Иван Ж. Димитров

Самият спектакъл „Старобългарски страници” започна да се подготвя от есента на 1967 година, когато за него се създаде и вокалният ни квинтет. Участниците в квинтета бяхме група студенти от 1, 2 и 3 курс на Духовната академия „Св. Климент Охридски”: двамата братя Димитър и Симеон Николови Димитрови, Борис Игнатов Беров, Христо Георгиев Иванов и Иван Желев Димитров[21]. Всички бяхме завършили Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски [22]”, където в продължение на шест години бяхме изучавали и практикували източноцърковно пеене. Като студенти продължавахме да изучаваме църковно пеене, но същевременно и го практикувахме освен в академичния параклис още и по софийските храмове, където всички ние бяхме певци. Тоест, ние имахме теоретичната и практическата подготовка и оставаше само да се съберем и да се „спеем” в изпълнението на репертоара, който предложихме и беше одобрен от режисьора и музикалния оформител Таня Христова.

За самото начало на нашата дейност разказва по-късно режисьорът Стефан Харитонов: „През мeсец октомври 1967 година създадох спектакъла „Старобългарски страници”, в който за първи път от театрална сцена зазвуча старобългарски език и старобългарска музика. Мои сътрудници в спектакъла бяха актрисата Живка Станчева, художничката Ина Ликоманова и музикално оформление – Таня Христова. По моя идея за музикалното изпълнение взехме група студенти от Духовната академия. Те дойдоха при нас с готова програма. Ние само подредихме песните. Със съгласието на всички нарекох ги вокален квинтет „Йоан Кукузел”. Спектакълът се игра в „Театър 199” и по цялата страна с голям успех[23].”

Първото представяне на спектакъла стана на 29 февруари 1968 година в софийския „Театър 199”. Салонът се препълни още на премиерата. Това не беше неочаквано, защото всички участващи бяхме направили сред своите роднини и близки неофициална реклама на уникалната проява. Но интересът не спадаше и при следващите представления, дори се увеличаваше. Безспорно бяха интересни и старобългарските текстове, взети от различни надписи и ръкописи от времето на Първото и Второто българско царство, както и от османското владичество. Но докато тези текстове имаха популярност и нямаше забрана да се представят пред публика, то за църковната музика, макар и представена като старобългарска, това беше много смело и дори рисковано начинание. В крайна сметка нашите изпълнения не само бяха приети от публиката, но и търпеливо понасяни от цензурата. Спектакълът започна да се представя из цялата страна – в театри, читалища и други салони. Една добра идея бяха представленията в криптата на „Св. Александър Невски”, където и обстановката, и особената акустика допринасяха за доброто впечатление от постановката.

След няколко години хорът „Йоан Кукузел” се разраства, защото опитът му показва колко е вярна преценката на българската делегация от музиковеди и изпълнители в Бидгошч: „В бъдеще такова представяне да се изпълнява от по-голяма певческа група (10-12 души мъже), която да бъде предварително обучена и подготвена за такова специално едногласно старобългарско пеене[24]”. Това е положителна стъпка, защото като резултат се получава по-плътна звучност и при пеещите мелодията, и при държащите исон. Същевременно се облекчава и изпълнението на многогласни църковни песнопения, с което се обогатява и разнообразява репертоарът на хора. А се умножават и ангажиментите на хора, който се автономизира от спектакъла и започва да изнася самостоятелни концерти от едногласни и многогласни църковни песнопения.

