Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина.
Православието е Вселенската истина, истината за целия свят, за всички времена и за всички народи (протоиерей Георги Флоровски).
Римският писател Корнелий Тацит до днес се слави като бележит историк и красноречив писател, както го нарекъл още съвременникът му Плиний Млади[42]. Тацит живял от 55 до 117 година след Рождество Христово. Той придобил блестящо риторическо образование, заемал важни обществени постове и изпълнявал висши държавни служби. През 88 година той бил избран за претор, през 97 година – за консул, а при император Траян – за проконсул на Азия.
Автентичността на това свидетелство за Иисус Христос като историческа личност е несъмнена и не се оспорва от задълбочени познавачи на този въпрос. Това съобщение по съдържание и по тон изцяло протича в духа и стила на Тацитовите разбирания и на неговия начин за осветляване на исторически събития. Тацит бил от тези, за които пише св. апостол Павел, че словото за Христос разпнатия било безумие (1 Коринтяни 1:23). Тацит бил светски човек, образован в традициите на елинската ученост и на римската юриспруденция. Неговата горделивост не му позволявала да повярва, че някакъв необразован и презрян Галилеянин, разпнат на кръст, е въплътен Бог и Спасител на човечеството. Заради това той говори за християните като истински римлянин и римски държавник – с високо съзнание за своето превъзходство, с нескривана надменност и със студена ненавист.
За нас е много важно да установим, че споменатото съобщение на Светоний потвърждава историческата достоверност на новозаветната книга Деяния на светите апостоли. Но за нас споменатото съобщение на Светоний е още no-важно, защото в него се говори, че причината за изгонването на юдеите от Рим бил големият шум, който те вдигали заради Христос. Известно е, че веднага след основаването на Църквата между юдеите възникнали спорове и вълнения във връзка с проповедта на апостолите за Христос – разпнатия и възкръсналия (вж. Деяния апостолски 18:50; 14:19; 17:13). Същото станало и в Рим, където твърде рано имало християни както между юдеите на разсеянието, така и между езичниците. Книга Деяния на светите апостоли също ни говори за оживени спорове и вълнения между юдеите в Рим, когато там бил закаран за съд апостол Павел. Юдеите казали на апостол Павел, че на неговото учение за Христос „навред противоречат” (Деяния апостолски 28:22). Като изслушали апостола, те „се разотидоха с голяма препирня” (Деяния апостолски 28:29). Такива спорове и вълнения между юдеите заради Христос подтикнали император Клавдий да нареди всички юдеи да бъдат изгонени от Рим. Светоний пише, че юдеите вдигали голям шум „заради подбудителя Христос (impulsore Chresto)”.
Писмата на Плиний Млади са ценен литературен паметник. Те съдържат сведения за живота в Римската империя от края на I и началото на II век след Рождество Христово. В тях са описани достоверно много исторически събития и са обрисувани в пълнота мнозина бележити исторически личности от тогавашната епоха.
Автентичността на този документ е очевидна на първо място от неговото съдържание. В него Плиний Млади проявява дипломатичност и държавнически способности. Той, от една страна, нарича християнството опасна заблуда, а, от друга страна, посочва, че християните в нравствено отношение са добродетелни хора. Освен това той иска да свали от себе си отговорността за широкото разпространение на християнството и да се предпази да предприема открито преследване на християните поради големия им брой.
В историята Целз записал името си чрез своето съчинение Logos alhdhs (Истинско учение, или Правдиво слово), което той написал през 178 година вероятно по инициатива или по поръчение на император Марк Аврелий (161-180). Целз написал това съчинение с цел да подложи на основна и всестранна критика християнството, да обезсили неговите принципи и да убеди християните да изоставят вярата си. Според общото признание на историци, философи и богослови в съчинението на Целз са поставени почти всички поне донякъде разумни възражения против християнството с изключение на обявяването на Иисус Христос за мит. Това възражение не се среща у Целз, защото то било абсурдно както за него, който изучил основно християнството, така и за съвременниците му, за които било предназначено неговото съчинение, защото те тогава разполагали с много точни и безспорни данни за историческия характер на Христовата личност.
В своята критика против християнството Целз на първо място изхожда от юдейски извори, което е напълно естествено и уместно. Първите християни нямали по-голям противник от юдейската научна теософия; нали юдеите били непосредствени очевидци как християнството се образувало в лоното на изповядваната от тях религия и как се обособило от нея. Познавайки много добре цялата юдейска полемична литература против християнството, Целз въз основа на нея разказва за раждането и възпитанието на Иисус Христос в недействителен и кощунствен вид. Според него Иисус е роден в бедно селско семейство. Майка му се казвала Мария, жена на благочестив дърводелец. Иисус по баща произхождал от Пантера[58]. Поради Своята бедност Иисус избягал в Египет. Там Той изкарвал прехраната Си като надничар и заедно с това изучил магьосничество, което по това време познавали египтяните. Тогава Той се върнал в Палестина и обявил Себе Си за Бог, респективно за въплътен Единороден Божи Син и Месия[59].
По-нататък Целз засвидетелства историческия характер на дванадесетте Христови апостоли. „Иисус – казва Целз – увлякъл след себе си десет или единадесет ученици, които били митари и лодкари и заедно с тях пътувал из Палестина[63]”. Вероятно Целз наброява Христовите ученици на единадесет, защото изключва от тях Юда, който чрез предателството си се показал, че не е бил истински Христов апостол.
В този текст от съчинението на Целз се потвърждават евангелски сведения за Иисус Христос. Според Целз Иисус Христос не произхождал от привилегирована висша класа. Той е роден, отраснал и бил възпитан в бедно семейство в галилейския град Назарет. При това според Целз Иисус Христос бил обикновен човек и по Своята външност; Той не блестял и не поразявал с телесната Си красота, както я разбирали древните гърци и римляни и както я въплъщавали в своите творби на литературата и изкуството.
Установяваме, че най-образованият и задълбочен познавач и критик на християнството през II век Целз, който основно го изучил и написал най-крупното произведение против него в древността, също засвидетелства историческия характер на Христовата личност. Според него Иисус Христос чрез Своята проповед и чрез Своите чудеса поставил началото на християнството. Като прибавим към тези свидетелства на Целз древните юдейски и римски исторически извори, приведени no-горе, е ясно, че образът на Иисус Христос не бил изкуствено „историзиран” от древните християни, защото това е щяло да бъде разбрано и разобличено от техните образовани юдейски и римски противници и критици. Много по-лесно е образът на Иисус Христос да бъде изкуствено митологизиран.
Един от приятелите ми, който придружава често нашите войски в Мала Азия ми каза, че той произнасял проповеди за някакъв нов и странен бог. Запитах болния си вярно ли е това и подбуждал ли е народа да въстава срещу властта на нашия многообичан император. Павел ми отговори, че царството, за което разказвал, не е от този свят. И добави някои странни твърдения, които не можах да разбера и които се дължаха може би на трескавото му състояние.
Тази сутрин отидох у Иосиф, който е много стар. Бил е рибар в едно от сладките езера в тази област. Паметта му е съвсем ясна и той ми разказа подробно всички събития, ставали в смутните времена преди моето раждане.
Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. 