ЛИЧНОСТТА НА ИИСУС ХРИСТОС – продължение 10 и край*

Иван Панчовски

Послеслов

Когато се приближаваме към Иисус Христос, интуитивно чувстваме Ivan PANCHOVSKIвеличествения My образ. В богочовешката My личност били съчетавани в чудна хармония божественото и човешкото естество; Спасителят бил подобен на нас във  всичко  освен  в  греха. Свeтата Църква изповядва Иисус Христос за Богочовек, защото в неговата личност неизменно и неразлъчно са съединени съвършена божествена и съвършена човешка природа. Иисус Христос е Син Божи и Син Човешки.

Новозаветните писатели говорят повече за величието на Сина Божи, отколкото за човешките My дела; поради постоянното им общение с възкръсналия Христос, те описват земния My живот въз основа на божествената My същност.Jesus Christ (214)Физическият  образ  на  Иисус  Христос  бил  необикновено  обаятелен. Според юдейския обичай Той имал брада и събрана на врата коса. Особено внушителен бил видът My, когато възвестявал божествените истини и когато извършвал  чудеса.  Тогава  присъстващите  неудържимо  се устремявали към Него. Тези спонтанни действия били напълно естествени, защото Иисусовата личност била огледало на най-чиста духовност и у Иисус телесно обитавала пълнотата на божеството (Колосяни 2:9). Най-проникновено изразил тази страна от лика на Христос старозаветният пророк Давид. Всеки, който би могъл да види Иисус Христос в ненадминатото My съвършенство и в  покоряващата My прелест, би възкликнал с пророческите думи на Псалмопевеца: „Ти си най-прекрасният от синовете човечески” (Псалом 44:3). Свидетелство за необикновената прелест на Иисус Христос ние откриваме и у св. евангелист Лука: „Блажена е утробата, която те е носила, и гьрдите, от които си сукал!” (11:27).

От евангелските повествования ние добиваме представа за привличащото душите и пленяващото сърцата високо Христово достойнство. Благодарение на отразяващата се върху Иисусовото лице и на сияещото в Иисусовите очи Божие величие Учителят властно въздействал на човешките души (Марк 3:5, 5:32, 8:33, 10:11). Само едно движение, един поглед или една дума били достатъчни, за да Го последват хората, да оздравеят болни, да избягат демони от човешки души, да утихне буря, да възкръснат мъртви. Когато срещнал Филип, Иисус отправил към него поглед и произнесъл няколко думи: „Върви след Мене!” Изречените с благост слова накарали Филип да остави семейството и занаята си, да последва Учителя от Назарет (Матей 4:19 сл.; Иоан 1:39 сл.) и да посвети живота си в служба на Него. Думите и делата на Иисус Христос пленявали и привличали прости галилейски рибари и учени мъже – представители на тогавашната духовна аристокрация (Матей 8:19).Jesus Christ (187)Ние днес също желаем да видим чудния образ на Иисус Христос, да погледнем в отразяващите My  любов и небесно сияние бездънни очи, да слушаме  укротяващия  бури,  изцеляващия  болни  и  възкръсващия  мъртви божествен глас; искаме да устремим взор в сияещото на Тавор като слънце лице на Спасителя. Но това можем да сторим само с очите на сърцето си и чрез подвига на вярата си.

Според евангелския разказ цялата дейност на Иисус Христос протекла в Палестина.  Тук  Той  живял  сред  израилтяните  и  водил  словесна  борба  с книжниците, фарисеите и първосвещениците. Неговият живот от Витлеемската пещера до Голготския кръст бил по-тежък от този на небесните птици и на лисиците, които имали гнезда и леговища, а Спасителят нямал къде глава да подслони  (Матей  8:20).  Често Иисус  Христос прекарвал дни и нощи под открито небе. Животът и общественото My служение също били изпълнени с горчилка и свързани с трудни пътувания из Юдея, Галилея, Тир и Сидон. Св. евангелист Марк съобщава, че много пъти нямали време хляб да ядат (Марк 3:20; 6:31).

