ПРОРОК ИОНА, НИНЕВИЙЦИТЕ И НИЕ*

Архимандрит Методий

Когато говорим за книгата на пророк Иона, ние обикновено имаме предвид поразителния случай с поглъщането на този човек и повръщането му обратно от кита — този пречуден предобраз на Христовото възкресение.Но тази книга е не по-малко знаменита и с това, че тя дава истинско откровение на чудната Божия любов към каещия се човек. Тази книга е обвинителен акт против късогледия национализъм на тогавашното еврейство, което, въпреки наложеното му наказание чрез вавилонския плен, въпреки че е продължавало да е лишено от политическа самостоятелност, все още гледали отвисоко на останалите народи. Съдържанието на тази книга в това отношение бихме могли да изразим с новозаветните положения: „Бог не гледа на лице“, сиреч на расов и национален произход, „но у всеки народ оня, който се бои от Него и върши правда, и приятен Му е“ (Деян. 10:34-35); „Бог и на езичниците даде покаяние за живот“ (Деян. 11:18); голяма радост бива на Небето, когато един грешник на Земята се кае (Лука 15:7, 10), независимо от каква раса и националност или от каква социална класа е.

И едновременно с това случаят с пророк Иона представлява ярък пример на конфликт между свободната човешка воля и широтата на Божия промисъл, за който няма непреодолими пречки.

Изглежда, че Иона е бил истински евреин на своето време, който напълно е споделил убеждението, че само еврейският народ е избран от Бога и че само той има някакво значение в плановете на небесния Владетел, а всички останали народи са само материал за използване. С особена любов Иона говори за светия храм в Иерусалим (Иона 2:5, 8), очевидно за отново, издигнатия след плена храм, и в такъв случай той навярно е бил убеден, че всички изпитания на избрания народ вече са завършени и скоро ще настъпи тържеството на неговото земно царство.

И ето, Божият промисъл избира този човек за пророческо служение, но не в лоното на еврейския народ, а го праща за такова служение в езическия град Ниневия, столицата на тогавашната владетелка на Близкия Изток — Персия. Ниневия е един от най-старите градове на света, той е бил основан от Асур, правнук на патриарх Ной (Бит. 10:11). След завладяването на Вавилон, персите разрушили неговите крепостни стени, за да го омаловажат, и запазили като главни административни центрове на своята държава Суза и Ниневия. И ето, в единия от тях единият истински Бог Израилев изпраща пророк Иона с определена задача:

„Стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай, в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“ (Иона 1:2).

Но Божият зов не срещнал готовност в душата на пророка. Иона не бил съгласен с възложеното му поръчение и решава да се отклони от него с бягство. В това решение на Иона прозира лъжливото тогава у мнозина убеждение, че израилският Бог е силен само върху територията на Иудея (срв. 3 Цар. 20:23) и че, следователно, ако избяга вън от границите на Израиля, ще може да се отърве от това поръчение. Колко слаба е била представата на този пророк за неговия Бог! Но тъкмо затова той е бил избран, за да се покаже колко се заблуждават мислeщите като него.

Пристигнал в пристанището на Иопия (днешната Яфа) и намерил кораб за Тарсис, тоест в противоположна на Ниневия посока, Иона си купува билет, след това слиза чак в дъното на кораба и там ляга и заспива, вероятно смятайки, че там Бог не ще може да го намери.Но едва корабът тръгнал, разразила се страшна буря. Mоряците започнали да изхвърлят натоварените стоки, за да олекне. Но бурята бушувала с още по-голяма ярост въпреки отчаяните молитви на моряците към разните техни езически божества. И в тия минути на всеобщ смъртен страх долагат на капитана, че един човек най-спокойно спи на дъното на кораба. Разбуждат го и го карат да се помоли и той на своя Бог, та дано намерят спасение. Смутеният изглед на Иона им дава основание да се усъмнят, че той нещо е извършил и затова ги е постигнала тая беда. Силно заинтригувани, те решават да хвърлят жребий и жребият посочва името на Иона. Изобличен по такъв начин и смъртно уплашен от това, Иона публично признава своя грях, което направило на моряците поразително впечатление. След това сам Иона им прави едно страшно предложение:

Вземете ме и ме хвърлете в морето и — морето ще утихне“ (Иона 1:12).

Излишно е да правим догадки защо пророкът предлага това: дали е бил напълно отчаян, та е смятал, че за него няма никакво спасение? Или пък по-скоро се е подчинил на едно непреодолимо Божие внушение, което вероятно му е подсказало какво ще стане по-нататък? От неговото убеждение, изказано в молитвата му в утробата на кита, че той пак ще види светия Божи храм (Иона 2:5), можем да приемем второто.

Смаяните моряци, уплашени до смърт, не могли да се решат на такова страшно дело. Но когато, от една страна, бурята ставала все по-яростна, а от друга страна, сам Иона ги умолявал да го хвърлят, тогава, след трогателна молитва към този всесилен Бог на Иона: „Молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек и да не ни зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно“ (Иона 1:14), дигат го и го хвърлят в морето, което веднага утихва.

Сега ще прескочим неописуемите преживявания и трогателната молитва на тая живо погребана в утробата на звяра душа и как след три дни китът го изхвърля жив обратно на сушата. Върнат отново на белия свят, беглецът повторно чува Божията заповед: “Стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея каквото аз ти заповядах” (Иона 3:2).И, покорен на тая безпрекословна заповед, Иона тръгва и пристига в Ниневия. Авторът обръща внимание на размерите на града: „А Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход“ (Иона 3:3). Да обърнем и ние внимание на това как е казано: „град голям у Бога“ – „у Бога“, защото не само Иерусалим е Божи град, но всеки град, в който живеят хора, е такъв.

