ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО*

Венцеслав Дуриданов

През последните две години книжният пазар в България бе буквално залян от окултна литература. Преиздават се класически трудове по теософия, дава се път и на окултна белетристика с български адрес. Издатели и автори претендират да задоволяват „духовния глад“ на обезверения българин, някои се обявяват за духовни учители на непосветените, оторизирани говорители на „високо развити извънземни цивилизации“, или просто „скромни“ лечители, „надарени от Бога“ със силата да облекчават човешкото страдание. Всички тези „духовно просветени” люде осъзнават себе си като помазаници на „висшия разум“, носители на новото и избрани да направляват съдбините на човечеството с висока „морална отговорност“. Тези, меко казано, нескромни самооценки биха били посрещани от всеки със смях или със съжаление, ако бяха плод само на комплекси за малоценност и скрити лични драми. За съжаление това не е така. Фактите говорят, че тези възгордели се хора: екстрасенси, контактьори, биоенерготерапевти, ясновидци, магьосници, „духовни учители” и пр., са в реално общение с „поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12), т. е. с демоните, както са известни в Православната църква ангелите на сатаната. Увлечението на хората по съвременните проявления на контактите с духовния свят, примамливо поднасяни от лукавия чрез наукообразна терминология, е печално следствие от непознаването на богооткровените истини на Св. Писание и Св. Предание, от осветскостяването душевността на съвременния българин. Откъснати от Църквата, от Христа, сами лишаващи себе си от причастие със светите Тяло и Кръв на Господа, съвършено забравили покаянието и поста, безразлични към св. Православна вяра и към спасението на душите си – това сме ние, съвременните хора. За нас се отнасят боговдъхновените слова на св. апостол Павел: „Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат“ (2 Тим. 4:3-4). Нашият съвременник живее за хляб и зрелища, забравил е да търси истината, сякаш тя не му е нужна. Но духовната ни същност има своите неизменни изисквания, духовният живот не търпи празноти. Затова нуждата от духовна храна е осезаема за всеки, но тя се задоволява с първия попаднал духовен сурогат; достатъчно е той да има „лъскава опаковка“, т. е. да примамва с ореола на тайнственост и неразгадаемост. Не духовна храна, а отрови предлагат на своите наивни последователи съзнателните хулители на Бога: окултисти, теософи, проповедници на източни учения, спиритисти, контактьори, екстрасенси и всеки, който поради непросветеност или корист изопачава учението на Господа Иисуса Христа и създава свои, непознати и чужди на св. Църква догмати и учения. Общото между всички тях е, че обещават леснодостъпни начини за общуване с „висшия разум“, с духовния свят, а чрез това неизбежно сеят и култивират в човешкия ум горделивост, егоизъм, самолюбие и тщеславие. Подклаждайки непрестанно у своите следовници огъня на изброените и много други страсти, те естествено ги довеждат до пълно отрицание на Бога и до въздигане идола на човешкия разум в ранг на божество. В такова състояние човек става лесно достъпен за внушенията и въздействията на демоните и в кратко време, незабелязано се превръща в тяхно послушно оръдие. Ярък пример в това отношение е ветеранът от Афганистан Николай Аверин, който убива на връх Пасха трима монаси в Оптина с кинжал, на чиято дръжка е изгравирал числото 666 по повеля на властен безплътен глас, направлявал изцяло неговото поведение през последните месеци преди престъплението (за този случай писа подробно в. „Труд“, бр. 29, 23-29.07.1993 г., стр. 1). За верността на тези твърдения, без всякакво съмнение, свидетелстват сами и хората, попаднали в мрежите на дяволските заблуди.