ПЪТИЩА НА БОГОПОЗНАНИЕ СПОРЕД СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ – продължение и край*

Гл. асист. Антоний Хубанчев

проф. Антоний ХубанчевКакто при основаването на материалната действителност, така и при усилията за съставяне на по-пълно понятие за Бога посредством ума, могат да се схванат определени белези, които са свойствени на непознаваемата Божия същност. Така например едни от основните свойства на Бог Отец са нероденост, вечност, нетленност. ,,Говорим – отбелязва също така св. Василий Велики, – че Бог е във всякакво отношение нетленен и нероден, назовавайки Го с тези наименования при различните по-задълбочени разсъждения (епинии). Защото, когато обръщаме поглед към изминалите векове и установяваме, че Божият живот се простира по-далеч и над всякакво начало, тогава Го наричаме нероден; а когато вникваме с ума си в бъдещите си векове, където няма никакъв предел за Необятния, Безграничния и Безкрайния, Го именуваме Нетленен. Поради това, както вечността на живота се нарича нетление, така и безначалността се именува нероденост, ако едното и другото определяме умозрително[50]”. По този начин – по пътя на по–задълбочените разсъждения (епинии) за Бога – могат да бъдат употребени многобройни определения, отнасящи се до Божията природа, като всяко едно от тях съответства на нещо действително или свойствено за Него. И св. Евангелие изобилства с примери, където ,,епиния” се употребява по сходен начин. «Нашият Господ Исус Христос в ония места, където говори за Себе Си, като разкрива на хората човеколюбието на Бога и благодатта на домостроителството, означава това с различни названия, употребявайки за Себе Си сравнения като врата (Иоан 10:9), път (Иоан 14:6), хляб (Иоан 6:51), лоза (Иоан 15:1), пастир (Иоан 10:11), светлина (Иоан 8:12). И не защото Той е многоименен, тъй като не всички имена имат помежду си един и същи смисъл. Едно значение има светлина, друго – лозата, друго – пътят, друго – пастирът… Бидейки една Личност, Той употребява за Себе Си различни имена и названия и поради различието на действията и предвид различното отношение към облагодетелстваните, Той си служи с различни имена… Нарича Себе Си лоза, защото пусналият в Него корени чрез вяра храни изобилието на добрите дела, нарича Себе Си хляб, защото Той е храна за разумния човек… По този начин, който разглежда тези имена, той ще открие различни определения, получени вследствие на по-задълбочени разсъждения (епинии), за едно и също действащо лице[51]».

