Философия на науката – продължение и край*

(Представеният текст представлява увод в книгата „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“, второ преработено и допълнено издание, което ще излезе от печат през тази година. Първото издание е от 2018 г.)

Валентин Велчев

Четвърто. Най-сложните изделия в нашата практика – компютрите, роботизираните машини, уредите с изку-ствен интелект и прочее – всъщност са комплексни системи, които са изградени от множество иерархически подредени и взаимодействащи си подсистеми. Най-нисшите нива на ред тук се считат за основни „градящи блокчета“ на системата. Група от градящи блокчета съставя под-система от по-високо ниво. Няколко такива подсистеми може да образуват подсистема от още по-високо ниво и така нататък докато се стигне до формирането на цялостната структура. Всяко ниво на подреждане може да се разглежда като относително независимо и самостоятелно, а неговите свойства представляват качествен скок и не могат да се сведат до механичния сбор от свойствата на предхождащите го нива. По думите на Аристотел: “Цялото е по-голямо от сумата на своите части”. Най-удивителното е, че и в природата се наблюдава същия иерархичен принцип – елементарни частици, атоми, молекули, клетки, тъкани, органи и системи, свързани в цялостен организъм. Човешкият индивид, например, е съставен от въпросните подсистеми, като съзнателното равнище е нещо радикално ново и не може да се сведе до биологичното, а то на свой ред – до химичното, физичното и прочее. Можем да приемем, че в основата на всичко стоят квантовите феномени, ръководещи поведението на частиците, но по-нататък, макар да се запазва единството, се стига до качествено различни нива на организация. Както сполучливо се е изразил Иън Барбър: „Съществуването на всеки обект се определя от неговите взаимодействия с други обекти и от участието му в по-общи системи. Без тези холистични квантови явления няма да има нито химически свойства… нито ядрена енергия, нито живот[12]”.

Пето. Една футболна топка няма как сама да промени своето състо-яние на покой или посоката си на движение. Но играчите могат да променят нейния импулс, като със своята сила ѝ придават някаква скорост, насочвайки я според желанието си. Също така не съществува никаква пречка разумният и всемогъщ Творец след като създаде небесните тела да ги „тласне по техните орбити“ (според израза на Нютон). Нека си припомним парадокса, който съществува в нашата Слънчева система: Масата на всички планети е едва 1/750 от масата на Слънцето, но при разпределението на общия момент на количеството движение (момента на импулса) над 98% от него се пада на планетите, а по-малко от 2% на Слънцето. Но дали по естествен път е възможно да се стигне до толкова драстично нарушение на момента на импулса, или е необходима допълнителна разумна намеса? Защото, ако се докаже поне за една от структурите на нашия свят, че не е образувана в резултат от действието на природните закони, това задължително ще обуслови наличието на интелигентен Създател (перифраза на Сейгън).

Шесто. Немският професор по информатика Вернер Гит заявява следното: „Към всяка информация същностно принадлежат следните иерархични нива: Синтаксис (код, граматика), семантика (значение), прагматика (действие) и апобетика (резултат, цел). Тези категории са нематериални по своята същност. […] Тоест информацията не е вероятностно понятие, макар че знаците могат да се разглеждат и от статистическа гледна точка (както при теорията на Шенън).” По-нататък той продължава: „Информацията винаги е нещо установено и възниква само в резултат на волеви акт (намерение, интуиция, планиране). Или иначе казано: в началото на всяка информация стои нейното планиране от духовен източник (предавател)[13]“. По такъв начин въпросът за произхода на генетичния код и неговата транслация получава възможно най-добрия отговор.

Иля Рухленко споделя едно изследване на казахстанските учени В. Щербак и М. Макуков, което блестящо подкрепя думите на професор Гит: „Наскоро беше публикувана научна статия (Shcherbak, Makukov, 2013), в която авторите се опитаха да приложат метода на търсене (и разпознаване) на разумен сигнал във Вселената (чрез изследо-вателската програма SETI) не към далечните и безкрайни простран-ства на Космоса … но към нашия земен генетичен код.

И тук авторите на изследването откриват в генетичния код (на живите организми) цял набор от чисто математически и идеографски отно-шения, които не могат да се интерпретират като случайни. Това може да се тълкува само като разумен сигнал.

