Неделя Месопустна и „Страшният Съд“: типология на влиянията (предварителни наблюдения)*

Татяна Иванова

Страшният съд” е композицията, която претърпява най-дълго развитие в християнското изкуство. През XI-XII век се оформя нейната “класическа иконография” (обр. 1, 2), която представя една изработена в предходните векове византийска схема, съдържаща в отделни регистри учението на Православната църква за Божието домостроителство, Частния съд и Всеобщия Христов съд[1]. Още с появата си, този иконографски вариант се разпространява както чрез икони (в по-малка степен), така и в монументалната живопис (намира по-широка употреба). Възникването на “Страшния съд” в икона поставя един важен въпрос – за какви нужди и с каква цел се случва това. За разлика от стенописа, който освен догматическия и литургическия аспект на християнското изкуство, може да съдържа нравствено-поучителни или исторически сюжети, иконата е по-особен вид произведение на изкуството чрез, което се отдава чест и поклонение на първообраза[2]. Същевременно византийската иконография на Страшния съд няма характер на обект за поклонение. Представянето на ангели и дяволи, праведници и грешници, разделени отдясно и отляво на Иисус Христос, въздейства преди всичко с нравствено-поучителната си функция и не се нарежда на православния иконостас през XI-XII век, където достойно място заемат Иисус Христос, Св. Богородица, светии, празници.

Отговор на въпроса, защо подобна композиция се разпространява чрез икона ще потърся в нуждите на богослужебните ритуали. В настоящата статия предстои да бъде разяснено кой е празникът, посветен на Страшния съд, кога възниква, как се развива и каква е връзката му с иконографията на Второто Христово Пришествие. Материалът няма претенцията за изчерпателност, а по-скоро за извършването на първи стъпки от разработването на тази непроучена досега тема.

В съвременния православен календар празникът, който възпоменава Второто Христово Пришествие, е Неделя Месопустна[3], наречена още Неделя на Страшния съд – третата неделя от триседмичния подготвителен период преди светата Четиридесетница[4]. През този период богослужението започва да включва постепенно песнопения от Триода – книга, която съдържа службите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика събота. Цикълът от четири недели, в който влиза – Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя Месопустна, Неделя Сиропустна, целѝ с химнографията си да подготви християните за предстоящия пост[5]. Празникът е предшестван от Събота Месопустна, когато се възпоменават починалите (или още събота на възкресението на мъртвите). Евангелското четиво на Неделята на Страшния съд е Матей 25:31-46, което е извор на алегоричния (редуциран) иконографски вариант на Второто Христово Пришествие (обр. 9). Днес традицията в Българската православна църква е да се поставя аналойна икона на Страшния съд за поклонение на Неделя Месопустна. Тази практика в България е следствие на силното руско влияние от началото на XX-ти век.

Откъде водят началото си химнографията и иконографията на Неделя Месопустна и в кой момент се свързват?

За основен текст, послужил при оформянето на “класическата византийска композиция” на Страшния съд, се определя Словото на св. Ефрем Сириец (+373) за Страшния съд[6]. В научните изследвания от и след средата на XX-ти век вече се говори за “Ефрем Сирийски” и “Ефрем Гръцки” – тоест съчинения за Страшния съд на сирийски и гръцки език, приписвани на св. Ефрем Сириец, като автентичността на вторите текстове е спорадично поставяна под съмнение[7]. Единственият със сигурност оригинален ръкопис за Второто Пришествие, излязъл под перото на св. Ефрем Сириец, е на сирийски език, текстът е кратък по съдържание, а основните елементи на композицията липсват[8]. Според Джон-Пол Химка обаче оригиналният “Ефрем Сирийски”, заляга в основата на химнографията на св. Роман Сладкопевец (+556) за Неделя Месопустна[9]. Както отбелязва Лазар Миркович: “ако е истина, че този кондак е на Роман Сладкопевец, значи, че с такова възпоменаване Неделя Месопустна се чествала още през VI-ти век.”[10]. Тоест химнографското описание, което съдържа подробно идеята за Второто Христово Пришествие, се развива по-рано от иконографията. Химните на Неделя Месопустна се сдобиват с нов вид през IX-ти век, в оформилата се в Студийския манастир “Св. Йоан Предтеча” първа редакция на Постния триод[11].

