Християнска любов към Бог – продължение 2*

Иван Панчовски

3. Прояви на християнската любов към Бог

Християнската любов към Бог е толкова чудна и неизчерпаема по прояви, че нейното изследване и характеризиране в това отношение може да бъде само схематично и винаги непълно.

1.Страхът Божи е нисша, ала твърде важна проява на християнската любов към Бог. “Бой се от Бога от любов към Него” – наставлява св. Исаак Сириец[27]. По силата на пламенната си любов към Бог християнинът се бои да не би чрез необмислена и безнравствена постъпка по някакъв начин да оскърби своя небесен Отец и да стане недостоен за светата Му любов. “Бой се от Бога” – ни се заповядва както в Стария, така и в Новия Завет (Левит 19:32; Второзаконие 6:13; 12:4; Иисус Навин 24:14; Псалом 32:8; 33:10; Притчи 3:7; 24,11; Еклисиаст 5:6; Исаия 8:13; Лука 12:5; 1 Петра 2:17). Който обича Бог – според думите на Псалмопевеца – служи на Господ със страх и се радва пред Него в трепет (Псалом 33:10). “Със страх Господен – казва премъдрият Соломон – се зло отклонява” (Притчи 16:6). А апостол Павел съветва: “Нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу, с благоговение и страх (Евреи 12:28). Вярващите ходят в страх Господен (Деяния на светите апостоли 9:13); със страх Божи прекарват времето на земното си съществуване (1 Петра 1:17) и вършат свети дела (2 Коринтяни 7:1). Страхът, който произтича от любовта към Бог, не е робски, а синовен, понеже вярващите не приемат духа на робство, а Духа на осиновение (Римляни 4:15). Поради това този страх не терзае, не измъчва и не ужасява сърцето на вярващия, а го услажда, дава му мир и радост, доставя му веселие, изобилен живот, дългоденствие, благополучие, чест и слава (Притчи 10:27; Премъдрост на Иисус син Сирахов 1:11-12).

Напълно самопонятно е, че синовният страх Божи принадлежи към висшите степени на любовта към Бог. Робският и мъчителен страх Божи е само начало на богомъдрието (Псалом 110:10; Притчи 1:7) ала не е негов край, който е съвършената любов. В нея няма страх. “Съвършената любов – казва апостол и евангелист Иоан Богослов – пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта” (1 Иоан 4:18). На такава степен на съвършена любов се издигнал св. Антоний Велики. Тогава той казал: “Аз вече не се боя от Бога, а Го обичам”[28]. Според св. Григорий Богослов правилото, “че начало на мъдростта е страхът от Господа (Псалом 119:10; Притчи 1:7), е като че ли само първа пелена; мъдростта, която превъзмогва страха и преминава в любов, пък ни прави Божии приятели и от роби – синове”[29]. Напълно в същия дух преподобни Авва Доротей различава два вида страх: единият е първоначален, а другият – съвършен. Първият е присъщ на ония, които, тъй да се рече, начеват да бъдат благочестиви, а вторият е страхът на светиите, който са достигнали степента на съвършената любов. Например, оня, който изпълнява Божията воля поради страх от мъки, той е още новоначален, понеже върши доброто не заради самото него, а поради страх от наказание. Но друг изпълнява Божията воля от обич към Бог, която се изразява именно в това, че Му благоугажда; такъв човек знае в какво се състои същинското добро; той е познал какво значи да бъдеш с Бог. Именно този притежава истинска любов, която апостол и евангелист Иоан Богослов нарича съвършена. Тя го довежда до съвършен страх, понеже той се бои от Бога и изпълнява волята Му вече не поради страх от наказание, вече не за да избегне мъчения, но понеже е вкусил от самата сладост на пребъдването в Бог и се бои да не отпадне и да се лиши от нея. Съвършеният страх, който се ражда от тази любов, пропъжда първоначалния страх. Ето защо Апостолът казва: “Съвършената любов пропъжда страха”[30]. И наистина, когато човек е обзет от съвършена любов към Бог и върши всичко, подбуждан, ръководен и вдъхновяван от нея, в сърцето му няма място за никакъв мъчителен страх от Бога, понеже той не извършва грехове, с които да оскърби Бога и да се чувства недостоен за Неговата любов.