Светите евангелисти говорят на много места в книгите си за ясните и устремени мисли на Иисус Христос. Спасителят схващал смисъла на Своя земен живот в изпълнение волята на небесния Си Отец (Лука 22:42). Изразите „Аз съм дошъл” или „Аз не съм дошъл” разкриват решителността на Иисус и целта на Неговия живот. Ето какво говори сам Спасителят: „Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Матей 9:13); „Син Човечески не дойде, за да My служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Матей 20:28); „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня” (Матей 5:17). Иисус Христос отначало знаел какво трябва да извърши.На дванадесетгодишна  възраст,  удивлявайки  с властното Си поведение и с необикновената Си мъдрост първосвещениците и учителите в иерусалимския храм. Той очертал целта и смисъла на земния Си живот: „Не знаехте ли, че Аз трябва да съм с онова, що принадлежи на Отца Ми” (Лука 2:49). Това събитие било ярък божествен знак в Иисусовия живот.Jesus Christ 3За живота на Иисус Хрристос преди излизането My на обществена проповед новозаветните книги разказват малко, а събитията из детството на Иисус, макар че събуждат голям интерес, не са особено важни за евангелската история,  тъй  като  не  са  оказали  влияние  върху  характера  на  Христовото служение, а и младенецът Иисус не участвал напълно съзнателно в тях.

Общественото   служение   на   Иисус   Христос   се   предшествало   от проповедта на св. Иоан Кръстител, от когото са кръщавали в река Иордан, след като изповядали греховете си „Иерусалим и цяла Юдея, и цяла Йорданска околност” (Матей 3:5). През това време също „Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоан, за да се кръсти от него” (Матей 3:13). Какво подтикнало Иисус Христос да се кръсти от св. Иоан? Иисус Христос бил безгрешен, следователно нямало от какво да се измива във водите на Иордан; с кръщението Си Той не осветил Иоановото кръщение, тъй като се кръстил след народа, също така не се кръстил, за да изпълни закона, защото Иоановото кръщение не било установено в Стария Завет. Очевидно Иисус Христос се кръстил в Иордан, за да вземе  върху  Себе  Си  греховете  на  човешкия  род.  Тогава  се  изпълнило пророчеството на Исаия: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи” (53:4). Думите на старозаветния пророк припомнят св. евангелист Матей (8:16-17) и св. евангелист Иоан (1:29). Като взел върху Себе Си греховете на човечеството, Иисус Христос засвидетелствал пред   небесния   Си   Отец готовност за обществено служение.Portrait of JesusЧрез победата Си над богопротивните сили по време на изкушенията в пустинята (Матей 4:1) Иисус Христос открил приближаването на Царството Божие. В борбата с изкушенията в началото на общественото Си служение Спасителят указал нов път за саможертва и за изпълнение на Божията воля. Иисус  Христос  разрушил  сепаратизма  и  самолюбието  на  пазителите  на старозаветния символизъм и призовал народа към истински духовен живот. За да разпали в сърцата на хората копнеж по Царството Божие и да посее семената му  в  душите  им,  трябвало  да  изкорени  незнанието  и  равнодушието  на езическите народи към Месия и ненавистта и гордостта на книжниците и фарисеите.

През цялото Си обществено служение Господ Иисус Христос вървял неотклонно по Своя път и осъществявал назначението Си. Защото „никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Царството Божие” (Лука 9:62). Между думите и делата на Спасителя съществувала пълна хармония, а богочовешкият My живот се разкривал във великолепно единство от учение и дела. Той очертавал пред духовните очи на последователите Си възвишен  нравствен  идеал  и  винаги  Го  въплъщавал  в  постъпките  Си. Христовото нравствено учение е живо разкритие на Неговата личност, а Иисус е въпплътен идеал. Поради това Христовото нравствено учение е неотделимо от Христовата личност и от Христовото дело. Иисус Христос живял така, както учил, и учил, както живял. Той останал верен на учението Си и последователен в живота Си до смърт. С делата Си и най-вече с Голготската Си саможертва Той утвърдил истинността на учението Си за вечни времена.

Всеки опит да бъде осветлена всестранно личността на Иисус Христос среща сериозни трудности. Образът на Спасителя е толкова величествен, чe отделният човек никога не може да го обхване в Неговата пълнота. Всеки, който се вгледа внимателно в него и позволи да бъде повлиян от Нeгo, вдъхновява се и придобива благодатни сили, чрез които успешно върви по стъпките на Иисус, следва божествения My пример и осъществява идеала My за духовно-нравствено съвършенство.

_________________________________

*Из книгата „Личността на Иисус Христос”. Източник – http://venelin.wordpress.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Първо изображение: авторът, проф. Иван Панчовски (1913-1987).

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s