(108 години от полагането на основния камък и 98 години от освещаване сградата на Богословския факултет)

Христо Темелски

На площад „Света Неделя” в столицата се намира сградата на бившата Духовна академия „Св. Климент Охридски”, а сега Богословски факултет към Софийския университет. В същата сграда се помещава и Централния църковен историко-археологически музей при Светия Синод и Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия. Въпросната сграда има интересна архитектура и външна (фасадна) украса, която преди години е била още по впечатляваща.

Историята по постройката на въпросната сграда е все още недостатъчно проучена и в различните енциклопедични издания се тиражират неверни сведения. Така например професор д-р Васил Пандурски, дългогодишен директор на Църковния музей в една своя монография пише, че сградата е построена през 1906 година. В том 1 на Енциклопедия на изобразителното изкуство в България, издадена през 1980 година е посочено, че сградата е издигната през 1908-1914 година по проект на архитект Фридрих Грюнангер. А живописната ѝ украса е направена през 1923-1925 година. Същото се повтаря и в том 2 на Енциклопедия България, издадена през 1981 година. В продължение на няколко месеца направих частично проучване и констати-рах следното.

През 1895 година в Цариград, в столицата София и в страната бил тържествено честван 25-годишният юбилей от създаването на Българската екзархия. Именно тогава се зародила идеята за въздигане на паметник в столицата, посветен на великото събитие от 1870 година. Инициатори на тази идея били министрите Григор Начович (на външните работи и изповеданията) и Константин Величков (на народното просвещение), които в обстоен доклад запознали и монарха. Те искали от него да разреши да се открие за тази цел всенародна подписка за събиране на доброволни пожертвования. Княз Фердинанд без възражения приел тази идея и сложил следната резолюция върху министерския доклад: “С радост и признателност приемам и одобрявам това патриотическо ваше предложение и ви поканвам да вземете мерки за по-скорошното негово изпълнение”.

Веднага била открита такава подписка и образуван фонд “За издигане паметник в спомен учредяването на Българската екзархия”, управляван от Министерството на външните работи и изповеданията. За 15 години в този фонд били събрани 150,000 лв. През 1909 година била свикана специална комисия от архитекти, живописци, писатели, професори от Университета и други, която трябвало да определи какво трябва да представлява бъдещият паметник. Становището на въпросната комисия било построяването на специален параклис, в който да се преплитат архитектурни, скулптурни и живописни елементи. Тогавашното правителство не възприело тази идея, а Светия Синод възразил, че пред строящия се огромен храм-паметник “Св. Александър Невски” (в чест на политическото освобождение от турско робство), подобен параклис би бил незабележим и недостоен. Развита била идеята, че най-достоен и величав паметник би било построяването на здание за Висше богословско училище, което да стане “огнище на наука и вяра, огнище, което да пръска светлина, да осветява мрака, да поддържа вярата и морала”.

Светият Синод още през 1908 и 1909 година направил безуспешни опити пред правителството, по законодателен ред да се открие при Университета Богословски факултет за подготовката на образовани кадри за Църквата. Предлагало се средствата за построяването на здание за факултета да бъдат взети от фонда за паметника на Българската екзархия. Едва през 1911 година правителството на Иван Евстатиев Гешов (който бил и министър на външните работи и изповеданията) възприело идеята и внесло синодалното предложение в Министерския съвет. С Постановление на последния (Протокол № 33 от 28 април 1911 година) било решено със средствата от фонда “да се съгради здание-паметник в столицата, което да служи за помещение на Висше богословско училище”. Освен това правител-ството отстъпило и държавно място, намиращо се в съседство с двора на Софийската св. Митрополия на площада пред катедралния храм “Света Неделя”. През 1898 година то било предложено на Светия Синод там да се построи Синодална палата с лице към площада на църквата „Света Неделя“ и с гръб към новопрокараната улица „Пози-тано“. Обаче синодалните старци категорично отказали, защото мястото било тясно на ширина и сградата щяла да има лицева фасада на север. А от юг сянка върху нея щели да хвърляли близките здания на д-р Димитър Калевич.

