Св. Иоан Предтеча – по следите на неговите свети мощи*

Опит за изворова интерпретация на съдържанието на открития реликварий в старата църква на манастира „Св. Иоан Предтеча“ на едноименния остров срещу Созопол

Венцислав Каравълчев

Венцислав КаравълчевТази година ще се навършат пет години от едно значимо за църковно-духовния живот у нас събитие – откриването на частици от предполагаемите мощи на св. Иоан Предтеча и Кръстител. На 28 юли 2010 година екип от археолози под ръководството на професор Казимир Попконстантинов при разкопки на манастирския комплекс „Св. Иоан Предтеча”, разположен на едноименния остров срещу Созопол, откри реликварий с шест човешки и три животински костици (sic!). На базата на открития в близост друг малък реликварий с надписи „Господи, помагай на своя раб Тома”, „на св. Иоан” и „24 юни” беше направено предположението, че частиците във втория реликварий са именно на св. Иоан Предтеча[1]. Реликварият с частиците е открит под олтара на по-стария храм на острова. Направеният впоследствие въглероден анализ на една от костиците в Оксфорд, както и ДНК анализът на три от костиците, направен в Копенхаген, показаха, че се касае за човек, живял през I век от рождество Христово, което подкрепя хипотезата, че това наистина са частици от мощите на св. Иоан Предтеча[2]. Събитието беше широко отразено както от българската, така и от международната преса, името на Созопол и България влезе в световните новини, но пет години по-късно много от въпросите, свързани с това откритие, остават и търсят своите отговори, най-вече поради прекъснатото предание и липсата на памет за принадлежността на мощите в олтара на островния храм, както и поради липсата на преки писмени указания за техния произход.

Настоящата статия, в която с помощта на историческите извори се проследява накратко съдбата на мощите на св. Иоан Предтеча през вековете, предлага една нова интерпретация на откритието. И по-конкретно се изказва хипотезата, че освен мощи на св. Иоан Предтеча реликварият от Созопол вероятно съдържа и мощи на св. пророк Елисей (ІХ век преди Христа). Надяваме се статията да послужи за основа и да подпомогне бъдещи изследвания по въпроса.

Св. Иоан е последният старозаветен пророк, наречен Предтеча и Кръстител заради това, че открива на избрания израилски народ Иисус Христос като Месия – Спасител, и след това Го кръщава във водите на река Иордан. Води изключително строг аскетичен живот, като непрекъснато призовава еврейския народ към покаяние, подобно на всички старозаветни пророци: „покайте се, защото се приближи Царството Небесно” (Матей 3:2). Същевременно той непрекъснато изобличава греха, като изобличението му е насочено към всички слоеве на населението и най-вече към управляващите. На такива изобличения е подложен и самият цар Ирод Антипа и неговата незаконна съпруга Иродиада, с която го свърза кръвна родствена връзка. Заради тези свои изобличения св. Иоан е хвърлен в тъмница. Сам Господ Иисус Христос казва за св. Иоан, „че няма по-голям от него между родените от жена” (Лука 7:28). Неговата праведност става жертва на интригите и прищевките на Иродиада и на нейната дъщеря Саломе. На един пир Саломе, подучена от майка си, иска от Ирод, който неблагоразумно обещава да изпълни едно нейно желание, да отсече главата на св. Иоан Предтеча и да ѝ я поднесе. Ирод изпълнява желанието на Саломе и св. Иоан Предтеча е посечен в тъмницата, а пречестната му глава е поднесена на блюдо на Саломе, която я предава на майка си[3]. Учениците на св. Иоан отнасят тялото му и го погребват (Марк 6:29). От евангелския текст се вижда, че главата на светеца остава у Иродиада (вж. Матей 14:1-12). Според Преданието главата на св. Иоан и след отсичането ѝ продължила да изобличава Иродиада, което я принудило да се разпореди тя да бъде заровена на тайно място.