След успехите обаче идват и редица трудности. Те не бяха толкова от външната цензура на държавата чрез нейните лостове за контрол на цялостния живот на гражданите в страната, нито от известно текучество на членове на състава[25]. Най-сериозното изпитание идва от разногласията с Таня Христова, която започва работа с квинтета като музикален оформител, тъй като в спектакъла имаше и различни други звукови ефекти – камбани, клепала, конски бяг, бурен вятър и прочее. Но постепенно тя започва да има претенции, които продължават и досега, че тя e създала квинтета „Йоан Кукузел”, тя e издирвала песнопения, пренасяла е върху съвременна нотация запазените върху невми песнопения, ръководила хора при спевки и концерти и така нататък. Стига дори до абсурдното твърдение, че тя e създала първия състав от много опитните певци, представили за пръв път Кукузелевите творби през 1966 година на фестивала в Бидгошч, Полша. На тези неверни твърдения всички членове на хора реагират рязко и накрая се налага с общо решение да я отстранят от поста ѝ на музикален оформител с оглед и на това, че хорът не е юридическо лице, а доброволно сдружение от творци. Тогава започват поредица атаки от страна на Таня Христова, нейни намеси за осуетяване на концерти и прочее. Тя стига до висшите властови инстанции в страната и поради едностранчиво представяне на нещата спечелва временна подкрепа. Налага се тогава хористите да отговорят с жалби до същите инстанции и така се стига до окончателния разрив, след който Таня Христова създава свой състав, присвоявайки си и името на хора – „Йоан Кукузел”. За самия автентичен състав на едноименния хор остава добавката „Ангелогласният”. Разбира се, най-голямото предимство на състава, наред с истината, остават неговите музикантски качества и изпълнителски умения, които публиката никога не бърка с какъвто и да било заместител. По това време членовете на състава се обръщат и към споменатите вече първи изпълнители на Кукузелевите творби пред светска публика Иван Попвасилев и Георги Попйонков, които написват свои впечатления от хора. Припомняйки своята пионерска роля, Иван Попвасилев пише: „Научавам, че името ми се свързва с образуването на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласния”. Дължа да заявя, че нямам никакво участие в създаването на този ансамбъл, а за ръководителката му Таня Христова бях само слушал. За пръв път чух непосредствено изпълнение на ансамбъла едва миналото лято на един концерт, уреден в криптата на храма-паметник „Св. Александър Невски” за участниците в симпозиума по старобългаристика и българистика[26]. Тогава видях и ръководителката Таня Христова, на която по свой почин се представих, за да я поздравя. Аз съм участвал в представяне на старобългарската музика в състоял се в Бидгош[27], Полша, симпозиум по старославянска музика. Това участие бе подготвено от музиковеда Петър Динев, който определи и репeртоара за изпълнение съобразно с доклад за старобългарската музика, изнесен от музиковеда Венелин Кръстев. Участвах и в запис на старобългарски и Кукузелеви песнопения в Радио „София”, уреден пак от Петър Динев. В тези прояви Таня Христова не е имала никакво участие[28].” Ето и свидетелството на Гeорги Попйонков: „Тогава нито бяхме чували, нито знаехме нещо за Таня Христова, която след това се обявяваше на концертите на ансамбъла „Й[оан] Кукузел” за ръководителка на този ансамбъл. Може би при създаването на малкия филм „Йоан Кукузел Ангелогласният[29]” са използвани магнетофонните изпълнения от Радио „София” и споменатата Таня Христова да е имала участие при създаването на този филм, но това е използване на готов материал. Бих могъл да кажа, че Таня Христова през 1966 и 1967 година не е имала никакво участие и никакво сътрудничество с нас при подготовката и участието ни във фестивала в Бидгошч. Цялото музикално ръководство и подготовката ни за този фестивал беше извършено от многоуважавания от нас  з.д.и. Петър Динев, който и досега се счита за най-вещия познавач на старобългарската църковна музика у нас. Да се обяви някой за музикален ръководител на един певчески ансамбъл, както в случая се говори за „Йоан Кукузел”, трябва да познава основно историята, характера, същността и стила на това пеене и да бъде запознат многостранно с личността и творчеството на този наш гениален средновековен български композитор и певец – Йоан Кукузел. А самопонятно е, такъв ръководител би следвало да се ползва с обществен авторитет и с уважение от членовете на състава[30].”

Самият режисьор на спектакъла „Старобългарски страници” Стефан Харитонов също пише: „По моя идея за музикалното изпълнение взехме група студенти от Духовната академия. Те дойдоха при нас с готова програма. Ние само подредихме песните. Със съгласието на всички нарекох ги вокален квинтет „Йоан Кукузел[31]”. 

Както се вижда, никой нищо не споменава за каквато и да било решителна роля на Таня Христова. Има все още хиляди хора у нас и в чужбина, които са гледали и слушали концертите на квинтета и после на камерен амсамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният” и знаят, че десетки години този състав се е ръководил неизменно от Димитър Димитров, който има и основния принос за подбора, за дешифрирането на невмената нотация и пренасянето ѝ на петолинейна, както и за провеждането на спевките и дирижирането на концертите на хора. Наложило се е на Димитър Димитров и хористите да се защитават на всички инстанции, на които е била поднесена невярна информация от Таня Христова, докато накрая истината възтържествува и претендентката остава да се изявява с новия, създаден вече от нея състав. Всеки може да си представи колко умствена и психическа енергия е изхабена в тези безсмислени борби и усилия, за да се докаже очевидната истина. Но независимо от това хор „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният”, станал вече световноизвестен благодарение на множество концерти у нас и зад граница, както и на редицата записи в „Балкантон”, БНР и прочее на грамофонни плочи и на компактдискове, продължава своите творчески усилия за утвърждаване на традицията на музиката на великия Йоан Кукузел, която благодарение и на този хор стана част от националната ни културна традиция.

