Образи на науката християнска апологетика и съвременни предизвикателства пред апологията на християнството – продължение и край*

Ивелина Николова

ІІ. Съвременни предизвикателства пред апологията на християнството

Съвременният научен поглед върху християнската религия е отърсен от тенденцията да я разглежда през призмата на митологията. Отмина времето, в което християнската апологетика се опитваше да обори митовете около същността на християнството. Днес на нея все по-рядко се гледа и като на наука с чисто полемичен характер. В Русия от края на 19-ти и началото на 20-ти век подходът към научното ѝ изграждане се разгръща в две направления: като отговор на съвременните научни възгледи, които неправилно представят християнските истини – представя се тип „катафатична” апологетика, която цели да изложи догматическото и нравственото богословско учение и да разкрие същността на християнската религия[11].  И пред двете направления стои обща задача; Николай Фиолетов в изследването си „Очерки христианской апологетики[12]” посочва, че съвременната задача на християнската апологетика е да докаже своята актуалност. Подобна апология на апологетиката възниква и поради наличието на съмнения по отношение на необходимостта и значението ѝ днес. Това са основни проблеми, които среща и християнската апологетика у нас едновременно със стремежа ѝ да бъде съответна на новите научни тенденции и да отговори на екзистенциалните въпроси на съвременния човек, дефиниращи смислово различно съществуването на Бога, религията и Църквата.

Кои са съвременните предизвикателства пред апологията на християнството? Най-общо бихме могли да ги разделим на две групи: 1) такива, които засягат развитието ѝ на университетска наука и 2) свързаните пряко спредмета на дисциплината – апологията на християнството.

1. Предизвикателства, свързани с развитието ѝ като университетска наука

Успешното развитие на съвременната университетска наука в голяма степен зависи от възможността ѝ да се разгръща интердисциплинарно (тоест пряко да взаимодейства с други области от научното знание) и да се интегрира в научното пространство с ясно определен критерий – системност на научното знание.

1.1. Систематичният подход – критерий за научно знание.

Съвременната научна тенденция към хармоничен синтез между различни области от научното знание е израз на потребността на науките да взаимодействат помежду си и едновременно с това създава предпоставки за изразяване на актуалността на всяка дисциплина. Систематичното научно знание, за разлика от сумираното, образува гръбнака на всяка наука, защото създава вътрешно единство на отделните тематични гнезда. Хаотичният набор от възгледи не притежава научна стойност. За да бъде гъвкава една научна система означава подбора на научното знание в нея да бъде свързан в предметно единство на теоретично и емпирично ниво. Динамичното му развитие зависи от интерпретацията на научните истини (възгледи), правилното формулиране на научните проблеми и извеждането на обективни научни тези.

В тази връзка стремежът към преструктуриране и обновяване на систематичното научно знание в християнската апологетика цели запазването на предметното ѝ единство и разкрива способността ѝ да интегрира постиженията и на близки дисциплини във и извън богословието. Взаимодействието с тях ѝ помага за успешното изпълнение на своите бъдещи програми (цели, задачи). Всяко маргинализиране я подчинява на стандарти, дефиниращи я като наука в застой, която разглежда неактуални въпроси, обмислени по псевдонаучен начин. Подобно неоснователно твърдение не открива истинския ѝ образ на актуална наука, която притежава свой предмет и която със свои темпове се опитва да отговори на научните предизвикателства на новото време. Тя никога не е била алтернатива за изграждане на наука, обратно – генерирала е позитивно отношение към науката изобщо и стремеж към академично развитие. Според Алексей Илич Осипов християнската апологетика е буквален цитат „оснóвное” богословие, а не „основнóе”, което в първия случай означава, че тази дисциплина е фундамент, основа на цялото систематическо богословие за разлика от втория, където нейния предмет е „основан” от предмета на други дисциплини и динамиката ѝ зависи от тяхното развитие. Такава апологетика е основа на самата себе си и се захранва паразитирайки върху други дисциплини[13].