Първото и най-важно свидетелство за това къде е погребано тялото на св. Иоан Кръстител ни дава църковният историк Руфин Аквилейски (345-410). Като описва изстъпленията на езичниците срещу християните през 361-362 година, по време на царуването на император Юлиан Отстъпник (360-363), той ни съобщава, че тялото на св. Иоан било извадено от гроба му в Севастия и изгорено, след което прахът от изгореното тяло изчезнал[4]. За радост част от мощите на св. Иоан били спасени от преминаващите по това време монаси от манастира на Филип Иерусалимски[5]. Свидетелството е много важно за проблема, с който се занимава настоящето изследване, затова ще го приведем тук накратко: „По времето на император Юлиан… в Севастия, град в Палестина, езичниците превзеха гробницата на св. Иоан Кръстител: те първо разпръснаха костите му, но след това ги събраха отново, за да ги изгорят; те смесиха свещената пепел с пръст и разпръснаха всичко по полята и по селата. Но по Божи промисъл, там преминаха няколко монаси от манастира на Филип, човек Божи… Те се смесиха с тези, които събираха мощите, за да ги горят и с голямо старание и благочестие събраха част от мощите и скришом се отдалечиха, като ги занесоха на светия отец Филип, за да бъдат почитани…“ [6] Подобно свидетелство ни дава блажени Иероним (347-420), когато около 390 година пише своите коментари върху пророк Малахия. Там, където става въпрос за Севастия (еврейски Шомрон), столицата на провинция Самария, се казва: „където се пази тялото на св. Иоан Кръстител[7]”. Трябва да отбележим, че самата мъченическа смърт на светеца, по свидетелството на Иосиф Флавий (37-100) и Евсевий Кесарийски, е станала в Махерон, крепост на изток от Мъртво море[8]. Пренасянето на тялото и погребването му в отдалечената Севастия се обяснява с това, че Севастия не се намирала под управлението на Ирод и той нямал правомощия там, така учениците били сигурни, че тялото няма да бъде подложено на повече поругания[9].

Почти същото ни съобщава и Филосторгий (368-433) в своята Църковна история, без обаче да споменава, че част от мощите са спасени от преминаващи по волята Божия монаси[10]. Една изключително интересна и важна подробност от описанието на Филосторгий е, че освен мощите на св. Иоан Кръстител езичниците извадили и мощите на св. пророк Елисей, които били положени в близост и заедно с тези на св. Иоан Предтеча ги смесили не само с пръст, но и с костите на животни (sic) и ги изгорили[11]. За това, че езичниците извадили не само мощите на св. Иоан Предтеча, но и на св. пророк Елисей и ги смесили с животински кости, говори и Никифор Калист (1268-1328[12]). Сведението се потвърждава и от блажени Теодорит (386-457), както и от Пасхалната хроника (VII век), без обаче да споменава за пророк Елисей[13]. За по-нататъшната съдба на спасените части от мощите на св. Иоан Предтеча ни съобщава Руфин Аквилейски. Той казва, че след като монасите отнесли спасеното от тях на игумена на манастира отец Филип, той се разпоредил дякон Юлиан да ги отнесе на св. Атанасий Александрийски (298-373). Св. Атанасий приел светинята с голяма радост и „прозорливо я съхранил за бъдещите поколения[14]”. Вероятно освен монасите при оскверняването на гробницата на св. Иоан Предтеча са присъствали и други християни, които са събирали частици от мощите на светците, защото през 377 година един римски офицер, Флавий Рааман, основал мартириум на св. Иоан Кръстител в Палестина, където според мнозина изследователи били положени и мощи на светеца[15]. Блажени Теодорит пише, че част от свещената пепел от изгорените мощи на св. Иоан Предтеча била изпратена не само на св. Атанасий Александрийски, но и на други църкви и сам той бил получил от нея[16]. В тази връзка вероятно стои и съобщението, че през 1145 година монасите от построения от кръстоносците манастир в Севастия се сдобили със сребърен реликварий, в който се намирали частици от мощите на св. Иоан Предтеча, примесени с пепел и въглени[17]. По-късно този реликварий ще бъде пренесен в Западна Европа в замяна на финансова помощ за реконструкцията на църквата на св. Иоан Предтеча в Севастия[18].

