(православен правносоциологичен и еклесиологичен анализ)

Бисер Божков

За маскулинността на жените като отстъпление от Бога

Еманципацията на жените и равенството на половете е една от първите грижи на учението на марксизма. Възпитаването в жената на мъжеподобни черти е имало за цел да промени нейния антропологичен тип, да направи нейната вътрешна същност, нейната природа малко или много идентична с тази на мъжете. Но когато жената заема мястото на мъжа, тя не привнася нищо особено, напротив, тя губи чувството за своята женственост и за своето призвание. Всъщност, когато жената се стреми да е „мъжествена“ или да измества мъжа в задълженията му, тя (осъзнато или неосъзнато) изпада в състояние на отстъпление (гръцки αποστασία) от Бога. Или казано с други думи „маскулинността“ на жените е своего рода Богоборчество и отстъпление от живота в Бога (което води до липса на щастие, радост и любов в живота).

Много съвременни жени не осъзнават това и с ненужни изисквания към съпруга си самоунищожават брака им. Но нека преминем по темата за маскулинността на жените.

Какво означава маскулинност?

Маскулинност означава мъжественост (от латински masculinus, мъже). Toва понятие означава също набор от физически, умствени и поведенчески характеристики (вторични полови белези според психологията), считани за мъжки особености на поведението или характера. Мъжествеността е различно понятие от мъжество.

Маскулинността при жените е също набор от нагласи и характеристики на поведението, неприсъщи за билогичния им пол, включващи възможности и очаквания, които определят социалните изяви, професионалната дейност и дори властническия мироглед на много представители на женския пол, които имат за цел да се реализират в живота, да градят кариера и така нататък. С други думи, маскулинността при жените е и нещо от анатомията, което противно на биологичния женски пол – продуцира (в много от случаите неосъзнато) мъжка роля в модела на поведението при жените[35]. Това често се изразява и в размяна на ролите между половете, което като феномен е явление, при което човек показва в същото време (не непременно еднакво) качества, присъщи на мъжете и жените.

Какво е андрогиния (различна от маскулинността при жените)?

Андрогинията като външен вид е комбинация от мъжки и женски характеристики или модели на поведение. Андрогинията е абнормено състоние на човека.

Размяна на ролите между половете

Размяна на ролите между половете обаче по същество е отстъпление от Бога, Който още при Сътворението е отредил роли на двата пола. Тези роли в Православието се наричат Божие предназначение[36] в Домостроителството Си.

Заключение

И накрая ще завършим с думите на няколко Божии угодници (свети отци и старци на Православната църква):

Преподнобни Григорий Синаит (съвременник на св. Григорий Палама и основател на исихасткото движение в България), пише[37]: „Ако не познаем какви ни е създал Бог, няма да проумеем какви ни е направил грехът“. Тоест, ако не узнаем колко велики ни е създал Бог, няма да осъзнаем окаяното състояние, до което ни е довел грехът. И за да узнаем колко велики ни е създал Бог, трябва да осъзнаем това, което Той ни е открил за човека. Трябва преди всичко да опознаем Личността на Христос, Който ни разкрива съвършения човек. Човекът, който живее извън Църквата, както и съвременният  християнин, водещ светски живот, обикновено се примирява с наличното си състояние, като го смята за естествено и не осъзнава разрухата си. Подчиняването на закона на греха, който е закон на тлението и смъртта, умъртвява духовно човека, затваря го в неговата индивидуалност и възпрепятства отварянето му за себеотрицателната любов, която го прави истинска личност. Любовта е дадена в природата на човека, но тя е затворена в обръча на неговото самолюбие. Ето защо изначалната заповед, която Бог е дал на човека, е за любов към Бога и ближния. Ако човек не се отвори към Бога и ближния, което става чрез спазването на тази най-важна заповед, той не може да се утвърди и усъвършенства като личност. Божиите заповеди не налагат на човека нещо чуждо на природата му, но, от друга страна, той не може да ги спазва само със собствени сили. Откъсването от Извора на живота, подчиняването на закона на тлението и смъртта, са отклонили човека от живота в съответствие с неговата природа и са го направили себелюбив и егоцентричен. Затова той не е способен да спазва заповедите, според които е трябвало да действа истинската му природа така, както тя е била сътворена от Божиите ръце.

Накрая по темата за светските (секуларни) джендърни стереотипи на поведение, ще се позовем на св. Иоан Богослов, който е казал: „Не се привързвайте към света, нито към нещо, което е в света, понеже любовта към света е високомерие и задоволяване на плътта. Похотта на плътта и гордостта житейска”.  

