В областта на Християнската етика през последните години се разработват много важни въпроси от областта на биоетиката и биомедицинската етика, които имат отношение както към религиозните аспекти на спасението на душата, така и към гри-жата за тялото и развитието на науката. В центъра на този нов етически синтез е достойнството на човека като личност и ценността на човешкия живот от началото на неговата поява до естествения му край[1:5-20].
Една от изключително важните, и актуални в днешно време, области на среща между ценностите на хуманизма, науката и религията е областта на биоетиката и биомедицинските изследвания. Тази област от човешкото знание и практика се развива особено динамично през последните десетилетия и там именно науката и медицината навлизат все по-уверено в дълбините на човешката природа и се докосват все повече до тайните на зараждането на живота. В областта на християнската етика от края на XX век започна да се развива особено активно християнския клон на биоетиката, в който се обобщават както традиционните нравствено-богословски и морално философски проблеми на човешкото битие и зараждането на живота, така и практическите и приложни аспекти на биомедицинската етика[4:1-6].
Чрез някои свои аспекти научните открития и, по-конкретно откритията на новата генетика, свързани с дешифрирането на човешкия геном, навлизането в дълбините на човешката природа и напредъка в изследването на първичните градивни структури на биологичния живот, носят доказателство за разумността на природата и тайната на вложените от Бога природни закони на живота. Тези научни факти предизвикват удивление у мнозина и провокират преклонение пред тайните на Божието творение в съзнанието на много учени и изследователи, а у други пораждат нови съмнения и скептицизъм[8].
Напредъкът на съвременната наука и появата на биоетиката
Науката от своя страна, която си поставя за цел да открива във все по-пълна степен природните закони, и да служи за благото на човека и обществото, също така има в своите приложни насоки и в сферата на технологиите, много важни допирни точки с морала и етичните норми на обществото. Развитието на биотехнологиите и генното инженерство през последните десетилетия доведе до появата на една изцяло нова област на човешкото познание и научните изследвания, която се нарича биоетика. Тази област от човешкото познание се занимава както с чисто научните и теоретични проблеми на генетиката и биотехнологиите, така и с практическите и главно медицински аспекти на приложението на тези нови научни открития в човешкия живот[3:10-30].
Основните проблеми в областта на биоетиката, според нейните основатели от втората половина на XX век, са свързани с новото етическо съзнание на съвременния човек и с новите морални дилеми, които са свързани с отговорността пред Твореца и творението и зараждането на живота. Те рефлектират върху необходимостта от очертаване и приемане на определени етични норми пред учените и медиците и показват нуждата от поставяне на граници на човешката намеса, свързана с опазване на човешкия живот и респекта към неговия произход и поява. От християнска гледна точка всички тези етически и деонтологични въпроси на морала се поставят в светлината на отговорността на човека за съхраняване на живота и интегритета на творението, които са поверени от Твореца в неговите ръце (Битие 1:31, Пс. 8). Това са въпроси, които всеки отделен човек следва да осъзнава посредством своята съвест и да решава в границите на личната си отговорност пред Бога и обществото.
Развитието на биоетиката, генетиката и генното инженерство, а също така и на новите биотехнологични методи в областта на науката и медицината, които са свързани с тях, оказват въздействие върху много аспекти от живота на съвременното човечество. Тези нови области на хуманитарното и естественонаучно знание рефлектират не само върху сферата на биологията и физиологията на човека, където намират най-непосредствена изява главно чрез практическите аспекти на тяхното приложение, но пораждат също така и много нови въпроси в областта на морала и етиката на научните изследвания. Откритията на науката и новите възможности на генното инженерство могат да допринесат изключително много за лечението на някои труднолечими болести, но също така могат да предизвикат и нови форми на нехуманно отношение към човешкия живот и деструктивно въздействие върху природата[5].
Използването на постиженията в областта на генното инженерство за медицински цели и придържането към етичните принципи за научни изследвания и приложение на новите биотехнологични методи изключително за диагностични и терапевтични цели може да предпази човечеството от потенциалните деструктивни ефекти и негативни резултати, които могат да имат тези постижения. Такава е позицията на християнската етика и такива са съвремените официални становища на Църквата в областта на биоетиката, биомедицината и генната терапия[9].