Предполага се, че от Константинополските литургични практики (VIII-IX-ти век) води произхода си навлезлия в руските служебници през XVII-ти век “Чин на Страшния съд”[12]. Описан накратко, Чинът се състои в следното[13]: на Неделя Месопустна в епископските центрове на Московска Русия се извършвал Чинът на Страшния съд. Той се отслужвал в Москва, Новгород и Вологда. В Москва бил оглавяван от самия Патриарх, често в присъствието на царя. Последованието на Страшния съд се извършвало основно в олтара (например в “Успенския събор” в Москва, и в Новгород – църквата “Йоаким и Ана”), а понякога в Москва – в наоса на самия храм. Два дни преди това (тоест преди Неделя Месопустна) свещеници или монаси, завеждащи църковното имущество (наречени “ключари”), подготвяли дървена основа, (тоест ракла, ковчег, сандък за основата), а след това я увивали с червено сукно. На приготвеното място ключарите от Архангелския катедрален храм донасяли иконата на Страшния съд и поставяли пред нея светилник. В Новгород изнасяли иконата на видението на пророк Даниил за Страшния съд. След това донасяли още маса, покрита с платно, сребърна чаша за водосвета, свещници, голям аналой, покрит с паволка (скъпоценен вносен плат в древна Русия) за иконата на Св. Богородица и Евангелието. Самият чин на Страшния съд се състоял в пеене на стихири, четене на паримии, водоосвещение, четене на Апостол и Евангелие, потапяне на кръста във вода от Патриарха, велика ектения и извършване на кръстен знак с предстоящия кръст. Център на последованието било четенето на Евангелие за Страшния съд (Матей 25:31-46). То се четяло по два начина: 1. На четири страни – Патриархът се обръщал с лице на Изток, срещу него стоял протодякона с лице на Запад, един дякон с лице, обърнато на Север, и друг – на Юг; 2. Патриархът (с лице на Изток), срещу него стоял протодякона (без останалите дякони).

Възможно е Чинът на Страшния съд да е повлиял на разглежданата иконография по няколко начина: първо – създаване на огромното количество икони (а не стенописи) на Страшния съд в Русия, за нуждите на описаното последование; второ – четивата от последованието: евангелски, пророчески, апостолски са използвани в различните видове произведения с композицията на Страшния съд – живописни (икони и стенописи), графични (щампи); текстови (ерминии); трето – на чисто образно ниво, отделни действия от Чина са интерпретирани в иконографията. Последните два аспекта са валидни както за Чина на Страшния съд в Русия, така и за последованието на Неделя Месопустна въобще.

Описаният Чин на Страшния съд може да даде частично обяснение на въпроса защо единствено на територията на Русия и Украйна иконографията на Страшния съд се разпространява предимно чрез кавалетни образци и защо руските и русиянски (карпатски) художници предпочитат иконата пред фреската. Задълго отговорът на този въпрос е търсен в технико-технологическия аспект: характерни за региона са дървени църкви, които са уязвими от факторите на околната среда[14]. Днес тази теза е оборена от украинските изкуствоведи[15]. През XVII-ти век стените на църквите вече се изписват и се оказва, че подготовката им е много по-лесна в сравнение с тази на кавалетните произведения[16]. Хипотезата, която аргументира Джон-Пол Химка е, че през XV-ти век художниците работят в собствените си селища и не са склонни да подписват договори за работа в църква, извън ателиетата си за година или две[17]. След завършването на иконите, те са пренасяни в църквата по предназначение. Друго предположение е, че иконите са по-удобни и по-подходящи в късно-средновековната катехизическа дейност на Църквата. Според Фьодор Буслаев иконата на Страшния съд е “преносим проповедник” и средство за обръщане на езичниците към християнската вяра[18]. Доказателство в тази посока на мислене е, че през XV-XVI-ти век в географските ширини на Румъния, Полша, Украйна, Унгария, Словакия и Русия се появява и развива нов иконографски вариант на Страшния съд (обр. 3, 4)[19]. Новите образци (почти всички – кавалетни) са много подробни и в сравнение с класическия византийски модел на Второто Пришествие внасят допълнителни иконографски разяснения относно Божието домостроителство, индивидуалната и универсална есхатология, доброто и злото и не е изключено те да са поръчвани и използвани за разяснение на Христовите истини на начинаещите във вярата.