Mоля за снизхождение и прошка[38], ако някой се е почувствал огорчен от изложеното в горните редове.

Библиография

На кирилица

А

Авдеев, Д. Православния възглед за душевните болести. С., 2013. Антонова, Цв. Отношението на Българската православна църква към болшевишката революция в началото на 20-те година на ХХ век. С., 2011. Антим (Шивачев), йером. Истините на Православната вяра. С., 1992. Ананиева, Н. Конституционно право. В., 2006.

Б

Бер­Сижел, Ел., У. Калистос, еп. Жената в Православната църква. Силистра, 2002. Берг, Б. Американския феминизъм. М., 1999. Брек, Дж. Свещения дар на живота. С., 2002. Бл. Августин. Малки трактати. С., 2001. Библейски речник. П., 1995. Бигович, Р., прот. Църква и общество. С., 2003. Бигович, Р., прот. Църквата в съвременния свят. С., 2013. Бояджиев, Ц. Философия на европейското средновековие. С., 1994. Бътлър, Дж. Безпокойствата около родовия пол. С., 2003.

В

Влахос, Е., митр. Православа психотерапия. В.Т., 2009. Вышеславцев, Г. О семейной жизни по учению Филарета, Митр. Московский. М., 1894. Вълчев, П. Ислям. Православие, 2009.

Г

Гагаров, А., С. Иванов. Наръчник на православния християнин. С., 2003. Гаповой, Е., Р. Усмановой. Антология гендерной исследований. П., 2000. Георги (Капсанис), арх. Обожението като цел на човешкия живот. Атон, 2012. Глахов, И. Я., свещ. Женский вопрос, его причины и оценка с християнской точки зрения, Християнское чтение. част 2, Сб., 1903. Герасим (Браницки), еп. Православна християнска етика. С., 2005. Гордън, Л. Какво ново в историята на жените. Феминисткото знание. ПОЛИС. С., 2002. Гроздев, Ив., Божков, Б. Отстъплението от Бога, предпоставка за разпадане на семейството. С., 2015. Гяуров, Хр. Жената в християнското семейство. ГДА, 1959.

Д

Дамянова, П., М. Николчина, Д. Камбуров, Р. Мухарска. Времето на жените. С., 1997. Духанин, В. Защо да запазим девството до брака. С., 2014. Дюлгеров, Димитров, А. Ръководство за изучаване Ветхозаветните законоположителни книги на Св. Писание, С., 1936.

И

Ильин Е. П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины. Сб. Питер, 2006. Ильин И. А. Книга надежд и утешений. Апостол Веры. М., 2006. Илиева, М. Избрани стандарти а антидискримиационното право. С., 2009. История на Комунистическата партия на Съветския съюз. изд. на БКП. С., 1963.

К

Карамихалев, Й., свещ. Записки по Православна хрситиянска етика. С., 2010. Карадаков, Ан. Православната църква за абортите. Правосл. блог „Добротолюбие”, 2012. Карелин, Р., арх. Без Църквата няма спасение. Атон, 2004. Карелин, Р., арх. В търсене на истината. М., 2001. Калистос, У., еп. Жените в Православната църква. С., 2002. Концептуална рамка за равнопоставеност на жените в България. ЦИПЖ. С., 2004. Коев, Т. Православен катехезис. С., 1999. Кирова, М., К. Мерджанска. Теория през границите: въведения в изследванията на рода. С., 2000. Киров, Д. Богословие на обществения живот. С., 2002. Кораз, Ж. Хомосексуалността. С., 2000. Котогонова, В. Женщина и проблема гендера. Санкт-Петербургский центр ген дерных проблем, 2002. Костантин (Горянов), архиепископ. Служението на жените в Църквата. С., 2011. Курляндский, И. А. 1937 год: власть не от Бога. Вопросы истории. М., 2009, бр. 10. Куби, Г. Актуализация на джендърната проблематика – една тайна революция. NY. 2008.

Л

Лазар (Абашидзе), арх. Тайните недъзи на душата. С., 2002. Ларше, Ж., Кл. Терапия на менталите болести. С., 2013. Легойда, В. „И ще остави човек баща си и майка си…“. Тайната на пола в пра вославната традиция. Беседа с дякон Андрей Кураев. – В: LiterNet, 29.06.2003. Лоу, М., М. Бенсън. Трудният съюз между феминизма и академичната общност. Феминисткото знание. ПОЛИС. С., 2002.  Липовецкий, Ж. Третья женщина. СПб. Алтера, 2003.