Станалите известни от пресата случаи, както и сведенията, изнесени от г-жа Лиана Антонова в нашумялата ѝ книга „Прозорец към космоса“ (София, 1993) потвърждават, че демоните се представят пред търсещите общуване с тях хора като: 1)“духовни същества от астралния свят“, включително и „души на починали хора“; или 2) като „представители на извънземен разум“. Втората група е доста разнородна. Демоните, наричащи се извънземни, се представят като: 1) обикновени „космически пътешественици“; 2)група, изпратена от някаква планета с „просветителска“ цел; 3) „духовни учители“, членове на „Великото космическо братство“, същества с хилядолетна мисия с цел приобщаването на човешкото общество към това „братство” (за краткост те се назовават просто „Учители“!).От пръв поглед впечатлява сходството в подхода и стереотипността в твърденията и действията на „съществата от астрала“ и „извънземните“. Това специално отбелязва дори Л. Антонова при наблюденията си върху различни контактьори и екстрасенси. „Напоследък, казва тя, констатирах още нещо: всички, общуващи с извънземни, установяват лесно контакт и с мъртвите, при това без видими усилия. Мъртвите като че ли сами идват, дълго чакали мисълта, насочена към тях“ (пос. съч., стр. 90). И действително, сред приятелите на Л. Антонова спиритичните сеанси преминават в „телепатични диалози“ с „извънземните“ с невероятна лекота; дори дотам, че самите контактьори не разбират, че друг е застанал на отсрещната страна на „линията“. В тази компания и двата вида разговори вървят с рутината и естествеността на ежедневното общуване между приятели и човек изтръпва от ужас само при мисълта за такъв непрекъснат интимен досег с бесове. Според посочената книга „душите на мъртвите“ беседват по цели нощи сред най-непринудена атмосфера в „парти“ на спиритисти и екстрасенси, като от време на време се появява някой „извънземен“, който се вмесва в разговора с мъдри съвети или „спешни послания“ от „висшия разум“. Поведението на безплътните съветници на тези заблудени люде е най-разнообразно: като се започне от неясни светлини и гласове, които се чуват в ума (пос. съч. стр. 38), усещане за присъствие и „телепатичен контакт“ (стр. 23, 67), чувство за парализиращ ужас от видимото присъствие на безплътния (стр. 74-75) и се стигне до ясното виждане на „инопланетяни в блестящи дрехи“ (стр. 40), навяващ паника „човек, облечен в светлина“ (стр. 119, 146), и осезаемото, материално присъствие на „човек“, който е в състояние мигновено и невидимо да се премества в пространството (стр. 201).Най-широко прилаганият от демоните трик (същевременно и средство за общуване) е автоматичното писане. В цитираната книга всеки втори пише автоматично, като предава с еднаква лекота послания както от „мъртви“, така и от „извънземни“. Самата Л. Антонова дефинира автоматичното писане като „най-проста форма на спиритичен сеанс“ (стр. 60), с което разкрива и неговата бесовска природа. С това още веднъж се потвърждава възгледът, че родината на „извънземните“ съвсем не са далечните галактики, а поднебесната империя на дявола. Един от представящите се за извънземни внушители на автоматични писания дори се легитимира като ангел (стр. 48). Всички те обаче са единодушни в едно – своето призвание да спасяват човечеството. „Извънземните“ се представят ту като наши „по-големи братя по разум“ (стр. 77), ту като „прародители на човечеството“ (стр. 97), които се опитват или по „физиологичен път“ да ускорят човешкото развитие (стр. 107), или да ни преподават добродетелите на „космическия морал” (стр. 152). Група „извънземни” дори си поставя задача „да проправи духовен път на човечеството към Отеца, та думите му да проникнат и прокънтят във всяко човешко сърце“ (стр. 78). Че се касае за отеца на лъжата – дявола, – не е трудно да се досетим като проучим на какво ни учат тези „извънземни приятели“.