Съгласна съм с изказаното от Фьодор Буслаев мнение, но към него бих добавила хипотеза за създаването и разпространението на голямо количество икони във връзка с нуждите на гореописания Чин на Страшния съд. Предположението ми се подкрепя както от локалното разпространение на Чина на Страшния съд, така и на кавалетните образци на Страшния съд. На Балканите, и по-конкретно в България, дори през Възраждането (XVIII-XIX-ти век) иконите на Второто Христово Пришествие са рядкост, докато в Русия и Украйна още от XV-ти век се разпространяват с огромен успех.

Освен като влияние върху вида на произведението – икона, богослужебното последование на Страшния съд навлиза и във вътрешната структура на иконографията. Четивата от Неделя Месопустна и от Чина на Страшния съд: евангелски, пророчески, апостолски, са използвани за текстуалните сигнатури в едноименните живописни и графични композиции и в ръководствата-наръчници, от които се ползват зографите. Типични примери, имащи отношение към българското изкуство, са: Книга за зографското изкуство на поп Даниил от 1674 година; Ерминия на Дионисий от Фурна (около 1730-1733)[20]; Първа и Втора ерминия на Дичо Зограф (Gr. 412, ЦСВП “Проф. Ив. Дуйчев” от 1835-1839 година; № 1286, МИС от 1851 година)[21]; Щампи на Второто Пришествие: щампа от Константинопол, дело на братята Партениос и Йерасимос Каравиас (от Итака) от 1807 година[22]; щампа от 1820 година, дело на Партениус Закинтиус, Света Гора, манастир Симонопетра[23]; щампа от 1840 година, дело на монах Кирил, Карея[24]; руска щампа от Националния църковен историко-археологически музей при Светия Синод на Българската православна църква [НЦИАМ] (обр. 5, 6)[25] и редица други. Често в някои от щампите и иконите на Страшния съд е изписвано цялото евангелско четиво на Неделя Месопустна (Матей 25:31-46)[26]. В началото на описанието на Страшния съд в Първата ерминия на Дичо Зограф (Gr. 412, ЦСВП “Проф. Ив. Дуйчев”, вж. обр. 7) е изписано “маfeа ке7 с7тхь ла7” [Матей 25:31] и “зача1ло рѕ7” [Зачало 106] (отляво и отдясно на заглавието), което съответства на Евангелското четиво от Неделя Месопустна[27]. Описанието на Второто Христово Пришествие в Ерминията на Дионисий от Фурна и Книга за зографското изкуство на поп Даниил от 1674 година съдържат библейски цитати от същите старозаветни книги както в Чина на Страшния съд от руски служебници през XVII-ти век[28]. В някои случаи – съвпадат и отделните глави и стихове (вж. Табл. 1).

Табл. 1 – първа и втора колона

Чин на Страшния съд в руски служебници от XVII век[29].

“Ридайте, защото денят Господен е близък, – иде като разрушителна сила от Всемогъщия.”
Исаия 13:6    

(цитатът е твърде дълъг и поради тази причина не се помества в таблицата)
Йоил 2:1-27; 3:1-5

(цитатът е твърде дълъг и поради тази причина не се помества в таблицата)
Даниил 7:1-14
Книга за Зографското изкуство на поп Даниил от 1674 година[30].

“И серафими стояха около Него; шест крила: на единия и шест на другия И викаха един към друг и говореха: свят, свят, свят!”
Срв. Исаия 6:2-3

“Слънце и луна ще потъмнеят.”
Срв. Йоил 3:15  

“Да се вдигнат и да възлязат всички народи в Йосафатовата долина” (този текст е поместен в гл. “Разписание на храма”)
Срв. Йоил 3:12

“Гледах докато се поставиха престоли, и Старият по дни седна; и дрехата Му беше бяла като сняг, и космите на главата Му – като чиста вълна; престолът Му – като огнен пламък, колелата Му – като пламтящ огън. Огнена река излизаше и течеше пред тях. Хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха.”
Срв. Даниил 7:9-10  

“Гледах, докато се поставиха престоли и Старият по дни седна” (Текстът е даден отделно към “Пророчества за Второто Пришествие”)
Срв. Даниил 7:9  

“Този ден (Господен) идва, горящ като пещ, и ще я запали: и ще бъдат всички иноплеменници и всички творящи беззаконие като стъбла”
Срв. Малахия 4:1

