”Блажени кротките, защото те ще наследят земята” (Матей 5:5)
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Възлюблени,
След грехопадението в душата на човека са се загнездили много страсти, които разстройват живота му, тровят земните му дни, причиняват му страдания и го водят след зле изминатия в грехове житейски път към вечна гибел зад гроба. Нашият Спасител дойде, за да излекува заразената от страсти човешка душа и да я избави от вечни страдания. Той ни научи, че всеки грях причинява мъка и че, за да избегнем страданията, трябва да отсечем техния корен – страстта.
Блаженствата посочват противоположното на страстите – добродетелите; те внасят радост в сърцата на онези, що се стремят да живеят съобразно с Божията воля.
Да разгледаме третото блаженство и да видим в що се състои то и каква радост носи на онезии, които се стараят да го следват в живота си.
”Блажени кротките, защото те ще наследят земята”.
Характеристика на кротостта
Кои хора могат да бъдат наречени кротки? Това са безспорно хората, които не се отдават на гняв, избягват бурите на душевните смущения, обичат тихото настроение на мира. Кротките люде не желаят никого да дразнят, предизвикват или сърдят. Ако се случи такова нещо, те бързат с кроткия си нрав да утешат ближния и да го успокоят. Кротките не само никого не дразнят, но и сами не се дразнят, или по-право жадуват да победят всяка раздразнителност в себе си, за да имат всякога мир в душите си.
Кротостта не е овчедушие или проява на слаб характер, а велико, но скрито мъжество, което е в състояние да понесе спокойно и най-тежката обида, без да се разгневи. Кроткият е непременно търпелив. А търпението е свойство не на слабите, а на силните души. Кроткият не е страхлив, а смел и великодушен. Той понася с радост лично нанесените му обиди, но когато вижда, че обиждат други, смело и достойно се застъпва за тях. Кой е бил по-кротък от нашия Спасител Иисус Христос? Той е образец на кротостта! Сам Той ни поучва да вземем пример от Неговата кротост с думите: ”Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце” (Матей 11:29). Но ето, когато виждал неправдите в живота, Той ги бичувал. Като наблюдавал лошото поведение на книжниците и фарисеите, Той ги изобличавал, та дано по този начин ги сепне и спаси! Той проявявал строгост към тях, но от грижа за тях.
Св. Иоан Златоуст прекрасно разсъждава: ”Да бъдеш строг, още не значи да бъдеш суров и да щадиш, не значи да бъдеш кротък. Кротък е този, който може да понася нанесените нему лично оскърбления, но който може и да защищава несправедливо обидените и да въстава срещу обиждащите. Напротив, който не е такъв, той е безгрижен, сънлив, подобен на мъртвия, но не и кротък, не и скромен”.
Св. Иоан Милостиви, Александрийски патриарх, се отличавал с голяма кротост. Той търпял много пъти обиди от своя собствен дякон и никога не отмъщавал за лично нему нанесени оскърбления. Но щом веднъж чул, че някой си християнин се отнасял зле със своите слуги, повикал го и взел да го съветва: ”Сине мой… ти постъпваш жестоко с твоите прислужници. Но аз те моля, не давай простор на гнева си! Бог ни ги е дал, не за да ги бием, а за да ни служат, а може би не и за това, а за да ги храним с туй, което Господ ни е подарил. Твоят слуга не е ли във всичко подобен на тебе? И той е създаден по образ и подобие Божие… Послушай светоносния учител Павел: ”Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободен;… защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Галатяни 3:27-28). А ако сме равни в Христа, то и помежду си трябва да бъдем равни. Христос затова прие образ на раб, за да ни научи да не се гордеем против нашите роби… Ние сме дали злато, за да поставим в робство този, който заедно с нас е почетен и купен с Божествената Господня кръв! За него е небето, за него е земята, за него са звездите, за него е слънцето, за него е морето… За него Христос се е разпънал и е претърпял всичко останало. Как ти унижаваш тогова, когото Бог така е почел? Биеш го без милост, като че нямаш същата природа, както и той! Кажи, би ли искал ти Бог да те наказва веднага подир всяко твое провинение? Разбира се, не!”
Ето тъй кроткият в личния си живот Александрийски патриарх се е застъпвал за онеправданите! Приведеният пример красноречиво доказва, че кротостта не е безволие, бездействие, а дивно равновесие на духовните сили, които се изразяват ту в безропотно носене личните злочестини в живота, ту в търпение на оскърбленията от ближните, ту в защита на слабите и онеправданите.