Основната теза в тяхното учение, както е резюмирана с големи букви още в предговора на цитираната книга, гласи дословно: „Всеки учител, ученик, религия, секта, общество, сдружение и пр., които проповядват нещо, включващо в себе си заплахи, ограничения на личността и задължение то да бъде прието за единствената и неоспорима истина, не принадлежат на доброто начало“ (стр. 11). При внимателно прочитане на горното става съвсем очевидно, че подобно определение изключва изцяло и безпрекословно св. православна вяра от числото на религиите, които „принадлежат към доброто начало“. Всеки православен християнин знае добре, че има един единствен път към вечното спасение на всяка човешка личност и това е пътят, указан от Иисус Христос. „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“, казва Господ (Иоан 14:6). За да може всеки християнин да премине успешно по този Път, Господ основа Своята една света, съборна и апостолска Църква, която е Неговото тяло (Еф. 1:23). В нея влизат несъгрешилите ангели, душите на всички праведници, починали в Господа от създаването на света насам, всички православни християни на земята и Сам Бог като техен Творец, Спасител и Учител (Евр. 12:22-24). Светият Дух Божи бе изпратен от Господа в деня на Петдесетница (Деян. 2:1-4), за да ръководи св. Църква, като обитава в нея непрестанно и благодатно бива преподаван на вярващите в св. Тайнства. Последните също са установени от Господа (Мат. 28:19-20; Иоан 7:37-39; Мат. 26:26-28; Иоан 20:21-23; Мат. 19:6; Иак. 5:14-15), за да утвърждават членовете на земната Църква в тяхното звание на воини Христови, да обновяват и очистват душите им от наслоенията на греховете, да ги укрепяват по пътя на личното им усъвършенстване, за да „получат обещаното вечно наследство “(Евр. 9:15). Целият живот на православния християнин, следователно, преминава в Църквата, където той се укрепява благодатно и предстои в благоговеен трепет пред престола на Бога. Тъй че словото Божие, достигнало до нас (както е неоспоримо доказано!) в неповредена от времето пълнота и точност, твърди сигурно и несъмнено, че има един път към спасение: един Бог, една вяра, едно кръщение (Еф. 4:5), една истина и една Църква (Иоан 17:21-23). Словото Божие ни учи как да вървим по този път, за да бъде той сигурен и безопасен. Тъй че не свободомислие, своеволие и самоувереност, а смирение и послушание на Божията воля са нужни на всеки, който желае да се спаси. Ясно е прочее, че учението, проповядвано от „извънземните“ чрез Л. Антонова, е съвсем противно на всичко, което знаем за отношенията между хората и Бога от св. Библия. Няма друг път към Бога, освен указания от Самия Бог, защото той е Всесъвършеният, Всезнаещият, Вселюбещият Творец и Госпо-дар на всичко видимо и невидимо. Бог е, чрез Когото са и едната вяра, и едната Църква, и едното кръщение (Еф. 4:5). Той е единствената абсолютна, пълна Истина, словата Му винаги са истинни и в тях няма лъжа или двусмислие. Затова св. отци на VII Вселенски събор справедливо са отбелязали, че „всеки, който след като вече ИМА истината, продължава да търси нещо повече, той търси лъжата“. Словото Божие, пазено и преподавано в Църквата чрез благодатните дарове на Св. Дух, е единственият верен Учител и Наставник към вечността и други учители на истината не може да има. Това изповядва Христовата Църква съгласно учението на своя Божествен Основател (Деян. 4:11-12).„Извънземните“ и „астрални“ пришълци от книгата на Л. Антонова ни учат на точно обратното. „Че кой иска от нас да бъдем религиозни?