Към шеста глава

Иеромонах Серафим (Роуз)

Послеслов

Така завърши беседата на отец Серафим. По-малко от две години по-късно той почина в болница. В силните страдания на неговото заболяване небесната реалност, за която той толкова дълго се готвеше, стана по-близка и осезаема. Бог, Който вече бе изпълнил неговото мъчително, всепоглъщащо желание за трансцендентната Истина, сега го утеши по невидим начин. В невъзможност да говори, отец Серафим само се взираше в небето, докато сълзите се стичаха от очите му. В един момент той опита да каже на своя брат монах за откровението, което бе получил в съдния си час, но умиращото тяло не му позволи. Когато душата му най-накрая се отдели от тялото, неговото лице засия и се успокои, а на устните му се изписа лека усмивка. Тези, които го видяха в ковчега, изпитаха свидетелството за тихата радост, която чака тези, чиито сърца са били отворени за Божието откровение.

Ако житното зърно, паднало в земята не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод (Иоан 12:24). Със смъртта на отец Серафим бе посято семе, което не престана да дава плодове в живота на търсещите Бога в Западния свят. Посредством публикуването на неговите трудове универсалното му значение става все повече очевидно. Бидейки наистина един проповедник на православното християнство, той бе много повече от мнозината умни „обяснители“ на различните аспекти на християнската традиция. По-скоро той бе един жив мост между съвременния безпочвен западен човек и пълнотата на истината. Придобиването на тази истина, както той казваше, не изисква никакво превъзнесено състояние на съзнанието, а само любящо сърце, станало съкрушено и смирено (Псалом 50:17) чрез страданието. Приемайки от отец Серафим живото предание на древната християнска мъдрост, дано повече любящи сърца започнат да горят за истината и дано те я открият в личността на любящия Христос.

(Към Божието откровение за човешкото сърце (Кратко жизнеописание на иеромонах Серафим Роуз)

_________________________

*Из книгата Божието откровение за човешкото сърце, от иеромонах Серафим (Роуз), издава ЕТ Кирил Маринов, С., 1997. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения – авторът йеромонах Серафим (Роуз) (1934-1982). Източник – google

Кратка връзка – wp.me/p18wxv-5MW