Кой е истински кротък, може да се провери най-добре при изкушение. Ако някого тежко оскърбят, а той не отговори с оскърбление, не помисли за отмъщение, а всичко предостави на Бога, той е кротък. Отец Иоан Кронщадски казва: ”Кроткият човек никога не въздава на злото със зло, на обидата с обида, не се сърди, не издига в гняв глас против съгрешаващите и обиждащите; … кога го хулят, не отвръща с хули, кога страда и търпи напасти от другите, не заплашва с отмъщение, но предоставя това на Праведния Съдия (1 Петр. 2:23). Ето величественият образ на кротостта!… Ние се наричаме овци от словесното Христово стадо. Защо? Защото овцата е кротка, незлобива, търпелива. Такива трябва да бъдем и ние. Само онези от нас принадлежат към Христовото стадо, които са кротки и незлобиви като агнета; онези, обаче, които нямат Христовия дух, Неговата кротост и незлобие, не са Негови. ”Ако някой няма духа на Христа, той не е Христов” (Римляни 8:9). На страшния съд само овцете ще стоят от дясната страна на Съдията, а бодливите кози – от лявата: овцете ще бъдат въведени в рая, а козите ще бъдат пратени в геената”.
Степени на кротостта
Никоя християнска добродетел не се придобива изведнъж. Тя трябва постепенно да се завоюва с лични усилия на волята и с помощта на Божията благодат. Също и кротостта не се дава даром на човека. Той трябва да се стреми да я придобие. А ще я придобие, като знае отде да започне да я овладява.
Св. Иоан Лествичник говори: ”Началото на кротостта е мълчанието на устата при смут в сърцето”. Това значи: ако си гневлив, ако лесно избухваш и искаш да придобиеш кротост, то, когато те предизвикат и оскърбяват, макар и сърцето ти да кипи от гняв и възмущение, употреби всички сили на волята си, да не отговориш на оскърбленията с оскърбления, но преглътни обидата и замълчи! Ако проговориш, свършено е с кротостта ти! Непременно гневът ще завладее цялото ти сърце, потоци от гневни думи ще избликнат от отворената ти уста и ти, вместо да угасиш огъня, ще налееш масло в него. А ако замълчиш, ще направиш решителна стъпка към придобиването на това ценно качество – кротостта. Вярно е, че първия миг много ще ти бъде мъчително да сдържиш кипналия в душата ти гняв. Но отпосле, като отмине бурята, такъв мир ще се разлее в сърцето ти, че ти ще почувстваш райска радост. Злобата ражда злоба, а кроткият прекратява зловещия триумф на злобата в света, като пресича победоносното ѝ разпространяване, недопускайки да завладее сърцето му”.
Средата на кротостта, по думите на св. Иоан Лествичник, е безмълвието на помислите при крайно душевно смущение. След като човек е стигнал дотам да обуздава езика си при раздразняване на сърцето си, тоест да не отговаря на оскърблението с оскърбление, той трябва да държи здраво тази придобита позиция, да не я напуща и да се старае да постигне нови завоевания. Следващата победа, към която той трябва да се стреми, е не само с устата си да мълчи, но да привежда и помислите си към мълчание. При първата степен на кротостта човек е оскърбен, но не издава това с външното си поведение. Той е победил външната изява на гнева, но не и вътрешния гневен смут в душата. А при втората степен на кротостта той трябва да се старае да удържа и помислите си от гняв, тоест да обуздава гнева и в сърцето си, а не само в устата си, и да не си казва на ума: Защо ме оскърбяват? Какво право имат да ме обиждат? Защото тъй ще поддържа той гнева в себе си. Как може да стане това изтикване на гнева и от сърцето? Като си помисли човек, смирявайки се вътрешно, че той е заслужил това оскърбление със своите явни и тайни грехове и като си представи, че заради претърпяната обида Бог ще му прости много негови беззакония. Нали така е разсъждавал и Псалмопевецът, молейки се на Господа: ”Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове! Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят! Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам.” (Псалом 24:18-20).
