Кратък обзор на джендърните стереотипи, в контекста на феминизма като апостасия*

(православен правносоциологичен и еклесиологичен анализ)

Бисер Божков

Предисловие

Настоящото четиво под формата на тази малка книжка е насочено или адресирано до широк кръг читатели от всички сфери на обществото. Разчитам и се надявам на това, че всеки, който чете следващите страници ще намери нещо, което представлява интерес за него от различните гледни точки за джендърните стерeотипи и феминизма, като социални феномени. Идеята на това четиво се роди след една беседа от 03.03.2016 година „За феминизма” в Енорийския център при храм „Св. св. Кирил и Методий“, град София. Повечето правни, социологически, екзистенциални, психологически, еклисиологични, антропологически и други проблеми в книжката са разгледани в светлината на Православната вяра.

В тази връзка се надявам искрено, освен като хуманитарна научна информация, четивото да послужи на читателя да опознае себе си, респективно придобие познание за апостасията (от гръцки:  αποστασία, „вероотстъпничество“), истинската жива вяра в Бога и някои аспекти на нравствения закон.

„Неверието е един вид умопомрачение. Става дума за мъчителна страст на душата, която трудно се лекува. То като страст ужасно потиска оногова, когото е обладало. Така става причина за множество негови страдания, като по този начин се оказва вредно не само за него самия, но и за околните[1]”.

„Блажени Теофилакт, казва: „Вярата, която върви с любовта, е всичко. С други думи, тя е длъжна винаги да е действена и жива чрез любовта в Христа. Следователно, знай, че вярата явява делата си в любов и така тя се показва жива. Когато обаче няма любов, тя е бездейна.” Подобно е евангелското място, в което се говори, че вярата без дела е мъртва (срв. Иаков 2:17). Истинската вяра в Христос, води човека към блаженство и го поучава, че в любовта, която чувстваме към Бога и ближния, можем да открием многожеланото благо. Тази вяра носи даровете на Светия Дух. Той просветлява чрез Своето посещение ума на верния и му дава мъдрост, съзнание, доброжелание, познание, истина и свещен страх от Бога. Истинската вяра сътворява наново човека, който е бил разложен от греховете, и го възвръща в първата му хубост, в древната му красота. Тя го освещава, прави го да благоухае и го води към съвършенство. Тя разтваря широко очите му, за да вижда той всичко онова, което се не вижда, откривайки му тайнствата. Предоставя му нравствена сила и мъжество за отърсване от малодушието при житейските изпитания. Дава му неизчерпаема сила, дързост, смелост, великодушие, велика смиреномъдрена разумност, милосърдие и цяло множество добродетели[2].”

***

Темата за джендърните стереотипи[3] и апостасията (гръцки отстъплението) от Бога, в контекста на феминизма, като едно от неговите проявления е сложна, защото е многоаспектна и интердисциплинарна по своята същност.

Ще допълним, че настоящия анализ е изграден изцяло съгласно философията на Конституцията на Република България, православната еклисиология и съгласно учението на Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква.

Лингвистичен анализ

При първи рационален поглед върху джендърната теория, се вижда, че е налице лингвистична „игра на думи” относно понятието „равенството между половете” (английски Sexual equality), тъй като джендърните теоретици го наричат  на английски:  Gender equality, което в превод означава „джендърно неравенство[4]”. 

Почти никой интелигентен човек, дори живеещ в англосаксонския свят не знае значението на това понятие, макар че то вече е завладяло умовете на мнозина и е повлияло силно върху национални и международни институти. 

