ВЪЗКРЕСЕНИЕТО – ТАЙНА НА ВЯРАТА*

Мария Шанца

За християните Възкресение Христово е най-светлият празник. Съхранените през вековете хубави традиции често се спазват и от хора, които стоят далеч от вярата и от Църквата. На някои от хората повече им допада Рождество Христово, защото традициите, свързани с този празник, са по-богати. Освен това всеки, дори и нехристиянин, може да си каже, че на този ден честваме идването в света на изключителния Човек, без Когото нашата цивилизация би изглеждала съвсем другояче. Не е известна точната дата на Неговото раждане, но се знае кога и къде е живял. Всеки историк независимо от възгледите си не може да не се съгласи с два неоспорими факта.The resurrection in the last dayПърво – през годините 28-30 след Христа един Човек – Иисус от Назарет, проповядва в Палестина идването на Божието царство. Покрай Него се събират тълпи хора, но когато е осъден на смърт, всички Го напускат. По нареждане на римския наместник Пилат Понтийски на 7 април 30 година (или на 3 април 33 година) Го разпъват на кръст. Второ – скоро след това Неговите ученици, толкова уплашени по време на процеса и смъртта Му, започват изведнъж публично да проповядват, че Иисус е възкръснал и е жив. От този момент никой не е в състояние да ги принуди да мълчат. Не ги плашат нито преследванията, нито мъченическата смърт. И точно от тяхното твърдо убеждение се ражда християнството и се формира Църквата. Това се знае със сигурност. Щом като това убеждение има толкова сериозни последствия, струва си да се замислим какво е съдържанието на думата „възкръснал“. На този въпрос дори и вярващите невинаги могат да дадат правилен отговор. За нехристияните по принцип „възкресението“ се отнася към терминологията на мита. В повечето религии съществува божество, което слиза в света на умрелите, за да се върне после от него, но това винаги става в митическо измерение, а не в историческо (или извънисторическо). Иисус обаче е конкретна историческа Личност, живяла в определено време и среда; знае се  дори и датата на смъртта Му. Към това трябва още да се добави, че за един християнин възкресението на Иисус не е както в мита – връщане към живота, а преминаване чрез смъртта в съвсем нова действителност. Нещо повече, това преминаване засяга също и всеки от нас и нашето лично възкресение. Такова е съдържанието на вярата при вярващите, макар че много от тях не разбират съвсем за какво става въпрос.

Да се опитаме да дадем отговор на основния въпрос: откъде идва понятието „възкресение“ и какво означава то?

Ще започнем с това, че то е библейско понятие и затова би трябвало да се обърнем към Библията. Ще направим голяма грешка, ако се опитаме да го изясним въз основа на добре познатите ни гръцки концепции. Гърците към VI век преди Христа са разделяли човека на безсмъртна душа и тяло. В Библията човекът винаги се схваща като цялост, която бихме нарекли „психофизична цялост“. В нея няма разделение на „дух“ и „материя“. Староеврейската дума „нефеш“, превеждана понякога като „душа“, точно означава „вдъхване на живот“ или направо „живот“.

Не по-малко проблеми ни създава думата „тяло“. Понякога дори и силно вярващи християни не разбират точно какво казват, изповядвайки вярата във възкресението на телата. Те не знаят, че в Библията думата „тяло“, на староеврейски „басаср“, означава човека в неговата преходност. Четем например у св. пророк Исаия: „И ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види“ (Исаия 40:5), където пророкът изразява надеждата, че тази слава ще я видят всички хора на земята. И така очакваното в края на света „възкресение на мъртвите“ – това не е възкръсване на тленните останки, а както смятат вярващите, несравнимо по великолепието си чудо: пробуждане за нов пълноценен живот на истинския човек, променен чрез Божията сила.Caravaggio, Jesus after His Resurrection and St. Apostle ThomasДълго време израилтяните имат много неясни представи за това какво ги очаква в отвъдното. Смятат, че човекът (като цяло, а не само сянката или душата му) преминава след смъртта си в Шеол, място под земята за умрелите, където няма никаква разлика между царя и просяка, където съществува вечен мрак и мълчание, където не може да се слави Бог, защото там вече не стига всемогъществото Му. На много места в псалмите можем да открием това разбиране. Ето например: „Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си, защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?“ (Псалом 6:5-6).

Праведният Иов, подложен на тежки изпитания, е сигурен, че ако умре преди да го е защитил Господ, тогава в Шеол дори Всемогъщият няма да може да го намери: „И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има“ (Иов 7:21). В същата Книга на Иова има обаче и думи, предсказващи, че има някаква нова надежда: „Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога“ (Иов 19:25-26). Еврейският текст не е много ясен. Подобни мисли можем да срещнем и в някои по-късни псалми.the resurrection dayПророк Иезекиил в началото на VI век преди Христа предава една потресаваща картина на възкресението. Бог показва на пророка голяма долина, пълна с изсъхнали кости, и му повелява да произнесе над тях следното пророчество: „Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете“ (Иезекиил 37:5). Тогава се долавя шум и движение „…и почнаха да се сближават костите, кост до своя кост. И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях“ (Иезекиил 37:7-8). Тогава Бог му повелява да изрече пророчество за духа на умрелите. „И влезе в тях дух, – и те оживяха и се изправиха на нозете си – твърде, твърде голямо опълчение“ (Иезекиил 37:10). Тук лесно можем да се заблудим, че това е предсказание за всеобщо възкресение. Но няколко стиха по-нататък Сам Бог пояснява това пророчество: „Тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“… Ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева“ (Иезекиил 37:11-12). Тук става дума за възкресението на „Израилевия народ“, обаче без съмнение това пророчество на Иезекиил подготвя почвата за разбирането на индивидуалното възкресение.

