(Представеният текст представлява увод в книгата „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“, второ преработено и допълнено издание, което ще излезе от печат през тази година. Първото издание е от 2018 г.)
Валентин Велчев
Предизвикателството
През 2010 година излезе книгата „Великият дизайн” на прочутия британски космолог и популяризатор на нау-ката Стивън Хокинг, написана в съавторство с амери-канския физик Ленард Млодинов. Тази книга успя да скандализира религиозните лидери[1] още преди отпеча-тването си с намеците на авторите, че в нея те са успели да опровергаят сър Исак Нютон, който е твърдял, че Все-лената няма как да е възникнала от хаоса, а е дело на всемогъщата Божия десница*.
Според Питър Галисън „Всеки автор би завидял на Хокинг и Мло-динов за вниманието, оказано на книгата им „Великият дизайн” от страна на архиепископа на Кентърбъри, на главния равин и на председателя на Съвета на мюсюлманите във Великобритания. И тримата търсят теоретични „оръжия”, които да им помогнат да окажат отпор на мнението на двамата физици, които в своя общ труд разколебават вярващите относно съществуването на Бог”[2].
Ето и заключението на Хокинг в края на книгата: „Защото има закон, като този за гравитацията, според който Вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанно създаване е причината да има нещо вместо нищо и отговаря на въпроса защо съществува Вселената и защо съществуваме самите ние. Не е необходимо да прибягваме до услугите на Бог, който да разгърне плановете и да задвижи Вселената[3]”.
Редица други изследователи също се присъединяват към посоченото становище, като смятат, че науката е най-силната противоотрова срещу ретроградното философско и религиозно мислене. Известният физик Лорънс Краус дори ни съветва: „Забравете за Иисус – звездите са умрели, за да се родите вие[4]”.
Ние ще приемем „хвърлената ръкавица” и ще се постараем да отго-ворим на предизвикателството, отправено към християнството от натуралистите измежду съвременните учени.
Към какво се стреми науката?
Колкото и парадоксално да прозвучи, според мой познат астроном, “Именно учени с християнски убеждения са създали така наречения „методически материализъм“, който прилага наблюдението и експеримента и приоритетно търси естествените обяснения на феномените в природата.” Дейците на просвещението с борбата си против Църквата, а след тях и редица атеистично настроени мислители постепенно превръщат този подход в идеологически, тоест накрая се поставя знак за равенство между материализъм и наука. Но тук ще се осмеля да отбележа, че задачата на науката е по-скоро не толкова да намери естествените причини на явленията, колкото да открие обективната истина за нещата от действителността.
Нека си послужа с перифраза на класическия пример на Уилям Пейли за часовника. Някакъв сръчен майстор изобретил първия часовник, но той изпаднал от джоба му, когато се е разхождал в гората. Вие се натъквате на този необичаен предмет, изящно направен от лъскава мед, отваряте го и разглеждате внимателно частите му. Накрая разбирате, че всичките му механизми са нагласени така, че той да отчита с много голяма точност времето. Тогава решавате да покажете находката си на ваш познат професор, за да ви обясни как може да се е появила. Намирате го в кабинета му да разговаря със свой колега. След кратко размишление, той започва обяснението си така: „Вие сте открили това нещо в природата, следователно тя го е създала. Този предмет е възникнал като продукт на една продължителна и сложна еволюция на медта“. И теорията започва: „В началото Земята се е формирала като планета в гигантски газово-прахов облак, който се е уплътнявал … и е била нагорещена до хиляди градуси. При бавното ѝ изстиване медта се е отделила от другите вещества като чист метал, поради различните им точки на втвърдяване… При особен вид кристализация на медните атоми са се образували различни пружинки, колелца, зъбчатки, винтчета, циферблати и стрелки. Първичната материя е била пълна с тях… По сложен начин те са се групирали в часовников механизъм и постепенно в резултат на нещо като „естествен отбор“ по-прецизните са оставали да съществуват, докато се е получил този вид, който съвсем точно определя времето.“
Другият професор обаче не е съгласен и възразява: “Възможността да се образува случайно този предмет в природата е пренебрежимо малка. Защо да не допуснем тогава, че той е бил измайсторен от разумен създател?”
