За мястото на написване на затворническите послания на св. апостол Павел*

Георги Боев

Въведение

Под наименованието „затворнически послания“ се визират четири от посланията на св. апостол Павел, за които се предполага, че са писани докато той е в затвора. Това са посланията към ефесяните, филипяните, колосяните и Филимон. И докато споровете за авторството на св. апостол Павел не са големи, то в съвременните изследвания има няколко теории относно мястото на тяхното написване, всяка от които си има своите привърженици и аргументи.

В православната библеистика най-силно е застъпен традиционният възглед, че тези послания са писани при първото затворничество на св. апостол Павел в Рим. Привърженик на тази теория е професор Христо Гяуров. Други православни библеисти смятат, че мястото на написване на тези послания е град Ефес. Привърженик на тази теория е Иоанис Каравидопулос.

Може би въпросът с мястото на написване не изглежда толкова важен, понеже, независимо от него, тези послания са запазени и достигат до нас като част от новозаветния канон, който свидетелства за тяхната боговдъхновеност. Въпреки това обаче, е важно да се знае локализацията им, защото това ще помогне за по-правилното датиране на времето на тяхното написване, а оттам, това ще доведе и до по-добро познаване на историческия контекст и условия, в които св. апостол Павел съставя тези послания. А контекстът е важен за тяхното по-правилно тълкуване и разбиране.

Тук ще разгледам трите основни теории за мястото на написване на тези послания и съответните аргументи за всяка от тях.

1.Основания за приемането на посланията към ефесяните, филипяните, колосяните и Филимон в една група

На първо място е важно да отбележа защо тези четири послания се приемат като част от една група послания, наречени „затворнически“. Няколко са основните аргументи за това. Те могат да се групират в две категории – преки и косвени свидетелства от самите послания.

1.1 Преки свидетелства

В самите послания св. апостол Павел ясно заявява своето положение на затворник. За това свидетелстват много стихове, някои от които са следните:

– „За което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря“ (Ефесяни 6:20);

– „До толкова, че стана известно на цялата претория, че съм в окови за Христос“ (Филипяни 1:13);

– „Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, така че да говоря тайната, която е в Христос, за която съм в окови“ (Колосяни 4:3);

– „Поздравява те Епафрас, който е затворен с мене заради Христос Иисус“ (Филимон 23).

Други стихове, говорещи за положението на св. апостол Павел като затворник, в тези книги са: Ефесяни 3:1, Филипяни 1:7, 12-17, Колосяни 1:24, 4:10, 18, Филимон 1, 9, 10, 22, 23.

1.2 Косвени свидетелства

За общата ситуация между четирите послания свидетелства и наличието на ядро от едни и същи хора, с които св. апостол Павел взаимодейства.

Например и до ефесяните (6:21, 22), и до колосяните (4:7-9) апостол Павел изпраща Тихик, който трябва да ги извести за състоянието на апостола. От друга страна, Онисим придружава Тихик до Колос (4:9) и носи писмото до Филимон (Филимон 10-17). В посланието до колосяните и Филимон се споменават едни и същи хора, които са с апостола – Тимотей, Лука, Аристарх, Епафрас, Тихик, Димас, Марк, Иисус Юст. Тематиката и състоянието на апостол Павел и в четирите послания е подобна[1].

Има още едно послание, което говори за състоянието на св. апостол Павел като затворник – Второ послание до Тимотей. То обаче не попада към същата категория на другите четири, защото е с по-късен произход, което се вижда и от самото послание. За разлика от другите четири послания, във Второ послание до Тимотей, апостолът вече предвкусва своята мъченическа смърт (2 Тимотей 4:6-8), докато характерното за четирите затворнически послания е, че в тях св. апостол Павел изказва надежда, че скоро ще бъде освободен (Филимон 22, Колосяни 4:3, Ефесяни 3:1, Филипяни 1:13).

Другото, което отличава тези послания от Второто послание към Тимотей, е и упоменаването на хората, които са заедно с апостола. Във второто послание до Тимотей са споменати четири души (Евул, Пуд, Лин, Клавдий), които не са посочени нито в посланието към колосяните, нито към филипяните, Филимон и ефесяните, докато при „затворническите послания“ Тимотей се явява съавтор на три от тях (без Ефесяните).

2. Теории за мястото на тяхното написване

Съществуват различни теории за мястото на написване на затворническите послания.

Христо Гяуров се придържа към традиционното разбиране за това, че тези послания са писани при първото затворничество на апостол Павел в Рим. Докато Иоанис Каравидопулос смята, че вътрешните сведения са в подкрепа на град Ефес[2]. Други богослови приемат Кесария Палестинска за място на написване на тези послания[3].

Апостол Павел никъде не посочва мястото от което пише тези послания, но в книгата Деяния на светите апостоли  са записани три затваряния на апостол Павел – в град Филипи за една нощ, Иерусалим и след това в Кесария Палестинска, където той прекарва две години, и в Рим за още две години при неговото първо затворничество там. Ще разгледам някои от аргументите за трите основни места, където се смята, че са писани посланията.