Няколко десетилетия след Иезекиил започва да говори друг пророк, наречен Втори Исаия. Той приканва евреите да се върнат в разрушения Иерусалим, да се уповават на Господа и същевременно представя страдащия праведен Раб Господен. Неговото крайно унижение, позорната Му смърт, а също и триумфалното Му връщане към живот във възхвала (Исаия 52:13; 53:12). Този текст е много важен, тъй като в него се прокарва мисълта за възкресението, която ще намери израз в две по-късни книги (Книга на пророк Даниил и Втора книга Макавейска), възкресение – увенчаване на човешкия живот.TheResurrectionOfJesusByHeinrichHofmann0302Колко е чуждо на гръцката култура понятието „възкресение“, се убеждава и самият св. апостол Павел, когато се опитва да говори в Атина за Иисус Христос и за възкресението Му. Атиняните не проявяват интерес към възкресението: безсмъртната душа, веднъж освободена от тялото, което за нея е „гроб“, за какво да се връща към него? Пък и в Библията човек е неразделно единство на душа и тяло. Затова в споменатите Книга на пророк Даниил и Втора книга Макавейска не се говори за „души“, които след мъченическата си смърт ще се радват на вечен живот. От друга страна, този, който умира за своя Бог, не бива да бъде далече от този Бог след смъртта си. Именно тогава той възкръсва благодарение на Божията сила.

Във Втора книга Макавейска се разказва за седемте братя мъченици и тяхната майка, която неуморимо поощрява синовете си да издържат, а след тях и тя самата умира. Всички те получават силата, която им е необходима, за да понесат жестоките мъчения, от непоколебимата вяра в очакващото ги възкресение. Това изразява добре вторият от братята, когато се обръща към палача си: „Ти, мъчителю, ни лишаваш от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони“ (2 Мак. 7:9). Както виждаме, възкресението означава вечен живот, а този живот е в ръцете на Всемогъщия.

В 12-а глава на същата книга водачът на въстанието – Иуда Макавей, като разбира, че загиналите му войници са прекрачили Божия закон, прави следното: „Събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Иерусалим, за да принесат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение; защото, ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите“ (2 Мак. 12:43-44). Както виждаме,библейският автор не може да си представи задгробния живот на душите без телата им.Paul on the Road to DamascusОколо 300 години по-късно Иисусовите ученици виждат всичко това в нова светлина. Възкресението на Иисус Христос за тях макар и най-велико, не е единично събитие, а истинско начало, първи акт на всеобщото възкресение. Затова св. апостол Павел пише на християнската общност в Коринт: „Защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви…“ (1 Кор. 15:16-17). Апостолът няма намерение да доказва Христовото възкресение, а напротив, убедително преразказва това събитие (срещнал се е с възкръсналия Иисус близо до Дамаск), за да накара все още мислещите „по гръцки“ коринтяни да повярват, че мъртвите ще възкръснат.

Тук възникват два съществени въпроса. Първият е: по какъв начин много години или векове след смъртта си човек може да възкръсне за нов живот и какво става с него между деня на смъртта и деня на възкресението? Вторият въпрос е: кога ще настъпи всичко това? Тези въпроси са си задавали и хората от библейско време. Може да се каже, че на първия въпрос отговор ни дава майката-героиня на седемте сина-мъченици от Втора книга Макавейска. Тя казва: „Аз не зная, как сте се намерили в утробата ми: не аз съм ви дала дух и живот; не чрез мене се е образувал съставът на всекиго. Затова Творецът на света, Който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие сега не щадите себе си за Неговите закони“ (2 Мак. 7:22-23). Това не е богословска спекулация с цел да се докаже възможността за възкресение. Майката намира отговор в силата на Всемогъщия, Който от нищо (2 Мак. 7:28) е сътворил всичко съществуващо. На въпроса кога ще настъпи това, тя отговаря, че по време на милостта Божия (2 Мак. 7:29), което не е хронологично определение. Авторът на Втора книга Макавейска не развива метафизична теория, а само изразява съществуващата отдавна в традицията на Израил надежда, че точното спазване на Божиите закони винаги води към живот, което значи към възкресение.72310816Апостол Павел се опитва да изясни тази голяма тайна на хората, възпитани в духа на гръцката култура. Той я сравнява със зърното, което „умира“ в земята, за да даде начало на новото „тяло“ (тоест на новия видим вид) на растението. „Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление;… сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно“ (1 Кор. 15:35-44).

Интересно е, че св. апостол Павел въобще не се замисля за това, какво става с човека между смъртта и възкресението. В началото на мисионерската си дейност той е бил сигурен (както и другите), че ще доживее повторното идване на Иисус Христос и всеобщото възкресение на телата. Затова за нас са важни думите, които четем в неговото послание до филипяни. Апостолът пише това послание в затвора, в очакване на присъдата, която може да бъде и смъртна. Св. апостол Павел казва, че ако той трябва да избира между живота и смъртта, би се затруднил. Той знае, че е нужен на младата, неукрепнала християнска общност, но казва: „Желая да се освободя и да бъда с Христа“ (Фил. 1:23). Апостолът не пита как и по какъв начин. За него смъртта означава още сега „да бъда с Христа“, и това му стига. Този ерудиран голям богослов тук удивително напомня необразованата майка на седемте братя-мъченици.

Библейските автори не дават докрай отговор на въпроса за възкресението, а коригират някои наши погрешни представи и същевременно разкриват задълбочено съдържанието на християнската вяра, която често не познават добре както християните, така и нехристияните.

И накрая, за тайната на Възкресението може да разбере нещо повече само този, който като св. апостол Павел лично срещне Възкръсналия Иисус.

_______________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1997, кн. 4, с. 17-20. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s