Румен Ваташки
През 2015 година в предговора към книгата на архимандрит Павел Стефанов „Сборник неделни омилетични размисли”, С., 2015, представих професор доктор на теологическите науки Ангел Кръстев в ролята на „проповедник”. Става дума за тежък случай на плагиатство, но в същото време и арогантен по своята същност.
В края на 2013 година професор Ангел Кръстев, ръководител на катедра „Теология” в Шуменския университет, издаде сборник с проповеди, замаскирани като „Сборник неделни омилетични размисли”, Шумен, 2013.
Преди смъртта си през 2012 година отец Павел депозира в Сино-далното издателство (СИ) в София книга с проповеди с надеждата да бъде отпечатана. Стилът им не е традиционен и не е характерен за омилетичните традиции в Българската православна църква (БПЦ). Явно книгата му не е одобрена за отпечатване от ръководството на СИ. Същите проповеди са публикувани в блога на архимандрит Павел (Стефанов), който беше много популярен сред интернет читателите, и в няколко православни сайта.
Неделните проповеди на отец Павел са качвани в блога му през различни години от 2007 до 2012 година. Всичките проповеди, публикувани в книгата на Кръстев, се съдържат в блога на отец Павел и два други сайта, в които приживе той публикува проповедите си. Липсват само две. Ето ги и самите източници, в които могат да се открият:
http://archiman.livejournal.com
http://sveticarboris.net/index.php
В доклад до професор Маргарита Георгиева, ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, архимандрит Павел (Стефанов) дава кратка предистория на познанството си с Ангел Кръстев. То води началото си от 1983 година, когато отец Павел започва работа в Църковно-историческия и архивен институт на Българската патриаршия в София. Първоначално работи като специалист, а по-късно – научен сътрудник. „След доносите на Кръстев бях арестуван под предлог, че съм бил крал книги от института. Тази лъжа беше опровергана, но Държавна сигурност ми спря софийското жителство и аз напуснах София, след което бях безработен в продължение на седем години. От тревоги майка ми се разболя от рак и умря млада[1].”
Проповедите са нещо много лично, подобно на стиховете, и във всяка една от тях се усещат стилът и духът на отец Павел. Благодарение на добрите си контакти с отделни митрополити и със служители от синодалното издателство Ангел Кръстев открадва депозираната книга на отец Павел и след това я издава от свое име под заглавие „Сборник неделни омилетични размисли”. Книгата съдържа 186 страници, като включва 57 проповеди. Издадена е от издателството на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. От целия сборник с неделни омилетични размисли на професор Кръстев принадлежи единствено предговорът, който е половин страница.
Кражбата на проповедите на отец Павел е кощунство, гавра с един уважаван клирик и учен, който се занимаваше с наука. За това, че Ангел Кръстев обявява проповедите на отец Павел за свои, тоест открадва ги, ясно личи от признанието му в предговора към книгата „Сборник неделни омилетични размисли”, Шумен, 2013, с. 3.
На 29 януари 2015 година депозирах доклад (вх. №РД-08-113) до ректора на Шуменския университет професор Маргарита Георгиева, до декана на Факултета по хуманитарни науки професор Ивелина Савова, до председателя на Контролния съвет доцент Виолета Атанасова и до Академичния съвет на университета, в който ги уведомих и представих съответните доказателства за това безпрецедентно плагиатство в областта на богословието.
Беше ми любопитно каква ще бъде реакцията на ръководството на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, след като изнесох наяве доказателства за тази дръзка кражба, извършена от ръководителя на катедра „Теология” професор доктор на теологическите науки Ангел Кръстев, който открадва цял сборник с проповеди на колегата архимандрит професор д-р Павел (Стефанов), член на Катедрата по теология при Шуменския университет, а сега покойник. Държи ли се на достойнството и паметта на универси-тетски преподавател, който една година след смъртта си става жертва на недостойно плагиатство (мародерство) от тогавашния шеф на катедрата?
По повод моя доклад до професор Маргарита Георгиева с писмо (изх. №РД-09290) от 16 март 2015 година тя ме уведоми за действията, които са предприети по отношение на Кръстев, както и за резултатите от тях.