Християнската етика и съвременната биомедицинска етика
В кръга на биоетическите проблеми, които са свързани с генното инженерство и репродуктивните технологии в днешно време влизат различни въпроси, свързани с началото на човешкия живот и зараждането на човека като биологичен индивид, въпросите на ембрионалното развитие, медицинските изследвания върху човешки ембриони и новите технологии за генна терапия и терапевтично клониране.
В своите приложни акпекти на научни изследвания генното инженерство е свързано най-вече с биотехнологичните методи за намеса в биологичните структури на човешкия организъм и с новите възможности за генна терапия, диагностика и лечение. Ето защо според християнската етика с това ново познание човекът се докосва все повече и до духовните измерения на тайната на живота и затова е необходимо да се придържа към изконните религиозно-нравствени принципи на респекта към живота и вярата в Бога, които са основно и ръководно начало в учението на Църквата за свещения характер на живота и неприкосновеното достойнство на човешката личност, които са дадени от Твореца (Битие 1:26-28)[7:14-26].
Откритията на науката и новите възможности на генното инже-нерство могат да допринесат изключително много за лечението на някои труднолечими болести, но също така могат да предизвикат и нови форми на нехуманно отношение към човешкия живот и деструктивно въздействие върху природата. Тази опасност от дехуманизация е източник на загриженост от страна на Църквата и представителите на християнската етика. Използването на постиженията в областта на генното инженерство за медицински цели и придържането към етичните норми и принципи за приложение на новите биотехнологични методи изключително за диагностични и терапевтични цели може да предпази човечеството от потенциалните деструктивни ефекти и негативни последици и резултати, които могат да имат тези постижения. Такава е позицията на християнската етика и такива са съвремените официални становища на Църквата в областта на биоетиката, асистираната репродукция и генната тера-пия[10].
Когато използваме новите биотехнологични методи за лечение и за благото на човека и обществото, тогава тези средства са добри и носят полза, защото се използват за хуманни и благородни цели. Но ако съществува изкушението да се пренапишат природните закони или да се манипулира безотговорно генетичната информация на биологичните организми с цел да се създават произволно нови биологични видове или да се селектират определени свойства на даден индивид с евгенични цели, тогава подобно вмешателство в природните закони на творението има негативен и деструктивен характер. От гледна точка на Свещеното Писание на духовната традиция на Църквата Бог е възложил на човека да обработва и да пази творението като развива своето познание и използва наученото за лечение и медицинска наука. Медицината е благословена от Бога сфера на човешкото познание и дейност и затова всички научни открития, които се използват за благото на човека и за лечението на болестите са добри и благословени[11].
Църквата приветства новите научни открития и новите методи на генна терапия, битехнологиите и методите за лечение в областта на асистираната репродукция и съвременната регенеративна медицина, но се обявява против безотговорната употреба на генното инженерство за евгенични и други нехуманни цели. В тези приложни области на генното инженерство е необходимо да се спазват строги научни и етични правила по отношение на иновативните изследвания и да се спазват стриктно съществуващите регулации в областта на приложението на продуктите на генното инженерство[13].
Рискове от злоупотреба и деструктивно въздейстие на новите биотехнологии
Развитието на генното инженерство може да се окаже сериозно предизвикателство пред вярата в Бога, защото води до нови – непознати в предишните времена, форми на човешка намеса в биологичните структури на природата и до известна промяна на естествените процеси в сътворения от Бога свят. Но това предизвикателство се възприема по различен начин от различните хора. За тези, които не вярват в Бога или се придържат към някаква форма на агностичен светоглед този непредък в областта на съвременната наука може да бъде използван като доказателство за безграничната сила на човешкия разум и власт на човека в областта на изследването на природата, но за вярващите в Бога посочения напредък на биотехнологиите и генното инженерство е доказателство за дадеданата от Бога власт и отговорност на човека да изследва природата, да я опазва и съхранява.
Например някои от съвременните проблеми, свързани с прило-жението на методите на генно инженерство показват, че все още има неизследвани полета от научното познание, което е аргумент в подкрепа на етичната позиция за придържане към стриктни етични принципи и правила на отговорност в областта на научните изследвания. Така например все още не са напълно изучени и напълно ясни за науката ефектите от използването на генно модифицирани организми (ГМО) върху природната среда и екосистемите като особена тревога буди ефекта от отглежданетето и култивирането на някои гмо-култури в областта на земеделието. Също така създаването на изкуствени бактерии, които да се борят с нефтените разливи в океаните има известна полза, но се оказва че тези синтетични бактерии предизвикват и определени небла-гоприятни въздействия върху човека и неговото здраве[12].
