Проф. ставрофорен протоиерей д-р Христо Димитров (1891-1973) и приноса му за развитието на пастирското богословие в България*

Иво Янев

Професор ставрофорен протоиерей д-р Христо Димитров се ражда в град Карлово през 1891 година. Съществуват  три различни версии за точната дата на неговото рождение. Според Макариополски епископ д-р Николай[1] той е роден на 25 декември, според професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков[2] на 12 ноември, а според професор Илия Цоневски[3] на 23 ноември. На този етап нямаме данни за действителната дата на неговото раждане. През 1911 година завършва Софийската духовна семинария и постъпва в Черновицкия Богословски факултет (сега в Украйна), където учи през учебната 1913-1914 година. Продължава учението си в Санкт Петербургската духовна академия, където следва І, ІІ и ІІІ курс. Там го заварва Октомврийската революция (1917 година) Това събитие прекъсва неговото учение в Русия и той се връща в богословския факултет в Черновиц, където и завършва висшето си богословско образование през 1922 година[4].

След завръщането си в България заема длъжностите писар при архиерейските наместничества в Пазарджик (1911-1912 година) и Карлово (1912-1913 година). През годините 1918-1920 и 1924-1928 преподава  в Пловдивската духовна семинария. От 1922 до 1928 година е енорийски свещеник в Пловдив[5]. По това време отец Христо Димитров разгръща усърдна пастирска дейност. Създава се енорийско братство „Св. св. Кирил и Методий” към едноименния храм, което просъществува до 1945 година[6]. От 1928 година до пенсионирането си на 01.01.1961 година е преподавател в Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”[7] (от 1950 година преименуван в Духовна академия). На 15.06.1928 година е избран за доцент, а от 11.02.1932 година е професор по Пастирско богословие, Катехетика и Омилетика и завежда катедрата по Практическо богословие (Пастирско богословие, Катехетика и Омилетика) в Богословския факултет при Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски” (по-късно Духовна академия към Св. Синод на Българската православна църква). С решение на Св. Синод от 23.03.1958 година е назначен за преподавател и по Литургика. През годините 1924-1931 е главен редактор на списанието „Православен пастир”[8]. Декан е на Богословския факултет през учебните 1930-1931, 1935-1936 и 1943-1944 година[9]. Владее немски, руски, френски, английски, италиански, румънски, сръбски, унгарски и новогръцки езици[10]. Умира след продължително и тежко боледуване на 23 февруари 1973 година. Опелото, в енорийския му храм – „Св. Преображение Господне”, извършва лично ректорът на Духовната академия Макариополски епископ д-р Николай (Кожухаров) в присъствието на колегите му от Духовната академия и семинария и многоброен народ.

През време на своята преподавателска, енорийска и научна работа професор протоиерей Христо Димитров написва повече от петдесет студии и монографии и над триста статии и проповеди от областта на Богословието – Пастирско богословие, Религиозна педагогика и Омилетика, и друга публицистика.

Тук основно ще разгледаме творчеството на протоиерей Христо Димитров в областта на Пастирското богословие. След професор протопрезвитер Г. Шавелски, първи отец Христо Димитров изследва академично и преподава в областта на Пастирското богословие. Той издава редица важни за тази дисциплина съчинения и статии и учебник. Ще разгледаме някои от тях.

Най-важна част от неговото творчество е издаденото в София в две части „Пастирско богословие” (Наука за специално душепастирство) – първа част през 1955 година, а втора през 1957 година. Двете части са преиздадени от „Университетско издателство” през 2005 година под редакцията на професор д-р Иван Денев. Този учебник е плод на близо 30-годишната преподавателска и изследователска дейност на автора. Тук отец професор Димитров разработва двата основни въпроса в пастирското богословие – за общото или енорийско душепастирство и личното или индивидуално душепастирство. Според него, в широк смисъл, Пастирското богословие е наука, която излага принципите и правилата, съгласно които се извършва служението на пастира в три насоки – като учител-проповедник, свещеник и душепастир. Задачата му на учител-проповедник се разработва в Катехетиката, на свещеник в Литургиката и на душепастир в Пастирското богословие – в тесен смисъл[11].

Първата част на своя учебник, озаглавена Общо или енорийско душепастирство, отец Христо Димитров разделя на два отдела – Душепастирът и Паството – енорията. Изобразен е Спасителят като единствения и вечен Пастир на човечеството. Всеки пастир след св. апостоли е сътрудник на Христос. Тук авторът дава пример с притчата за Добрия пастир и пастирът наемник-лъжепастир. По-нататък професор Димитров разглежда призванието като първа и основна необходимост за пастирско служение. После посочва нуждата от щателна подготовка, образование и лични качества на кандидата за свещен сан. Разкрива личния и семен живот на пастира.