(този текст е поместен в гл. “Изписване на храма” – регистър от светци)  

Табл. 1 -трета и четвърта колона

Ерминия на Дионисий от Фурна[31]  

“Господ ще дойде за съд със старейшините човешки и техните князе”
 Исаия 3:14    

“Да се вдигнат и да възлязат всички народи в Йосафатовата долина”
Йоил 3:12  
 
“Гледах, докато се поставиха престоли и Старият по дни седна”
Срв. Даниил 7:9  

“Много от спящите в земните недра ще възкръснат за вечен живот, а други за укор и вечен срам.”
Даниил 12:2    

“Ето: идва изгарящият ден като пещ, ще погълне всички чужденци и всички тези, които са допуснали несправедливост”
Малахия 4:1  

“Всемогъщият Господ, който ще накаже в деня на съда и ще даде плътта им на огъня и червеите”
Иуда 16:17
Триодион сиест Трипеснец. Москва, 1879. Неделя Месопустна[32]
 
 

“Когато се поставиха престоли и се отвориха книги и Бог за съд седна”
 Срв. Даниил 7:9  

“Огнената река пред съдилището минаваше, книги се отвориха и делата се явиха”
Срв. Даниил 7:10  

“Този ден идва Господ Вседържител и кой ще изтърпи страха на Неговото Пришествие; ще бъде ден на ярост и горяща пещ”
Срв. Малахия 4:1  

“…пещи горящи и всички нетърпимо ще се боим от твоето съдилище”
Срв. Мал. 4:1  

Паралели могат да се направят и между чисто визуалното възприятие на литургическото последование на Неделя Месопустна, Чина на Страшния съд и иконографията на Второто Пришествие. Така например изобразяването на Иисус Христос в архиерейски одежди във Второто Пришествие[33] е образ, който навлиза късно в балканското изкуство, а у нас – през Възраждането (чрез щампи) (обр. 8)[34]. Дичо Зограф описва в Първата си ерминия Христос като Велик Архиерей, държащ отворена книга с фрагмент от Евангелското четиво на Неделя Месопустна[35]. Този образ силно наподобява триизмерната картина от Чина на Страшния съд, в която архиереят чете същия евангелски откъс.

Подобна огледална картина се идентифицира и в литургичната практика “Сядане на епископския трон”, която има есхатологичен характер. Първите сведения за тази практика, явно свързана със символичното тълкуване на литургията, са от XI-ти век[36]. Преди четенето на Евангелието епископът вече е седнал на трона си (символ на Христовото сядане на Небесния Си престол)[37]. В иконографията на Страшния съд Небесният трибунал (Иисус Христос Праведен Съдия с апостолите) представлява огледален образ на седналия епископ на синтрона с клириците.

Химнографията на Неделя Месопустна оказва влияние върху терминологията на Второто Пришествие. Джон-Пол Химка отдава съществуващото в славянските езици определение “Страшен съд” на описанието в есхатологичния текст на св. Ефрем Сириец[38]. Впоследствие наименованието на Второто Христово Пришествие като “Страшен съд”, “Страшен ден”, “Страшно събитие” се установява трайно в: кондака на св. Роман Сладкопевец, канона на Неделя Месопустна от Постния триод след IX-ти век, Чина на Страшния съд в Русия през XVII век[39], или като второ наименование на Неделя Месопустна – “Неделя на Страшния съд”. Химнографската терминология рефлектира върху иконографската – сигнатурата “Второ Пришествие” в по-ранните паметници се променя в “Страшния съд”, в голяма част от образците, особено след XVI-ти век.

Различни предположения могат да се изкажат и относно директната връзка между Неделя Месопустна и структурата на иконографията на Страшния съд.

През VI-ти век се оформят най-ранните, все още алегорични варианти на Страшния съд от типа: “Христос като Добрия Пастир, разделящ кози от овци”[40] (обр. 9). Епизодът се основава на Евангелие от Матей 25:31-46, което е евангелското четиво на Неделя Месопустна. В случая не може да се твърди със сигурност за връзка с Неделя Месопустна. Като текст с есхатологично съдържание, най-категорично представящ бъдещото разделение на праведници от грешници, Матей 25:31-46 намира приложение в химнографията и иконографията на Страшния съд. След XI век композицията на Страшния съд се развива на принципа ляво-дясно от Матей 25:31-46 – праведниците са поставени от дясната страна, а грешниците от лявата.