Но да се върнем към събитията от IV век. Не след дълго унищожената при император Юлиан Отстъпник гробница на светеца в Севастия била възстановена. Блажени Иероним, като описва поклонничеството на своето духовно чедо св. Паула през 385-386 година до Светите земи, споменава за мартириумите на св. Иоан Предтеча, пророк Елисей и пророк Авдий в Севастия, където се извършвали множество чудеса и изцеления. Той казва, че там били изложени за поклонение останки на тримата светци[19]. Дали става въпрос за частици от мощите, за събрана пепел от тяхното изгаряне, или просто за поклонение на самите гробници в Севастия, без там да има наличие на мощи, е трудно да се определи, тъй като и самите текстове на блажени Иероним, както и някои от последващите свидетелства дават противоречиви сведения за обекта на поклонение. Така например Петър Дякон от манастира Монте Касино, като използва през XI век недостигнала до нас част от Пътеписа на иберийската поклонничка Егерия, която през 381-383 година прави поклонническо пътуване до Светите земи, казва, че в Севастия се покояло тялото на св. Иоан Предтеча, на пророк Елисей и на пророк Авдий[20]. Иоан Фока (последната четвърт на ХІІ век) говори за пепел от мощите на светеца, изложена за поклонение там[21], докато руският игумен Даниил (началото на ХИ век) споменава само за гроб, но не и за мощи[22]. Иоан Фока, както и поклонникът Теодорих, който петнадесет години преди Фока, през 1170 година, посещава Севастия, говорят освен за пепел от мощите на светеца и за неговата лява ръка, която била изложена за поклонение в гробницата му[23]. Оттук ръката на светеца вероятно е била пренесена в манастира „Св. Иоан Предтеча” на река Иордан. За това се споменава в един извор от 1335 година, където се казва, че лявата ръка на светеца се пазила в манастира в кипарисов кивот[24]. Интересно е, че въпреки посочения по-горе извор от 1335 година, който е потвърден от свидетелство от 1349 година[25], че лявата ръка на светеца все още се намира в манастира, имаме едно съобщение от 1323 година, според което тя била пренесена от един поклонник в град Перпинян, Франция. През 1407 година там бил свикан специален епископски събор, който да разгледа извършващите се чудеса и изцеления от ръката на св. Иоан и който потвърдил, че това действително е лявата ръка на светеца[26]. Тази реликва и до днес се съхранява в катедралния събор в Перпинян. Трябва да посочим, че тук едва ли става въпрос за фалшифициране на реликвата, а по-скоро за пренасяне част от ръката, и както обикновено се случва, частта се асоциира с цялото. Така е и с повечето от останалите части от мощите на светеца, включително и с неговата глава.

Съдбата на дясната ръка на св. Иоан Предтеча също представлява интерес за нашето изследване, тъй като още в първи век тя била отделена от тялото. В същото време в реликвария от островния манастир край Созопол има костици от ръка. Според преданието на Църквата свети апостол и евангелист Лука е този, който отделил от мощите на св. Иоан Кръстител неговата десница, с която бил кръстен Иисус Христос, и я пренесъл в Антиохия[27]. Въпреки желанието на византийците да пренесат десницата на светеца в Константинопол, особено след падането на Антиохия през VII век в ръцете на арабите, това им се удава едва в Х век по време на управлението на император Константин VII Багренородни (912-959).

Според свидетелството на Иоан Скилица един дякон на име Иов буквално откраднал ръката на св. Иоан Предтеча от Антиохия и я занесъл до Халкидон, където я посрещнал патриарх Полиевкт с множество императорски сановници и тържествено я пренесли в двореца на императора в Константинопол[28]. За това, че дясната ръка на светеца е била изложена в императорския дворец, ни съобщава и Теодор Дафнопат (Х век) в своето Паметно слово за пренасянето от Антиохия на досточтимата и честната ръка на светия славен пророк и кръстител Иоан[29]. Теодор Дафнопат в това свое слово, като разказва и за това как св. апостол Лука взел десницата на св. Иоан от Севастия и я отнесъл в Антиохия, прави и една интересна интерпретация на случая с изгорените мощи на светеца от езичниците, като пише, че тялото на св. Иоан Предтеча предварително било подменено с тялото на друг и по този начин било съхранено. Трябва да се има предвид обаче фактът, че неговите думи са твърде отдалечени хронологично от случилото се в Севастия в средата на IV век и не могат да бъдат приети за достоверни.

През XIV век дясната ръка на св. Иоан Предтеча се съхранява в манастира „Св. Богородица Перивлептос” в Константинопол, за което свидетелстват мнозина от руските поклонници като Стефан Новгородски, дякон Зосима и други[30]. Много интересно сведение за десницата на св. Иоан ни дава испанският посланик Руй Гонсалес де Клавихо, който през 1401 година посещава манастира Перивлептос и има възможност да се запознае отблизо с ръката на св. Иоан. Той казва, че тя е положена в тънък обков (реликварий) от злато, но палецът липсва[31]. Тази липса се обяснява с една легенда от времето, когато ръката е била в Антиохия. Там имало един звяр, на който езичниците принасяли човешки жертви. Местен християнин, който трябвало да даде в жертва дъщеря си, горещо се помолил пред десницата на светеца и откъснал палеца, който впоследствие хвърлил в устата на звяра и той умрял… Клавихо описва и видяна от него втора ръка на светеца в същия манастир, която обаче била само от рамото до китката на ръката, но без дланта и пръстите. Той по всяка вероятност греши, защото лявата ръка още от началото на XIII век, както вече споменахме, се намира във Франция[32].