Особено безпокойство предизвикват възможните перспективи за безконтролно и безотговорно използване на генното инженерство в областта на разработването на съвременни биологични и бактериологични оръжия. В такива случаи напредъкът на науката и приложението на биотехнологиите излизат извън сферата на моралните норми и етични принципи за тяхното използване за хуманни цели и се приближават към нехуманните методи за евгенични експерименти с човешката природа или използването на химически и други оръжия за масови изтребления, характерни за нацистката идеология и за други тоталитарни режими.
Свещеният характер на живота етичните аспекти на човешкото клониране
Една от най-сериозните теми в областта на съвременната христи-янска етика и биомедицинската етика е темата за клонирането и хуманните аспекти на тази нова биотехнологична практика. Наред с международните правни регулации в сферата на клонирането и биомедицинските изследвания от изключителна важност са и въпросите на медицинската етика и етиката на научните изследва-ния[2].
По отношение на клонирането, от гледна точка на християнската етика, следва да разграничаваме два много важни аспекта – репродуктивното клониране и терапевтичното клониране. В днешно време съществува забрана за репродуктивно клониране на човешки индивиди, което отразява една всеобща философска и етична позиция за хуманното отношение към въпроса, която съответства не само на християнските етични стандарти и позиции на Църквата, но също така и на етичните норми и стандарти на много международни научни организации. Докато, от друга страна, терапевтичното клониране е свързано с приложението на новите биотехнологични методи на регенеративната медицина и технологиите за клониране на клетки и тъкани, които се използват в областта на терапията и служат за лечение или за трансплантация[6].
Репродуктивното клониране, при което се създава генетично копие на съществуващ човешки индивид е забранено и неговото легализиране в днешно време се счита за недопустимо и нехуманно. Това е позиция на християнската етика и на съвременната биоетика, която се корени в основите на съвременната антропология и етика. Става дума за респекта към достойнството на човешката личност и разбирането за сложната психо-соматична структура на човешкото личностно битие, което не може да бъде възпроизведено в пълнота само чрез генетичното репликиране на биологичната структура на човешкото тяло като организъм. Духовните и психологически характеристики на човека като разумна и съзнателна личност не могат да бъдат копирани чрез методите за генетично възпроизвеждане на биологичната му идентичност. След успешния експеримент на шотландските учени с клонирането на овцата Доли в края на XX век се заговори много и за възможностите за клониране на човешки ембриони или създаване на генетични копия на човешки същества в лабораторни условия. Независимо от фантастичния характер на тези информации в някои сектантски кръгове се възприемат налудничавите идеи за създаване на генетично модифицирани човешки организми или за селектиране на генетично подобрени човешки същества. Появиха се спекулативни информации, че в разрез със строгите регулации и забрани за такива експерименти в различни частни лаборатории се работи по подобни проекти, но засега няма официали данни за такова реално развитие на подобни проекти. Някои представители на сектантски организации кто „сектата на Раел“, които изповядват ню-ейдж практики и нехуманни идеологии, свързани с теориите за създаване на „нова раса“ от човешки същества, се опитват да включат идеята за клониране на човешки индивиди в своята синкретична религиозна система.
От християнска етическа гледна точка, и според официалните позиции на Църквата, репродуктивното клониране на човешки индивиди се приема като нехуманно и неморално, защото не е свързано с терапевтични цели, а по-скоро с евгенични есперименти с човешката природа. То би представлявало произволно и безотговорно използване на възможностите на генното инженерство с цел вмешателство в тайната на зараждането на човешкия живот, който според християнската вяра и учението на Църквата се дава от Бога на човека като свещен и неприкосновен дар.
Опитите да се приложи на практика някакъв експеримент за репродуктивно клониране би бил някаква съвременна форма на евгеничен експеримент, който напомня на нехуманните практики в областта на науката и медицината от времето на нацизма. При подобни незаконни научни практики и нерегламентирани лабораторни опити се експериментира произволно с човешката генетична информация не за терапевтични цели, а с цел да се манипулира процеса на създаване на ново човешко същество в нарушение на естествените закони на природата.