Авторите пишат (в резюмето) буквално следното:

„… По-долу показваме, че земният код демонстрира с висока точност реда, който удовлетворява критериите за информационен сигнал. Обикновено оформлението (последователността) на кода хармонично разкрива цяло число от аритметични и идеографски модели на един и същ символен език. Точни и систематични, тези модели се появяват по-скоро като продукти на правилна логика и нетривиални изчисления, а не на стохастични процеси (нулевата хипотеза, че това е резултат от случайност, заедно с тази за еволюцията, се отхвърлят със стойност на Р<10-13). Моделите показват лесно разпознаваеми печати на интелигентност, включително символа нула, предпо-читания към десетичния синтаксис и семантичните симетрии. В допълнение, извличането на сигнала включва логически ясни, но в същото време абстрактни операции, което прави невъзможен по същество естественият произход на тези модели.*****“ Разбира се, авторите на изследването смятат, че биологичния код е дело на извънземна цивилизация, а не на Бог, без да става ясно как правят това разграничение!

Седмо. Нека за миг да приемем, че не знаем как са се появили автомобилите. Един ден посещаваме автосалон, в който са изложени различни марки леки коли, като има образци от първите до последните модели. Тогава какъв извод ще направим, ако се водим от съвременната научна предпоставка да се търсят само естествени причини за техния произход? Предвид все по-усложняващата се организация, бихме могли да предположим, че цялото разнообразие от форми се дължи на продължителна и сложно разклоняваща се еволюция. Тоест приликата в тяхното устройство и функции може да ни застави да стигнем до доста подвеждащо заключение. Ако се следват посочените принципи обаче, ще се установи, че дори толкова прости системи няма как да възникнат чрез поредица от случайни процеси (и естествен отбор!), но е необходима целенасочена и планираща интелигентна дейност. В такъв случай, защо да не допуснем, че растенията и животните също са „създадени според видовете си” – извод, който се подкрепя и от тоталната липса на преходни форми.

Аналогията все още не е доказателство, разбира се, но сред учените е разпространен възгледът, че щом върви като лъв, изглежда като лъв и рикае като лъв, то най-вероятно е лъв. Тоест щом като толкова много признаци в природата свидетелстват за интелигентен дизайн, то най-вероятно светът е дело на интелигентен Дизайнер.

Хокинг и Mлодинов признават в книгата си: „Откриването неотдавна на крайно фината настройка на толкова много закони на природата може да доведе някои учени обратно към идеята, че този велик дизайн е дело на някой велик Дизайнер[14]“.

Излиза, че авторите одобряват М-теорията****** и космологичния модел на Мултивселена, които на практика са недоказуеми, най-вече, за да предпазят учените да не повярват в ереста за великия Дизайнер.

И още нещо: забележете, че дори изводът „не е необходим Бог” се превръща в напълно спекулативен, понеже за да стигнат до него, Хокинг и Mлодинов се позовават на теории, които не само че не са потвърдени, но едва ли някога ще стане възможно да бъдат тествани емпирично!

Мнението на „ретроградните” философи и учените

Философът Дейвид Хюм, живял през ХVІІІ век, се явява една от най-влиятелните личности в Шотландското просвещение. Основните черти на творчеството му са скептицизмът и натурализмът, тоест съвсем не можем да го упрекваме в пристрастност към християнството. В един известен пасаж от своята книга „Диалози относно естествената религия” Дейвид Хюм прави аналогия между човешкия и Божествения разум.

Клийнтъс, един от героите в книгата му, казва следното: „Огледайте се в света наоколо. Вникнете в неговата цялост и във всяка една отделна негова част. Ще откриете, че той не е нищо повече от една огромна машина, разделена на безкраен брой по-малки машини, които на свой ред подлежат на подразделения до степен отвъд човешкото възприятие и способност да проследи или обясни. Всички тези разнообразни машини, дори най-миниатюрните им части, са съгласувани помежду си с прецизност, пленяваща възторга на всеки, който някога се е вглеждал в тях. Внимателното приспособяване на средствата към целите в цялата природа напомня точно, макар и да превъзхожда многократно, произведенията на човешкия … ум. Затова, тъй като следствията са подобни едно на друго, стигаме до заключението … че и причините са подобни, и че Авторът на Природата по някакъв начин е подобен на човешкия ум, въпреки че притежава неизмеримо по-големи способности, пропорционални на величествеността на работата, която е извършил[15]“*******. В случая Дейвид Хюм разсъждава от гледна точка на знанията през ХVІІІ век, когато природата се е оприличавала на огромна машина.

