Духовни напътствия и нравоучителни наставления на свети Софроний Врачански за просветното служение на българските свещенослужители*

Костадин Нушев

Свети Софроний Врачански (1739-1813) е един от първите духовни будители на българския народ през епохата на Възраждането и един от първите просветители и радетели за новобългарска просвета и книжовност. В началото на ХIХ век като епископ и пастир на Църквата той допринася особено много за създаването на църковна книжнина на новобългарски език чрез своите проповеди и нравствени поучения написани на тогавашния говорим и разбираем за широките слоеве от народа език. Чрез издаването на своя сборник с християнски проповеди и нравствени поучения „Неделник“ св. Софроний Врачански става родоначалник и основател и на книгопечатането в модерната българска култура и литература. Като ученик и последовател на преподобни Паисий Хилендарски той продължава будителското и просветителско дело на Църквата и става родоначалник на заветите към българската църковна иерархия, която е призвана да служи на Божия народ чрез Евангелието и да просвещава своя „единокръвен български народ“ чрез истинска и действена християнска проповед и духовна просвета на новобългарски език[1].

Духовна просвета и народно будителство

Софроний Врачански е автор и създател на първата печатна книга на новобългарски език. Това е книгата „Неделник“ или „Поучително евангелие“, която представлява Сборник с нравоучителни проповеди[2], създадени от самия него и съставени чрез личните му книжовни трудове и негови преводи от гръцки и църковно-славянски език. Този сборник съдържа неделните евангелски четива за всички недели през годината и за големите Господски, Богородични и светийски празници, които са снабдени с подходящи тълкувания и практически ориентирани нравствени поучения за християните. Тази църковна книга е един от най-важните книжовни паметници на Българското възраждане и важен фактор за развитието на новобългарската просвета, защото е написана на говорим език и чрез печатната си форма допринася за утвърждаване на новобългарски език като книжовен език, достъпен и за църковна употреба. Според Софроний Врачански Христовото Евангелие е основа на християнската вяра и източник на духовна светлина, благодатна сила, мъдрост и благоразумие за човека. Според неговото обяснение и пастирско поучение „Eвaнгeлиe oзнaчaвa Блaгoвeстиe, зaщoтo ни гoвoри истинскитe нeщa, кoитo сa зa блaгo и дoбрo. Това oзнaчaвa: oпрoщaвaнe нa грeхoвeтe, прaвдa, възлизaнe нa нeбeтo, Бoжиe oсинoвявaнe, нaслeдявaнe нa вeчнoтo дoбрo и oсвoбoждaвaнe oт вeчнaтa мъкa. Свeщeнoтo Eвaнгeлиe ни рaзкaзвa зa всички дoбри нeщa, с кoитo ни учи нa дoбрo. Приeхмe гo лeснo бeз никaкъв труд и бяхмe удoстoeни с тoлкoвa гoлямo дoбрo зaрaди блaгoдaттa и Бoжиeтo чoвeкoлюбиe[3].“

Духовни и нравствени поучения към българските свещеници

Епископ Софроний Врачански бил убеден, че християнската просвета, която идва от Евангелието, е начало на благополучието, а невежеството е причина за духовното робсто и източник на злополучие. Евангелското просвещение и Христовите истини трябва да се възприемат с твърда и непоколебима вяра, за да допринасят за спасението и благодатното обновление на живота. „Зaтoвa, чeдa и любeзни брaтя мoи християни, пише Софроний, дa нe приeмaмe в умa си рaзлични съмнeния, a нeсъмнeнo дa вярвaмe в тoвa, кoeтo кaзвa и нa кoeтo ни учи Свeщeнoтo Eвaнгeлиe, и здрaвo дa сe държим зa Нeгoвoтo учeниe[4].“

Заради необходимостта от това духовно просвещение на християните българският възрожденец и будител се заема енергично с просветителска дейност и още като свещеник в родния му град Котел полага усилия за нравственото просвещение на вярващите християни като се посвещава на широка пастирска и книжовна дейност. През това време, в края на ХVІІІ-ти и началото на ХІХ-ти век, поради чуждото османско владичество и чуждото църковно влияние, българите били изостанали в своето духовно и просветно развитие от другите европейски народи, защото нямали свои училища и били обречени да останат неуки и невежи. Чрез своя пастирски дълг като епископ Софроний Врачански открива и посочва на своите сънародници, и главно на своите събратя свещеници, истинските причини за тежкото положение на народа като се заема лично да промени това духовно състояние на българите чрез просветна и проповедническа дейност, като създава християнска книжовност за целите на истинската християнска просвета и организира църковни училища, където децата да усвояват “граматическо и философско учение”, за да станат образовани и мъдри.