“ – възкликва авторката. „Нашият общ, любещ и безкрайно търпелив баща иска само едно – да използваме и развиваме разума си!” (стр. 9). Наистина, безкрайно търпелив и любещ е Господ, Комуто приписват твърдения човешки и при това кощунствени. Защото Господ говори тъкмо обратното на учениците Си: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила, и ближния си като себе си“ (Лука 10:27). Защото в това се състои целият закон, всичко, което е нужно да знае и прави човекът, за да се спаси. „Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:27), говори Господ на юдеите, които са мислели, че изцелени веднъж чудодейно от всемогъщата ръка на Самия въплътил се Син Божи, могат да се върнат отново в кипежа на житейските си грижи и плътски страсти; да останат същите, каквито са били преди тази съдбоносна среща и да са на чисто със съвестта си пред Бога. Вместо това Бог им предлага да вземат кръста си и да Го следват, да бъдат готови да умрат като Него с най-позорна смърт и при това да имат твърдата увереност, че това ще им принесе най-велика радост във вечния живот. „Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство“ (1 Кор. 1:23), пише св. апостол Павел. Но Господ е бил твърд в това, което е изисквал от учениците Си. И никога не е изисквал нещо по-малко. Не може и дума да става за християнство, „лишено от догмати“ (стр. 9), защото божествените истини са непоколебими, вечни, те са закони на духовния живот точно толкова строги, колкото и законите в материалния свят. Както природните закони крепят мирозданието, така догматите във вярата са основи на духовната сграда на спасението. Затова е чудно, че тъкмо тези, които отхвърлят божествените истини и въздигат в култ освобождаването на разума от всякакви догмати, наричат Библията „най-мъдра книга” (стр. 10). Ако е най-мъдрата, тогава защо не живеят според както учи тя?! В Библията са написани Божии слова към Неговия народ: „Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти (Второзак. 18:10-12). Това не пречи на Л. Антонова и приятелите ѝ да общуват най-безстрашно с духовете на преизподнята, представящи се за души на мъртъвци, и дори да поправят Господа, Който според тях е сбъркал като нарекъл ВСИЧКИ спиритисти гнусни (Второзак. 18:12), защото между тях имало и „добри“. В Библията четем също Господнето указание да слушаме само Божието слово и наставление (Лев. 18:4; Второзак. 10:12-13; 13:4; Иис. Нав. 22:5) и да живеем единствено според Божията всеблага воля, за да достигнем до такова достойнство, че да сме способни да наследим вечния живот (Мат. 25:34; Деян. 20:32; 1 Петр. З:9; Еф. 1:18; Евр. 6:11-12; 9:15). Л. Антонова пък ни съветва да слушаме само „гласа на собствения си разум и сърце“, след като ги „очистим от всичко лошо“ (стр. 10-11). Кой обаче ще ни просвети по въпроса кое е лошото, което да очистим, и доброто, което да запазим? Не Бог и не Църквата, според Л. Антонова, а нашите „извънземни приятели“ са се заели да ни учат на това (стр. 152-159).Оказва се, че въпреки ненавистта си към ограниченията тези „приятели“ също проповядват свои догми и държат сериозно на тях. Така например, според тяхната „догматика“ истината не е написана в Библията, а се преподава от учителите на будизма. Затова безплътните охотно проповядват теорията за прераждането на душата, ползват се свойски от терминологията на окултните и теософски учения, като се представят за „учители от Шамбала” (стр. 188 на пос. съч.), „аватари от Космическото братство“, „висши духове“ и други подобни (стр. 194). За по-голяма достъпност на внушенията си те прилагат към стандартната окултна тематика и учението за триединството на Бога (стр. 252), включват и светиите в обкръжението на „вселенските учители“, като ги приравняват с будистките „просветители“ (стр. 202), съветват своите благодарни слушатели да се кръщават по християнски (без повече уточнения) и веднага след това ги пращат при екстрасенс, за да получат от него „наставления“ за новия си живот. За просветения православен християнин е съвсем ясно, че тази гротескна смесица от напълно изключващи се идеи и понятия е чиста бесовщина. Това обаче не може да се прозре тъй лесно от жадните за тайнствени видения и откровения люде, жадуващи в гордостта