Професор Христо Гяуров
ГЛАВА ПЕТА
История на печатния новозаветен гръцки текст
Първата отпечатана книга след откриването на книгопечатането била латинската Библия (1450 година в Майнц). В 1462 година била отпечатана немската Библия, а в 1488 година – еврейската.
Гръцкият новозаветен текст
За пръв път бил отпечатан от кардинал Ксименес, от Толедо в комплютенската полиглота, отпечатана в град Комплютен (днешния град Алкала в Нова Кастилия – Испания). Полиглотата била отпечатана в 1517 година, а пусната в разпространение (600 екземпляра) през 1520 година, когато била одобрена от римския папа Лъв Х. В нея бил поместен Новият Завет на гръцки, латински (по Вулгата) и Старият Завет на латински и еврейски. Изданието било старателно извършено въз основа на няколко не особено древни ръкописа.
Еразъм Ротердамски (в 1516 година в Базел), по желание на печатаря Флобен, издава на гръцки език Новия Завет – издание не научно, а търговско. Еразъм използвал ръкописи от XIII, XIV и XV векове; допуснал грешки, които впоследствие били поправени. От изданието в 1519 година се е ползвал Лутер за превода на немската Библия.
Това Еразмово издание легнало в основата и на изданието на печатаря Роберт Стефан – XVI век. В четвъртото издание, 1551 година, Роберт Стефан разделил гръцкия текст на стихове; това издание легнало в основата на изданията на Теодор Беза (втората половина на XVI век).
Роберт-Стефановото издание било използвано в изданията на Бонавентура и Авраам Елзевир (Лайден и Амстердам); първото в 1624 година; второто издание (1633 година) било наречено “текстус рецептус”, защото съдържало текст, възприет от всички; то било употребявано на Запад в течение на двеста години.
Антверпенска полиглота (от 1569 година до 1572 година) – в осем тома. Издадена е, с подкрепа на Филип ІІ, от печатаря Христоф Плантинос, под ръководството на учения испанец Ариас Монтанус. Гръцкият текст бил отпечатан в пет тома заедно с Вулгата, сирийския текст и превода му. Гръцкият текст бил отпечатан на друго място (шести том) в превод от Ариас Монтанус, като преводът бил поставен между редовете.
В Париж била отпечатана от Мишел Льо Же третата полиглота от десет тома; Новият Завет бил поместен в два тома (1630-1633). В Лондон, от Брайън Уолтън, била издадена ІV полиглота (1657 година в шест тома). Гръцкия текст бил взет от третото издание на Роберт Стефан, придружен с превода на Монтан, Вулгата, сирийския, етиопския, арабския преводи и персийския – за евангелията.
От края на XVII и началото на XVIII век, мнозина учени почнали към текста “рецептус” да прибавят и разночетения на стари гръцки текстове, новозаветни цитати от древни църковни писатели и разночетения в древни преводи. Така се създал критическия апарат, въз основа на който някои учени почнали да правят изменения и в самия “текстус рецептус”. Учени от това време: Джон Мил (починал 1707 година), Герхард Маестрихт (починал 1711 година), Ветщайн, Гризбах и други. Имало и учени, които напълно отхвърляли текста “рецептус” и извеждали нов новозаветен текст от разни древни новозаветни ръкописи; например Ричард, Бинтлей. От XVIII век насам е извършен голям напредък в критичното издание на новозаветния гръцки текст. Учени, които най-много допринесли за това, са:
Карл Лахман (починал 1851 година), професор в Берлин. Отхвърля “текстус рецептус” и се труди да възобнови гръцкия новозаветен текст, подобно на блажени Иероним, чрез сравнение на други ръкописи, цитати от древни църковни писатели и преводи: Итала и Вулгата. От него има две издания: малко (1831 година) и голямо (1842-1850 година). Грешката на Лахман е, че той мисли, че колкото ръкописът е по-древен, толкова текстът му е по-точен.
Константин Тишендорф (починал 1874 година), професор в Лайпциг. Посветил живота си за възстановяването на новозаветния гръцки текст. Открил, изследвал и издал много новозаветни ръкописи, след като е обходил Гърция, Египет, Арабия и Сирия. Най-важното му откритие е Синайският кодекс. Рецензирания от него текст претърпял няколко издания, най-важното от които е осмото (1869 година), изададено след откриването на Синайския кодекс и снабдено с богат критичен апарат. Тишендорф работил по метода на Лахман.
Самуел П. Тригълъс (починал 1875 година), знаменит английски филолог. От значение е критичното му издание на Новия Завет в 1857-1872 година. В това издание има голямо количество старателно сравнени древни новозаветни гръцки ръкописи и е обърнато голямо внимание на древните преводи и цитати у други църковни писатели.
Б. Ф. Уескот и Ф. Л. Хорт – професори в Кеймбридж. Работили тридесет години върху критичното издание на новозаветния гръцки текст, което се е появило в Лондон, 1881 година, в два тома. Първият том съдържа текста, а втория – критическия апарат. Това издание се счита за едно от най-добрите, защото е извършено старателно. В него се признават освен Александрийския, Синайския, Западния текст и “неутрален”, за какъвто се счита този във Ватиканския кодекс.
Б. Вайс (1890 година) прави опит да възстанови новозаветния гръцки текст въз основа не само на древни ръкописи, но и екзегетически.
