Жената и църковнопевческото дело през вековете. (Видни песнопойки и химнотворки в Православната църква)*

Любомир Игнатов

За мястото на жената в живота на Църквата, за приносът ѝ в делото на Благовестието, и за значението ѝ в духовното укрепване на домашната църква не малко е казано и написано до наше време. Не е така е обаче по отношение за мястото ѝ в богослужебния живот на Църквата. Богословската книжнина в тази насока разбира се познава боговдъхновени изречения на свети мъже и мъдри размисли на видни църковни писатели, но въпреки това писменото наследство от вековете преди нас по този въпрос остава някак си недостатъчно изтълкувано и осветлено. Такова впечатление всъщност се създава, изхождайки и от неофициалните дискусии в съвремието ни по въпроса: с каква дейност женският пол може да участва в православното богослужение и какво църковните правила не ѝ позволяват, макар практиката днес, а дори и столетия назад, да показва, че този въпрос все пак е намерил своето практично решение. Съобразно онасловението на настоящия текст в следващите редове ще бъде разискана темата за възможността на жената да участва в едно от най-изявените служения в православното богослужение – църковното певчество. В това отношение податките в църковната история и литература са в достатъчност.

Едно от първите библейски свидетелства за прояви на духовно певчество, свързано с женския пол, е разказът за чудесното преминаване на Израилския народ през Червено море. Непосредствено след това събитие, Моисей и следващите го израилтяни запяли хвалебно-благодарствена песен – “Поимъ Господеви, слaвно бо прослaвися… Помощникъ и покровитель бысть мне во спасeние…” (Изход 15:1-19). Тази песен била изпълнена по начин, който векове по-късно бил възприет и от Новозаветната църква, и наречен “антифонно пение[1]”. Моисеевата сестра Мариам в същото време пригласяла на основната група певци с хор само от жени (Изход 15:20). Векове по-късно, но отново в рамките на Стария Завет, откриваме друго свидетелство за женско духовно певчество. Става дума за освободените от плен израилтяни от персийския цар Кир, сред които според библейското повествувание имало и певици: Цялото общество заедно се състоеше от четирийсет и две хиляди триста и шейсет души, освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях – двеста певци и певици (I Ездра 2:64-65). В 41 стих на втора глава от същата книга се пояснява, че певците – синовете Асафови, били на брой 128, от което следва че певиците при Вавилонското преселение били общо 72 на брой[2].

Като старозаветна певица следва да бъде определена и майката на пророк Самуил – Ана. Излязлата из устата ѝ молитвена прослава и благодарение към Бога имат характеристиката на песнопение (I Царства 2:1-10). Неслучайно новозаветните химнографи избрали тази нейна ода за образец при съставянето на трета песен от последованието на канона.

В Старозаветната църква по всяка вероятност имало и други боговдъхновени певици, чиито имена не са достигнали до нас. Несъмнено в синагогалните общи псалмопения или при семейните песенни отбелязвания на годишните иудейски празници са участвали и жените, съдейки и по съвременната еврейска традиция в това отношение.

Християнското време донася още по-голяма духовно-певческа свобода на женския пол. Основание за това откриваме в някои изречения от апостолските послания[3]. Трудно е да си представим вечерите на любовта, така наречените агапи, без песенното молитвено участие на жените християнки. Всъщност първото свидетелство за жена, боговдъхновена певица ни отнася в древен Рим по време на гоненията. Това е св. Цецилия  (или Кикилия), пострадала за вярата около края на II-ри или първата половина на III-ти век[4]. Според преданието, св. Цецилия Римска (лат. Sancta Caecilia Romana) се молела на Бога и пеела духовни песнопения. Когато водели светицата към бракосъчетание с Валериан, а езичниците според обичая пеели своите си песни, св. Цецилия възпявала истинския Бог с псалми и духовни песнопения [5]. Тези нейни песенни прояви били мощно средство за просвещение в новата вяра[6].