си да бъдат избраници на „висшия разум“ и поради това охотно възприемащи тази убийствена смес от окултизъм, шаманизъм и сектантство за висше посвещение. За такова им я представят и „извънземните” им „приятели”, които им обещават бързо изкачване по стъпалата на усъвършенстването на разума и освобождаване от бъдещи „прераждания”. Това ясно личи и от личния опит на г-жа Антонова, която след като влиза в пряк контакт с демон, наричащ себе си А-З, започва да се „обучава” при „Учителите от вселенското братство”. И макар че в началото ѝ казват, че „пътят на учениците е трънлив и тежък” (стр. 203 на пос. съч.), нейното „обучение” завършва едва за няколко месеца и самата тя е твърде учудена, когато „учителите” я обявяват за достойно завършила „курса” и я провъзгласяват за „духовен учител на човечеството”. Всичко това бива удостоверено (стр. 162) с едно писмо от Господа (?!?). Само това би било напълно достатъчно за всеки страничен човек, макар и лишен от всякаква религиозна култура, за да заподозре нещо нередно в цялата работа. Но това не пречи на Л. Антонова да приеме, че за повече от 10 000 години писана история тя се е оказала единственият (!) достоен за такава чест представител на човечеството. Що се касае до изумлението, което предизвиква в нея съобщението за тъй бързото ѝ „повишение”, бесовете лукаво ѝ обясняват, че макар тя да не помни, но в предишните си животи вече е била достигнала достатъчно висока степен на самосъзнание, за да бъде днес удостоена съвсем навреме с отговорността на духовен учител. Това обяснение очевидно е задоволило г-жа Антонова. Тя е дотам заслепена от гордостта си, че не обръща внимание на очевидния и изтъкван от самата нея факт, че всички контактьори, спиритисти, екстрасенси, биоенерготерапевти и тем подобни, с които тя се е срещала, са били в свое време уверявани от невидимите си „наставници” в особеното си избраничество, в уникалната си мисия на земята. Това заслепение обяснява и необяснимото за разумния страничен наблюдател грубо и безцеремонно преиначаване на Св. Писание, на божествените наредби, на Христовото учение и православната вяра, което си позволяват да проповядват Л. Антонова и нейните съмишленици.За това, че учението за преражданията е абсолютно несъвместимо както с изкупителното дело и славното възкресение на Христа, така и с цялото изложение на Божията правда на страниците на Библията, е говорено много и е доказано неопровержимо както от св. отци на Църквата и православното богословие през вековете (вж. св. Иоанн Златоуст, Беседы на Евангелие св. ап. Иоанна Богослова, беседа 56, Творения, т. VIII, ч. 1, Спб, 1902, с. 365; блаж. Феофилакт, Толкование на Евангелие от Иоанна, гл. IX, „Благовестник”, Спб, с. 621-622; Дюлгеров, Д. В., Цоневски, Ил. К., Учебник по мисионерство, София, 1937, с. 357-382; о. Серафим Роуз, Душа после смерти, Москва, 1992, с. 109-114), така и в самото слово Божие, св. апостол Павел недвусмислено заявява: „На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27). Истинността на тази мисъл е тъй многократно и явно потвърдена от Самия Господ Иисус Христос и цялото Свещено Писание, че няма какво повече да се каже. За всеки разумен човек е пределно ясно, че ако съществува прераждане, то няма възкресение. А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е апостолската проповед, празна е и Христовата вяра, а св. апостоли Христови не са апостоли, а лъжесвидетели (1 Кор. 15:12-15). Въпреки това окултизмът и привържениците на прераждането в целия свят не намаляват своето влияние и численост. А това показва, че хората всъщност твърде слабо се интересуват от своето спасение, готови са веднага да отхвърлят ясното свидетелство на боговдъхновеното слово и Църквата и да приемат онова обещание за бъдещето, което им се струва по-лесно постижимо и приятно. Такива хора приемат безсмислици от