С КАКВИ ИМЕНА РАВИНИТЕ НАРИЧАЛИ ОЧАКВАНИЯ МЕСИЯ*

Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му” (Матей 1:21)

Проф. д-р Боян Пиперов

Благовещение е един от големите празници за Църквата. Той е свързан с онзи исторически момент от изявата на Божия промисъл, когато Бог чрез Своя ангел Гавриил съобщил благата вест за предстоящото раждане на Спасителя на цялото човечество от последствията на първородния грях. В този ден ние възхваляваме Бога и за Неговото снизхождение към човека, защото му е благовестил странното и неизказано чудо – Бог Слово ще се въплъти чрез чистата Дева Мария. Според св. евангелист Матей сам Бог дава и името на родения от Приснодева Мария. Имаме още четири случая в библейската история, когато Бог определя как трябва да бъдат наречени бъдещите младенци: Исаак (Битие 17:19), Соломон (1 Пар. 22:9), юдейския цар Осия (3 Цар. 13:2) и Измаил, синът на Авраам от Агар (Битие 16:11).Вавионски ТалмудИмето Иисус съответства на еврейското Иешуа,което е по-късна и съкратена форма от Иехошуа. В равинската литература това име най-често се среща под формата Иешу. Понеже тази съвсем съкратена форма се употребява по отношение на Иисус,то някои виждат в това едно умишлено омаловажаване. Някои дори предполагат, че трите еврейски съгласни (йод, шин и вав), употребени за написването на това еврейско име, са едно съкращение от началните букви на еврейския израз за прокълняване: ийммàх шемò везикрò, тоест да бъде заличено името му и споменът за него (тоест за Иисус; срв. Второзаконие 25:6)!

Името Иисус означава „Йахве е спасение“ (в Него или чрез Него). Прибавените от св. евангелист Матей думи (1:2) към името Иисус – „Защото Той ще спаси народа Си от греховете му“ – достатъчно точно изясняват значението на това име и, от друга страна, подчертават идеята, че очакваният Месия ще бъде не политически, а нравствено-духовен Обновител на човечеството. В трактат Сота[1] 34 б Рави[2]  Раба (+352) казал: „За Иисус (става дума за Иисус Навин, б. м.) Моисей се молел за милост, защото в Числа 13:16 пише: „И нарече Моисей Осия (еврейски Хошеа), Навинов син, Иисус (еврейски Иехошуа), тоест Господ да те спаси“ (от съвета на съгледвачите). Рабба бар-Нахмани (+около 330), като тълкува същия стих 16, разсъждава: „Какво основание имал Моисей, та да прибави към името Хошеа едно „и“?… Когато Моисей видял, че разузнавачите, пратени с Иисус Навин, били нечестиви, казал на Хошеа: Господ да те пази!“ Ясно е, че и равините са влагали в значението на името Иисус идеята за спасение, избавление, закрила.

***

Ние, християните, съгласно учението на Църквата, което се основава върху старозаветните пророчества и новозаветните писания, учим и изповядваме, че Иисус е очаквания Месия (Христос), тоест Помазаника Божи, Спасителя на света (срв. Иоан 1:41; 4:25; Матей 7:22; Деян. 5:42 и много други).Той е и Емануил, тоест в Негово лице Бог е вече с нас (срв. Матей 1:23 и Исаия 7:14).

Но не е безинтересно да се проследи, как древните юдейски учители – равините – са наричали очаквания бъдещ Месия. Разсъжденията относно това започнали още от предхристиянско време. Чрез предлаганите имена ние виждаме как равините са подчертавали идеята за предсъществуването на Месия в идейния свят на Бога; изтъквали, че представата за Месия и cпaсението на Израил чрез Него е изпълнение и заключителна част от Божия план за сътворението и ръководенето на света; и, трето, получаваме представа за това, как тези равини са тълкували Стария Завет, за да откриват различни имена за Месия, чрез които са подчертани различни Негови качества. По-долу ще посочим някои имена, чрез които ще се нарича Месия, както те са отразени в така наречената равинска литература[3].

1.Шалом (мир). В трактат Дерек ерец сота 11,21 б четем: „Рави Йозе, галилеецът (около 110-та година), казал: „Името на Месия означава мир“. Сигурно тук се има предвид Исаия 9:5 (по българския стих 6), където за младенеца, който ще принадлежи на всички, се казва, че ще бъде „Отец на вечността, Княз на мира“ (еврейски Шалом).

