Архимандрит Серафим (Алексиев)
Увод
Молитвата е съкровен разговор на душата с Бога. В нейните вопли и въздишки, просби и славословия, възторзи и благодарствени излияния е скрит пулсът на духовния живот. Благодарение на нея ние можем да влизаме в общение с Бога не само ежедневно, но и ежеминутно и да изпросваме благодатна помощ както за телесните, тъй и за духовните си нужди.
По думите на св. Исаак Сирин, молитвата е ”прибежище за търсещите помощ, извор на спасението, съкровище на упованието, пристанище, избавящо от буря, светлина за пребъдващите в мрак, опора за немощните, закрила във време на изкушения, стрела против враговете – демони[1]”
Кой може да пише за молитвата освен онзи, който добре я познава? А кой я познава добре, ако не онзи, който истински се моли? Молитвата не е някакъв външен предмет, та да може да се опише само въз основа на наблюдения отстрани. Тя е най-съкровено изживяване, потаено в дълбочините на сърцето. А сърцето е нещо дълбоко (Псалом 63:7 – по славянския превод). Ако молитвата има и външни изяви, те не са нейна неотемлема принадлежност. Тя може и без тях. Съществуват външни молитви, които, носейки видимите белези на молитва, нямат нищо общо с истинското Богообщение.
Най-дълбоко, най-истинско общуване с Бога са имали светците. Техните сърца са горели в най-пламенни молитви. Те са знаели как трябва да се беседва с Бога и затова са написали най-добрите наставления за молитвата. От тях са ни оставени и най-хубавите образци на православни благодатни молитви за разни случаи в живота, които и ние днес можем прекрасно да използваме в нашия личен молитвен живот.
Отец Иоан Кронщадски, този велик пастир и съвременен светец на Руската света православна църква, пише, че Сам Бог е научил ”нашите Богоносни Отци чрез Своя Дух какво да казват на Господа при богослужението, при извършването на тайнствата и при разните случаи и обстоятелства в човешкия живот, изискващи молитва, привличаща небесното благословение[2]”.
Св. отци са онези, които са дали отговор на въпросите, вълнуващи и днес вярващия християнин, а именно как трябва човек да се моли, за да бъде чут, и какво трябва той да иска от Бога, за да го получи, и то с полза за душата си. Ние, затъналите в грехове и немощи слаби човеци, не би трябвало дори и да помисляме, че можем сами да се справим с тия въпроси. Защото, дори и да имаме молитвена практика, нищо не гарантира нейната правилност при нашата обърканост и недуховност. Елементарно правило е да не вършим нищо, отнасящо се до духовния ни живот, без да се съветваме с опитни и мъдри духовни хора. А молитвата има най-пряко отношение към спасението на душата. Тя е средоточието на духовния живот. Допустимо ли е в тази област да минем без ръководство?
Много и различни страсти владеят човешките души. Най-разнообразни и най-противоречиви желания вълнуват човешките сърца. Най-различни убеждения пълнят човешките глави. Ако трябваше всеки един от нас, с присъщата му неопитност и греховна обърканост, да си разрешава сам въпроса за молитвата, можем да си представим колко пъстри осветления и противоречиви раз- решения би получил той! От мрака на греховността не може да се очаква да бликнат лъчи на просветление в такава възвишена духовна област. Но това би значело грешниците да загубят всяка надежда, че някога ще се научат на истинска молитва. А между това тъкмо на грешниците е най-необходимо да се молят. Тогава? Слава Богу, че имаме благодатни учители на молитвата в лицето на св. отци. Те умеели да се молят истински, духовно, богоугодно. Те знаели какво да просят от Бога и как да го просят. Постигнатата от тях святост, този най-ценен плод на молитвените трудове, е неоспоримото доказателство за високото качество на тяхната молитва. Те могат да научат и нас, грешните, как да се молим.