Църковната катехизическа и законодателна литература съдържа доволно количество податки, въз основа на които могат да се водят разпалени дискусии по темата: позволено ли е на жената да участва певчески в православното богослужение или не. Една от тях е 14-то правило на  IV Вселенски събор в Халкидон, в което четем следното: Понеже в някои епархии е позволено четците и певците да встъпват в брак – то светият Събор определи, на никой от тях да не е позволено да си вземе за жена иноверна; ония, които са добили вече деца от такъв брак и са успели да ги кръстят при еретици, нека ги довеждат в общение с вселенската църква; а онези, които не са ги кръстили, да не ги кръщават при еретиците, нито да ги съединяват в брак с еретик, иудеин или езичник, освен само в такъв случай, когато лицето, което встъпва в брак с православен, обещае да премине в православната вяра. Който престъпи това определение на светия Събор – този да подлежи на епитимия по правилата[7].  В случая за нас са важни думите: на никой от тях да не е позволено да си вземе за жена иноверна, които ни навеждат на интересни размисли и констатации. Известно е, че в наше време не е проблем жени да пеят по време на богослужение в православните храмове. Съдейки от изложеното в текста изглежда в онази далечна от нас епоха не са мислели по този начин. Нещо повече: канонът точно и ясно посочва, кои следва да бъдат каноничните певци – тези, които са си взели или ще вземат жена за спътник в живота. Следователно, според определението на свeтите отци канонотворци, църковният певец следва да бъде само от мъжки пол. До подобна констатация довежда и самото определение певци – множествено число от певец, съществително от мъжки род. И така, дали днес ние престъпваме канона или просто той търпи тълкуване, което оправдава днешната практика? На последното навежда и факта, че не съществува канон, който категорично да забранява жени да встъпват в църковнопевческо служение. Известни са определени ограничения за жените в църковния живот, като например правило 44-то от Лаодикийския поместен събор, което забранява на жени да влизат в светия олтар, и други подобни, но запретяване на същите да пеят в църква не съществува в правилата на никой църковен събор. Напротив, в 66-то правило на Пето-шестият Вселенски събор се казва: верните са длъжни в светите Църкви непрестанно да се упражняват в псалми и пения и песни духовни, радвайки се и тържествувайки в Христа[8], без да се прави каквото и да е разграничаване на половете. Тук естествено се натрапва мисълта за казаното от св. апостол Павел в първото му послание до коринтяни: Жените ви в църквите да мълчат (1 Коринтяни 14:34). С такава насоченост е и 70-то правило от Пето-шестият (Трулски) Вселенски събор,  което също изрично забранява на жените в църква да говорят[9]. Ако погледнем обаче контекстно на свето-Павловото изречение, а също така и на споменатото съборно правило, ще установим, че става дума за мълчание от друго естество, което потвърждават и светоотеческите тълкувания[10], а именно – жените да не предизвикват безредие с неуместно дързновение, тъй като според св. апостол Павел: е срамотно жена да говори в църква, като в стих преди това изречение намираме и обосновката на казаното: защото Бог не е Бог на безредие, а на мир (1 Коринтяни 14:33-35). В тълкуванието си на Първото послание на апостол Павел до коринтяни св. Иоан Златоуст дава следния коментар на този стих: Ако на имащите дарования не е позволено да говорят без ред и когато те поискат, макар да ги ръководи Светия Дух, още повече не е позволено на жените да говорят напразно и без полза. Ако те са били длъжни да бъдат такива по отношение към мъжете си, още повече по отношение към учителите и отците, и към общото събрание на църквата[11]. Наистина, за женския пол ораторството или по-точно проповедничеството и учителната дейност не са обичайно явление в Църквата и това тя отдава само на посветените в такова служение[12], в следване на ясната и категорична повеля на св. апостол Павел в Първото му послание до Тимотея: На жена не позволявам да поучава… (1 Тимотей 2:12). Конкретна забрана за църковно певчество относно жените, обаче не е известна. Сам апостолът в посланието си до Колосяни съветва: учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си (Колосяни 3:16). Идентичен е апелът му и в посланието до Ефесяни (Ефесяни 5:18-19) като отново съдейки контекстно става дума за пеене в общите църковни събрания, а не в домашно уединение. Това св. апостол Павел прави без да поставя някакви ограничения, тъй като според думите му в друго послание, казани по друг повод: няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса (Галатяни 3:28). В такъв случай как да обясним изложеното в 14-то правило на Халкидонския събор, който не пряко, но все пак посочва като правоимащи да пеят в църква само мъжете.

В осветляване на въпроса следва да се обърне внимание на факта, че древните отци в грижа за реда и дисциплината – по препоръка на св. апостол Павел (1 Коринтяни14:34-35), ограничавали дейността на жените в църква. В това отношение показателен е коментарът на св. Иоан Златоуст в беседата му върху Първото послание на св. апостол Павел до Коринтяните (37-ма беседа), където той отдава ограниченията в църква за жени на тяхната слабост по природа[13]. Следователно, за да бъдат избегнати смут и съблазън било счетено за добре от страна на църковните отци да става коментар само за мъже-певци, като с отсъствието на абсолютната забрана за пеенето на жени в църква се оставяло възможност за развитие на въпроса. Такова развитие наистина последвало. Историята на църковнопевческото дело ни представя в следващите векове дори жени песнописци, на някои от които творенията са в достойна употреба и в наши дни. Между първите сред тях е св. Касиана монахиня, известна още като Касия или Икасия, живяла през ІХ век. Тя е най-известната и най-плодотворната от малочисления сонм жени-химнотворки на Православната ни църква. Освен за нея, има запазени свидетелства за още пет високообразовани и знатни жени, проявили забележителни умения да песнописателстват, или да обличат в музика богослужебни текстове и да ги изпълняват. Имената им са: Марта, Текла, Теодосия, Палеологина и Кувуклисена[14]. Гръцкият изследовател Спирос Панагопулос  споменава и друго име сред византийските жени-химнографи – Григория[15]. С изключение на една от тях – доместик Кувуклисена, всички останали били монахини. Написаните от тях църковни песнопения били предназначени за изпълнение само от сестринството на съответните техни манастири, като от цялостното им творчество до наше време е запазено съвсем малко.