Британският астроном Джеймс Джинс доразвива тезата, вече според възгледа на съвременната наука: „Явленията във Вселената се извършват не съгласно механични принципи, както се считаше доскоро, а съобразно с чисто математически принципи. Сравнението на природата с огромна машина трябва да бъде изоставено поради потока на научното познание за немеханична действителност. Вселената започва да прилича повече на велика мисъл, отколкото на велика машина. Щом светът е свят от мисъл, ясно е, че трябва да бъде мисъл на някое Същество, Което мисли, и Неговото творение трябва да е било акт на мисълта на това мислещо Същество. Ние, учените, започваме да смятаме, че Духът трябва да се провъзгласи за Творец и Управител в царството на материята. Съвременните научни теории ни принуждават да разсъждаваме за Създателя на света като работещ извън времето и пространството. Вселената ни дава доказателство за една контролираща сила, която е работела с оглед на определена цел и има нещо общо с човешкия ум[16]“.

Същото заявяват и редица други учени!

Ричард Левонтин, генетик от Харвардския университет, признава, че в науката натурализмът е наложен неправомерно: „Не че методите и институциите на науката по някакъв начин ни принуждават да приемаме материално обяснение на феноменалния свят, напротив – тъй като ние априори държим на материалните причини, сме принудени да създадем изследователски апарат и понятия, които произвеждат материални обяснения[17]”.

Затова не е ли време да скъсаме с изкуствено привнесената в науката натуралистична парадигма и да приемем, че феномените в природата също могат да имат интелигентна Причина за своя генезис?!

„Улавя мъдрите в лукавството им” (1 Коринтяни 3:19)

Натуралистите смятат, че еволюцията е универсално явление, поради което тя съвсем закономерно трябва да е породила огнища на живота и на множество други планети в космоса. По целия свят изследова-тели, част от проекта SETI, са сканирали небето в търсене на сигнали от интелигентни същества. Космически сонди, насочени извън пределите на Слънчевата система, носят фонографичен запис със златно покритие като послание до галактическите братя по разум. Голям брой учени дори са склонни да смятат нашата биосфера за експеримент на високо развита технически извънземна цивилизация. Според едно популярно изказване на Хокинг: „Нашият създател може да е студент по физика от някоя напреднала цивилизация, извършващ рутинен лабораторен експеримент”********

Но тук възниква трудно обяснимо противоречие. Същите тези авторитети, които са категорично против Божествения произход (и са обявили всяко такова учение за не-научно), с готовност приемат интелигентна намеса от друга цивилизация?! Блез Паскал пита: “Защо толкова много хора не вярват в Божествените истини? Дали, защото не са им доказани?” И отговаря: “Не, но защото те не ги харесват.”

Причината, поради която отхвърляме Бога, а приемаме еволюцион-ната идея, както се уверихме, не се крие в нейната убедителност, но е някаква друга. Може би всеки сам трябва да признае пред себе си каква е тя.

На пръв поглед спорът за Произхода изправя консервативните християни срещу учените с натуралистични убеждения. Но дали той няма и една по-далечна перспектива, тоест дали не касае и всички хора? Ако Дарвин не ни е подвел, тогава всичко, от формирането на космическите системи – до зараждането на живота и неговата еволюция, се дължи на самоорганизация на материята. В крайна сметка обаче, Вселената, както и всяка форма на живот в нея са обречени на смърт и най-добрият извод за нас си остава, по думите на апостол Павел: “да ядем и пием, защото утре ще умрем” (1 Коринтяни 15:32). Но какво ще следва, ако за миг допуснем, че може да е прав голготският Страдалец? Тогава Неговият кръст се превръща в демаркационна линия за цялото човечество – на едните за вечен живот, а на другите… И така излиза, че ние всички сме от един отбор, понеже истината за света, както за настоящия, така и за бъдещия, е еднакво важна и валидна за всеки от нас? По такъв начин онова, в което вярваме може да се окаже „Залог по-голям от живота”! (както сполучливо беше избрано заглавието на един полски филм от моето детство).