Съдбата на десницата на светеца в общи линии след това е известна – след завоюването на Константинопол от османските турци тя влиза в съкровищницата на султаните. През 1484 година султан Баязид II я дарява на Ордена на иоанитите – рицарския орден в Родос, за да спечели благоразположението им[33]. След превземането на Родос от турците през 1523 година ръката била пренесена в Малта. В съхранилото се описание оттам се казва, че това е китката на дясната ръка и запазени на нея три пръста[34]. От Малта през 1799 година ръката е пренесена заедно с част от Кръста Господен в Русия. След Октомврийската революция според преданието десницата е пренесена първо в Естония, после в Дания и след това в Берлин[35]. Там е предадена на краля на Сърбия Александър I Караджорджевич и след различни премествания из Сърбия се установява трайно в манастира Цетине.

Същевременно в двореца Топ Капъ в Истанбул също се съхранява една десница, такава имаме и на Запад, която била изпратена от кръстоносците във Франция, след като превзели града[36]. Според боландисткия изследовател Папебрук[37] става въпрос за кост от ръката, а не за дланта с пръстите[38]. Катедралният събор в Сиена също претендира, че притежава дясната ръка на св. Иоан Предтеча. Интересното е, че на реликвария в Сиена, в който се намира десницата, има надпис на кирилица с упоменаване името на св. Сава архиепископ Сръбски, който по предание получил ръката в Никея през 1219 година[39]. В манастира Дионисиат на Света гора също се пази част от десницата на светеца, която по предание била дарена от великия драгоман на Високата порта, който тайно я взел от съкровищницата на султана[40]. Също така част от десницата на св. Иоан Предтеча се е намирала доскоро (сега е в патриаршията в Истанбул) в манастира на остров Антигони в Мраморно море[41], по предание дарена на манастира от патриарх Методий I (843-847). И в Студийския манастир[42] се е съхранявал един пръст на светеца, донесен през VI век от поклонницата Текла. Пръст от ръката на св. Иоан се пази и в катедралния събор „Св. Иоан Богослов” в Никозия (Кипър), във Ватопедския манастир на Света гора (подарен от манастира Дионисиат), в скита на св. Иоан Предтеча близо до Верия (също подарен от манастира Дионисиат), в Метеорските манастири „Варлаам” и „Св. Стефан”, в манастира „Св. Власий” в Трикала, в манастира „Свети Архангели” на остров Серифос от Цикладските острови в Гърция и други.

Особен интерес за нашето кратко изследване представлява главата на св. Иоан Предтеча, тъй като реликварият от Созопол освен костици от пръст и други части от тялото съдържа зъб и лицева кост, които също се предполага, че са на св. Иоан Предтеча. Както видяхме в началото, след отсичането на главата на светеца тялото било пренесено в Севастия, а главата останала в ръцете на Иродиада. Поради страх, че светецът може да възкръсне, Иродиада заповядала да бъде закопана тайно главата на св. Иоан. Различни предания съществуват за това къде точно и как е била закопана главата на светеца – от Иерусалим до Севастия. Според едно от тези предания, приписвано на св. Теодор Студит, по време на управлението на св. Константин Велики (306-337) двама монаси, които дошли на поклонение по Светите места, намерили главата на светеца в Иерусалим[43]. По обратния път били посрещнати от жител на Емеса (днешния град Хомс в Сирия), на когото в съня се явил св. Иоан Предтеча и му поръчал да му вземе главата от монасите. Така тази скъпоценна реликва попаднала в Емеса, където станали много чудеса и изцеления. Там обаче попаднала в ръцете на един монах, по име Евстатий, който бил арианин и който тайно използвал главата, за да прославя себе си и арианството, че уж чудесата ставали чрез него и понеже арианството е вярното изповедание. Евстатий обаче бил разкрит и трябвало да бяга от града, затова укрил главата в една пещера, където по-късно се заселили монаси и там бил основан манастир[44].

През 452 година, по времето на управлението на император Маркиан, главата на светеца била намерена от игумена на манастира Маркел, който я предал на епископа на Емеса Ураний. Епископът тържествено положил главата в манастирската църква. Това събитие, с някои различни нюанси, се е съхранило в разказа на игумена Маркел, както и в житието на преподобна Матрона от св. Симеон Метафраст[45]. Намирането на главата на св. Иоан от архимандрит Маркел влиза в календара на Византийската църква като Първо намиране главата на св. Иоан Предтеча и се празнува и до днес на 18 февруари, в това честване се подразбира и откриването на главата в Иерусалим от двамата монаси през IV век. Шест дни по-късно – 24 февруари, се празнува като Второ намиране главата на св. Иоан Предтеча тържественото полагане на светинята в манастирския храм от епископ Ураний[46].