Св. Касиана е родена в Цариград. Според повечето нейни биографи това станало при царуването на Ирина Атинска и Лъв ІV Хазар, тоест между 752-ра и 780-та година. Според някои изследователи обаче, годината на нейното раждане трябва да бъде отнесена между 800-805 година (Rochow), или около 810-та година (Beck). Предполагаемата година на смъртта ѝ също варира в рамките на доста дълъг период от време – между 843-та и 867-ма година. До момента най-подробните изследвания за живота и творчеството на монахиня Касиана, както и на останалите пет деятелки в областта на църковната химнодия, са дело на професор Diane Touliatos – музиколог от Университета „St. Louis” в Мисури, САЩ.

И така, св. Касиана имала реална възможност да стане съпруга на един от следващите византийски императори – Теофил († 842), последовател на продължилата повече от век иконоборческа ерес. Божият промисъл обаче, отредил за нея да бъде Христова невеста и да се подвизава в манастир (цариградския манастир “Св. Богородица – Ксенолофос“), където далече от светската суета били съставени едни от най-високопоетичните християнски песнопения. Не е изключено наставник в химнописателските ѝ занимания да е бил самият св. Теодор Студит (759-826), с когото имала лична кореспонденция и ползотворно духовно познанство.

Известни са около петдесет атрибутирани с името ѝ химнографски произведения, и още двеста шестдесет и една епиграми и морални сентенции [16]. От приписваните за нейни около петдесет песнотворения, изследователите сочат за автентични едва двадесет и четири, като за останалите се смята, че са съставени по незапазени Касианини оригинали, и че някои от тях са дело на всеизвестния химнограф св. Козма Маюмски (Schiro)[17]. Според преданието, на много от химнографските си творби сама дала и мелодиите[18]. В тази връзка, специалистите по музикална медиевистика са убедени, че запазените в средновековния Стихирар и стигнали до нас невмирани химнографски произведения на Касиана, съдържат и нейния мелографски талант[19]. Направените музикални транскрипции, според тях, показват особена раздвиженост на композицията, определяна от същите като тоново рисуване. Смята се дори, че вложените в мелографските ѝ произведения композиционна широта и тематично разработване на музикалните мотиви, поставят в известна степен началото на калофоничния вид пение, който намира пълния си и съвършен музикален образ благодарение църковномузикалната дейност на свидния в българските ни сърца св. Иоан Кукузел[20].

Името на св. Касиана се споменава най-често във връзка с няколко нейни творения. Едно от тях е канона “Волною морскою”, изпълняван на утренята на Велика събота (тоест на последованието на опелото Христово на Велики петък вечерта според Цариградския типик – б. а.) и на полунощницата преди пасхалната служба. От оригиналната творба на св. Касиана в днешния канон са запазени единствено ирмосите. Първоначално той не бил пълен канон, а четирипеснец от 6-та до 9-та песен – творение на св. Козма Маюмски. впоследствие св. Касиана допълнила липсващите за пълен канон тропари, тоест от първа да пета песен, като същевременно съставила и прибавила ирмоси за всички песни от канона. В пълнота Касианиният четирипеснец е запазен само в два известни на науката ръкописа –  Лавра Δ. 22, от Х-ХІ век и Триод от Барбериновата библиотека № 339, от ХІ век[21]. когато след време канона бил преразгледан от църковни мъже – според свидетелството на Теодор Птохопродром (ХІІ-ти век)[22], било счетено за неприлично към песнопенията на великия подвижник и православен светител св. Козма да бъдат присъединявани и песнопения, автор на които е жена. По този повод било възложено на Идрунтския (Отрантски) епископ Марк – съставителят на 100-тe допълнителни глави към устава на св. Сава Освещени, да съчини тропари вместо Касианините, като запази единствено ирмосите[23]. И така днес в триода преди канона за утренята на Велика събота четем: “Този канон от първа до шеста песен е творение на монах Марк, епископ  Идрунтски, ирмосите пък са творение на някоя си жена именувана Кассия. От шеста песен до края е творение на господин Козма[24]”. Четирипеснецът на Касиана все пак останал в известна употреба до ХІІ-ти век[25].

Св. преподобна Касиана Песнописица

По подражание на Касианините ирмоси са съставени ирмосите, началстващи песните на първия канон от утренята за 23 декември и първия (вместовъзкресен) канон за Неделя преди Рождество Христово, поместен в минея след вечернята (на повечерието за 24 декември).

