Тончо Николов

Възкресението е едно от най-значителните събития на земния живот на нашия Спасител и Господ Иисус Христос. То е значително не само като необикновено телесно явление, но и по своя духовен смисъл. В дните на Своя земен живот Иисус обръщал неведнъж внимание на учениците върху бъдещата Си насилствена смърт и възкресението, което ще настъпи. А в първото послание до Коринтяни, 15-та глава апостол Павел изтъква изключителното и съдбоносно значение на възкресението не само за спасението на душата от грях и смърт, но и за всекидневния земен живот.

Обаче още от следващия ден на възкресението, религиозните и светските централи пуснали лъжи, за да го отрекат като действително събитие. И по въпроса за възкресението хората се разделили на три групи:

a) вярващи,

б) съмняващи се и

в) отричащи възкресението.

Тези три групи съществуват и до днес. Те ще съществуват още много векове. Ако съдим по някои други факти и от благоприятната съдба на някои други религиозни истини, вярващите ще бъдат повече от онези, които отричат, а числото на съмняващите се ще намалява.

Истината за възкресението може за бъде призната и от здравия разум на онези хора, прости и учени, които се отнасят към него чистосърдечно, без предубеждения, изучават фактите добросъвестно и обективно и не са се скарали с логическия начин на мислене.

С няколко само думи, колкото позволява мястото тук, ние ще изтъкнем разумните основания за възкресението.

Против възкресението има главно три теории, а именно:

а) учениците на Христа откраднали Неговото тяло и пуснали мълвата, че той бил възкръснал,

б) учениците на Христа и роднините Му изпаднали в състояние на илюзии, халюцинации – имали са видения, и виденията са взели за действителни явления, та говорили, че видяли Иисус жив, възкръснал от мъртвите и

в) на кръста Иисус не бил умрял, а само припаднал. В гроба Той бил дошъл на Себе Си, вдигнал камъка, излязъл някъде по света, след което учениците разпространили мълвата, че е възкръснал.

И трите тези теории са скроени плиткоумно и не издържат ни най-малко критиката на здравия разум. Нека да видим това.

Първата теория. Здравият разум не допуска, че учениците на Христа могат да откраднат мъртвото тяло, когато се знае, че гробът е бил пазен от римска стража. Тази стража трябва да е била достатъчно многобройна, като се има предвид, че Иисус е имал много голямо влияние сред народа и е имал предани ученици и последователи, та властта е трябвало да вземе всички предпазни мерки от възможни безредици. Към такива мерки тя е била подтикната и от религиозната власт, която не могла да не си спомни думите на Христа, когато Той казвал, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне.

За да има кражба, трябвало стражата да не е била бодра на поста си. Това не може да се допусне за римската стража. Не би могло да се допусне и за всяка друга стража, като се има предвид изключителния характер на събитията, които са били свързани със смърта на Иисус.

Една такава кражба предполага насилие над стражата – предполага кървава борба. Обаче историческите данни нито даже загатват за борба. Една кървава борба би била смислена приживе на Христа. Когато апостол Петър извадил нож за такава борба, Иисус му казал строго да сложи ножа в ножницата, като добавил, че който вади нож, от нож умира.

Ако тялото е било откраднато без борба, трябвало светската власт, подтиквана от убийците на Христа, да открие незабавно крадците. Тя е щяла да залови учениците, да ги арестува и накаже най-строго, а такова нещо не е имало.

Кражба има само тогава, когато крадецът очаква от крадената вещ някаква облага за себе си. Абсолютно никаква материална облага не са могли да очакват за себе си учениците от мъртвото тяло на Христа. Поради това, кражбата не е имала смисъл за тях, и те не са имали повод дори да я замислят.

Не само никакви облаги учениците нямало да имат от кражбата на мъртвото тяло, но те щели да имат много препятствия, много рискове, много страдания. Очаквало ги затвор и смърт.

Учениците не са дори могли да помислят за кражба и поради особеното си психическо състояние, което настъпило у тях, когато видяли, че Иисус Христос станал това, което те не очаквали – състояние на разочарование, обезверяване, страх от властта и от фанатизираните привърженици на Иисусовите убийци. Дори апостол Петър нямал мъжеството пред една слугиня да се признае за ученик на Христа, а апостол Тома поискал да види възкръсналия Иисус и по особен път да се увери в истината на възкресението.

Ако учениците не били видяли Иисус Христос жив, действително възкръснал от мъртвите, у тях нямало да настъпи такава рязка психологическа промяна, за каквато ни говорят историческите данни: от невярващи станали вярващи и от страхливци станали толкова безстрашни, че не се боели нито от страданията, нито от затвор, нито дори от смъртта.

Светската власт трябвало да разкрие кражбата непременно, за да подчертае с това, че е осъдила и разпнала на кръст не Бога, а обикновен вулгарен престъпник. Това беше необходимо и за религиозната власт.