На един по-късен етап празникът Неделя Месопустна намира образен еквивалент в композицията на Страшния съд. За това свидетелства сцена, илюстрираща Неделя Месопустна в притвора на Печката патриаршия от 1561 година[41] (обр. 10). Тя изобразява съкратен вариант на поствизантийската композиция на Страшния съд, съдържаща характерния за нея мотив със “сиромасите” – хора с шапки, дрипи и държащи бастуни, обърнати нагоре към Иисус Христос. За първи път мотивът със сиромасите е интегриран в иконографията на Страшния съд от Теофановия живописен кръг в трапезарията на Великата лавра “Св. Атанасий” на Атон около 1535 година[42]. Повторението му след няколко десетилетия в Печката патриаршия свидетелства за устойчивостта на схемата и авторитета на Теофан (Батас) Критски като живописец. Сиромасите, които обикновено са представяни чрез две отделни групи, отляво и отдясно на Праведния Съдия, са интерпретирани от църковните изкуствоведи като милосърдните и немилосърдни братя от Матей 25:31-46[43]. В последованието на Неделя Месопустна, милосърдните и немилосърдни братя “се появяват” два пъти, веднъж в текста на Неделното Евангелие – Матей 25:31-46, и втори път в канона от Постния Триод[44]. Следователно, не е изключено образът им в поствизантийската иконография на Страшния съд да е инспириран от химнографията на празника.

Втори образец, който показва директна връзка между иконографията на Страшния съд и Неделя Месопустна, е диптих от Държавната Третяковска галерия[45]. От едната страна на диптиха е поместена сцената на Страшния съд, а от другата – четири изображения, посветени на подготвителните недели преди Великия пост: Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя Сиропустна. На мястото на Неделя Месопустна е изобразен Страшният съд[46].

В заключение бих казала, че ролята на богослужението в иконографията на Второто Пришествие е или често подценявана, или в други случаи доста надценявана. Някои изследователи разглеждат развитието на Страшния съд като конструирано чрез образи от неделите на годишния богослужебен цикъл, по-конкретно тези от Рождественския пост и подготвителните недели за Великия пост[47]. По мое мнение, празниците от църковния календар едва ли са оформили цялостната регистрова композиция на Второто Христово Пришествие, но Неделя Месопустна безспорно оказва влияние в иконографията на Страшния съд. То се изразява в промяна на терминологично ниво: от “Второ Пришествие” на “Страшен съд”; промяна на текстуалните сигнатури в композициите, допълване с различни образи в отделни периоди от развитието на иконографията, и не на последно място – разпространението на икона на Страшния съд за нуждите на богослужебните ритуали.

Обр. 1, 2

Обр. 3, 4

Обр. 5, 6

Обр. 7

Обр. 8

Обр. 9

Обр. 10

______________________________

*Материалът е предоставен от автора.

[1]. Повече за произхода, оформянето и литературната основа на “класическия византийски модел” на Страшния съд вж. Василиев, А. Социални и патриотични теми в старото българско изкуство. С., 1973, с. 15, 27-28, 31-32; Покровский, Н. Страшный суд в памятниках византийскаго и русскаго искусства. Одесса, 1887; Цодикович, В. Семантика иконографии Страшного суда в русском искусстве 15-16 веков. Ульяновск, 1995, с. 5-8; Angheben, M. Alfa e Omega. Il Giudizio Universale tra Oriente e Occidente. Milano, 2006, pp. 53-106; Christe, Y. Il Giudizio Universale nell’Arte del Medioevo. Milano, 2000, pp. 21-47; Idem. La Vision de Matthieu (Matth. XXIV-XXV). Origines e développement d’une image de la Seconde Parousie (Bibliothèque des Cahiers Archéologiques 10, publiée sous la direction d’André Grabar et di Jean Hubert), Paris, 1973; De l’art comme mystagogie. Iconographie du Jugement dernier et des fins dernières à l’époque gothique (Actes dе Collque de la Fondation Hardt tenu à Genève du 13 au 16 février 1994, soul la direction d’Yves Christe). Poitiers, 1996; Cocagnac, A-M. Le Jugement Dernier dans l’art. Paris, 1955, pp. 15-22; Garidis, M. Les punitions collectives et individuelles des damnés dans le Jugement dernier (du XIIe au XIVe siècle). – Зборник за ликовне уметности, 18 (Нови Сад), 1982, pp. 1-18; Himka, J-P. The Last Judgment Iconography in the Carpathians. Toronto etc, 2009, pp. 31-39; Millet, G. La Dalmatique du Vatican. Les Elus Images et Croyances, Paris, 1945, 6-36; Mijović, P. Personification des sept péchés mortels dans le jugement Dernier à Sopočani. – In: L’art byzantin du XIIIe siècle. Symposium de Sopočani, 1965, Belgrade, 1967, pp. 239-248; Mouriki, D. An Unusual Representation of the Last Judgment in a Thirteenth Century Fresco at St. George near Kouvras in Attica. – Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, vol. ІV, 8, 1975-1976, pp. 145-171; Polacco, R. La cattedrale di Torcello. Il Giudizio Universale. Canova, 1986; Yotopoulou-Sissilianou, E. La représentation du “Jugement Dernier” dans l’art médiéval de l’Orient et de l’Occident. – In: Actes du cinquième congrès international d’esthetique (publiés sous la surveillance de Jan Aler). Paris, 1968, pp. 737-740.