Рим

Традиционното разбиране е, че „затворническите послания“ са писани от св. апостол Павел по време на неговото първо затворничество в Рим. Това се подкрепя и от древното екзегетическо предание. Съществуват различни аргументи, изтъкващи град Рим като място на написване на посланията.

Според Деяния на светите апостоли, св. апостол Павел живее две години в Рим, където приема хора и проповядва благовестието без някой да го възпира (Деяния на светите апостоли 28:30, 31). Споменаването на думите „претория“ (πραιτώριον) и „дома на Цезаря“ (Καίσαρος οικίας) в Посланието към филипяните (Филипяни 1:13, 4:22) очевидно насочва към Рим. Друг важен аргумент е и споменаването на Лука (Колосяни 4:14 и Филимон 24), за когото се знае, че придружава св. апостол Павел в Рим по време на първото му затваряне. Избягалият роб Онисим е най-вероятно да намери убежище в Рим, понеже именно там има общност от избягали роби. Кореспонденцията на различните градове с Рим е добре развита и за апостол Павел е лесно да получава информация в Рим за многото църкви под негов надзор[4].

Също така е важно да се отбележи, че има и древна традиция, открита в един монархиански пролог към Посланието до филипяните, където се указва именно Рим като място на написването му[5].

Кесария Палестинска

Най-малко привърженици има теорията за написването на посланията в Кесария Палестинска. Има няколко аргумента в полза на това място.

От описанието на затворничеството на апостол Павел се вижда, че режимът е по-строг от описания в Рим, където апостолът е под домашен арест в отделна къща. Но в посланията се говори за окови, а двете споменати затворничества с по-строг режим са във Филипи и Кесария. Именно в Кесария апостолът е оставен в окови (Деяния на светите апостоли 24:27). Кесария Палестинска предполага по-голяма свобода на придвижване и по-интензивна кореспонденция, поради по-голямата си близост до Ефес и Колос. През двете си години в Кесария апостол Павел не бездейства, а продължава да изгражда църквите.

Ефес

Теорията за затворничеството на апостол Павел в Ефес е една от най-разпространените в момента.

Най-много аргументи за Ефес дава Посланието до филипяните. Изучаването на това послание показва четири кореспонденции между апостол Павел и филипяните. В началото достига вестта до филипяните за затварянето на апостол Павел. Филипяните му изпращат Епафродит с материална помощ, а после до тях достига вестта за разболяването на Епафродит и те започват да се притесняват за него. Накрая апостол Павел изпраща Епафродит обратно с писмото до Филипи. Размяната на съобщения в това време е по-трудна и изисква повече време. А за пътуване от Рим до Филипи са необходими от шест до осем седмици. Четири съобщения плюс пето пътуване на Епафродит с писмото до Филипи трябва да продължат около осем месеца път. Във Филипяни 2:19 пише, че апостол Павел ще изпрати скоро Тимотей и изказва увереност, че и той самият скоро ще отиде при тях (Филипяни 2:24). Това се съгласува добре с повествованието на св. Лука за пътешествието до Филипи (Деяния на светите апостоли 19:21-22) сравнено с 1 Коринтяни 4:17, 16:10 и пътешествието до Македония (Деяния на светите апостоли 20:12). Апостол Павел благодари на филипяните за помощта, която те му изпращат в Солун, но ако писмото е от Рим, то между получаването на тази помощ и затварянето на апостола в Рим има друго посещение във Филипи (Деяния на светите апостоли 20:2) и той със сигурност е благодарил на филипяните лично, което обезмисля благодаренето в писмото.

Съпоставката между тематиката на третото мисионерско пътуване на апостола във Филипи и съдържанието на посланието показва голяма близост. Тимотей се споменава като съавтор на три от затворническите послания, а от Деяния на светите апостоли е известно, че той е с Павел в Ефес в началото на третото мисионерско пътуване, а няма данни Тимотей да съпътства св. апостол Павел в Рим[6]. В посланието до Филимон св. апостол Павел моли да му се приготви стая, понеже вярва, че скоро ще бъде пуснат на свобода. Филимон живее в Колос, а Колос е доста по-близо до Ефес от Рим. Много по-вероятно е Онисим да намери прибежище в близкия град Ефес, отколкото в Рим. От Деяния на светите апостоли се вижда, че римското затворничество се състои в по-лек режим без окови, а в посланията апостолът говори за окови[7].

Интерес представя и съобщението в един монархиански пролог от II-ри век, който споменава, че Посланието до колосяните е написано в Ефес. Византийският историк Никифор Калист Ксантопулос (XIV век) в своята „Църковна история“ преразказва съдържанието на апокрифните „Деяния на Павел“, според които апостол Павел е осъден в Ефес на борба със зверове, но чудесен образ го избавя. Това показва, че дори в древността има предание за затворничество на апостол Павел в Ефес[8].