Началото на човешкия живот и зараждането на човешкия организъм, според истините на християнската вяра и природните закони, става чрез естественото възпроизводство и съчетаване на генетичната информация на двамата родители, а не чрез клониране на вече съществуващ генетично биологичен индивид. Тайната на зачеването на новия човешки живот е предмет както на науката, така и на религията и етиката и в този пункт религиозното, етическото и научното познание се срещат в сферата на ценностите на свещения и неприкосновен характер на човешкия живот и респекта към него като към Божий дар и чудо на природата [1:15-20].
Перспективите на човешкото развитие и отговорността за запазване на човешкия живот и творението
Тези принципи на респекта към живота на човека като свещен дар от Бога са основни принципи на християнската биомедицинска етика. Това са отправни принципи за научните изследвания и за медицинската практика, посредством които Църквата утвърждава едновременно ценностна на научното познание и новите медицински методи на лечение, но и запазването на неприкосновения характер на човешкия живот и достойнството на човешката личност. Гаранцията за устойчив напредък на науката в сферата на генното инженерство и хуманната медицина и за съхраняването на живота чрез преодоляване на рисковете и заплахите от дехуманизация и деструктивни въздействия на новите биотехнологични методи, се съдържа в спазването на етичните ценности и норми на биомедицинската етика[5; 7].
Еволюцията на човечеството, от християнска гледна точка, се разглежда предимно в духовен, ценностен и интелектуален план като напредък на знанието и усъвършенстване на човешката цивилизация по пътя на нейното хуманизиране и етизиране. Този напредък, обаче, зависи от спазването на универсалните нравствени норми за отговорност към живота и прилагането на приетите етични стандарти за научни изследвания в областта на биотехнологиите и хуманната медицина.
Генното инженерство може да окаже благотворен ефект върху развитието на човечеството само ако се спазват строгите научни стандарти и етични норми за отговорно отношение на изследователите към генетичния фонд на природата и особено към биологичната структура на човешката природа. Защото в противен случай това съвременно откритие на човечеството може да доведе до различни деформации и катастрофални последици в областта на развитието на човешкия генофонд и възпроизводството на биологичните организми. Тази заплаха е реална ако се провокира безотговорно и неконтролируемо използване на възможностите на генното инженерство за създаване на различни генно-модифицирани организми с комерсиална или друга нехуманна цел. Ако човечеството се поддаде на изкушението да се създават безконтролно и безразборно, чрез методите на генетична селекция или мутация, някакви „подобрени индивиди“ или носители на изкуствено подбрани генетични характеристики това може да доведе до появата на нови непознати микроорганизми или растителни организми, до нарушаване на екологичния баланс или да предизвика нови непознати за човечеството болести и екологични катаклизми. Опасенията на много специалисти от областта на естествените и хуманитарните науки в това отношение са свързани с потенциалните рискове от предизвикване на неконтролируеми мутации или от деструктивното въздействие на изкуствено създадени микроорганизми върху здравето на човека и екологичното равновесие. Всички тези неетични практики или комерсиални интереси в областта на генните изследвания и биомедицинската наука могат да доведат до дехуманизация на медицината и обществото или до трайни неблагоприятни въздействия върху човешката природа и нарушаване на екологичната система на планетата. А единството на науката и етиката в сферата на биомедицинската практика е гаранция за защита на човешкия живот и уважение към свободата и достойнството на Генното инженерство и може да окаже благотворен ефект върху развитието на човечеството само ако се спазват строгите научни стандарти и етични норми за отговорно отношение на изследователите към генетичния фонд на природата и особено към биологичната структура на човешката природа. Защото в противен случай това съвременно откритие на човечеството може да доведе до различни деформации и катастрофални последици в областта на развитието на човешкия генофонд и възпроизводството на биологичните организми. Тази заплаха е реална ако се провокира безотговорно и неконтролируемо използване на възможностите на генното инженерство за създаване на различни генно-модифицирани организми с комерсиална или друга нехуманна цел. Ако човечеството се поддаде на изкушението да се създават безконтролно и безразборно, чрез методите на генетична селекция или мутация, някакви „подобрени индивиди“ или носители на