Божието откровение за човешкото сърце (втора глава)*

Публикувано на 22.07.201522.08.2015 от Dragan Bachev

Иеромонах Серафим (Роуз)

2. Откровението

Ако вземете учебник по православно богословие, ще прочетете, че истината не може да бъде открита от човека самостоятелно. Вие можете да четете Писанието или някоя свещена книга и дори да не разбирате какво казват те. Има един пример за това в книгата Деяния на светите апостоли, в разказа за апостол Филип и етиопския евнух:

А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст. Той стана и отиде; и ето един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, връщаше се и седнал в колесницата си, четеше пророк Исаия. А Духът каза на Филип: приближи се и се допри до тая колесница. Филип се затече и като чу, че той четеше пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш? Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята.“ Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого? Филип отвори устата си и като зачена от това Писание, благовести му за Иисуса. И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го. Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си (Деяния апостолски 8:26-39).

Има няколко свръхестествени, мистични елементи в това изложение: ангелът казва на Филип къде да отиде (въпреки че за етиопеца това изглеждало като случайна среща на пътя в пустинята) и по късно, след кръщението, Духът Божи взима Филип, който изчезва пред очите на евнуха. Но не това кара евнуха да желае кръщение и да стане християнин. Има неще друго, което му въздейства: не чудесата, а нещо, което се е случило в сърцето му. Макар че чудесата понякога помагат на човек да дойде до вярата, те не са правилната причина за приемане на християнството. В същата книга Деяния на светите апостоли четем разказа за Симон Влъхва, който искал да плати пари, за да стане член на Църквата и да придобие даровете на Светия Дух, защото те били много ефектни и свръхестествени. Симон упражнявал доходната „професия“ на маг във време, когато колкото повече свръхестествени неща можел да прави човек, толкова повече пари и престиж получавал. По това време повечето от свръхестествените неща се случвали в християнството, а не в езическия свят. Както знаем от книга Деяния, апостол Петър отхвърлил молбата на Симон. Последният стигнал до лош край като ни оставил понятието „симония“ за означаване на опит да се купи Божията благодат.

За сравнение, когато Филип говорил с етиопския евнух, нещо в сърцето на евнуха се променило. В книга Деяния се казва, че той „повярвал“. Неговото сърце било стоплено от истината която чул. Думите на Писанието са изпълнени със сила и когато им е дадена правилната интерпретация, нещо в човек се „отваря“, ако сърцето му е готово. Затова евнухът приел Христа с цялата си душа; той бил променен човек. Това не било заради чудесата, а заради това, за което Христос дошъл на земята да донесе.

Същото нещо може да се види на друго място в Новия Завет когато двама от учениците на Христос вървели по пътя за Емаус (Лука, глава 24). В деня на Своето възкресение Самият Христос ги срещнал, тръгнал с тях и ги попитал защо са толкова развълнувани. На свой ред те се почудили – нима е единственият, който не знаел какво се е случило в Иерусалим. Тогава Му разказали, че имало един велик пророк, Който бил убит и тогава, според твърденията, възкръснал от мъртвите; но те не знаели какво да вярват. Тогава Христос започнал да отваря сърцата им и да обяснява казаното в Стария Завет за това, което щяло да се случи на Месията. През цялото това време учениците не Го разпознали, защото Той не дошъл при тях с личби и чудеса, за да ги впечатли. Когато пристигнали в Емаус, Христос направил така, сякаш ще продължи по-нататък и ще си тръгне от тях неразпознат, но те Го помолили да остане и да пренощува при тях. И тогава, когато Той седнал с тях и „преломил хляба“, както направил на Тайната вечеря, техните очи се отворили и те видели, че това бил Самият Христос, Който в този момент станал невидим за тях. Тогава те започнали да се питат и да си припомнят, че през цялото време, когато Той вървял с тях по пътя, сърцата им горели, макар че не Го разпознавали. Това, което ги накарало да познаят Христос всъщност, било именно „горенето на сърцата“, а не само фактът, че Той изчезнал от техния поглед, защото магьосниците също могат да правят това. И така преди всичко не чудесата разкриват Бога на хората, но нещо за Бога, което се открива на готовото за това сърце. Това е „горенето на сърцето“, чрез което двамата ученици познали дошлия в плът Бог.

Тук виждаме как идва така нареченото откровение: сърцето е развълнувано и променено от присъствието на Бога или от някой, който е изпълнен с Неговия Дух, или просто от чуване на проповядваната за Него истина. По същия начин и апостолите през първото десетилетие след Христовото възкресение имали силата да проповядват Евангелието на хората по цялата обитавана земя – в Индия (и вероятно дори в Китай), в Русия на север, където живеели скитите, в Британия на запад и в Абисиния на юг.