Какво се получава на практика? Ако критерият за научност е да се намерят естествени причини за произхода на всичко, тогава първото обяснение е научно, но не е вярно. Второто – е вярно, но не е научно.
Затова не е ли по-добре да приемем, че всъщност задачата на науката е да открие обективната истина? Така всичко си идва на мястото. Тоест, там, където действат природните явления и закони, нещата да бъдат обяснени чрез тях, а щом някъде е имало интелигентна намеса, това да бъде признато. Стрелките се задвижват от еластичната сила на пружината, но самият часовник не се е появил в резултат от “сложна еволюция на медта”. По аналогия: всички процеси в природата се дължат на естествени причини, но дали тя като цяло не е дело на изкусен Творец?
Ако не можем да докажем Божествения интелект, тогава как ще потвърдим наличието на човешкия разум?
А сега се постарайте да се въплътите в ролята на гениален учен. Направили сте велико откритие, на базата на което сте конструирали, да речем, двигател с много висок коефициент на полезно действие. Вие отнасяте теоретичната си разработка и модела на двигателя за одобрение пред съответната патентна комисия. Оттам ви отговарят, че ще назначат подходящ експерт, който да прегледа работата ви. След извършената проверка, за ваша голяма изненада, чувате от него следното заключение:
– Теоретичната постановка е правилна и не е в противоречие с природните закони. Практическите изпитания също показаха, че двигателят действително притежава посочените качества. Но не можем да бъдем сигурни, че всичко това е дело на нашия колега, защото може да е станало случайно.
– Как така? – недоумявате вие.
– Много просто. Възможно е, например, вашата котка да се е разхождала по клавишите на пишещата ви машина, в резултат на което на хартия се е появила идеята за това изобретение. Също така евентуален взрив в работилницата ви може да е станал причина да се сглоби представеният тук двигател.
– Какво говорите? – се възмущавате все повече и повече. – Не разбирате ли, че след като притежавам интелектуалния потенциал и физическата способност да създам тези неща, вероятността аз да съм техен автор е напълно сто процента възможна? А вероятността те да са се осъществили случайно е пренебрежимо малка. Освен всичко друго има и голям брой свидетели, които са ме виждали, когато работех над тях.
Но експертът ви отговаря:
– Вижте какво, възможно е събитията, които ви посочих, да са станали преди това. Вие само сте пресъздали всичко повторно пред други хора, за да ги уверите, че сте истинския изобретател на машината.
– За да се осъществи обаче една нищожно малка случайност, трябва много време – не отстъпвате вие.
– Не е задължително. Според теорията на вероятностите тя може да се реализира и от първия път. Нещо повече, ако приемем съвременната представа за Мултивселена, тогава все в някой от безбройните светове котката ще успее да напише научната статия, а двигателят – да се самоконструира от енергията на взрива. По спонтанно възникнал мост между вселените е възможно да сте получили изобретението, подобно на пощенска пратка, направо във вашия дом.
Като изслушва внимателно и двете страни, комисията отсъжда след-ното:
– Докато съществува дори нищожна вероятност всичко да е станало случайно, няма как да бъдем сигурни, че вие сте автор на изделието. Затова няма как да получите действително признание и награда за него.
Тогава ви идва наум един блестящ отговор:
– В такъв случай сигурно ще кажете, че и всички постижения на човечеството, считани за продукти на нашата съзнателна дейност, може да са възникнали случайно. Според вашата логика, хората, които претендират, че са ги създали трябва да се откажат от авторските си права, от научните си звания, а също и да върнат получените възнаграждения. Вие съгласни ли сте да го направите?
