Към четвърта глава

Иеромонах Серафим (Роуз)

5.  Заключение

Опитът на Юри Машков ни показва на практика как Бог разкрива Себе Си. Нещо се случва в сърцето; но страданието само помага на тази трансформация, за нейното постигане не съществува безспорна и еднозначна причина. Например много свидетелства за Русия през последните шестдесет години описват случаи на страдащи хора, които не биват обърнати. Съществува една интересна книга на английски, чийто автор е руснак на име Марченко, наречена Моето свидетелство. Марченко, който е просто един честен човек, не бе издържал на страшното усещане за измама в Съветска Русия – на факта, че всеки те лъже. Затова той започнал да говори истината и като следствие от това бил изпратен в лагер. Властите го подложили на обичайните разпити и постоянно му казвали: „Ти знаеш, че ако държиш на своите идеи, дори да излезеш оттук, отново ще се върнеш. Защо просто не се промениш и не правиш това, което всички правят?“ „Не мога – отговорил той, – аз съм честен човек.“ Гледайки вярващите, той стигнал до истината, че те са единствените щастливи хора в затворническия лагер, защото казвали: „Аз страдам заради Христа“ и така приемали всичко, което им се случвало. „Но аз не мога да бъда като тях – казвал той, – защото не вярвам в Христос.“ В безсилна ярост той можел единствено да блъска по затворническите врати. Когато излязъл от затвора, Марченко бил дотолкова изпълнен с горчивина, че искал да унищожи всички свои потисници. Той знаел, че ще бъде върнат отново в затвора; и в действителност, след като написал своята книга, отново бил арестуван и пратен в затвора. Така в случая на Марченко ние виждаме, че сърцето му не трепнало и останало твърдо. Разбира се, сърцето е нещо твърде комплексно и може би някой ден той ще се промени. Неговото свидетелство обаче показва, че ние не можем просто да сложим човека в затвора и да кажем: „Ще го направим християнин по този начин.“ Някои стават християни, а някои не. Когато обръщането стане, процесът на откровение се осъществява по твърде прост начин; личността изпитва необходимост, тя страда и тогава по някакъв начин другият свят се отваря. Повечето от вас страдат, изпитват трудности и са „загубени“ за Бога, но най-многото, което Той може да направи, за да ви помогне, е да ви открие Кой е и да ви покаже пътя за изход.

Ето защо не би трябвало да търсим непременно ефектните неща, каквито са чудесата. Ние знаем от историята на св. Никита, за когото стана дума в началото, че това е възможно най-лошият подход и че той води до заблуда. Правилният подход се открива в сърцето, което опитва да се смири и просто знае, че това е болезнено и че съществува по някакъв начин една висша истина, която не само може да помогне в страданието, но може да го пренесе в напълно различно измерение. Това преминаване от страданието към трансцендентната реалност отразява живота на Христос, Който бе прикован на Кръста, понасяйки възможно най-ужасната и срамна смърт. После, когато Неговите апостоли бяха напълно вцепенени от ужас, Той възкръсна от мъртвите, възнесе се на небесата, изпрати Своя Дух Свети и положи начало на историята на Своята Църква.

В основни линии това е, което исках да кажа пред вас за откровението в православието. Вие може да задавате въпроси или да дискутираме по тази тема.

Към шеста глава

*Из книгата Божието откровение за човешкото сърце, от иеромонах Серафим (Роуз), издава ЕТ Кирил Маринов, С., 1997. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения – авторът иеромонах Серафим (Роуз) (1934-1982). Източник – google

Кратка връзка – wp.me/p18wxv-5MS