Заслугите на ансамбъла за прослава на името на своя патрон и на българското църковно песнопение са неоценими както за българското, така и за европейското и за световното изкуство. Представянето му на международните фестивали за старинна музика в Париж[32] и Авиньон (Франция), Единбург (Шотландия), Рим (Италия), Стари Сонч, Бидгошч, Ченстохова, Краков и Хайнувка[33] (Полша), Прага (Чехия), Санкт Петербург и Москва (Русия), Нови сад и Белград (Сърбия) са неоспоримо доказателство за международния авторитет и престиж на хора и неговите изпълнения.

Камерният ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният” беше първият състав, поканен да изнесе цикъл от концерти с църковна музика в Русия по случай 1000-годишнината от приемането на християнството там. И не на последно място – съставът, включен в поредния Берлински фестивал, стана непосредствен свидетел и участник в забележителния за Германия и германския народ 3 октомври 1990 година – обединението на двете части на тази страна.

Освен концертната и звукозаписната дейност Камерният ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният” често е търсен за изпълнение на музикални илюстрации на научни конференции и симпозиуми, образователни и научни предавания по националните радио и телевизия. Негови изпълнения звучат във филми с историческа тематика. Хорът е познат в Швейцария като прецизен участник в концертните изпълнения на операта „Едип цар” от Игор Стравински и с участието си в оперните спектакли на операта „Парсифал” от Рихард Вагнер на театъра в Берн. За изпълнителското си майсторство ансамбълът е удостоен с високата чест да изнесе концерти в двореца „Хофбург” за австрийския президент и в Рим за италианския президент. Певците пеят пред папа Йоан Павел ІІ в неговия официален кабинет във Ватикана през 1982 година по време на публичната му аудиенция на площад „Свети Петър” на 23 май 1985 година пред многохилядни поклонници от цял свят, а през есента на същата година – в представителната зала на Ватикана „Павел VІ” и в базиликата „Св. Петър”. Пеят пред папа Йоан Павел ІІ и 20 години по-късно при историческото първо посещение на римокатолически папа в православна България. Радост да се наслаждават на концертите на камерния ансамбъл са имали още слушатели в Кипър, Гърция, Словакия, Унгария, Холандия, Германия, Дания, Португалия, Малта, Белгия, Великобритания. В повечето от тези страни съставът е гостувал многократно. На 30 ноември 2006 година Камерният ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният” беше поканен да изнесе концерт в църквата „Санта Мария Маджоре” в Рим във връзка с предстоящото приемане на Република България за пълноправен член на Европейския съюз. Радио Ватикана осъществи запис на концерта и реализира юбилеен СD, документиращ това знаменателно за страната ни събитие.

Междувременно през 2016 година основателят и ръководил почти половин век състава доцент Димитър Димитров предава диригентската палка на младия и талантлив диригент Кристиан Попов, който продължава усилията на камерния ансамбъл да печели нови успехи. На състава беше гласувано доверие да участва в откриването на българското председателство на Европейския съюз по време на церемонията в София през януари 2018 година, както и във Виена на предаването на председателството на Република Австрия. Освен това по случай 50-годишнината от основаването на състава през 2018 година хорът е удостоен с новоучредения орден на Българската православна църква “Св. Йоан Кукузел”. Хорът получава признание също така от Съюза на българските музикални и танцови дейци и по време на празничния концерт на 2 ноември 2018 година е награден с най-високото отличие на тази организация – “Златна лира”. А през месец септември същата година по случай Деня на София камерният ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“ е удостоен с отличието „Почетен знак на Столична община“ по повод на 50-годишния му юбилей и като първи състав, представил на концертния подиум у нас и в чужбина старинните православни български песнопения.Само преди броени дни съставът участва на Международния фестивал-конкурс за православна църковна музика в град Хайнувка, Източна Полша. Оттам нашите ангелогласни певци донесоха не само благодарността на публиката, но и признанието на журито, отсъдило им първа награда в категория „Професионални хорове[34]“.

Повече от половин век да се подържа едно толкова високо равнище е сигурна гаранция, че тук вече става дума за истинска традиция, която заслужава всеобща почит и подкрепа.