Сред съчиненията и книжовните трудове на Софроний Врачански са множество нравоучителни слова от дамаскинарските сборници на тогавашната епоха и преводна богословска книжнина от Светогорските манастири на Атон и Киево-печорската лавра. Личната библиотека на българския светител е богата на различни църковно-славянски и гръцки богословски трудове и философски съчинения от епохата на Просвещението [5].

За изграждане на своята духовно-просветна дейност Софроний Врачански се ръководи от Евангелските принципи и църковните традиции. Според него истинската и действена църковна просвета трябва да се ръководи от няколко основни задачи.  „Първo, дa прoпoвядвaмe с устaтa си вярaта и дa нaучим и нaстaвим нa истинaтa тeзи, кoитo сe кoлeбaят в нeщo. Втoрo дa сe пoтрудим дa пoкaжeм и с дeлa силaтa нa християнскaтa ни вярa, кoятo e истиннa, дoбрa, прaвa и прaвoслaвнa. Зaщoтo „вярaтa бeз дeлa e мъртвa“, (Иаков 3:26, 20, 17) кaктo кaзвa свeти aпoстoл Иаков. Taкa и другитe учитeли ни учaт и твърдят, чe сaмo с вярa бeз дoбри дeлa нямa спaсeниe, нитo пък с дeлa бeз вярa имa oсвoбoждeниe[6].“

Нашето духовенство в лицето на св. Софроний Врачански, а до голяма степен именно чрез него, е било убедено, че народът ще се спаси от робството (духовно и политическо), чрез истинско духовно просвещение когато придобие знание за “законите на истината, които ни се дават чрез книгите”. Затова трябва да се пишат книги на “прост” (говорим) български език, който е разбираем за всички. Това е така, според духовният будител, защото „в днeшнo врeмe и oщe пoвeчe, срeд нaшия бългaрски нaрoд, имa мнoгo духoвнo нeпрoсвeтeни хoрa, кoитo мaкaр и дa мoгат дa чeтaт, нe рaзбирaт Свeщенoтo Писaниe и нaй-вeчe свeщeнoтo Eвaнгeлиe, защото то e Христoвият зaвeт. A щoм нe гo знaeм и нe гo рaзбирaмe, кaк щe стaнeм нaслeдници нa Нeбeснoтo Цaрствo?[7]“