М

Манзаридис, Г. Християнска етика, т. 1. С., 2011. Манзаридис, Г. Православен духовен живот. С., 2011.   Марковски, Ив. Библейският разказ за сътворението, С., 1924. Марковски, Ив. Библейска археология. С., 1948. Манов, Б. Християнството и правата на жените. Сп. (NotaBene), 2009. Марковски, Ив. Библейският разказ за сътворението, С., 1924.  Марковски, Ив. Библейска археология. С., 1948. Матюс-Грийн, Фр. Полът (мъже, жени, пол и феминизъм). ВТ., 2010. Мдзунеас, Ев., протопр. Църковно право. Т. 1 (Обща част). Атина, 1979.

Н

Николчев, Д. Брак, развод и последващ брак в Православната църква. С., 2006. Николчев, Д. За прелюбодейството и развода. ДК – СИ.  кн. 4,  2000. Никодим (Милаш), еп. Православно църковно право. Белград., 2004. Нина (Кригина)., монахиня. За женската еманципация. М., 2013. Николози, Дж., Линда Е., Николози. Превенция на хомусексуализма. С., 2008. Нов Библейски речник. Нов човек. С., 2007. Нушев, К. Развитие на православнотонравствено богословие. С., 2013.

О

Основи на социалната концепция на РПЦ. С., 2006. О.  Герман (Ставровунийски). За смирението. С., 2011.

П

Пашев, Г. Ст. Православно – християнско учение за нравствеността, т. 1, С., 1939. Пено, З. Основи на православната вяра – Катехизис. ВТ, 2009.

Р

Речник на термини за равнопоставеността на жените и мъжете. Коцептуална рамка за равнопоставеност на жените в България. ЦИПЖ. С., 2004. Речник на термини за равнопоставеността на жените и мъжете. С., 2003. Романидис, Й., отец. Кратка светоотеческа догматика. Скрино-Руен, 2007. Ръководство по джендър обучение. Фондация „Джендър проект в България“. С., 1999. Сборник. „Аз нероденото дете“. С., 2010.

С

Серафим (Алексиев), арх. Духовния живот на православния християнин. С., 2003. Серафим (Алексиев), арх. Изкуплението като дело на Божията любов и правда. С., 1999. Серафим (Алексиев), арх. Св. Серафим Саровски. С., 2003.   Св. Игнатий Брянчанинов. За Покаянието. Атон, 2009. Св. Игнатий Брянчанинов. Аскетически опити, том 1. Атон, 2005. Св. Иоан Златоуст. Тълкувание на първото послание на св. ап. Павла до Коринтяните (Беседи 6-34). С., 1939. Св. Йоан Златоуст. Тълкувание на първото послание на св. ап. Павла до Ефесяни (Омилия 20). С., 1939. Св. Ефрем Сирин. Слово за свещенството. Гласът на Свети Отци, 2003. Св. Нектарий Егински. Опознай себе си. СИ., 2018.Стареца Паисий (Светогорец). За семейния живот. Слова. том 4. Атон, 2007. Слезин. А. Антирелигиозные праздники 1920-х гг. Вопросы истории. М., 2010, бр. 12. Стаматова Кл. Богословски размисли върху феминизма. ДК, № 2, 2005. Стефанов, П., арх. Френската революция и християнството. С., 2011. Стоева, Л. Изгубени в превода. Алтера, бр. 1, февруари 2005. Стоименов, Й., Ив. Рачев. Психиатричен клиничен речник. С., 1994. Стоядинов, М. Църква, общност, общество. В.Т., 2009. Сп. „Прозорец“, бр. 2/2012 г.

Т

Тенекеджиев, Л. Тайнството брак. С., 2009. Тонева, Кл. Срещу хомосексуализма като алтернативен начин на живот. „Богослови“, 2014. Трайчев, Ем. Християнският брак и семейство. Сборник материали. С., 2005. Терминологията на българския език, описваща равнопоставеността на половете. „Ах, този gender! Пет мнения за една дума. Алтера, бр. 1, февруари 2005. Труды Санкт-Петербургского филиала Института cоциологии – РАН, Гендерны тетради: Вып. 1, СПб, 1997. Феминисткото знание (сборник). С., 2002.

У

Уэст К., Д. Зиммерман. Создание гендера. (Пер. Е. А. Здравомысловой). Труды Санкт-Петербургского филиала Института cоциологии РАН, Гендерные тет ради, СПб, 1997. Уолстрьом, М. Равни шансове за мъжете и жените. С., 2013.