Във втория отдел се разкрива мястото на енорията или паството като жива част от общия организъм на Църквата. Обрисувано е християнското семейство като обект на душепастирство. Енорийската катехизация и вътрешната мисия се разглеждат като основен момент от пастирската дейност. Авторът посочва богослужението, празниците и проповедта като най-важни в енорийския живот, а Енорийската дякония като неразривно свързана с тях.

Втората част на учебника, посветена на индивидуалното душепастирство, е разделена на три отдела – душепредпазно, душелечебно и душелечебно-ръководно пастирство. Като третия отдел обхваща изповедта с нейното историческо значение, видовете изповед. Проследени са психологическите, историческите и практическите страни на изповедта (тази част е взаимствана от студията в три части „Изповед и душепастирство – пасторологическо изследване”).

Този учебник, въпреки че е остарял в много отношения, все още е един от малкото цялостни трудове по Пастирско богословие, издадени на български език, и който все още се използва в преподаването по тази дисциплина във висшите богословски школи в България.

Друг важен труд на отец Христо Димитров е хабилитационното му съчинение върху пастирското служение на св. апостол Павел – „Св. апостол Павел като пастир” (Пловдив, 1928). В него е представен живота и делото на апостола. Разкрито е божественото му призвание като пастир, неговата подготовка за пастир и грижата му към пасомите през целия негов живот. Допълнение към този труд е и статията „Велик момент в пастирската дейност на св. апостола Павла” ( Духовна култура, 1951, кн. 7-8).

В произнесената на 27 октомври 1928 година встъпителна лекция на тема „Нови задачи на пастирска дейност”[12], отец Христо Димитров разкрива някои свои основни мисли за развитието на Пастирското богословие в България. Той призовава да се изпълни първоначалната и най-важна задача на пастирското служение – „да улесни свободното сношение между човека и Бога, за да се създаде общение между Него и човешката душа”[13]. После описва християнското разбиране за греха и борбата на пастира с него. Според автора, не може да се извършва пастирската дейност по същите начини като преди хиляда години. Според него „…новите условия на живот и човешката душа имат нови нужди. Тя е изложена на нови изкушения и опасности”[14]. Именно заради това идват и новите задачи и нови методи за решаването на тези проблеми. Съвременните пастири трябва да имат това предвид и да наблягат основно за решаването на профилактични или предпазни задачи. Пастирът трябва да изпълни своята социално-профилактична задача най-вече в училището, като пази душата на учениците от безверие и от ширещите се грехове.

Най-голямото изследване на професор протоиерей Христо Димитров, в областта на Пастирското богословие, е студията му в три части „Изповед и душепастирство – пасторологическо изследване”[15]. В първата част със заглавие „Религиозно-исторически основи на изповедта във връзка с душепастирстването”, авторът чрез исторически факти от историята на различни нехристиянски народи (от Мексико, Перу, Япония, Китай, Египет, Вавилон, Древна Гърция и Римската империя) доказва повсеместността на изповедта. След това разглежда библейско-християнските основи на изповедта и накрая говори за изповедта в Православната и Римокатолическата църква. Във втора част, озаглавена „Психологически и педагогично-пасторологически основи на изповедта”, професор Христо Димитров представя психологическата потребност от изповедта и предмета на сакраменталната изповед. Следват психологическите моменти при изповедта и тяхното значение за служението на пастира – себеизпитване, себепознание, разкаяние, изповядване и решение. Следва интересно сравнение на психоанализата и сакраменталната проповед и отражение на изповедта в художествената литература. В третата част с тема „Изповедта и душепастирът” протоиерей Христо Димитров изследва личноста на пастира-изповедник. В първа глава пастира е изобразен като баща, който се грижи за духовното развитие на пасома си, като учител, който вярно обучава вярващите в истините на Православието, като лекар, който лекува душевните рани и болести на енорията, като съдя, който с любов вижда грешките и отсъжда епитимията, чрез която да се възстанови съвестта на християнина. Във втора глава се разглеждат длъжностите на пастира, според вътрешното положение на каещите се. В трета глава авторът разкрива личността на изповедника, изкуството и техниката за изповядване.

В студията „Митрополит Климент (Друмев) като пастир и пасторолог”[16], протоиерей Христо Димитров обрисува жизнения път от най-ранни години до митрополитското служение на този наш бележит духовник. Очертана е пастирската дейност и личните качества на митрополит Климент. Неговата любов и всеотдайност към повереното му паство и чувството му за дълг към родината и Българската църква. В студията са представени извлечени от статии и речи възгледите на митрополита за пастирското служение.