Робският страх от Бога, който се състои в боязън от временни и вечни наказания за извършените грехове, колкото и да е различен от синовния страх от Бога и да е много по-нисш в морално отношение, все пак в никой случай не трябва да бъде считан за порок, както правят някои моралисти[31]. Той наистина свидетелства, че притежаващите го се намират на съвсем нисшите степени на християнския живот, че те още не са познали Бог като обичащ небесен Отец и че още не са се издигнали до синовно отношение към Него. Ала този страх не е порок, нито е лишен от всяка религиозно-нравствена ценност, тъй като чрез него се тръгва по лествицата на християнското усъвършенстване, без което никой не може да се издигне до възвишената любов към Бог. Страх от Господа е начало не само на мъдростта, но и на съвършенството въобще, понеже чрез него се тръгва и се върви по пътя на религиозно-нравственото издигане. Който не постави това начало и не гради върху неговата основа, едва ли ще може да се издига нагоре и да съзида сградата на религиозно-нравственото си съвършенство. Когато човек се въздържа от зло от робски страх и не го извършва, за да не бъде подложен на страшно наказание, той постепенно и лесно може да дойде до по-висше състояние и да извършва доброто доброволно. Всяко извършване на добро, дори по най-нисши мотиви, дава на човека възможност да изостря нравствения си усет и да разбира високата красота и ценност на доброто. Тогава той ще почне да извършва доброто вече заради самото него, а не от страх пред наказание или от очакване награда.

Дори взет сам по себе си, без оглед на това дали ще приведе до по-голямо религиозно-нравствено съвършенство, робският страх от Бога трябва да бъде признат за положителна религиозно-нравствена проява в сравнение с нравствения нихилизъм и с етико-скептическия индиферентизъм, в който липсва всеки страх, но заедно с това и всяка задръжка по пътя на греха. “Страхомъ же господнимъ уклоняется всекъ отъ зла” (Притчи 15:27; срв. 16:6).

2.Наред със синовния страх в християнската любов към Бог винаги има синовна благодарност към Бога. Който обича Бог, той е познал Божията безмерна любов и нейните безчислени и безпределни дарове към него. Поради това любовта към Бог винаги подтиква към благодарност и е изпълнена с благодарност към Твореца на вселената и Подателя на живота. Благата, които имаме и можем да имаме – битие, живот, здраве, материални и духовни ценности, изкупление и спасение, земно щастие и вечно блаженство (срв. Иаков 1:17) – всичко това в последна сметка дължим на Бог, то е дар на безпределната Му любов. Ала най-великият дар, с който Бог постоянно и непрекъснато ни ощастливява, е Неговата безмерна и безгранична обич към нас. Както за материалните блага, така и за духовните ценности, между които на първо място е любовта, ние дължим на Бога безкрайна благодарност. Затова апостол Павел многократно ни приканва да благодарим на Бог винаги и за всичко (Ефесяни 5:20; срв. 1 Солуняни 5:18, 1 Тимотей 2:1; Колосяни 3:17; Филипяни 4:6). Благодарността към Бога обаче най-дълбоко чувства и най-искрено изживява християнинът, който обича Бога от цялата си душа. Християнската благодарност към Бог не се състои само в сърдечно разположение и не се изразява само в думи, но и в дела и то предимно в дела. Съдържащата се в любовта към Бог благодарност се проявява в борбата за достоен живот, за да можем поне малко да покажем, че ценим даровете на Божията обич към нас и ги употребяваме за увеличаване и възтържествуване доброто и правдата в света.

3.Християнската любов към Бог по-нататък се изразява в послушание към Бога, в изпълняване Божията воля, в спазване Божиите заповеди. Нашата обич към Бога е отговор на Божията любов към нас. Ние обичаме Бог, понеже Той пръв ни възлюби и чрез любовта Си към нас ни разкри божествената Си красота и светата Си доброта – достойни само за възхищение и обич от наша страна. Щом Бог ни обича, Той ни желае само доброто. Следователно ние най-добре ще засвидетелстваме любовта и благодарността си към Бог, като изпълняваме волята Му. Целият земен живот на Иисус Христос, от самото му начало (вж. Евреи 10:5 и сл.) до кръстната смърт (Филипяни 2:8), е протекъл под знака на послушанието към Отца. Своята любов към Отец Спасителят е проявил както в общественото Си служение (Иоан 4:34; 6:38), така и в изкупителните Си страдания (Евреи 5:8) чрез предано и непрекъснато послушание (Римляни 5:19). Той е възлязъл на Голготския кръст в смирено и послушно изпълнение волята на Своя Отец. Чрез висш акт на саможертвено послушание Той е дал на света възможност да разбере, че обича Отец и както Му е заповядал Отец, тъй и прави (Иоан 14:31). Следвайки този божествен пример, всеки християнин трябва да проявява и утвърждава любовта си към Бог в доброволно послушание към светата Му воля. Спасителят казва: “Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби… Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми… Който Ме не люби, не спазва словата Ми” (Иоан 14:21,23-24; срв. 15:10). Същото свидетелства апостол и евангелист Иоан Богослов, като пише: “Любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му” (1 Иоан 5:3). “Който пази словото Му, у него наистина Божията любов е съвършена” (1 Иоан 2:5). И действително, как може човек да обича Бог, без същевременно да изпълнява волята Му, да спазва заповедите Му? Поради това който казва, че познава и обича Бог, а не съблюдава заповедите Му, той е лъжец и истината не е в него (1 Иоан 2:4).Послушанието към Бога е висше християнско украшение. То – според израза на св. Иоан Златоуст – представлява красотата на християнската душа[32].