Заключение

Накрая, нека накратко да припомним основните моменти от нашия отговор на предизвикателството, отправено от Стивън Хокинг:

1) Задачата на науката е да открие обективната истина, като за тази цел допусне както естествени, така и интелигентни причини за осъществяването на събитията от действителността.

2) Ако теорията за Мултивселена обяснява интелигентния дизайн в природата, без намесата на Бог, тогава тя със същия успех може да се приложи и за произхода на всички артефакти, тоест става абсолютно невъзможно да докажем и наличието на човешки разум.

3) Изводът „не е необходим Бог” е спекулативен, понеже, за да стигнат до него Хокинг и Mлодинов се позовават на М-теорията и космологичния модел на Мултивселена, които по същество са недоказуеми.

4) Време е да скъсаме с изкуствено привнесената в науката натуралистична парадигма и да приемем, че феномените в природата също могат да имат интелигентна Причина за своя генезис.

5) Допускането, че животът на Земята може да е експеримент на интелигентна цивилизация, и отхвърлянето, в същото време, на учението за Сътворението, говори не само за непоследователност, но и за едно негативно отношение към Библията, което замъглява възможността за обективна оценка от страна на натуралистите.

_________________________

*Материалът е предоставен от автора.

[12]. Барбур, И. „Религия и наука: история и современность.“, Библейско-богословский институт им. св. апостола Андрея, М.2000, с. 213.

[13]. Гит, В. „Творил ли е Бог чрез еволюция”, изд. „Верен” ООД, София 1997, стр. 69, 70.

[14]. Хокинг, Ст., Л. Млодинов „Великият дизайн“ ИК „БАРД” ООД, София, 2012, стр. 196.

[15]. Hume, D. „Dialogues Concerning Natural Religion, p. 9.

[16]. Попов, С. „Защо вярвам в Бога”, София,1992, стр. 35, 36.

[17]. Richard Lewontin, New York Review of Books, January 9, 1997.

***** The “Wow! signal” of the terrestrial genetic code

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0019103513000791

См. „Что ответить дарвинисту“

https://imperor-id.livejournal.com/15501.html

******М-теория – най-развитата версия на струнния подход, която обединява неговите пет варианта. Квантова теория на всички взаимодействия и цялото вещество, чиито основни уравнения засега са напълно неизвестни.

*******Мнозина предполагат, че Клийнтъс представя виждането на самия Хюм, тоест че философът има тайни лични убеждения относно интелигентен произход на Вселената. Както отбелязахме, обаче, в останалото му творчество няма други основания за подобен извод, поради което е по-логично да се допусне, че това е някакво моментно негово прозрение. Всъщност в трудовете си Хюм се опитва да критикува телеологичния аргумент за съществуването на Бога, но едва сто години по-късно Чарлс Дарвин действително успява да намери приемлива алтернатива на този аргумент (а не да го опровергае, както погрешно смятат някои).

********Според уравнението E=m.c2 енергията е еквивалентна на масата. Затова цялата маса на една вселена се изразява като огромна положителна енергия. Понеже енергията на гравитацията в случая, се разглежда като отрицателна, то разликата от двете е близка до нула. Изчисленията показват, че на въпросния студент ще бъдат достатъчни само няколко грама материя („плътност на енергията на инфлатонното поле”), за да се роди вселена като нашата.

Във връзка с обстоятелството, че за появата на света всъщност е необходимо вещество едва колкото шепа грахови зърна, Алън Гут често обича да повтаря, че „Вселената може да се окаже (почти) безплатен обяд”.

Виж още: “Как да си направим Вселена в лаборатория”

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kak-da-si-napravim-Vselena-v-laboratoriia_14804.html

Изображения – авторът Валентин Велчев, Стивън Хокинг, планетарни и звездни обекти, Бог създава Земята. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация –  https://wp.me/p18wxv-6eK

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s