнали хилядите благодеяния, те сметнали за срам да не пожелаят онази неизречена красота и да станат неблагодарни към Благодетеля. Затова запазили своя завет с Него до смърт[55].

В една християнска проповед не може да не се призоват и слушателите (респективно читателите) към придобиването на това, за което се говори. Така постъпва и блажени Теодорит – разбира се, ако неговите думи не са били подплатени със силата на личния опит, те едва ли биха подействали на аудиторията: Да приемем и ние тази любов и омаяни от красотата на Жениха, копнеейки за обещаните блага, подтикнати от множеството благодеяния и уплашили се да не попаднем под отговорност за неблагодарността, да започнем да обичаме и пазим Неговите закони! Понеже такова е правилото на дружбата – едно и също да се обича, едно и също да се ненавижда[56]. Любовта към Бога трябва да има своя плод, своето, така да се каже, доказателство – това е единението с Божествената воля и нейното следване, според думите на Христос: Ако някой Ме обича, ще спази учението Ми (Иоан 14:23)[57].

В своето Слово за Божествената и свята любов блажени Теодорит Кирски показва възвишеността на християнската любов към Бога, която се различава по много качества от обикновената човешка любов. В любовта към Бога присъства сладостна „болка“, а не такъв вид болка и скръб, която често се вижда в човешката, земна любов. Любовта към Бога е съвършена и чиста, както е съвършен и чист нейният Обект. В нея, разбира се, присъстват много прекрасни моменти на неизказана радост от общуването с Възлюбения; но същевременно тя не познава насищане, така че да престане да бъде търсена и да привлича – усъвършенстването в любовта към Бога е безкраен процес.

В Слово за Божествената и свята любов блажени Теодорит говори за най-добрите представители на човешкия род в неговото време – хора с извънредна сила на духа, поразителна твърдост на волята, самоотвержено благочестие и необятна любов към Бога и ближните[58]. Повечето от днешните християни едва ли ще достигнат такава степен на любов към Бога, но все пак и те могат и са длъжни още тук, на земята да се докоснат поне в известна степен до този нов свят – света на Божествената любов.

_________________________

*Публикувано в https://bogoslovskamissal.wixsite.com/sofia-university и сп. Богословска мисъл, кн. 1, 2013, с. 129-138. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Цитатите от Свещеното Писание са по изданието: Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет и неканоничните книги. Нов превод от оригиналните езици. София: Българско библейско дружество, 2013.

[2]. Theodoretus Cyrensis. Λόγος περὶ τῆς θείας καὶ ἁγίας ἀγάπης (Oratio de divina et sancta charitate); или просто Περὶ τῆς θείας ἀγάπης (Sources chrétiennes (SC) 257. Paris, 1979).

[3]. Цоневски, Илия. Патрология. Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели, София: Синодално издателство, 1986, с. 350.

[4]. Theodoretus Cyrensis. Φιλόθεος ἱστορία ἤ ἀσκητική πολιτεία (Religiosa historia seu ascetica vivendi ratio) (SC 234. Paris, 1977; SC 257. Paris, 1979).

[5]. Флоровски, прот. Георги. Източните отци – V–VIII век. Прев. Сл. Янакиева. Б.м., б.г., с. 117.

[6]. Вж. Поптодоров, Тодор. Омилетика. Т. 2. История на проповедта. Фототипно издание. София, 1992, с. 173.

[7]. Предмет на словата на св. Макарий е вътрешният, духовният живот на човека, който се възвисява постепенно към Бога по пътя на съзерцателното уединение и аскетическите добродетели. Пак там, с. 174.

[8]. Вж. Ризос, Димитриос. Агиология. Прев. от гръцки Г. Димитров. София, 1993, с. 19.

[9]. Глубоковский, Николай. Блаженный Феодорит, еп. Киррский. Его жизнь и литературная деятельность. Том II. Москва, 1890, с. 428.

[10]. Вж. Theodoretus. Oratio… 1 (SC 257, p. 256).

[11]. В литературен план постоянно има преминаване от едната към другата картина. Първо се показват пастирите с техните скърби и с техните утехи. После се изобразяват и монасите с техните доброволни лишения от храна и питие. Вж. B. Theodoretus. Oratio… 2–3 (SC 257, pр. 256–262).

[12]. Εἰ δὲ μηδεὶς τῶν ἄλλων ἀνθρώπων ἀντισχεῖν πρὸς τοὺς τοιούτους πόνους δεδύνηται, δῆλον ὡς ὁ περὶ τὸν Θεὸν ἔρως ὑπερβῆναι τοὺς τῆς φύσεως παρεσκεύασεν ὅρους  καὶ τῷ ἄνωθεν πυρσῷ πυρπολούμενοι, φέρουσιν ἀσπασίως τὴν τοῦ κρυμοῦ προσβολήν, καὶ τῇ ἐντεῦθεν δρόσῳ, τὴν τῆς ἀκτῖνος καταπραΰνουσι φλόγα. Theodoretus. Oratio… 4 (SC 257, pр. 262–264).