Вероятно фрагменти от Касианини творби има и в други канони, но за съжаление бележки от рода на тази преди канона на Велика събота в богослужебните книги не са налични.

Всички Касианини песнопения се отличават  с вложено високо поетическо майсторство, но най-впечатляващи от тях са “славата” на Гдcи воззвахъ на Рождество Христово – “Августу єдыноначальствующему на земли…“ и така наречената “Касианина слава” – “Господи, яже во многия грехи впадшая жена…”, която се изпълнява според Цариградския типик в Последованието на Жениха на Велики вторник вечерта (тоест утренята за велика сряда). Предполага се, че последната е въведена в богослужебна употреба от патриарх Фотий[26].

Първата въздейства върху човешката душа като насажда тържественост и радост поради Родилия се в плът Спасител на света, а втората, засвидетелствана като Касианина творба и в хрониката на Георги Амартол († около 867), е незаменим образец за проява на смирение и велико покаяние. Преданието разказва, че в момента когато Касиана съчинявала “славата” от Последованието на Жениха за вторник на Страстната седмица, в манастира на посещение при нея дошъл самият император Теофил. узнавайки обаче, че царят предстои да влезе в килията ѝ, тя оставила написаното наполовина песнопение върху писалището си и избягала. Последните написани от нея думи били: “Дай да целуна и отрия с косите на главата си Твоите пречисти нозе[27]” – визирайки евангелското повествувание за жената-грешница, тъй като в синаксара на упоменатото последованието изрично е указано, че този ден (Велика сряда) „божествените отци са заповядали да се прави спомен за жената-грешница, която помаза с миро Господа[28]”. Теофил влязъл в килията на преподобната, прочел написаните слова и досещайки се за случилото се, взел перото и допълнил следните думи: “чийто шум Ева в рая по пладне като чу и, уплашена, се скри[29]”, имайки впредвид най-вече Касианиното бягство. Срещата на императора със св. Касиана не се осъществила, но допълнените думи останали и след като песнопението било продължено и завършено[30]. В този си вид то се изпълнява и днес. слушайки Касианините поетични слова на това песнопение се убеждаваме, че действително не са много тези, които са способни на такова дълбоко покайно съкрушение. Композиция върху тази Касианина химнографска творба, поместена в псалтикийната утреня на Манасий п. Тодоров, е въведена в учебната програма по предмета Източно църковно пение за ІV клас на Софийската духовна семинария, като тест за добре усвоен материал.

Освен горепосочените стихотворни Касианини произведения, сравнително известни и забележителни с вложеното поетическо майсторство са още “славата” на Господи воззвахъ на втори глас (в гръцкия миней на шести глас) в чест на св. мъченици Гурий, Самон и Авив (15 ноември) “Сдесъ веселится, яко ракою святыхъ обогатися…”  (надписана само в гръцкия миней – “Ι̉κασίας μοναχη̃ς”)[31]; “славата” на осми глас на стиховните стихири за Рождество на св. Иоан Предтеча  (24 юни) – “Исаии ныне пророка гласъ…”;  и два самогласни в чест на петозарните мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест (13 декември). Това са: четвъртата (последна) стихира от хвалитните – “Паче єллинскихъ наказаній…” на четвърти глас, която в гръцкия миней е поместена като “слава” след стиховните[32], и “Пятоструйнную цевницу…” – “слава” след хвалитните стихири, отново на четвърти глас. Заслужава да бъде отбелязано, че в музикален ръкопис № 883 от сбирката на Гръцката национална библиотека в Атина (ЕВЕ 883, f. 80v)[33], писан през ХІІІ век, над споменатата по-горе стихира “Паче єллинскихъ наказаній…” освен името на Касиана е изписано и името Анатолий (Ἰκασία καὶ Ἀνατολίου) – вероятно Анатолий Студит или Солунския архиепископ Анатолий. Относно причината за подобна атрибуция не е известно да са правени проучвания.

Св. преподобна Касиана Песнописица

Древните стихирари приписват на св. Касиана и още два самогласни, които също са в настояща употреба и са в състава на съвременния Постен триод[34], но не са надписани с името ѝ нито в гръцкоезичния печатен Триод, нито в славяноезичния такъв. Става дума за  славата на Господи воззвахъ от вечернята срещу Неделя на Митаря и Фарисея – Вседержителю Господи, вемъ, колико могyтъ слeзы…, на осми глас, и славата след хвалитните стихири от последованието за същата неделя – Оделъ похвалeньми, фарисeа оправдaюща себе осудилъ еси Господи…, също на осми глас. В три древни стихирара (два от манастира Ватопед и един от Иверон – № 947) тези два самогласни са приписани на Стефан Саваит, но според видния изследовател на Постния триод Иван Карабинов, това най-вероятно е следствие от кодикографска грешка, тъй като в този ден устава предвижда да се изпълняват стихири на Саваитския химнотворец, които предхождат Касианините два самогласни[35].