Ф

Форест, Н. Размисли за брака. Православие България, С., 2007. Фотакиев, Г., прот. С. Ангелов. Зависимостта от православна гледна точка. Варна, 2015. Фотакиев, Г., прот. С. Ангелов. Православният възглед към грижата за зависимите и близ ките им. – В: Сборник. Психосоциална рехабилитация и духовно об грижване на зависими и техните близки. Варна, 2015.

Х

Хризостом, архиеп. Православна психотерапия. С., 2009.

Ц

Цанков, Ст., протпр. В: Четири глави върху проблемата за отношението между Църквата и държавата. ГСУ-БФ, 1944–1945. Цоневски, Ил. Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели. С., 1986. Цоневски, Ил. Д. Дюлгеров. Православно догматическо богословие. С., 1936.

Ш

Шестун, Ев., прот. Православното семейство. Атон, 201.Шкаровский, М. Русская Православная Церковь с ХХ веке. MДА, 1999. Шиваров, Н., протопр. Библейска археология. С., 1992.

На гръцки

Γρηγορίου Σιναΐτου, Κεφάλαια 50, Φιλοκαλία τῶν ἱερῶν Νηπτικῶν, τόµ. 4, ᾿Αθῆναι 1976.

На латиница

Zajko, Vanda. Laughing with Medusa: classical myth and feminist thought. Oxford, Oxford University Press, 2006.

Florence, P. Differential aesthetics: art practices, philosophy and feminist understandings. H. England, 2001.

Chodorow, N. Feminism and psychoanalytic theory. New Haven, Conn., Yale University Press, 1989. 

Електронни ресурси

//www.fsnb.bg/index.php/. //www.life.site.news.com/. //www.constcourt.bg/bg/Acts/Index/. //www.ontolerance.eu/.

//www.genderpage.ru/. //www.pravoslavie.ru/. //www.studyabroad.bg/. //www.cwsp.bg/. //www. dveri.bg/.

___________________________

*Материалът е предоставен от автора.

[35]. Еманация на това твърдение се вижда при раздяла или развод  между мъжа и жената, когато жената изземва функциите на мъжа и „го наказва”, а това са първите крачки към феномена (модерна болест с био-психосоциална генеза) на Синдрома на родителското отчуждение, жертва на който стават първо децата и второ и родителите. Синдромът на родителското отчуждаване /Parental Alienation Syndrome-PAS/ е нарушение на психически и социални функции, характеризиращо се с комплекс от симптоми в резулат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си, насочени към разрушаване на неговата (или нейната) връзка с другия родител, докато техните чувства станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват. Тази ситуация е директно свързана с конфликтния процес на отделяне (раздяла) или в случай, когато отделянето започне с мълчаливо съгласие и постепенно се обърне до конфликтни ситуации. В около 90% от случаите на PAS майката, която гледа детето, го програмира, в останалите 10% бащата програмира срещу майката. Изведнъж и без видими основателни причини детето отказва да вижда (някога) единия родител. Вж. //www.cwsp.bg/.

[36]. Човекът, като венец на Божието творение е сътворен за безсмъртие и вечно блаженство в единение с Бога. Смъртта е влязъла в човешкия род чрез прародителския грях. Било е небходимо Логоса (гръцки Λόγος), Бог Слово – Иисус Христос да дойде, да се въплъти от Духа Свети и Дева Мария, за да обедини отново тварното и нетварното. Това съединяване на тварнато с нетварното е било необходимо за преодоляване на смъртта, чрез живот в църковните тайнства с цел придобиване на Божията благодат и вечен живот в Небесното Царство.

[37]. Γρηγορίου Σιναΐτου, Κεφάλαια 50, Φιλοκαλία τῶν ἱερῶν Νηπτικῶν, τόµ. 4, ᾿Αθῆναι 1976, σ. 38.

[38]. „Светците ни учат, че колкото е голямо благоразположението ни, когато молиш за прошка (с други думи смирението) – толкова и Бог ще просвети другия, за да бъде достигнато желаното примирие между вас. Когато се съкрушаваш и казваш: „Аз съм виновен, но не го осъзнавам”, скоро действително можеш да кажеш: „Да, аз действително съм виновен.” Когато убедиш себе си, че наистина си виновен, другият човек също ще промени своето отношение към тебе”. Старец Герман Ставровунийски. За смирението. Вж. //www. dveri.bg/.

Изображения: авторът Бисер Божков. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-6TD