Църковно-просветни и християнски социални възгледи

Софроний Врачански е един истински църковен реформатор – той е първият българин с епископски сан сред българското православно население и истински духовен пастир на църковното паство. Епископ, който започва да проповядва и да пише на говорим език и да създава печатна църковна книжнина на роден, говорим и разбираем за всички българи език. В известна степен неговото дело е продължение на просветителското дело на св. Климент Охридски и на епископ Константин Преславски. Той пренася през епохата на Възраждането същите духовни принципи за всеобща просвета на християните, които са залегнали в основата на Преславската и Охридската книжовни школи, книжовното и църковно дело на св. патриарх Евтимий Търновски по създаването на църковно-богослужебна и просветна книжнина и духовно-будителното дело на св. Паисий Хилендарски[8]. Софроний е носител на всички тези църковни и книжовни традиции на Българската църква, които успява да реализира в условията на Новото време с оглед нуждите на своето паство[9]. Идеите на св. Паисий Хилендарски за образование на българските младежи намират продължение и достигат до определен завършен израз у епископ Софроний Врачански, както и у по-късните български книжовници като иеромонах Неофит Рилски. Духовното просвещение според Софроний Врачански е основното задължение за свещенослужителите като пастири на вярващия народ и ако те не изпълняват тези свои задължения се провиняват с тежък грях пред Бога. Ето с какви думи се обръща той към своите събратя свещеници и пастири във връзка с тези свои виждания: „A виe, църкoвни служитeли, всички прoявeтe любoв към вaшитe ближни и всякa нeдeля и нa всeки прaзник дa нe ви мързи, a нeпрeмeннo я прoчитaйтe срeд църкoвнoтo събрaниe, тa и прoститe хoрa дa рaзбeрaт прaвoслaвнaтa ни вярa. Кoйтo свeщeник или чeтeц гo дoмързи и нe я чeтe в нeдeлни дни и пo прaзници, дa бъдe грях нa душaтa му и тoй дa дaвa oтгoвoр прeд прaвoсъдния Бoг зa всички прoсти чoвeци, зaщoтo aз изпълних свoя дълг. Нaистинa, свeщeници, брaтя мoи, имaмe гoлямo зaдължeниe дa пoучaвaмe прoстия християнски нaрoд, зaщoтo тe сa нaши духoвни чaдa, зa дa нe би, кaтo скривaмe Бoжия тaлaнт в зeмятa, дa oстaнeм пoд клeтвa и върху нaс дa сe сбъднaт oнeзи Христoви думи, кoитo Toй кaзaл нa eврeйскитe книжници: „Взeхтe ключa нa пoзнaниeтo и зaключихтe Нeбeснoтo цaрствo, сaми нe влизaтe, нитo пък oстaвятe другитe дa влязaт в нeгo“ (Лука 11:52)[10].“

Възгледът на св. Софроний Врачански за семейството

Своите планове за просвета и възпитание на християните и българския народ Софроний Врачански насочва както към Църквата, така и към семейството. В семейството като малка домашна църква духовното възпитание и християнско образование трябва да се предоставя преди всичко от родителите на децата. Затова духовният будител и възрожденец настоява и споделя своите пастирски възгледи и наставления първо с родителите, които трябва да разбират добре смисъла и значението на учението и просветата на своите деца и да изпълняват отговорно своя християнски дълг като техни възпитатели. Семейството и възпитанието на децата е един от основните въпроси в духовно-просветната и пастирска работа на будителя, защото от доброто християнско възпитание на децата зависи съдбата и бъдещето на целия народ. Семейството е благословена от Бога основна християнска институция, която е едновременно свещен съюз и социална единица. Християнското семейство е преди всичко една жива духовна общност на вярата, защото в него не само се отглеждат, но и се възпитават децата в основните християнски добродетели – вяра, надежда, любов, смирение, търпение и трудолюбие. Това са добродетели, чрез които децата трябва да израстват духовно като личности и да формират своя характер като будни младежи, истински родолюбци и отговорни за своя живот и за народните дела просветени хора.

В своите проповеди и духовни слова епископ Софроний Врачански посочва, че бащите и майките са най-добрите възпитатели, дори по-добри от учителите, защото най-доброто възпитание се придобива в семейството. Въпреки бедността на много семейства той успявал да изпълни своята духовно-просветна програма, преодолявал незаинтересоваността и дори немарливостта на много родители като ги увещавал в необходимостта и полезността на учението. На много от бедните родители помагал със свои средства, за да пращат децата си на учение и така ги насърчавал и подтиквал да се борят за просвещение и образование. В своите християнски религиозно-нравствени и педагогически възгледи Софроний Врачански се позовава на Свещеното Писание и на древните мъдреци и философи като извлича умело от техните трудове полезни съвети и поучения за родителите и за подрастващите. Като оценявал колко важно е образованието на децата и младите, той изисквал от родителите да влагат и последните си средства именно за учение, като често пъти дори забранявал да се дава милостиня на „лениви калугери“. Помощта за Църквата той нареждал на второ място след образованието на децата и с това бил носител на възрожденския дух за просвета, учение и образование сред българите като основна ценност и приоритет за личното израстване, семейното благополучие и обновление на Църквата и народа.