[2]. Вж. например Коев, Т. Вероопределението на Седмия вселенски събор. Съдържание и значение. – Духовна култура, кн. 11, 1987, с. 8-14 и Риболов, С. Икона и иконология според св. Йоан Дамаскин. – Духовна култура, кн. 7, 2004, с. 4.

[3]. За херменевтиката на отделните четива на Неделя Месопустна и мястото ѝ в църковния календар вж. повече у Federici, T. Resuscitò Cristo! (Commento alle Letture bibliche della Divina Liturgia bizantina). Palermo, 1996, pp. 836-852.

[4]. Авксентий, Архим (Апостол Живков Делипапазов). Литургика. Ч. 1. Пловдив, 2006, с. 231.

[5]. Пак там.

[6]. По-ранните изследвания върху иконографията на Страшния съд често цитират “Слово за Страшния съд” на св. Ефрем Сириец, но не разглеждат въпроса за автентичността на авторството. Такива са: Покровский, Н. Цит. съч., с. 9-10; Ракиħевиħ, Архим. Т. Икона у литургjи. Смисао и улога. Београд – Студеница, 2010, с. 368; Рашков, И. Есхатологични мотиви от Книгата на св. пророк Даниил в иконографската композиция на Страшния съд. – В: “Религия, образование и общество за един мирен свят”, Кърджали, 2003, с. 211; Цодикович, В. Цит. съч., с. 6; Brenk, B. Die Anfänge der byzantinischen Weltgerichtsdarstellung – Byzantinische Zeitschrift. 57(1), 1964, S. 109-110; Voss, G. Das Jüngste Gericht in der bildenden Kunst des frühen Mittelalters. Leipzig, 1884, S. 64-75; Millet, G. Op. cit., pp. 14-19; Mijović, P. Op. cit., pp. 240. Ив Крист споменава накратко различни есхатологични съчинения, в числото, на които са словата на св. Ефрем Сириец, като творби, които e трудно да бъдат свързани с оформянето на иконографията на Страшния съд. Според него, твърдението, че иконографията на Страшния съд се създава в Изтока, е абсолютно погрешно и се основава на псевдофакти (вж. Christe, Y. Il Giudizio Universale…, p. 42). Същата теза е поддържана и у Angheben, Marcello. Op. cit., p. 19;

[7]. Сериозен принос по темата за автентичността на “Слово за Страшния съд” на гръцки език (“Гръцкият Ефрем”) и връзката му с композицията на Второто Христово Пришествие са изследванията на: Hemmerdinger-Iliadou, D. Le données archéologiques dans la version grecque des sermons de Saint Ephrem le Syrien. – Cahiers Archéologiques, vol. 13, 1962, pp. 29-37. Хамърдингер-Илиаду открива най-ранния прототип на класическата византийска схема на Второто Христово Пришествие в манихейски извор от III в. Според нея “дуалистичният манихейски сюжет”, представящ ангели и демони, праведници и грешници, е причината през вековете IV-VIII, в християнското изкуство, да се избягва подобно представяне на иконографията (Ibid, p. 29-30). Гръцките “псевдо-Ефрем” са познати в множество славянски преводи. По този въпрос вж. например Dujčev, I. Medioevo bizantino-slavo. Saggi di storia letteraria. Vol. 2. Roma, 1968, p. 590. Превод на български език на слово № 97 (за Страшния съд) от Паренесиса на св. Ефрем Сириец е публикуван у Петканова, Д., А. Милтенова. Старобългарска есхатология. Антология. С., 1993, с. 142-143.