рода на твърдението, че Бог живеел в „24-то измерение” (пос. съч. стр. 42), или че всичко било само „материя и енергия“ (стр. 192-194), които спокойно съжителстват в тяхното съзнание с идеята за вездесъщия Бог, Творец на вселената, Дух безначален и невидим. Те със съчувствие слушат речи, в които се проповядва, че Иисус Христос е просто един от учителите на човечеството, наравно с Кришна, Буда, Мохамед и други „пророци“, които се въплъщавали само „по веднъж“, за да изпълнят „една определена задача“ (стр. 188), и не разбират абсурда на такава реч. Защото ако Христос не е въплътилият се Син Божи, както Сам Той твърди, а е просто велик учител и пророк, то Той или съзнателно ни заблуждава, или е лишен от здрав разум. Ако е така, Той в никой случай не може да бъде наречен учител и пророк, а най-малкото пък велик. Такива хора обаче спокойно преглъщат и противоречието, че „учението за Иисус Христос е изложено ясно в Библията“ (стр. 124 от пос. съч.), но че в Библията „истината била закодирана“ (стр. 10). Простата логика ни учи да мислим, че ако наистина има Бог и Той иска всички да Го познават добре, естествено ще е за Него да се постарае още отначало да се разкрива в боговдъхновените писания по такъв начин, че да бъде ясно, просто и разбрано възприеман от всички вярващи, а не само от единици, способни да посветят целия си живот на сложни „прекодирания“. Тази проста логика изглежда е недостъпна за хора, напътствани от демоните, защото гордостта им ги кара да вярват, че са по-висши и по-достойни от останалите. Тази гордост е тъй заслепителна, че им пречи да забележат твърде показателното нежелание на своите „извънземни“ и „астрални“ приятели да влизат в досег с църковните тайнства и обреди, както и това, че нито един от тези „приятели“ не съветва подопечните си да постят, да се каят, да се изповядват и причащават редовно и да се ползват от благодатните дарове на Св. Дух. Тъкмо обратното, те съзнателно ги отклоняват от подобни намерения. Така например, когато Л. Антонова получава „указания“ от „духа на починалата си майка“ да ѝ направи панихида, духът изрично ѝ забранява да прави това в черква (стр. 91 от пос. съч.). В друг случай, когато „извънземните“ ѝ наставници учат Лиана да поръси къщата си със светена вода, те сякаш между другото добавят, че „не е необходимо да се прави водосвет с поп“, защото Лиана „сама знае как да направи това“ (стр. 215). Към свещениците невидимият „учител“ на Лиана проявява явно пренебрежително отношение, като в подходящ случай „изпуска“ възклицанието: „Стига попски слова, Лиана!“ (стр. 224). Инак самата г-жа Антонова свидетелства за себе си: „Аз рядко ходя на църква, защото Бог винаги е с мен и нямам нужда от посредничество, за да Му искам подкрепа и съвет“ (стр. 123). Затова пък Лиана и единомишлениците ѝ имат съвсем точни и определени изисквания към Господа, които напомнят твърде много настояванията на юдеите по време на земния живот на Иисуса Христа да им покаже личба от небето. „Ако и да беше направил толкова чудеса пред тях“ (Иоан 12:37), те пак искали специално, небесно знамение, каквото вероятно си представяли в подробности. На това искане Господ отговорил: „Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде…“ (Мат. 12:39). С подобни очаквания се обръщала към Бога и Л. Антонова, която в молитва към Него задавала въпроси за своето бъдеще. Впоследствие разочарована съобщава: „Но от Господа не получавах никакви знаци и сигнали, НИКАКВИ ВИДЕНИЯ НЕ МИ ИЗПРАТИ“ (стр. 84). Очаквала отговор, но не какъвто Господ благоволи, а именно видения. А като не получава такъв отговор, тя естествено започва да търси другаде желаното. И го получава, разбира се, от… бесовете, и то такова, че надхвърля най-смелите ѝ очаквания. Как да не повярва! По този начин духовното прелъстяване на Л. Антонова е вече факт и той си има своето обяснение