Професор Георгиева възлага на декана на Факултета по хуманитарни науки професор Ивелина Савова да направи проверка по случая. На 3 февруари 2015 година професор Савова изисква писмени обяснения от професор Ангел Кръстев, от които става ясно, че открадвайки сборника с проповеди, е нарушил академичната етика. Поради тази причина деканското ръководство настоява той да си подаде оставката като ръководител на катедрата по теология и като член на Факултетния съвет на Факултета по хуманитарни науки. Въз основа на решение на Факултетния съвет от 1 март 2015 година професор Кръстев е освободен от заеманите ръководни академични длъжности във Факултета по хуманитарни науки. За резултатите от проверката деканът запознава с доклад ректора професор Маргарита Георгиева, която от своя страна настоява Ангел Кръстев да освободи заеманата от него академична длъжност „професор” на Шуменския университет. Тогава той депозира молба за напускане по взаимно съгласие и от 30 март 2015 година трудовите му взаимоотношения с Шуменския университет са прекратени[2].
Ангел Кръстев използва суматохата и се пенсионира като „професор”, въпреки че придоби това звание с измама, открадвайки непубликувания труд на архимандрит Методий (Жерев) „Дванадесетте апостоли Христови и върховната власт в Църквата”.
Авторската книга на архимандрит Методий (Жерев) е открадната изцяло от Ангел Кръстев и с нея през 2011 година получава академичната длъжност ПРОФЕСОР[3] във Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Въпреки този тежък грях той не се разкая и сега не се свени да взима професорска пенсия, която реално не заслужава.
Според публикация на вестник „Телеграф” от 20 октомври 2015 година, озаглавена „След като взе професура с чужд труд, разжалван професор се спаси в Синода”, Ангел Кръстев намира пристан в Църковно-историческия и архивен институт към Българската патриаршия в София с редовен щат[4], въпреки че синодалните старци знаят за неговите интелектуални кражби, и то от духовни лица, служители на БПЦ. Това е неуважение към паметта на архимандрит Методий (Жерев) и архимандрит професор д-р Павел (Стефанов), които са достойни и лоялни клирици на родната ни църква. Още повече че отец Жерев е началник на Културно-просветния отдел на Светия Синод от 1976 до 1979 година. По този начин Светия Синод осквернява тяхната памет. В този случай се нарушава Осмата Божия заповед – „Не кради!”, но по-голямата част от архиереите си затварят очите. Изключение правят Варненски и Преславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим и Русенски митрополит Наум, които се обявяват против, а Пловдивският митрополит Николай не участва в заседанието. Прави впечатление, че това са младите архиереи, а жертвите имат родови или профе-сионални корени в споменатите епархии.
Деянията на Ангел Кръстев са в разрез с елементарната християнска и човешка етика. Какво излиза на практика? Това е едно реално повишение за Кръстев, поощрение в истинския смисъл на думата. Още повече че той е на пенсионна възраст. В същото време мнозина богослови са на улицата безработни или са принудени да работят нискоквалифицирана работа, предимно в строителството. Истината е, че БПЦ не милее за кадрите си и не осигурява работа за мнозина от питомците си, но за сметка на това някои митрополити щедро раздават благодеяния на свои роднини, близки и приятели в църковното ведомство.
Да посегнеш и окрадеш творчеството на двама архимандрити на Българската църква, които са покойници, е кощунство, гавра с паметта им. Но не по-малка гавра с паметта им е извършителят на това антихристиянско деяние да бъде поощрен от Светия Синод с назначаването му на редовен цял щат в църковното ведомство непосредствено след освобождаването му от Шуменския университет, и то при положение, че е пенсионер.
Наскоро попаднах на част от писмата на архимандрит Павел (Стефанов) до архиереи и клирици на БПЦ, които дават повече яснота за откраднатия сборник с проповеди. Откритите документи осветляват предисторията на тази книга.
В началото на юли 2010 година отец Павел се обръща към Сливенския митрополит Йоаникий в качеството му на отговарящ за издателската дейност на Светия Синод. Пред владиката споделя за готов негов сборник с неделни проповеди и моли да бъде публикуван от Синодалното издателство и разпространен по енорийските храмове. Отецът изразява готовност да изпрати до Негово Високопреосвещенство текста на диск и разпечатка за преглед и евентуално благословение за публикуване, както и да подпомогне изданието финансово.