Съществуват сведения, че св. Касиана се е занимавала и с преписване на богослужебни книги[36]. Като нейни преписи се сочат: един Псалтир, съхраняван днес в библиотеката на Синайския манастир „Св. Екатерина”, под библ. № 108, и едно Евангелие, съхранявано в Националната библиотеката в Неапол, под № ІІ. А. 38.

Паметта на преподобна Касиана Песнописица е отредено да се чества на 7 септември – денят на успението ѝ, съвместно с предпразненството на Рождество Богородично и св. мъченик Созонт. За жалост обаче, служба в нейна чест в славянския миней не е поместена.

Друга от по-известните жени-църковномузикални деятелки е Текла монахиня (IX-ти век). Принадлежи към сонма на теотокографите (богородичнописателите) на Православната църква. Под иноческата ѝ десница произлезли редица молебни канони в чест на Богоматер, един от които бил включен в сборника „Венец на Приснодевата”, съставен от св. Никодим Светогорец през 1785 година и издаден през 1796 година във Венеция[37]. Канонът е на втори глас и ползва за начало ирмос с инципит: Τῶ τήν ἄβατον κυμαινομένην θάλασσαν (Непреходимое волнящееся море). Името ѝ е засвидетелствано в акростиха на осма и девета песен от творбата[38].

Сред възпялите в стихоплетения Майката на нашия Господ е и малко известната византийска химнотворка Теодосия монахиня (ІХ-ти век). Била игумения на един от манастирите в покрайнините на Цариград. Единствената запазена до наше време нейна творба е хвалебен канон в чест на св. Богородица[39].

Св. преподобна Касиана Песнописица

Преданието е запазило спомен и за друга Христова невеста, която прибавила към иноческите си трудове и друг подвиг – писане на медоточни химни. Това е химнотворката св. Марта монахиня (ІХ-ти век). Сведенията за живота и химнотворчеството на преподобната са оскъдни. Живяла в химногравския период на каноните, но тъй като от творчеството ѝ не е запазено нищо до наше време, със сигурност не се знае дали произведенията ѝ следвали само този поетически жанр. Монахиня Марта пишела химните си за богослуженията в манастира при град Аргос в Пелопонес, в който тя се подвизавала, и на който също била игумения.

Известно е още, че била родна майка на св. Симеон Стълпник[40]. Причислена е в лика на светиците на Православната църква и паметта ѝ се чества заедно с тази на нейния син – 1 септември[41].

През XIII-ти век на църковно-музикалното поприще се изявява и друг представител на нежния пол – Кувуклисена, единствената известна досега жена, извън сонма на монашестващите, занимавала се през Средновековието с църковно-певческа дейност. За дейността ѝ в областта на църковно-певческото изкуство узнаваме най-вече от ръкопис, съхраняван в библиотеката на манастира „Велика лавра” на Света Гора. Била певец и ръководител на хор. Ръкописът, и по-специално изследванията на професор Diana-Helen Touliatos от САЩ, сведетелстват, че имала забележителен музикален талант. В извора, обаче не се откриват ясни уверения, че тя е творец на предложената музика. За песнотворческите ѝ занимания съдим от обстоятелството, че в музикалната епоха, в която тя живее, доместиците били по призвание и мелографи[42].

Писмените паметници съобщават, че в периода ХІV-ХV век на песнотворческо служение се отдала и още една преподобна жена – Палеологина монахиня. В мире била знатна и благородна жена, произхождаща от рода на Палеолозите, чиято династия управлявала Византия от 1259 година до падането на Константинопол под турска власт – 1453 година. Известно е, че монашествала в един от цариградските манастири, където се прославила с вдъхновено песнописателство на канони[43].

Съдейки от нейния родов произход може да се предположи, че „Палеологина” не е същинското ѝ име, а прозвище. В подкрепа на това предположение е и факта, че такова монашеско име не е известно в православния монахологион, като освен това не е известна такава практика да се дава име, принадлежащо на даден род или династия, макар тя и да е известна и заслужила добро име сред обществото[44].

Мозайка от VI-ти век в базиликата „Св. Аполинарий“ в Classe край Равена

Днес назоваваме имената на тези макар и малко на брой жени църковни песнописки и песнопойки поради факта, че останалите след тях плодове в църковнопевческата градина и светла памет времето и обстоятелствата не успяли да заличат. Несъмнено има и още много други като тях, чиито имена ние не знаем, но положително делото им е оставило невидима следа и е спомогнало щото в наше време въпросът за присъствието на жените на църковната певница или в състава на църковния хор да се счита за несъстоятелен.

