Иеромонах Серафим (Роуз)

(Към Увод)

1.  Търсенето

Защо човек изучава религия? Съществуват много несъществени причини и само една, ако човек е наистина сериозен – да открие и установи връзка с реалността, стояща зад бързо променящото се ежедневие, което не оставя нищо след себе си и не предлага трайно щастие на човешката душа. Всяка религия се опитва да направи достъпен контакта с тази реалност. Бих искал да кажа няколко думи днес за това, как православното християнство прави достъпна духовната действителност за религиозно търсещия.

Търсенето на тази реалност е опасна задача. Всички вие вероятно сте чували различни истории за това, как млади хора в нашите дни на търсене „са съсипали себе си“. Мнозина, опитвайки да достигнат до тази реалност, умират млади или водят мизерно съществуване само с част от своя мозъчен потенциал и душа. Аз самият си спомням за един приятел от дните на моето търсене преди двадесет и пет години. Алдъс Хъксли току-що бе открил мнимата „духовна“ стойност на LSD и бе повлиял на мнозина да го последват. Този млад човек, един типичен религиозен търсач, който би могъл да посещава курс като този, веднъж ми каза: „Това, което можеш да ми кажеш за опасността от наркотиците, не е от значение, ти трябва да признаеш, че има нещо по-добро от всекидневния американски живот, който е духовно мъртъв.“ Аз не се съгласих, оттогава дори смятам, че духовният живот е двуизмерен: той може да бъде по-възвишен от всекидневния живот на поквара, но той също може да бъде и пo-низш и да причини духовна – а също и физическа – смърт. Моят приятел пое по своя път и преди да навърши тридесет години, беше една развалина, един стар човек, чийто разсъдък бе помрачен и който бе престанал да търси реалността.

Подобни примери могат да се открият сред хора, които търсят различни форми на психичен опит, експериментират в „извънтелесните“ състояния или имат контакти с НЛО и други. (Опитът от масовото самоубийство в Джоунстаун през 1980 година е достатъчен, за да ни напомни за присъщата на религиозното търсене опасност.) В нашата православна литература от последните две хиляди години има достатъчно поучителни примери от този вид. Тук аз ще цитирам само един, от живота на св. Никита – един монах от Киево-Печерската лавра, който живял преди почти хиляда години в Русия:

Воден от ревност, Никита помолил своя старец да го благослови за живот в усамотение. Старецът (това бил св. Никон), му забранил, казвайки: „Сине мой! Не е добре за млад човек като теб да бъде бездеен. По-добре е да живееш с братята. Като им служиш, ти няма да загубиш своята награда. Сам знаеш как Исаак бил измамен от демоните в усамотение. Той би загинал, ако благодатта Божия, по молитвите на нашите свети отци Антоний и Теодосий, не го беше спасила“.

„Отче – отговорил Никита – аз никога няма да бъда измамен от подобно нещо. Желая да се изправя непоколебимо срещу хитрините на демоните и да моля Бог да ми даде дара на чудотворство, като на Исаак Отшелникът, който и досега извършва много чудеса.“

„Твоето желание – казал старецът отново – надхвърля силата ти. Бъди на своя пост, за да не би, като се превъзнесеш, да паднеш. Аз ти препоръчвам да служиш на братята и така ще получиш венец от Бога за своето послушание.“

Никита, воден от силна ревност за живот в усамотение, нямал ни най-малко желание да послуша съветите на стареца. Той изпълнил това, към което го подтиквал неговият разум, и като се затворил в усамотение, започнал да се моли непрестанно, без да излиза от килията си. След известно време, докато се молел, той чул глас, който се молел заедно с него и усетил необикновено благоухание. Измамен от това, Никита си казал: „Ако това не е ангел, той няма да се моли с мен и няма да усещам благоуханието на Светия Дух.“ Продължил да се моли усърдно, като казвал: „Господи, открий ми Себе Си по разбираем начин, за да мога да Те видя.“

Тогава се чул глас, който му казал: „Аз няма да ти се явя, защото си млад, за да не би като бъдеш издигнат, да паднеш.“

Отшелникът отговорил със сълзи: „Господи, аз никога няма да се заблудя, защото старецът ме научи да не се поддавам на дяволската измама и ще направя всичко, което ми заповядаш.“

Тогава, придобивайки сила над него, душепогубващата змия казала: „Не е възможно за човека, докато е още в плът, да ме види. Но аз ще ти изпратя моя ангел да стои с теб. Изпълнявай неговата воля“.