В стремежа си да имат по-пълна и ясна представа за неизразимата с формите на човешкото мислене Божия същност, хората си служат също така с много и най-различни наименования и въпреки съществуващите в това отношение множественост и богато многообразие, тези имена са свързани с единството на своя предмет. В писмото си до лекаря Евстатий Кападокийският светител отбелязва: ,,Всички боголепни понятия и названия са равночестни помежду си… и когато те се отнасят до божието естество, изразявайки едно или друго Неговото свойство, те водят към един и същи предмет на богопознание[52]”. Но «няма нито едно наименование,което би обхванало цялото Божие естество и би било достатъчно, за да Го изрази в пълнота. Много и различни имена – изтъква св. Василий Велики, – взети в съответното им значение за всяко, съставят понятие, разбира се тъмно и твърде оскъдно в сравнение с цялостното, но достатъчно за нас[53]».holy_trinityНаименованията обаче не изразяват съкровената Божия същност и се отнасят до свойствата, действията и проявите (или ,,енергиите” според терминологията на св. Василий Велики) на Бога в света. «Божията същност е немислима за човешките познавателни възможности и е съвършено неизразима[54].» Светият отец учи, че едно нещо е същността, за чието изразяване не е намерено още понятие[55] и друго е значението на образните понятия, сравнения и определения за Божиите свойства и чудните му дела (енергии) в сътворения свят. Божията същност е непостижима за никого, освен за Единородния Син Божи и Светия Дух. «А ние, ръководени от делата Божии и разбирайки Твореца чрез вникване в творението, придобиваме познание за Неговата благост и премъдрост. Това е и онова, «що може да се знае за Бога» (Римл. 1:19), «явено от Бога на човеците[56]». А в едно от писмата си до Иконийския епископ Амфилохий той пише: «Ние признаваме, че познаваме нашия Бог по действията, но не даваме обещание да се приближим към същността. Тъй като Неговите действия достигат до нас, обаче същността Му си остава непознаваема[57]». Това е основната теза, която той последователно и аргументирано поддържа при оборването на евномианската ерес, според която Бог е напълно познаваем, тъй като самият човек е част от Божествения Дух и с нищо не се различава от Него. От своя страна в защитната си реч Евномий използва развитата от Платон в диалога ,,Кратил” теория на имената, а именно, че Бог е Автор и Законодател на имената, употребявани от хората. Познавайки името на дадена вещ от материалния свят, човек постига и нейната същност. Така и по пътя на логическите определения и наименования за Бога може да се вниква непосредствено в Самата Божия същност, до нейната познаваемост в пълнота. Върху философските основи отчасти на платонизма и най-вече на аристотелизма – интерпретирани тенденциозно и едностранчиво – евномианството стига до крайни рационалистически изводи и богословски натурализъм. «В системата на Евномий християнството загубва всякакъв религиозен характер и се превръща в логическа схема на отвлечени понятия, в най-чист рационализъм, който не съдържа нищо тайнствено[58]».Jose de Ribera, The Holy TrinityВ действителност в центъра на полемиката, водена от св. Василий Велики, а така също и от св. Григорий Нисийски, при оборването и преодоляването на евномианската ерес, стоят догматическите спорове за утвърждаване в Православието на правилното вероучение за Св. Троица. Но заедно с това с цялата му дълбочина е поставен и проблемът на наименованията. Антиевномианската полемика разкрива пред християнското съзнание, че въпросът за името не е само една философска подробност или предмет на граматиката, езикознанието и семантиката, но че той има пряко отношение и към богословието[59]. И ако лингвистичната философия се възприема като явление, възникнало и оформило се в по-ново време, то трябва да се отчита и обстоятелството, че нейната проблематика в богословската форма бе чувствително застъпена именно от св. Василий Велики при оборването на евномианските уклони от истинското учение на Православната църква.

3. МЕТОДИ НА ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ И ОТРИЦАТЕЛНИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ

Особен интерес представляват въведените от св. Василий Велики богословски методи: на положителните определения за Бога, наречен катафатически метод, и на отрицателните – апофатически. Това са два различни пътя, които предоставят възможностите да се придобие по-пълно знание за Бога. Според Кападокийския светител – както това е разкрито в съчинението му ,,Опровержение на защитната реч на злочестивия Евномий” – «от имената, приписвани на Бога едни показват онова, което е в Бога, а други, напротив, онова, което не Му е присъщо. Така чрез тези два способа, тоест с отрицанието на онова, което не е с изповядването на това, което е в нас, каточели се образува някаква представа за Бога[60]”. Катафатическият метод посредством положителни определения разкрива свойствата и действията Божии по отношение на сътворения свят. «Когато казваме за Бога, че всичко е направил премъдро (Псалом 103:24), познаваме Неговото съзидателно художество. Когато узнаваме, че отваря ръката Си и насища всичко, що живее по благоволение (Псалом 144:16), познаваме разпростиращия се над всичко Промисъл. Когато казваме, че и мрака направи Свое покривало (Псалом 17:21), мислим за невидимостта на Неговото естество. И отново, когато слушаме казаното от Лицето Божие: «Аз се не изменявам» (Малахия 3:6) познаваме всегдашното тъждество и неизменяемост на Божията същност[61]». При метода на положителните наименования в значителна степен се използват и така нататък, богословски аналогии. Така например ако Бог се назовава Отец, то по този начин се утвърждава нещо действително и истинно в отношенията Му към целия човешки род. Тук обаче следва да се изтъкне, че това определение – отнесено към света, в който живеем и към безкрайното Божие естество – не изразява по напълно тъждествен начин едно от Божиите свойства, но има само аналогичен характер; в определенията за Бога като Отец се използва сравнение, взето от обичайната сфера на семейния бит, но в това подобие се съдържа вече и огромното различие между Бог Отец и създадения от Него човек (в случая – Бог като Баща и човекът като баща). Ясно е, че между Твореца и творението няма сходство, в което същевременно да не би било вплетено още по-голямо несходство. Наименованията на подобен род, давани за Бога, не са еднозначни и тъждествени на съответните белези и признаци от сътворения свят използвани в сравненията за обяснение на Божията природа. «А Божието естество по отношение на това, какво е то Само по Себе Си при всички наименования, давани посредством по-задълбочени разсъждения (епинии), както аз разсъждавам – счита св. Василий Велики, – си остава неизразимо. Тъй като, когато познаваме Благодетеля, Благия, Съдията, Праведния и всичко подобно на това, ние изучаваме различието на Неговата дейност, ни най-малко можем да знаем самото естество»[62].Blessed-TrinityС дълбоко прозрение св. Василий Велики предпазва от ,,очовечаване”, от принизяване на възвишената идея за Бога и от привнасяне на несвойствени за Божеството категории, понятия и представи, отнасящи се до познанието на материалната действителност. Като изтъква предимствата на апофатическия метод в богознанието, той нарича отрицателните наименования още и ,,наименования на забраната”. Например, когато наричаме (Бога) нетленен – разсъждава той, – като че ли говорим на себе си или на слушащите: ,,не мисли, че Бог подлежи на тление; “ и когато Го назоваваме невидим, сякаш казваме: ,,не предполагай, че Той е достижим посредством сетивото зрение”; и когато мислим безсмъртен: ,,не се придържай към мисълта, че смъртта може да се докосне до Бога”. Също така, когато Го определяме като нероден, говорим: ,,не считай, че Божията същност някога е могла да бъде зависима от някоя причина или от някое начало”. И въобще чрез всяко едно от тези наименования се научаваме в мненията за Бога да не изпадаме в неприлични понятия. Затова, за да узнаем най-същественото (главното) Божие свойство, забраняваме един на други в съжденията си за Бога да пренасяме мисълта, там където не трябва, за да не помислят хората, че сякаш Бог е на едно ниво с тленните, с видимите или родените. По такъв начин с тези наименования на забраната се изразява отрицанието на онова, което е неприсъщо на Бога, като мисълта се изяснява и отдалечава от непринадлежащото на Бога[63]”.The Holy Trinity2Това не означава, че св. Василий Велики отхвърля катафатическия метод в Богопознанието ,,Ако Божието естество би могло да бъде познавано същностно и ако би могло да бъде намерено нещо от видимия свят, което да Му е свойствено или да Му е чуждо, без съмнение ние не бихме имали нужда от каквито и да е слова или обозначения за разбиране на търсеното. Но доколкото Естеството Му надвишава всички човешки познавателни възможности, (а че То е недостъпно за нашето знание заключаваме от редица знамения), то в изследването на Божието естество по всяка необходимост, ние ще трябва да се ръководим от Божиите действия (енергии[64])”.