За целта фондът (който в края на 1911 година достигнал 200,000 лв.), принадлежащ на Министерството на външните работи и изпо-веданията бил прехвърлен към Светия Синод. Във връзка с всичко това министър-председателят Гешов внесъл в Народното събрание “Законопроект за разрешаване на Светия Синод да построи здание-паметник в столицата, което да служи за помещение на Висше богословско училище”. Тоя законопроект бил приет от Народното събрание, утвърден с указ № 16 и обнародван в брой 91 на “Държавен вестник” от 24 април 1912 година.

Всички обещания на правителството били спазени, единствено Министерството на финансите първоначално отказало да прехвърли сумите от фонда на Светия Синод, като заявило, че то щяло да ръководи работите по бъдещия строеж и да изразходва средствата. Това до голяма степен затруднило както провеждането на различните търгове, така и навременното изплащане на различните сметки на наетите предприемачи. Понякога се налагало Светия Синод, за да не бави вървежа на строежа, да заплаща дадени операции от свои фондове, а след това дълго да чака компенсация от въпросното министерство. Едва на 21 ноември 1913 година Министерството на финансите предало въпросния фонд на Светия Синод, който възлизал на 228,358 лв. и 53 стотинки.

За проектант на сградата още в самото начало на 1912 година Светият Синод привлякъл опитния австрийски архитект Фридрих Грюнангер, който още от 1878 година работел в България – отначало като градски архитект в Разград, а след това проектирал различни сгради в София. Негово дело била и сградата на Софийската духовна семинария, така че той бил добре познат на Светия Синод. Грюнангер бил вече напуснал България и живеел в Залцбург, затова било постигнато договаряне да му се изплащат и командировъчни – за пътуванията му до София и за пребиваването му по ръководството на строежа. През първата половина на 1912 година той идвал три пъти в София – по направата на скиците и по проверка на здравината на почвата, върху която щели да положат основите на сградата. Сключен бил и договор, като архитектския хонорар възлизал на 3,60 % от общата стойност на бъдещата постройка.

През пролетта на 1912 година Столичният общински съвет посегнал към мястото определено за строежа на Висшето богословско училище. От южната му страна били отнети 4 линейни метра с цел разши-ряване на улица „Позитано“. Това стесняване на мястото наложило изменения в плановете, които почти били готови.

След като архитектът предал плановете и тръжните книжа, Светият Синод подробно ги разгледал, обсъдил и одобрил. Той постановил да се произведе публичен търг, като се състави комисия, която да проведе въпросния търг. На 17 август 1912 година бил проведен търгът за отдаване строежа на сградата на предприемач. На него се явили повече от 20 кандидати, като с 9 % под девиза (който бил 390,866 лв. и 30 ст.) дал предприемачът Рангел Василев (същият ръководил строителството и на Семинарията). Веднага след сключването на договора между Светия Синод и Р. Вълчанов започнали изкопните работи на определеното място, което било разградено (премахнали дъсчените тараби). Оказало се, че тук лежат различни основи от антични сгради, а през Средновековието имало някаква църква. След Освобождението (1878 година) в северозападния край на мястото до 1900 година била камбанарията на катедралната църква „Света Неделя”. В непосредствена близост до нея бил и двуетажен дървен хотел „Искър”, предпочитано място за отдих на офицери.

В продължение на една календарна година бил направен изкопа и иззидани основите на сградата. Архитект Грюнангер отново посетил столицата, за да прегледа здравината на основите. За свой заместник той поставил архитект Карл Хайнрих, който постоянно контролирал строителните операции. Поради двете Балкански войни и настъ-пилата първа национална катастрофа, решили без много тържественост да бъде символично положен основния камък. По решение на Свeтия Синод в неделя на 31 октомври 1913 година под ръководството на Левкийския епископ Варлаам станало полагането на въпросния основен камък и освещаване на вече изградените основи. Веднага след това с усилен темп започнало зидането на стените. „Висшето богословско училище се въздига така тихо и безшумно, пише свещеник д-р Стефан Цанков,  като и св. Екзархия, тъй също във вре-мена тежки, тревожни и дирещи правда, свобода, истина, като преди половин век“. 

Още тогава Светият Синод определил специална комисия, която да разгледа въпросите със структурата на Висшето богословско училище – какви дисциплини ще се изучават и какви катедри ще има. В състава на комисията влезли Величкия епископ Неофит (по-късно Видински митрополит), архимандрит Макарий, професорите от Университета Беню Цонев и Васил Николов Златарски и началника на духовно-просветния отдел при Светия Синод свещеник д-р Стефан Цанков.