Социологичен анализ

Според Габриела Куни[5]: „Джендърната идеология планира да създаде нов човек, който притежава наред с другите свободи и свободата да избере собствения си пол и сексуална ориентация, тоест правото да решава дали да бъде мъж, или жена, хетеро- или хомосексуален, бисексуален или транссексуален. Този възглед за свободата и сексуалността по волята на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и повечето негови правителства има за цел да се наложи на децата още в детската градина[6]”. „Фасадата на тази нова идеология е „равенството” между мъжа и жената. По-голямото равенство сякаш води до по-голяма справедливост. При това няма дори сянка от съмнение дали наистина натрапеното изравняване на това, което не може да бъде равно, е способно да допринесе за решаване на необичайните предизвикателства в бъдещето. А зад фасадата се крие една всеобща атака към нравствените норми, която дължим на западната култура. До 70-те години на миналия век терминът „джендър” се е употребявал за граматическия род на думите. Постепенно започват да го използват радикални феминистки, които обикновено влизат в международни организации на хомосексуални жени и мъже, за да издигнат идеята, че полът („джендър”) на човешката личност няма нищо общо с биологическия му пол. Според тях съществуват не два пола, а шест или повече и те зависят от сексуалните предпочитания на човека. „Джендърният избор” трябва да стане господстваща тенденция посредством действията на много правителства, които следват духа на времето[7]”.

„Преломът в налагането на „джендърната перспектива” е извършен от радикални феминистки неправителствени организации[8] на Световната конференция за положението на жените, проведена през 1995 година в Пекин. Тези лица са съзнавали, че социалната промяна е невъзможна, без да се измени речникът. И успяват да заменят думата „пол” и смисъла ѝ на полова характеристика с „джендър”. Това е удивителна стратегическа крачка. В резултат на това „перспективата на джендърния подход” не признава никакви съществени или вродени различия между мъжете и жените, въпреки че всяка клетка от човешкото тяло е или мъжка, или женска. „Джендърният подход” потъпква и пренебрегва резултатите от медицинските, неврологичните, психологическите и социологическите изследвания, които доказват различията в самоличността на мъжа и жената с характерните за всеки пол структура на мозъка, хормонален баланс, особености на психиката и социалното поведение[9]”. 

Идеите и теорията на джендърните стереотипи се модифицират и прокламират в края на ХХ-ти век и в началото на ХХI-ви век на ниво органи на ООН, Съвета на Европа, ЕС и други.

В този смисъл в периода 2017 година–2018 година в нашето общество се заговори за Истанбулската конвенция[10] и дали тя отговаря на Конституцията.  Общественият дебат на тази тема, бе съпроводен от много емоции. Становища в него взеха много общественици, учени и специалисти, представители на различни сектори и сфери на обществения живот в Република България.

Правен анализ на така наречената „Истанбулската конвенция”

След като Конституционния съд бе сезиран на 27.07.2018 година, той се произнесе с Решение № 13, което гласи, че: „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 година в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 година не съответства на Конституцията на Република България.  

Конституционният съд е констатирал, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите ѝ излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование[11]”.

Констутиционният съд, е констатирал, също, че: „Предвид липсата на определение за понятието на английски „gender identity“/френски „l’identité de genre“ („идентичност, основана на пола“) в Конвенцията, неговото съдържание следва да бъде разбирано, освен чрез Обяснителния доклад, така и в светлината на политиката на Съвета на Европа за защита на някои права на „трансджендър“ лицата. Актовете на Съвета на Европа, посочени в Конвенцията, насочени срещу дискриминацията и насилието въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност несъмнено служат за изясняване на смисъла, вложен в понятията „gender“ („пол“) и „gender identity“ („идентичност, основана на пола“) в контекста на подхода на Съвета на Европа за насърчаване на разбирането, че биологичното и социалното измерение на пола не са неразривно свързани и съществуват независимо едно от друго, за възможността на хората за полово самоопределяне, както и с оглед гарантиране от държавата на цялостно правно признаване на смяната на пола[12]”. „Анализът  на термините „gender“/„genre“, преведен на български език  веднъж като „пол“ и втори път като „социален пол“ и „gender identity“/„l’identité de genre“, преведен на български език като „идентичност, основана на пола“ сочи, че понятията са свързани и следва да бъдат разбирани едно чрез друго. Понятието „gender“/„genre“ със съдържание „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете” отразява определени социални и културни представи за мъжете и жените, изградени в дадено общество към определен момент. Тези представи търпят развитие до степен, че по-новите могат да изключат по-старите, като например, че полът е биологично детерминиран. От тази гледна точка един биологичен мъж може да има „gender“/„genre“ мироглед на жена и обратно. Това води до възможността за избор на индивида по своя воля на различна „идентичност, основана на пола“, която може и да не съвпада с биологичната. Така изложеното разбиране изразява аспекти на „джендъридеологията“ – сбор от идеи, убеждения и вярвания, че биологично детерминираните характеристики на пола са ирелевантни, а има значение само половата самоидентификация[13]”. „Вътрешното противоречие в Конвенцията е очевидно при съпоставяне на декларираните в член 1 цели на Конвенцията и нейното заглавие с така дадената в Конвенцията дефиниция за „пол“. Впрочем самото определение за понятието „пол“, би било ненужно, ако декларираната цел на международния договор в действителност съответстваше на неговото наименование „…за превенция и борба с насилието над жени…“. Тази двупластовост на понятийния апарат, на смисъла вложен в използваните понятия на практика не води до постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си[14]”. „Конституционният текст разглежда биологичния пол като понятие с ясно юридическо съдържание. Това се потвърждава, както от обсъждането на разпоредбата като част от проекта за Конституция „…за равноправието между мъжа и жената“ (Протоколи от заседанията на Комисията по изработване на проект за Конституция на България от 13.02.1991 година и 10.06.1991 година), така и от практиката на Конституционния съд по тълкуване на член 6, алинея 2, където критерият „пол“ е изключен от групата признаци, които се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото (решение № 14 от 10.11.1992 година по конституционно дело № 14/1992 година)[15]”.

Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. 

В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – член 47, алинея 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с  „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател  като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията. Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, тоест съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност[16]”.

„Конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на член 46, алинея 1, която го определя като „…доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба.  Противно на това конституционно разбиране за пола като биологична категория, понятието „gender“/„genre“ („пол“), като социален конструкт, присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието „sex”/„sexe“. Както беше посочено, това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото ѝ прилагане, което е в разрез с принципа на правовата държава във формален смисъл (член 4, алинея 1 от Конституцията)[17]”.

„Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в член 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на член 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията. Правовата държава във формален смисъл (държавата на правната сигурност) изисква съдържанието на правните понятия да е ясно и недвусмислено. Повелята за правна сигурност и предвидимост не допуска съществуването на две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“. Ратифицирането на Конвенцията би довело до въвеждането в националния правен ред на понятие, противоречащо на конституционно установеното. Принципът на правовата държава е фундамент на установения конституционен ред. Производството по  член 149, алинея 1, точка 4, предложение първо от основния закон гарантира въвеждането в националната правна система на ценностните достижения на международната общност при съхраняването на ядрото от ценности, установени в Конституцията. В Конвенцията  чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент. Конституционният съд е констатирал, че: Конвенцията, поради разпоредбите на член 3, буква „в“ и на член 4, § 3, които са носещи за смисъла на международния договор в неговата цялост, не съответства на Конституцията. Тъкмо по отношение на тези разпоредби, Конвенцията не допуска резерви. Съгласно член 78, § 1 от международния договор: „Не се допускат резерви по отношение на никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция, с изключение на резервите, посочени в параграфи 2 и 3“. Конституционният съд подчертава, че веднъж ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България този международен договор, в съответствие с член 5, алинея 4 от основния закон, се инкорпорира във вътрешното право и се прилага с предимство пред националното законодателство, което му противоречи (решение № 7 от 02.07.1992 година по конституционно дело № 6/1992 година). По изложените съображения и на основание член 149, алинея 1, точка 4, предложение първо от Конституцията, съдът е решил, че: „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 година в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 година не съответства на Конституцията на Република България[18]”. 

Богословски анализ   

Изхождайки от идеите на джендърните стереотипи в контекста на феминизма като пример за конкретна апостасия (гръцки отстъпление) от Бога ще дадем конкретен пример за секуларни стереотипи, въздействащи на светогледа на съвременните хора. В тази насока, ще се постараем да разгледаме разликата между наложилия се през ХХ-ти век, светски „празник на жената” – 8 март, и празнувания векове наред от Църквата – Богородичен и Господски празник Св. Благовещение (25 март).