Еберхард Нестле в 1898 година приготвил издание на новозаветния гръцки език за библейския институт във Вюртенбург. Дванадесетото издание (1923 година) било направено в Щутгарт. Ползвал се е от всички по-ранни издания. Б. Фр. Уеймаут (1886 година) сполучливо обединява изданията на Лахман, Тригълъс, Тишендорф и Вайс. Херман фон Зоден (починал 1914 година) обърнал главно внимание върху минускулните ръкописи. Различава три вида новозаветен гръцки текст: 1) палестинско-иерусалимски (J); б) исихийски (Н); в) антиохийски (К). Трудът му, състоящ се от два тома (1913 година), съдържа: първи том – в три свитъка дава отпечатани изследванията на Зоден върху новозаветния гръцки текст; втори том съдържа рецензирания от Зоден текст, заедно с критически апарат.
Между католическите богослови новозаветния гръцки текст са издавали: Райтмайер (1847 година), Брандшайд (1922 година), Фогелс (1920 година) и други.
От всички тези старателни трудове, с положителност можем да приемем, че днешния новозаветен гръцки текст е близък до оригиналния, въпреки че са изминали около две хиляди години. Разночетенията са незначителни, а смисълът е запазен такъв, какъвто е бил вложен в свещените новозаветни книги от самите автори.
V. Възстановяване на първоначалния новозаветен гръцки текст
Теорията на Уесткот и Хорт. Според тях има три вида новозаветен гръцки текст:
Сирийски (антиохийски). Този текст е запазен в повечето майускули и почти във всички минускули; в цитатите на църковни писатели след V век; в преводи след 300 година. Нарича се сирийски, защото се е затвърдил в Сирийската църква около 300-та година. Родоначалникът му е презвитер Лукиан (починал 311 година), защото е рецензиран от него. Още преди 400-та година този текст бил възприет от Цариградската църква и станал общоупотребяван. През средните векове бил употребяван във Византия, а в XVII век – на Запад бил приет за “текстус рецептус”. Този текст Уесткот и Хорт поставят по значение на трето място.
Западен текст. Запазен е в кодекс D (Codex Cantabrigiensis), в ръкописите на старосирийския и старолатинския превод; в някои минускулни ръкописи; в новозаветни цитати на най-древни писатели (св. Юстин, св. Ириней Лионски, Тертулиан, св. Киприан). Уесткот и Хорт, по примера на Землер и Гризбах, го наричат Западен, защото действително бил запазен и употребяван на Запад, а родината му била в Сирия. Уесткот и Хорт намират изменения в западния текст, а именно: а) очевидни добавки; б) парафрази; в) преработка на новозаветни цитати; г) уеднаквяване на паралелни писма. Западния текст се поставя по значение на второ място.
Неутрален текст. Нарича се така, понеже в него липсват измененията и поправките, намиращи се в Сирийския и Западния текст, и е по-чист от тях. Този текст е запазен в кодекс В; Синайски; у Ориген; в бахаирския превод; намира се в неособено чист вид в някои майускулни кодекси и в някои минускулни ръкописи; у Климент Александрийски; Дионисий Александрийски и у Петър Александрийски. Родината му е Александрия, огнище на елинската филология, затова текста му се отличава с особена чистота. Но и тук са се вмъкнали изменения и се е появил така наречения Александрийски текст, който е клон на неутралния текст.
Уесткот и Хорт в своето издание на новозаветния гръцки текст се ръководели от неутралния текст, както той е запазен в кодекс В, като в някои случаи прибягвали и до Западния текст; по чистота те поставили неутралния текст на първо място. Мнозина учени възприемат теорията на Уесткот-Хорт, а именно: неутралния текст, запазен в кодекс В и отчасти в Синайския кодекс, трябва да се поставя в основата на новозаветния гръцки текст.
Теорията на Херман фон Зоден. Прегледал около две хиляди новозаветни ръкописи и установил три вида новозаветен гръцки текст: 1.Исихиева рецензия. 2.Лукианова рецензия. 3.Памфилиева рецензия. За първоначален текст той приема този, който е еднакъв най-малко с две рецензии, при условие, че няма нищо общо с текста на Тациан. Зоден е толкова против текста на Тациан, че ако известен текст е сходен с трите рецензии, той е готов да го отхвърли, ако има нещо общо с текста на Тациан.
Теорията на Рудолф Кнопф. Той обръща внимание не на количеството, а на качеството на ръкописите. Счита, че във всички видове древен текст има изменение и допълнение, но по-важни са западния и неутралния текст. Според него, първоначалният новозаветен гръцки текст може да бъде възобновен въз основа на майускулни ръкописи: В, Синайски, D; на древните сирийски и латински преводи; на Вулгата; на двата египетски превода (бохаирски и сахидски); на новозаветни цитати у църковни писатели.
Слабата страна на някои западни учени е тази, че те обръщат особено внимание на западния и неутралния текст, оставяйки настрана антиохийския – възприет от Цариградската църква, който всъщност има древен произход и е най-близо до първоначалния новозаветен гръцки текст. При възстановяването на новозаветния гръцки текст трябва да се вземе под внимание текста, запазен и употребяван в св. Православна църква, защото в нея най-чисто са запазени Свещеното Предание и Свещеното Писание.
Има много учени, привърженици на “текстус рецептус”, в основата на който лежи антиохийския текст, възприет от св. Православна църква (Бургон, Миллер, Гуйлиам и други).
Следва…
Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. 