[13]. Οὐδεὶς τοίνυν τῶν ἔξω τῆς τούτων φιλοσοφίας, τὴν τούτων ἐπιδέδεικται καρτερίαν. Theodoretus. Oratio… 3 (SC 257, p. 262).

[14]. Вж. например Theodoretus. Oratio… 4 (SC 257, p. 264).

[15]. Вж. например Theodoretus. Oratio… 4 (SC 257, p. 264); 18 (SC 257, p. 306).

[16]. Вж. Theodoretus. Oratio… 21 (SC 257, pр. 312–314).

[17]. Вж. например Theodoretus. Oratio… 4 (SC 257, p. 264).

[18]. Вж. например ibidem.

[19]. Вж. например Oratio… 5 (SC 257, p. 266).

[20]. Вж. например Oratio… 5 (SC 257, p. 268).

[21]. Вж. например ibidem.

[22]. Вж. ibidem.

[23]. Вж. ibidem.

[24]. …τῷ θείῳ πυρπολούμενος πόθῳ. Theodoretus. Oratio… 13 (SC 257, p. 292).

[25]. …οὐκ ἔσβεσε τὸν τῆς ἀγάπης πυρσόν. Theodoretus. Oratio… 17 (SC 257, p. 300).

[26]. Theodoretus. Oratio… 5 (SC 257, p. 266).

[27]. Вж. например Theodoretus. Oratio… 4 (SC 257, p. 264).

[28]. ejusdem, Oratio… 10 (SC 257, p. 280).

[29]. Oratio… 4 (SC 257, p. 264).

[30].  Oratio… 4 (SC 257, p. 264); 21 (SC 257, p. 312).

[31].  Вж. Oratio… 20 (SC 257, pр. 310–312):  … бяха наранени от сладките стрели на любовта… (… τοῖς γλυκέσι τῆς ἀγάπης ἐτρώθησαν βέλεσι…)

[32]. Οὗτος αὐτοὺς καὶ τρέφει, καὶ ἄρδει, καὶ περιβάλλει, καὶ πτερὰ δίδωσι, καὶ πέτεσθαι διδάσκει, καὶ τὸν οὐρανὸν ὑπερβαίνειν παρασκευάζει, καὶ τὸν ἐρώμενον ὡς δυνατὸν ἐπιδείκνυσι, καὶ τῇ φαντασίᾳ τῆς θεωρίας πυρσεύει τὸν πόθον, καὶ διεγείρει τὸ φίλτρον, καὶ σφοδροτέραν ἐξάπτει τὴν φλόγα. Oratio… 4 (SC 257, p. 264).

[33]. Καθάπερ γὰρ οἱ τῶν σωμάτων ἐρῶντες ὕλην ἀπὸ τῆς θέας τῶν ἐρωμένων τῷ φίλτρῳ πορίζουσι καὶ τὸν οἶστρον ἐκεῖνον χαλεπώτερον ἀπεργάζονται, οὕτως οἱ τῆς θείας ἀγάπης τὰ κέντρα δεχόμενοι, τὸ θεῖον ἐκεῖνο καὶ ἀκήρατον φανταζόμενοι κάλλος, ὀξυτέρας τῆς ἀγάπης τὰς ἀκίδας ἐργάζονται καὶ ὅσῳ πλέον ἀπολαῦσι ποθοῦσι, τοσούτῳ μᾶλλον τὸν κόρον ἐλαύνουσι. Theodoretus. Oratio… 4 (SC 257, p. 264).

[34]. Καὶ ὅσῳ ἄν τις πλέον τοῖς θείοις ἐνδιατρίψῃ, τοσούτῳ μᾶλλον ἐξάπτει τῆς  ἀγάπης τὴν φλόγα. Theodoretus. Oratio… 5 (SC 257, p. 268).

[35]. Вж. Theodoretus. Oratio… 6 (SC 257, p. 270).

[36]. …φέρομεν ἀσπασίως τὴν τῶν ἀνιαρῶν προσβολήν. Ἀντιταλαντεύοντες γὰρ τῷ περὶ τὸν δεσπότην φίλτρῳ πάντα τοῦ βίου τὰ λυπηρά, κοῦφα λίαν εὑρίσκομεν. Κἂν τὰ τερπνὰ δὲ ἅπαντα καὶ θυμήρη δοκοῦντα κατὰ ταὐτὸν συναγάγωμεν, ἀντισταθμώμενος ὁ θεῖος πόθος σκιᾶς ἀδρανέστερα καὶ εἰαρινῶν ἀνθέων εὐφθαρτότερα δείκνυσι. Theodoretus, Oratio… 7 (SC 257, p. 272).