Апостолите щели да бъдат арестувани и убити, или, най-малко, щели да бъдат обезвредени.

Ако учениците били откраднали тялото, те нямаше да оставят в гроба плащаницата и покривката от главата на Христа. Кражбата щяла да стане в бързина, та нямало да има време за това. Но то не било и нужно. То било и грях, защото по еврейския обичай не може жив човек да се допира до голо мъртво тяло. Освен това, много по-лесно се пренася и укрива мъртво, но покрито тяло, отколкото голо.

Втора теория. Не издържа критика и теорията, че възкресението на Христа е било плод на илюзии, халюцинации.

Възкръсналият Христос се явява няколко пъти и то не на един човек, не и на няколко души по отделно, а на няколко души едновременно.

След възкресението Си Иисус се движи по един дълъг път, явява се на хора обезверени в Него, хора, които не са Го очаквали, нито са мислили, че Той ще може да се яви. Разговаря с тях, взема хляб, разчупва го, благославя го и – става невидим.

Когато Иисус се явява няколко пъти на много хора едновременно, нито един от това множество не е казал, че другите като виждат възкръсналия Иисус, той не Го вижда и че тук има някаква самоизмама. Напротив, всички Го виждат едновременно и всички разговарят с Него.

Възкръсналият Иисус яде хляб и риба.

Иисус показва на учениците Си раните по Своето тяло, а апостол Тома проверява тези рани, та от невярващ, става вярващ.

Историческите данни за занятието, разбиранията, поведението и живота на апостолите говорят красноречиво за това, че апостолите са имали съвършено здрави нерви и че нито един от тях не е бил дори предразположен към халюцинации. Ако допуснем невъзможното, че всички те и мнозина други са били нервно разстроени, не е възможно в един и същ момент всички да халюцинират.

Ако учениците на Христа и мнозина други не са видели Иисус, възкръснал от мъртвите, а някакви свои илюзии са взели за действителни явления, те щели да бъдат изобличени и твърденията им щели да бъдат опровергани веднага и много лесно, като им се посочи мъртвото тяло в гроба.

Трета теория. Не е било възможно Иисус да не е умрял на кръста, когато светската и духовната власт са имали важни служебни, лични и „обществени“ интереси да Го видят мъртъв.

Стотици приятели и хиляди от народа са видяли Иисус мъртъв.

Здравата мисъл не допуска, че след голямата загуба на кръв от раните и въобще при голямо телесно изтощение, Иисус да е имал сили да вдигне тежкия камък от гроба, да мине хитро през стражата и да избяга безследно.

Но защо ще бяга Иисус и то с тежки рани? Ако е въпроса за бягство, Той е могъл да избяга приживе. Историческите данни ясно говорят, че Той е знаел какво Го очаква. Особено ясно се вижда това по време на Тайната вечеря и от разговорите и молитвата в Гетсиманската градина. Той отишъл доброволно на смърт, за да изпълни с това Своята специална и велика мисия, за която бил дошъл в света.

Най-сетне, ако Иисус е избягал, това бягство щеше непременно да стане достояние на Неговите ученици, на роднините Му и другите Негови близки хора. Достатъчно би било само един да знае, за да знаят мнозина. А непременно е трябвало да знае някой, защото „избягалият“ Иисус е имал нужда от храна, от покрив, от лекари, лекарства и специални грижи. И тогава у учениците и у мнозина други нямало да пламне огъня на вярата, която ги преродила толкова много, че през мъки, страдания, лишения, глад и смърт всички до един говорели за възкръсналия Иисус и изграждали новата християнска епоха. Ако те биха изпаднали в униние и страх по време на събитията от Гетсиманската градина до разпятието и погребението, разочарованието от Христа щеше да бъде още по-голямо и пълно, като Го видят беглец.

Бягство от страна на Иисус и укриване би значило недобросъвестност и лъжа. Преданият учител на истината, безстрашният борец за правдата и безпримерния светец да лъже, това е недопустимо от разума.

Приживе Иисус говорел, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Той изтъквал възкресението като начало на всемирната християнска проповед. Очевидно е, че Той е отдавал на възкресението съдбоносно значение за Своето ново духовно царство. Но враговете на Христа казват, че Той не е Бог, но е гениален ум и ненадминат сърцеведец. Е, добре, допустимо ли е човек с такива качества да изгражда Своето царство или да увековечава Своето учение върху едно бъдеще и съвсем несигурно събитие, сбъдването на което не зависи от Неговата воля? Очевидно не.

Фактите и здравият разум опровергават теориите против възкресението. Това опровергаване доказва по обратен път, че Иисус възкръсна действително от мъртвите.

Господ Иисус е Син Божи – Той възкръсна от мъртвите!

_______________________

*Публикувано  в Духовна култура, 1938, кн. 5, с. 152-155. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения – Възкръсналият Христос. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-5Y3