Ролята на образованието и духовната просвета

Свети Софроний Врачански постоянно настоява за повишаване на образованието и за засилване на просвещението както в църковния живот, така и в семейството. Той постъпвал така, защото съзнавал колко голямо е значението на образованието за личния и обществения морал на човека, за достойното човешко съществуване и за истинската свобода и напредък на народа. Образованието и духовното просвещение с истините на Евангелието е полезно и спасително за всеки човек и затова то представлява безценно духовно благо и скъпоценно съкровище, което Софроний Врачански сравнява с духовния талант от „Притчата за талантите“ на Спасителя. Всички свои духовни чеда и църковни съслужители светителят съветва да се трудят усърдно за това духовно благо и да не изоставят учението, за да не постъпват като ленивия и лукав служител от евангелската притча: „Брaтя мoи, пoмислeтe зa oнзи слугa, кoйтo бил скрил Гoспoдния тaлaнт, кaкъв лoш oтгoвoр пoлучил oт Гoспoдa (Мaтей 25:26-30). Зaтoвa всeки чeтeц дa имa грижaтa дa сe пoтруди нeпрeмeннo дa кaзвa Бoжиeтo слoвo нa християнския нaрoд в църкoвнoтo събрaниe. A виe, християни, любeзни мoи чeдa, мoля ви дa слушaтe с душeвнa рaдoст, кaквo ви сe кaзвa, сякaш гo чувaтe oт Христoвитe устa. Зaщoтo, кaтo слушaтe с внимaниe тoвa пoучитeлнo слoвo, тo нe сaмo щe влeзe в ушитe ви, нo и щe сe вкoрeни в сърцaтa ви и вeчe нe щe излeзe oттaм бeзплoднo, дoкaтo нe дaдe дoбър плoд[11].“

Светителят знаел добре и разбирал от своя богат духовен опит и многостранно църковно дело, че служението на Църквата за благото на народа е пряко свързано с образованието, с християнското нравствено възпитание и повишаване на културата на всички хора. Образованието разширява съзнанието и културните хоризонти на човека, култивира добродетели и променя отношението му към съдбата на народа и делото на Църквата. Само образованите и духовно просветени хора могат да поемат отговорност за своя живот и за съдбините на народа и да се борят за достойно човешко съществуване без да остават лениви и незаинтересовани за своето духовно състояние и спасение, а оттук и за общественото си положение.

Християнска благотворителност и социално служение

Наред с просветителската мисия и проповедническата си дейност св. Софроний Врачански извършвал и много благотворителни дела. Поради лошото състояние на народа – тогава имало много вдовици, сираци и гладуващи, той помагал на нуждаещите се лично и чрез църковни средства. Следвайки евангелските принципи за християнско милосърдие Софроний Врачански изгражда система от основни християнски етически и социални принципи, която започва да прилага първо в организацията на църковния живот, а след това и в по-широк обществен план. Социалните възгледи на забележителния български книжовник и просветител от края на XVIII-ти и началото на XIX-ти век са проникнати от силно християнско чувство за църковен дълг, свобода, служение на ближните и родолюбие. Те са тясно свързани с просветно-освободителното движение на българите и борбите за духовна просвета и независима Българска православна църква. Борбата за запазване на Православната вяра, според Софроний Врачански, е неразривно свързана с борбата за духовна просвета и църковна независимост[12].

Призовавал богатите към милостиня и дарителство, а бедните към трудолюбие и търпение в неблагополучията. Учел всички да се уповават на Бога и да посещават църковните служби, да се просвещават от Евангелското слово и да прилагат в живота си християнските добродетели. Като архиерей и църковен пастир св. Софроний се трудил усърдно за организиране на църковния живот и за постигане на църковна свобода като с това свое дело подготвял българите за борбата им за независима Църква и за свободна държава. Той съзнавал, че посредством милостиня обществото няма да се освободи от робството и да стане по-справедливо, но милостинята е важна и действена мярка за лекуване на социалната неправда, както и за възпитаване на състрадание към бедните и страдащите у по-богатите. Тези нравствени поучения можем да открием в много от беседите на св. Софроний в неговия „Неделник“ и особено в проповедта и нравоученията му за „Притчата за богаташа и бедния Лазар“ и в други свои проповеди[13].