Атеистите, измежду учените, винаги са се стремели да разпро-страняват схващането, че щом като съществува някаква вероятност светът да се е появил случайно, точно тя със сигурност се е изпълнила в действителност. Но дали ще се съгласят мярката, с която мерят, да бъде отнесена и към самите тях? Щом като има възможност пости-женията на нашата цивилизация да са станали случайно, според направените разсъждения, излиза, че няма как да се докаже, че те изобщо са създали нещо. Но, ако е така, не трябва и да претендират, че са някакви учени. Защо тогава е необходимо въобще да им се вярва?
С други думи: Ако теорията за Мултивселена** обяснява инте-лигентния дизайн в природата, без намесата на Бог, тогава тя със същият успех може да се приложи и за произхода на всички артефакти, тоест става абсолютно невъзможно да докажем и наличието на човешки разум.
Нещо повече, тук е мястото да подчертаем едно изключително важно обстоятелство – обърнете внимание, че през цялото време съществува стопроцентова възможност ученият да е действителният изобретател на двигателя. По същият начин възможността един разумен и всемогъщ Бог да е създал този прекрасно подреден свят винаги остава валидна в пълна сила, поради което никой никога не е могъл да разколебае вярата в Сътворението нито на милиметър.
Стивън Хокинг индиректно признава този факт, понеже винаги употребява думите „без да е необходим Бог”, но в текста той никъде не заявява „няма Бог”. Въпреки публичността на противното, книгата „Великият дизайн” изобщо не опровергава съществуването на Бога. Всъщност приравняването на фразата „без да е необходим Бог” със заключението „няма Бог” беше една неправомерна интерпретация на медиите, търсещи най-вече сензация!
Натуралистите постоянно се стараят да прикрият обстоятел-ството, че възможността Бог да е действителният Автор на мирозданието винаги остава на сто процента и никой не е в състояние да опровергае това положение. Всичко, върху което те разсъждават, е дали изобщо има някаква възможност Вселената да се е самоконструирала от хаотичния кипеж на вакуума.
Но някой ще възрази, че „за разлика от учения, изобретател на двигателя, Бог е трансцендентен и няма как да бъдем сигурни в Неговото съществуване”. Нека да отбележим обаче, че другите вселени, с които натуралистите се опитват да изравнят резултата за стопроцентова поява на подходяща среда за живот и разум, също са извън обхвата на нашата измервателна апаратура. Тоест и тях все още никой не ги е виждал или регистрирал (и едва ли някога това ще бъде възможно!).
Има редица учени, които не приемат концепцията за Мултивселена като обяснение на антропния принцип. Ще цитираме няколко от тях. Космологът Едуард Харисън прави следния извод: “По всичко личи, че фината настройка на Вселената свидетелства за Божествено планиране. Изберете сами: сляпа случайност, която изисква множе-ство вселени, или планиране, което изисква само една. […] Много учени – ако са готови да признаят възгледите си – клонят към телеологично обяснение[5]”.
Оксфордският философ Ричард Суинбърн е пределно ясен: „Да се постулират трилион трилиони други вселени вместо един Бог, с цел да се обясни подредеността на нашата Вселена, изглежда върхът на ирационалността[6]“.
Рудигер Ваас пише: „Разбира се, винаги може да се твърди, че съществуват други вселени, причинно строго отделени една от друга, но те нямат никаква обяснителна стойност и твърденията за тяхното съществуване не могат да бъдат мотивирани с каквато и да било научна полза[7]”.
Тоест теологията изисква само един-единствен Бог, като „бръсначът на Окам” в този случай „изрязва” по-сложното и неприемливо обясне-ние за Мултивселена.
Възможните причини
В науката признаването на възможността за свръхестествена намеса се счита за равносилна на отказ от познание. Наистина, когато Бог върши чудеса, те са свързани с някакво нарушение на природните закони, вследствие на което подобни явления няма как да бъдат повторени и изучени в нашите лаборатории. Създаването на материалния пространствено-времеви континуум ex nihilo (тоест от нищо) е драстично нарушение на закона за запазване на енергията и поради недоказуемостта на този акт, философите са принудени да приемат първичността на Съзнанието или на материята единствено като постулат. Човекът твори изделия, които на практика не могат да възникнат чрез естествени процеси, но в същото време нашата дейност е в съгласие с природните закони. В някои случаи, обаче, Бог върши същото и това ще ни позволи да приложим метода на аналогията в търсене на отговора за произхода на мирозданието.