с пълното ѝ невежество в православната вяра. Човек, който твърди, че Църквата „отрича живота след смъртта“ (стр. 10-11 на пос. съч.), или не е чел Библията, или я разбира както му се харесва. Това пък обяснява невежеството на г-жа Антонова и нейните единомишленици по отношение на главната християнска добродетел – смирението – и екзалтираното им себеотдаване на най-пагубния грях – гордостта. „От никого не ме е страх!” (Дори и от Бога! – бел. моя) – възклицава Л. Антонова. „Моята кауза е справедлива, отдадена е изцяло за просветление на хората. Моят път е ясен, чист и светъл“ (пос. съч. стр. 204). Това изявление не се нуждае от коментар. Дори Господ Иисус Христос, Самият Бог, дошъл в плът, не говори така за Себе Си, а с непостижимо за човеците смирение изповядва: „Слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил“ (Иоан 6:38).Дълбоката пропаст, която дели християнството от богохулното учение на новопосветените поклонници на „дълбините сатанински“ (Откр. 2:24), си проличава и от интересите и търсенията на последните. Не Библията е техен пръв и последен наставник и не Църквата е тяхна Майка, става ясно от изложението на Л. Антонова. За себе си тя признава, че е завършила школа по астрология в Лондон и е изучавала 25 години нумерология и теософия (стр. 257). Героите на нейната книга – екстрасенси, контактьори, спиритисти и др. – започват кариерата си на „избраници“ или като обикновени „извиквачи на духове“, или чрез практикуване на трансцедентална медитация и източни бойни изкуства, или след прочитане книгите на Кастанеда (популяризиращи шаманизма на североамериканските индианци), или след среща с полтъргайсти, други екстрасенси, врачки, баячки, спиритисти, или чрез съзнателно търсене на контакти директно с „извънземен“ разум. Статистиката, направена от Постуниверситета за нова култура („Българският екстрасенс – личност и възможности“, София, 1992), позволява да се установи, че 92 % от всички екстрасенси, които официално се занимават у нас с „лечение“, са започнали активната си дейност в резултат на една от гореизброените причини. Над 40 % от тях контактуват съвсем съзнателно (чрез автоматично писане или направо чрез „телепатия”) с „представители на извънземен разум” (разбирай бесове), които направо им казват какво да говорят, каква диагноза да поставят, как да лекуват, къде да отидат и т. н. Сред анкетираните няма нито един, който да отрича учението за прераждането на душата и кармата, нито такъв, който да счита контактуването с „души на умрели“ за нещо гнусно пред Господа (Второзак. 18:12). Това показва ясно, че макар някои от тези „одарени свише лечители“ да тръбят, че лекуват с Божията помощ и че са християни, те всъщност нито познават Божия закон, нито имат нещо общо с Църквата и по никой начин не биха могли да разчитат на Божието благоволение в своята дейност, след като изповядват открито богопротивни и противоречащи на Божието слово възгледи. Но най-силно свидетелства срещу тях най-мъдрата книга – Библията, която те уж почитат, и в която е казано: „Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога“ (2 Иоан. 1:9); и още: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (1 Петр. 5:5). Ето това е, което дяволът, покровител, вдъхновител, проповедник и изконен враг на всяко смирение не може да прикрие – гордостта, която неизменно се прокрадва в делата на всичките му волни и неволни поклонници.Разнообразието от личби, които бесовете предлагат на зажаднелите за слова наивни свои жертви, е пример за лукавата изобретателност на тези „духове на злобата“ (Еф. 6:12). Разбира се, те не си позволяват да представят пред всекиго простата картина на едно голо доброжелателство. Тук-таме те се проявяват и с истинския си нрав на злобни и пакостни демони, които всяват ужас и довеждат хората до лудост. Подобни случаи същите демони, вече представящи се като „по-големи наши братя по разум“, използват, за да рекламират своята дуалистична философия (също тъй богопротивна), като уверяват лековерните си слушатели, че са представители на „добрата сила“ във вселената, която от сътворението насам все се бори с представителите на злата сила и се стреми да опази недоразвитото човечество от нейните разрушителни стремежи.