Известно е, че в отделните поместни православни църкви има различни традиции и практики[45]. Дори в една поместна църква могат да бъдат открити и поддържани различни мнения относно дадена практика. Това обстоятелство засяга и женското църковнопевческо служение. Едни поставят известни ограничения на жените при богослужебното пение, като например да могат да пеят безпрепятствено само в случаите, когато са монашеско сестринство в манастир. В мирските църкви същите дават приоритет на мъжкото певчество и не препоръчват смесени хорове, оправдавайки този подход с грижа за църковния ред и благочиние. В известна степен тази практика се наблюдава в Гръцката и Румънската православни църкви, както и в източните патриаршии, но навярно съществуват и изключения. Има поместни църкви, в диоцезите на които е общоприето и нещо съвсем нормално да се формират източни и полифонични хорове само от жени или смесени такива, каквато е практиката в Българската и някои други поместни църкви. Всъщност, никоя църква от диптиха на Православните църкви не отрича правото на жените да пеят в църква. И наистина, следва ли да се отрече или дори да се поддаде на съмнение това право на женския пол, именно чрез когото Словото прие плът и дойде да изкупи и спаси света[46]; който бе неотлъчно в служба на Христа през целия Негов земен път, та дори в дните на Неговото страдание за човешкия род; същият женски пол, който пръв прие радостната вест за Възкресението и я предаде на апостолите; който не престава да е в усърдно служение на Църквата, а днес дори и числено превъзхожда храмовото изпълнение; чийто лик от мироносици, мъченици, преподобни и праведни горещо се моли пред престола на Бога за човечеството и така нататък, и така нататък. Сред тях с особено дързновение вършат това именно жените химнотворки и песнопойки, тъй като те това са правели с усърдие и приживе, изпълнявайки църковнопевческото си служение.

________________________________

*Публикувано в Свидетелство, служение и богослужение на Църквата, сборник статии, с. 254-269, УИ „Св. Климент Охридски“,  С., 2021. Същата статия е възпроизведена  тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Антифонно пение – от гр. α̉ντὶ – срещу, против; и ή φωνη ̀- глас, вик , звук…т. е. “срещуположно” или “поредно” пеене на два редуващи се хорове или клироси, както и пеене на припев от отделен хор. Въведено е в църковна употреба от св. Игнатий Богоносец (+107).

[2]. В тази връзка е интересна екзегезата от св. Максим Изповедник на стих 65 от 2 глава на книга I Ездра. В отговорът на 55 въпрос от съчинението си „Въпроси и отговори към Таласий” той пише: „Певци” са тези, пише в този свой отговор св. Максим, които възпяват Бог Слово [само] с начините на добродетелите, без съзерцание; и …които добре излагат учението, отнасящо се до [духовното] деяние, и изцеляват страстите на другите[1]. А „певици” са тези, които възпяват Бог Слово с начините на добродетелите заедно със сладостта на знанието, дарявано в съзерцанието, и въвеждат в тайнството и другите, услаждайки духовният им слух. Казано с други думи – първите (певците) са тези, които съблюдават немотивиран („сух”) добродетелен живот и само по този начин служат за добър пример на другите, без да влагат духовна нагласа, а вторите (певиците), към добродетелният живот добавят чувственост и мъдрост, на която полагат усилено старание и други да научат (ІІ Тим. 2:2). Означеното от Светия Дух като „певци и певици”, както св. отец сам изтъква в края на това свое съчинение, не следва да бъде обхванато от телесното чувство – то се възприема само от чистия ум, бидейки запечатано с перото на благодатта. Това богоданно откровение, разбира се, следва да бъде както в духовна, така и в действена благоупотреба на съвременните нам явни певци и певици. Носенето на повереното им църковнопевческо служение трябва да е придружено със старание, повече да подражават на „певиците”, отколкото на „певците”, т. е. да изпълняват църковните песнопения с духовна нагласа и по начин, който да е в полза не само на самите тях, но и на слушателите (виж: Максим Изповедник. Творения. Превод от руски език по изданието на Православния Свято-Тихоновски институт от 1993 г. Издава славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2002, с. 587-588; 597).

[3]. Има се предвид Кол. 3:16; Ефес. 5:18-19; и най-вече Гал. 3:28.

[4]. The Oxford Dictionary of the Christian Church. Second Edition edited by F. L. Cross and E. A. Livingstone. Oxford University Press, 1990, p. 257.

[5]. Θρησκευτικὴ καὶ η̉θικὴ ε̉γκυκλοπαιδεία. Α̉θη̃ναι, 7-ος τόμος, 1965, σ. 170. Виж също: https://sib-catholic.ru [Електронен ресурс, януари, 2019].