През 60-те-80-те години на XX век са издавани сборници с проповеди на патриарх Кирил, митрополит Софроний, професор Тодор Поптодоров и други. През последните десетилетия обаче такива издания са рядкост. Могат да се отбележат сборниците на Сливенския митрополит Йоаникий, на отец Благой Чифлянов и на свещеник Александър Лашков. Проповедите от ХІХ-ХХ век архимандрит Павел (Стефанов) счита за остарели и трудно могат да бъдат използвани в динамичното и непрекъснато променящото се време, в което живеем[5]. Същия текст той изпраща и на патриарх Максим[6].
Тъй като в едномесечен срок отец Павел не получава отговор, в средата на декември той отново пише писмо до Негово Светейшество и настоява да му бъде отговорено писмено, след като въпросът бъде обсъден на заседание на Свeтия Синод.
Негово Високопреподобие напомня на дядо Максим, че е един от малкото монаси в БПЦ, който през годините винаги е бил верен на Светия Синод и никога не е изпадал в разкол. От 1986 до 1993 година е безработен и тогава представители на Римокатолическата църква в България му предлагат специализация в Рим, след което да бъде ръкоположен за епископ. През ноември 1989 година Христофор Събев го кани да възглавят борбата срещу Светия Синод. По-късно разколнически епископи му предлагат да се присъедини към тях. И в трите случая архимандрит Павел (Стефанов) отказва, въпреки че е в много тежко финансово положение и е пасял козите в село Николово, Русенско, където живеят родителите му. Разбира се, това прави по-скоро за да се разтовари от всекидневния научен труд. През този период от живота си той написва много статии, които периодично публикува в различни вестници и списания от национален, окръжен и общински характер, като от получените хонорари се издържа. Още тогава отец Павел прозрява: „Моят път е науката”. До последния си дъх той остава верен на науката[7].
Явно писмото му е разгледано от синодалните архиереи, тъй като става ясно, че в изпълнение на нареждането на Светия Синод (писмо № 1286 от 21 декември 2010 година) отец Павел изпраща на дядо Йоаникий компактдиск с текста на сборника с негови неделни проповеди за експертно мнение и анализ[8].
Архимандрит Павел (Стефанов) търси подкрепа за издаването на сборника и от Русенския митрополит Неофит. В писмо до него споделя, че на 21 юли 2010 година изпраща писмо по този въпрос до Светия Синод, но отговор не получава. На 14 декември 2010 година повтаря молбата си, на което му е отговорено да изпрати труда си до Сливенския митрополит Йоаникий за рецензия, което той прави на 13 януари 2011 година. Впоследствие отец Павел получава копие от писмо на рецензента до Негово Светейшество, с което го уведомява, че поради внезапно заболяване на зрението не може да извърши възложената му задача.
„Учудва ме неговото нежелание да се подпомогне духовната просвета днес, когато у нас почти не се издават православни книги, а пазарът е залят със сектантски и окултни заглавия.” Признава, че книгата му е издържана в православен дух, но не следва сляпо пищния и труден за възприемане византийски омилетичен модел, „любим на дядо Йоа-никий“[9].
След като Сливенският митрополит се отказва да рецензира неговия труд, архимандрит професор д-р Павел (Стефанов) настоява да бъде определен нов рецензент. Половин година след това никой не го уведомява кой е избраният рецензент[10].
Незаинтересоваността на българските архиереи продължава и през следващите месеци. В края на септември 2011 година отец Павел пише ново писмо до дядо Максим, от което е видно, че в продължение на 14 месеца не е уведомяван избран ли е рецензент и каква оценка е дал[11]. Чак в началото на ноември случайно разбира името му – отец Йоан Карамихалев, свещеник в храма „Св. Софѝя” в столицата. Отец Йоан е интелигентен, бивш учител в Софийската духовна семинария и поет, но той не е от академичните среди и няма научно звание и степен. Поради тази причина не би следвало да бъде негов рецензент.