Ще използваме малко по-обширен цитат от статията „В търсене на интелигентни причини” на американския физикохимик и историк на науката Чарлс Такстън.
„Въпреки че както естествените, така и интелигентните причини ни се разкриват чрез опита, модерната емпирична наука за природата обикновено признава само естествени причини. Това предразсъдък от страна на учените ли е или някакъв заговор за отстраняване на интелигентните причини? Ни най-малко. Науката допуска всяка причина, естествена или интелигентна, за която съществува еднороден сетивен опит***.
В историята на модерната наука обаче еднородният опит свързва само естествените причини със закономерно повторяеми събития. Ето защо днес не включваме интелигентни причини в науката. Това обаче не е забрана. Ако интелигентни причини могат да се свържат с повторяе-ми събития, те биха били допустими в науката.
Нямаме основание да приписваме причина – естествена или интелигентна – към кое да е явление, като заместител на еднородния опит. Като пример нека предположим, че сме детективи, които разследват смъртта на един човек. Дали това е убийство или е естествена смърт? Не можем да знаем отговора предварително. Налага се да разследваме случая. Ако някой детектив още в началото на своето разследване обяви, че човешката смърт може да бъде само естествена, ние бихме възразили, че това налага неправомерни ограничения върху възможните причини. Щом като това, което се надяваме да открием чрез нашето разследване е именно дали смъртта е резултат от интелигентна причина (убийство) или е била естествена, ние се нуждаем от метод на работа, който е еднакво отворен за двете обяснения. Нужен ни е метод, който да ни позволи да определим с възможно най-голяма вероятност какво всъщност се е случило.
Както видяхме, през цялата история на експерименталната наука повторяемите събития са свързвани с естествени причини. Други събития, особено такива като събитията на поява или възникването на нещо, не са повторяеми и могат да бъдат уникални. Това, от което се нуждаем, е методология, която да премине отвъд априорната обвързаност с причината и която да ни даде критерии за постройката едновременно на случая за естествени и на случая за интелигентни причини.
Методът на аналогията
Как бихме могли да вземем решение в полза на интелигентна причина за някое събитие в миналото? По принцип, за установяване на интелигентна причина използваме същия метод, който използваме и за естествена причина, тоест еднородния сетивен опит. Това е така нареченият метод на аналогията.
През 19-ти век, астрономът Джон Хершел доразвива метода на аналогията за доводи от наблюдавани причини към неизвестни причини: „Ако аналогията между две явления е много близка и поразителна, докато в същото време причината за едното е очевидна, то едва ли е възможно да се отхвърли наличието на аналогична причина и при второто явление, макар и да не е така очевидна сама по себе си[8]“. Учените разчитат на този метод повече от 150 години. Огромният успех на науката е поне частична атестация за него. […]
Като нагледен пример за метода на аналогията нека разгледаме археологията. Принципът на аналогията се използва често в археологията за определяне на това дали едно или друго откритие има интелигентна причина. Разсъжденията са следните: В настоя-щето виждаме занаятчия, който прави керамични изделия. Следователно, когато претърсваме прахта на някоя селищна могила в Месопотамия и открием счупено гърне, логично е да заключим, че източникът му е също такъв занаятчия – грънчар. […]
Между другото, със същата аргументация си служат астрономите, когато търсят разумен живот в Космоса. Тя е обичайна практика за екипите от НАСА когато обработват данни от планетите и техните луни. Тези екипи използват различни критерии за признаване на доказателство за разумен живот на планетите – някакъв отличителен белег за продукт на разумен източник. […]
Астрономът Карл Сейгън твърди, че дори едно единствено послание от космоса би установило съществуването на извънземен живот. Той пише: „Има и други, които вярват, че нашите проблеми са разрешими, че човечеството е все още в своето детство, че някой недалечен ден ще пораснем. Едно единствено послание от Космоса би показало, че е възможно да преживеем такова технологично юношество. Цивилиза-цията, която изпраща тези сигнали, все пак е оцеляла[9]“.