На 31 януари 1914 година в канцеларията на Светия Синод бил проведен търг за отдаване на предприемач на каменоделските работи и централното отопление. Поради неучастие на някои предприемачи, които предложили по-ниска цена, търгът бил анулиран и проведен отново. През месец юни 1914 година Министерството на външните работи и изповеданията помолило Светия Синод строящата се сграда да бъде оградена със старата свалена ограда, за да не се загрозява площада пред Катедралния храм. В края на месец октомври 1914 година работниците правели вече таванската конструкция, която се увенчавала с голям меден купол. Към края на месец декември същата година архитект Хайнрих представил документацията и тръжните книжа по така наречените столарски работи – тоест направата на дограмата и дюшеметата.

През есента на 1915 година сградата за Висшето богословско училище била почти готова, но само вътрешно измазана. Влизането на България в Първата световна война временно забавило нейното доизкарване. Даже през есента на 1916 година Министерството на войната поискало от Светия Синод да приспособи зданието за военна болница. Работите по въпросното приспособяване били възложени на архитект Киро Хр. Маричков и надзорника Рангел Василев. Също така Светият Синод възложил на синодалното счетоводство да побърза и застрахова готовото здание в някое българско застрахователно дружество. След няколкомесечни строителни дейности приспособява-нето било завършено и на 3 март 1917 година го предали на военните власти. В така приспособената болница в продължение на повече от две години били лекувани ранени войници и офицери.

Краят на войната донесъл и поредната национална катастрофа. Тежкото положение не позволило на Светия Синод да довърши окончателно сградата и да открие в нея проектираното висше богословско училище. А дотогава стойността на постройката възли-зала на 531,870 лв. и 71 ст. На 30 март 1920 година в свое заседание Светият Синод взел следното решение: “Да се вземат всички възможни мерки, щото зданието на Висшето богословско училище да бъде изпразнено, поправено и нагодено за нуждите на Висшето богословско училище, като един от етажите се нагоди за жилище на студентите, за да може през октомври училището да се открие”.

Още от 1 януари 1920 година Светият Синод започнал назначения на бъдещите преподаватели. За редовни професори били определени архимандрит д-р Стефан Георгиев (бъдещият Софийски митрополит) и протоирей д-р Стефан Цанков. От 1 август същата година назна-чение получил и архимандрит Евтимий. За извънреден временен професор по патрология бил определен професорът от Киевската духовна академия архимандрит Тихон. В брой 8 на „Църковен вест-ник“ от 2 май 1920 година била публикувана обява за провеждане на конкурси за 8 редовни професори и 4 доценти.

На 20 декември 1920 година в Сърбия бил открит Белградския православен богословски факултет и това стимулирало нашите духовни власти да не остават назад. Но довършителните работи по зданието се проточили още няколко години. Чак в края на месец март 1921 година били проведени търгове за отдаване на предприемач на направата на електрическата инсталация и вътрешните бояджийски работи. Едва на 20 юни 1922 година по поръчение на Светия Синод главният секретар съставил комисия от компетентни специалисти, които да се произнесат по стила на външната облицовка на сградата. В състава на комисията влизали архитект Никола Занков – завеждащ постройката на зданието и преподавателите от Художествената академия  Харалампи Тачев (декоратор и живописец), Иван Дими-тров (живописец) и Никола Ганушев (живописец). Становището на въпросната комисия било разгледано на заседание на Светия Синод на 23 юни 1922 година, на което решили: незабавно измазване на външните стени, като се възложи на Харалампи Тачев да направи колориран образец от плочите и мазилката на фасадата в старобългарски стил, като избере необходимите тонове за мазилката, за да хармонират с наличните плочи; същият Харалампи Тачев да представи образци от орнаменти за медальоните над прозорците на северната и западната фасади и проект за фреска на фронтона под купола на северната фасада. Синодалните членове предлагали в медальоните да бъдат изобразени главите “на исторически дейци по църковната ни просвета от всички периоди на църковната ни история”.