Независимо от това отец Павел му написва любезно писмо, в което дава и биографични данни. Предполага, че не се познават лично, но греши, тъй като се познават от Духовната академия в София, където отец Павел е ефимерий в параклиса на академията, а Йоан Карамихалев е студент (1981-1986), който редовно посещава богослуженията.
Като духовник архимандрит Павел (Стефанов) смята просветата за свой дълг и затова редовно води неделно предаване по Радио Шумен, което е част от БНР. Той не е привърженик на витиеватия визан-тийски стил, който прави външно впечатление, но не повлиява на читателите. Неговият стил е екзегетическо-нравоучителен. Цитира както светите отци, така и понякога Чарлз Спърджън и Махатма Ганди. Надява се отец Йоан да оцени труда и старанието, вложено в тези проповеди. „За новото време трябва ново слово”, завършва писмото си професор Стефанов[12].
За мудността на синодалните старци е показателен фактът, че отец Павел прави писмено запитване за евентуално рецензиране и издаване на сборник с неговите неделни проповеди на 27 юли 2010 година, тоест чака становище цели 23 месеца.
Напразно Негово Високопреподобие очаква и моли да му съобщят резултата от рецензията. Той обаче не пести и критични бележки за бавната реакция на Светия Синод. „Прави впечатление, че докато България е залята от хиляди окултистки и сатанинстки книги, които съблазняват и погубват духовно нашия народ, православна литература се издава с неимоверни трудности. Както вече Ви писах, готов съм да участвам финансово в публикуването на сборника“[13].
Архимандрит професор д-р Павел (Стефанов) не дочаква отговора на дядо Максим. Умира на 7 юли 2012 година, тоест месец по-късно, в самота, забравен от висшия клир на БПЦ, на когото остана верен до последния си дъх.
Пълната незаинтересованост на членовете на Светия Синод към предлагания сборник с проповеди на архимандрит професор Павел (Стефанов) е причина година след неговата смърт книгата да бъдат открадната от СИ и в края на 2013 година да бъде отпечатана от друг автор и под друго име.
През 2015 година публикувах сборника с проповеди от името на професор Павел Стефанов. Така за втори път издадох книга от името на истинския автор, след като преди това е била открадната. В предговора съпоставям оригиналния с откраднатия текст и това се прави за втори път в научната ни литература.
Явно сестрата на отец Павел е оценила моята ревност по отношение на творчеството му, тъй като в края на 2015 година в качеството си на единствен негов наследник ми дари информацията (файлове) в размер на 120 гигабайта на технически носител харддиск от личния персонален компютър и флашка на архимандрит професор д-р Павел Стефанов (Георгиев), както и личната му библиотека, намираща се в село Николово, област Русе. От своя страна аз дарих книгите на Шуменския университет, тъй като смятам, че там най-добре могат да се съхраняват и ползват от максимален брой хора.
Отец Павел – Ечеленцето – както обичах да го наричам, остави богато книжовно наследство: статии, проповеди, книги, есета, пътеписи, писма и други. Голяма част от неговото творчество се съхранява в личния му блог, а останалата част – в персоналния му компютър и флашка.
Информацията от файловете на професор Павел (Стефанов) представлява реално интелектуална собственост, но според волята на дарителя имам право да издавам неиздаваните съчинения на архимандрита, както и да популяризирам творчеството му. Намерението ми е да публикувам негови монографии, за да могат почитателите му да се докосват до творчеството на учен, който беше посветил живота си на науката и Бога. Бях дал обещание, че като негов приятел и колега няма да допусна нечистоплътни хора да осквернят паметта му, като крадат творчеството му. Отец Павел умееше да казва истината в очите, въпреки че тя не се харесваше на много хора.
Аз ценя труда на отец Павел, защото се занимавам с наука и знам какви усилия са нужни при написването на научно изследване. Преглеждайки файловете на архимандрита, установих, че той има няколко готови книги, които възнамеряваме да издадем, макар и в ограничен тираж, от името на Научния център по църковна история и богословие, който е част от Шуменския университет. Това е наш дълг.