Християнската апологетика отговоря на всички критерии за съвременно систематично разгърната дисциплина. Според първия критерий – съдържание на знанието – тя разкрива адекватното присъствие на различни научни възгледи, съгласувани с установените факти, чиято съвременна интерпретация постоянно се подлага на обективна експериментална проверка, за разлика например от съдържанието на псевдонаучното знание, което е знание от информационен тип, тоест то е сведение за параметрите, свойствата и състоянията на различни обекти и процеси. Второ, систематичният характер на дисциплината е важен критерий, посредством който се определя ценността и правилността на научното знание. Структурата на псевдонаучното знание се отличава с фрагментарност. Трето, критичният апологетичен анализ на научните възгледи е важно условие за определяне качеството на вътрешнонаучното съдържание на дисциплината. Обратно, некритичният анализ, както и наличието на противоречиви факти и изводи, придава непълнота на научното знание, в което се оставя „празно място” за нахлуването на различни псевдонаучни възгледи. Според принципа на верификацията, ако научното знание е проверяемо чрез непосредствения опит (емпирически), означава, че е истинно и присъствието му в научното пространство е смислено. В християнската апологетика, като богословска дисциплина, размисълът върху научните богословски истини се предшества и проверява от духовния (религиозния) опит на изследователя и не може да бъде изведен извън него. В някои от случаите е възможно наличието на косвена верификация, при която не е налице обективно опитно утвърждение, но изводът е резултат от логическата връзка между доказателствата. Принципът на критическото опровержение е широко използван във философските и методологическите науки през 20-ти век. Според този принцип истинността на научното знание не се базира на количеството потвърдени факти в полза на доказването му, но на възможността впоследствие да бъдат напълно подменени или подобрени от самата наука. Това не е парадоксално, защото критичното опровержение на собственото научно знание е ефективен път за утвърждаването на неговата научност и истинност. Критичното опровержение „избавя” науката от застой и като важно средство за нейното развитие я лишава от закостенялата тенденция към абсолютизиране на знанието. Това не означава, че християнската апологетика трябва да поставя под постоянно съмнение апологията на християнството, но непрекъснато да се стреми да я обогатява, подобрявайки собствените си постижения и стремейки се към нови изводи.

1.2. Външни аспекти

Голяма част от трудностите и предизвикателствата пред християнската апологетика са не само вътрешнонаучни, но и такива, чиито ресурси идват „отвън”; наличието на неблагоприятни външни фактори и условия също влияе негативно върху нейното развитие. Посочените по-долу предизвикателства са отправени към цялата академична богословска общност у нас. Първото предизвикателство е свързано с липсата на гъвкава научна кадрова политика – проблем, който съществува в почти всички богословски науки. За съжаление научното кадрово развитие продължава да следва модела отпреди 50-60 години, когато притокът на научни работници е ограничаван по ред причини. Все още научният потенциал е недостатъчен, макар на места да се наблюдава стремеж към неговото стабилизиране. Тази ситуация създава съмнения за качеството на работата в научното звено, опасност от неговото самозатваряне и ниска иновационна активност, но тя е и потенциален генератор на нови възможности за обновяването му, компенсирано (на този етап) от тематичното обогатяване на науката, независимо от социалната или политическата конюнктура.

С оглед интензивността на издаването на научна продукция в областта на християнската апологетика не може да не се отбележат приоритетните области, в които тя се развива успешно през последните десет-петнадесет години: религия-наука-вяра, културните и духовни измерения на православното вероизповедание на фона на съвременното мултирелигиозно присъствие в Европа, православна идентичност и постмодернизъм и други. Нарастването на публикационната дейност в тези насоки е един от основните индикатори за продуктивността на науката и открива възможности за бъдещото ѝ включване в различни интердисциплинарни научни проекти.

Поради ускорените темпове на модернизацията огромното информационно поле на научното знание се разгръща в различни измерения, едно, от които е виртуалното пространство. Неговото значение е неоспоримо, тъй като неограниченият достъп до електронна база научни данни в световен мащаб създава огромни предимства за развитието на науките и за постоянната обмяна на информация помежду им. През глобалната мрежа става възможно раждането на новия живот на всяка наука. Виртуалните научни дискусионни форуми отварят възможности за активна изследователска дейност между колегиуми както във така и извън страната. Този вид комуникация е мощна среда за професионално общуване без граници, в което могат да бъдат подлагани на дискусия различни въпроси, очертаващи нови предизвикателства и перспективи. Включването към университетски проекти и форуми за постоянна научна комуникация би била полезна както за представяне на традициите на християнската апологетика, така и за обмяна на нов професионален опит. Опитът в световен мащаб показва, че подобни контакти и взаимни участия радикално променят присъствието на науката в научното пространство и помагат за нейното интегриране както в академичната среда, така и в съзнанието на съвременния човек. На този етап включването на родната богословска наука във виртуалната обмяна на знания не е приложимо, защото липсва достатъчно опит и сили за успешното ѝ функциониране.