Тук дължим да направим едно важно предупреждение. Ако се залавяме с високоотговорната задача да пишем за молитвата, ние не дръзваме да мислим, че можем да станем учители по молитва и да напишем нещо полезно за другите въз основа на своя собствен опит, защото ние сами не знаем да се молим както трябва (Римляни 8:26). А онзи, който не знае, не бива да поучава другите. Защото ”ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата” (Матей 15:14). Ние помним и предупреждението на св. апостол Иаков, който пише: ”Братя мои, недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, защото ние всички много грешим” (Иаков 3:1-2).
Мисълта за нашата негодност в молитвата решително ни възпира да поучаваме другите. Но същата тази мисъл за лична негодност ни подтикна да се занимаем сами за себе си с въпроса за молитвата, да научим от св. отци що е истинска молитва, да узнаем от творенията и житията им как те са се молели и какви наставления за молитвата са ни оставили. В процеса на тези занимания се натъкнахме на извънредно полезни мисли и въодушевяващи съвети. Божиите угодници са написали въз основа на своя благодатен духовен опит прекрасни наставления за молитвата и са ни ги завещали, заедно с молитвените си въздишки и сълзи, като драгоценни съкровища за сърцето, търсещо Богообщение. Ето тези прекрасни наставления ние събрахме за себе си, за свое поучение и назидание, помнейки често внушаваната в тях мисъл, че без правилно извършвана молитва няма нито правилен духовен живот, нито напредък в него, нито спасение в Бога. Наученото ние се осмеляваме да споделим с ревнителите на молитвата, като предоставяме на св. отци честта да бъдат учители, а сами с радост се поставяме в редицата на техните ученици.
Нашата задача, улеснена от наличния богат и скъпоценен духовен материал, се състоеше предимно в това да съберем този материал, да го систематизираме и подредим в един логичен план и да го изложим по възможност най-ясно и достъпно, та да можем да се ползваме всякога от него, както самите ние, така и жадуващите за молитва братя и сестри в Господа.
Не всички християни еднакво ценят молитвата. Едни без нея не могат, други я подценяват, а трети – срамно е да се признае съвсем я отричат! Да не говорим пък за онова голямо множество християни, които неправилно се молят и не знаят какво да просят.
Всичко това налага да се обръщаме, със загриженост за своето спасение, към благодатното ръководство на св. отци, които ще ни подпомогнат да поправим досегашния си неправилен начин на молене. Като ни научат как да беседваме с Бога, те ще дадат светлина на умовете ни да разберем какво да просим и ще ни насърчат да се упражняваме в молитвата като в най-угодно Богу занимание, от чийто напредък зависи напредването ни във всички други добродетели.
Иска ни се да завършим увода си с прекрасните думи на приснопаметния отец схиархимандрит Паисий Величковски: “Бидейки прах и пепел – пише той в предговора на своето съчинение “Главы объ умной молитве“, – прекланям мислено коленете на моето сърце пред недостъпното величие на Твоята Божествена слава, всесладчайши мой Иисусе, и Те моля, Единородни Сине и Слове Божий, Сияние на славата и Образ на Отеческата Ипостас, – просвети моя помрачен ум и мисъл и дай Твоята благодат на моята окаяна душа, та да послужи този мой труд за слава на Твоето Пресвято име и за полза на онези, които искат чрез умствено и свещено извършване на молитвата духовно да се привързват към Тебе, нашия Бог, и Тебе, безценния Бисер, да носят непрекъснато в душите и сърцата си; (да послужи той) и за изправление на ония, които поради своето крайно невежество дръзват да похулят това Божествено занимание[3]”.
Припомняйки тези заветни думи, ние призоваваме на помощ, в нашия стремеж да се научим на истинска молитва, всички св. отци, всички безплътни св. сили, св. небесна Майка Богородица, а най-вече Бога Отца, Господа Иисуса Христа и Светия Дух, ходатайстващ за нас ”с неизказани въздишки’’ (Римляни 8:26).
”Господи, научи ни да се молим!” (Лука 11:1).
(Към първа глава (Що е молитвата?)
Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. 