Владимир Стефанов Георгиев (архимандрит професор д-р Павел (Стефанов) несъмнено има богата житейска и научна биография. Той е един от най-изявените български богослови и съвсем чистосърдечно трябва да призная, че беше най-информираният библиографски богослов в България. Роден е на 23 декември 1948 година в град Русе в работническо семейство. Възпитаник е на Духовната академия в София, която завършва през 1975 година с отличие като първенец на курса. Дипломната му работа е на тема „Атинагор – християнски апологет от II век”. След завършването на висшето си богословско образование приема монашество в Троянския манастир.
В академичните среди са известни неговите задълбочени интереси към раннохристиянската тематика. През 1997 година защитава успешно докторска дисертация на тема „История и учение на гностицизма”. След няколко преработки и допълнения на текста през 2008 година е публикувана като книга. Той е един от основателите на Катедрата по теология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.
През 1997 година отец Павел (Стефанов) издава „История на Руската църква през ХХ век”, а година по-рано защитава на английски език магистърска дисертация за Българската екзархия и балканския национализъм в Централноевропейския университет в Будапеща. На 31 октомври 1998 година отец Павел е въздигнат в архимандритско достойнство. През 2000 година получава научното звание „доцент”, а през 2012 година става професор.
Научното си израстване дължи на голямото си трудолюбие и завидна работоспособност. Утвърден преподавател с нестандартни хрумвания, който винаги успява да поддържа интерес към преподаваните от него дисциплини. Чете лекции по „История на Църквата”, „История на религиите”, „Литургика” и други. Редовно участва в научни конференции в страната и чужбина. През последните 10 години (до 2012 година) има 65 участия в научни конференции, включително в чужди страни – Беларус, Великобритания, Хърватска и Русия. През 2005 година участва в проект на Шуменския университет за организиране и провеждане на международна научна конференция „Християнството в Египет и Синай”. Организатор на гостувания на лектори в Шуменския университет от Франция, Сърбия и САЩ през 2004-та и 2005 година През периода 15-24 март 2006 година архимандрит Стефанов изнася лекции за историята и спасяването на българските евреи в университета на Южно Мисисипи и университета на Сан Франциско, САЩ.
Печели множество стипендии от престижни институти и университети в чужбина. Сред тях са Улвърхемптънският университет във Великобритания, Институтът за източните църкви в Регенсбург, Германия, Ерлангенският университет в Германия и други. През 2008 година излезе книгата му „Ялдаваот. История и учение на гностическата религия”, която е приета много добре в научните среди. Някои учени напълно основателно определят монографията му за гностицизма като „явление в нашата богословска наука”. През 2009 година излезе „Биобиблиография на архимандрит доцент д-р Павел Стефанов (1974-2008)[14] ”. Преди четири години е отпечатана и последната му книга „Лирата на Параклита: История и учение на монтанизма”, Велико Търново, 2012, с която стана професор през същата година. За голямо съжаление, монографията излезе на бял свят след неговата смърт.
Трябва съвсем обективно да призная, че архимандрит Павел (Стефанов) не е тесен специалист в конкретна богословска област. Той има многостранни интереси и бих го определил като широкоспектърен богослов и изследовател, тъй като научните му интереси са в областта на историята на религиите, историята на ересите и разколите в ранното християнство, историята на Българската православна църква, историята на православните църкви, историята на неправославните и новите религиозни движения, историята на културата (литература, изкуство, старопечатно дело, ръкописи и други), библейска екзегетика и други. Освен с многото си научни публикации той е известен с това, че е автор на над 1250 научнопопулярни статии, публикувани в централни и местни всекидневници.
Довършвайки тези редове, изпитвам чувство на удовлетворение, тъй като изпълних своя дълг към колегата архимандрит професор Павел (Стефанов), когото ценя много като учен, преводач, редактор и преподавател. Това, което направих, го правя заради науката, заради личното ми достойнство на изследовател и преподавател. Поради това не позволих да се поругае паметта му и ще отстоявам тази своя позиция винаги, защото св. апостол Павел ни съветва: „И молим ви, братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват, и да имате към тях преголяма любов заради делото им; живейте в мир помежду си” (1 Солуняни 5:12-13).