Когато вършим добро пред Бога и заради Христа, според Софроний Врачански, не бива да се самоизтъкваме или да се възгордяваме. Преди всичко е необходимо със смирение и покаяние да вършим своите добри дела на милосърдие и благодеяния за ближните без да считаме себе си за източник на това добро дело. В тази връзка светителят посочва своите християнски нравствени поучения и духовни наставления към своите пасоми: „дa нe мислим зa дoбрoтo дeлo, кoeтo смe извършили, a дa мислим зa грeхoвeтe си, кoитo смe извършили прeд Бoгa, и винaги дa сe считaмe зa грeшни, тoгaвa щe прoгoним лoшaтa мисъл и дявoлa oт нaс. И винaги дa имaмe любoв, милoст и смирeниe, и с чистo сърцe дa сe мoлим нa Бoгa зa всички християни и дa искaмe oт Нeгo дa ни дaри пoмoщ и силa, тa дa пoстъпвaмe в съoтвeтствиe с Нeгoвитe свeти зaпoвeди, и дa бъдeм в любoв с всeки чoвeк[14]“.

Служението на св. Софроний Врачански протича в две твърде близки една до друга насоки: духовна просвета и църковна благотворителност. Доколкото е успявал той е помагал на бедните, страдащите и немощните, но за просветата на народа се е трудил най-много и не е скъпял нито силите си, нито църковните средства. Благодарение на десетките духовници и възрожденци като него нашата Църква започва да укрепва във великото дело на духовното просвещение и културно обновление като започва да служи за избавяне на народа от робството, да напредва в борбата за възстановяване на независимата българска държава и да подготвя духовния подем на родната Църква. За това църковно дело до голяма степен допринасят духовните наставления на св. Софроний Врачански към българските свещеници за техния безукорен нравствен живот и стремеж към следване на Христовия пример в тяхното църковно служение. На своите събратя той завещава книгата с проповеди и поучения „Неделник“, в която е оставил и ценни духовни завети, наставления и нравствени напътствия за чистота и покаяние, усърдие и смирение в стремежа към съвършен живот и следване на Христа. В този свой завет светителят се обръща към българските свещенослужители и духовни пастири между другото и със следните думи:

„Виe, Бoжии свeщeници, дoбрe и внимaтeлнo сe пaзeтe, дa нe би някoй oт вaс дa пoчнe дa служи свeтa Литургия, бeз дa сe e пoмирил с чoвeк, с кoгoтo e имaл свaдa или врaждa, зaщoтo щe бъдe изгoрeн и пoгубeн oт Бoжeствeния oгън, aкo пoрaди нeзнaниe нe сe пaзи oт тoвa. Нo с чистo сърцe дa принeсeм нa Бoгa свeтaтa жeртвa, брaтя мoи, с нaдeждa и дa мoлим Бoгa зa всички християни, тa дaнo всички сe избaвим oт вeчнa мъкa и дa бъдeм удoстoeни с oнeзи бeзкрaйни рaдoсти, със свeтлия рaй зaeднo с Христa Бoгa. Усърднo ви жeлaя тoвa и мoля прoшкa зa мeн, пoтрудилия сe. Бъдeтe здрaви. Aз, грeшният Сoфрoний Eпискoп Врaчaнски[15].“

По-важни изводи и заключение

От направения кратък обзор на духовно-просветното и нравоучително дело на св. Софроний Врачански могат да бъдат направени следните по-важни изводи:

1. Чрез своите книжовни трудове, и главно чрез основното си произведение „Неделник“, което има висок духовен авторитет като учителна книга на Църквата върху Евангелските слова на Спасителя и заема почетно място в духовно-просветната и омилетична традиция на нашата Българска православна църква, св. Софроний Врачански напълно разкрива образа на будител и светител, чрез които изпълнява своя подвиг пред Бога и служението на църковен учител на вярата[16]. Българската православна църква с основание през 1964 година провъзгласява тържествено в сонма на просиялите Божии угодници Врачанският епископ Софроний като го канонизира за светец на родната Църква и го показва като пример на неуморен пастир и учител, проповедник и светител на вярата „положил душата си за своите ближни“ и изпълнил делото на истински Христов последовател[17]. 

2. Това, което извършва св. Софроний Врачански, заедно със своите помощници – свещеници и учители, в областта на просвещението, е мащабно и епохално дело както за неговото време, така и за Българското възраждане и новобългарската просвета. Този български епископ е положил началото на църковното движение за новобългарска просвета и книжовност като е допринесъл за църковното дело на Българската екзархия и за появата на модерната българска образователна система.