Послушанието към Бог, което извира от любовта към Него, има висока не само религиозна, но и нравствена ценност. То се изразява в изпълняване Божия закон, който е изява на Божията свята воля. А ценностното съдържание на този закон не се състои в нещо друго, освен в любовта, тъй като той е същностна проява на Бог, Който е любов (1 Иоан 4:8 и 16). Следователно в послушанието към Бог от обич към Него се осъществява най-висшата нравствена ценност – любовта. При това тук тя е както материално съдържание, така и ръководен мотив на моралното постъпване. Чрез послушанието си към Бог християнинът изпълнява Божия закон не по някаква странична или чужда на неговото съдържание подбуда, нито по някакъв чисто формален мотив, като например уважение към самия закон, както изисква формалистичната етика на Емануел Кант. Обичта към Бог като мотив за изпълняване на Божия закон винаги е тъждествена с най-висшата морална ценност или със самото добро – нравствената любов, понеже Бог като любов е абсолютно добро. Няма добро извън нравствената любов: тя като най-висша и всеобхватна морална ценност включва в себе си всяко добро. “Основата на всяко добро – пише св. Иоан Златоуст – не е нищо друго освен любовта[33].” А абсолютното добро не стои извън и над Бог. То влиза в състава на Неговата същност и е изява на Неговата воля. Следователно който от любов към Бог проявява послушание към Него и изпълнява свeтия Му закон, той всъщност извършва добро заради самото него, заради неговата самоценност. Значи тук чрез любовта към Бог и чрез послушанието към Него се проявява обич от обич. При това тук любовта не е някакъв безличен принцип или формален закон, към който не може да се проявява не само същинска нравствена обич, но и истинско уважение, а личното същество на Бог. Любовта и уважението се насочват не към някакво безлично добро или към някакъв формален закон на доброто, а към добрата личност – божествена или човешка. При послушанието към Бог нравственият закон се изпълнява и добро се извършва от обич към Бог – абсолютното ипостасно, персонално добро.

В послушанието към Бог, което извира от християнската любов към Него и чрез което се изпълнява нравственият закон, няма външна принуда. Всеизвестна психологическа и етическа истина е, че любовта не се мери с никаква принуда. Тя винаги е съзнателен и свободен акт на личност. Следователно и послушанието, което извира от християнската любов към Бога, не се предизвиква по принуда. То също така е съзнателен и свободен акт на човешката воля, която се възхищава от възвишените нравствени ценности на Божията свята воля и иска да ги изпълнява заради тяхното морално достойнство.

Християнското послушание към Бог, като няма нищо общо с морала на принудата и със законническата етика, същевременно е чуждо и на появилата се като тяхна реакция автономна етика. Принципът на нравствената любов, който лежи в основата на християнската етика, отрича всяка крайна етическа автономия и е несъвместим с нея. При такава автономия човек следва да се затвори само в себе си, в собствената си духовна сфера и да обявява за безнравствено всичко, което идва отвън, без оглед на съдържането му и на начина, по който то изявява моралната си ценност и претенцията си за валидност и осъществяване не само поради ограничеността на отделното индивидуално битие, но и поради обстоятелството, че обрича на обедняване човешкия духовен живот и го откъсва от социалните му корени. Нравствената любов въобще, а също обичта към Бог, винаги държи душата на отделния човек отворена за всичко нравствено ценно извън нея. По този начин последната може да възприема безмерното нравствено богатство на Божията трилична същност, да се обогатява чрез него и да се усъвършенства чрез неговото съзнателно и свободно осъществяване в личния и обществен живот. Въз основа на това християнското послушание към Бог трябва да бъде признато за нравствен акт: чрез него се откриват възвишени ценности, извършват се велики нравствени подвизи и се върви неспирно по пътя на моралния и социален възход.