Възможностите, които създава виртуалната мрежа раждат и нова културна симбиоза, която се превръща в привлекателно поле за научни възгледи и утопии от нов тип. Те са нов вид предизвикателство пред християнската апологетика, защото са част от една нова култура, коятое носител на ценности и смисли, които изпълняват различни функции в науката и определя характерни страни от живота на човека и обществото. Всяка наука е повече или по-малко резултат и от развитието на модерния културен социум, който обаче отправя предизвикателство за трансформация на традиционното и устойчивото в науката. Интересът на християнската апологетика е предизвикан от присъствието на мултикултурата и мултирелигиозността и ако тя страни от изследването на нейните прояви ще създаде алтернатива на идеята за култура, заемайки крайната позиция да не я поставя във фокуса на своите изследвания. Самото понятие „култура” е адаптивно и гъвкаво в същността си, което означава – променливо. Но колкото и адаптивна и променлива да е, културата винаги запазва някаква неизменна „субстанция”; измежду потока от културни новости ценно и смислено за една наука е завръщането ѝ към своето автентично традиционно знание и разгръщането му в нов научен светоглед.

2. Предизвикателствата, свързани пряко с предмета на дисциплината – апология на християнството

Предизвикателствата, свързани с предмета на дисциплината са в пряка връзка с богословските дискусии през последните десетилетия, които се концентрират върху ролята и значението на Църквата за съвременния човек. Интересът е насочен предимно към единството и структурата на Църквата, както и върху корелацията Църква-общество. Нейният исторически и духовен профил се осмисля чрез личността на Иисус Христос, която днес се интерпретира през призмата на християнската религия, на битовата традиция или на обществено-историческия фон, където рефлектират спекулативни хипотези и примамливи псевдоистини. Светът днес както никога преди претендира, че знае истината за Иисус от Назарет и тя е извън Църквата. Нашите съвременници са привлечени от личността на Спасителя и се дистанцират от Църквата, защото смятат, че не могат да открият първоначалния дух на Неговото учение и практика в нея, поради което разделят Църквата от нейната Основа. „Безцърковното християнство”, както го нарича протоиерей Василий Зенковски, води и до отделяне на религията от Бога в съзнанието на нашите съвременници[14]. Религията за съвременния човек също е празен и безсъдържателен копнеж по безкрайното[15], личността на Богочовека се възприема като образец за високохуманни идеи и ценности, а Неговото дело се обмисля псевдосотириологично – като извоювано благополучие за човечеството. Животът и учението на неповторимия Иисус от Назарет обаче не могат да бъдат познати извън акта на християнската вяра. Най-силната апология на Спасителя минава през въпросите за вярата, религията и съществуването на Бога.

Причините за тези настроения са различни, но една от тях се корени в недостатъчното познаване на християнската религия от нашите съвременници; някои от тях я възприемат в традиционната битова устойчивост на националната култура; други я виждат като алтернатива на аморалния свят и скандализираното съвремие, а трети я избират заради историческата ѝ активност в миналото. Съществува и друга категория хора, чието отношение към християнската религия се формира в зависимост от собственото им разбиране за религия. Те виждат в нея това, което желаят и отхвърлят онези елементи, които не са съответни на собственото им разбиране за религия[16]. Това не са остатъци от затихващото доверие в Църквата и християнството, а прояви на зараждането на нов вид атеизъм – пасивен (недействен), който не се бори против съществуването на Бога или божественото у Иисус Христос, а срещу Неговото значение и спасителната Му мисия. Новият порив на атеизма не е в страстта да отрича, но да променя това, което не може да се отрече, да преустройва неговото значение и да го о-без-образ-ява и вижда успех в разделението на Бога от религията и на Иисус Христос от Църквата. Пасивният атеизъм е незадълбочен, емпиричен и повърхностен. Той е зает само с това да отрича и хули, без да създава нови възможности и без да влива нов смисъл в това, което се стреми да разруши. Не бива обаче с лека ръка да го пренебрегваме, защото дори празен и повърхностен, той е реално състояние на една част от хората. Преживява се от тях и постоянно се захранва – от слабостите и недостатъците в християнството или от тези грешки, които иска да види в него. Пасивният атеизъм изисква пълна свобода на егото и абсолютна независимост от тези значения, които стоят на по-високо равнище и за които съзнава, че го определят. Колкото по-ясно го съзнава, толкова повече се стимулира да го разрушава. Всички ние в различна степен чувстваме периодите му на затихване и усилване и в определени ситуации сме зависими от него. Понякога разкриваме тенденции към подобен стил на живот и приспособяване към други морални стандарти, като секуларния начин на живот. Протоиерей Василий Зенковски в своя курс „Апологетика” говори за секуларизацията като за процес, който се изразява първоначално в отделянето на културата и науката от Църквата и придобиване на собствена автономия[17]. Днес секуларизацията като начин за смесването на живота ни с живота „от този свят” в известна степен е неизбежно, защото едва ли съществува възможност за изграждане на мултифункционална среда от християнство и съвремие, но не е най-подходящото решение на проблема. Подобно успешно съжителство може да се конструира само имагинерно, не и практически, следователно е нереално и неправилно. Изправени сме пред тежкия проблем да намерим подходящото решение на този въпрос, без да стигаме до алтернативи, които в повечето случаи са безкомпромисни срещу самите нас. Най-неподходящият начин да отвърнем на предизвикателството на секуларизацията е алтернативният подход или адаптивният начин на живот. Той ще ни изобличи като атеисти, но в един друг смисъл – атеисти, които вярват в Бога, но отричат Неговото съществуване чрез делата си.