Друго, което може да се добави тук, е въпросът с Посланието към ефесяните. Много съвременни изследователи считат това послание като вид окръжно послание, а не послание до строго определена поместна църква. Думите „в Ефес“ (εν Εφέσω) не се срещат в един от най-ранните папируси с текстове на св. апостол Павел (Честър Бийти 46), датиращ от втори век. Тези думи отсъстват и от Ватиканския и Синайския кодекс, непознати са и за Ориген, а Маркион във втори век пише, че това послание е адресирано до лаодикийците. Така, за да се разреши проблемът с липсата на думите  εν Εφέσω, през XVI век Беза предлага теорията, че Посланието до ефесяните е окръжно послание до няколко църкви от мисионерската дейност на св. апостол Павел в римската провиция Азия[9].

Ако се приеме тази теория, отпада един от основните проблеми, свързани с теорията за Ефес като място на написване на „затворническите послания“, а именно, защо е необходимо апостол Павел да изпраща послание до ефеската църква от град Ефес, а и затворничеството му в Ефес се явява подходящо време за написване на окръжно послание.

3. Слабости на основните теории

Всяка една от гореспоменатите теории си има своите аргументи и съответни слабости.

Слабостите на теорията за Рим се съдържат малко или много в другите две теории за Кесария и Ефес. Действително римското затворничество по начина, по който е описано в Деяния на светите апостоли, не предполага по-голяма строгост, а разстоянието от Рим до Филипи, Колос и Ефес е доста по-голямо от разстоянието от Кесария или Ефес. Също липсват данни за присъствието на Тимотей в Рим с апостол Павел.

От друга страна, затворничеството в Кесария не се препокрива с много от вътрешните сведения в самите послания и най-вече с поздравите, които апостол Павел изпраща от „кесаревия дом“. Малко вероятно е и бягството на Онисим в Кесария. Няма данни и за това, хората, за които апостол Павел пише, че са с него, да се намират действително в Кесария Палестинска. Липсват и древни предания, които да посочват Кесария като място, от което св. апостол Павел да пише съответните послания.

Относно Ефес, в Деяния на светите апостоли никъде не се споменава, че апостол Павел е бил затворен там, а данните са от външни източници. Дори виждаме, че въпреки съпротивата срещу апостол Павел, градските власти са на негова страна в Ефес. Няма и особен смисъл апостол Павел да пише послание до ефесяните от затвора в град Ефес. Дори и да се оспори автентичността на Ефесяни 1:1 на думите: „в Ефес“ поради липсата им в двата най-важни кодекса – Синайски и Ватикански – то пак остават повече преписи, включително и Александрийският кодекс, където тези думи присъстват, което е показателно, че и в древност това послание се е смятало за послание към Ефеската църква. Дори и да се приеме като окръжно послание, пак остават неразрешени горепосочените проблеми.

И последно, теорията за град Ефес трябва да отговори и на предизвикателството на надеждата на апостол Павел за скорошното му освобождаване. Ако действително се приеме, че апостол Павел е изправен пред заплахата от смъртно наказание в Ефес, то тогава е необяснимо очакването на апостола за скорошно освобождаване.

Заключение

Въпреки неяснотата относно мястото на написване на „затворническите послания“, това не е определящо за библейските екзегетически изследвания и работата със самия текст на посланията.

Разбира се, че това е важно за определянето на времето на тяхното написване, както и за разбирането на историческия контекст, което подпомага по-добрата херменевтика. Повечето съвременни библеисти са склонни да приемат, че хипотезата за написването на „затворническите послания“ в Ефес отговаря най-добре на вътрешните сведения на самите послания и произтичащите от тях предизвикателства. В повечето от съвременните тълкувания върху тези послания именно Ефес е изтъкнат като място на написването им.

В българската православна библеистика най-силно е застъпена хипотезата за Рим като място на написване на тези послания. Данните обаче не са достатъчни за точното им локализиране на написване и има различни предизвикателства, пред които са изправени основните хипотези. Затова е добре и трите хипотези за мястото на написването на „затворническите послания“ да се разглеждат съвкупно със съответните им силни и слаби страни.

_______________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2015, бр. 1, с. 118-125. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Thiessen, H. Introduction to the New Testament, Grand Rapits, 1943, p. 228.

[2]. Каравидопулос, И. Введение в Новьiй Завет, Москва, 2009, с. 226, 227.

[3]. Каравидопулос, И. Цит. съч., с. 223, 224.

[4]. Пак там.

[5]. Michael, J. The Epistle to the Philippians, London, 1928, p. xiii.

[6]. Michael, J. Op. cit., p. xvii.

[7]. Каравидопулос, И. Цит. съч., с. 224, 225.

[8]. Каравидопулос, И. Цит. съч., с. 226.

[9]. Стот, Дж. Посланието към ефесяните, София, 1999, с. 17, 18.

Изображения – авторът Георги Боев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7SL

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s