Харалампи Тачев бързо изготвил художественият проект за украсата, който бил приет почти без възражения от страна на Светия Синод. На фронтона под купола било предвидено изписването на многофигурна композиция, отразяваща акта по прочитането на фермана от 27 февруари 1870 година, с който се създавала Българската екзархия. Под нея в две полуниши трябвало да стоят образите на славянските просветители светите братя Кирил и Методий. Под тях, в два големи медальона ще стояли ликовете на св. Климент Охридски и св. Евтимий, Патриарх Търновски. А в медальоните над прозорците на северната фасада трябвало да се изпишат следните ликове: Гаврил Кръстевич, иеромонах Неофит Рилски, св. Софроний Врачански, Черноризец Храбър, Презвитер Козма, преподобни Паисий Хилендарски, архимандрит Неофит Бозвели и княз Стефан Богориди. На западната стена, в медальоните над прозорците следвали образите на Епископ Константин Преславски, екзарх Антим І, екзарх Иосиф І и митрополит Авксентий Велешки.

До средата на месец ноември 1922 година били завършени следните фасадни стенописи: Никола Ганушев изписал многофигурната композиция (общо 17 фигури) на фронтона, за която му били заплатени 110,000 лева;  образите на св. Кирил и Методий изписал живописецът Господин Желязков, на когото заплатили по 6000 лв. на фреска; Никола Маринов изписал медальонните образи на св. Климент Охридски, св. Евтимий, Патриарх Търновски, Презвитер Козма, Черноризец Храбър и св. Софроний Врачански, като за първите две фрески (като по-големи) му заплатили по 4000 лв., а за останалите по 3,500 лв. Живописецът Иван Белковски изписал само лика на преподобни Паисий Хилендарски и получил за него 3,500 лв. Останалите живописни образи били изписани през пролетта на 1923 година. По същото време била направена и богатата каменна пластична украса на капителите, на входния портал, на балдахина и в интериора на сградата. Нейни изпълнители били Рихард Харди и Анжело Филоти.

За цялостната направа на сградата първоначалният капитал на фонда „Висше богословско училище“ бил отдавна изчерпан и направили редица заеми. Към 1 април 1923 година дългът на този фонд достиг-нал внушителната цифра от 4,810 526 лв.! Обаче стойността на самата сграда по онова време възлизала на около 15 милиона лева.

Така през есента на 1923 година сградата на Висшето богословско училище (респективно „Паметник на Българската екзархия”) била най-сетне готова да посрещне първите учащи. Записани били 36 студенти към новосъздадения Богословски факултет, чийто първи декан бил отец професор д-р Стефан Цанков. На 19 ноември 1923 година в сградата на новия факултет бил извършен тържествен водосвет от свещеник Михаил Химитлийски от катедралния храм “Св. Неделя”, който произнесъл и една хубава реч. След него говорил и деканът, който описал трудностите по откриването на  факултета и изтъкнал неговото значение за Българската православна църква. От страна на студентите отговорил и благодарил иеродякон Йосиф. На милото тържество присъствали преподавателите и студентите от Богословския факултет, както и някои столични свещеници. Така цели 28 години след „благословията” на княз Фердинанд, най-сетне памет-никът на Българската екзархия бил завършен!

В партерния етаж на Богословския факултет били направени редица магазини, които отдавали под наем с цел да се погасява дълга по постройката. Към 1 януари 1937 година дългът от близо 5 милиона лева бил намален на 1,807 038 лв. През 1939 година на този партерен етаж била устроена синодална книжарница и печатница. Нейното освещаване станало на 28 август от наместник-председателя на Светия Синод Видинският митрополит Неофит в съслужение със Стобийския епископ Никодим, секретар на Светия Синод, архи-мандрит Стефан, протосингел на Софийската митрополия и други духовни лица. След водосвета митрополит Неофит дал думата на директора на Синодалното книгоиздателство Матей Попов, който произнесъл възторжено слово. Час по-късно същите духовници извър-шили освещаване на синодалното доходно здание, намиращо се в съседство с Богословския факултет на площад „Света Неделя“ и ъгъла на бул. „Стамболийски“.

Дълги години студентите-богослови нямали собствен параклис и ходели на богослужения в околните храмове. Едва през пролетта на 1939 година Светият Синод решил да се извършат необходимите работи за направата и обзавеждането на параклис в зданието на факултета, за да се удовлетворяват религиозните нужди на студентите клирици и миряни, които учат и живеят в общежитието при него. На скулптора-резбар М. Балалчев било възложено да „изработи иконо-стаса, според представения от него план и според описанието, изложено в писменото му предложение, както и вратите с колонадите, според същото предложение и изработения от него план, като за всичко това му се платят 48,000 лв. За предприятието да се сключи договор“.