В християнската любов към Бог, респективно в извиращите от нея послушание към Божията свята воля и изпълняване нейния нравствен закон, има свобода – истинска, съвършена. “Любовта е изпълнение на закона” (Римляни 13:10), без да престава да е свободна и без да се превръща в законничество. Тя се подчинява на закона и следва нравствените му изисквания доброволно. Затова тя никога не се състои във формално, външно и сляпо изпълняване на закона и още повече не се движи в тесните рамки на буквата на закона. Любовта е творческа сила и не се задоволява с нисшата степен на законническия морал. Тя винаги извършва нови нравствени актове и твори неповторими постъпки. А творчеството, най-малко това в областта на нравствеността, не е възможно без свобода. Следователно послушанието към Бог и предизвиканото чрез него изпълнение на нравствения закон като проява на любовта към Бог е възвишен нравствен акт, в който човек остава верен на нравствената си свобода и се осъществява като автономна морална личност[34].

4.Понеже е мотивирана от самия Бог, от абсолютно ценната Му същност, от неизказаната Му духовна красота и от безкрайното Му величие, християнската любов към Бог необходимо се проявява в ревност за Божията слава, за прославяне и възвеличаване Божието свето ме. Който обича Бог, цялостно е устремен към него и чрез любовта си към Него не търси нищо за себе си, а живее и се труди единствено за Божия слава. Християнинът напряга всичките си сили, за да прославя Божието име и да отстранява всичко, което би увредило с каквото и да било на Божията слава. Колкото по-сърдечна, по-съкровена е любовта към Бог, толкова по-силно тя се проявява в свещена ревност за Божията слава. В това отношение християнинът има прекрасен пример в лицето на Иисус Христос, Който, като видял, че се скверни домът на Отца Му, бил обзет от свещена ревност. С бич в ръка Той изгонил из Иерусалимския храм продавачите на волове, овце и гълъби, разсипал парите на менячите и прекатурнал масите им, понеже те превръщали Божия дом в дом за търговия и в разбойнически вертеп (Марк 11: 15-17; Лука 19:45-46; Иоан 2:14-16). Това накарало учениците Му да си спомнят думите на Свещеното Писание: “Ревността на Твоя дом ме изяде” (Иоан 2:17; Псалом 68:10).

Със слово и дело християните търсят Божията слава. Те казват чрез устата на Псалмопевеца: “Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава” (Псалом 113:9)! Най-добрата прослава на Бог и най-достойното възвеличаване на Божието свето име са добрите дела. При това те имат и голяма мисионерска сила. “Тъй да светне пред човеците светлината ви – казва Иисус Христос, – та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец” (Матей 5:16). Апостол Петър съветва християните да имат помежду си добри обноски сред езичниците, та последните, когато ги корят като злосторници, щом видят добрите им дела, да прославят Бог (1 Петра 2:12).

Единствено ревността за Божията слава, която извира из истинската, благодатната християнска любов към Бог, не се изражда в безпросветна и фалшива религиозна ревност, не изпада в сляп религиозен фанатизъм, с чиито печални дела на неправда и безчовечност са изпълнени много страници от историята на човечеството. Който не познава Бог и не Го обича заради Самия Него, а Го обича само заради себе си, който не разбира Божията правда, а изтъква своята правда, той има “ревност по Бога, ала не по разум” (Римляни 10:2). Добродетелта е разумна проява; нейният път винаги е осветлен от лъчите на разума. “Добродетелта – пише блажени Августин – никога не е сляпа. Разумът, който ни е даден за просвета, е неин постоянен спътник. Той е факелът, който трябва да осветлява житейския ни път с не измамната светлина на божественото слово. Който нетърпеливо иска да изпреваря неговата светлина, върви в мрак и се препъва всеки ден. Нещастен е онзи, който твърде прибързано се разгневява за грешките на другите. Той често смесва доброто със злото и от сляпа ревност за преследване греха измъчва невинността[35].”

Заради фалшивата и неразумна ревност по Бога името Божие не се слави, а се хули (Римляни 2:24). Иисус Христос, Който е най-превъзходният образец на свещена ревност, счел за потребно два пъти да предпази учениците Си от фалшива ревност по Бог: единият път, когато апостолите Яков и Иоан искали да бъде изтребено чрез огън от небето негостоприемното самарянско село (Лука 9:51-56), и втори път чрез притчата за плевелите между житото, според която слугите искали да оплевят плевелите, без да държат сметка за житото (Матей 13: 24-30). Чрез това Иисус Христос изтъкнал, че ревността по Бог не е разрушителна, а творческа сила: не погубва, а спасява; не е прибързана, а търпелива; не е сляпа и неразумна, а предвидлива и мъдра.