Ако наистина открием радиовълни, които са с характерните черти на послание, не бихме ли имали основание да приемем, че техният източник е разумно същество, позовавайки се на аналогията с посланията, за които от опит знаем, че са породени от разумни същества, а именно – човеци? С други думи, методът на аналогията би могъл да регистрира обща интелигентност, не специално човешка интелигентност.“ – завършва Такстън[10].
Да приложим метода на аналогията
Нека се опитаме да изведем няколко прости примера, характеризи-ращи нашата мисловна и творческа дейност, и да видим наблюдават ли се те в строежа на мирозданието и живите същества.
Първо. Осигуряване на подходящите параметри за работата на една система. Ние предварително изчисляваме оптималните условия за протичането на производствените процеси, след което настройваме уредите да ги поддържат постоянни. По напълно аналогичен начин изглеждат избрани и застопорени точно необходимите константи, закони и взаимодействия, така наречената фина настройка на Вселената.
Второ. За интелекта не представлява никаква трудност да реализира процеси с безкрайно малка вероятност за осъществяване. Авто-мобилът е произведение на нашия разум. Възможно ли е той да се сглоби в резултат на природните стихии? Ще разгледаме само една от частите на двигателя. Да речем, имаме готов цилиндър. Каква е вероятността буталото към него да възникне случайно с подходящите форма и размери? Елементарните разсъждения показват, че тя е (1/∞)2, защото формите са безброй, както и размерите. А ако и самият цилиндър трябва да се появи по същия начин, така че тези два елемента да бъдат съчленени и системата да работи, общата вероятност е (1/∞)4,**** тоест по-малка от “абсолютна нула”+. Конструкторът обаче без особени усилия, от безкрайно многото възможности, може веднага да определи подходящите параметри на елементите и като извърши някои изчисления да сглоби горните изделия. (Ние много рядко си даваме сметка за необикновените способности на нашия ум!) След малко ще установим, че за появата на всемира също се получават вероятности от порядъка на 1/∞n, но построението по-нататък на заобикалящата ни действителност е доста по-сложно. Тоест за един съзнателен Бог е сто процента възможно да сътвори света, докато пред слепия случай (“часовникар” – по думите на Ричард Докинс) изобщо не се открива никаква перспектива да се справи с подобно задание.
Трето. Когато проектираме един мост, сграда, машина и прочее или се стремим да създадем научен модел дори на някакво мисловно явление ние използваме законите на логиката и математиката, за да обосновем правдиво нашите разсъждения. Това че материалната и абстрактната реалност и тяхното поведение могат да бъдат описани посредством математиката говори, че в нейните символични формули всъщност е скрита информация, която изразява замисъла на автора на въпросните предмети и теории. Ето какво четем в анотацията към българския превод на книгата на Марио Ливио „Математик ли е Бог“: „Не без основание математиката е считана за единствената наука, която Бог е благоволил да даде на човечеството. Доказателство за това е обстоятелството, че Великата книга на сътворения свят изглежда е педантично изписана на езика на математиката, че законите, които управляват всичко около нас – от движението на планетите до търговията на фондовите борси, имат кристално ясна математическа форма[11]“.
Следва… (виж тук)
_________________________
*Материалът е предоставен от автора.
[1]. Religious leaders hit back at Hawking
[2]. Making Sense of the Multiverse
So, what does Stephen Hawking’s The Grand Design tell us about God?
[3]. Хокинг, Ст., Л. Млодинов „Великият дизайн“ ИК „БАРД” ООД, София, 2012, стр. 214.
[4]. Краус, Л. „Вселена от нищото“, Изд. „Изток – Запад“, София, 2012.