Оптимистично за бъдещето на науката Християнска апологетика

Високите научни изисквания, които нашето съвремие отправя към всички богословски науки, включително и към християнската апологетика, създават потребност от постоянното ѝ вглеждане в актуалните предизвикателства на новото време. Ако тя се обръща назад без възможност за саморефлексия и без откритост към научните новости празнотата в научното ѝ пространство ще се запълва от въздействието на други фактори с опасността бъдещето ѝ да остане в нейното минало.

Изводите от дотук изложените размисли обаче са позитивни, защото християнската апологетика все по-рядко се концентрира в миналото и се обръща към предизвикателствата на настоящето. Успешното реализиране на една наука в цялостното научно пространство се забелязва тогава, когато тя постоянно актуализира своята научна проблематика в отговор на новите научни предизвикателства. Второ, тя става все по-значима не само за научната богословска среда, но и за извънбогословската, която също посвоему се вълнува от мястото и съвременното значение на християнската религия. Тази ситуация е подходяща хранителна среда християнската апологетика да открие един от верните ориентири за достигане до широката научна общност. На трето място нейното успешно бъдещо развитие се гарантира и от интердисциплинарната ѝ отвореност към други науки, което се стимулира от два основни фактора. Единият е вътрешнонаучен – свързан с потребностите на самата наука, а вторият е външен – той се отнася до организацията на научното знание като нов тип университетско академично знание.

Някой може би ще открие в тези размисли опит за изкуствено ситуиране на науката в един иначе банален научен контекст. Но тъкмо в него можем да осъзнаем, че погледът към възможното е много по-богат от този, отправен към реалното, защото съдържа потенцията за реализирането на алтернативи, които иначе са невъзможни. И само стимулът за успешен тласък към тяхното постигане може да ги превърне в реалност. Ако това се случи означава, че систематичното разгръщане на християнската апологетика е различно от това в миналото, защото днес тя се вглежда в проблемите на настоящето и се опитва да ги обмисля в контекста на съвременността.

Успехът на християнската апологетика обаче е в бъдещето, в което тя все по-успешно ще реализира своите нови проекти.

_________________________

* Материалът е предоставен от автора.

[11].Към по-известните курсове християнска апологетика от този период са следните: Рождественский, Н. П. Христианская апологетика. Т. III, СПб., 1893; Добротворский, В. И. Основное богословие или христианская апологетика. Сергиев Посад, 1895; Альбов, М. П. Очерк христианской апологетики. СПб., 1902; Светлов, П. Я. Курс апологетического богословия. Киев, 1905; Светлов, П. Я. Христианское вероучение в апологетическом изложении. Киев, 1910; Зеньковский, В. В. Апологетика. Париж, 1957.

[12].Фиолетов, Н. Н. Очерки христианской апологетики. 2007.

[13].Петрович, В. Цит. съч., с. 2.

[14].Зенковски, с. 8.

[15].Прот. В. Зенковски определя този процес като „криза в религията”, който е симптом за общия духовен упадък. Той посочва този проблем като една от важните задачи на съвременната християнска апологетика. с. 7.

[16].Moreland, J. P. Love God With all your Mind: The Role of Reason in the Life of the Soul. Colorado, 1997.

[17].Зенковский, прот. В. Апологетика. Париж, 1957, с. 4.

Изображения: авторът Ивелина Николова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация  – https://wp.me/p18wxv-79M

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s