2.Хадрах. В един халахически Мидраш[4]  към книгата на пророк Захария Рави Иехуда (около 150-та година) така изяснил библейския израз – Пророчество, слово Господне за земята на Хадрах (Захария 9:1): „Това е Месия, Който е строг (еврейски хад) срещу народите на света и благ (еврейски рах) към Израил“. След това следва едно анонимно изяснение: „Хадрах, това е Царя, Месия, Който ще ръководи всички, които идват в света, към разкаяние пред Бога.“

3.Ришон (Първият). Това име ще е изведено от казаното в Исаия 41:27: „Аз пръв (еврейски ришон) казах на Сион: ето го“! В трактат Песаким 5а това място се цитира като: „Аз, Първият“… По-късно Рави Хаггай (около 340-та година), като говори за Първия от Исаия 41:27 допълва: „Това е Царят, Месия“. Тази своя мисъл този равин доизяснява с казаното от пророк Исаия в 44:6: „Аз съм първият и Аз съм последният“.

4.Давид. Когато в равинската литература се споменава за Давид, не може с положителност да се реши, дали под Давид трябва да се разбира едно от имената на Месия, или става дума за цар Давид като такъв, който е очакван да се върне от отвъдния свят.

В Хагада 14а четем: „В Даниил 7:9 веднъж се казва: Престолът (ед. ч.) Му – като огнен пламък. Другият път се казва: Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли (мн. ч), и седна Старият по дни. Тук няма никакво противоречие – единият е за Него (за Бога, б. м.), а другият за Давид; както се казва и в Барайта[5]: Единият за Него, а другият за Давид. Това са думи на Рави Акиба (+ около 135)“. В трактат Меггила 17 б четем: „Когато Иерусалим бе построен, дойде Давид“ (Месия, б. м.). Това ще е във връзка с казаното от пророк Осия (3:5): „След това (тоест след вавилонския плен) ще се обърнат синовете Израилеви и ще потърсят Господа, своя Бог, и Давида, своя цар“. В трактат Беракот 2,4 към това изказване следват думите: „Равините са казали: Когато този цар, Месия, дойде измежду числото на живите, то Неговото име ще бъде Давид, а ако дойде измежду числото на починалите, то Неговото име също така ще бъде Давид“. Рави Тахнума (около 380-та година) казал: „Аз бих се позовал на казаното в Псалом 17:5 „Правиш милост на Твоя помазаник (еврейски Машиах – Месия) Давида (еврейски на Давид)“.Талмуд5.Шило. В трактат Санхедрин 98 б пише: „Според учението на Рави Шела (около 220-та година) Неговото име (на Месия, б. м.) ще бъде Шило“. Сигурно тук се взема предвид казаното в книга Битие (49:10): „Докле не дойде Примирителят[6] (еврейски Шило), и Нему ще се покоряват народите“. В парафразирания превод на Онкелос от еврейски на арамейски език (I век след Христа) стои: ”Докато дойде Месия“.

6.Иннон. Това име всъщност е imprf. Nif. от еврейския глагол нин – покарвам, раста, възраствам. В трактат Санхедрин 98 б е изложено учението на Рави Йанай (около 225-та година). Там четем: „Иннон ще бъде Неговото име“. Вероятно това се свързва с казаното в Псалом 71:17: „Неговото име ще бъде (благословено; тази прибавка е от 70-те) довека; докле слънце трае ще се предава името му“ (в еврейски Да пребъде името му довека; то съществуваше преди слънцето; да възраства (иннон) името му). В един Мидраш към Псалом 93:2 (по еврейската Библия) четем: „Защо името Му (на Месия, б. м.) ще бъде наречено Иннон? – Защото Той ще накара да поникнат (тоест възкръснат) умрелите, които са в земята“.

7.Ханина (милост). Пак в трактат Санхедрин 98 б намираме изказването на Рави Ханина (около 225-та година): „Неговото име ще бъде Ханина“. Сигурно това име се базира на казаното от пророк Иеремия в 16:13, защото само там се среща тази дума в израза: „Аз няма да окажа милост (еврейски ханина) към вас“.

8.Хиввара дебе Рабби (Белият, тоест прокаженият от дома на Рабби). Трактат Санхедрин 98 б ни осведомява: „Прокаженият от дома на Рабби ще бъде името му, защото в Исаия 53:4 се казва: Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи“. Рабби (Иехуда I), един от систематизаторите на Мишна, който 13 години страдал за доброто на народа си, бил считан от своите ученици за предобраз на Месия. Така може да се изясни и конструираното от тях това име на Месия.