Църковният историк Созомен (400-450) ни предлага една малко по-различна версия за произхода на празниците от изложената по-горе. Той пише, че главата на св. Иоан Предтеча е била открита в Иерусалим по времето на император Валент (364-378) от монаси, които били привърженици на ереста на Македоний. Малко след намирането на главата на Предтечата те се отправили към област Киликия в Мала Азия. Император Валент, като узнал за откритието им, заповядал да занесат главата в Константинопол. Това обаче не могло да се осъществи, защото по чудесен начин колесницата спряла в едно село близо до Халкидон[47] и не искала да продължи. Главата била оставена в село Косилао и едва след време император Теодосий I Велики (379-395), който дошъл специално в селото, успял да я вземе и пренесе в Константинопол[48].

Според Дюканж този интересен разказ за събитията около откриването и пренасянето главата на св. Иоан Предтеча на Созомен не отговаря на истината, защото нито един синаксар или менологий не говорят за главата на св. Иоан в Константинопол в този период[49]. Нещо повече, по времето на Юстиниан I (527-565) била наново въздигната църквата на св. Иоан Предтеча в Евдом(он) – Константинопол и за освещаването ѝ била пренесена главата на св. Иоан Предтеча от Емеса, а след това отново върната там. За това ни съобщава в своето слово Теодор Дафнопат[50]. В Емеса главата на св. Иоан Предтеча се намирала в църквата на манастира Спилеон до 761 година. След това е пренесена в специално построен в града храм на името на св. Иоан. Теофан Изповедник ни съобщава, че през 810 година (времето, когато пише своята Хронография) главата на светеца все още се е намирала в този храм в Емеса[51]. Има сведения, че от Емеса за кратко главата на светеца е била пренесена в Комана и скрита поради иконоборството. След победата на иконопочитанието, по времето на управлението на император Михаил III (842-867) и неговата майка св. Теодора, на патриарх Игнатий Константинополски във видение му било указано къде е скрита главата на св. Иоан. Той изпратил хора на указаното място и те я открили. Това се случило в 843 година. Главата била тържествено пренесена в Константинопол в църквата на императорския дворец. За това свидетелства едно слово, което се приписва на св. Теодор Студит[52]. Това е Третото откриване главата на св. Иоан Предтеча и се празнува от Православната църква на 25 май, деня, в който главата на светеца е тържествено пренесена в Константинопол. До този момент главата на св. Иоан е била с ненарушена цялост. Едва след това трето нейно намиране, по време на управлението на император Константин IX Мономах (1042-1055), тя е разделена на две или седем части (според различните версии[53]). Лицевата част от главата на светеца се е намирала в църквата на Св. Богородица във Влахерна[54], горната част от черепа – в Студийския манастир, където също се пазели кости на св. Иоан, негов зъб и части от пръстите или негов пръст[55]. След превземането и разграбването на Константинопол от кръстоносците части от главата на св. Иоан Кръстител се изпращат в Западна Европа, където се съхраняват и до днес. Особен интерес за нас представлява град Амиен (Франция), където през 1206 година от Константинопол е изпратена и до днес се съхранява лицевата част от главата на светеца, която продължава да извършва множество чудеса[56]. Също така в Париж, Мюнхен, Рим, Венеция, Лион, в музея Топ Капъ в Истанбул, в атонските манастири Хилендар, Дохиар, Ставроникита и други[57].

Нека сега се върнем към реликвария от Созопол. Според археолози и изкуствоведи той е датиран в периода V-VI век[58]. От изворовия материал видяхме, че до ХІ век главата на св. Иоан Предтеча е запазена в цялост. В нашето изложение споменахме, че в реликвария са открити девет частици от кости, три от животни и шест от мощи на светец. Между тях има зъб и част от лицева кост, за които се приема, че са на св. Иоан Кръстител. Филосторгий в своята „Църковна история” ни е оставил едно важно и подробно описание на събитията в Севастия от 361-362 година, а именно как точно езичниците са разрушили гробницата на св. Иоан Предтеча, както и тази на св. пророк Елисей. Разпръснали, а след това смесили мощите на двамата и към тях прибавили животински кости… Като изхождаме от това важно свидетел¬ство и датировката на реликвария от Созопол, считаме, че в него може би са пренесени именно част от оцелелите мощи на двамата светци, съгласно описаните събития в Севастия по времето на Юлиан Отстъпник. Само така можем да обясним и наличието на животински кости в реликвария. Най-вероятно откритите зъб и лицева кост принадлежат не на св. Иоан Предтеча, а именно на св. пророк Елисей поради основанията, които вече посочихме[59]. В допълнение на това ще повторим, че в град Амиен, Франция, се пази цялата лицева част на светеца (древността ѝ е доказана и няма съмнение за автентичността ѝ) и въпреки че е трудно да се прецени с точност – поради формата на реликвария, изглежда, че от нея не липсват никакви части[60]. Частиците, от които бе извлечен материалът за въглеродния и ДНК анализи, също показаха принадлежност на човек, живял по времето на Христа, с което се подкрепя хипотезата, че става дума за мощи на св. Иоан Кръстител.