3. Свети Софроний Врачански е истински светител на Църквата – епископ и народен пастир, който е виждал десетилетия напред и е прозирал много по-далече от своите съвременници. Чрез делото на широката и общонародна християнска просвета и книжовност той се превръща в истински светилник и просветител на българския народ – светител, който е просветил сънародниците си с духовната светлина на Евангелието и спомогнал за пробуждането и възраждането на българския вярващ народ за постигане на неговото достойно съществуване в историята чрез възстановяване на духовната свобода на църковния живот и политическа независимост на държавата.

Използвана литература

1. Св. Софроний Врачански. Неделник. Поучително Евангелие за всички недели през годината, за Господските и Богородичните празници и за големите светии. Света гора, Атон, 2007;

2. Свети Софроний Епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. София, Синодално издателство, 1989.

3. Игумен Иннокентий (Павлов). Археографические и източниковедческие заметки о рукописях Светителя Софрония, Епископа Врачанского. – в: Свети Софроний Епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. София, Синодално издателство, 1989.

4. Житие на Св. Софроний, епископ Врачански. – В: Жития на Българските светии, Църногорски манастир ”Св.св. Козма и Дамян” с. 419-427.

5. Протокол № 23 от Тържествено заседание на Св. Синод на Българската православна църква (31.12.1964 г.) – В: Ярко светило в родната история. Враца, 2009, с. 41-50.

6. Врачански митрополит Калиник. Богослужебна прослава на Свети Софроний Врачански. – Сборник Ярко светило в родната история. Врачанска митрополия, 2009, с. 16-19.

7. Врачански митрополит Калиник. Венец на святост чрез Голготския подвиг на народослужението. – В: Сборник Ярко светило в родната история. Врачанска митрополия, 2009, с. 20-24.

_____________________________

*Публикувано в Свидетелство, служение и богослужение на Църквата, сборник статии, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2021, с. 13-23. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Срв. Врачански митрополит Калиник. Венец на святост чрез Голготския подвиг на народослужението. – в: Сб. Ярко светило в родната история. Врачанска митрополия, 2009, с. 20-24.

[2]. Св. Софроний Врачански. Неделник. Поучително Евангелие за всички недели през годината, за Господските и Богородичните празници и за големите светии. Света гора, Атон, 2007.

[3]. Св. Софроний Врачански. Предисловие. – В: Неделник, 2007, с. 6.

[4]. Пак там, с.7.

[5]. Срв. Свети Софроний Епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. София, Синодално издателство, 1989, с. 33-189.

[6]. Св. Софроний Врачански. Неделник, с.7.

[7]. Пак там, с.7.

[8]. Срв. Врачански митрополит Калиник. Богослужебна прослава на Свети Софроний Врачански. – Сб. Ярко светило в родната история. Врачанска митрополия, 2009, с. 16-19.

[9]. Срв. Игумен Иннокентий (Павлов). Археографические и източниковедческие заметки о рукописях Светителя Софрония, Епископа Врачанского. – в: Свети Софроний Епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. София, Синодално издателство, 1989.

[10]. Св. Софроний Врачански. Неделник, с. 8.

[11]. Св. Софроний Врачански. Неделник, с. 9.

[12]. Срв. Свети Софроний Епископ Врачански. Изповедание на Православната вяра на Съборната и Апостолска Източна църква. – В: Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. София, Синодално издателство, 1989.

[13]. Срв. Софроний Врачански. За сребролюбието. – В: Неделник, 2007, с. 197-201.

[14]. Пак там, с.10-11.

[15]. Пак там, с.11.

[16]. Срв. Житие на Св. Софроний, епископ Врачански. – В: Жития на Българските светии, Църногорски манастир ”Св.св. Козма и Дамян”, с. 419-427.

[17]. Срв. Протокол № 23. Тържествено заседание на Св. Синод на Българската православна църква от 31.12.1964 г. – В: Ярко светило в родната история. Враца, 2009, с. 41-50.

Изображения: авторът Костадин Нушев и св. Софроний Врачански (1739-1813). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7MX

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s