Кападокийският светител е за синтез между двата метода, защото в една или друга степен те ни дават известно познание за Бога, което, изразявайки свойства Божии, Неговите чудни дела спрямо света и човешкия род и логосната основа на творението, е оскъдно и непълно, но все пак достатъчно за нас[65]. В същото време обаче светият отец изтъква превъзходството на апофатическия метод. С това богоозарения мислител отстоява един от основните принципи на нашата вяра, че Бог е тайна, надвишаваща всеки ум като същевременно изтъква възможността да се въздава на Бога истинно поклонение[66]. Така «на първо място у св. Василий Велики стои неговата християнска традиционна вяра, която изисква запазването на трансцендентността и тайната Божия[67]»в разумно изповядване на Неговото всъдеприсъстие. В крайните уклони на катафатическото богословие обаче той съзира голямата опасност от рационализиране на идеята за Бога. Това бе и крайността, в която бе изпаднал Евномий.Holy-Trinity-9Апофатичността по отношение на божията същност се поддържа и от св. Григорий Богослов. В своя «Молитвен химн към Бога» той пише:

«Отвъден по отношение на всичко, което съществува!

Как бих могъл по друг начин да те назова?…

Как може една дума да изрази Твоето величие,

когато Ти си неизразим със слова?

Как може мисълта да ни разкрие неизразимото,

Когато ти надвишаваш всеки ум?

Не мога да намеря наименование за Тебе –

Ти надхвърляш всяко наше име.

Непознаваема е Твоята природа –

Ти стоиш над всяко знание»[68].the holy trinity2Апофатичната линия в богословието се разработва предимно от св. Григорий Нисийски, преподобни Максим Изповедник и св. Григорий Палама.

Спрямо Бога е неправилно да се употребяват рационалните категории, изработени при опознаването на обективния свят, на емпиричната действителност. В усилията за определянето на Божията същност е неправилно да се прилагат понятия, представи и способи на мислене, приспособени за разкриване и обясняване закономерностите на материалното битие. Богоозареният кападокийски мислител предупреждава: «Не смесвай идеята за Бога с представите си за материалния свят; не Го ограничавай с мярка на твоя разум. Бог е неограничен в могъществото Си. Помисли си за нещо изключително голямо, прибави към това измерение още по-огромно в сравнение с това, за което си помислил преди това, а към всичко присъедини още по–мащабни величини ти ще се убедиш, че в разсъжденията си, никога не ще достигнеш безкрайното. Не се опитвай да си представиш Неговите външни очертания (shemata). Бог се познава в могъществото Му, Неговата природа е неразложима на отделни съставни части, а величието Му – неизмеримо. Той присъства навсякъде и над всичко преизобилства със сила. Той е неосезаем, невидим. Той е онова, което не се побира във възприеманото посредством твоя разум. Той не е ограничен с определени измерения, няма външни очертания (емпирични, б. а.), несъразмерен е с всяко наше сравнение за физическа сила, не е подвластен на времето, не може да бъде ограничен в никакви мисловни граници. Спрямо Бога е неприложимо онова, което е приложимо спрямо нас[69]».Бог не може да бъде определян, тъй като се дефинира един материален обект вън от нашето съзнание, тъй като се познава природната действителност, защото Той е Дух. Бог е необятна свръхсетивна реалност, Бог е свръхразумна, свята тайна. Ето защо и за Богопознанието няма предели. Същевременно то не е своего рода чиста теоретично–познавателна дейност или само интелектуален акт. Защото «до спасението ни довежда не изследването, що е Бог – учи св. Василий Велики, – но изповядването, че Бог съществува[70]». «Познанието за нашия Творец е вникване в Неговите чудеса, в спазване на заповедите и приближаване към Него[71]». Богопознанието е живот, творчески дела и безкрайно усъвършенстване в светлината на Предвечния Логос. Това е изразено и в молитвата на Василиевата и Златоустова св. Литургия преди четене на св. Евангелие:god the father6«Човеколюбиви Владико! Ти, Който запалваш в сърцата ни нетленната светлина на Твоето богопознание, открий и мисления ни взор за разбиране на Твоите евангелски слова; вложи, Господи, в нас благоговение пред Твоите блажени заповеди, за да превъзмогнем похотите на плътта, да водим духовен живот и във всичко да Ти бъдем верни и като мислим, и като действаме[72]”.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Богословското учение на кападокийските св. отци Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисийски има изключително важно значение в историята на Православието. В техните богословски трудове тринитарният проблем получава окончателното си разрешение и установеното от тях разбиране на църковното учение за Св. Троица, както и създадените от тях формулировки, стават драгоценно достояние на православната догматика.