Считаме, че изворите, които свидетелстват за съвместно съхранение на мощите на св. Иоан Предтеча и пророк Елисей, ни дават немалко основание да твърдим, че в реликвария от островния манастир край Созопол се пазят мощи от тези двама големи старозаветни пророци. Сега, когато ще се чества петгодишнината от откриването на реликвария, с още по-голяма увереност можем да кажем: „Благословен Бог наш, Който ни дарува със Своята велика милост, като ни даде за утеха и радост в тези трудни времена мощите на двама велики светци и чудотворци – св. Иоан Кръстител и св. пророк Елисей”.

_________________________

*Източник – http://www.hkultura.com. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Виж например: Захариева, М., Мощите на св. Иоан Кръстител. – Българи, бр. 3-4, 2010, с. 44.

[2]. Човешките костици, открити в реликвария, са съответно части от: метакарпална кост (част от пръст на дяс¬на ръка), глезенна кост, лъчевата кост, черепно-лицева кост, кътник, и ребро. Материал за въглеродния анализ беше извлечен само от една от костиците – метакарпалната. Вж.: Brooke, Ch., Bring me the knuckle of John the Baptist: Scientists claim ‘positive’ tests on 1st century relics which are from one man, from the right place and right time. – „Mail Online“, 15 June, 2012. http://www.dailymail.co.uk/news/article-2159578/John-Baptist-bones- theory-Scientists-claim-positive-tests-1st-century-relics.html, достъп 27.03.2015. На ДНК тест бяха подложени 3 частици от мощите: Вж.: Bones in Bulgaria may be of John the Baptist: study http://phys.org/news/2012-06-bones- bulgaria-john-baptist.html (достъп 25.03.2015).

[3]. Нито един от изворите не дава точната дата на случилото се, но на базата на сравнения с други важни съ¬бития от историята, както и на текстовете от Матей 14:1-12; Марк 6:14-27 и Лука 9:9, се предполага, че това се е случило 28-29 година след Христа. Църквата както на Изток, така и на Запад вероятно още от V-VI век отбелязва със строг пост на 29 август това събитие. Що се отнася до годината, в която св. Иоан Предтеча е хвърлен в тъмница, пак условно се приема, че това е станало в 27 година след Христа (Матей 4:12; Марк 1:4).

[4]. Rufini Aquileiensis Presbyteri, Historiae Ecclesisticae, II, 28, PL 21, 536.

[5]. Ibid.

[6]. Ibid.

[7]. Eusebii Hieronymi, Commentariorum in Michaeam prophetam, PL 25, 1156.

[8]. Flavius Josephus, Antiquities, XVIII, 5, 2. Flavius Josephus, The complete work of Josephus. Complete and Unabridged (transl. W. Whiston), 1981; Ευσεβίου Καισαρείας, Εκκλησιαστική Ιστορία, PG 20, 116. Виж също: Dumergue, E., Machaerus, the Prison-house of John the Baptist: Its Geographical and Biblica/Locality Identified, London, 1875; Dyer, Ch., G. Hatteberg, The new Christian traveler’s guide to the Holy land, Chicago, 2006, p. 206.

[9]. Du Cange,Traite historique du chef de S. Jean-Baptiste. Paris, 1665, p.171-172;

[10]. Philostorgius, Hist. eccl. VII 4. Philostorgius, Church history (transl. and notes Ph. Amidon), Atlanta, 1994, p. 92¬-93.

[11]. Ibid.

[12]. Νικηφόρου Καλλίστου του ανθοπούλου, Εκκλησιαστική Ιστορία, PG 146, 476.