Християнската ревност по Бог като добродетелна проява не влиза в противоречие и конфликт с някоя добродетел. “Добродетелите – пише блажени Августин – са  близнаци; между тях никога не владее раздор[36]”. Особено важно е да се подчертае, че християнската ревност по Бог се намира в съгласие и хармония с любовта към ближните. “Истинската ревност – казва блажени Августин – не е нищо друго освен свята любов, любов под друго име. Святата любов е чист огън, който гори в гърдите ни и се стреми към висшето добро; тя е горящ и светещ пламък, който се движи към своя център, разнася своята топлина около себе си и отстранява всяка пречка; той се разраства, обаче не се променя. Ние трябва да обичаме Бог, понеже Той е достоен за любов и повелява това. Също и човека трябва да обичаме, понеже Бог го обича и изисква това. Святата любов изпълнява този двоен дълг. Ревността, бидейки постоянно вярна на тази висша служителка на небето, подкрепя усърдно тази двойна грижа и посветява ней своя небесен огън. В сърцето на когото пламти чиста ревност, той именно поради нея обича човеците с по-голяма готовност да им прави услуги и с по-голямо постоянство, понеже твърдо обича своя Бог, Който му повелява това[37]”.

5.Към проявите или, още по-точно казано, към действията на християнската любов към Бог като дар на Свeтия Дух принадлежат опрощаване греховете и помилване. Относно дълбоко разкаялата се в дома на Симон Фарисея грешница Иисус Христос казал: “Прощават ѝ се многото грехове, задето много обикна” (Лука 7:47). А апостол Петър свидетелства въз основа на “Притчи Соломонови” (10:12), че “любовта покрива много грехове” (1 Петра 4:8). Като по-нататъшни действия на християнската любов към Бог идват възстановяване богосиновството, преуспяване в добротворството и в нравственото усъвършенстване. Иисус Христос уверява: “Който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам” (Иоан 14:21). В християнската любов към Бога се съдържа мощен подтик към добротворство и усъвършенстване, понеже в нея Бог се преживява като върховно добро и съвършенство и се получава нравствено укрепващата благодат на Светия Дух. Апостол Павел говори: “Знаем, че на ония, които любят Бог и са призвани по Негова воля, всичко съдейства към добро” (Римляни 8:28). Пълнотата на християнската любов към Бог, която включва в себе си всяка друга нравствена обич, е тъждествена с нравственото съвършенство. В душата на вярващия християнската любов към Бог предизвиква: радост, мир, дълготърпение, благост, блаженство (срв. Галатяни 5:22).

Следва…(виж тук)

__________________________________

*Публикувано в Годишник на Духовната академия “Св. Климент Охридски”, том ХХ (XLVI), С., 1970/1971. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[27]. Искаак Сирианин, Подвижническия наставления, 288. (“Добротолюбие”. Изд. II. Москва 1896, т. 2, стр. 758).

[28]. Антоний Великий, Изречения, т. 30. (“Добротолюбие”. Изд.  IV. Москва 1905, т. I, стр. 131).

[29]. Gregorius Theologus, Oratio XXI, n. 6 (J. P. Migne, PG, t. 35, col.1088).

[30]. Dorotheus, Archimandrita, Doctrina IV. (J. P. Migne, PG, t. 88, col. 1657).

[31]  Протоиерей Иоан Егорович Халколиванов, Православное нравственное богословие. Изд. II. Самара 1872, стр. 89.

[32]. Joannes  Chrysostomus, Expositio in Psalmum XLIV, n. 11. (J. P. Migne, PG, t. 55, col. 200).

[33]. Joannes, Chrysostomus, In Epistolam II. ad Timotheum Commentarius. Homilia VI, n. 3 (J. P. Migne, PG, t. 62, col. 640).

[34]. Известният съвременен религиозен философ Паул Тилих основателно предпазва да се отъждествява любовта към Бога просто с послушанието, “с което практически я изравняват някои антимистически богослови” (Paul Tillich, Systematische Theologie. Stuttgart 1966. Bd. III, S. 162).

[35]. Augustinus, Nachtgedanken, пос. изд., стр. 254.

[36]. Пак там, стр. 257.

[37]. Пак там, стр. 257-258.

Изображения: авторът Иван Панчовски (1913-1987) и Господ Иисус Христос. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-89r

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s