___________________________

*Публикувано в „Св. Йоан Кукузел – личност, творчество, епоха“, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2020, с. 343-355. Същата статия е възпрозведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[21]. Димитър Димитров след това става преподавател по хорова църковна музика (доцент) в Духовната академия и диригент на смесения хор на „Св. Александър Невски”; Симеон Димитров специализира църковна музика в Московската духовна академия, приема духовен сан с името Неофит, беше преподавател по източноцърковно пеене в Духовната академия, после Русенски митрополит и сега е Български патриарх; Борис Беров стана свещеник в храм „Св. Богородица” в Бургас, където десетилетия наред беше и архиерейски наместник; Христо Иванов е синоден служител, после замина за ФРГ, където живее майка му, по-късно там става епископ и викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон, а сега е патриаршески викарий; Иван Ж. Димитров работи като преподавател в Софийската духовна семинария и Духовната академия /Богословски факултет до пенсионирането си. С изключение на братята Димитър Димитров и Симеон-Неофит Димитров другите не продължават професионално да се занимават с църковна музика, но като дейни членове на Църквата живеят с тази музика и не пропускат случай да я практикуват.

[22]. Тогава „заточена” на гара Черепиш, Врачанско, защото в годините 1950-1991 сградите на Софийската духовна семинария в столицата бяха одържавени и изпозвани като Дворец на пионерите.

[23]. Архив на Вокален ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният”. Сведението е написано и подписано от „Стефан Харитонов, режисьор в Студия за игрални филми” в София, на 20 декември 1978 година.

[24].Вж. цитираната по-горе в бел. 17 информация от Георги Попйонков.

[25]. Както и на пишещия се наложи да прекъсне участието си заради заминаване на специализация в Гърция за близо четири години. А когато се завърнах, в състава вече имаше нови и много добри певци, така че можех спокойно да се оттегля и отстрани да се радвам на успехите му.

[26]. Вероятно става дума за Международния колоквиум по старобългаристика (София, 1978 година), който с прекъсване продължава и досега. 

[27]. Всъщност град Бидгошч.

[28]. Думите на Иван Попвасилев са в посоченото по-горе в бел. 15 негово писмено свидетелство от 27.7.1979 година.

[29]. Има се предвид късометражният (10-минутен) филм „Ангелогласния”, създаден през 1967 година в Студия за хроникални и документални филми в София по сценарий на Петър Коледаров с режисьор Иван Попов, музикално оформление Таня Христова, художник Владимир Коротков, оператор К. Лазаров. По идеологически съображения филмът не е прожектиран в онези години в страната ни, но според Таня Доганова-Христова е показван многократно в чужбина. През последните години, като се започне от 2017 година, филмът е показван по различни телевизии, както и пред публика във Варна и на други места.

[30]. Писменото свидетелство, както е посочено в по-горна бележка, е от архива на вокален ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният”.

[31]. Също в архива на вокален ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният”.

[32]. Включително с концерт в катедралата „Нотр Дам”.

[33]. Съставът с диригент Димитър Димитров печели първа награда и награда на публиката на фестивала в Хайнувка, Полша, през месец май 1987 година. Вж.Попов, иконом Кирил. Първо място за хор „Св. Йоан Кукузел“ от международния фестивал в Полша. – в: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69888/view,article/ (към 22.9.2020 г.)

[34]. Също така диригентът на хора Кристиан Попов е отличèн с грамота за диригентско майсторство. Попов, иконом Кирил. Цит. съч.

Използвана литература:

Аврамова, Екатерина. Докладна записка – в: ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 3472, л. 2 (машинопис).

Архив на Вокален ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният” (ръкопис).

Попов, иконом Кирил. Първо място за хор „Св. Йоан Кукузел“ от международния фестивал в Полша. – В: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,69888/view,article/ (към 22.9.2020 г.).

„Ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“ чества 50-годишен юбилей”. Предаване: Култура.БГ , 1.11.2018 г. – В: https://bnt.bg/news/ansambal-sv-yoan-kukuzel-angeloglasniya-chestva-50-godishen-yubilei-v181327-204903news.html?page=12 (към 10.9.2020 г.)

130 г. от рождението на Петър Динев. Предаване по БНР „Христо Ботев”, 3 юли 2019 г. – В: https://drive.google.com/file/d/1k92PfhY6HJY1OPjf8nFBxSPrp85N8cZU/view?fbclid=IwAR23SxYDj8Zzy_ UE5wpiBCQVSKhxWMGT0vcmPGLVFC8jNAWA2VdD5hwPN1M

Ζούμπος, Γ. Το αρμόνιο και η Εκκλησία του Αγίου. – In: Corfu History https://www.corfuhistory.eu/?p=2530  (към 10.9.2020 г.).

Източник на изображенията Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7dj