9.Йахве (Господ). В трактат Баба батра 75 б са запазени думите на Рави Ионатан (около 220-та година), който, според Рави Шемуел бен-Нахман (около 260-та година) бил казал: „Трима ще бъдат наречени по името на Бога – праведниците (срв. Исаия 43:7: Всеки, който се нарича с Мое име, когото съм сътворил за Моя прослава, образувал и устроил), Месия (срв. Иеремия 23:6: И ето – Неговото име (на Давидовия потомък, б. м.), с което ще Го наричат: Господ – наше оправдание) и Иерусалим (срв. Иезекиил 48:35: А от онзи ден името на града ще бъде: Господ е там)“. В един Мидраш към Плач Иеремиев 1:16 (58 б) четем: „Кое е името на царя, на Месия? Рави Абба бар-Кахана (около 310-та година) казал: Иахве е Неговото име (Иеремия 23:6), защото и Рави Леви (около 300-та година) е казал: Слава на града, чието име е като името на неговия цар и името на неговия цар е като името на неговия Бог“ (срв. Иезекиил 48:35).Талмуд на руски, превод Неемия Переферкович10.Цемах (младочка, издънка, потомък). В трактат Беракот 2,4 четем: „Рави Иехошуа бен-Леви (около 250-та година) казал: Цемах е Неговото име“. „Мидрашът към Плач Иеремиев 1:6 привежда като доказателство за това Захария 6:12 – Ето Мъж, името му е Младочка (еврейски цемах)“. Срв. и Захария 3:8: „Ето, Аз довеждам Моя раб – Младочката“ (еврейски цемах).

11.Бар-Нафле (син на падналата). В трактат Санхедрин 96 б се предава един разговор между Рави Нахман (бен-Иаков, + 320-та година) и Рави Ицхак (около 330-та година). Първият запитал: „Може би си чувал, кога ще дойде бар-Нафле“? Другият казал: „Кой е бар-Нафле“? Нахман отговорил: „Месия“. Ицхак: „Ти наричаш Месия бар-Нафле“? Нахман: „Да! Защото в Амос 9:11 пише: В оня ден Аз ще възстановя падналата (еврейски нофелет) скиния Давидова“. Месия ще трябва да се назове с това име, защото бил считан за издънка, рожба на разорения Израил, както се казва и в Исаия 11:1 – „Ще покара младочка от Иесеевия пън и клон ще израсне от неговия корен“. Все пак това име на Месия ще се е считало до известна степен странно. Сигурно затова се среща предположението, което често се повтаря, че името бар-Нафле е променено от бар-Нифли, което се отъждествява с гръцкото ийòс нефелòн (син на облаците). В този именно смисъл Рави Нахман тълкува посочения по-горе текст от Амос 9:11.

12.Нехора (светлина). В Мидраш към Битие 1-ва глава Рави Абба от Серугин (III или IV век) казал: „Нехора живее при Него (тоест при Бога; срв. Даниил 2:22 – И светлината живее с Него, б. м.). Това е царят, Месия. Така е казано и в Исаия 60:1 – Дигни се, светлий (в 70-те е прибавено Иерусалиме); защото дойде твоята светлина (Месия). Също и Рави Бида е казал: Нехира (озарен) ще бъде Неговото име“.Vvedenie v Talmus13.Анани (идващ върху облаци). В Таргума[7] на 1 Пар. 3:24 се пояснява: „Анани[8], това е царят, Месия, Който ще се открие“. В Тахнума[9]  § 20, 70 б четем: „Кой е Анани? – Това е царят, Месия“. Може би за това се има предвид казаното в Даниил 7:13: „Гледах в нощните видения и ето, на небесни облаци (еврейски анане шемайа) идеше Син Човечески, дойде до Стария по дни“…

14.Ефраим (Ефрем). Така се нарича Месия само в по-късни равински писания (към IX-X век). Вероятно името се извежда от казаното в Иеремия 31:9, 20. В стих 9 четем: „Защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем (еврейски Ефраим) е Мой първороден“. В стих 20 стои: „Ефрем не Ми ли е драг син,не е ли обично дете“? Това име по отношение на Месия се считало до известна степен гальовно.

___________________________

*Източници – https://edamjanova.wordpress.com/ и Духовна култура, 1977, кн. 3, с. 9-13. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Това е названието на един трактат от Талмуда. Този огромен труд се състои от Мишна и Гeмара, и се дели на 6 главни части – седери. Те от своя страна се делят на трактати, а последните на глави и стихове.

[2]. Тоест учител.

[3]. Цитатите са взети от Kommentar zum NT aus Talmud u. Midrasch von H. L. Strack u. P. Billerbeck, München, 1926, В. 1, но с мои бележки и изяснения.

[4]. Мидрашим са тълкувателни трудове върху старозаветните книги с цел да се извлекат от тях преди всичкр практически напътствия. Мидраште се състоят от две главни части – Хагада и Халаха.

[5].  Арамейска дума, която означава „намиращо се извън“, тоест учение, което се основава на традицията на танаитите и е почти равностойно на учението в Мишна (една от съставните части на Талмуда), но не било прието в официалната Мишна.

[6]. Трябва да се отбележи, че срещу думата „Примирителят“ от българската Библия в латинския превод стои: „Който трябва да бъде пратен“, а в гръцкия превод на70те четем: „Определеното за него“ (тоест за Юда).

[7]. Таргумим (мн. ч. от Таргум) са парафразирани преводи от еврейски на арамейски език.

[8].Той бил син на Елисенай, потомък на Давид (1 Пар. 3:9-24).

[9]. Тълкувание на Петокнижието, но във вид на отделни омилии.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s