[8]. Вж. фрагмент от текста у Hemmerdinger-Iliadou, D. Op. cit., p. 30. и целия текст у Петканова, Д., А. Милтенкова. Цит. съч., с. 142-143.

[9]. Himka, J-P. Op. cit., p. 18. и срв. Кондака за Неделя Месопутсна на св. Роман Сладкопевец. Кондаки и икосы. /на нѣкоторые дни святымь, нѣкоторые дни нѣдели, нѣкоторыя нѣдели на двунадесятые праздники и на каждый ден страстной седмицыи и стихиры его же на препразднственые и попразднственые дни пред Рождеством Христом и по Рождетвѣ Христовѣ (Превод от старогръцки дякон Сергий Цвятков). Москва, 1881, с. 58-64.

[10]. Мирковић, Л. Хеортологиjа или историjски развитак и богослужење празника православне источне цркве. Београд, 1961, с. 145.

[11]. Авксентий, Архим. Литургика…Ч. 1, с. 187-188.

[12]. Вж. Авксентий, Архим. Литургика. Ч. 2. Пловдив, 2007, с. 325; Энциклопедический словарь [ЭС]. Том XXXIA, СПб. 1901, с. 791; Красносельцев, Н. Къ истории православнаго богослужения. По поводу нѣкотоынъ церконьхъ службъ и обрядовъ нынѣ неупотребляющихся. Материалы и изслѣдования по рукописямъ соловецкой библиотеки. Казань, 1889, с. 57; Никольски, К. О службах русской церкви, биывших въ прежних печатныхъ боголужебныхъ книгахъ. СПб., 1885, с. 226-236.

[13]. Описанието на Чина на Страшния съд е дадено по ЭС, с. 791.

[14]. Himka, J-P. Op. cit., p. 79.

[15]. Ibid.

[16]. Ibid.

[17]. Ibid.

[18]. Буслаев, Ф. Изображение Страшного суда. – В: Сб. “Исторические очерки русской народной словесности и искусства”. Т. 2. СПб., 1861, с. 145.

[19]. Покровский, Н. Цит. съч., с. 38, 84-87; Цодикович, В. Цит. съч., pp. 10-12; Himka, J-P. Op. cit., pp. 25-88.

[20]. Повече за Страшния съд в ерминията на Дионисий от Фурна вж. у Иванова, Т. Страшният съд в ерминиите на българските възрожденски зографи. – Богословска мисъл (към 24.03.2014 г. – под печат).

[21]. Повече за Страшния съд в ерминиите на Дичо Зограф вж. пак там.

[22]. Вж. гравюрата у Papastratos, D. Paper icons. Greek orthodox religious engravings. Athens, 1990, p. 87.

[23]. Ibid., p. 88.

[24]. Ibid., p. 91.

[25]. Литография на Петър Петров Морозов, инв. № 3828, НЦИАМ.

[26]. Такъв пример е руската щампа от НЦИАМ (инв. № 3828). В дясното странично поле е изписан целият текст от Мат. 25:31-46.

[27]. Срв. Първа ерминия на Дичо Зограф (Gr. 412, ЦСВП “Проф. Ив. Дуйчев”), л. 120 v с Никольски, К. Цит. съч., с. 232. и Красносельцев, Н. Цит. съч., с. 63.

[28]. Вж. Никольски, К. Цит. съч., с. 231.

[29]. Пак там.

[30]. Порфирий, еп. Чигирински. Книга о живописномъ искусствѣ Данiла священика. 1674 года. (Вторая iерусалимская рукопись). Кiев, 1868, с. 24-25.

[31]. Успенски, Архим. Порфирий. Ерминия или наставление в живописном искусстве, составленное иеромонахом и живописцем дионисием фурноаграфиотом. Москва, 1993, с. 144.