Св. Василий Велики от своя страна – в неразривна връзка с учението си за Триединния Бог – разкрива и основополагащи истини за възможностите на Богопознанието в стремежа на човека към своя Създател.god of father 2Бог се разкрива на човека чрез Божественото Откровение, чрез разумната основа и глъбинния смисъл, вложени от Твореца в създадения свят и чрез Неговите промислителни и спасителни действия спрямо хората и творението. Тези централни постановки светият отец е разяснил с богоозарена вглъбеност върху православна основа предимно в оборването на евномианската ерес. Същевременно той отстоява становището, че Бог е тайна, че Неговата същност е недостижима за човешката мисъл. Богопознанието обаче е възможно, защото Бог се открива на хората чрез Своите действия и изяви, посредством които те имат знание за Него. От съществено знание е и разработването на апофатическия (отрицателния) и катафатическия (положителния) методи в богословието, което има своето по-нататъшно плодотворно развитие в светоотеческата мисъл. От друга страна Богопознанието не е само дейност, свързана с разума, но то е живот и подвиг в изпълнение на евангелските заповеди, във възвисяването към Бога чрез непрестанно постигане на все по–голямо съвършенство в богоподобието. Това на дело е показал и засвидетелствал самият св. Василий Велики със своя свят живот и богоугодни дела.

______________________________

*Източници http://svvasiliy.jusoft.net и Годишник на Духовната академия «Св. Климент Охридски», София, том ХХVI (LII), 4, 1976/1977. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Понастоящем, юли 2013, авторът на статията е проф. д-р.

[50].   Пак там, с. 466-467.

[51]. Пак там, с. 466.

[52].  Василий, Велики, св., ,,К Евстатию….” (№ 181), Творения …., т. ІІІ, с. 208.

[53]. Пак там. ,,Опровержение на защитительную речь …, с. 470.

[54]. Пак там. «К тому же Амфилохию….» (226), с. 283.

[55]. Пак там.

[56]. Пак там. ,,Опровержение на защительную речь …”, с. 474.

[57].  Пак там., т. ІІІ, с. 283.

[58].  Спасский, А. А., пос. съч., т. І, с. 365.

[59]. Ср. Киприян (Керн), архим., пос. съч., с. 68.

[60]. Ср. Киприян (Керн), архим., пос. съч., с. 68.

[61]. Василий, Велики, св., «Опровержение на защительную речь…», Творения….., т. І, с. 470.

[62]. Пак там, «К Евстатию ….» (181), т. ІІІ, с. 210.

[63]. Пак там, т. І, с. 470.

[64]. Пак там, т. ІІІ, с. 209.

[65]. Ср. пак там, т. І, с. 470.

[66]. Ср. Василий, архиепископ, Проблема познаваемости Бога: сущност и енергия у св. Василия Великого (І.), Вестник Рускаго Западно-европейского Патриаршего Экзархата, №61, Paris, 1968, c. 54.

[67]. Пак там, с. 54.

[68]. Григорий, Богослов, св., Молитвен химн към Бога, ЦВ, 1977, бр. 3, с. 3.

[69].  Святого Василия Кесарийского беседа первая о сотворении человека ,,по образу …”, Журнал Московской Патриархий, 1972, №1, с. 31-32.

[70]. Василий, Велики, св., »Опровержение на защительную реч ….», Творения …, т. І, с. 475.

[71]. Пак там, с. 464.

[72]. Служебник, София, 1973, с. 181–182.

Първо изображение – авторът на статията, проф. д-р Антоний Хубанчев. Източник – Гугъл Бг.

Източник на останалите изображения – http://www.yandex.ru.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s