[5]. Harrison, E., „Masks of the Universe“, Macmillan, New York, 1985, pp. 252, 263.
[6]. Swinburne, R., „Is There a God?“, Oxford, Oxford University Press, 1995, p. 68.
[7]. Vaas, R. Time before time. Classifications of universes in contemporary cosmology, and how to avoid the antinomy of the beginning and eternity of the world
[8]. John F. W. Herschel, 1831. Preliminary Discourse on the Study of Natural Philosophy. London: Longman, Rees, Orme, Brown, and Green, p. 149.
[9]. Carl Sagan, Broca’s Brain, 1979. New York: Random House, p. 275.
[10]. In Pursuit of Intelligent Causes: Some Historical Background
[11]. Ливио, М. „Математик ли е Бог”, изд. „Изток-Запад”, София, 2010.
*Всъщност Нютон говори за Слънчевата система, но по неговото време понятието Вселена се е изчерпвало със Слънчевата система и „сферата на неподвижните звезди” (за тях ученият е смятал, че може би са безброй, хомогенно разпръснати в пространството, за да се получи равномерно разпределение на гравитацията).
Най-вероятно в посочената статия става въпрос за прочутите думи на Нютон, които стоят в края на неговия фундаментален научен труд “Philosophiae Naturalis Principia Mathematica” (London, 1687): “Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество. Това Същество властва над всички неща не като една душа, въплътена в света, а като Господ над всичко; и тъкмо поради Своята власт, Той изисква да бъде наричан Господ Бог.”
**Мултивселена – множество светове. В своята книга „Скритата реалност“ Брайън Грийн изброява 9 области на теоретичната физика, които се позовават на множествените вселени. (Грийн, Б., „Скритата реалност“, Изд. Изток-Запад, София, 2011.)
Макар да има редица предложения за проверка на идеите за Мултивселена, поне засега тези хипотезите си остават чисто спекулативни, защото не са подкрепени от никакви убедителни емпирични данни. Работата е там, че когато изграждаме тезата си върху плаващите пясъци на недоказани и недоказуеми аргументи това винаги довежда до сериозни прецеденти. Например, в правораздаването става невъзможно да бъде постановена ефективна присъда, защото всеки обвиняем ще твърди, че престъпното деяние е извършено от негов двойник дошъл от алтернативна вселена и така нататък.
***За пръв път шотландският философ Дейвид Хюм въвежда израза ,,еднороден опит“ (англ. „uniform experience“). С този термин той означава една обективна опитност на петте сетива, не субективно или религиозно преживяване.
****Тук трябва да внесем известно уточнение. Според правилото за умножение на безкрайности: , а не е. Всеки отделен вид величина (дължина, площ, обем, форма, маса, време и пр.) обаче, изразява определен начин на сравнение на геометрични фигури или физични тела. Ако изразяваме отношения между еднакви величини (а дори обекти или явления), тогава валидно е първото правило, но в случай, че те са различни – резултатът е: . В посоченият по-горе пример формата и размерите са различни величини, а буталото и цилинърът – различни тела, което ни дава основание да приемем, че изчисленията ни са правилни.
(По смисъла на Закона за измерванията, „Величина е свойство на явление, тяло или вещество, което може да бъде различено качествено и определено количествено.“)
ЗАКОН за измерванията, ДВ, бр. 46 от 7.05.2002 г., Допълнителна разпоредба.
+ Разбира се, ние употребяваме термина „абсолютна нула“ не с неговото значение в термодинамиката. Когато имаме отношение 1/∞ казваме, че то клони към нула, но ако безкрайността е на някаква степен това, според нас означава, че е повече от невъзможно да се случи дадено събитие! Този израз обаче трябва да се схваща като хипербола, защото вероятността не може да бъде по-ниска от нула.
Изображения: авторът Валентин Велчев, Стивън Хокинг и планетарни и звездни обекти. Източник Гугъл Г.
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
Свързани
Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. 