В студията си „Душепастирство за душепастиря”[17], протоиерей Христо Димитров говори за необходимостта от душегрижие за самия пастир. Мнозина приели свещен сан смятат, че подкрепени от Божията благодат са предпазени от всякакви изкушения и опасност от грешки. Затова пастира никога не трябва да забравя да проси за подкрепа от Великия Душепастир – Господ Иисус Христос. Според автора, свещеника трябва редовно да чете Свещеното Писание и да се възползва от неговите поуки, винаги да помни притчата за добрия пастир и да внимава в живота и служението си той дали е добрия или наемника пастир. По-нататък авторът разглежда личността на пастира, нейното влияние и значение при душепастирското му служение. Разглежда призванието, като първото и най-важно условие за успешно пастирското служение. Накрая авторът накратко представя самообразователната и квалификационна система на свещенството в Румънската православна църква от негово време (1954 година).

Студията „Самообразованието на душепастиря”[18] е своеобразно продължение на предходното разгледано съчинение. В нея протоиерей Христо Димитров разглежда необходимостта, средствата и системите за проверка на самообразованието на пастира. Представя цитати от св. Отци и Учители на Църквата, които задължават пастира да има добро образование и никога да не спира в подготовката си. Главното средство за това е непрестанното, методично и системно четене.

Ценна е студията на професор Христо Димитров  „Душепастирят и душевно страдащите”[19]. В нея той показва значението на религиозно-нравственото въздействие при душевното страдание. С цитати от Свещеното Писание доказва силата на молитвата и вярата. Следва същината, причините и методите на някои душевни страдания и болести, като: невропатологични (неврози, истерия, депресия и други) и психопатични (хипохондрия, меланхолия, алкохолизъм и др.) състояния. По-нататък отец Христо Димитров споделя общи пастирски методи за предпазване и лечение при такива болести. Редовното посещение на болния на богослужение в храма, ползване на Тайнствата на Църквата, труд (според силите и възможностите на болния), и подкрепа на цялата енория. Пастирът, според професор Христо Димитров, не трябва да пренебрегва и грижата на телесния лекар и винаги да насажда в енорията доверие към телесната медицина, като дар от Бога.

Научната, преподавателската, а и не на последно място – пастирската дейност на професор протоиерей Христо Димитров поставя на стабилна научно-богословска основа Пастирското богословие в България. Въпреки обвиненията на някои негови колеги в прекалено осланяне на Римокатолическото и Протестанското богословие и схоластика, неговата дейност е общопризната. Той е един от най-бележитите преподаватели и учени в областта на Пастирското богословие у нас. Неговият учебник и студиите му и досега са основни пособия в тази област. Живота на професор ставрофорен протоиерей Христо Димитров остава труд и дейност в Христа, в проповед, учение, служение и пастирска грижа за всички онези, които са били под негова опека.

_____________________________

*Доклад, четен на 15 декември 2010 г. в аудитория № 8 на Богословския факултет при Софийския университет, по време на научна сесия, под название „Развитие на църковното право и пастирското богословие в България – история и съвременни проблеми”.

Материалът е предоставен от автора. Същият е докторант по Пастирско богословие в Богословския факултет при Софийския университет.

[1]. Еп. Николай, Неуморен научен труженик и примерен душепастир. ЦВ., бр. 6, 1973, с. 6.

[2]. Цанков, протопр. Ст. Богословският факултет у нас, ГСУ-БФ, т. ХІ, 1933-34, С., 1934, с. 41.

[3]. Цоневски, Ил. Тридесет години Духовна академия, ГДА, т. V (ХХХІ), 1955-1956, С., 1956, с. 496.

[4]. Еп. Николай, Цит. съч., с. 6.

[5]. Пак там.

[6]. Срв. Паралингов, Е. Енорийски православни братства в Пловдив до 1944 г. ; http://synpress-classic.dveri.bg/06-2002/Emil.htm

[7]. Срв. Цанков, протопр. Ст. Цит. съч., с. 41.

[8]. Пак там.

[9]. Срв. Цоневски, Ил., Цит. съч., с. 509.

[10]. Срв. Еп. Николай, Цит. съч., с. 7.

[11]. Срв. Димитров, Хр.  Пастирско богословие. ч. 1, С., 2005, с. 5.

[12]. ГСУ-БФ, т. VІ, 1929. С., 1929.

[13]. Срв. Димитров, прот. Хр. Нови задачи на пастирската дейност. ГСУ-БФ, т. VІ, 1929. С.,  1929, с. 3.

[14]. Пак там, с. 6.

[15]. І ч. ГСУ-БФ, т. ХІ,7, 1933-34. С., 1934; ІІ и ІІІ ч.  ГСУ-БФ, т. ХІІ,4, 1934-35. С., 1935.

[16]. ГДА, т. І, 8, 1950-51. С., 1951.

[17]. ГДА, т. ІІІ, 2, 1953-54. С., 1954.

[18]. ГДА, т. ІV (ХХХ), 1954-1955. С., 1955.

[19]. ГДА, т. VІ, 7, 1956-57. С., 1957.

Изображения: авторът Иво Янев, протоиерей д-р Христо Димитров (1891-1973) и първи и втори том от неговото изследване „Пастирско богословие (Наука за специално душепастирство)“. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-1p5

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s