[37]. Вж. Theodoretus. Oratio… 7 (SC 257, p. 274).

[38]. Вж. ejusdem, Oratio… 8 (SC 257, p. 276).

[39]. Вж. Oratio… 8 (SC 257, p. 276).

[40]. Вж. Oratio… 10 (SC 257, p. 284).

[41]. Вж. Oratio… 13 (SC 257, p. 290–292).

[42]. Вж. Oratio… 13 (SC 257, p. 292).

[43]. …ἀραχνίων οὐδὲν διαφέρειν ὑπολαμβάνει τὴν βασιλικὴν ἁλουργίδα… Theodoretus. Oratio… 14 (SC 257, p. 294).

[44]. …οὐ μακαριστὴν ἡγεῖται τὴν ὑγίειαν τοῦ σώματος… Ibidem.

[45]. …οὐδὲ πλούτῳ καὶ τρυφῇ τὴν εὐδαιμονίαν ὁρίζεται…  Ibidem.

[46]. Глубоковский, Н. Цит. съч., с. 430.

[47]. Ἀρετὴ δὲ καὶ φιλοσοφία, μόνιμον ἀγαθόν… Theodoretus. Oratio… 15 (SC 257, p. 296).

[48]. Ταύτης ὁ χρόνος οὐκ ἀφαιρεῖται τὴν δύναμιν, ἀλλ’ αὔξει τὴν δύναμιν. Ibidem.

[49]. Вж. ibidem.

[50]. Вж. ibidem.

[51]. Флоровски, прот. Георги. Цит. съч., с. 117.

[52]. Много подобен на химна на вярата в глава 11 на новозаветното Послание до евреите от св. апостол Павел.

[53]. Вж. Theodoretus. Oratio… 16 (SC 257, p. 298).

[54]. Вж. Theodoretus. Oratio… 16-18 (SC, p. 298–306).

[55]. Καὶ τί δεῖ μηκύσειν καὶ πέρα τοῦ μέτρου τὸν λόγον ἐκτείνειν ; Τῇ θείᾳ γὰρ ἀγάπῃ πᾶσα τῶν προφητῶν ἡ συμμορία κεχρημένη καὶ κοσμουμένη, καὶ τὴν τελεωτάτην κατώρθωσεν ἀρετήν, καὶ ἀείμνηστον τὸ κλέος κατέλιπε. Καὶ μέντοι καὶ τῶν ἀποστόλων ὁ χορὸς καὶ τῶν μαρτύρων οἱ δῆμοι, τοῦτο τὸ πῦρ εἰσδεξάμενοι, πάντων μὲν ὑπερεῖδον τῶν ὁρωμέ-νων, πάσης δὲ ζωῆς ἡδίστης τὰ μυρία τῶν θανάτων εἴδη προείλοντο. Ἐρασθέντες γὰρ τοῦ θείου κάλλους, καὶ τὸ περὶ ἡμᾶς τοῦ θεοῦ λογισάμενοι φίλτρον, καὶ τὰς μυρίας ἐνθυ-μηθέντες εὐεργεσίας, αἰσχρὸν ἡγήσαντο μήτε τὸ κάλλος ἐκεῖνο ποθῆσαι τὸ ἄφραστον, καὶ ἀχάριστοι περὶ τὸν εὐεργέτην γενέσθαι. Τούτου χάριν, μέχρι θανάτου τὰς πρὸς αὐτὸν συνθήκας ἐφύλαξαν. Theodoretus. Oratio… 18 (SC 257, p. 306).

[56]. Τοῦτο καὶ ἡμεῖς τὸ φίλτρον δεξώμεθα, καὶ τῷ κάλλει τοῦ νυμφίου καταθελγόμενοι, καὶ τῶν ἐπηγγελμένων ἀγαθῶν ἐφιέμενοι, καὶ τὸ τῶν εὐεργεσιῶν ἐντρεπόμενοι πλῆθος, καὶ τὰς τῆς ἀχαριστίας δεδιότες εὐθύνας, ἀγαπῶντες δὲ φύλακες αὐτοῦ τῶν νόμων γενώμεθα. Οὗτος γὰρ ὅρος φιλίας, τὸ ταὐτὰ φιλεῖν, καὶ ταὐτὰ μισεῖν… Theodoretus. Oratio… 21 (SC 257, p 312-314).

[57]. Вж. Theodoretus. Oratio… 21 (SC 257, p. 314).

[58]. Глубоковский, Н. Цит. съч., с. 432.

Изображения: авторът Росен Миланов, блажени Теодорит Кирски (393-458) и негови творения. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-8dN

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s