Същото важи и днес, въпреки че хората са станали много по-нечувствителни и духовно непросветени и са много по-малко в състояние да откликват на истината. Що се отнася до архиепископ Иоан, тези, които повярвали чрез него, били подтиквани не от чудесата му, но преди всичко от нещо, което трогвало техните сърца. Ще ви разкажа пример от неговия живот; за едно събитие, което се случило в Шанхай, където той бил епископ по време на Втората световна война. Това ни беше разказано от една наша добра приятелка – вокален педагог на име Анна, която почина преди няколко години. Както тя обясни, постът на архиепископ Иоан бил толкова стриктен, че неговата долна челюст загубвала сила по време на постните периоди и той говорел много неясно. Тя била назначена, за да му дава уроци, как да упражнява своята челюст и говорът му да стане малко по-ясен. Той винаги идвал при нея в определеното време и след края на всеки урок по навик оставял двадесет долара. През време на войната тази жена била ранена и била на смъртно легло във френската болница в Шанхай. Било късно през нощта; навън имало силна буря и в града нямало никакви комуникации. Но съзнанието ѝ било ангажирано само с едно желание. Тя вече знаела от лекарите, че скоро ще умре, и единствената ѝ надежда била архиепископ Иоан да дойде, за да ѝ даде светото причастие и по някакъв начин да я спаси. Тя молела персонала на болницата да се свържат с него, но всички ѝ отговаряли, че е невъзможно. Телефоните не работели заради бурята и болницата (тъй като било военно време) през нощта била заключена. Така единственото, което тя можела да прави, било да вика: „Помогни ми! Архиепископ Иоан, ела!“ Разбира се, всички мислели, че бедната жена бълнува, защото контактът с него бил невъзможен. Но в същата нощ сред бурята, вратите се отворили и архиепископ Иоан влязъл със светото причастие. Той се приближил до нея, изповядал я, успокоил я (тя била, разбира се, вън от себе си от радост), дал ѝ светото причастие и си отишъл.

Жената спала 18 часа след това и когато се събудила на другия ден, се почувствала възстановена. „Архиепископ Иоан дойде“, казвала тя. „Какъв архиепископ Иоан“, питали сестрите, казвайки ѝ, че не е възможно да се влезе през заключените врати през нощта. Жената от съседното до нея легло казала, че някой наистина е бил там, но все още никой не ѝ вярвал. Тя започнала да се чуди дали не е имала халюцинации. Но когато сестрите оправяли леглото ѝ, те открили под възглавницата двадесет долара. „Аха, казала тя, ето доказателството, че той е бил тук!“

Как е знаел, може да попита някой, архиепископ Иоан? Как е успял да се добере до нея, след като нямало никакъв начин през онази нощ да получи съобщение от болницата? Някой може да каже, че това му се е открило, защото толкова много неща като това са му се откривали. Но как се е открило? Защо на него, а не на някой друг? Защо истината, както излиза, се открива на едного, а не на останалите? Има ли някакъв специален орган за приемане на откровение от Бога? Да, несъмнено има нещо като орган, но ние го затваряме и не му позволяваме да се отваря: Божието откровение се дава на любящото сърце. Ние знаем от Писанието, че Бог е любов; християнството е религията на любовта (Можете да се позовете на неуспехите, да посочите хора, които са християни на думи, и да кажете, че тук няма любов; но християнството наистина е религия на любовта, когато се практикува последователно и по правилния начин). Нашият Господ Иисус Христос Сам каза, че Неговите истински ученици ще се отличават преди всичко по своята любов.

Ако попитате някой, който познаваше архиепископ Иоан, какво е това, с което той привличаше хората към себе си – и все още привлича мнозина, които никога не са го познавали, – отговорът винаги е един и същ: Той преливаше от любов; той жертваше себе си за окръжаващите го с абсолютно неегоистична любов към Бога и към тях. Ето защо на него беше открито нещо, което други хора не можеха да получат и което той никога не би узнал по естествен начин. Той самият смяташе, че въпреки „мистицизма“ на нашата Православна църква, който откриваме в Житията на светиите и в произведенията на светите отци, истинският православен човек винаги стои твърдо на земята, подхождайки правилно към всяка ситуация, изправила се пред него. Човекът се среща с Бога тогава, когато приема ситуациите, в които любящото сърце е необходимо условие. Благодарение на любовта в сърцето ние можем да стигнем до познание на истината. Понякога дори Бог разбива и смирява сърцето, за да го направи възприемчиво – както станало в случая с апостол Павел, който навремето преследвал християните. За Бога миналото, настоящето и бъдещето на човешкото сърце са винаги настояще и Той вижда къде може да направи пробив и да общува.

Несъвместими със сърцето, способно да получава откровение от Бога, са студената пресметливост и опитите да извлечеш нещо от хората. В религиозния живот тези неща пораждат лицемерието и шарлатанствата от всички видове. Ако се вгледате в религиозния свят днес, вие ще се уверите в това: има твърде много лицемерие, позиране и сметки, твърде много възползване от ветровете, които донасят първо една религия или религиозна идея на мода, а после друга. За да намерите истината, вие трябва да погледнете по-дълбоко.

Към трета глава