[32]. Поради липсата на пагинация в използваното старопечатно издание на Триода от 1879 г. не посочвам точните страници.

[33]. Вж. Първа ерминия на Дичо Зограф (Gr. 412, ЦСВП “Проф. Ив. Дуйчев”), л. 120 v.

[34]. Papastratos, D. Op. cit., pp. 87-93.

[35]. Срв. Първа ерминия на Дичо Зограф – Gr. 412, л. 120 v, 121 r с Никольски, К. Цит. съч., с. 232 и ЭС, с. 791. До този момент в Източното и Западното представяне на композицията на Страшния съд Иисус Христос се изобразява като Праведен Съдия с хитон и химатий (в различни цветове) или единствено с химатий.

[36]. Авксентий, Архим. Литургика. Ч. 3. Пловдив, 2010, с. 187.

[37]. Вж. УАЙБРУ, Х. Цит. съч., с. 114.

[38]. Himka, J-P. Op. cit., p. 18 и срв. кондака за Неделя Месопустна на: Св. Роман Сладкопевец. Цит. съч., с. 58-64.

[39]. Вж. Авксентий, Архим. Литургика…Ч. 2, с. 325; ЭС, с. 791; Красносельцев, Н. Цит. съч., с. 57; Никольски, К. Цит. съч., с. 226-236.

[40]. Вж. Бакалова, Е. Бачковската костница. С., 1977, с. 65; Покровский, Н. Цит. съч., с. 7; Angheben, M. Op. cit., p. 20; Cabrol, F., H. Leclercq. Dictionnaire d’Archéologie chrétienne et de Liturgie. T. 8. Paris, 1928, col. 283; Christe, Y. Il Giudizio Universale…, p. 16.

[41]. Вж. Пенкова, Б. “Тия мои най-малки братя” в поствизантийската иконография на Страшния съд и в контекста на балканската народна култура. – Проблеми на изкуството, бр. 4, 1993, с. 23.

[42]. Пак там, с. 22.

[43]. Пенкова, Бисерка. Арбанашкият Страшен съд от XVII в. от Националния исторически музей в София. – В: Сб. “Любен Прашков – реставратор и изкуствовед”, С., 2006, с. 86, 87, 90, 91 и Същата. “Тия мои наймалки…, с. 21-27; Същата. Един атонски иконографски мотив в балканското изкуство от поствизантийския период. – В: Светогорска обител Зогарф. Т. 1. С., 1995, с. 119-129.

[44]. Вж. Триодион. Трипеснец. Москва, 1879. – вечерно богослужение на събота преди Неделя Месопустна (книгата е без пагинация).

[45]. Инв. № ГТГ: 24839.

[46]. Давидова, М. “Страшного суда” XVI-XVII вв. Пространство художественного текста http://www.portal-slovo.ru/art/35909.php?ELEMENT_ID=35909 [електронен ресурс към 11.12.2013 г.].

[47]. Давидова, М. Цит. съч.

Изображения: авторът Татяна Иванова. Източник Гугъл БГ.

Списък на останалите изображения:

1.Монах Йоан, икона на Страшния съд, Синайски манастир “Св. Екатерина”, XII-ти век.

2.Класическа византийска иконография на Страшния съд, църква “Санта Мария Асунта”, о. Торчело, Венеция, XI-ти век.

3.Икона на Страшния съд (русиянски вариант) от църквата “Рождество Богородично” във Вегловка/Ванивка (Полша), ЛМУИ, XV-ти век.

4.Икона на Страшния съд (руски вариант), ДТГ, инв. № 12874 ГТГ, XV-ти век.

5.Щампа на Страшния съд, НЦИАМ, инв. № 3828, XVIII-ти век.

6.Щампа на Страшния съд, НЦИАМ, инв. № 3828, XVIII-ти век, детайл.

7.Първа ерминия на Дичо Зограф – Gr. 412, ЦСВП “Проф. Ив. Дуйчев”, л. 120 v.

8. Димитър Зограф, Иисус Христос Праведен Съдия с архиерейски одежди, църква “Рождество Богородично”, Рилски манастир, 1844-1847 (?).

9. Мозайка с Христос, разделящ кози от овци, църква “Сант Аполинаре Нуово”, Равена, VI-ти век.

10.Неделя Месопустна, Печка патриаршия, 1561 година.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7Zw

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s