На художника-иконописец Н. Богданов възложили да изработи до края на месец август 1939 година иконите за иконостаса, „както следва: големи олтарни икони на Спасителя, Св. Богородица, Св. Иоан Предтеча и Св. Климент Охридски; икона „Тайната вечеря“ над царските двери, както и образа на Разпятието над иконата и отделно стоящо Разпятие с предстоящи ликове на Св. Богородица и св. апостол Иоан Богослов. Останалите работи: поставяне на по-висок под на олтара, изкъртване входните врати, преместване клозетите, изграж-дане и измазване преградните стени и дребни поправки свързани с това – да се извършат по стопански начин под надзора на домакина на фондовите здания“.

Новият параклис бил посветен на свети Климент Охридски, който бил патрон на Софийския университет. На 16 декември 1939 година Софийският митрополит Стефан положил на престола в олтара на параклиса осветен антиминс, осветил иконите и църковната утвар, като отслужил и вечерня. Накрая произнесъл хубава проповед за духовната светлина в живота. Присъствали всички митрополити, начело с наместник-председателя на Светия Синод Видинския митрополит Неофит, всички преподаватели и студенти от факултета, както и външни богомолци. На другия ден, 17 декември, първата света Литургия в новия параклис отслужил Неврокопският митрополит Борис, който произнесъл и подходяща проповед. На вечернята и литургията пял хорът от студенти-богослови.

Кошмарни за Българската православна църква ще останат датите 10 януари и 30 март 1944 година, когато разрушителни и запалителни бомби превърнали в руини сграден фонд и ценно имущество в него. При първата бомбардировка била разрушена четириетажната сграда в двора на Софийската митрополия, в която се помещавала епархийската свещоливница и ценна библиотечна сбирка. Със сградата на Богословския факултет имало мостова топла връзка, която била разрушена. До основи била срината и съседната църква „Св. Николай Мирликийски”. От втората бомбардировка сериозно пострадало и зданието „Паметник на Българската екзархия“ (Бого-словския факултет). В него се помещавал и Църковния историко-археологически музей при Светия Синод, но за щастие неговите ценности предварително били евакуирани в Рилския манастир. Авиационна бомба паднала върху югоизточния ъгъл на сградата и сринала част от стената към ул. „Позитано“. Засегнати били поме-щенията на Църковния музей, параклиса и общежитието на Богословския факултет. Отделно били изпочупени всички стъкла на прозорците и витрините на магазините и синодалната книжарница.

До края на 1944 година разрушенията по сградата били отстранени, но поради липса на достатъчно средства не поставили купола и фронтона с фреската по създаването на Българската екзархия. В продължение на близо пет години тази сграда се превърнала в „Дядовата ръкавичка“. В нея освен студентите от Богословския факултет били настанени учениците от Софийската духовна семи-нария и служителите от Светия Синод, понеже техните сгради били пострадали от бомбардировките. Семинаристите се завърнали в своята сграда през средата на месец ноември 1947 година, а синодалните служители се изнесли през средата на месец октомври 1949 година.

По идеологически съображения през периода 1951-1991 година Богословският факултет беше изваден от състава на Софийския университет и трансформиран в Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под ведомството на Светия Синод на Българската право-славна църква. През юли 1991 година ръководството на Софийския университет отправи покана към тогавашната Духовна академия отново да стане факултет към Университета, което веднага беше прието и се извърши по съответния ред още същия месец. Светият Синод преотстъпи сградата без наем на Софийския университет за обучение на студентите от Богословския факултет.

В заключение с тревога искам да споделя, че великолепието на този архитектурен паметник в центъра на столицата отдавна е загубено и той се нуждае от спешна и цялостна реставрация. В началото на тази 2021 година тази дългоочаквана реставрация най-сетне започна.

____________________________

*Материалът е предоставен от автора.

Изображения: авторът Христо Темелски и Богословския факултет при Софийския университет. Източници Гугъл БГ и служебен архив на Христо Темелски.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-6Da