изкуствено подбрани генетични характеристики това може да доведе до появата на нови непознати микроорганизми или растителни организми, до нарушаване на екологичния баланс или да предизвика нови непознати за човечеството болести и екологични катаклизми. Опасенията на много специалисти от областта на естествените и хуманитарните науки в това отношение са свързани с потенциалните рискове от предизвикване на неконтролируеми мутации или от деструктивното въздействие на изкуствено създадени микроорганизми върху здравето на човека и екологичното равновесие. Всички тези неетични практики или комерсиални интереси в областта на генните изследвания и биомедицинската наука могат да доведат до дехуманизация на медицината и обществото или до трайни неблагоприятни въздействия върху човешката природа и нарушаване на екологичната система на планетата. А единството на науката и етиката в сферата на биомедицинската практика е гаранция за защита на човешкия живот и уважение към свободата и достойнството на Генното инженерство и може да окаже благотворен ефект върху развитието на човечеството само ако се спазват строгите научни стандарти и етични норми за отговорно отношение на изследователите към генетичния фонд на природата и особено към биологичната структура на човешката природа. Защото в противен случай това съвременно откритие на човечеството може да доведе до различни деформации и катастрофални последици в областта на развитието на човешкия генофонд и възпроизводството на биологичните организми. Тази заплаха е реална ако се провокира безотговорно и неконтролируемо използване на възможностите на генното инженерство за създаване на различни генно-модифицирани организми с комерсиална или друга нехуманна цел. Ако човечеството се поддаде на изкушението да се създават безконтролно и безразборно, чрез методите на генетична селекция или мутация, някакви „подобрени индивиди“ или носители на изкуствено подбрани генетични характеристики това може да доведе до появата на нови непознати микроорганизми или растителни организми, до нарушаване на екологичния баланс или да предизвика нови непознати за човечеството болести и екологични катаклизми. Опасенията на много специалисти от областта на естествените и хуманитарните науки в това отношение са свързани с потенциалните рискове от предизвикване на неконтролируеми мутации или от деструктивното въздействие на изкуствено създадени микроорганизми върху здравето на човека и екологичното равновесие. Всички тези неетични практики или комерсиални интереси в областта на генните изследвания и биомедицинската наука могат да доведат до дехуманизация на медицината и обществото или до трайни неблагоприятни въздействия върху човешката природа и нарушаване на екологичната система на планетата. А единството на науката и етиката в сферата на биомедицинската практика е гаранция за защита на човешкия живот и уважение към свободата и достойнството на всяка човешка личност.
Използвана литература:
1.Брек, Дж. Свещеният дар на живота. С., 2002.
2.Брек, Дж. Човешкото клониране – митове и реалност. – в: Богословска мисъл, 2002/4.
3.Сгречча, Елио, Тамбоне,В. Наръчник по Биоетика. Пловдив, 2005.
4.Сурожкимитр. Антоний. О медицинской зтике. М., 2001.
5.Зелинский, Владимир. Благодарение жизни. От биозтики к премудрости. (Попмтка православного осмисления). – Церковь и время, 2000/№ 3.
6.Киров, Д.,Нушев, К. Социалната мисия на Българската православна църква. С., 2007.
7.Нушев, К. Свещеният дар на живота и достойнството на човешката личност – основни етични принципи за отношение на Православната църква към съвременните проблеми на биоетиката. – в: Сб. Хуманизъм-наука-религия в полза на обществото. БАН, С., 2011.
8.Мандзаридис, Г. Християнска етика. Т.П, С., 2013.
9.Талева, Ю. Православният поглед към законите на биоетиката. – Християнство и култура, бр. 64, 2011.
10.Хаджиниколау, Н. Църква, биоетика, наука. – Християнство и култура, 2003/4
11.Grineazakis, Makarios. Orthodox Christian ethics within Bioethics. Heraklion, 2005.
12.Drugas, Serban G.P. Antropologia si probleme actuale de bioetica. – Revista Teologica, Sibiu, Serie Nova, 2008/n 1.
13.Scouteris, Konstantin. Bioethik und die Ethik der Orthodoxie.- In: Una Sancta 2 (2000).
________________________________
*Публикувано в Традиционни религиозни светогледи и ценностите в XXI-ви век, Българска Академия на науките, Руски културно-информационен център, Научно-изследователски проект на катедра “Религия и светоглед“ – ИИОЗ-БАН. Тематичен сборник на НИ група: Религиозно-философски парадигми и интеркултурен диалог, С., 2017, с. 260-270. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, точка 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Изображения – авторът Костадин Нушев. Източник Гугъл БГ.