И ето, започва Иона да ходи из този голям град, колкото може да се и ходи за един ден, и да проповядва с висок глас заповяданото му: „Още четиридесет дена — и Ниневия ще бъде разрушена!“ (Иона 3:4).

Бил ли е Иона уверен в неизбежността на своето предсказание, знаел ли е той това, което ще стане? Нека засега оставим тия въпроси настрана, защото отговорът на тях ще дойде по-късно, и нека погледнем на трогателния плод на тая проповед. Известието за появата на странния пророк и за неговите думи достига до царя на Ниневия и той веднага става от престола си, съблича царското си облекло, облича вретище и сяда на пепел, а след това заповядва да съобщят на всички жители на града: щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отърве от лошия си път и от насилието на ръцете си. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв и не ще загинем“. И действително, Бог вижда, че тия хора са се разкаяли и не пратил върху тях наказанието, за което предсказвал пророкът (Иона 3:3—10).

И сега започва третата част от това поразително събитие, именно затихналият в душата на Иона конфликт избухва с нова, неподозирана сила: пророкът силно се огорчил от това, че неговото пророчество не се сбъднало! И той започнал да натяква на Бога:

„О, Господи! Не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляващ за бедствието. И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея“ (Иона 4:2—3).

Опасен е човекът, когато се разсърди поради засегнато честолюбие; тогава той загубва нишката на самоконтрола, започва да постъпва необмислено и е способен на всякакво безумие. От тая изповед на Иона се вижда, че той в началото не е искал да изпълни даденото му поръчение, защото не е искал ниневийци да се покаят и да бъдат помилвани. И заставен да проповядва, той все пак се е надявал, че израилевият Бог, макар и многомилостив, може би ще накаже тези политически врагове на Своя народ — тогава евреите политически са били под властта на персите! И вероятно е имало минути, когато пророкът си е представял какви гръмове ще се изсипят върху този грешен езически град и може би е изпитвал и не малко гордост от това, че нему се паднала тая велика чест да бъде известител на Божия гняв върху „тия необрязани“! И когато очакванията рухнали, той се връща на тезата, че е бил прав, когато е бягал от това поръчение и основателно излива сега лошите си чувства на завист и недоволство пред Всеблагия.

Наистина безкрайно благ и дълготърпелив е Бог. Но и е премъдър. Той дал на Своя разсърдил се и обезумял от това пророк добър урок, който е записан от него, в тази кратка, но изумителна по своята дълбочина книга, за да бъде полезен на хората през всички времена.Когато проповедта на Иона завършила не тъй, както той очаквал, той излязъл вън от града и седнал срещу него, все още очаквайки дали в последния момент няма все пак нещо да стане. Жегата от палещото слънце отгоре и горчилката от несбъднатите му желания вътре страшно го измъчвали. И Бог направил да изникне едно растение, което бързо порастнало така, че можело да прави хубава сянка. Иона много се зарадвал на това растение, настанил се под дебелата му сянка, изтегнал се и скоро заспал. През нощта Бог изпраща един червей, който прегризал растението и на сутринта силен вятър го свалил. Иона много се огорчил от това. И Бог му задава този въпрос:

– Нима тъй се огорчи за това растение?
– Да, твърде се огорчих, дори до смърт — отговаря пророкът.

И тогава Бог му казва тези думи, които са и изводът на цялата тази история:

„Тебе ти е жал за растението за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израстна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява — и много добитък?“ (Иона 4:9-11).

Кои ли са тези 120,000 души, които не могат да различат дясна от лява ръка?

Не са ли това малките деца, децата от оная възраст, когато те наистина още не знаят що е дясна и що е лява ръка, но които именно заради своята немощ и невинност са от всички човешки възрасти най-близки до сърцето на Създателя? И ето сега изводът от всичко това:

Бог обича всички хора, без разлика на пол и възраст: Бог обича не по-малко езичниците от евреите, защото всички са Негово творение; Бог обича с голяма отеческа любов каещите се за своите грешки; Той показва как обича тези ниневийци, които имат това преимущество пред избрания народ, че трогателно се покаяха от проповедта на първия изпратен им пророк, тогава когато евреите избиваха своите пророци. И още нещо: Бог обича и добитъка, животните на човеците, защото и те са Негово творение. Бог се трогва от покаянието, Той се радва за всеки покаял се грешник и го награждава с велика милост. Той не иска наказанието на никого, милост иска, а не жертва, Той не благоволи към войнолюбците и насилниците. Той се противи на гордите и само на смирените дава благодат (Иак. 4:6; 1 Петр. 5:5).

Въпреки този прекрасен урок, даден на Иона, а чрез неговата книга на своите водачи, те си останаха слепи и твърдоглави, за да чуят от Него страшното пророческо предупреждение:

„Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона, а ето, тук е повече от Иона“   (Мат. 12:41; Лук. 11:32).

Да, нашето бурно време на агресии и посегателства има голяма потребност от поуката, която дава Книгата на пророк Иона: за равноценността на човеците и народите пред Бога, за необходимостта от повече взаимно уважение и братолюбие,  без които мирното съжителство и духовният растеж са немислими, без които, вместо мир и радост, скръб и жалост ще покрият земята и нейните обитатели.
___________________
*Публикувано в Духовна култура, 1974, кн. 2, с. 1-4.

Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s