Така самообявили се за „воини-пазители“ (стр. 159 от пос. съч.) на хората, бесовете изискват към себе си послушание от своите подчинени, все още немощни да излязат на открита борба с „лошите извънземни“. Те дори настояват да им се гласува пълно доверие, за да осигурят надеждна защита на хората. Наивните „избрани“, свидетели на това „откровение“ налапват тая въдица лесно и вече са в пълната власт на своите „покровители”. Към ония, като Л. Антонова, които са дълбоко хлътнали в пропастта на гордостта и самовъзвеличаването, бесовете предявяват по-високи изисквания. Те ги уверяват, че вече са достойни да станат членове на „Космическото братство на Учителите“ и изискват от тях да „произнесат СЪЗНАТЕЛНО И ДОБРОВОЛНО КЛЕТВАТА-КОДЕКС на вселенския разум и Великото космическо братство“ (стр. 194). Можем само да гадаем до какви последици за окаяната човешка душа може да доведе подобно тържествено сключване на договор със сатаната.Докъде могат да доведат не само интимните и непрестанно задълбочаващите се, но дори и съвсем беглите срещи и разговори с демоните, е добре известно (виж в. „Труд“, 28-31.08.1992 г., стр. 16; в. „168 часа“, 26.07.1993 г., стр. 26). Едва ли има какво повече да се добави към свидетелствата на самите жертви на подобни контакти, за да стане очевидно и за най-непосветените, че се касае за страшна, пагубна игра на неграмотни в Православието люде с безплътните сили на мрака. Такива игри могат да започнат от едно „невинно“ любопитство, но тяхна логична последица е вечната гибел на душата в най-дълбоките бездни на ада.„Бумът“ на окултизма, на прикрития и явен сатанизъм, неимоверното активизиране на демоните в лова на души достигна напоследък невиждани досега зловещи размери из целия свят (виж о. Серафим Роуз, „Православие и религия будущего“, Донской монастырь, 1992). Наистина, Господ Иисус Христос несъмнено свидетелства, че за последния „ден и час никой не знае, нито небесните Ангели“ (Мат. 24:36) и че не ни е дадено да знаем „времената или годините, които Отец е положил в Своя власт“ (Деян. 1:7). Но също така е справедливо описаните и съвременни нам събития да се осмислят като знамение на времето, предсказани чрез Божието слово, каквито са повсеместното отстъпление на човечеството от Бога (Мат. 24:5, 10-12; Лука 18:8; 2 Петр. З:3-5; 2 Сол. 2:3; 2 Тим. 3:1-5; 4:3-4) и доброволното приемане на една друга проповед (Иоан 5:43), подготвяща пътя към появата на „сина на погибелта“ (2 Сол. 2:3).Твърде тревожно е, че тъкмо в апогея на „извънземните“ нашествия адептите на теософията и окултизма, контактьорите, екстрасенсите и всички техни съмишленици проповядват свободно и гръмко из целия свят приближаването на „ерата на Водолея“; на нова епоха в историята, в която разумът ще се освободи от веригите на „предразсъдъците, догмите, религията“ и всички ограничения и ще се превърне в сила, покоряваща вселената; сила, отричаща всяка власт, и преди всичко Бога. А оттук до подмяната на Бога с „човека на греха“ (2 Сол. 2:3), учител на света, представящ себе си за връх в развитието на човешкия разум, има само една крачка. Затова нека помним непрестанно Господнето повеление: „Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете кога ще настане времето“ (Марк 13:33).

_____________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1994, кн. 2, с. 1-10.

Първа електронна публикация – http://bg-patriarshia.bg

Тук същата статия е поместена на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s