Краят и съвършенството на кротостта, според св. Иоан Лествичник, е непоколебимото душевно спокойствие при поривистото дихание на нападащите нечисти страсти и външни изкушения. Това значи, че съвършенство в кротостта е достигнал онзи, който не само е прогонил гнева от помислите си, но и при най-развихрени нападки отвън, без сам да е дал повод, запазва душевното си спокойствие, не се смущава ни от нападките, ни от неправдите, които му се нанасят, а всичко прощава. Душата на такъв кротък човек е като твърда скала посред вълнуващо се море.
Такава кротост е имал св. архидякон Стефан, който под градушката от тежки камъни, хвърляни със зверска злоба срещу него, се е молел за мъчителите си: ”Господи, не зачитай им тоя грях!” (Деяния апостолски 7:60). Такава кротост са имали светите Божии угодници, които дотолкова са обиквали смирението, че са предпочитали да ги бият, унижават и оскърбяват, вместо да ги хвалят и почитат. И, когато са бивали несправедливо обвинявани или наказвани, те се радвали духом, понасяйки с ангелска кротост гаврите и подигравките.
Такава кротост е имала между многото други мъченици и св. девица Фавста, която на 13-годишна възраст приела мъченически венец за Христа. За нейната твърдост във вярата императорът я предал в ръцете на жестокия мьчител Максим, като му заповядал да приложи всички най-ужасни мъчения над нея. А какво направила тя? Изтезавана, благодаряла на Бога и кротко се молела за своя мъчител, казвайки: ”Моля Те, Господи, обикни Максима, просвети го във вярата и го утвърди в Твоя страх!” Тази кротка молитва така поразила мъчителя, че каменното му сърце омекнало и той в умиление извикал: ”О, Ти, Помощниче и Покровителю на невинната девица! Яви и над мене, недостойния, Своята благодат и ме направи Свой раб!” Той повярвал в Христа и заедно със света Фавста се увенчал с мъченически венец.
Кротостта е отличителна черта на християнина
В първите векове езичниците познавали християните по кротостта им. Всички светци са имали между многото скъпоценни камъни, украсяващи венеца на тяхната святост, обезателно и чудната кротост, ангелското незлобие, невъзмутимото мирно настроение на душата.
Разказва се за св. Ефрем Сирин, че той бил много кротък. Веднъж неговият ученик, който му приготовлявал храната, като я носел към килията на наставника си, изпуснал съда на земята; при това и храната се разсипала, и съдът се счупил. Ужасèн от провинението си, ученикът не знаел какво да прави. Но кроткият светец, като узнал за случилото се, без да каже нито една укорна дума на ученика си, му рекъл, успокоявайки го: ”Не скърби, сине мой! Ако храната не пожела да дойде при нас, ние ще отидем при нея!” И действително, той дошъл при счупения съд и започнал да събира от земята, каквото можело да се вземе.
За друг пък незлобив старец се разказва следното: Веднъж дошли в пустинната му колибка разбойници и му рекли, че имат намерение да вземат всичко, що се намира в килията му. Старецът-монах, който бил въплъщение на кротостта, спокойно им отговорил: ”Вземете, деца, всичко каквото ви хареса”. Те ограбили скромното жилище на монаха и си тръгнали. Старецът забелязал, че те са забравили да вземат и торбата му, грабнал я, затичал се подир тях и им завикал: ”Деца, вземете и това, което сте забравили в моята килия”. Те били поразени от незлобието на стареца, върнали му всички ограбени вещи, разкаяли се и казвали един на друг: ”Наистина, този е Божи човек!”
Силата на кротостта
Кротостта има голяма сила. Тя укротява бурите на гнева. Тя ражда в сърцето Божествен мир. Тя завладява без оръжие душите. Тя може да укроти и най-жестокосърдечния човек.
През V век Италия била нападната от ордите на хунския вожд Атила. Той се появил от Азия, прегазил като ураган цяла Европа, унищожил много цветущи страни, избил стотици хиляди люде, опожарил около петстотин града и ето наближавал вече и до град Рим. Всички знаели колко е той жесток и неумолим и основателно се плашели от него. Сам той наричал себе си бич Божи и казвал: ”Дето мине конят ми, трева не никне”.
Когато жителите на Рим узнали приближаването му, в ужас се разбягали, опразвайки града. В това време архиепископ на град Рим бил папа Лъв. Той бил свет старец, отличавал се както със своята дивна праведност, тъй и със своята ангелска кротост. Неговата кротост била не страх, а мъжество. Когато всички побегнали панически пред Атила, той единствен излязъл със спокойствие да посрещне непобедимия завоевател и кротко му казал: ”Атила, ти победи цялата вселена. Сега ние те молим: победи себе си! Не разрушавай нашия град! Пощади ни!”