[13]. Theodoretus, Cyrensis episcopus, Historia Ecclesiastica, PG 82, 1092; Χρονικόν Πασχάλιον, PG 92, 740

[14]. Rufini, op. cit., II 28, PL 21, 536. Виж също: Reynolds, H. John the Baptist, London, 1874, р. 478. През 396 г. император Теодосий построил в Александрия храм, в който пепелта от мощите и останалите частици от тях, дадени на св. Атанасий, били изложени.

[15]. Sivan, H., Palestine in Late Antiquity, Oxford, 2008, p. 102-103

[16]. Reynolds, H., op. cit., р.478.

[17]. Regesta regni Hierosolymitani (1097-1291) (ed. R. Roehricht), Oeniponti: Libraria Academica Wagneriana, 1893, № 235.

[18]. Pringle, D., The Churches of the Crusader Kingdom of Jerusalem: A Corpus, Cambridge, 1998. Vol. 2, p. 285.

[19]. Eusebii Hieronymi, Epistolae 108.13, PL 22, 889; Ерistolae 46. 12, PL 22, 491.

[20]. Petri Diaconi, Ejusdem liber de locis sanctis, PL 173, 1128.

[21]. Иоанна Фоки, Сказание вкратце о городах и странах от Антиохии до Иерусалима, также Сирии, Финикии и о св. местах Палестины конца XII в. – Православный Палестинский Сборникь, СПб, 1889. т. 8. Вып.2, с. 39-40.

[22]. Житие и хожение Данила игумена 1106-1107 г. – Православный Палестинский Сборникь, СПб., 1885, Вып. 3 и 9, с. 96

[23]. Иоанна Фоки, Сказание вкратце…с. 39-40; Theodoricus, Libelus de locis sanctis. – In: Itinera Hierosolymitana Crucesignatorum. Temporare Regnum Francorum 1100 -1087. (ed. Sabino de Sandoli), Jerusalem, 1980, Vol. 2, p. 374

[24]. Roеhright, R., Le pèlerinage du moine augustin Jacques de Vérone (1335). – Revue de l’Orient latin, 1895, Vol. 3, p. 211

[25]. Става въпрос за свидетелството на Стефан Новгородски. Виж: Majeska G., Russian Travelers to Constantinople in the 14th and 15th Cent., Washington, 1984, p. 45

[26]. Kalavrezu, I., Helping Hands for the Empire: Imperial Ceremonies and the Cult of Relics at the Byzantine Court. – In: Byzantine court culture from 829 to 1204 (ed. Henry Macuire), Washington, 1997, p. 69 и сл. и специално бел. № 67; Acta Sanctorum, Junii, t. IV, p. 773-776.

[27]. Smith, T., Alberto Aringhieri and the chapel of saint John the Baptist: Patronage, Politics, and the Cult of Relics in Renaissance Siena, Florida, 2002, p. 171

[28]. Ioannis Scylitzae, Synopsis Historiarum (ed. I. Thurn), CFHB, vol.5, Berlin, 1973, XI,14, p.245,

[29]. Словото на Теодор Дафнопат се е запазило в един кодекс на манастира Пантократор на Св. гора. Виж: Θεόδωρος ο Δαφνοπάτης και Ασηκρήτης, Ι. Μ. Παντοκράτορος, Κώδ. 6, Λόγος ΚΔ΄, φυλ. 100-106. Виж също: Латышев, В., Две речи Феодора Дафнопата. – Православный Палестинский Сборник, вып. 59, СПб, 1910.

[30]. Majeska, G., Russian travelers… p.278.

[31]. Bruun, P. Constantinople, ses sanctuaries et ses reliques au commencement du XV siede: Fragment de l’Itinerario de Clavijo, Odessa, 1885, p. Виж по-подробно: Kalavrezu, I. Helping Hands… р.69 и особено бел. 67.

[32]. Ibid.

[33]. Kalavrezu, I., Helping Hands…, p. 68-69.

[34]. Abela, G., Della descrittione di Malta Isole nel Mare Siciliano con le sue antichità, ed altre notitie, Malta, 1647.

[35]. По-подробно за странстването на ръката на св. Иоан от Истанбул до Родос през Малта и Русия до Цетине виж: Sinkevic, I., Afterlife of the Rhodes hand of St. John the Baptist. – In: Byzantine images and their afterlives. Essays in honor of Annemarie Weyl Carr. (ed. L. Jones), Surrey-Burlington, 2014, p. 125-144.

[36]. Andrea, A., Contemporary Sources for the 4th Crusade, Boston, 2000, p. 236

[37]. Даниел ван Папебрук (+ 1714 година), един от основателите на ордена на боландистите (по името на Йоан Боланд, +1665 г. ), векове наред изследващи житията на светците в християнството.