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗВОРИ И ЛИТЕРАТУРА
ИЗВОРИ
Архивни документи
Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 1 юли 2010 г., адресирано до Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 10 юли 2008 г., адресирано до проф. Маргарита Георгиева, ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски”. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 21 юли 2010 г., адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 14 декември 2010 г., адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 13 януари 2011 г., адресирано до Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
Писмо на архимандрит Павел (Стефанов) от 23 февруари 2011 г., адресирано до Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
Писмо на архим. Павел Стефанов от 13 юни 2011 г., адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 29 септември 2011 г., адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 7 ноември 2011 г., адресирано до Негово Всеблагоговейнство прот. Йоан Карамихалев, енорийски свещеник в храма „Св. София” в гр. София. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 3 юни 2012 г., адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
Писмо от 16 март 2015 г. на ректора на ШУ „Епископ Константин Преславски” проф. д. п. н. Маргарита Георгиева, адресирано до проф. д. теол. н. Румен Ваташки, преподавател в катедра „Теология”. Личен архив на Румен Ваташки.
Периодичен печат
Жерев, Румен. След като взе професура с чужд труд, разжалван професор се спаси в Синода. – Вестник „Телеграф” от 20 октомври 2015.
ЛИТЕРАТУРА
Тотев, Т. Един живот, посветен на вярата и науката. Биобиблиография на архимандрит доц. д-р Павел Стефанов (1974-2008), В. Търново, 2009.
Жерев, М. Дванадесетте апостоли Христови и върховната власт в Църквата, С., изд. „Образование и наука”, 2015.
Послеслов
На 23 ноември 2017 година в Големия салон на БАН – ул. „15 ноември” №1, се проведе научна конференция на тема „Наука и лъженаука – борба в името на истината”. Това беше поредната научна проява, организирана от Комисията по етика към Съюза на учените в България с подкрепата на БАН. На същата конференция изнесох доклад, в който представих нови документи за откраднатия сборник с проповеди на архимандрит професор Павел Стефанов, който се прие много добре от научната аудитория.
Имаше решение статии по темите на докладите да бъдат публикувани в списание „Наука”. За съжаление, моята статия не беше публикувана, а мотивите на редакционната колегия са следните: „Политиката на списание „Наука” не отговаря на подобен род материали с цитирания на имена и фактология”. Това е и причината същата статия да намери място в приложението на мемоарите на архимандрит професор Павел (Стефанов).
Професор доктор на теологическите науки Румен Ваташки
__________________
*Материалът е предоставен от автора.
[1].Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 10 юли 2008 г., адресирано до проф. Маргарита Георгиева, ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски”. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
[2].Писмо от 16 март 2015 г. на ректора на ШУ „Епископ Константин Преславски” проф. д. п. н. Маргарита Георгиева, адресирано до проф. д. теол. н. Румен Ваташки, преподавател в катедра „Теология”. Личен архив на Румен Ваташки.
[3].Вж. по-подробно Жерев, М. Дванадесетте апостоли Христови и върховната власт в Църквата, С., изд. „Образование и наука”, 2015, 7-60 с.
[4].Жерев, Румен. След като взе професура с чужд труд, разжалван професор се спаси в Синода. – Вестник „Телеграф” от 20 октомври 2015, 5 с.
[5].Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 1 юли 2010 г., адресирано до Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
[6].Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 21 юли 2010 г., адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
[7]. Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 14 декември 2010 г., адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
[8]. Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 13 януари 2011 г., адресирано до Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
[9]. Писмо на архимандрит Павел (Стефанов) от 23 февруари 2011 г., адресирано до Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
[10].Писмо на архим. Павел Стефанов от 13 юни 2011 г., адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
[11]. Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 29 септември 2011 г., адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
[12]. Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 7 ноември 2011 г., адресирано до Негово Всеблагоговейнство прот. Йоан Карамихалев, енорийски свещеник в храма „Св. София” в гр. София. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
[13]. Писмо на архим. Павел (Стефанов) от 3 юни 2012 г., адресирано до Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Личен архив на архим. проф. д-р Павел (Стефанов).
[14]. Тотев, Т. Един живот, посветен на вярата и науката. Биобиблиография на архимандрит доц. д-р Павел Стефанов (1974-2008), В. Търново, 2009, с. 5-8.
Изображения: авторът Румен Ваташки, архимандрит професор д-р Павел Стефанов (1948-2012) и плагиата-крадец Ангел Кръстев. Източник Гугъл БГ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-6kf
Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. 