[6]. Съдейки по многобройните живописни образи и скулптури на св. дева-мъченица навярно също толкова добре тя си служела и с музикални инструменти, като например арфа, лира, виола и др. Имайки предвид обаче, че древната западна Църква не познава употребата на музикални инструменти по време на богослужение (за разлика от по късно време), то навярно св. Цецилия си служила с тях извън рамките на общите християнски култови прояви, т.е. извът обществените богослужби, за което свидетелства и преданието; или просто изобразяването й с музикални инструменти от страна на художници и ваятели е имало символично означение на връзката й с музиката. На Запад инструменталните изпълнения при богослужбите в църква частично се въвеждат едва в VІІ в. от папа Виталиан, а повсеместен съпровод на богослуженията с орган въвежда Людовик Благочестиви през ІХ в. Във връзка с това чуждо на Църквата нововъведение Теодорит Смирненски оприл̉ичавал католическия орган с “изкуствена машина за славене на Бога”, като хвалел праваславните, славещи Бога с естествения орган – човешкия глас (виж: Богоев, Мирчо. Учебник по източно пеене, СИ, София, 1992, с. 11-12).

[7]. Правилата на св. Православна църквас тълкуванията им. Том І, Правилата на св. Апостоли, на св. І , ІІ, ІІІ и ІV Вселенски събори, София, 1912, с. 577.

[8]. Правилата на св. Православна църквас тълкуванията им. Том ІІ, Правилата на VІ (Трулски) и VІІ Вселенски събори и на св. Поместни: Анкирски, Неокеарийски, Гангърски, Антиохийски, Лаодикийски, Сердикски и Цариградски (394 г.), София, 1913, с. 287-288.

[9]. Пак там, с. 297.

[10]. Св. Иоан Златоуст, Цариградски апхиепископ. Тълкувание на Първото послание на св. ап. Павла до Коринтяните. Беседи 35-44. Библиотека „Творения на св. отци” под редакцията на проф. Хр. Гяуров. Год. VII, книга I. Издание на Съюза нва Свещеническите братства в България, фонд „Свещенически дом”. София, 1940, с. 28-29; Блажени Теофилакт, архиепископ Български. Тълкуване на посланията на св. ап. Павел. Изд. Света Гора, Атон. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“. София, 2003, с. 319.

[11]. Св. Иоан Златоуст, Цариградски апхиепископ. Тълкувание на Първото послание на св. ап. Павла…, с. 28-29.

[12]. Виж тълкуванията на правило 70 от Трулския събор на Валсамон и еп. Никодим Милаш в: Правилата на св. Православна църква…, том ІI, с. 298-299.

[13]. Конкретният текст от беседана на св. Иоан Златоуст е следния: А защо той (апостола – б. а.) ги поставя в такова подчинение, пита риторично св. Иоан и сам отговяря: Затова, че жената е особено слабо същество, непостоянно и лекомислено. Затова той им дава за учители мъжете и с това принася полза на едните и на другите: жените прави скромни, а мъжете внимателни, тъй като те са длъжни със съвършена точност да предават на жените това, което слушат (виж: Св. Иоан Златоуст, Цариградски апхиепископ. Тълкувание на Първото послание на св. ап. Павла…, с. 29).

[14]. С изключение на една от тях – доместик Кувуклисена, всички останали били монахини. Написаните от тях църковни песнопения  били предназначени за изпълнение само от сестринството на съответните техни манастири, като от цялостното им творчество до наше време е запазено съвсем малко. До момента най-подробните изследвания за живота и творчеството на монахиня Касиана, както и на останалите пет деятелки в областта на църковната химнодия, са дело на проф. Diane Touliatos – музиколог от Университета „St. Louis” в Мисури, САЩ.

[15]. Виж: Panagopoulos, Spyros. Kassia: A female hymnographer of the 9th century. Proceedings of the 1st International Conference of the ASBMH. The American Society of Byzantine Music and Hymnology. A collaboration with the University of Pittsburgh  – http://www.asbmh.pitt.edu [Електронен ресурс, май 2020].

[16]. Бошнакова, А. Музикално-философските „картини” на Касия. – В: Архив за средновековна философия и култура – свитък ХІ. Издаван от Цочо Бояджиев, Георги Каприев и Андреас Шпеер. Издателска къща „ЛИК”, София, 2005, с. 65.

[17]. Пак там, с. 66.

[18]. Монахинята – химнограф света преподобна Касиана, превел от гръцки – иподякон протопсалт Аргир Малчев. Асеновград, 1996, с. 5.

[19]. Бошнакова, А. Музикално-философските „картини” на Касия…, с. 66-67.

[20]. Пак там, с. 66, бел. 11.

[21]. Карабиновъ, И. Постная трiодь. Историческiй обзоръ ее плана, состава, редакцiй и славянскихъ переводовъ. С.- Петербургъ, 1910, с. 185.

[22]. Теодор Птохопродром, или само Продром, е коментатор на каноните, писани от св. Козма Маюмски.