С тези думи демонът се появил в образ на ангел пред отшелника. Никита паднал на колене и му се поклонил като на ангел. Демонът му казал: „Отсега нататък няма да се молиш, а ще четеш книги. По този начин ти ще влезеш в постоянно общение с Бога и ще получиш силата да даваш спасително учение на онези, които идват при теб, и аз непрекъснато ще се моля на Твореца на всичко за твоето спасение.“

Отшелникът повярвал на тези думи и така бил още повече измамен. Той престанал да се моли и започнал да чете. Постоянно виждал как демонът се моли и се радвал, защото предполагал, че ангел се моли за него. Тогава Никита започнал да говори с думи от Писанието на онези, които идвали при него, и да пророкува като палестински отшелник.

Неговата слава се разпространила сред светските хора и достигнала до двореца на великия княз. Всъщност Никита не пророкувал, а казвал на идващите при него къде се намират откраднати вещи, къде на отдалечено място нещо се е случило, като получавал своята информация от демона, който му служел. Така той съобщил на великия княз Изяслав за убийството на Новгородския княз Глеб и го посъветвал да изпрати своя син, за да поеме княжеството и да управлява на негово място. Това било достатъчно за светските хора, за да започнат да почитат отшелника като пророк.

Между другото за отбелязване е, че светски хора и дори монаси без духовна проницателност често са привличани от шарлатани, самозванци, лицемери и такива, които са в демонична прелест, като ги вземат за светци и за истински служители на Бога.

Никой не можел да се сравнява с Никита в познанието на Стария Завет. Той обаче не се позовавал на Новия Завет и никога не вземал своите разкази от Евангелието или апостолските послания. Никита дори не позволявал на никого от своите посетители да говори за Новия Завет. От тази странна склонност в неговото учение отците на Киево-Печерската лавра разбрали, че е прелъстен от демон. По онова време в манастира имало много свети монаси, дарени с духовни дарове и благодат. Със своите молитви те прогонили дявола от Никита и той престанал да го вижда. Тогава отците извели Никита от усамотението и го помолили да им разкаже нещо от Стария Завет. Но той твърдял под клетва, че никога не е чел тези книги, които преди знаел наизуст. Оказало се, че дори е забравил да чете, толкова голямо е било въздействието на сатанинската измама. С голяма трудност Никита се научил да чете отново. По молитвите на светите отци той се възстановил, признал и изповядал своя грях, оплакал го с горчиви сълзи и заради своя смирен живот сред братята получил висока степен на светост с дар на чудотворство.

Впоследствие св. Никита бил ръкоположен за епископ на Новгород.[1]

Този разказ повдига един въпрос за нас днес. Как може религиозно-търсещият да избегне клопките и съблазните, които среща по своя път? Има само един отговор на този въпрос: човек трябва да търси не заради религиозния опит, който може да го измами, а заради истината. Всеки, който сериозно изучава религия, се изправя пред този въпрос: това е въпрос буквално на живот и смърт.

Често се казва, че нашата православна християнска вяра е „мистична“ в сравнение със западните конфесии. Тя е в постоянна връзка с духовната реалност, чиито резултати, наричани обикновено „свръхестествени“, са отвъд всякакъв вид земна логика или опит. Не е необходимо човек да търси примери в древната литература, достатъчно е да погледне живота на чудотвореца в наши дни и ще види, че той е изпълнен с мистични елементи. Архиепископ Иоан Максимович, който почина само преди петнадесет години и живя точно в тази част на Калифорния като Архиепископ на Сан Франциско, бил виждан в огнена светлина, издигал се по време на молитва, бил ясновидец, правел чудеса на изцеление… Не това обаче е забележително самò по себе си; то може лесно да бъде имитирано от фалшиви чудотворци. Как ние можем да знаем, че той е бил в контакт с истината?

(Към втора глава)

_________________________

*Из книгата Божието откровение за човешкото сърце, от иеромонах Серафим (Роуз), издава ЕТ Кирил Маринов, С., 1997. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1] Bishop Ignatius Brianchininov, The Arena (Holly Trinity Monastery, Jordanville, New York, 1983) pp. 31-34.

Изображения – авторът иеромонах Серафим (Роуз) (1934-1982). Източник – google

Кратка връзка за тази публикация – wp.me/p18wxv-5JQ