Разбира се важно е да отбележим, че всеки човек е надарен със свободна воля от Твореца и той сам може да решава кой празник да празнува, коя религия да изповядва или да не изповядва.

Според Конституцията, член 37 (1): Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи; (2): Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала и срещу правата и свободите на другите граждани. Тези основни права са гарантирани във всяка една демократична държава.

За светския празник на „деня на жената” (8 март)[19]

Първият „Ден на жената” е отбелязан на 23 февруари 1909 година в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на XX-ти век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата (8 март) се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню-Йорк. На 27 август 1910 година в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел – борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 година във Франция и Русия.

Разбира се тези събития имат дълбоки корени – заровени още в схизмата между Западната и Източната църква, през и след 1054 година. Защото тези предпоставки след три века са довели до началото на секуларизацията (латински отделянето) на държава и „църква”. Така условно наричат себе си инославните религиозни деноминации (римокатолицизъм и протестантство).

Еклисиологичен анализ

Какво означава понятието Църква?  Под това название в широк смисъл на думата се разбира установено от Бога общество от вярващи в Христа, които са съединени помежду си с една вяра, едно учение, еднакво църковно управление, едни църковни тайнства. Така съединени помежду си, те имат за невидим глава на Църквата самия неин основател Господа наш Иисус Христос. Сам Той видимо чрез светите апостоли и техните приемници – пастирите на Църквата, при невидимото съдействие на Светия Дух ръководи Църквата към нейната цел: освещаването на грешното човечество, неговото нравствено усъвършенстване и най-после – възсъединението му с Бога. Средства за достигане на тази цел Господ е дал, като е наредил в Църквата да има пастири и учители, които да просвещават хората в Христовата вяра и изобщо да ги ръководят към вечния живот с помощта на спасителните благодатни тайнства.

Затова и протестантите, които отричат Свещеното Предание и повечето от тайнствата, не са Църква (виж член 9-ти на Символа на вярата) [20].

Следва…(виж тук)

___________________________

*Материалът е предоставен от автора.

[1]. Св. Нектарий Егински. Опознай себе си. СИ., 2018, с. 53.

[2]. Пак там, с. 40-42.

[3]. В целия текст да се оправи така – правописа на думата… стереотипи…!

[4]. „Джендърното неравенство” между половете е определено от международните организации като относимо към човешките права, специфично правата на жените, и икономическото развитие. Конкретен пример в тази посока виждаме в Световна конференция за положението на жените (Пекин, 1995 година).

[5]. Вж. Статия „Актуализация на джендърната проблематика – една тайна революция”, написана от Габриела Куби през 2008 година. Вж. //www.life.site.news.com/.

[6]. Вж. сп. „Прозорец“, бр. 2/2012 година. Вж. //www.fsnb.bg/index.php/

[7]. Пак там.

[8]. ЛГБТ – организации.

[9]. Вж. //www.life.site.news.com/.

[10]. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 година в град Истанбул (Турция), подписана от Република България на 21.04.2016 година.

[11]. Вж.//www.constcourt.bg/bg/Acts/Index/.

[12]. Пак там.

[13]. Пак там.

[14]. Пак там.

[15]. Вж.//www.constcourt.bg/bg/Acts/Index/.

[16]. Пак там.

[17]. Пак там.

[18]. Пак там.

[19]. В секуларната еортология (гръцки наука за празниците), 8 март е свързан с празника Пурим (на евр.: פורים – жребий). Това е празник в юдаизма, на който евреите празнуват неуспеха на заговора на злия Аман, целящ тяхното избиване в халдейски Вавилон, което ни е известно книгата на Естир. Празникът е свързван с веселие и радост; традиционно на този ден евреите се маскират, организират празненства и карнавали, пият вино и вдигат шум (най-често с кречетала). Празникът се пада по еврейския календар на 10 март.  Пурим е празник на радостта или жребия, който не е религиозен. Пурим се нарича още и еврейски карнавал

[20]. Девети  член от Символ на Вярата: „В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква”.

Изображения: авторът Бисер Божков. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-6NM

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s