[23]. Филарет, Архиепископ (Гумилевский). Исторический обзор песнопевцев и песнопения греческой церкви. Репринтное издание, Свято-Троицкая лавра, 1995, с. 273. Навярно поради неточно разбрана инфолмация от Георги Кедрин (ХІ-ХІІ в.), Никифор Калист Ксантопул пише, че Марк Идрунтски изпълнил тази задача по поръчение на Лъв VІ Мъдри (виж: Карабиновъ, И. Постная

трiодь…, с. 185).

[24]. Тр·w‘д·онъ с¶‘есть трипý‘снецъ (тр·w‘дь по‘стна­). Москва’, #а§]z³, л. yïŤà .

[25]. Карабиновъ, И. Постная трiодь…, с. 185.

[26]. Красносельцева, Н. Т. Патриархъ Фотиiй и византiйское богослуженiе его времени. Одесса, 1892, с. 17.

[27]. Молитвеник. СИ, София, 1987, с. 158 .

[28]. Тр·w‘д·онъ…, л. yдŤ¶. За акт на милоизлияние от жена повествуват и четиримата евангелисти, като при трима от тях (Мат. 26:7-13; Марк 14:3-9; Лук. 7:37-50) се говори именно за жена – грешница, а при четвъртия – св. ев. Иоан, жената изляла миро върху нозете на Иисуса, което след това отрила с косите си е Мария – сестрата на Лазар, жена честна и почтена (Иоан 12:3-8).

[29]. Молитвеник, с. 158 .

[30]. Кратките биографични данни за св. Касиана монахиня са заимствани до голяма степен от брошура, озаглавена: Монахинята – химнограф света преподобна Касиана, превел от гръцки – иподякон протопсалт Аргир Малчев. Асеновград, 1996.

[31]. Μηναίον τοὺ Νοεμβρίου . Ενετίησιν, 1804, σ. 123 .

[32]. Μηναίον τοὺ  Δεκεμβρίου . Βενετία, 1890, σ. 96 .

[33]. Touliatos-Miles, Diane H. University of Missouri – St. Louis, USA. A descriptive catalogue of the music collection of the National Library of Greece: Byzantine chant and other music repertory recovered. Ashgate, 2010, р. 17.

[34]. Карабиновъ, И. Постная трiодь…, с. 184.

[35]. Пак там, с. 185.

[36]. Casetti Brach, С. Donne copiste nella leggenda di Bisanzio, in: Orientalia Christiana Periodica Ai (1975), p. 479-489. – http://www.istorianasveta.eu/m/news/ [Електронен ресурс, май 2020].

[37]. Карамузи, Мариалена. Творчеството на Никодим Светогорец и атонският неоисихазъм. БАН – Институт за литература. Издателски център „Боян Пенев”, София, 2004, с. 65.

[38]. Ἀγαθαγγέλου, Ἐπισκόπου Φαναρίου. Ἡ Βυζαντινη  ἐκκλησιαστικὴ  μουσικὴ  καὶ  οἱ μελωδοὶ καὶ ὑμνογράφοι ἀπὸ τών χρόνων τής ἀρχαίας Ἐκκλησίας μέχρι τόν Ιθ΄ αἰώνα. Ἐκδ. Ἀποστολική Διακονία τής

Ἐκκλησίας τής Ἐλλάδος – online: http://www.apostoliki-diakonia.gr [Електронен ресурс, май, 2020].

[39]. Пак там.

[40]. Пак там.

[41]. Ἁγιορίτου, Ἁγίου Νικοδήμου. Συναξαριστής τῶν δώδεκα μηνῶν τοῦ ἐνιαυτοῦ. Τόμος А′. Περιέχων τοὺς τέσσαρας μήνας – Σεπτέμβριον, Ὀκτώμβριον, Νοέμβριον, Δεκέμβριον. Ἐκδόσεις Δόμος. Ἀθήναι, 2005, σ. 9.

[42]. Ἀγαθαγγέλου, Ἐπισκόπου Φαναρίου. Ἡ Βυζαντινη  ἐκκλησιαστικὴ  μουσικὴ  καὶ  οἱ μελωδοὶ καὶ ὑμνογράφοι… (www.apostoliki-diakonia.gr) [Електронен ресурс, май 2020].

[43]. Пак там.

[44]. Традицията да се дават монашески имена, представляващи прозвище на свети личности, като например монашеските имена Богослов, Палама, Златоуст и др., е късна и няма данни засега да е съществувала през XIV-XV век.

[45]. Като пример може да бъде дадено обстоятелството, че някои поместни църкви приемат в лоното на Православието инославни чрез отричане от предишната заблуда, други чрез миропомазание, а трети чрез ново кръщение и в същото време всички тези поместни църкви, въпреки различните си практики са достойни членове на Едната съборна и апостолска църква.

[46].  Според преданието разговор с подобна тематика се провел между император Теофил и св. Касиана, който разговор всъщност станал причина последната да не бъде удобрена за съпруга на императора, а да приеме иноческо житие.

Изображения: авторът Любомир Игнатов и св. преподобна Касиана Песнописица. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7Xq

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s