[38]. Acta Sanctorum…, p. 768-770.

[39]. Бачич, А., О десници св. Ивана Крестителя са старосрпским натписом у Сиени, ПКJИФ, 1929, 9, с. 71-82

[40]. Порфирий Успенский, еп., Первое путешествие в Афонские монастыри и скиты архимандрита, нине епископа Порфирия (Успенского), Москва, 2006, с. 490-491

[41]. Това е един от Принцовите острови, турското му име днес е Бургаз-ада. Вероятно става дума за манастира „Преображение Господне“, наричан обикновено Теокорифоту, или може би и за храма „Св. Иоан Предтеча“ в селището на острова.

[42]. Исторически манастир в Константинопол, основан през V век при император Лъв І от византийския велможа Иоан Студий и посветен на св. Иоан Кръстител.

[43]. Du Cange, Traité historique…, p. 234.

[44]. Ibid. p. 208-215.

[45]. Symeonis Logothetae, Vita S. Matronae, Mensis November, PG 116, 933-934; Acta Sanctorum…, p. 724-728.

[46]. Днес повечето Православни църкви празнуват Първото и Второто намиране честната глава на св. Иоан Предтеча заедно, в един ден – 24 февруари.

[47]. На азиатския бряг, в южния край на Босфора, сега квартал на Истанбул с име Кадъкьой.

[48]. Виж по-подробно: Sozomenus, Historia Ecclesistica, VII, 21. PG 67, 1481-1484.

[49]. Du Cange,Traité historique…, p. 13, 31.

[50]. Ι. Μ. Παντοκράτορος, Κώδ. 6, Λόγος ΚΔ, φυλ. 100-106; Латышев, В., Две речи Феодора Дафнопата. – Православный Палестинский Сборник, вып. 59, СПб, 1910, с. LXI—LXIII.

[51]. Theophanes, Chron. 431; The Chronicle of Theophanes (trans. H.Turtledove), Philadelphia, 1982, p. 120

[52]. Acta Sanctorum…, p. 734-735.

[53]. Виж: Majeska G., Russian Travelers…, p. 278; Kalavrezu, I., Helping Hands…, p. 68.

[54]. Исторически храм край западната стена на Константинопол, недалече от брега на Златния рог. Свързва се с празника Покров на Св. Богородица.

[55]. За това свидетелства през 1200 година Антоний Новгородски, както и Анонимът на Меркати. По-подробно виж: Описание святынь Константинополя в латинской рукописи ХІІ в (перев. и ком. Л. Санчес). – В: Чудотворная икона в Византии и Древней Руси, Москва, 1996, с. 436-463.

[56]. Male, E., Religious art in France of the thirteenth century, New York, 1913, p. 318-319.

[57]. За различни части от главата на св. Иоан Предтеча, както и за други части от тялото му, пръснати по света, виж например: Kalavrezu, I., Helping Hands…, p. 67-79; Calvin, J., A treatise on relics, Edinburgh, 1854, p. 256-259; Folda, J., Crusader art in the Holy Land. From the third Crusade to the Fall of Acre 1187-1291, Cambridge, 2005, Масалитин, М., Неизвестная история главы Крестителя Господня Иоанна. http://www.pravoslavie.ru/put/1635.htm (достъп 30.03.2015).

[58]. Виж по-подробно както за реликвария, така и за съдържанието му: Попконстантинов, К., Средновековен манастир „Св. Иоан Предтеча” на остров „Св. Иван”, Созопол – В: Археологически открития и разкопки за 2010 година, София, 2011, с. 500-504.

[59]. Съществува подобен случай на открит реликварий, който съдържа мощите и на двамата светци – св. Иоан и св. Елисей. През 1976 година при ремонтни работи в църквата „Св. Макарий” на едноименния коптски манастир в Египет е открит реликварий с мощите на двамата. За това безспорно свидетелства и ръкопис от манастира от ХІ век, когато вероятно мощите са укрити. Виж: Kamil, J., Christianity in the land of Pharaohs, The Coptic Orthodox Church, London, 2002, p. 49-50.

[60]. В интерес на истината, трябва да посочим, че има изказано съмнение, но подчертаваме, без да е правено изследване, че липсва част от челюстта на мощите, съхранявани в Амиен. Виж: Ofenbach, Е., Sulle orme dei santi a Roma,Vatican City, 2003, р. 75.

Изображение – авторът Венцислав Каравълчев. Източник – google.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-5Gu

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s