Думите на св. Лъв били тъй убедителни и кротки, че смекчили жестокия варварин. Атила казал на светия Божи служител: ”Твоите слова трогнаха моето сърце. Който и да си ти, човек или ангел, знай: Рим дължи на тебе своето спасение! Старче, ти в една минута с няколко думи направи повече, отколкото всички многобройни войски, които воюваха срещу мене. Аз се признавам победен!”
Възлюблени, и днес кротостта може да бъде голяма сила в нашия личен живот. С добра дума, с незлобива молба, с кротка усмивка може да се постигне много повече, отколкото с гняв. Опитайте вие, майките, с кротост да се отнасяте към своите съпрузи и деца, и ще видите, че работите у вас ще тръгнат много по-добре, отколкото при постоянните ваши кавги, взаимни обиди, раздори и гняв. Кротостта има вълшебен ключ в ръцете си, който може да отключи и най-закоравелите сърца. Опитвайте вие, мъжете, с кротост да поговорите върху спорните въпроси с вашите съседи или с вашите познати, които враждуват против вас, и ще се убедите, че вашата кротост и неприятелите ви ще превърне в приятели. Опитвайте вие, децата, с кротост да си отстъпвате едно на друго, когато се появи между вас недоразумение или кавга за нещо, и ще се уверите, че кротостта и отстъпчивостта спояват дружбата между сърцата, премахват враждата и правят приятелството непоклатно и дълготрайно.
Нека помним, че кротостта е заповядана на християните. Св. апостол Павел пише на Тит: ”Напомняй им (на повярвалите),… никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи и да показват всяка кротост към всички човеци” (Тит 3:1-2).
Наградата на кротките
Накрая нека видим, възлюблени, каква награда е обещал Иисус Христос на кротките. Той е казвал: ”Блажени кротките, защото те ще наследят земята”.
Каква земя се подразбира тук? Не тази, видимата земя, защото от опит знаем, че нея завладяват не кротките, а бруталните, не тихите, а войнствените, не скромните, а алчните и безскрупулните. Като имаме предвид, че в първото блаженство Спасителят обещава на смирените царството небесно, във второто – на плачещите утехата на спасените, ще трябва по силата на логиката да признаем, че на кротките е обещано наследяването на бъдещата, новата земя, земята на рая, дето царува правда (2 Петр. 3:13; Откровение 21:1).
Още в Стария Завет се употребява този израз, че кротките ще наследят земята (Псалом 36:11). Тук имаме работа с един народен израз, който е бил употребяван в преносен смисъл. Вероятно той е заимстван от наследяването на обетованата земя. Както Бог обещал на еврейския народ да му даде за владение Ханаанската земя, дето тече мед и мляко, тъй Той обещава на кротките да ги въведе в земята на вечните радости, в рая.
Но обещанието, че кротките ще наследят земята, не се отнася само към бъдещия, вечния живот. То не изключва и тукашния живот, според обещанието на Спасителя: ”Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Матей 6:33).
Св. Иоан Златоуст казва: ”Понеже кроткият човек може да помисли, че той ще изгуби всичкото си имущество, Христос му обещава обратното, казвайки, че кроткият безопасно владее своето имущество, тъй като не е ни дързък, ни тщеславен. А който напротив е такъв, лишава се и от наследственото имение и даже погубва самата си душа”.
Следователно, според обещанието на Спасителя, кротките,като особено мили на Бога, са под Неговото покровителство и във временния живот, дето Той със Своя промисъл им дава всичко необходимо за земното съществуване. Но особено те ще почувстват Божията щедрост в задгробния живот, дето Всеблагият Бог заради кротостта им и за това, че са били готови на отстъпчивост и жертви, ще им даде вечните блага на рая, за да се радват в новото небе и новата земя навеки!
Да обикнем и ние, възлюблени, кротостта, която и тук ще ни освободи от мъчителните страдания на гнева, а и в задгробния мир ще ни направи навеки блажени!
Господи, направи сърцата ни кротки и незлобиви! Амин.
”Блажени кротките, защото те ще наследят земята” (Матей 5:5)
Към следващата част (Грехове във връзка с третото блаженство)
Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. 